Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Сайт за спасители, проблеми и въпроси свързани с водното спасяване по Черноморското крайбрежие и плажовете

Курсове за спасители във Варна

Публикувано от Жоро & Жоро на 05.02.2010

Във Варна и тази година таксите за курсовете за водни спасители ще бъдат същите както през 2009 г. Тази информация във в. „Черно море” съобщи  Лавренти Силов, главен специалист в областния съвет на БЧК – Варна.

Цената на обучението в първата степен, за спасител на басейн е 140 лв, плюс 5 лв. застраховка.

Във втората степен, за море, цената е 110 лв, плюс 5 лв за застраховка.

Практическите занимания ще се водят на басейн „Приморски”.
През м.г. 169 души от гр. Варна са взели сертификати за водни спасители, от които 26 за море. Това е доста повече в сравнение с предходните години.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

Опасни риби в Черно море

Публикувано от Жоро & Жоро на 05.02.2010

В Черно море има  опасни за човека риби. Това са морската котка,  скорпидът и драконът . Месото на тези риби не е отровно, а опасността идва от шиповете, които те притежават, и които се явяват тяхно защитно оръжие предизвикващо инфекции.

Морска котка - http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Dasyatis_pastinaca01.jpg

Морската котка (Dasyatis­ pastinaca) е плоска акулова риба, която се среща в Черно море. Тялото и е ромбовидно, голо и гладко. Гръбната и страна е леко изпъкнала. Коремната е плоска. Опашката е нишковидна, източена като камшик и притежава остър назъбен шип, който стига до 37 см. и съдържа отровен секрет. Той може да пробие неопрен. Убожданията от шипа са много болезнени, трудно заздравяват а могат да доведат и до фатален край.

Тялото на морската котка е гръбно-коремно сплеснато, с формата на диск. Кожата е гладка с малобройни шипчета. Окраската на гърба е тъмносива до кафява, а коремът бял. Дължината на черноморските екземпляри достига до 100 см., а теглото до 10 – 12 кг.

Морската котка е хищник. Тя е дънна риба. Живее на дълбочина от 20 до 80 м. През летните месеци се доближава до брега.

Скорпид - http://64.95.130.5/FishWatcher/Photos/Scorpaena_Porcus_Livorno1.jpg

Друга опасна риба в Черно море е скорпидът (Scorpaena). Той е отровен, но не е смъртоносен. При убождане, в повечето случаи предизвиква алергична реакция

Скорпидът е дънен обитател – хищник. Достига до 500 – 600 г. Лови се както на въдица, така и в мрежа. Отровата му е в основата на гръбните перки и предизвиква болезнени рани, последвани от инфекция. Скорпидът мени окраската си под водата. С изпъкналите си очи е един от най-грозните обитатели на Черно море. Месото му има добри вкусови качества.

Морски дракон - http://www.fiskbasen.se/images/trachinus_draco.jpg

Морският дракон (Trachinus draco) е дънна риба с клиновидно източена форма на тялото. Главата му е сплескана. Очите му са разположени върху челото. Той ловува, като се зарива в пясъка и оставя единствено очите си открити. Тялото му е с дължина 12-14 сантиметра и има жълтеникавокафяв цвят. Лови се на на въдица, а също и в мрежа.

Морският дракон може да бъде сбъркан с попче. При пипане с ръка може да последва болезнено убождане, предизвикано от шипа му.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Морска подготовка на водния спасител | No Comments »

Тежките фатални водни инциденти по морето през сезон 2009

Публикувано от Жоро & Жоро на 05.01.2010

2 юни

Германски турист се  удави в курортен комплекс „Албена“.
Инцидентът е станал в работното време на водноспасителната служба. Мъжът е бил на възраст около 65 години и е влязъл в морето да плува при червен флаг. Започнал е да се дави на приблизително 200 метра от брега. Когато водните спасители са го извадили от морската вода, са констатирали, че е мъртъв.

9 юни

Мъж се удави на плажа в Иракли. Нещастният инцидент е станал следобяд.

Летовникът бил на почивка със своя близка.
По разказ на очевидци те влезли да се къпят в морето, но течението започнало да ги влече навътре. Жената успяла да се добере до брега. Мъжът обаче бил много навътре и не е могъл да излезе. Морето изхвърлило трупа късно вечерта.

19 юни
17- годишно момиче се удави в морето на плажа в Поморие. Мъртвото вълнение и огромните вълни са причината за трагичния инцидент. По чудо сестра и, и приятелят и са спасени.

20 юни

На този ден синята морска шир погълна три живота.

Възрастен мъж се удави до трета буна на варненския плаж.

Морето отнесе 53-годишна жена на плажа в местността Паша дере, където, освен че няма спасители, няма и концесионер.

На Златни пясъци морето погълна 20-годишен украинец. Той е бил ръководител на група деца в хотел „Сердика“. По обяд тялото му изплува под вълните.

9 юли

24 годишно момче от Кюстендил се удави на неохраняем плаж в Каваците.

Инцидентът е станал около 09.30 ч. в  на къмпинг «Каваци – север». Спасител от съседен охраняем плаж забелязал, че четирима души се давят на 30 м. навътре в морето в морето и се притекъл на помощ. Той влязъл в морето с джет и успял да извади 22 годишната М.А. и 24 годишния В.С., и двамата от Кюстендил. При повторното си връщане на мястото на инцидента, 53 годишният спасител изважда още един от давещите си 23 годишния М.А. от Кюстендил, а четвъртият давещ се 23 годишния П.А. / брат на М.А./ сам е успял да излезе от водата. В най-тежко състояние от инцидента е бил 24 годишния В.С., който е реанимиран на място от екипа на Спешна помощ – Созопол и впоследствие откаран в МБАЛ – Бургас в «Шокова зала», където е починал. Вероятната причина за настъпилия инцидент е дънна яма.

15 юли

В морето, въпреки видимо голямото вълнение и неохраняемостта на плажа (до Арапя), са влезли 41-годишният Огнян Асенов от Пловдив и деветгодишният му син. Малко преди това те са вадели миди близо до скалите. Вълните започнали да завличат бащата и сина му навътре и те започнали да викат за помощ. Плажуващите на ивицата Димитър Ламбов и 39-годишният пловдивчанин Иван Божинов се хвърлили да ги спасяват. Ламбов е успял да извади детето навън и отново се гмурнал,за да спасява баща му. Тогава забелязал и давеща се жена, която също успял да спаси и изведе до брега. Димитър Ламбов за трети път се хвърлил в бурното море – при вълнение близо четири бала, за да помогне на приятеля си и бащата на детето, но повече не се върнал. Според очевидци, на виковете за помощ на бащата и детето реагирали поне още десетина души, които също се хвърлили да ги спасяват. Във водата настанал хаос, при който неопитните „спасители“ по-скоро пречели, вместо да помогнат. Туристи сигнализирали в Районно управление на МВР- Царево и Гражданска защита. Пристигналите на мястото екипи са открили и извадили телата на Иван Божинов и Огнян Асенов. Тялото на Димитър Ламбов е извадено след няколко дни. Трупът му е намерен между Варвара и Ахтопол, където е било отнесено от морското течение.

25 юли

Дете на 9 години от Полша се удави в курорта „Слънчев бряг“. Детето е било на почивка със семейството си.
Влязло е във водата с надуваем дюшек. Майката е изпуснала от поглед детето, тъй като през това време се грижела за 2-годишното си бебе.

5август

След земетресение района на Шабла, в Черно море, още в късния следобед край Варна излиза мъртво вълнение, теглещо навътре от брега.

Вечерта морето изхвърля тяло на удавена млада жена.

Тялото е било открито на плаж в курорта „Св. Константин“ около 20.30. Жената е на около 30 години, самоличността и към момента на откриването не е установена.

8 август

В 15:30 часа на 500 метра навътре в морето от плажната ивица на Аспарухово е открит удавник. Тялото е на 22-годишния Неген Нихат Мехмед от варненското село Правда. Открит е от сърфист, който го транспортира до брега.

Спасителите нееднократно са го предупреждавали, тъй като има мъртво вълнение и е поставен червен флаг. Има съмнения, че Неген Мехмед е употребил алкохол, преди да влезе в морето.

10 август

Петгодишно момченце от Велико Търново се удави към 15.30 часа на централния плаж в Кранево. Детето е отглеждано в семеен дом „Надежда“ във Велико Търново и било на лагер с група на „SOS детски селища“ – Трявна. Децата отишли на море в същия ден, трагичният инцидент е станал при първото им къпане.

15 август

46-годишен варненец с инициали М. Д. се  удави на плажа в Каварна. Сигналът за инцидента е подаден по обяд. Мъжът паднал изведнъж в морето, почти до брега, на дълбочина не повече от около метър. Спасителят на плажа и други се втурнали и го извадили от водата. Мъжът си бил глътнал и езика и е бил реанимиран до идването на линейката, но не дошъл в съзнание.

20 септември

55-годишен мъж от Перник се удави във Варна. Инцидентът е станал на южния плаж около 11 часа. Става дума за футболен фен, пристигнал във Варна за мача между ПФК „Черно море“ и ПФК „Миньор“. По информация на очевидци, мъжът се е удавил след прекомерна консумация на бира. Тялото на перничанина било извадено от приятелите му, но когато спешните медици пристигнали, той вече бил бездиханен.

3 октомври

Открит е труп на удавен мъж  на метри от брега на бургаския плаж. Тялото е било забелязано от рибар на повърхността на водата на разстояние 300 м от мостика на централния плаж. Мъжът е бил облечен, без документи за самоличност на видима възраст 40 години.

30 октомври

70 годишният Тодор Тодоров от Бургас се  удави  в морето, в близост до граничната зона на устието на река Резовска. Около 09.15 ч. в Районно управление на МВР – Царево е получено съобщение от тел. 112, че е забелязана потънала лодка. Служители на «Гранична полиция» са извършили обход на района, при който са открили трупа. Тялото на мъжа е открито на скалите в близост до брега на морето. Рано сутринта Тодор Тодоров и негов приятел – на 57 години, също от Бургас, са влезли в морето с рибарска лодката за да извадят мрежи. Поради лошото време и бурното море лодката се преобръща и  двамата падат във водата. Тодор Тодоров се удавил, а приятелят му успял да доплува до брега.

Ползвани източници:

http://news.ibox.bg/news/id_142289790

http://burgas.dir.bg/2009/06/10/news4592006.html

http://www.novatv.bg/bg/news/view/758/

http://burgas.dir.bg/2009/06/10/news4592006.html

http://dnes.dir.bg/2009/06/21/news4645906.html

http://www.bszone.info/?p=9064

http://burgasdnesiutre.info/index.php/reporter/25-the-project/2906–qq-

http://news.burgas24.bg/100901.html

http://dnes.dir.bg/2009/07/25/news4820377.html

http://dnes.dir.bg/2009/08/06/news4880984.html

http://varna.dir.bg/2008/08/09/news3276992.html

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=384727

http://www.varnatribune.com/novini/krimi/1169-moreto-izvurli-trup-na-jena

http://www.monitor.bg/article?id=210215

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=232209

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=232754

http://www.bszone.info/?p=11127

http://varna.dir.bg/2009/08/17/news4933736.html

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=243175


Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

Наредба на Министерски за регламентиране предоставянето на водноатракционни услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение

Публикувано от Жоро & Жоро на 02.12.2009

Днес Министерският съвет прие наредба с която се регламентира предоставянето на водноатракционни услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение.

Документът урежда нормативно плаването и граничния режим във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища на България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, съобщиха от правителствената информационна служба.

Капитаните на яхти и лодки за спорт, туризъм и развлечение, плаващи под български флаг на крайбрежно плаване, се задължават да изготвят и съхраняват актуален списък с лицата на борда. При отплаване или завръщане в яхтеното пристанище те ще информират собственика му за броя на лицата на борда, пристанището или района, за който отплава, както и приблизителното време на плаване.

С Наредбата се забранява тегленето от джетове на хора, каращи водни ски или извършващи друг воден спорт за отдих и туризъм. Джетовете няма да имат право да плават на разстояние по-малко от 200 м навътре в морето и по-далеч от 1 (една) морска миля от шамандурите, които обозначават зоната за санитарна охрана и къпане, съгласно одобрената схема на акваторията на охраняемите морски плажове. В крайбрежните зони, където няма охраняеми плажове, джетове няма да могат да плават на разстояние по-малко от 300 м от брега.

За лица под 18-годишна възраст развлекателни услуги ще се предоставят след подписване на декларация за съгласие от родителите, настойниците или попечителите им.

Задължително става носенето на индивидуални предпазни жилетки във всички случаи на ползване на водноатракционни или туристически услуги. Лицата, които ползват такива услуги, ще подписват декларация, че са запознати с указанията за безопасно ползване на плавателните средства.

Наредбата забранява още управлението на лица без съответната правоспособност, ако се изисква такава, на яхти, лодки и други плавателни съдове за туристически и развлекателни цели, както и управлението им след употреба на алкохол, наркотици и други упойващи вещества. Забранява се превозът на повече от определения в корабните документи брой лица, както и изваждането на предмети от морското дъно без съответно разрешение. На ползващите водноатракционни услуги се забранява да скачат във водата по време на движение.

Плавателните съдове за спорт, туризъм и развлечение с дължина над 24 м, които извършват крайбрежно плаване, подлежат на контрол на системите за движение, докладване и управление на трафика в морските пространства на страната.

На охраняеми плажове с дължина на водната им граница с Черно море под 300 м няма да се допускат зони за предоставяне на водноатракционни услуги, предвижда още Наредбата. По смисъла на документа, „водноатракционни услуги” са услугите, свързани с използване на плавателни съдове за спорт, туризъм и развлечение срещу заплащане. Контролът по спазването й ще бъде осъществяван от териториалните дирекции на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.

Тагове: , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

Сплеск

Публикувано от Жоро & Жоро на 22.10.2009

Сплескът е вълна срещаща се в Черно море. Той е “стояща” вълна. Образува се около вълноломи и отвесни брегове. Може да се получи и около закотвени морски съдове и съоръжения.

Сплескът е по-опасен за слаби плувци, но и добри такива биха могли да пострадат от него.

Тагове: , , ,
Публикувано в Морска подготовка на водния спасител | No Comments »

Изменения в организма при давене и удавяне

Публикувано от Жоро & Жоро на 19.10.2009

Давене и удавяне могат да настъпят когато човек се намира във водна среда, по време на къпане, плуване, гребане и други водни спортове, както и в резултат на различни инциденти.

При давенето измененията в организма на човека са обратими, докато при удавяне изхода е с фатален край.

Удавянето е бързоразвиващо се, тежко и опасно за живота състояние. При него газообменът в белите дробове е невъзможен. Основните жизнени функции спират, а в главния мозък настъпва рязко увреждане.
Удавянето е винаги свързано с дихателна недостатъчност. Най-често настъпва от попадане на вода в дихателните пътища. Навлизащата  в белия дроб течност заема мястото на въздуха, вследствие на което настъпва задушаване.

При удавянето се различават четири фази:

I Фаза

Настъпва рефлекторно спиране на дишането. Сърдечната дейност е учестена. Има повишен мускулен тонус, а съзнанието е запазено. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

II Фаза

Недостигът на кислород е изразен. Пострадалият прави дихателни движения, вследствие на което поема в дробовете си вода. Това предизвиква кашличен рефлекс в резултат на който става издишване на въздух и вдишване на вода. Давещият се започва да потъва. Сърдечната дейност е учестена, кръвното налягане е повишено. Настъпва дезориентираност, движенията са некоординирани и понякога съпътствани с мускулни гърчове. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

III Фаза

Дишането спира. Кислородът в кръвта е напълно изчерпан. Бързо се понижава кръвното налягане. Мускулните движения спират, пострадалият се отпуска и потъва. Ръцете и краката му висят надолу, а тазът му остава по-високо, задържан от въздуха, останал в червата. Удавникът изпада в пълно безсъзнание.

При веднага приложена дихателна и сърдечна реанимация, той все още може да бъде спасен. Тази фаза продължава 1-2 минути.

IV Фаза

Настъпва след петата минута от потъването във водата. Сърдечната дейност и кръвообращението спират, след което настъпва клинична смърт. В тази фаза, дори при енергична дихателна и сърдечна реанимация, спасяването е много трудно.

Пет до осем минути след спиране на сърдечната дейност настъпва необратима биологична смърт.

При някои давещи се, от попадналата в гърлото вода настъпва спазъм на ларинкса. Той спира достъпа на въздух до белите дробове и води до задушаване и рефлекторно спиране на сърцето. Такъв давещ се не може да извика или да даде знак, че се дави.

Попадналата в белите дробове вода не може да бъде извадена навън чрез дренажно положение на тялото с главата надолу. Тя остава там и се резорбира, ако има кръвообращение. Поради това, че водата в Черно море е почти два пъти по концентрирана на соли от кръвта се получава преминаване на вода от кръвта към алвеолите. Това води до сгъстяване на кръвта и увреждане на стените на алвеолите и капилярите. Развива се оток на белите дробове. Алвеолите се изпълват с розова пенеста течност която излиза от устата и носа на удавения.

Сладката вода, обратно е бедна на соли. Тя прониква бързо в кръвообращението и разрежда кръвта. Освобождава се калий, който въздейства неблагоприятно на сърцето. Тук също се развива оток на белите дробове.

Спазъмът в дихателните пътища предизвикан от водата създава проблеми при вкарването на въздух чрез изкуствено дишане.

Измененията в белите дробове пречат на проникването на килород в кръвта по време на реанимационни действия. За това е необходимо такъв да се подава от кислородна бутилка.

Със спирането на дишането и на сърдечната дейност човек не умира веднага. Дори и след тяхното спиране организмът продължава да живее известно време.

След изпадане в безсъзнание артериалното налягане не може да се определи, пулсът не се долавя, изчезват очните рефлекси (липсва зенична реакция на светлина), дишането е съвсем повърхностно.

Клиничната смърт по продължителност е кратка (4 – 6 минути). Затова не трябва да се губи време. Съживяването при клинична смърт е ефективно ако основните похвати се изпълняват правилно. Основното е възстановяването на кръвообращението с помощта на външен сърдечен масаж и изкуствено дишане. Изкуственото дишане и сърдечният масаж се изпълняват едновременно, което позволява бързо възстановяване на дейността и функциите на централната нервна система, обмяната на веществата, а също на функциите на бъбреците и черния дроб.

При биологична смърт настъпват необратими изменения в организма.

Мъртвият човек има бледа кожа. Поради спадане на телесната температура и изравняването й с температурата на околната среда тя е студена. Появяват се послетрупни петна, които се дължат на стичането на кръвта към най-ниско разположените части на трупа и последващо вкочанясване.

Реанимационната помощ при биологична смърт е безуспешна.

След спасяване от удавяне пострадалият трябва да посети болнично заведение. От водата в белите дробове може да се появят усложнения – бронхопневмония, а ако е бил в безсъзнание – мозъчни увреждания. Възможно е да има и други травми, настъпили по време на реанимационните процедури.

Георги Димитров

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Медицинска подготовка на водния спасител | No Comments »

За историята

Публикувано от Жоро & Жоро на 18.10.2009

Варна - морските бани

С изграждането на модерни морски бани в гр. Варна, през 1928 година се създава първата професионална водноспасителна команда към общината. Тя е под ръководството на директора на баните Лазар Черпански. Капитан на спасителната команда е Владимир Бостанджиев. Спасителите са рибари и възпитаници на рибарското училище. Инвентара с който разполагат се състои от три лодки, спасителни пояси и плуващи бухалки с въженца. На плажа има наблюдателна кула, а към спасителната команда са зачислени лекар и двама фелдшери.

През 1929 г. се поставя начало на охраната, на градския плаж в Бургас от двама водни спасители.

В периода 1932 – 1934 г. във Варна се прави диференциация на спасителите. Те са разделени на наблюдатели на кулата и на плувци, извличащи пострадали от морето. Впоследствие пак във Варненско, в лагер Чайка, през периода 1934 – 1940 г. са се обучавали за спасители местни младежи, които в края на обучението полагали изпити.

Въвеждат се тренировъчни занимания със спасителите, които в началото не се водят много редовно.

При спасителни акции се използва успокояване на давещия се. Захватът на удавника е с една ръка през кръста или през рамото. Използва се спасително въже с дължина 80 – 120 м. То е на ръката на спасителя, плуващ към пострадалия, като при нужда той се освобождава от него.

Постепенно тренировките стават три пъти седмично. Те включват плуване, гребане, гмуркане и др. Тренира се и учебно давене. Има и съвместни тренировки на спасители и медицински работници.

Районът за къпане е означен с шамандури, поставени на дълбочина 3 – 4 метра.

Работното време на спасителната команда е  от 7 до 18 часа.

През 1937 г. в Бургас, Христо Христов взема под аренда за четири месеца плажа. Назначени са осем спасители. Те работят докато на плажа има хора.

burgaskazino

Бургас - плажа и казиното

През 1946 г. централния Бургаски плаж се стопанисва от СП „Комунални услуги”. На него работят осем спасители. И тук е назначено медицинско лице – сестра.

Постепенно във Варненския регион започват да функционират и други плажове. По това време разстановката на постове на плажа е на около 150 метра един от друг. Те са оформени с чадър, а в оборудването им  навлизат освен свирка и спасително въже плавници, маска, шнорхел, рупор, макара, бинокъл и др.

През 1959 г. са назначени първите спасители по плажовете на Слънчев бряг и Приморско, а през 1961 – 1962 г. се правят първите изследвания и анализи на удавяния в Бургаски окръг. 1962 г. е и годината, в която за първи път на Бургаския плаж специално за водноспасителното дело са назначени лекар и медицинска сестра.

123919164483941

Слънчев бряг

Водноспасителната служба към БЧК води своето начало от 1964 година. Тази година се счита за начална за организираната за цялата страна водноспасителна дейност. Създават се програми за обучение на спасители. През 1968 г. излиза 10-то ПМС с което държавно се регламентира водноспасителната дейност. За един дълъг период от време БЧК става методически ръководител и координатор по проблемите на водното спасяване. Той е в пряка връзка  със съответните стопани на водни площи, плажове и къпални места, които по установените нормативи изграждат и издържат водноспасителните станции и постове.

БЧК организира курсове за спасители, за усъвършенстване на спешната помощ при удавяне, осигурява съвместно с МНЗ медицински кадри и санитарен транспорт за спасителните станции и постове, разкрива реанимационни пунктове по Черноморието.

През 1973 г. се създава Централната школа по водно спасяване към БЧК в гр. Созопол.

Водноспасителната служба към БЧК съвместно с МНЗ създава т.н. спасителна верига. Това е форма за регламентиране на отделните етапи на спасителната акция. В спасителната верига са включени обема и сроковете за спасителните работи, както и органите които са задължени да ги изпълнят. Звената от които е съставена веригата са четири – спасителен пост, медицински пункт, транспорт с медицинска помощ и болница.

Постепенно по плажовете на българското Черноморие се създава добре организирано, професионално водно спасяване, което става модел за други водноспасителни служби по света. Водноспасителната дейност е грижа на държавата и на обществеността.

С навлизането в 90-те години на миналия век, в България настъпват демократични промени. Променя се и нормативната законова уредба в страната.

В днешно време БЧК отговаря за обучението на водни спасители, а с организацията на водноспасителната дейност по бългаското Черноморие се занимават изключително стопаните на плажовете.

Плажовете, които са държавна собственост се отдават на фирми, на концесия или под аренда.

Стопаните на плажовете са задължени да изградят водноспасителни служби според държавните изисквания. За съжаление незнанието на някои стопани, а понякога и нежеланието им, както и липсата на добър контрол от страна на държавата водят до възникването на множество водни инциденти, доста от които завършват с нещастен край.

Георги Димитров

Ползвани източници за снимките:

http://retrobulgaria.com/varna/morski_bani.html

http://retrobulgaria.com/burgas/gradina.html

http://hotelsunpalace.hotelsinbulgaria.org/

Тагове: , , , , , , , , ,
Публикувано в I. История | No Comments »

Черно море

Публикувано от Жоро & Жоро на 17.10.2009

mapЧерно море е междуконтинентално море. То се свързва със Средиземно море на юг чрез Босфора и Дарданелите. Има ниска водна соленост – 18 промила. През лятото температурата на водата по крайбрежието е 22 – 27 градуса по Целзий, което я прави особено приятна за къпане. Приливите и отливите в Черно море са незначителни.
В границите на Дунавската равнина брегът е от неутрален тип, като височината му се увеличава от север на юг. От н. Сиврибурун до н. Шабла брегът е праволинеен,скалист с обширни плажни ивици. Между н. Шабла и долината на Батова река брегът е абразионно свлачищен. В устието на реката е оформена обширна плажна ивица с дължина около 6 км.
Варненският залив е разположен между Франгенското и Авренското плато. В него са оформени множество плажни ивици. Тук е и най-дългия пясъчен плаж на Българкото черноморско крайбрежие, разположен край долината на река Камчия – 12 км.
Бургаският залив е разположен между н. Емине и Маслен нос. Той е най-големият залив на Черно море. Вдаден 31 км навътре в сушата. Най-голямата му ширина е 41 км, а най-голямата дълбочина – 25 м. Тук съществуват обширни пясъчни плажни ивици. Брегът е нисък, от акумулативен тип.
Между Бургаския залив и Резово брегът е силно разчленен, като са оформени множество бухти с пясъчни плажове.
Българското черноморско крайбрежие има дължина 378 км. По цялото му протежение са разположени множество плажове, покрити с фин пясък, с обща площ около 9 млн. кв. км.
От север на юг на територията на Добричка област са разположени плажните ивици на Дуранкулак, Крапец, Русалка, Балчик, Златна рибка, Албена и Кранево.
На територията на Варненска област за разположени плажовете на Златни пясъци, Ривиера, Чайка, Слънчев ден, Св. Константин и Елена, Варна. По на юг се намират Камчия, Шкорпиловци и Бяла.
По крайбрежието на Бургаска област от се намират Обзор, Иракли, Елените, Св. Влас, Слънчев бряг, Несебър, Равда, Ахелой, Поморие, Бургас. На юг от Бургас са разположени Атия, Черноморец, Созопол, Дюни, Приморско, ММЦ, Китен, Лозенец, Царево, Варвара, Ахтопол и Синеморец.

Георги Димитров

Тагове: , , , ,
Публикувано в Морска подготовка на водния спасител | No Comments »

 
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline