Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Фактор Online

С 10% по-ниски възнаграждения да получават спасителите по Южното Черноморие този сезон, очаква председателят на Асоциацията по водно спасяване Николай Иванов.

Причината е в кризата, която ще се отрази и в заплащането на сезонните дейности. Заплатите ще вървят надолу и заради вдигнатите осигурителни прагове.
Спасителите на юг се пазарят за 700 до 1 000 лв. за месец. “За заплата под 700 лв. не се наемам да подписвам договор за плаж или за басейн”, категоричен е Иванов, който преговаря от името на колегите си. Миналата година асоциацията обезпечи с морски гардове Бургас – Северен и Централен плаж, ивицата на Приморско, Сарафово и Ахелой.
Недостиг на спасители винаги има, но не заради липса на кадри, а заради неатрактивност на ивиците, смята Иванов. На тези плажове всяко лято подготвителните дейности закъснявали, тъй като концесионерите до последно се чудели дали да наемат спасители. Като специфичен проблем и тази година от асоциацията посочват високите концесионни такси, заради които плажове остават без стопани. Иванов призова там, където има стопани, те да бъдат стриктни към осигуряването на водноспасителната верига.
Първият курс за спасители на море, организиран от БЧК-Бургас за този сезон, стартира вчера. 19 са мераклиите да се обучават. Над 80 души от началото на годината са получили сертификати за спасители на басейни. Те ще осигурят и водните атракционни в курортните комплекси.  “Политиката ни е насочена към подготовката на местни кадри. Това икономисва от бюджета на концесионера за храна и нощувка”, посочва Виолета Радева, секретар на Областния съвет на БЧК. Тя уточнява, че засилен интерес към курсовете тази година има от живеещи в община Царево.
Най-много запитвания за спасители в момента идват от Слънчев бряг, тъй като курортът след 15 май функционира активно. Интензивността на търсене се определя от ранните резервации в хотелите. Едва в началото на юни ще бъде пикът на наемане на спасители, тъй като сезонът на юг започва по-късно, а и повечето практикуващи са ученици и студенти, които се освобождават от учебните си ангажименти по това време, смятат от червенокръстката организация.
На 22 май на бургаския плаж ще бъдат пуснати първите две обходни двойки. Ако прогнозата за времето е благоприятна и жега извади бургазлии на плажа рано, от началото на следващия месец обходните двойки ще бъдат увеличени. На 12 юни сезонът ще бъде официално открит на градската ивица. От тази дата на нея ще има охрана на всички спасителни постове и реанимационни пунктове.

Автор: Петя ЯНАКИЕВА

Прочети материала в http://www.factor-bs.com/

Дарик / Добрич

Седем поста на плажа в Албена вече се охраняват от спасители на Българския червен кръст /БЧК/. Милосърдната организация има договор за този летен сезон засега само с курортния комплекс, съобщи за Дарик директорът й Артюн Еринозов. Спасителите са разположени пред хотелите, където вече има почиващи. От 20 май поетапно ще се заемат и останалите вишки, като след 1 юни ще има охранители на всичките 25 поста.

30 младежи в момента се обучават за водни спасители в курсове към БЧК, каза още Еринозов, но не се знае колко от тях ще изберат професията. За Албена се разчита на стари, изпитани кадри, подчерта той. Засега други стопани на плажове по ивицата на Добричка област, която е 116 километра, не са потърсили услугите на спасители от БЧК. Реално за охраняването на Северното Черноморие са необходими около 120 – 150 души.

Прочети материала в http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=522618

http://www.e-79.com/

Все повече младежи обаче се записват, за да работят като спасители в чужбина

40 новообучени водни спасители излизат всяка година в Благоевград. Икономическата криза обаче не подмина и този бранш и все по-малко спасители искат да работят по нашето Черноморие. В действителност повечето от младежите завършват курсове като този, който току що приключи в Благоевград, с идеята да заминат в чужбина.

„Не е тайна, че наши младежи изкарват тези курсове, само за да заминат да работят в чужбина. Заплатата там е значително по-висока”, споделя водният спасител Красимир Томанов. И наистина, ако в България колегите му получават заплата от 300 до 800 лв., то в чужбина тя достига с 4-5 пъти повече.

По време на курсовете желаещите да практикуват професията усъвършенстват своите умения в плуването и се обучават да оказват първа помощ на пострадали. На изпита накрая те трябва да могат да преплуват 50 метра под 60 секунди и да окажат необходимата първа помощ.

В курсовете всяка година се записват повече мъже, но жените обикновено по нищо не им отстъпват, твърди Томанов. Най-честите причини за водни инциденти пък са свързани с това, че повечето хора не умеят да помогнат на себе си или на друг, ако се дави.

Ирина Пенелска, E79 news

Прочети материала в http://www.e-79.com/?news_id=20314

Десет плажа по Северното Черноморие са обявени от областна администрация за отдаване под наем за 5-годишен период. Предвидено е имотите, изключителна държавна собственост, да се разиграват на търг с тайно наддаване на 27 май. Още на следващия ден комисия ще определи победителите и ще сключи договори за стопанисването на пясъчните ивици.
Цената на тържната документация е 500 лева и следва да бъде внесена по сметка на Областна администрация на област Добрич. Размерът на депозитната вноска за участие в търга е 50% от началната тържна цена, уточняват от Областна администрация в Добрич.

А ето и началните цени които са определени за плажовете.

Плажове в община Шабла – същите традиционно остават неохраняеми заради липса на кандидати.

Плажът до къмпинг „Добруджа“ – 61 050 лв.

Плажът до къмпинг „Космос“ (в близост до граничното село Дуранкулак) – 34 384 лв.

Плажът до Шабленска Тузла – 33 837 лв.

По евтини са плажовете в Каварненския регион.

Плажът „Божурец-Топола 1″ в Каварненско – 1 740 лв.

Плажът „Божурец-Топола 2″ в Каварненско – 4 805 лв.

Плажът „Божурец-Топола 3″ в Каварненско – 10 309 лв.

Плажът „Иканталъка 2″  в Каварненско – 15 577 лв.

Евтини, в сравнение с шабленските, са и плажовете край Балчик.

Плажът „Робинзон 2″ – 3 073 лв.

Плажът „Тузлата“ – 6 985 лв.

Плажът до международния детски лагер в Кранево – 29 838 лв.

Отдаваните това лято плажове са по-малко от минали години, тъй като за някои вече има сключени договори за стопанисване или концесия. Други терени вече не се отдават, тъй като попадат в защитени зони или в свлачищни райони. Не се търсят наематели и за плаж северно от Дуранкулак на границата с Румъния, тъй като там няма изградена никаква инфраструктура.
От Областна администрация уточняват, че обявените наемни цени са валидни само за първата година от договора. За всяка от следващите години сумата ще бъде индексирана. Според Ангел Драгостинов – началник отдел „Регионално развитие и административен контрол“ в Областна администрация Добрич, цените са определени от министерството на регионалното развитие и благоустройството и са на базата активна площ,. Той уточни, че тази година те са с 30% по-ниски от миналогодишните. По-евтина била и тържната документация.

При така нарисуваната картина, се очертава и през това лято плажовете по Северното Черноморие да останат без стопани и съответно без спасители. Табелите „Къпането забранено” отново ще са на мода.

По Северното черноморие днес се наблюдава природно явление, което учените наричат “щормови нагон”. Нивото на морската вода се покачи с близо метър и заля плажа и пристанищни кейове.

Виж линковете:

http://dnes.dir.bg/2010/03/09/news6011961.html

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=494396

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=408157

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=494552

Вчера във Фестивалния и конгресен център във Варна се проведе конференция по проблемите на водното спасяване. В нея участваха председателят на БЧК Христо Григоров, главният секретар на БЧК доц. Красимир Гигов, председателят на националната комисия по водно спасяване към БЧК доц. Стоян Андонов, директорът на дирекция водно спасителна дейност към БЧК Теодора Томова, специалисти от Водно-спасителната служба във Варна и региона.

Впечатление направи позицията на председателя на БЧК Христо Григоров. Той заяви:

„Тази година, благодарение на натрупаните през годините проблеми, ситуацията със спасяването по нашето Черноморие ще бъде още по-тежка”. Няма достатъчно спасители, а там където има, често пъти не се използват по предназначение. Това до голяма степен излага на опасност живота и здравето на българските и чуждестранни курортисти, информира той. „Не трябва да допуснем войната по пътищата да се превърне във война във водата и да има жертви”, категоричен бе Христо Григоров. БЧК подготвя достатъчно водни спасители, но голяма част от тях след като придобият дипломи отиват да работят в чужбина, защото там заплащането е много по-високо. „Трябва да направим всичко възможно в нормативен аспект да изравним сертификатите на българските спасители с тези на спасителите от Европейския съюз”, допълни Григоров. Той подчерта, че има хора от чужбина, които искат да работят като водни спасители в България, като комбинират почивката си с работата.

Към момента проблемите на водното спасяване в страната са достигнали своята критична точка и решението на тези проблеми трябва да бъде намерено възможно най-скоро, защото ситуацията е действително много тежка, каза Григоров. Той бе категоричен, че не може плажните ивици да работят без необходимите за това сертификати и концесионерът да има правото да преотдава плажните ивици, и когато ги преотдаде, да идват хора, които да не се интересуват от нищо друго, освен от печалбата. „Не може спасителят да раздава чай и сладоледи, и така нататък”, допълни председателят на БЧК.

Христо Григоров заяви, че Червеният кръст прави това, което трябва – а именно да обучава хора, които да изпълняват съвестно своите задължения.

Липсата на спасители може да бъде обяснена и с това, че голяма част от подалите документи за спасители не издържат изпитите, поради слаба плувна подготовка.

Да се върне задължителното плуване в училищата, предложи председателят на БЧК. В момента десетки басейни, които могат да се използват, са затрупани в боклуци. Григоров заяви, че не разбира логиката плуването да бъде извадено от училищната програма, като разказа, че когато е бил ученик – преди повече от 40 години, той, заедно с неговите съученици, са ходили задължително на плуване. „Имаме идея да излезем с предложение към държавата да се върне отново задължителното плуване в училищата”, коментира още Григоров.

По негови думи днешните деца стават все по дебели и дебели, защото първо са в училище, а после сядат на компютрите и родителите не могат да направят нищо, защото по цял ден са заети. Христо Григоров подчерта, че десетки басейни стоят неизползвани или се дават под наем на различни фирми, които после искат пари от децата, за да ползват съоръженията. Именно заради това БЧК изрази категоричното мнение, че трябва да има график, според който децата ще могат да използват басейните в определени часове. Според председателя на БЧК, ако тази тревожна тенденция във водното спасяване се запази, то ще има много хора загубени, като уточни, че самата система на водното спасяване в страната в момента е разбита. Основната причина за това е неспазването на държавните постановления.

На конференцията за първи път беше поставен въпросът за подводното спасяване.

„За водното спасяване ние всички сме на „ти” с материала, докато за подводното спасяване – там действително е много трудно”, заяви председателят на БЧК – Варна, Илко Раев. През 1963 г. в курортен комплекс „Златни пясъци” е открита първата леководолазна станция, която е потопила първите чужденци под вода. В днешни дни обаче ситуацията е много по-различна. Сега по Черноморието има близо 30 подводни школи или училища, които правят по около 7000–8000 спускания годишно.

Раев коментира, че ако нещо се случи по време на тези спускания няма система, по която може да се организира спасяването на тези хора. Той даде за пример, че през изминалите години е имало такива инциденти преди всичко по Южното Черноморие и докато хората са били докарани във Варна, за да бъдат поставени в барокамери, то вече е било много късно и те са умирали. Този въпрос трябва да се разисква още много, защото не може държава с морски туризъм, който тепърва ще се развива, да няма координация по този въпрос, като освен това делът на водните спускания определено ще се увеличава много. Освен всичко това Илко Раев заяви, че за да работи качествено водното и подводното спасяване са необходими и редица други неща като радио и компютърна връзка. Задължително е присъствието и на лекари както за първична доболнична помощ, така и лекари, специализирали морска медицина.

„Ако ние извършваме добре нашата координация и контрол по морска и спасителна дейност, то нашият туризъм ще е сигурен и хората, които ще идват тук ще знаят, че България предлага качествен туризъм, а той е преди всичко национален доход за страната”, допълни Раев.

Източник:

Агенция „Фокус“

През летния сезон на миналата 2009 година в курортният комплекс Слънчев бряг са работили около 250 водни спасители.

От тях на плувните басейни към хотелите са работили около 100 спасители, а на морската ивица, разделена условно на три плажа около 120. Спасителните постове са били 60.

Много спасители в Слънчев бряг са се ориентирали към плувните басейни заради по-високото заплащане и по-добрите условия за работа. Един спасител на басейн там е получавал по 1000 лв.

На плажа в Слънчев бряг заплатата е била 800 лв., като работното време е по-дълго от това на басейните.

Според Червения кръст, стопаните на плажа от Южното Черноморие  са привлекли и спасители от Северното. Заплатата на спасител на Златни пясъци е била от 280 до 320 лв, което е довело до миграция на спасители от север на юг.

P.S. Разликата в броя на спасителите и работните места се дължи на факта, че не всички спасители са работили през целият сезон.

Към днешна дата стопаните на плажовете са три вида – концесионери, арендатори и общини (плажове дадени за стопанисване на общините).

През изтеклия сезон на плажовете с концесионери имаше изградени водноспасителни служби. Не така обаче, стояха нещата на плажовете с арендатори и на тези стопанисвани от общините. На плажовете с арендатори (отдадени от Областна управа Бургас) в повечето случаи спасителни постове не бяха разкрити според нормативната уредба, а по усмотрение на арендатора. На плажни ивици с дължина 500-600 м функционираха по един или два поста. Що се отнася до плажовете стопанисвани от общините там положението беше още по-трагично. В добрия случай те бяха обезопасени с табели забраняващи къпането.

Най-добро беше положението с плажовете на концесия. На някои от тях бяха разкрити водноспасителни служби по всички правила, съобразени с нормативната уредба, ефективни и действащи. На плажовете отдадени на концесия през този сезон нямаше липса на спасители. Средната работна заплата беше 800 лв (с вкл. храна), като трябва да се отбележи,че тези пари не се дават никъде по договор. Договорите са направени на минимален осигурителен праг, което вкарва професията воден спасител в сферата на сивата икономика.

Като изключим плажа в Бургас, водните спасители работещи по южното Черноморие са преобладаващо от вътрешността на страната.

В условията на пазарно икономически отношения на всеки плаж действат различни порядки. На някои места се работи без почивен ден. На други има по един или по два почивни дни. На някои плажове се работи по системата два дена работиш, един почиваш.

Работното време на спасителните служби също е организирано по различен начин, въпреки, че в наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи е указано точно, че трябва да е от 8 до 18 часа.

Постовете на всякъде се състоят от максимум двама души, което е записано като минимум в наредбата. На някои плажове единият от двамата спасители на поста идва на работа в 8 часа и си тръгва в 17, а другият идва в 9 часа и работи до 18, което според стопанина на плажа покрива работното време на водноспасителната служба. Това обаче, е грубо нарушение на наредбата защото във времето от 8 до 9 и от 17 до 18 часа на поста има по един спасител.

Трябва да бъде отбелязан и факта, че през този летен сезон на плажовете имаше множество нередовни спасители. Някои от тях бяха с документи за басейн, други с документи издадени не от БЧК, а от други организации, а имаше и такива без документи. Разбира се, че тези които ги назначават на работа носят отговорност за това, тъй като според държавните изисквания документ за правоспособност има право да издава само БЧК. Проблемът обаче, е че при проверки от страна на МРРБ или комисията по водно спасяване на областната управа (които са контролните органи), това не се констатира като нередност и не се налагат санкции, а се изказва мнението, че е по добре да има такива от колкото никакви.

За съжаление за отбелязване е и фактът, че и през изтеклия сезон имаше много стопани на плажове, които използваха водните спасители като общи работници и ги натоварваха с всякаква несвойствена дейност, въпреки, че това е категорично забранено в наредбата за организиране ва водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи.

Що се отнася до проверките относно осигуряването на водно спасяване по плажовете от страна на МРРБ, трябва да се каже, че проверяващите са некомпетентни по материята която проверяват. Някои от тях дори не познават нормативната уредба и могат лесно да бъдат подведени и заблудени. Това се прави от някои стопани на плажове, които обличат в спасителски екипи общите си плажни работници и при проверка ги представят за спасители. По подобен начин при проверка на спасителната документация се представят ксерокопирани талони за воден спасител и се лъже най-нагло. При проверките никой не проверява старшия спасител (началника на спасителната станция) компетентен ли е за поста който заема.

По подобен начин стои въпросът и с проверките от страна на кметовете.

Конфликтни ситуации бяха наблюдавани на плажовете и през този сезон. Такива съществуват между спасителите и отговорниците за водните атракции, които не винаги спазват правилата за безопасност. На много места се пускат претоварени водни колела, без спасителни жилетки, като това се прави и при флагове различни от зеления. Отговорниците за водните атракции рискуват и единственото което ги интересува е да изкарат повече пари.

По подобен начин седи въпросът и с управлението на джетове по плажовете, както и на водните атракции извършвани с моторни лодки. Нормативната уредба за всяка една от тези дейности не е съобразена с нормативните уредби на другите плажни дейности и това води до конфликтни ситуации.

Съществуваха и конфликти между спасители и собственици на заведения по плажа. При червен флаг е забранено къпането. Спасителите не допускат гражданите във водата. Поради това те ходят да се къпят там където е разрешено къпането. Това обаче, се отразява на плажните заведения намиращи се в района на поста с червен флаг. Там намаляват клиентите и възниква конфликт. В някои случаи спасителите са натискани от собствениците на плажовете да поставят жълт флаг, въпреки опасностите, за да може да върви бизнеса.

В края на месец август – началото на септември спасителите по плажовете намаляха. Едни си тръгнаха поради изтичане на отпуска в който бяха до момента и задължения към постоянната си месторабота, а други бяха освободени от стопаните на плажовете с цел икономии.

Има половин година до новият сезон…

Георги Димитров

Изтегли от линка:

Водно спасяване по плажовете на българското Черноморие

При забелязване на воден инцидент от спасителният пост се предприема спасителна акция. Единият от двамата спасители влиза по най-бърз начин във водата с цел да окаже помощ на пострадалия, а другият уведомява ВСС за произшествието след което се притича на помощ на колегата си. По българското Черноморие по-голямата част от водните инциденти стават в зоната на спасяване и особено често там където се пречупва най-далечната прибойна вълна.

Спасителят който влиза във водата да окаже помощ действа по следния начин:

-        стартира и с бягане по бреговата ивица стига до мястото от където по най-къс път по вода ще достигне до давещия се;

-        влиза във водата по посока на давещия се с бягане и скокове, с високо повдигане на колената, докато дълбочината достигне 70 – 80 см;

-        продължава предвижването с делфинови скокове до момента от който не може да отскача от дъното;

-        ако морската повърхност е гладка акцията продължава с плуване, а ако има вълнение се извършва гмуркане под насрещните вълни и отново с плуване се доближава до давещия се;

-        при достигане до давещия се, на разстояние 2 м от него спасителят извършва китово гмуркане, като с него се стреми да се скрие, да мине покрай него или под него и да му излезе в гръб;

-        веднъж минал в гръб на давещия се, спасителят се стреми да го хване по подходящ начин след което да започне транспортирането му към брега;

-        при достигане на плитката част на морското дъно се извършва пренасяне на пострадалия от водата на брега и се поставя на земята;

-        след изваждане на пострадалия на брега спасителите му оказват първа помощ до пристигането на медицински специалист.

Вторият спасител след като уведоми ВСС за инцидента се включва да помага на колегата си по пост. Ако има зелен флаг и морето е гладко той също може да влезе във водата и да окаже помощ при извличането на давещия се.

В това време на брега при мястото на инцидента пристигат по един спасител от всеки пост, които се включват в акцията. При добро време и море те обикновено помагат за транспортирането на удавника от морето на бреговата ивица.

Когато има вдигнат жълт или червен флаг и голямо вълнение на морето, спасителят който оказва помощ влиза във водата със спасително въже. Вторият спасител от поста подава от брега въжето, а дошлите на помощ от съседните постове спасители се включват в акцията участвайки в извличането от водата на спасителя и давещия се, и в транспортирането на последния от водата до брега.

На малки плажове обезопасени с един разкрит спасителен пост не е удачно използването на спасително въже, поради липса на спасители които да го изтеглят от водата. Такова може да се използва инцидентно само в екстремални обстоятелства. На такива плажове е удачно да се прилага индивидуално извличане на пострадалия с моряшка транспортна хватка. Ако последният е с големи габарити, широк гръден кош, дебел, с много силно развита мускулатура, спасителят не може да направи захват за моряшка транспортна хватка. Той хваща удавника и го държи над водата, за да не потъне изчаквайки пристигането на колегата си, след което двамата правят хватка подобна на моряшката транспортна, като всеки от тях хваща по една от ръцете на удавника. Така те го извличат на брега.

Георги Димитров