Водно спасяване / Vodno spasiavane /

От линка  по долу вижте видеото по темата на ТВ Европа:

Липсват спасители на повечето плажове по Черноморието

Морската администрация започна проверки спазват ли концесионерите изискванията за водните бази и туристическите корабчета. На специална среща между експерти от Морска администрация, Гранична полиция и концесионерите на плажове стана ясно, че нарушенията са малки и не застрашават живота на туристите, но трябва да се увеличи контрола.

Цялата статия и видео:

bTV – Безопасни ли са плажовете по Черноморието?.

Ситуацията на прехвърляне на топката между държава и общини по отношение на обезопасяването на плажовете поставя в опасност живота и здравето на гражданите, избрали да бъдат туристи по родното Черноморие.

Държавата, която е собственик на плажовете се опитва да ги стопанисва, като ги отдава на концесия или под наем. Ако им намери стопани, те съгласно договор ще бъдат охраняеми. Ако не им намери стопанин обаче, те се обявяват за неохраняеми и на тях  се поставят табели „Къпането забранено”.

Към днешна дата, 2/3 от плажовете са неохраняеми.

За отношението на общинските власти към плажовете може да се направят изводи от думите на Коста Аргиров, директор на Дирекция „Туризъм” в община Каварна: „По отношение на плажовете – след като бъдат отдадени на концесия или под наем, тогава концесионерите или наемателите си назначават спасители, които ще се грижат за безопасността… Имаме някои плажове, които и миналата година бяха неохраняеми. Там на места дори табелите, които предупреждаваха туристите, стоят. Тези плажове ние не правим опити да ги поддържаме, защото те са държавна собственост, а трябва да се назначат хора”.

При това положение за какъв морски туризъм говорим? Човек през летния сезон отива на почивка на морето, заради морето. Той не отива в Каварна, за да живее на квартира или в хотел и да налива пари в местната икономика. При цени на частните квартири на нива от 12 до 15 или 18 лв. за нощувка, а в хотелите цените зависят от категорията като започват от 20 и достигат до 70 лв. на нощ в четири звездния хотел, да е забранено къпането в морето е направо цинизъм.

А каква е всъщност ролята на табелите?

Ето следната хипотетична ситуация. Жена с малко дете отива на курорт в черноморско селище. След като се настани на квартира или в хотел и плати предварително за това, взима детето и отиват на плажа. Там обаче, виждат табели „Неохраняем плаж” и „Къпането забранено”. Жената и детето се разхождат по плажа след което се прибират в квартирата или хотела и питат хазаина или на рецепцията къде е най-близкия охраняван от спасители плаж и къде могат да се къпят в морето. Отговорът е, че такъв плаж няма, понеже плажа е държавен и държавата не му е намерила стопанин.

От тук нататък туристката има две опции. Да си поиска парите за нощувка, които е платила предварително обратно (не е сигурно, че ще и бъдат върнати), за да отиде в друго курортно морско селище или да рискува и да посещава неохраняемия плаж.

При положение, че избере втората опция… се случва следното: Отива с детето на плажа. Тя се пече и не влиза във водата, защото това е забранено, но детето е дете, то иска да си намокри поне краката… и започва да джапа в морето. Постепенно детето се увлича, влиза до коленете, а след това и малко по навътре. Майката му прави забележка, но то е дете, играе му се и… изведнъж попада в дупка и започва да се дави. Майката, която не може да плува веднага скача и на бегом тръгва да го спасява. Влиза във водата и достигайки до детето попада и тя в дънната яма.

Краят е фатален и за двамата.

Тука идва ролята на табелите. Разследващите инцидента дознатели констатират, че има поставени информационна табела, че плажа е неохраняем и друга, забраняваща къпането и заключават, че удавилите се граждани не са спазили нормативната уредба. Държавата и общината са свършили своята работа, но безотговорната майка не се е съобразила с табелите и освен своя живот е погубила и този на детето си.

Препоръка към всички неумеещи да плуват: Ако ви е мил живота, не ходете на море в България! Там е опасно.

Георги Димитров

DeltaNews

И тази година ще има недостиг на спасители по българското Черноморие заради ниското заплащане и скъпите курсове, които са задължителни за морските спасители. Курсовете за спасител на басейн струват 130 лева. Тези, които искат да бъдат на плажа, обаче трябва да платят още близо 100 лева, за да бъдат обучени.

Антон и Мартин са бивши спортисти. В момента се обучават за спасители на басейн, но и двамата са категорични, че няма да работят на морски постове.

40% от необходимите за сезона по Северното Черноморие 1000 спасители трябва да работят на морските постове. Ниското заплащане не е основната причина за недостига им. Броят на морските спасители зависи и от това дали концесионерите на плажовете спазват закона и какви условия им предлагат. Голяма част от морските спасители по плажовете са от вътрешността на страната, но работодателите им в повечето случаи не поемат нощувката и храната им.

В свое интервю за Агенция „Фокус”, директорът на Дирекция „Концесии” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) Милен Топалов предостави информация липсваща до сега. На базата на тази информация може да се направи анализ и изводи за състоянието на водното спасяване по родното Черноморие.

Милен Топалов заяви следното: „Общата площ на 208 броя морски плажа по Черноморското крайбрежие е 8132 дка с дължина на бреговата линия 165,7 км.
Предоставени на концесия са 63 броя морски плажа с обща концесионна територия 3478 дка, с дължина 45,2 км. Общата площ на предоставените под наем морски плажове е 580 дка с дължина на бреговата линия 18,7 км. Общо за концесии и наеми площ 4058 дка с дължина 63,9 км”.

При така поднесената информация може точно да бъде изчислено, че плажни ивици с обща дължина на бреговата линия 101,8 км ще бъдат неохраняеми, което е почти 2/3 от общата дължина на бреговата линия, на плажовете по Черноморското крайбрежие.

На останалите 63,9 км плажни ивици, които са отдадени на концесии или под наем, съгласно точки от договорите трябва да бъдат осигурени ред задължителни дейности между които и водно спасяване.

Информацията на директорът на Дирекция „Концесии” в МРРБ дава възможност да бъде пресметнато колко водни спасители са необходими, за да бъде обезпечено българското Черноморие през предстоящия сезон.

В Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи е записано, че спасителен пост се разкрива на разстояние до 100 м брегова ивица на водна площ, подлежаща на максимално обезопасяване. Личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч.

Дължината на бреговата линия на предоставените на концесия 63 броя морски плажа е 45,2 км.
Дължината на бреговата линия на предоставените под наем морски плажове е 18,7 км.

Събрана общата дължина на бреговата линия на предоставените на концесия и на предоставените под наем морски плажове е 63.9 км.

При разчет спасителен пост на 100 м брегова ивица, броят на постовете които е необходимо да бъдат разкрити е минимум 639. При положение, че на спасителен пост трябва да бъдат назначавани по трима спасители (с оглед изискванията на наредбата и Кодекса на труда), общият брой на необходимите водни спасители за Черноморските плажове за сезон 2011 е 1917 души. Той дори е по-голям тъй като голяма част от спасителите са хора с различни професии в отпуск или студенти във ваканция, които не могат да работят цял сезон.

Това обаче, поражда други въпроси. Има ли достатъчно обучени спасители? Колко са правоспособните водни спасители в България? Достатъчно ли са?

БЧК твърди, че за 45 години от създаването на Водноспасителната служба към Българския червен кръст са обучени над 40 000 водни спасители. Тази информация е вярна, но не е съвсем коректна. Тя създава впечатление,че спасителите са доста повече от необходимото, но така ли е в действителност?

В отчета на ВСС на БЧК за 2010 г. (http://vodno-spasiavane.com/2011/03/07/2010/) четем следното: „Обучени водни спасители за… Открити води – 268; Заверени талони за… Открити води –  1184”. Или общо правоспособните спасители за море и открити водни площи през миналия сезон са били 1452-ма [Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи - Чл. 20. (4) Резултатите от ежегодната проверка за годността на водния спасител и за здравословното му състояние се нанасят в личния му талон, който е неразделна част от документа за правоспособност]. Това е броят на реално действащите водни спасители.

За охрана на Черноморските плажове за сезон 2011 обаче, са необходими поне около 2000 спасители.

Оказва се, че има недостиг на действащи спасители. И този недостиг не се дължи само на това, че те предпочитат да работят в чужбина, заради по-доброто заплащане. Те просто не съществуват.

Очертава се липса на спасители по черноморските плажове. Освен на неохраняемите плажове, на които ще бъдат поставени табели ”Къпането забранено”, такива ще трябва да се поставят и на голяма част от плажовете които имат стопани.

Концесионерите и наемателите на морски плажове имат задължение по договор да осигурят водни спасители на плажовете, съгласно нормативната уредба. Това обаче, няма как да стане, понеже просто няма спасители, а и не могат да бъдат внесени от чужбина.

Всъщност, това не се случва за първи сезон. Така беше и през миналите години. Тогава обаче, липсваше информация за общата дължина на бреговата линия на предоставените на концесия и под наем морски плажове и обществото се манипулираше, че спасителите по плажовете липсват, защото предпочитат да работят в чужбина.

Сега истина лъсва и може открито да се каже, в България няма достатъчно водни спасители, които да покрият нуждите на българското Черноморие.

Може да се направи и друг извод. Българската държава е безотговорна към живота и здравето на своите граждани. 2/3 от морските плажове ще бъдат законово неохраняеми, а останалите ще се охраняват с недостатъчен брой спасители.

Георги Димитров

Всяка есен в информационното публично пространство излиза скалъпена статистика за броя на удавените на територията на България. И ако за вътрешните водоеми на страната тя може да се приеме за относително вярна, не така стои въпросът за удавените по черноморския бряг.

Информацията за удавените се събира от моргата, или от публикации в медиите, защото официално никой не води статистика за това колко са водните инциденти по родните плажове.

От БЧК отричат да имат ангажимент към черната статистика, въпреки, че отчитат такава. Техни представители са включени в общинските комисии по водно спасяване, но те следят за това дали са спазени изискванията за обезопасяване на ивиците откъм спасителни постове и медицински пунктове. Според БЧК, всяка местна комисия води статистика за инцидентите на своя територия. Гражданска защита също води отчетност, но само за ситуациите, в които се е наложила тяхната намеса и са организирани спасително – издирвателни операции.

Що се отнася до това, колко точно са случаите по 150 километровата черноморска ивица, в които животът на летовници е бил под заплаха от удавяне, това никой не се наема да каже.
Нормативният хаос и неспазването на изисквания, заложени в действащи наредби, водят дотам, че е трудно да се обобщи представителна информация за водните инциденти на територията на държавата.

Според изискванията на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи всяка ивица, на която има спасители, трябва да води дневник, в който ежедневно да се отбелязва броя на инцидентите. Тези изисквания масово не се спазват или дори и да се спазват на някои плажове, след завършване на сезона никой не изисква дневниците с информация.

Така реално не може да бъде оценен трудът и мисията на водните спасители или се оценява посредством скалъпени статистики, на които хората не вярват. Това се прави целенасочено, от една страна, за да не се акцентира върху удавянията по плажовете, което влияе отрицателно на туризма в страната, а от друга, за да не се дава публичност на това с какво реално се занимават спасителите. Напротив, акцентира се върху това, че спасителите са гларуси, че това е сезонна работа, ниско квалифициран труд?!?… и т.н.

Гражданите в България обаче, имат правото да знаят колко са водните инциденти и какъв е броят на удавените в страната, така както знаят броя на пътно транспортните произшествия и броя на загиналите по пътищата. Това което се прави към момента е манипулация и заблуда на обществото.

Георги Димитров

Агенция „Фокус“

Варна. На плажовете по Северното Черноморие това лято не са констатирани категоризирани плажове, в които концесионерът или наемателят да не спазва изискването за наличието на свободна зона за плажуване. Това каза в интервю за радио „Фокус” – Варна директорът на Регионалната дирекция на Комисията за защита на потребителите във Варна Илиян Станоев. Мобилните екипи са реагирали основно на подадени жалби и сигнали. Станоев припомни, че когато един плаж е категоризиран, в самата схема, одобрена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, са определени две зони – така наречената платена зона, в която се предоставят допълнителни туристически услуги – шезлонг и чадър срещу заплащане и зона за свободно плажуване, където не се предоставят никакви допълнителни туристически услуги. Важно е да се знае, че тази зона за свободно плажуване не може да бъде по-малка от 50%. При констатациите след извършените проверки по жалбите и сигналите става ясно, че обикновено туристът, който отива на плаж решава, че иска да плажува в платената зона, като казва, че няма да ползва чадър, но иска да постави хавлията си между чадърите. Тогава концесионерите или тези, които стопанисват плажа, му обясняват, че всъщност това не е зоната за свободно плажуване и се получава конфликт между туриста и концесионера. Според становищата на концесионерите, а и според служителите на Комисията за защита на потребителите, при такива случаи се нарушават правата на потребителя, който е заплатил за чадър и шезлонг. „Този, който иска да плажува свободно между чадърите, притеснява туриста, заплатил за услугата. Много е важно да се знае, че когато искаш да упражниш правото си на свободно плажуване, трябва да се насочиш към свободната зона”, каза Станоев и добави, че всеки потребител трябва да знае, че по закон освен права има и задължения.
Марияна Валентинова

pari.bg

Високите цени на търговете отблъснаха бизнеса

Държавата за пореден път се провали при отдаването под наем на плажове по Черноморието. Причината – високите начални цени. И както се казва: „Който ламти за много, изгубва и малкото.“ Така вместо да предложи по-ниски цени, за да има кой да стопанисва плажовете, да има преместваеми обекти, за които да се разкрият сезонни работни места, да се плащат допълнителни такси за разрешителни, лицензи и т.н., общините ще плащат за табели с надпис „Плажът е неохраняем“.
От 17 търга за отдаване под наем има избрани наематели само за 3 плажа – „Кабакум-Бисер“ в община Варна, „Приморско-юг“ и „Русалка“, като все още няма подписани договори. За останалите 14, сред които къмпинг „Градина“, „Градина-централен“, „Каварна“, ще има повторни търгове в средата на юли. Засега те влизат в списъка на 77-те неохраняеми плажове. През миналата година обаче те са били 130. През тази година 67 плажа имат концесионери, а други 20 са под наем.

Защо се стигна дотук

Най-големите и атрактивни морски плажове по Черноморското крайбрежие са с предоставени концесии или са отдадени под наем, твърдят от МРРБ. „Провежданите в момента процедури се отнасят основно до по-малко посещавани и непривлекателни морски плажове, за които досега не е имало интерес за предоставяне на концесия или отдаване под наем. За тези плажни ивици и през 2009 г. са провеждани процедури за отдаването им под наем, но не е имало кандидати“, обясни Милен Топалов, директор на дирекция „Концесии“ в регионалното министерство. Сред неатрактивните са най-северните плажни ивици, предимно отдалечени от населените места, с ниска посещаемост на туристи, по-кратък активен сезон, липса на изградена инфраструктура, стръмни скатове зад пясъчните ивици, затрудняващи пешеходния достъп до тях, и др.

Скъпотия

От Асоциацията на концесионерите на плажове са съгласни, че предложените обекти не са достатъчно атрактивни. Обаче от бранша виждат и друг проблем. Началните тържни цени от години са високи. Затова няма и интерес към търговете.
Освен това кабинетът „Станишев“ увеличи от 30 на 50% свободната от чадъри и шезлонги площ, но не намали таксите за тях. Така през тази година, за да станат цените по-примамливи за частните фирми, от МРРБ обясниха, че са свалили първоначалните цени средно с 33% в сравнение с тези през 2009 г. „За повторните търгове в средата на следващия месец първоначалните наемни цени са намалени с още 30%. По този начин общото намаление на наемните цени спрямо 2009 г. е с над 53%“, обясни Топалов.

Виж статията в: http://www.pari.bg/

в. Монитор

Ива Димитрова

29.05.2010

Седем от плажовете по , ще останат без спасители, тъй като за тях не са кандидатствали концесионери. Само две от ивиците са дадени под наем след търг с тайно наддаване, съобщиха от областната администрация в Добрич.  За срок от пет  години плаж „Божурец – Топола 3″ ще се стопанисва от фирма „Трейшън Клифс Голф Енд Спа Резорт“, а  „Робинзон 2″ – от фирма  „Голф фешън“.

Без охрана ще останат къмпинг  „Чайка“ („Космос“), „Шабленска тузла“, къмпинг „Добруджа“, „Божурец – Топола 2″, „Иканталъка 2″, „Тузлата“ и „Кранево – международен детски лагер“.

За плажната ивица „Божурец – Топола 1″ заявление за наддаване е представил само  един кандидат.

По тази причина търгът и за този плаж се обявява за непроведен, уточниха от областната управа.

Прочети материала в: http://www.monitor.bg/

Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще отдаде за стопанисване 17 плажа по Черноморието. Търговете ще се проведат от днес до края на седмицата. Договорите със спечелилите компании ще се сключват за времето до края на 2014 г. За да привлече кандидати за стопанисване на плажните ивици правителството промени методиката за определяне на минималните наемни цени като ги намали с 30 % спрямо миналогодишните , но с опция за увеличаване на най-атрактивните плажове.

Въпреки това и тази година се очаква над 50 плажа да останат без стопани, за тях не се явяват кандидати заради отдалечеността им от големите курорти и липсата на голям брой туристи,които да ги посещават. За днес е насрочено тайно наддаване за три плажа в Добричко – „Балчик – Двореца“, „Каварна“ и „Русалка“. Най-голяма начална годишна цена е определена за плажа на Каварна, който е и с най-голяма площ. От стопанисващия 20 хил. метра пясъчна ивица в града държавата очаква да получава поне по 50.5 хил. лв. годишно, се вижда от обявата, публикувана на сайта на ведомството.

За утре са насрочени процедурите за избор на наематели на шест плажа във Варненско – „Бяла – юг“, „Кабакум Бисер“, „Камчия север“, „Панорама“, „Паша дере“ и „Аврен“. Най-скъпо е оценен плажът при Камчия, където държавата е определила начална годишна цена от 149 550 лв. за 89003 кв. м площ. В петък ще бъде наддаването за осем плажа на юг от Бургас. Това са „Градина централен“, „Къмпинг Градина“ и „Каваците юг“ в община Созопол, „Липите“, „Малък плаж Оазис“ и „Варвара“ в община Царево, „Приморско юг“ и бургаския „Росенец“. Най-висока начална цена е определена за плажа в Приморско – 161 376 лв. за 53 хил. кв м.

Източник: http://www.dnevnik.bg/morski/2010/05/26/