Водно спасяване / Vodno spasiavane /

По данни на сайта http://www.plovdiv-online.com/ , вчера са се удавили двама души в морето.

Мъж се е удавил на плажа в село Черноморец. Точните години и причините за инцидента се изясняват.

Друг мъж се е удавил снощи след 18 часа, когато спасители няма, на плажа в Приморско. Той е чужденец.

Удавникът в Приморско е 44-годишен чех, чието малко име е Петер. Минути преди инцидента спасителите са си тръгнали, тъй като е приключило работното им време.

P. S. Тази информация е непроверена от Жоро & Жоро и може и да не е достоверна.

Труд онлайн

Четири трупа на удавници изхвърли морето в Бургаско през почивните дни, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Бургас.

Трупът на 60-годишен мъж от село Врачеш, община Ботевград, е бил открито на централния плаж в Черноморец. Плажът е неохраняем, а смъртта на удавения е констатирана от екип на Центъра за спешна медицинска помощ – Созопол.

Вчера морето е изхвърлило и тялото на 22-годишен мъж от Бургас. В събота в Районното управление на Созопол е получено съобщение за давещ се човек в морето в района на разкопките до „Старото училище“. Той е скочил в морето и около 20 минути правил опити да изплува и да се качи по скалите към брега. След неуспех тялото му изчезнало във водата, като изплувало на следващия ден около 16:30 ч. в залива на градския плаж в Созопол. Удавянето на момчето е настъпило при бурно море и в неохраняема зона.

47-унгарски турист се е удавил също вчера. Трупът му е забелязан в морето на плажа пред хотел „Бургас“ в Слънчев бряг. Той е влязъл да се къпе, когато морето е било бурно и не е имало спасители на плажа. Смъртта е констатирана от екип на Центъра за спешна медицинска помощ – Несебър.

В Районното управление на Созопол е получено съобщение за удавен мъж на плажа „Вромос“ край Черноморец. Това е 49-годишен софиянец, отседнал като турист на квартира в градчето. Смъртта е констатирана от екип на Центъра за спешна медицинска помощ в Созопол.

Аутопсия на всички 4 трупа се прави в бургаската многопрофилна болница.

Във Варненска област без наематели са плажовете „Чайка“, „Фичоза“, „Черноморец“, „Паша дере“, „Бяла“ и „Камчия юг“. На тях кметовете на общините, в които се намират тези плажове ще поставят табели, че са неохраняеми и къпането е забранено, гласи заповед на областния управител.

Два от плажовете в квартал „Галата“ във Варна пък са опасни, поради вероятност от свличане на земни маси. На тези два плажа ще се поставят забранителни табели и областната управа ще извършва проверки дали забраната не се нарушава, съобщи областният управител Данчо Симеонов.

Интересен е двойния стандарт който прилага областната управа. И в двата случая съществува риск за живота на граждани. В първия случай причина за смъртта ще бъде удавяне, а във втория, затрупване от земни маси. Ще се проверява обаче, спазва ли се забраната само във втория случай.

Няма кандидати за шест от седемте плажа във Варненска област, за които областната управа обяви процедура за отдаване под наем. Те ще останат неохраняеми за летния сезон.

Това съобщи днес областният управител Данчо Симеонов, цитиран от БТА.

Той допълни, че е подготвил писма до кметовете на общините, в които се намират тези плажове, да поставят табели, че са неохраняеми.

Без наематели са плажовете „Чайка“, „Фичоза“, „Черноморец“, „Паша дере“, „Бяла“ и „Камчия юг“. Една фирма е подала документи за стопанисването на седмия плаж – „Кабакум“.

Дневник

И това лято около една трета от плажовете у нас ще останат без стопанин. Към момента от 209 плажа 60 са без концесионер или наемател, показват данните на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Миналата година неохраняемите плажове бяха 68. След края на сезона министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев обяви, че целта им за лято 2011 г. е всички посещавани плажове да имат наематели.

„Не е възможно, не е и необходимо всички морски плажове да са охраняеми. Никога не е поставяна такава цел, тя е практически неизпълнима“, се казва в отговора на МРРБ до „Дневник“ дали всички плажове ще имат стопанин за лято 2011 г.

Основната причина за големия брой неохраняеми плажове е слабият интерес за наемане, който според МРРБ се дължи основно на икономическата криза. От 47 проведени търга в периода септември 2010 г. – януари 2011 г. от МРРБ и областните управи на Добрич, Варна и Бургас само за 8 плажа са сключени договори за стопанисване от 5 години, казаха от МРРБ. Това са „Бяла централен ІІ“, „Бяла Централен ІІІ“, „Резово“, „Черноморец“, „Кранево – МДЛ“, „Божурец Топола 2″, „Градина централен“ и „Каваците юг“.

Практиката показва, че по-голям интерес има към концесионирането на плажовете, но през тази година няма да се обявяват нови процедури, защото се чака приемането на промените в Закона за Черноморското крайбрежие, обясниха от МРРБ. Промените в закона се пишат вече втора година и първоначалното намерение на министерството бяха да влязат в сила още за лято 2010 г., но това не се случи. През март предстои обществено обсъждане на измененията и съгласуване с всички заинтересовани страни преди внасяне на проекта в Министерския съвет, казаха от МРРБ. Основната част от промените е свързани с новата категоризация на плажовете, начина на ползването им и заплащането за тях.

В момента продължават търговете за наеми. Предстои да се обявят процедури и за плажове, за които договорите са изтекли в края на 2010 г. или изтичат през 2011 г. Такива са около 16 – 17 плажа, казаха от МРРБ.

Една част от плажовете не могат да се дадат под наем или на концесия, тъй като са свързани с националната сигурност и отбрана, попадат в резервати или свлачищни зони, обясниха от МРРБ. Друга част от плажовете също не се дават под наем, защото са отдалечени от населени места и пътища, нямат изградена инфраструктура и леглова база или пък са неподходящи за плажуване поради силни морски течения. Такива ивици има например в района на Дуранкулак, Шабла и Крапец, посочиха от МРРБ като уточниха, че към тях няма никакъв интерес и от години стоят неохраняеми.

Дневник

Предложенията на МРРБ ще се обсъждат публично през март

Плажовете се разделят на безплатни, луксозни, за нудисти и къмпингуващи, като към всяка категория ще има определени изисквания. Те ще бъдат регламентирани с промените в Закона за черноморското крайбрежие, подготвяни от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), научи „Дневник“.

Целта ни е максимално да удовлетворим всички изисквания на туристите, които имат различни предпочитания, както и да не допуснем случаи на ограничаване на свободния достъп до плажовете, каквито имаше миналото лято, обясни Милен Топалов, директор на дирекция „Концесии“ в МРРБ.

Промените се подготвят вече втора година, като през март предстои обществено обсъждане и съгласуване с всички заинтересувани страни. Най-вероятно обаче те няма да влязат в сила за този летен сезон, защото все още не са минали одобрение през правителството.

Идеята е морските плажове да се категоризират по определени признаци и според предназначението им, като това ще се прави от държавата. В едната група са плажовете от затворен тип, предоставящи услуги „всичко в цената“ (плажовете пред затворените комплекси). Половината от територията им както и досега ще остане за свободен достъп, а на останалата освен туристите, отседнали в комплекса, право ще имат и да влизат и външни посетители срещу заплащане, обясни Топалов.

Друга група са „плажове, предлагащи луксозни обществени услуги от висока категория“ (според определението в подготвения проект). В тях също половината от зоната е безплатна, а в останалата ще се предлагат допълнителни услуги – например освен чадър и шезлонг ще има различни атракции (водни спортове, колела, масажи…).

Ще има и плажове за обществено безплатно ползване. Това ще са предимно централните плажове в големите градове, като при тях над половината от територията ще е с безплатен достъп. Процентът все още се уточнява, каза Топалов. Ще се узаконят и плажовете за нудисти, като ще има определени изисквания, както и такива за къмпингуващи.

Концесионерите, до които се допита „Дневник“, не бяха запознати с новите идеи на министерството. Всички коментираха, че категоризиране на плажовете е необходимо. Притесненията на някои от тях бяха свързани обаче това да не доведе до повишаване на концесионните такси. „От дълго време браншът настоява за категоризиране.

Ако успеят да ги въведат преди сезона, нещата ще си дойдат на мястото“, коментира Евгения Банева, управител на комплекса „Русалка“, който имаше проблем миналото лято заради ограничения достъп. „При всички случаи е необходима промяна, но не мога да коментирам, защото не съм запознат“, каза Красимир Станев, управител на Албена.

Според него държавата трябва да помисли за регулирането на плажните услуги, като въведе пределни цени, защото високите цени отблъскват чуждите туристи. По тази причина Албена е включила в цената на нощувката от миналото лято и ползването на шезлонг и чадър. Той коментира парадокса, че на някои места по Черноморието е имало случаи шезлонгът и чадърът на плажа да струват повече, отколкото нощувката в хотела.

„Всички плажове са общодостъпни, но това не означава безплатно ползване на услугите“, коментира Иво Стефанов, председател на асоциацията на концесионерите на плажове. Той даде пример, че едни хора карат „Мерцедес“, а други „Лада“, така че всеки ще се простира според възможностите си.

Около 25 плажа, до които няма достъп по различни причини, бяха открити през миналия летен сезон. Те могат да се разделят на три групи. Едната е тази пред къмпинги и ваканционни селища от затворен тип, които са приватизирани и са изцяло частна собственост. Такива са например „Русалка“, „Елените“, „Ривиера“, „Слънчев ден“, къмпинг „Градина“, „Дюни“, „Каваците – юг“, посочват от МРРБ.

Миналата година прокуратурата разпореди, че ограждането на плажа при „Русалка“ е незаконно, както и на част от плажа на „Дюни“. Засега министерството е предприело действие за осигуряване на достъп на летуващите само до тези на „Русалка“ и къмпинг „Градина“.

Достъпът до плажове в района на Каварна, Балчик, Бяла, Черноморец, Созопол пък е ограничен заради върнати земеделски земи, обясняват от МРРБ. Третата група е заради приети устройствени планове, без да е предвидена улица или алея до тях. Такива са например „Чайка“, „Созопол – Буджака“, „Райски залив“ и други. Затова се обмисля с промени в закона пътищата към тези плажове да придобият статут на обекти с национално значение, за да е по-лесна процедурата по отчуждаване и обособяването им.

Лили Границка

Източник и коментари по темата: http://www.dnevnik.bg/

Колекторът на Ахелой

В края на лятото водата по морето ври и кипи от нечистотии, установили репортери на „Труд“. Част от вонящите морски “дарове” идват от канали с дълбоко заустване. Те изтичат далеч от бреговете, но в този сезон мъртвото вълнение тласка тинята към брега, обясняват специалисти. Така в определени моменти зловоние тормози почиващите дори на плажове, които иначе са чисти.

Отделно десетки малки обекти изливат помия близо до брега. Големите курорти пък са толкова пренаселени, че пречиствателните им съоръжения се задъхват. Според екоминистерството частниците трябва сами да инвестират в пречиствателни съоръжения. Доскоро обаче те се надяваха на държавата, а сега търсят вратички за пари от еврофондовете.

Данните показват, че от общо 20 селища с над 10 хил. жители по морето – Ахтопол, Черноморец, Балчик и Созопол са без пречистващи съоръжения. В Приморско станцията плаче за реконструкция, ще трябва да се инвестира и в Китен. Макар и да не е край морето, Карнобат, който е с 25 000 жители, също има нужда от изграждане на инсталации.

Според здравните специалисти засега замърсяването е в нормите. По данни на екоминистерството през 2009 г. само една от т. нар. зони за къпане по морето не е отговаряла на задължителните изисквания – Южният плаж на Варна.

За сравнение през 2007 г. проблемните зони са осем, а през 2008 – шест. Така страната ни е била на пето място в европейската класация за добро качество на водите. Какви ще са резултатите за тази година все още не знаем, но все повече хората избягват да се къпят в морето и предпочитат басейните.
В интервю за ежедневника Ивелина Василева, заместник-министър на околната среда и водите, твърди: Пари има, чакаме проекти (за  пречиствателни станции)!

Според нея в Созопол няма изградена пречиствателна станция, няма във Варвара и в Ахтопол. В Синеморец има, но не се експлоатира поради технически причини. „Чакаме проекти от Несебър, Равда, Царево, Ахтопол, Созопол, Айтос, Поморие, Каварна, Приморско, Китен и се стремим да им помагаме, за да станат нещата по-бързо“, обяснява Василева.

В Несебър пречиствателна станция има, но поради голямото строителство не може да поеме всички отпадни води, уточнява „Труд“. Това налага да бъде реализиран проект за разширяването й, съобщи кметът Николай Димитров. Освен това ще бъде построена и нова – в местността Стролата.

Пречиствателната станция в Равда също ще се разшири и новите съоръжения ще са на 2 км в морето. Така ще стане възможно обслужването на 300 000-400 000 души и кардинално ще се решат екопроблемите в района. Към новите съоръжения ще минат Свети Влас и с. Тънково.

Превишаването на нормите на радий в пясъка на залива Вромос е 4 пъти над допустимото, а на уран 236 – 2,5 пъти. Това съобщи вчера областният управител на Бургас Константин Гребенаров. Последните замервания показали, че тежки метали има не само в пясъка, но и във водата.

Според Гребенаров вероятността вредни емисии да бъдат погълнати при дишане била много голяма. Радиацията обаче е локална и няма нищо общо с Черноморец, допълва той.

От 3 август т.г. плажуването на Вромос е забранено. Навремето в залива са били изхвърлени радиоактивните отпадъци от хвостохранилищата на мина “Росен”. Сега МОСВ препоръчва поставяне на предупредителни табели.

Остра миризма на зле поддържана селска тоалетна се носи още на главния път от Златни пясъци за Кранево на разклона за къмпинг “Лагуна”. Вонята се засилва при спускането по баира в посока яхтеното пристанище. Малко преди да се стигне до него, се вижда стара, обрасла в растителност сграда, с отворени прозорци, от които идват “уханията”. Това е пречиствателната станция на Златни пясъци.

Строена е преди 26 години, за да поеме отпадните води на около 15 хил. летовници. Само леглата в курорта днес са над 110 хиляди, а отделно в нея влиза и стичащото се по канализацията от околните вилни зони.

“Пречистените” води преминават по 200-метров отвеждащ колектор навътре в морето. Реално обаче помията се изсипва на 50-100 метра от плажа до буната, отвъд която е яхтеният пристан. Това се случва, защото тръбата е спукана. Личи и с просто око. Само на няколко метра навътре от мястото, където плажуват чуждестранни туристи, водата образува мехури, сякаш извира оттам, а мястото наоколо има по-тъмен цвят.

От 10 години насам преди началото на лятото се поставя въпросът с изчерпания капацитет на пречиствателната станция. Временният вариант е изграждането на нов заустващ колектор за 7 млн. лв. Той трябва да отведе отпадните води по-навътре в морето.

Проектът за тръбата е изготвен от ВиК-Варна, но дружеството не може да кандидатства за еврофинансиране нито за заустващия колектор, нито за модернизация на пречиствателната станция.

За парите ще се бори община Варна, защото само тя може да бъде бенефициент по оперативната програма “Околна среда”. След края на проекта общината ще прехвърли съоръжението за експлоатация на ВиК.

От години има съмнения за замърсяване и на р. Хаджийска, която се влива в морето в близост до плажа на станцията на Министерския съвет в Слънчев бряг. През 2006 г. местната екоинспекция правела почти ежедневни замервания поради оплаквания от лоши миризми и странно оцветяване на водата.

Замърсяване обаче не било установено. Сега отново се заговори, че фекалиите от септичните ями на комплекс “Съни дей 6” в несебърското с. Тънково незаконно се вливат в реката.

Управителите на фирмите и екоинспекцията отричат. От РИОСВ-Бургас твърдят, че септичните ями редовно се почиствали. Обектите обаче нямат разрешително за заустване или договор с ВиК.

Източник: http://www.varnautre.bg/home/press-review/item/

24 часа

Областният управител Константин Гребенаров е поръчал нови табели, които да предупреждават летовниците, че плажът на Вромос е опасен заради висока радиация. Това се потвърдило от изпратеното до него становище на двама министри – на екологията Нона Караджова и на здравеопазването Анна-Мария Борисова.
Според заключението, подписано от тях въз основа на замерване от специалисти, съдържанието на радий в повърхностния слой на пясъка било завишено до 4 пъти. Затова „ползването на плажната ивица и дълговременното пребиваване на хора създава риск за тяхното здраве“, написали Караджова и Борисова с препоръки да се предупредят хората.
„Ще поставим табели, но не можем да ги спрем, ако те не мислят за здравето си“, заяви Гребенаров.
От 0,27 до 0,42 макросверата варирали измерените стойности на радиацията във Вромос. „При 0,40 има план, при който Гражданска защита трябва да се задейства“, обясни губернаторът.
След заповедта му от средата на август за затваряне на плажа в съседното село Черноморец се завихри истерия като местните обвиниха Гребенаров, че им провалил сезона. Слуховете дори стигнаха дотам, че подготвял общественото мение за евентуален излаз на Вромос на нефтопровода Бургас-Александруполис.

„Не искам да влизам в подробности, защото ще стигна до един кмет“, заяви областният управител, запитан кой стои в основата на истерията с Вромос.

„Знам, че на следващите избори ГЕРБ ще загуби част от своите избиратели в района, но няма да прикрия истината, рискувайки здравето на хората“, добави Гребенаров. Той обаче бе категоричен, че радиационното замърсяване било локално и за разлика от затворения плаж във Вромос, в Черноморец и околните ивици били чисти.
Кметът на Созопол Панайот Рейзи не бе открит за коментар.

Гребенаров намекна, че прикриването на данни за екологията се наказва със затвор до 5 години според чл. 353 А от Наказателния кодекс. Неслучайно от Върховна касационна прокуратура следяли случая с Вромос по повод унищожените наскоро забранителни табели за ползване на плажа.

Виж и това: http://www.kompasbg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=13756&Itemid=27

Прочети:

Обучение на водни спасители започна във Варна.