Индивидуална техника и тактика на водния спасител

Професията на водния спасител е високохуманна, но за практикуването и е необходимо човек да има предварителна подготовка, която включва определена техника и тактика за спасяване на давещи се. Техническата подготовка включва уменията на водния спасител да окаже помощ на давещ се човек. Тези умения са наблюдение на водната площ, оказване на помощ от брега, плувна подготовка, подход към давещия се, работа със спасителните средства и съоръжения, гребане, освободителни и транспортни хватки, даване на първа помощ и др. В курса по водно спасяване, който всеки спасител е преминал, за да придобие правоспособност, това се изучава, а накрая се полагат изпити. Приема се, че след като спасителят е правоспособен, притежава и необходимата техническа подготовка за практикуване на тази дейност. В реална ситуация не всички изучавани елементи са приложими, но те имат значение за формиране на уменията, сръчностите и навиците у водния спасител и изграждането му като такъв. По време на работа по морското крайбрежие техническата подготовка на спасителя трябва да е подчинена на тактиката за спасяване на давещи се на конкретния плаж. Това означава, че в зависимост от ситуацията трябва най-бързо и ефикасно да бъде помогнато на давещия се. По време на воден инцидент на плажа индивидуалната тактика на спасителя е индивидуална до момента на включването му в спасителната акция. От този момент нататък тактиката е организирана дейност на водноспасителната служба. Тя се формира предварително, конкретно за всеки плаж и се проиграва многократно под формата на тренировъчни занимания.

Спасителен пост

Спасителният пост е основно звено при обезопасяването на водните площи. В него се извършва профилактична работа за предотвратяване на водните инциденти, води се наблюдение и се организира своевременното извличане и оказване на първа помощ на пострадал. В спасителния пост работят водни спасители. Личният състав на поста се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Двама спасители е минималния брой при който може да бъде разкрит спасителен пост. Това е указано в нормативната уредба, но с оглед оптимизацията на работата, на поста трябва да бъдат назначавани трима спасители, което би гарантирало, че по време на дежурство ще има винаги двама действащи. При наличие на един воден спасител не може да бъде разкрит спасителен пост. Спасителният пост се оборудва със следния инвентар и съоръжения:

1. Спасително въже

2. Профилактично табло

3. Сигнални средства – свирка, рупор, мегафон

4. Спасителна топка с 30 м въже

5. Сигнални флагове

6. Сигнална мачта

7. Наблюдателна вишка със сенник и ветрозащитни плоскости

8. Слънцезащитен чадър

9. Спасителна лодка с гребла

10. Бинокъл

11. Комплект ограничителни и означителни плаващи знаци, маркери, табелки

12. Комплект за гмуркане № 1 (плавници, маска, шнорхел)

13. Термометри за вода и въздух

Спасителното въже представлява спасително средство за извличане.

Профилактичното табло трябва да бъде изработено от ламарина или от друг издържлив на атмосферните условия материал. На него с трайни цветове се нанася текст, уведомяващ гражданите за опасностите при къпане и плуване в морето и основните предпазно-хигиенни правила. Изписват се също означенията на международната флагова сигнализация, температурата на водата, температурата на въздуха и др.

Свирката е най-често срещаното сигнално средство. Всеки спасител трябва да има такава и по време на дежурство е задължен да я носи винаги със себе си. Свирката е идеално средство за свръзка между спасителните постове, а също така служи за привличане вниманието на гражданите.

Рупорът е говорна тръба с вид на фуния. Изработва се от ламарина. Заедно с мегафона който е електрически уред за пренасяне на говор на разстояние, служат за предаване на съобщения и връзка между отделните спасителни постове, постовете и спасителната станция, а така също и за предаване на предупреждения и съобщения на гражданите, ползващи водната площ.

Спасителната топка е част от оборудването на лодката с гребла. Използва се по време на акция, като се хвърля по посока на давещия се.

Сигналните флагове се поставят върху мачта, която се монтира на наблюдателната вишка. Флаговете трябва да бъдат достатъчно големи, за да се забелязват от разстояние.

Наблюдателната вишка трябва да бъде със сенник и ветрозащитни плоскости. Подиумът трябва да е с височина не повече от 2 м. От нея се води наблюдение на цялата водна повърхност, на района на действие. Практиката обаче, показва, че вишката се използва само по време на екстремална ситуация, за наблюдаване на воден инцидент и при търсене на удавник около най-далечната прибойна вълна на плажа. При това положение, ако на поста има слънцезащитен чадър, който играе ролята на сенник (а такъв винаги има), вишката може да бъде от по прост тип.

Бинокълът е наблюдателно средство, което увеличава ефикасността на наблюдението. Използва се за увеличаване на далечината на зрителното наблюдение в района на действие на спасителните постове. В системата на водното спасяване се използва призматичния бинокъл – неговите увеличителни възможности са по-големи. Може да се използва също далекогледна тръба.

Спасителният пост трябва да бъде снабден с комплект ограничителни плаващи знаци. Трябва да има на разположение и означителни табели и маркери, които при нужда да влизат в употреба. Комплектът за гмуркане № 1 и термометрите за въздух и вода също са необходим инвентар на спасителния пост.

Според действащата в Република България нормативна уредба, спасителен пост се разкрива на разстояние до 100 м брегова ивица, на прилежаща водна площ. В зависимост от дължината на плажа се определя броя на спасителните постове.

Спасителна станция

Спасителната станция е център където се води практическата работа за предотвратяване на инциденти във водата и за оказване помощ на пострадалите. Организира се при брегова ивица на прилежаща водна площ около която има разкрити пет или повече спасителни поста.

Спасителната станция е свързана чрез телефон или радиовръзка със спасителните постове, медицинските и реанимационни пунктове, дежурните моторни спасителни катери или лодки и най-близкия център за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ. На малки плажове свръзката със спасителните постове може да се изгради и по друг начин.

Спасителната станция се състои от командно-свързочен възел, спасителен пост и медицински или реанимационен пункт. Нормативната уредба в Република България дава определени изисквания към устройството и обзавеждането на спасителната станция.

Устройство и обзавеждане на спасителна станция

1.Командно-свързочен възел:

А. Наблюдателна кула със сенник и ветрозащитни плоскости, сигнална мачта с комплект флагове;

Б. Профилактични табла;

В. Сигнално средство за тревога – сирена, камбана или ракетно устройство;

Г. Свързочни средства – телефон или радиотелефон;

Д. Високоговорително устройство или мегафон;

Е. Бинокъл;

Ж. Хронометър;

З. Термометри за вода и въздух;

И. Дневник за дежурствата и инцидентите;

Й. Справочна литература и документи (схема за определяне района на действие и зоната на спасяване на спасителната станция, таблици със скали за определяне силата на вятъра и степента на вълнението);

К. Резервни комплекти плавници, плаващи знаци, табели, облекло;

Л. Спасителна лодка с гребла – обзаведена според изискванията на Морска Администрация;

М. Спасителен моторен катер – на всеки 10 спасителни поста (обзаведен според изискванията на Морска Администрация);

Н. Хангар за плавателни средства и гориво-смазочни материали;

О. Учебно-тренировъчни средства (манекени за извличане и първа помощ) – по 1 на 10 спасителни поста.

2. Спасителен пост в състава на спасителната станция:

А. Спасително въже;

Б. Профилактично табло;

В. Сигнално средство – свирка, рупор или мегафон;

Г. Спасителна топка с 30 м въже;

Д. Радиотелефон;

Е. Сигнални флагове;

Ж. Сигнална мачта;

З. Наблюдателна вишка със сенник и ветрозащитни плоскости;

И. Спасителна лодка с гребла или извънбордов двигател;

Й. Бинокъл;

К. Комплект ограничителни и означителни плаващи знаци, маркери, табели;

Л. Комплект за гмуркане № 1 (плавници, маска, шнорхел);

М. Термометри за вода и въздух.

3. Медицински пункт / Реанимационен пункт

Наблюдателна кула е съоръжение, построено специално за наблюдение на водната повърхност. Според изискванията на нормативната уредба, всеки плаж с разкрити 5 или повече спасителни поста, трябва да има изградена спасителна станция, снабдена с наблюдателна кула. Съоръжението се състои от фундамент, тяло със стълба и горна част. На горната част се монтират покрив и ветрозащитни плоскости. Височината на кулата няма определен размер, но не трябва да е много висока, защото това смалява вертикалния ъгъл на наблюдение, от който зависи ефективността на наблюдението. В Република България няма приет образец за строеж на наблюдателни кули.

Сирената, камбаната или ракетното устройство са сигнални средства за тревога. Те са предназначени да превръщат постъпващата от спасителните постове информация в съответни сигнали.

Към свързочните средства телефон и радиотелефон с успех може да бъде включен и мобилният телефон (GSM).

Дневникът за дежурствата и инцидентите е основен документ. В него ежедневно се дават данни за натовареността на плажа и водната площ, разпределението на спасителите по постове, метеорологичната обстановка, възникналите инциденти и проведените спасителни акции, тренировъчните занимания и др. Дневникът трябва да дава цялостна картина за дейността на спасителната служба.

При плажове с разкрити над 10 спасителни поста в състава на спасителната станция трябва да бъде включен и моторен спасителен катер . Той има задача да патрулира в охранявания район и в случай на воден инцидент за максимално кратко време да достигне до мястото на произшествието, и да окаже помощ на пострадалите.

Около наблюдателните кули на спасителните станции се поставят табели със схеми на плажната ивица. Поставят се също табла с означения на: разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.

Таблата с означения на международната флагова сигнализация също имат място на територията на спасителната станция.

Спасителната станция се ръководи от началник. Той се назначава от стопанина на водната площ и трябва да е правоспособен воден спасител. Необходимо е да е завършил курс и да притежава документ за старши спасител по водно спасяване. Началникът организира и ръководи дейността на спасителната станция и попълва дневника за дежурствата и инцидентите.

Според държавните изисквания на плажовете които се охраняват с един до пет спасителни поста се разкрива медицинския пункт. Той е третото звено в устройството на спасителната станция. В медицинския пункт работят лекари и медицински сестри, които имат свидетелство за успешно завършен курс по интензивна медицина, издадено от катедрите по анастезиология и реанимация към висшите медицински училища.

На плажове с дължина на ивицата над 1000 метра се разкрива медицинския реанимационен пункт. В него работят лекари анастезиолози, разполагащи с нужната апаратура, средства за свръзка и транспорт.

Устройството и обзавеждането на медицинските звена, трябва да бъде съобразено с нормативните държавни изисквания.

Необходимо е също да бъде осигурен санитарен транспорт на плажа, с който в случай на нужда, да бъдат извозени пострадалите при воден инцидент, до най-близкото лечебно заведение.

Международна флагова сигнализация

Зелено знаме – къпането разрешено

Жълто знаме – къпането разрешено, но с повишено внимание

Червено знаме – къпането забранено

Жълто и червено знаме – начало и край на максимално обезопасена плажна ивица

Табела с флаговата сигнализация

Организиране обезопасяването на плажната ивица към прилежаща водна площ

През неактивния туристически сезон на всички плажове трябва да има поставени забранителни, предупредителни и информационни знаци, тъй като според действащата в Република България нормативна уредба през този период те подлежат на средно обезопасяване.

Със започване на активния летен сезон водните площи трябва да бъдат обезопасени максимално и на бреговите ивици трябва да бъдат разкрити водноспасителни служби.

Стопанинът на плажа и водноспасителната служба (ВСС) организират предпазването на гражданите от инциденти, предизвикани при къпане, плуване и водни спортове и ги запознават с начините за тяхното избягване. Охраната на водните обекти се организира по такъв начин, че да не се създават условия за възникване на воден инцидент.

На входните места на плажовете съгласно Наредбата за категоризиране на плажовете се поставят задължително информационни табла.

Размерите на таблото са: 1 м широчина и 1,5 м височина.

Таблото се изработва от метал. Боядисва се с основен цвят бял и се поставя на височина 1 м над терена.

Съдържание на отделните полета на таблото:

1. На български, руски, немски, английски и френски език се изписва видът на обекта – например „Морски плаж“.

2. Поставя се ламинирано копие от удостоверението за категория на обекта.

3. На кирилица и на латиница се изписва името на обекта – например „Русалка“.

4. Поставя се ламинирано копие от табелата с категорийната символика.

5. Ако зоната, където е поставено таблото, е неохранявана, на български, руски, немски, английски и френски език с червен цвят се изписва „Неохранявана зона“, а ако зоната е охранявана, полето остава празно.

6. Ако зоната, където е поставено таблото, е неохранявана, а охраняваната зона е вляво от таблото, се поставя синя стрелка, която да сочи наляво – посоката, където е охраняваната зона. Ако охраняваната зона е вдясно или таблото е поставено в охранявана зона, това поле остава празно.

7. Ако таблото се поставя в неохранявана зона, със син цвят се изписва разстоянието до охраняваната зона.

8. Ако зоната, където е поставено таблото, е охранявана, или ако е неохранявана, но вляво или вдясно има охранявана зона, на български, руски, немски, английски и френски език с червен цвят се изписва „Охранявана зона“.

9. Ако зоната, където е поставено таблото, е неохранявана, а охраняваната зона е вдясно от таблото, се поставя синя стрелка, която да сочи надясно – посоката, където е охраняваната зона. Ако охраняваната зона е вляво или таблото е поставено в охранявана зона, това поле остава празно.

10. Със син цвят се изписва разстоянието до охраняваната зона.

11. На български, руски, немски, английски и френски език с черен цвят се изписва „Собственик“.

12. На български, руски, немски, английски и френски език с черен цвят се изписва наименованието на собственика.

13. На български, руски, немски, английски и френски език с черен цвят се изписва „Ползвател“ или „Концесионер“ в зависимост това каква е формата на ползване.

14. На кирилица и латиница се изписва името на ползвателя или концесионера.

15. Поставя се схема на обекта, на който с пиктографски символи се обозначават:

15.1. охраняваната и неохраняваната зона;

15.2. разположението на обектите на водноспасителната служба и медицинското осигуряване;

15.3. обектите на санитарно-хигиенното поддържане – тоалетни, душови площадки, съблекални;

15.4. разположението на водните бази и коридори за водни спортове;

15.5. разположението на заведенията за хранене и развлечение;

15.6. разположението на защитени територии с кратко описание;

15.7. други указания за ползване на обекта – например „Забранено за животни“, „Забранено влизането на моторни превозни средства“ и пр.

16. Изобразяват се използваните пиктографски символи и на български, руски, немски, английски и френски език се изписва обяснение на всеки символ.

На същите места както и на спасителните постове се поставят табла с означенията на международната флагова сигнализация за обезопасяване на водните площи.

Задълженията на гражданите, ползващи водните площи, също трябва да бъдат изписани на табели и поставени на подходящи места. Табелите трябва да са изработени от устойчиви на атмосферните условия материали. Техните размери са свързани с големината на текста, изписан върху тях.

В зависимост от конкретните особености, на точно определени места на плажа могат да бъдат поставени различни видове забранителни, предупредителни и информационни знаци. Забранителните знаци посочват причините наложили забраната. Предупредителните знаци показват опасностите при къпане и плуване, а информационните – начините за оказване на първа помощ.

В началото и в края на охраняваната плажна ивица се поставят табели, обозначаващи началото и края на охраняваната зона. При определени ситуации част от плажната ивица може да бъде охранявана с табели забраняващи къпането. В началото и в края на максимално обезопасен участък от плажната ивица (плажа се охранява със спасителни постове) се поставя жълто-червен флаг, според изискванията на международната флагова сигнализация за обезопасяване на водните площи.

Първият спасителен пост се разкрива на разстояние до 50 м от флага, означаващ началото на максимално обезопасената плажна ивица. Следващите постове се разкриват на еднакво разстояние един от друг, като се спазва правилото за максимум 100 м разстояние по между им.

На разстояние до 50 м от последния спасителен пост се поставя флага, означаващ края на максимално обезопасената брегова ивица.

При наличие на разкрити пет или повече спасителни поста на плажа е необходимо организиране на спасителна станция.

Организация на работата на водноспасителната служба на плажа