Подготовката на водния спасител е процес, който започва от курса за обучение на водни спасители и продължава в ежедневната практика.

Според Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, воден спасител може да бъде всяко лице, навършило 17 години и придобило правоспособност след обучение и успешно полагане на изпит. Това би трябвало да означава, че на тази възраст спасителят може да бъде назначен като такъв на плажа. Тъй като на 17 години обаче, той е непълнолетен  трябва да се получи разрешение за това от Държавната инспекция по труда. Професията воден спасител (в морски условия) е свързана с висока степен на риск и с носене на голяма отговорност, което е неподходящо за тези лица и инспекцията трудно би издала разрешение. Така на практика се получава, че изкаралият курс спасител не може веднага да работи като такъв, а това е възможност наученото лесно да бъде забравено. За да не се стига до подобна ситуация придобиващият правоспособност трябва да съобрази времето за провеждане на курса за обучение на водни спасители с навършването на своето пълнолeтие.

Спасителни средства

Спасителните средства са предназначени за спасяване на давещи се от брега или от плавателни съдове и съоръжения. Според предназначението им за употреба те се делят на няколко категории:

Спасително въже

Съществува вариант въжето да бъде намотано на кълбо. Поне половината от него обаче, трябва да бъде разположено зигзагообразно върху брега пред кълбото. В противен случай е възможно кълбото да бъде вкарано във водата по време на употреба. При този вариант, намотаването на въжето на кълбо след акция или в края на работният ден отнема много време.

Когато на плажа има функционираща водноспасителна служба въжето е най-доброто спасително средство при всяка ситуация възникнала около или в зоната на спасяване.

Спасителна топка

Спасителна топка

Спасителната топка е част от инвентара на спасителния пост. Тя има приложение най-вече при спасяване от плавателен съд или от висок бряг, а също и в басейн. Направена е от гумена или друга плаваща материя и е увита с въжена уплетка за която да може да се хване давещия се. Прикрепена е към въже с дължина 30 метра и дебелина 6-8 мм, имащо качества подобни на спасителното въже.

Спасителен кръг

Спасителен кръг

Спасителният кръг е от категорията спасителни средства, които служат за поддържане на давещ се на повърхността на водата. Той може да има различен размер и тегло. Обикновено е направен от корк, но може да бъде и от друга материя. Обвит е с плат и по външната му обиколка е прокарано въже.

Спасителният кръг отговаря на определени стандарти и се използва основно за оказване на помощ от плавателен съд. Той е част от задължителния инвентар на плавателните съдове.

Спасителна риза и спасителен нагръдник

Спасителен нагръдник

Спасителната риза и спасителният нагръдник са част от задължителния инвентар на плавателните съдове. Изработени са от микропореста пластмаса или друга плаваща материя, която е обвита с плат. Отговарят на определени стандарти и служат за поддържане върху повърхността на водата на човешкото тяло. Задължителни са при обучение и практикуване на водни спортове и при използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел.

Спасителен буй

Спасителният буй е сравнително ново за България средство за спасяване. Предназначен е за употреба от водни спасители. Съществуват два вида буйове.

Първият е направен е от пластмаса. Обикновено боядисан в червено или оранжево, има форма на торпедо с дръжки за носа на който е завързано двуметрово въже. На свободния край на въжето е монтирана гаша от полиетиленова лента. Въжето с гашата са намотани на буя.

Вторият тип буй е направен от микропореста материя и има способността да се огъва, и да се закопчава около тялото на пострадалия.

Комплект за гмуркане № 1

Комплектът за гмуркане № 1 (плавници, маска,шнорхел) е представител на категорията спасителни средства – за търсене под водата на удавник.

Комплектът е задължителен за оборудването на всеки спасителен пост. Освен за гмуркане и подводно търсене плавниците играят дейна роля и при извличане на удавник. Те трябва да бъдат с по-големи размери, по-твърди, с което спасителите получават по-голяма скорост и товароподемност. Шнорхелът и маската имат пряко отношение към подводното наблюдение, търсенето и откриването на потънали хора. Маската подобрява яснотата на наблюдението под водата, а шнорхелът дава възможност да се наблюдава дъното, като се плува с потопена във водата глава и се вдишва и издишва въздух.

Медицинска подготовка на водния спасител

Общи медицински познания

Работата на водния спасител е много отговорна. Той има за задача да извади от водата давещия се и да го възвърне към живот, ако е възможно. За да изпълни служебните си задължения е необходимо да е запознат със строежа и функциите на човешкото тяло и да има определени медицински познания.

За да бъде жив организмът на човека е необходимо да диша. Процесът на усвояване от клетките на организма, на кислород от въздуха, както и отделянето във външната среда на образувания въглероден двуокис се нарича дишане. Дишането протича в няколко етапа с участието на дихателната и сърдечно-съдовата система.

Дихателната система на човека е изградена от въздухоносни пътища, бели дробове и гръден кош в който е разположена. Въздухът навлиза през носа или устата и преминава през трахеята (дихателна тръба, съставена от подобни на пръстени хрущяли). Трахеята се разделя на две тръби, наречени бронхи, по които въздухът достига до белите дробове. В белите дробове, бронхите се разделят на бронхиоли, които завършват с малки въздушни торбички (алвеоли).

Около алвеолите се намират малки кръвоносни съдове, наречени капиляри. Те са с много тънки стени, въздухът лесно преминава през тях, навлиза в кръвта и достига до всяка част от тялото. Въглеродният двуокис (отпадъчен газ, който не е необходим на тялото) преминава по обратния път през алвеолите към белите дробове и чрез издишването се изхвърля навън.

При вдишване, белите дробове се разширяват, а при издишване те се свиват. Това става благодарение на мускулите и движението на диафрагмата. Диафрагмата е плосък мускул, който разделя гръдния кош от корема. Когато в белите дробове навлезе въздух, тя се премества надолу и освобождава място, а при издишване, тя се отпуска и помага за изтласкването на въздуха.

В ежедневния живот човек не забелязва, че диша. Дишането е автоматизиран процес, който зависи основно от натрупването на въглероден двуокис. Той е най-силният дразнител на дихателния център.

Центърът на дишането обаче, действа не само автоматично. Той реагира на резките промени в алвеолите, на въздействие върху човешката кожа (бързо охлаждане), а може да зависи и от волята на човека.

При всяко вдишване в дробовете нахлуват около 500 кубически сантиметра въздух, от които се оползотворяват само 350. Останалите 150 заемат въздухоносните пътища и не се използват при дишането.

Жизнената вместимост на белите дробове (витален капацитет) при нормалния човек е около 4000 кубически сантиметра въздух. Тя може да се увеличава със системни тренировки и при някои спортисти (плувци, гребци, бегачи, колоездачи) достига 7000 кубически сантиметра въздух.

Трябва да се знае, че атмосферният въздух съдържа 79 % азот и 21 % кислород. При дишане, в кръвта се поемат 4,5 % кислород от вдишания атмосферен въздух. Останалите 16,5 % се издишват и евентуално могат да бъдат използвани още един път.

В покой човек диша 12 – 16 пъти в минута.

Когато дишането е дълбоко и учестено се получава хипервентилация. При това състояние в организма не настъпва особено покачване на кислородните му запаси, но се изхвърля въглероден двуокис. Това от своя страна намалява дразненето на дихателния център и отдалечава момента в който се появява порив за ново вдишване.

Апнеята е волево задържане на дишането. Необходима е при плуване, гмуркане и евентуално, спасителни действия. След хипервентилация при нетрениран човек апнеята може да достигне 100 секунди, а при трениран човек – няколко минути.

В гърлото на човека се намира фаринксът. В него се кръстосват пътят на въздуха през устата и носа към белите дробове и пътят на храната от устата към стомаха.

Трахеята по време на гълтане се затваря автоматично от епиглотиса, който предпазва от попадане в нея на храна и други материи. Ако все пак такива попаднат, следва поява на кашличен рефлекс целта на който е да изхвърли обратно попадналото в трахеята.

Епиглотисът има голяма чувствителност. При внезапно негово раздразване освен кашлица може да настъпи спазъм, който да прекъсне достъпа на въздух до трахеята. Това е предпазен рефлекс който изчезва заедно с дразненето. При продължително дразнене обаче, човек може да загуби съзнание.

По време на давене има наличие на вода във фаринкса. Епиглотисът се затваря автоматично, а човек постепенно загубва съзнание. Следва отпускане на глотиса, навлизане на вода в трахеята, а след това и в белите дробове.

Понякога по време на давене, при гълтането на вода или по време на указване помощ на давещия се, следва рефлекторно повръщане от негова страна. Повърнатите материи също могат да попаднат в трахеята ида бъдат пречка за дишане.

Освен с дишането, транспорта на кислород в тялото на човека е свързано и с кръвообращението.

Движението на кръвта в кръвоносната система е обусловено от сърдечни съкращения. Сърцето е сложен мускул, голям колкото стиснатия юмрук на човека. То има дебели мускулни стени и е разделено на две части (лява и дясна). Всяка част има предсърдие и камера. Предсърдията са по-малки и с по-тънки стени. Те приемат кръвта, която идва по вените. След това предсърдията се свиват и изпомпват кръвта в камерите. От камерите кръвта се изпомпва от сърцето и навлиза в артериите, чрез които достига до цялото тяло.

Изпомпваната от сърцето кръв тече постоянно из тялото. Тя пренася кислород и хранителни вещества до всяка клетка. Изпомпването на кръвта от сърцето става на тласъци. Тези тласъци са т.н. пулс.

При нормален човек пулсът е 70 удара в минута. При занимаващи се активно със спорт той е по-бавен. Някои хора, активни спортисти – състезатели имат пулс 45 – 48 удара в минута. При пулс под 40 и над 190 удара в минута настъпва разстройване на кръвообращението.

Сърдечно-съдовата (кръвоносната) система пренася кислород и хранителни вещества между тъканите и органите. Освен това, тя подпомага отделянето на отпадните вещества от човешкия организъм.

Нарушеното снабдяване с кислород или неговата липса се отразяват различно на тъканите в човешкото тяло. Най-уязвими са клетките на мозъчната кора. Няколко минути след спиране на кръвообращението настъпва загуба на съзнание.

Ако не бъде възстановено дишането се разстройва ритъма на сърцето и то постепенно спира. Със спирането но сърцето, спира и кръвообращението.

Мускулите на човека са изградени от снопове влакна. Мозъкът изпраща различни команди до мускулните влакна и те се свиват или разтягат.

Мускулите са прикрепени към костите чрез връзки, наречени сухожилия. Когато мускулите се свиват, те придърпват сухожилията, които от своя страна придърпват костите и така се извършва движение.

Мускулите в човешкото тяло са организирани в групи. При различни движения се натоварват различни групи мускули, а останалите почиват.

Действията на мускулите се контролират от мозъка, който изпраща и получава сигнали от нервната система.

Има и друг вид мускули, неволеви, при които движенията се извършват автоматично от мозъка (движенията на сърцето, диафрагмата, червата, дишането, зеницата – зеничен рефлекс и др.).

Голяма част от своята работа спасителят извършва във водата. От тук идва и необходимостта същият да познава добре измененията на човешкия организъм във водна среда, както и физичните закони.

Според закона на Архимед, всяко тяло, потопено в течност, олеква толкова, колкото тежи изтласканата от него течност. Тялото на човека, потопено във вода, тежи малко повече от водата която е изместило – всъщност около 1 килограм.

Тази отрицателна плаваемост може да бъде компенсирана при напълване с въздух на белите дробове. Ако въздухът от дробовете се издиша, тялото потъва.

При плуване дишането е равномерно, а при гмуркане и плуване под водата то се задържа. Движенията под вода увеличават разхода на кислород, затова те трябва да са бавни и икономични.

Човешкото тяло във водата е подложено на равномерно налягане от всички страни, което с увеличаване на дълбочината нараства. На всеки 10 метра дълбочина, налягането се увеличава с една атмосфера на квадратен сантиметър. Поради това, че тъканите в тялото на човека съдържат 70 % вода, когато бъдат подложени на равномерно налягане от всякъде те са несвиваеми на практика.

На свиване подлежат само изпълнените с въздух или газове кухи части от тялото. Налягането в гръдния кош и коремната кухина води до тяхното свиване. Намиращият се в гръдния кош и дихателната система въздух също се свива, като увеличава налягането си, докато то се изравни с това на водата. Така се получава уравновесяване между външния воден натиск и вътрешното противоналягане.

В главата на човека (черепа) има няколко малки кухини с костни стени. Паради тяхната твърдост, те не могат да се свиват. Разположени са около синусите и средното ухо. При гмуркане във водата в тях се създава понижено налягане.

Синусите са свързани с носната кухина чрез малки отвори през които въздухът преминава и изравнява налягането. При възпаления в носната кухина се затруднява преминаването на въздуха и изравняването на налягането.

Ухото е сложно устроен апарат. То се състои от три анатомично обособени части (външно ухо, средно ухо и вътрешно ухо). Външното ухо включва ушната мида и външния слухов проход. Вътрешното ухо на практика е органът на равновесието (вестибуларният апарат). По средата между двете се намира средното ухо.

Средното ухо представлява малка кухина с обем около 1 кубически сантиметър. В него са разположени тъпанчевата мембрана (тъпанчето) и евстахиевата тръба, съединяваща средното ухо с носоглътката и същинския слухов орган.

Ушното тъпанче е много тънко, има диаметър от 8-10 милиметра и се държи опънато с помощта на малки мускули.

Евстахиевата тръба свързва ухото с най-задната част на небцето. Тя служи за изравняване на атмосферното налягане от двете страни на ушното тъпанче и по такъв начин предпазва от повишаване на налягането в средното ухо. По време на преглъщане евстахиевата тръба се отваря и изравнява атмосферното налягане вътре в ухото с това извън него. През нея преминава въздух към средното ухо при всяко преглъщане и изравнява налягането в него с налягането на външния въздух от ушния канал. Когато обаче има някакво смущение, преминаването на въздух към средното ухо се затруднява или дори спира. Наличният въздух там намалява, не постъпват нови порции и в ухото се развива вакум. Тъпанчето леко хлътва, защото неговото движение не е в неутралното си положение и човек има усещането, че е с тапа в ухото. Такова хлътване се получава и при увеличено налягане в ухото.

Анатомия на ухото

1. Кост

2. Ушен канал

3. Ушна мида

4. Тъпанче

5,6,7,8. Средно ухо

9. Вътрешно ухо, вестибуларен апарат

10. Лабиринт

11. Чувателен нерв

12. Евстахиева тръба

В нормална обстановка, в повечето случаи налягането се изравнява автоматично. В случай, че това не стане, може да се наложи да се направи енергично преглъщане, което ще предизвика отваряне на евстахиевата тръба и изравняване на налягането.

По време на гмуркане във вода поради бързата промяна на външното налягане се увеличава налягането в ухото. В началото се появява тежест в ушите, която се дължи на натиск върху тъпанчето и по-ниско налягане в средното ухо от това на водата. Постепенно се създава вакум в средното ухо който води до разтягане и хлътване на тъпанчето.Следва появата на остра болка. На дълбочина 7-8 метра тази болка става нетърпима.

За да не се стига до подобна ситуация е необходимо спасителят да знае как да изравнява налягането в средното ухо.

Изравняването на налягането става като още на метър и половина дълбочина спасителят трябва да отвори Евстахиевите тръби на ушите си и да прави това периодично през няколко метра, докато трае гмуркането. Навлизащият през тръбите въздух ще неутрализира налягането на водата върху тъпанчето и болка няма да настъпи.

Има различни способи за отваряне на Евстахиевите тръби. Преглъщането е най-разпространеният от тях. Периодичното преглъщане държи тръбите отворени. В даден момент, на дълбочина преглъщането може да бъде затруднено. Тогава се поема вода в устата е с нейна помощ се преглъща, като се гълтат минимални количества от нея.

Друг способ е периодичното притискане с пръсти на носа и надуване (опит за издухване на въздух през носа). Това може да бъде комбинирано и с преглъщане.

Понякога изравняването на налягането не се удава и е необходимо спасителят да изплува 1-2 метра, за да направи изравняването там.

Появата на болка в ушите въпреки изравняването на налягането е показател, че нещо не е в ред и гмуркането трябва да бъде прекратено.

Понякога по време на гмуркане, когато налягането в средното ухо не е изравнено може да се получи спукване на тъпанчето. Това става когато въпреки болката в ушите спасителят продължава да слиза на все по-голяма дълбочина.

Спукването на тъпанчето се изразява с остра режеща болка, шум в ушите, гадене, виене на свят. Студената вода нахлува в средното ухо и дразни вестибуларния апарат, като го изважда от строя. Това явление е известно като лабиринтна криза (вестибуларна криза).

В такава ситуация спасителят не трябва да губи самообладание. Въпреки загубата на ориентация той може да се ориентира по светлината и да изплува на повърхността. Ако обаче, е на голяма дълбочина е възможно да не може да се ориентира къде е долу и къде горе и вместо да изплува, да плува към дъното. Спасението е в изпускането на минимални количества въздух през устата и плуване след въздушните мехурчета към повърхността на водата.

Изпадането в паника при такъв инцидент може да доведе до трагичен край. За съжаление има доста случаи на удавени по този начин плувци и гмуркачи.

По време на гмуркане болки освен в ушите могат да се появят и в синусите, и в зъбите. Това се получава при някои заболявания на синусите, както и при нелекувани зъби. В затворените кухини на развалените зъби разликата в налягането предизвиква остра болка.При такива ситуации е задължително прекратяването на гмуркането.

В някои ръководства по водно спасяване в общите медицински познания необходими на водния спасител са дадени и измененията в организма при леководолазна дейност с дихателен апарат. Тъй като нормативната уредба в Република България не предвижда леководолазен апарат в оборудването на спасителния пост и използването на такъв от спасителя, то е безпредметно разглеждането на тези изменения.

Изменения в организма при давене и удавяне

Давене и удавяне могат да настъпят когато човек се намира във водна среда, по време на къпане, плуване, гребане и други водни спортове, както и в резултат на различни инциденти.При давенето измененията в организма на човека са обратими, докато при удавяне изхода е с фатален край.Удавянето е бързо развиващо се, тежко и опасно за живота състояние. При него газообменът в белите дробове е невъзможен. Основните жизнени функции спират, а в главния мозък настъпва рязко увреждане.

Удавянето е винаги свързано с дихателна недостатъчност. Най-често настъпва от попадане на вода в дихателните пътища. Навлизащата в белия дроб течност заема мястото на въздуха, вследствие на което настъпва задушаване.При удавянето се различават четири фази:

I Фаза Настъпва рефлекторно спиране на дишането. Сърдечната дейност е учестена. Има повишен мускулен тонус, а съзнанието е запазено. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

II Фаза Недостигът на кислород е изразен. Пострадалият прави дихателни движения, вследствие на което поема в дробовете си вода. Това предизвиква кашличен рефлекс в резултат на който става издишване на въздух и вдишване на вода. Давещият се започва да потъва. Сърдечната дейност е учестена, кръвното налягане е повишено. Настъпва дезориентираност, движенията са некоординирани и понякога съпътствани с мускулни гърчове. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

III Фаза Дишането спира. Кислородът в кръвта е напълно изчерпан. Бързо се понижава кръвното налягане. Мускулните движения спират, пострадалият се отпуска и потъва. Ръцете и краката му висят надолу, а тазът му остава по-високо, задържан от въздуха, останал в червата. Удавникът изпада в пълно безсъзнание.При веднага приложена дихателна и сърдечна реанимация, той все още може да бъде спасен. Тази фаза продължава 1-2 минути.

IV Фаза Настъпва след петата минута от потъването във водата. Сърдечната дейност и кръвообращението спират, след което настъпва клинична смърт. В тази фаза, дори при енергична дихателна и сърдечна реанимация, спасяването е много трудно.Пет до осем минути след спиране на сърдечната дейност настъпва необратима биологична смърт.При някои давещи се, от попадналата в гърлото вода настъпва спазъм на ларинкса. Той спира достъпа на въздух до белите дробове и води до задушаване и рефлекторно спиране на сърцето. Такъв давещ се не може да извика или да даде знак, че се дави.Попадналата в белите дробове вода не може да бъде извадена навън чрез дренажно положение на тялото с главата надолу. Тя остава там и се резорбира, ако има кръвообращение. Поради това, че водата в Черно море е почти два пъти по концентрирана на соли от кръвта се получава преминаване на вода от кръвта към алвеолите. Това води до сгъстяване на кръвта и увреждане на стените на алвеолите и капилярите. Развива се оток на белите дробове. Алвеолите се изпълват с розова пенеста течност която излиза от устата и носа на удавения.Сладката вода, обратно е бедна на соли. Тя прониква бързо в кръвообращението и разрежда кръвта. Освобождава се калий, който въздейства неблагоприятно на сърцето. Тук също се развива оток на белите дробове.Спазмът в дихателните пътища предизвикан от водата създава проблеми при вкарването на въздух чрез изкуствено дишане.

Измененията в белите дробове пречат на проникването на кислород в кръвта по време на реанимационни действия. За това е необходимо такъв да се подава от кислородна бутилка.Със спирането на дишането и на сърдечната дейност човек не умира веднага. Дори и след тяхното спиране организмът продължава да живее известно време.След изпадане в безсъзнание артериалното налягане не може да се определи, пулсът не се долавя, изчезват очните рефлекси (липсва зенична реакция на светлина), дишането е съвсем повърхностно.

Клиничната смърт по продължителност е кратка (4 – 6 минути). Затова не трябва да се губи време. Съживяването при клинична смърт е ефективно ако основните похвати се изпълняват правилно. Основното е възстановяването на кръвообращението с помощта на външен сърдечен масаж и изкуствено дишане. Изкуственото дишане и сърдечният масаж се изпълняват едновременно, което позволява бързо възстановяване на дейността и функциите на централната нервна система, обмяната на веществата, а също на функциите на бъбреците и черния дроб.

При биологична смърт настъпват необратими изменения в организма.

Мъртвият човек има бледа кожа. Поради спадане на телесната температура и изравняването й с температурата на околната среда тя е студена. Появяват се послетрупни петна, които се дължат на стичането на кръвта към най-ниско разположените части на трупа и последващо вкочанясване.

Реанимационната помощ при биологична смърт е безуспешна.

След спасяване от удавяне пострадалият трябва да посети болнично заведение. От водата в белите дробове може да се появят усложнения – бронхопневмония, а ако е бил в безсъзнание – мозъчни увреждания. Възможно е да има и други травми, настъпили по време на реанимационните процедури.

Първа помощ при давене и удавяне

При изваждането от водата на давещ се без дишане и пулс, максимално бързо се действа по схемата „ABC – азбука на живота“. А. Airway open – осигуряване на проходимост на дихателните пътища, B. Breath for victim – провеждане на изкуствено дишане, C. Circulation – поддържане на кръвообращението. Оказването на първа помощ започва веднага след изваждането на пострадалия от водата. Първоначално той се поставя на бедрото на спасителя по такъв начин, че главата да е по-ниско от гръдния кош. След това се почиства устната кухина и глътката от тиня, пясък, водорасли, повърнати материи и се осигурява проходимост на дихателните пътища. С няколко енергични пристягащи движения се отстранява водата от трахеята, бронхите и стомаха. Ако самостоятелното дишане не се възстанови пострадалият се слага на гръб и се пристъпва към изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.

При изпадане в безсъзнание лицевата мускулатура и езика се отпускат. Последният падайки назад запушва горните дихателни пътища. За да бъдат освободени те е необходимо главата на пострадалия да бъде изтеглена в положение максимално назад като устата е затворена. Отдалечената по този начин от гръбнака долна челюст издърпва със себе си езика и освобождава глътката като път за дишането. Това положение осигурява проходимост на дихателните пътища и е задължително да бъде поддържано през цялото време на реанимационните действия.

Пулсът се установява в областта на сънната артерия. При колебания дали има или няма се приема, че няма и се преминава към изкуствено дишане.

Изкуственото дишане се провежда по следния начин:

Изкуствено дишане “уста в нос”

- Спасителят коленичи от едната страна на главата на пострадалия, поема дълбоко въздух, обхваща с уста носа му и енергично вдухва в ноздрите му, като вкарва въздух в дробовете му.

- При изпълнение на изкуствено дишане уста в нос по време на вдухването в носа се затваря устата на пострадалия.

- Ако след вдухването на въздух гръдният кош на пострадалия се разширява, това означава, че в неговите бели дробове постъпва въздух.

- Следва отдръпване на спасителя и ново поемане на въздух. Издишването на пострадалия става самостоятелно.

По движението на гръдния кош може да се съди за ефективността на изкуственото дишане. То продължава до възстановяване на собственото дишане.

Изкуствено дишане “уста в уста”

Ако носът е наранен или носните канали са затворени, оказващият помощ трябва да започне изкуствено дишане уста към уста:

- Спасителят коленичи от едната страна на главата на пострадалия и поема дълбоко въздух.

- Палецът и показалецът на лежащата върху челото ръка запушват носа.

- Устата на пострадалия се отваря леко.

- Спасителят, поел дълбоко въздух прилепва широко отворената си уста към тази на пострадалия.

- Изкуственото дишане се прави внимателно, съобразно собственият ритъм, като се проверява сънната артерия за наличие на пулс.

При изкуственото дишане “уста в уста” поради високото налягане при вкарването на въздуха, част от него може да попадне в стомаха. В резултат на това може да се предизвика повръщане.

Изкуствено дишане с апарат тип АМБУ

AMBU

Маската на апарата се поставя така, че да обхване устата и носа на пострадалия. Апаратът притежава клапи които пропускат въздух само еднопосочно – от атмосферата, в балона, от балона към пострадалия и от пострадалия, навън в атмосферата.

Въздух се подава ритмично, чрез стискане с ръка на балона. При необходимост през апарата може да се подава и кислород.

Действия на спасителя (спасителите) при даване на първа помощ

Непряк сърдечен масаж се извършва винаги, когато се установи спряла сърдечна дейност чрез търсене на пулсации в сънната артерия. С върховете на пръстите се упражнява лек натиск в областта на шията под долната челюст, встрани от трахеята и в продължение на няколко секунди внимателно се търсят пулсации. Ако не се установят, веднага се започва непряк сърдечен масаж.

Всяко забавяне от съмнение и колебание за наличност на пулсации безвъзвратно изгубено време.

Пострадалият трябва да бъде поставен легнал по гръб върху твърда повърхност. Извършващият масажа трябва да е коленичил до гърдите на пострадалия, поставя едната си ръка с длан върху средата на гръдната кост, а другата другата върху нея. С движение от кръста, а не само със силата на ръцете се извършват тласъчни, почти резки движения върху гръдната кост. От тласъчния натиск с ръце кръвта принудително циркулира и пренася животоспасяващия кислород за главния мозък. Тласъкът трябва да бъде достатъчно силен, за да „потъне“ гръдната кост 4-5 см, но не като удар и не толкова силен, за да счупи ребра. Когато извършващият непряк сърдечен масаж е сам първо се извършват 5 последователни издишвания в белите дробове на пострадалия и веднага след това 15 тласъка върху гръдния кош на пострадалия. По-нататък реанимирането се извършва в съотношение 2:15 с честота на нормалната сърдечна дейност. Повишена честота не е необходима, реанимацията не е ефективна и изморява бързо оказващия първа помощ.

При двама души, единият извършва едно издишване, а другият застанал от другата страна на удавника, 5 тласъчни натискания за непряк сърдечен масаж с честота на нормалната сърдечна дейност. Съотношението 1:5 е много по-ефективно. Нови изследвания в областта на медицината твърдят, че особено ефективно е съотношението 2:30, прилагано както от един, така и от двама спасители. Това съотношение се прилага в САЩ, а отскоро и в нашата страна. Задължително е периодично по време на реанимирането да се проверява за появата на пулс в областта на сънната артерия. При наличие на пулсации непрекият сърдечен масаж се прекъсва и продължава само изкуствено дишане. Изкуственото дишане и кръвообращение се извършват до възстановяване на самостоятелното дишане и сърдечна дейност или до категоричното установяване на настъпила биологична смърт.

Изкуствено кръвообращение

Разпознаване на спрялото кръвообращение става след проверка за наличие на пулс на сънната артерия. При липса на такъв се преминава към изкуствено кръвообращение.Добре е да се подпомогне кръвообращението, като се постави удавника с повдигнати крака по-високо от тялото, което води до подобряване на притока на кръв към сърцето. На плажа за тази цел се използва профила на брега.Изкуственото кръвообращение се извършва чрез външен сърдечен масаж (гръдно, външно притискане на сърцето).

Техника на външния сърдечен масаж и изкуствено дишане

Външният масаж на сърцето се заключава в силно и ритмично притискане на гръдния кош в посока от гръдната кост към гръбначния стълб. В резултат на ритмичното многократно притискане се поддържа изкуствено кръвообращение в организма. Масажът на сърцето се изпълнява до възстановяване на самостоятелна сърдечна дейност, чийто признаци са появата на пулсации на сънните и лъчевите артерии, намаляване на цианозата или бледността на кожата, свиване на зениците и повишаване на артериалното налягане.

Външният масаж на сърцето се изпълнява по следния начин: пострадалия се поставя по гръб върху плътна основа /на пясъка/; оказващия помощ застава встрани от него и с дланни повърхности, наложени една върху друга, ритмично силно натиска /50-60 пъти в минута/ в областта на долната част на гръдната кост по посока към гръбначния стълб. Гръдната кост трябва да хлътва с 4-5 см. Външният сърдечен масаж при деца на възраст до една година трябва да се провежда с краищата на пръстите с честота 100 – 120 в минута, а при деца от 1 до 12 години – както при възрастни, но само с една ръка. Ако реанимацията се изпълнява само от един човек, се препоръчва след 10-12 притискания на гърдите да се правят 2 вдухвания в белите дробове на пострадалия. Ако тя се изпълнява от двама души, то едно вдухване следва след 5-6 притискания на гръдния кош.

Необходимо е да се знае, че грубото изпълнение може да доведе до счупване на ребра, с повреждане на белите дробове, сърцето и други органи. Препоръчва се сърдечния масаж да се предхожда от удар с юмрук в гърдите, при което е възможно да се възстанови сърдечната дейност.

Морска подготовка на водния спасител

Черно море

Черно море е междуконтинентално море. То се свързва със Средиземно море на юг чрез Босфора и Дарданелите. Има ниска водна соленост – 18 промила. През лятото температурата на водата по крайбрежието е 22 – 27 градуса по Целзий, което я прави особено приятна за къпане. Приливите и отливите в Черно море са незначителни.

В границите на Дунавската равнина брегът е от неутрален тип, като височината му се увеличава от север на юг. От н. Сиврибурун до н. Шабла брегът е праволинеен,скалист с обширни плажни ивици. Между н. Шабла и долината на Батова река брегът е абразионно свлачищен. В устието на реката е оформена обширна плажна ивица с дължина около 6 км.

Варненският залив е разположен между Франгенското и Авренското плато. В него са оформени множество плажни ивици. Тук е и най-дългия пясъчен плаж на Българското черноморско крайбрежие, разположен край долината на река Камчия – 12 км.

Бургаският залив е разположен между н. Емине и Маслен нос. Той е най-големият залив на Черно море. Вдаден 31 км навътре в сушата. Най-голямата му ширина е 41 км, а най-голямата дълбочина – 25 м. Тук съществуват обширни пясъчни плажни ивици. Брегът е нисък, от акумулативен тип.

Между Бургаския залив и Резово брегът е силно разчленен, като са оформени множество бухти с пясъчни плажове.

Българското черноморско крайбрежие има дължина 378 км. По цялото му протежение са разположени множество плажове, покрити с фин пясък, с обща площ около 9 млн. кв. км.

От север на юг на територията на Добричка област са разположени плажните ивици на Дуранкулак, Крапец, Русалка, Балчик, Златна рибка, Албена и Кранево.

На територията на Варненска област за разположени плажовете на Златни пясъци, Ривиера, Чайка, Слънчев ден, Св. Константин и Елена, Варна. По на юг се намират Камчия, Шкорпиловци и Бяла.

По крайбрежието на Бургаска област от се намират Обзор, Иракли, Елените, Св. Влас, Слънчев бряг, Несебър, Равда, Ахелой, Поморие, Бургас. На юг от Бургас са разположени Атия, Черноморец, Созопол, Дюни, Приморско, ММЦ, Китен, Лозенец, Царево, Варвара, Ахтопол и Синеморец.

Плаж

Думата плаж има френски произход. Според речника на чуждите думи, означава нисък, леко наклонен пясъчен, морски бряг. Има и друго значение, като място за къпане на открито и правене на слънчеви бани. Според океанологията плажът е акумулативна форма в зоната на бреговата линия, създадена като резултат от активното въздействие на прибоя, който възниква при разрушителната дейност на вълните. Горната граница на плажа е валът образуван от най-силните щормове (щормов вал), а долната е под уреза на водата до първия подводен пясъчен вал или първото рязко изменение на релефа на подводния брегов склон. Плажът има надводна и подводна част. Границата между двете части е линията на уреза на водата, която е неравна, с многобройни дъговидни врязвания в тялото на плажа, т. н. плажни фестони. Според наклона на плажа се различава и състава на плажните наноси. При стръмен наклон плажовете обикновено са каменни и чакълести. Когато наклонът на плажа е среден, той обикновено е изграден от едър пясък, а когато е с малък наклон, пясъкът е дребен и фин. Зад щормовия вал на някои плажове, в резултат от действието на вятъра се образуват плажни дюни.

Ветрове

Основните ветрове които духат през летните месеци по българското Черноморие са дневният и нощният бриз.Дневният (морски) бриз обикновено започва като слаб, перпендикулярен на брега, повърхностен вятър, духащ от морето. Той се появява през горещите летни дни. Породен е от различното затопляне на близко разположените суша и вода. През деня земната повърхност се затопля по-бързо от водната, от което следва, че въздухът над сушата е по-топъл от този над морето. Поради факта, че по-топлият въздух е по-лек, въздухът над земната повърхност се издига. В същото време хладният въздух над морето се придвижва към сушата, за да замести издигналия се. Това представлява дневният (морски) бриз.Морският бриз се влияе от силата на доминиращите ветрове и конфигурацията на брега. При слабо движение на вятъра, морски бриз ще се появи по брега скоро след като температурата на сушата започне да става по-висока от тази на водата. Колкото повече нараства разликата, токова по-силен става бризът и нахлува толкова по-навътре към сушата.През нощта земната повърхност изстива по-бързо от водната. По-топлият въздух над морето е по-лек и се издига. По-тежкият хладен въздух над сушата се придвижва към водата, за да замести издигналия се. Това представлява нощният морски бриз. Също както морския бриз, нощният бриз се влияе от силата на доминиращите ветрове и конфигурацията на брега. Нощният бриз е по-слаб от морския бриз и се появява по-рядко. При нормална конфигурация на брега при силен северен или северо-източен вятър се поражда вълнение. По нашето Черноморие тези ветрове са основните причинители на ветровите вълни.

Вълни

Според океанологията морските вълни представляват разпространение на периодични трептения на водните частици около равновесното им положение в морето.

Основните елементи на морските вълни са гребен, падина, височина, дължина и стръмнина.

Гребенът на морската вълна представлява частта, която се намира над средното вълново равнище. Падината е частта на вълната, която е разположена под средното вълново равнище. Разстоянието вертикално между най-ниската и най-високата точка на вълната е височината и. Дължина на вълната е разстоянието между два съседни гребена, а стръмнина, отношението на височината към дължината.

Съществуват различни видове вълни, но в Черно море най-често срещани са ветрова, мъртва и сплеск.

Ветровата вълна се поражда от вятъра. С усилването му, нараства и постъпателното и движение. Скоростта и на придвижване е около 75 % от скоростта на вятъра.Сигурен белег, че вълната е ветрова са “зайчетата” които набраздяват морето и това, че има гребен. Ветровата вълна се разбива шумно в брега и образува бяла пяна. При увеличаване на вятъра често гребена на вълната се откъсва от нея. Придвижвайки се към брега долната част на вълната среща дъното и забавя своят ход, а горната и част продължава напред, надвисва над падината на предната вълна и се пречупва, и пада в нея. Това явление се нарича прибой.

Ветрова вълна и прибой

По нашето крайбрежие обикновено се наблюдават две прибойни вълни. Първата е по навътре в морето, а другата в непосредствена близост до брега. Прибоят крие големи опасности за къпещите се и плуващи граждани.

По време на спасителна акция в бурно море спасителят преодолява прибойните вълни и стига до давещия се плувайки под тях.

Ветровата вълна копае дупки по морското дъно.

Таблицата на Бофорт дава връзката между скоростта на вятъра и състоянието на морската повърхност. Създадена е от британския морски адмирал сър Френсис Бофорт. Тя отчита в мерни единици, наречени в негова чест. Базира се на субективни фактори, като състояние на морската повърхност или височина на вълните в морето.

Най-високите стойности на ветрово вълнение, наблюдавано по нашето черноморско прибрежие за времето от когато се водят наблюдения на този океанографски елемент са измерени край Ахтопол. Регистрирано е вълнение на морето от 9 бала – височина на вълната около 14 метра.

След спирането и стихването на вятъра, периодичните трептения на водните частици около равновесното им положение в морето не затихват. Траекторията им на движение от кръгова става елипсовидна. Морската повърхност е гладка, но под нея съществува мъртва вълна.Мъртвото вълнение е явление при което водни маси под повърхността се придвижват с различна скорост, под формата на скрито подводно течение. Мъртво вълнение има тогава, когато няма ветрова вълна. При мъртвата вълна съществува обратно дърпане навътре към морето и дъното на водата , която достига брега. Когато човек застане на плитко във водата, усеща как пясъка се изплъзва под краката му и като, че ли го придвижва навътре към по-дълбокото.

Мъртво вълнение по нашето Черноморие настъпва и когато духа северен или североизточен вятър. Тогава посоката на движение на вълната е към Босфора. Когато наближи брега обаче, тя се завърта и излиза от въздействието на вятъра. В момента, в който не зависи от силата и посоката на вятъра вълната се превръща в мъртва. Тя не се разбива в брега и при докосването си до него се обръща обратно към морето.Мъртвата вълна също копае дупки по дъното.

Сплескът е вълна срещаща се в Черно море. Той е “стояща” вълна. Образува се около вълноломи и отвесни брегове. Може да се получи и около закотвени морски съдове и съоръжения. Сплескът е по-опасен за слаби плувци, но и добри такива биха могли да пострадат от него.

Морски течения и водовъртежи

Пренасянето на водни маси на разстояние в морето, поради постъпателното им движение се нарича морско течение.

Основното морско течение по българското крайбрежие е в посока от север на юг. То не представлява сериозна опасност за водни инциденти.

По нашето крайбрежие условия за водни инциденти създават обратните, ветровите и местните течения.

Вълната след сблъсъка с морския бряг се устремява обратно към морето. Поради голямото съпротивление което среща от идващите следващи вълни, тя се провира под тях и образува дънно течение. Дънното течение е обратно течение. То е особено опасно за неумеещите да плуват, понеже неусетно ги вкарва навътре в морето. Използва се от спасителите за преодоляване на прибойната вълна.

При оттичането на водата от брега към морето, често поради нееднородност на състава на дъното, между две дънни плитчини може да се образува канал. В него водата се движи със скорост не само по дъното, но и по повърхността. Това е класическо обратно течение. То може да има скорост по-голяма от скоростта с която човек може да плува. Преодолява се с плуване настрани и след излизането от него, към брега. Може да бъде използвано от спасителя за по-бързо придвижване в морето и достигане до мястото на воден инцидент.

Ветровото течение зависи от силата и скоростта на вятъра който го поражда. Посоката му е под известен ъгъл спрямо посоката на вятъра. Това течение създава условия за завихряния около скални носове, буни и укрепителни съоръжения в морето.

Местните течения се образуват около морския бряг, породени от различни причини. Най-често това са реки вливащи се в морето. Тези течения не съществуват непрестанно, имат различна скорост и често променят своето местоположение. Представляват голяма опасност за възникване на водни инциденти. Преодоляват се по начина описан по-горе.

Понякога около морския бряг се образуват водовъртежи. Водовъртежът е място в морето, където водата се върти и влече към центъра си и надолу. Попадането във водовъртеж е много опасно за неумеещите да плуват. Излизането става, като плуващият се остави да бъде повлечен към дъното, където силата на дърпането отслабва и тогава с плуване встрани излиза от обсега му.

Плавателни съдове

Според действащата нормативна уредба, водноспасителните служби по морските плажове трябва да бъдат оборудвани със спасителни лодки с гребла, а на всеки 10 спасителни поста и със спасителен моторен катер. Те трябва да бъдат обзаведени по изискванията на Морска администрация (ИАМА).

Спасителната лодка с гребла трябва да е лека и стабилна, от клас който позволява плаване по морското крайбрежие при вълнение до два бала. Най-голямата дължина на такава лодка е до 3,70 м., най-голямата ширина 1,50 м. Височина на борда в мидела е 0,52 м. Газенето при пълно водоизместване е 0,18 м. Теглото на лодката празна е до 90 кг., а пълното и водоизместване около 0,25 т.

Такава лодка се вкарва лесно в морето, управлява се без проблем и е идеална за спасителна дейност.

Спасителна лодка

Спасителната лодка стои на брега, пред спасителния пост, оборудвана и готова за влизане в спасителна акция. При вкарване на лодката във водата, а също и при изкарването и на брега действащите с нея спасители трябва да внимават, да не предизвикат инцидент, тъй като преминаването и през зоната за спасяване крие опасност за къпещите се в нея граждани.

Спасителният моторен катер може да бъде от всякакъв вид. Двигателят му трябва да е мощен, бензинов, като за предпочитане е да е извънбордов. Подвижността на извънбордовия двигател около хоризонталната ос дава възможност той да бъде повдиган целия при плитко дъно и дори да бъде изтеглян на брега без опасност от повреждане на винта. Мощността на двигателя трябва да е съобразена с конструкцията на катера и с разпределението на тежестта в плавателния съд.

Спасителният моторен катер трябва да да бъде оборудван освен по изискванията на Морска администрация (ИАМА) е със специални спасителни средства.

Катерът стой закотвен в морето, в коридора на полигона за водни услуги или на друго подходящо място и при забелязване на воден инцидент или при подаване на сигнал от брега, действа според конкретната ситуация.

Спасителен моторен катер (лодка)

Наредбата за компетентност на морските лица в Република България гласи, че „кораб” е всеки самоходен или несамоходен кораб или плавателно съоръжение от какъвто и да е тип, предназначени за плаване по море, независимо от знамето, под което плава, и което се използва за извършване на една или няколко от следните дейности: превоз на товари, превоз на пътници и багажи; влачене на кораби; извършване на морски услуги и други помощни операции; риболов; експлоатация на други морски богатства, както и други стопански дейности.

Съгласно цитираната по горе наредба, спасителите, които управляват гребни плавателни средства или дежурни моторни катери трябва да имат съответна правоспособност за водач на плавателен съд до 20 бруто тона по море.

В последните години голяма популярност добиха т.н. водни джетове. Използването им за водноспасителна дейност не е регламентирано към настоящият момент. Въпреки това, те имат място в оборудването на водноспасителните служби по плажовете. Задължително условие обаче, е влизането им в морето да става през специален коридор. Джетът стои закотвен в коридора и при забелязване на воден инцидент спасителят от най-близкият кост влиза с него във водата и се отправя към мястото на произшествието.

Спасителен джет

Морски възли в употреба във водноспасителната практика

Съществуват десетки видове възли. Те се използват в морската практика от моряци, рибари, ветроходци и др. Във водноспасителната практика се прилагат някои от тях. Те са изложени по долу.

Съединителни възли

Съединителните възли се използват за съединяване на две въжета.

Възли правещи се с едно въже

Моряшки (спасителен) възел – Това е възел с който на въже без ухо може да се направи такова. С този възел човек може да се завърже за въже, ако има свободния му край. Спасителят го използва както за направата на гашата, на спасителното въже, така и евентуално, за да се завърже във водата за подаден му край на въже.

Примката (ухото) при моряшкия (спасителен) възел е незатегаема.

Кръстат възел

Кръстат възел – използва се за връзване на въже за скоба, халка или колона. Двата края на възела излизат в различни посоки.

Обикновен рибарски възел – използва се за връзване на въже за скоба, халка, шамандура.

Двоен рибарски възел

Двоен рибарски възел – използва се както обикновеният рибарски възел, а също за връзване на котва, където има голямо триене.

Разликата е в това, че през халката (примерно) се правят две намотки за по-голяма здравина, след което се прави задържаща наметка.

Лодъчен (буксирен) възел – в спасителната практика се използва за влачене на буксир на лодки. Този възел е здрав и в същото време може да бъде развързан незабавно.

Ползвани източници за картинки:

http://vodnospasiavane.hit.bg/

http://sportdepot.bg/

http://yachtshopbg.com/

http://body.dechica.com/respiratory.htm

http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.tchaikapharma.com/mambo-en/images/tch/ss/ss-sistema_clip_image011.jpg&imgrefurl=http://bgbaby.net/forum/index.php%3Fshowtopic%3D566%26st%3D0&usg=__EAcXkkbrixSjFN3YEuzFTPYcfJk=&h=288&w=377&sz=39&hl=bg&start=60&um=1&tbnid=ssKUeqH2VCLSbM:&tbnh=93&tbnw=122&prev=/images%3Fq%3D%25D1%2581%25D1%258A%25D1%2580%25D1%2586%25D0%25B5%26ndsp%3D21%26hl%3Dbg%26client%3Dfirefox-a%26rlz%3D1R1GGGL_bgBG326BG326%26sa%3DN%26start%3D42%26um%3D1

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%85%D0%BE

http://www.vodnazona.com/index.php?etc=news&id=1589&news=%D0%97%D0%90%D0%A9%D0%9E+%D0%9D%D0%AF%D0%9C%D0%90+%D0%92%D0%9E%D0%94%D0%9D%D0%98+%D0%A1%D0%9F%D0%90%D0%A1%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%98+-+%D0%9A%D0%9E%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%D0%90%D0%A0&skMID=280

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/