Водно спасяване / Vodno spasiavane /

След успешно положени изпити – теория и практика, от проведения последен за тази година курс за водни спасители в Бургас, 9 кандидати за водни спасители са вече официално придобили професионалната квалификация  „воден спасител на плувен басейн”.

БЧК–Бургас през 2010г. е обучил 120 водни спасители – за плувни басейни и за открити водни площи.

Източник: http://www.burgasnews.com/

Радио „Фокус“ – Бургас

Започнала е процедура по отдаването под наем на плажни ивици в Бургаско, съобщи за радио „Фокус“ Бургас заместник-областният управител Златко Димитров. 9 са плажовете, за които областна управа е получила разрешение от МРРБ за отдаването им. „Ще продължим процедурата за онези плажове, за които през лятото нямаше кандидати. Тогава имахме една процедура, която започнахме по отдаване на плажовете в това число централния Бургаски плаж и Лозенец. Имаше и други, за които нямаше стопани. Ще продължим процедурата и за тях”, коментира Димитров. Той уточни, че сред тези 9 плажа, за които в момента е стартирала процедура, преобладават тези, които до сега са били отдавани от кметовете на общини, а вече 3-годишните договори са изтекли и в момента са в МРРБ. Сред тях са плажовете в Св. Влас и Иракли. Заместник-областният управител допълни, че времето е много удачно за започване на такива процедури, тъй като те траят дълго време и трябва да се спазят срокове.

Калина Енчева

Източник: http://www.focus-radio.net/

На проведената преди няколко дни работна среща между областния управител на Бургас и зам. министъра на туризма се изнесе информация за последния летен сезон. Комисия, назначена със заповед на ОУ, е обходила плажовете и е дала констатации и препоръки.

Зам. областният управител на Бургас Златко Димитров изнесе статистика за проверките по плажовете извършени преди началото и след старта на изминалия сезон. Според данните нарушенията на стопанисващите плажовете като цяло са намалели, сравнено с предишни години. Съставени са много препоръки. Плажовете според доклада са били в общо добро състояние, редовно почиствани, достъпни за посетители, имали са 50% свободна зона, съблекални и другите необходими изисквания. Най-честият проблем е бил липсата на качествено водно спасяване. За нуждите на морското ни крайбрежие са нужни около 1500 спасители, но голяма част работят чужбина, други по басейните. Има и примери –  плаж „Делфин”, където бил назначен спасител, но не е бил оборудван с нужния му инвентар. Подобно е било положение на плаж Несебър – изток и Несебър – град, където са липсвали назначени медицински лица. Някои от плажовете пък изобщо не са били стопанисвани, като Обзор – Юг, Обзор – Детски лагери, къмпинг „Европа”, Лахана – Поморие, ММЦ „Младост” – Приморско, Попски плаж – Царево.

Това е констатацията на комисията, назначена от областния управител, а реалността е, че водното спасяване на много от плажовете е под всякаква критика. За бизнеса на БЧК Бургас около водното спасяване в доклада не става въобще дума. Оправданията, че голяма част от спасителите работят в чужбина или по басейните е добре дошла за концесионерите – печелбари. С тези мотиви те въобще не назначават спасители по управляваните от тях плажове или назначават некачествени (зависими от алкохол и дрога) и нередовни спасители. По време на проверка се изтъкват подобни доводи, все едно, че между държава и концесионери няма подписани договори в които изрично е фиксирано водното спасяване. И така от година на година, от сезон на сезон, това стана обичайна практика, а отнетите концесии са единици. Явно държавата не защитава интересите на гражданите си и работи за облагодетелстването на отделни фирми и организации.

Георги Димитров

Агенция „Фокус“

Бургас. Няма да има затворени към туристическите комплексите плажове или такива за бедни и богати. Това каза по време на среща в Бургас зам. министърът на регионалното развитие и благоустройството Екатерина Захариева, предаде репортер на радио „Фокус”- Бургас. Изказването бе по повод промените, които се обсъждат в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Зам. министърът допълни, че никога това не е обсъждано, още повече, че противоречи на Конституцията достъпът до плажната ивица да е свободен за всички граждани. „Това е настина съществен проблем и факт е, че съществува. Обсъжданата тема е по-скоро за обособяването на плажовете по функционален признак и погрешно се наложи думата категоризация. Говорим по-скоро за обособяването на плажове за къмпингуване, плажове в населените места в големите градове, които да са с безплатен достъп, плажове, които са в националните курортни комплекси, които са много по-натоварени и изискванията към концесионери и наематели трябва да са по-големи и стриктни, плажове, които са в защитени територии – резервати, където няма право да се развива човешка дейност върху тях”, посочи Захариева. Тя допълни, че има много съвпадения и различия в мненията относно промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Има идея процедурите по отдаване на концесия на плажовете да бъде улеснена, тъй като това не е инвестиционна концесия и по този начин ще се съкрати времето с няколко месеца по отдаването им. Експертите в министерството отбелязват, че към момента няма процедура за осъществяване на контрол върху плажовете, които са отдадени под наем. Също така не е осигурена и дейността по контрол от финансова гледна точка. Тази година е разпоредено такива проверки да се правят от областните управи, но те пък от своя страна не разполагат с пари за осъществяваното на този контрол. Друг неизяснен проблем са неясните дефиниции по отношение на това какво е търговска площ, какво е преместваем обект и какво е свободна площ и за целта трябва да се изработят легални дефиниции, каза зам. министър Захариева. Обсъждани са и варианти, по които също е имало спорове дали пясъчните дюни да бъдат част от територията на морския плаж. Ако все пак те бъдат включени в концесиите или в отдадените под наем плажове, то те със сигурност няма да бъдат в включени в активната плажна площ, а ще се направи с цел активната защита на тези пясъчни образувания, каза още Захариева. Тя допълни, че тази година от осъществяваните проверки по плажовете от страна на МРРБ, които са били както предварителни, така и внезапни, се набелязват същите проблеми както и в предходни години. Съставени са повече актове на концесионерите, но това показва от една страна освен завишен контрол и факта, че все още концесионерите не изпълняват стриктно задълженията си по договорите. Установяват се липси на спасители или пък има спасители, които не разполагат с оборудване, поставяне на преместваеми обекти извън схемите. При внезапните проверки е установявано дали са отстранени нарушенията при предварителните. Имало е случаи, където това е ставало, но е имало и такива, при които са откривани и допълнителни нарушения по плажовете, каза още зам.-министър Захариева.
Катя Николова

Плажът на Слънчев бряг е условно разделен в регистъра на държавата на три отделни плажа. Всеки от тях има собствен концесионер.

Организацията на водноспасителната дейност на Слънчев бряг е единна (обща и за трите плажа), като организатор е БЧК Бургас. Всеки концесионер е снабдил с инвентар своят участък от плажа.

Концесионер на морски плаж „Слънчев бряг – Север“  е „Сънинвест ООД”, Пловдив.

Снимките са направени в края на месец август.

Започва нов курс по водно спасяване, който се организира от Български червен кръст Бургас, съобщи  Виолета Радева, секретар на организацията в града. За сега, 15 са желаещите кандидати за курса. След завършването му те ще получат сертификат за воден спасител.

По Агенция “Фокус“

Вестник Десант

Тази върволица от кръчми и кебапчийници е разположена върху пясъка на бургаския плаж в разрез с изискванията на закона... Снимка Николай Недев

Държавните институции са неспособни да се справят със стопанисването на плажовете. Своеволията на самозабравили се бизнесмени по морето продължиха и тази година, въпреки заканите на новото правителство, че ще внесе ред в държавата. Това са основните констатации след поредния летен туристически сезон у нас.

В резултат местни политици по морето отново заговориха за прехвърлянето на плажовете изцяло в компетенцията на общините. В момента отговорности по контрола на бреговата ивица имат и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), и областните администрации, и общините, което води до институционален хаос, от което неуморните остапбендеровци на прехода продължават да се възползват в пълна степен.

25 са плажовете, до които гражданите нямат свободен достъп, въпреки повелите на конституцията и законите, касаещи морското крайбрежие. Това установи проверка на МРРБ в края на лято 2010.

Сред тях са местностите „Русалка” и „Градина”, също вилите „Чайка” до Балчик, плажът „НСА” в Равда, както и къмпингите „Ахелой” и „Делфин”. (Против правилата е дори ограничаването на подстъпите до централния бургаски плаж преди и по време на нашумелия музикален фестивал “Spirit of Burgas”, но това е друга тема).

Причина за беззаконието е, че държавата е продала на частници пътя до тези плажове. Те пък от своя страна или не пускат да се преминава през техните имоти, или искат такса за „услугата“.

Правителството на ГЕРБ наскоро смело оповести и разрешение на проблема. Зам. министърът на регионалното развитие Екатерина Захариева обяви, че имало два варианта. Първият е държавата наново да изкупи земята, която е продала на частните собственици. А вторият е да се изградят алтернативни пътища до плажните ивици. Както можем да се досетим – и в двата случая това ще струва твърде много средства на данъкоплатеца. Зам. министър Захариева дори ни подготви психически, като заяви, че става въпрос за терени на първа линия до морето и следователно отчуждаването нямало да бъде евтино. Да не говорим за строителството на нови пътища, което, както е известно, е изключително скъпо удоволствие.

Друг проблем за поредна година се оказаха незаконните преместваеми обекти, нароили се по българските плажове. Фирмите, получили право да стопанисват заведения на пясъка, често ползват пространство, десет пъти повече от разрешеното. Особено фрапиращи са случаите по бургаския плаж, където кръчми и кебапчийници масово поставят допълнителни дървени скари с маси и столове с обща площ от 400-500 кв. м, при разрешени 40 кв. м. на обект. По закон заетото от временните постройки пространство не може да надвишава 1 % от площта на целия плаж, но в Бургас тази норма е превишена неколкократно. Въпреки това всяка година продължава да се повтаря една и съща ситуация. Местни медии сигнализират общинската администрация за безобразията, а тя влиза „в процедури“, които така и не приключват до края на лятото, тъй като собствениците на заведения или обжалват до дупка, или общинарите чакат безкрайно някакви указания и уточнения от МРРБ, тъй като държавата е собственик на плажовете.

Управителят на СКАТ и бургаски общински съветник Валери Симеонов изрази недоумението си от това по време на дискусия в комисията по устройство на територията към местния парламент. „Просто си правят, каквото си искат. Това е вече трета година. Нужно е своевременно да се вземат мерки, да се реагира по-бързо, а не така мудно“, упрекна той главния архитект на общината Веселина Илиева.

В борбата между институциите се намесват и областните управители, на които регионалният министър има практика да делегира част от правата по управлението на концесиите и на плажовете като цяло. Когато обаче трябва да се дават строителни разрешения, се оказва, че собствениците на заведения трябва да се обръщат отново към регионалното министерство, което допълнително допринася за хаоса по българските плажове. А в „мътните води“, знае се, най-добре плуват „хищните риби“, които пак се оказват с едни гърди напред пред институциите. „Ако областна администрация си е на мястото, ще санкционира нарушителите“, упрекна Симеонов областният управител на Бургас.

...за разлика от огромната „Копакабана“ в Рио де Жанейро, където нямало нито едно подобно заведение

Независимите в крайморския град са категорични, че прехвърлянето на топката между държавата и общинските администрации е крайно време да бъде преустановено, като един от начините за това бил плажовете просто да преминат под управление на общините. Те недоумяват защо изобщо се дава разрешение да се поставят каквито и да било заведения на пясъка, давайки пример със световно известните плажове „Копакабана” в Рио де Жанейро и „Оушън Бийч” в Сан Франциско, по чиито протежения от десетки километри нямало нито един такъв обект.

Особено показателна е безумната ситуация, която се случи това лято с централния плаж на Бургас. Държавата не успя да намери концесионер, а общината се оказа, че няма право да поддържа района и че дори може да бъде глобена, ако си позволи да го направи. Отговорните институции – МРРБ и областен управител, обаче не наеха спасители и оставиха плажа без реален контрол. Това е и обичайната практика – държавните органи считат, че отговорността им приключва с поставянето на няколко забранителни табели. А безстопанствеността понякога има и фатални последици. Може би заради това и преди няколко дни точно на централния плаж в Бургас изплува трупа на удавила се жена.

Един от най-популярните политически принципи в ЕС е този на т. нар. субсидиарност. Това означава проблемите да се разрешават от най-ниското възможно институционално ниво, което може да справи с тях. В този контекст, изглежда съвсем естествено общините да получат право да стопанисват българските плажове. Те просто са много по-наясно с това, което реално се случва в тяхната отговорна територия и могат да бъдат много по-адекватни от държавния център, отдалечен на 350-400 км. от морето.

Автор : Лъчезар Лисицов, lisicov@desant.net

Снимките са направени на 30.08.2010 г. Денят е облачен и хладен, неподходящ за плаж.

Поради лошото време спасителите, които не се виждат на някои от постовете се намират по заведенията зад тях на завет.

Радио „Фокус“ – Бургас

Бургас. 18 души са намерили смъртта си в морето и във различни водоеми в Бургаска област, съобщи за радио „Фокус”- Бургас Васил Загорчев, специалист „Водно спасяване” към БЧК- Бургас. Статистиката на специалистите от червения кръст е от началото на годината до 25 август. „Повечето удавени са през летните месеци. Радостното е, че нито един от тези инциденти не се е случил в охраняема зона т.е. инцидентите са станали по някакви обективни причини без вина на спасител или лица наети за охраната на водоеми като язовири. Мога да заключа, че причините най- често са употреба на алкохол, неумение за плуване и непознаване на опасностите на съответния водоем. Сред жертвите има както наши, така и чужди граждани, дори преобладаващо са чужди туристи, които идвайки на почивка забравят за основните правила, пият и влизат в нетрезво състояние да се къпят”, каза Загорчев. Не всички от инцидентите са станали в морето, някои са в язовири, канали, а други дори в басейни, в хотелите на южните курорти, но в извън работното време на спасителите. В сравнение със същия период на миналата година при водните инциденти ,случили се на територията на Бургаска област има намаление, тъй като миналата година за този период са отчетени 22 случая на удавени.

Загорчев допълни ,че се наблюдава повишен интерес към професията на водния спасител. От началото на годината до сега в курсове за водни спасители в басейн и на море са обучени над 120 души, а за предходните години цифрата е била 80-90 души.
Катя Николова

Радио „Фокус“ – Бургас“

Бургас. Днес приключва официално сезонът на плаж Бургас – север. Тази година спасителите на плажа завършват сезона без допуснат фатален инцидент, който да коства човешки живот. Това каза за радио „Фокус”- Бургас Николай Иванов, началник на водноспасителната служба на плажа и съпредседател на Асоциацията по водно спасяване.

От водноспасителната служба отчитат също така и намаляване на инцидентите. Според Иванов в сравнение с предходни години близо два пъти са намалели инцидентите на плажа, като тази година около стотина са били случаите в които е била необходима намесата на бургаските водни гардове. Спасителите дори са помогнали да върнат към живот чешка туристка, която е пострадала в неохранямаета зона на централния плаж, който тази година остана без концесионер и стопанин. „Единственото, което се надяваме да стане за следващата година е да бъдат дадени повече правомощия на спасителите , за да може да се налагат санкции на хората, които не спазват наредбата за водно спасяване”, каза Иванов. По думите му и това лято именно невслушването в препоръките на спасителите, както и неспазването на правилата за безопасно къпане е бил техният най- голям проблем. От асоциацията на водните спасители продължават да настояват за законови и нормативни промени относно стопанисването на плажовете и водното спасяване. „Нашият проект за тези промени е готов от две години, но тъй като сме млада и по- неизвестна асоциация, от БЧК поеха инициативата и мисля ,че вече са внесли в Министерство на здравеопазването проектозакон, който е подобен на нашият. Надавам се на тях като на по-силна институция да им обърнат внимание и да се приеме нова наредба за следващата година” , каза Иванов. Той посочи, че освен повече правомощия се нуждаят от промени в изискванията относно оборудването на постовете. Например спасителите на бургаския плаж север работят с буйове, а те пък не фигурират в наредбата, тъй като тя е стара. „Необходимо е да имаме маски за обдишване и ръкавици. Все пак в 21 век сме, а спасителите обдишват „уста в уста”, а знаете колко и различни болести има”, допълни Иванов.
Катя Николова