Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Чадърите за плаж не могат да защитят напълно кожата ни от въздействието на ултравиолетовите лъчи. Според испански учени от Университета на Валенсия най-малко 34% от UV-лъчите преминават и през най-плътните чадъри, защото някои успяват да прихванат изцяло преките слънчеви лъчи, но не и т.нар. разсеяно излъчване, което прониква от различни страни.

За да изследват количеството проникващи лъчи, експертите, цитирани от Би Би Си, поставили ултравиолетов датчик под чадър с диаметър 80 см и височина 1,5 м. Оказва се, че тъканта на чадъра спира прякото лъчение (до 95%), но част от разсеяното – около 60%! от общото количество UV-лъчи, все пак достига до кожата.

Испанските дерматолози напомнят, че наднорменото ултравиолетово облъчване не само покачва драстично риска от меланома, но и води до изгаряне, фотостареене на кожата, различни очни заболявания (особено катаракта), отслабване на имунната система и увреждане на ДНК-структурите. Атмосферата на Земята служи като естествен щит срещу вредното въздействие на ултравиолетовата радиация, но въпреки това специалистите препоръчват настойчиво да се използват всякакви възможни средства за защита от UV-лъчите: дрехи с дълги ръкави и дълги панталони или поли, шапка с голяма периферия, слънчеви очила, чадър, както и лосиони или кремове за слънцезащита. Освен това трябва да се избягва излагането на слънце в часовете между 11 и 16.

Източник: http://www.rusenews.eu/

Табели „неохраняем плаж“ бяха поставени незаконно на два варненски плажа – Втора буна и Южния. Оказа се, че само на тези, които си наемат чадър, концесионерите осигуряват водни спасители. Така къпането в морето може да се окаже опасно, дори и на охраняемите градски плажове.

На два от градските плажове зоните, свободни от чадъри, са били поставени табели „неохраняем плаж“. Това на практика означава, че спасителите отговарят единствено за живота на тези летовници, които си наемат чадър.

Милен Гешев – спасител: Ето къде е табелата, вижда се, може после да я заснемете. Оттам нататък ние не отговаряме. Ние ще отидем, но не носим съдебна отговарност. Ние не бихме оставили човек да се дави и да гледаме как спокойно се дави.“

Концесионерът на варненския плаж – фирма „Лазурен бряг 91″ заяви, че на градските плажове няма неохраняеми зони. За живота на туристите се грижат 60 спасители, разпределени на 28 места.

Андрей Василев – търг. пълномщник на „Лазурен бряг 91″: „По всяка вероятност е станало някакво недоразумение. Нямам представа, но тази табела след наша реакция вече я няма. Нямаме неохраняеми зони, нямаме неохраняеми плажове.“

След сигнал на медии и граждани, концесионерът реагира бързо и премахна табелата „неохраняем плаж“ и на варненския Южен плаж.

Източник: БНТ

Медузите са безгръбначни животни от тип мешести, обитаващи солените води. Появили са се преди повече от 700 милиона години. Те са сред първите многоклетъчни животни.

Имат тяло подобно на диск, по ръба на който са разположени пипала. Медузата се придвижва, като периодично свива и отпуска тялото си.

Нервната система на медузите им позволява да усещат и да реагират бързо на външни дразнения, като светлина и миризми. Хранят се със зоопланктон или малки рибки. В морето трябва да се избягват, защото изпускат отрова която дразни кожата.

По света съществуват близо 70 вида изследвани медузи. Те имат най-различни форми и цветове. Диаметърът на някои видове може да надвиши два метра.

В Черно море най-често срещани са (Aurelia aurita), (Rhizostoma pulmo) и колонизиращата водите през последните години (Mnemiopsis leidyi).

Медуза - Aurelia aurita

Малката медуза (Aurelia aurita) е широко разпространен вид в Черно море. Обикновено не надминава 10-15 см в диаметър, но рядко достига и до 40 см. Тялото и е млечнобяло, полупрозрачно, с множество радиални канали, които започват от центъра на диска и се насочват към периферията. В центъра се намира устното отверстие. По ръба на тялото с форма на чадър има множество ресни – пипала.
Медузата плува, като периодично свива и разпуска тялото си. Тя трудно се съпротивява на водните течения, които я отнасят в различни посоки.

Медуза - Rihzostoma pulmo

Голямата медуза (Rhizostoma pulmo) също често срещана в Черно море. Тя достига средно 15 – 20 см, но понякога и до 60 см в диаметър. Различава се от малката медуза не толкова по размери, колкото по форма и дължина на устните рамена. В центъра на диска от долната страна се образува възвишение, което виси надолу. Тялото й е по-силно изпъкнало отгоре. Голямата медуза се храни с микроорганизми. Тя плува както малката – чрез свиване и разпускане на тялото си.

Видовете медузи, които обитават Черно море не са опасни. Контактът с тях причинява алергични реакции на кожата, предизвикани от слуз, която се отделя от пипалата им. Те отделят веществото серотомин, а също и таласин (предизвикващо сърбеж в-во) и конхестин (усилващо действието на таласина в-во, предизвикващо алергична реакция). Предизвикват парене на кожата, обриви или в по-редки случаи появата на мехури.

При опарване от медуза мястото се промива със солена морска вода. Чешмяната не е подходяща и може само да влоши положението.

От поразеното място веднага се премахват всякакви остатъци от слуз, но не с ръце, за да не бъдат опарени и те. Най-добре е прилепчивото вещество да бъде избърсано и подсушено добре. Това е достатъчно, освен ако няма предизвикана тежка алергична реакция.

През последният сезон излезе информация за появата на нов вид медуза в Черно море. Тя е пареща и отровна медуза и е влязла през Босфора от Средиземно море.

Този вид средиземноморски отровни медузи предизвикват парене и силна болка, дори и парализа, когато се докоснат до човешката кожа.

Заради мекотелото не малко турски плажове останаха затворени през миналото лято.

Учените за сега не могат да прогнозират дали и кога новият вид ще се разпространи и по родните брегове, но подобен риск съществува.

Източници:

Проф. д-р на биол. науки Павел Ангелов

http://www.go-starazagora.org/index.php?option=com_content&task=view&id=1411&Itemid=35

http://www.zoomania.org/bezgrabnachni/1721-golyamata-i-malkata-meduza

http://www.blitz.bg/news/article/62045

http://www.teenproblem.net/school/s/15964.html

http://blacksea-education.ru/e3.shtml

Плажът на Иракли

След като Министерският съвет реши да прекрати концесията на плаж Иракли заради нарушения на договора от страна на концесионера „Партнърс комерс“, фирмата обяви, че ще претендира за пропуснати ползи.
След проверките на плажа през юли и септември е било установено, че плажът не се почиства, няма наети спасители и медицинско обслужване. Освен това, концесионерът не е изпълнил инвестиционната си програма за 2009 г. Концесионерът „Партнърс комерс“ от своя страна, разпространи съобщение до медиите, в което хвърля вината за състоянието на плажа върху „еколози“ и „лица ползващи наркотични вещества“. Те „ежедневно рушали собствеността им заплашвали охраната на плажа и проповядвали свобода за природата и хората“. Фирмата твърди, че за 8-те години, откакто държи концесията е инвестирала 184 000 лв. – в „укрепващо оградно съоръжение“, което да предпазва от срутване на земна маса върху пясъка и от достъп на бездомни кучета и селскостопански животни на плажа. Инвестирано било в чистене на ивицата, водни спасители, чадъри и шезлонги. Според нея „еколозите“ са посегнали на собствеността ѝ и контролните органи не са реагирали на нейните сигнали, вдъхвайки „нови сили на анархията“.

В отворено писмо до строителния министър Росен Плевнелиев, управителят на компанията Димитър Караиванов твърди, че за 8-те години, през които са стопанисвали плажа, от фирмата са платили на държавата 49 493 лв.

С тези основания концесионерът „Партнърс комерс“ ще търси пропуснатите си ползи от държавата.

Един преглед из страници в интернет дава доста любопитна информация по темата.

С решение № 130 от 14 март 2001 година – дни преди парламентарните избори за 39-о Народно събрание, правителството на Иван Костов дава на концесия „крайбрежната плажна ивица – морски плаж „Иракли“, община Несебър, Област Бургас“. Спечелилият „неприсъствен търг“ за плажа е „Партнърс комерс“ ЕООД – 100% собственост на бизнесмена Николай Йорданов Банев. Сключен е договор за 20 години. След това работата „заспива“ до края на 2003 година. На власт вече е правителството на НДСВ. Тогава покрилият се с печална слава министър на регионалното развитие Валентин Церовски прави промяна в методиката за определяне на концесионната такса. Тя представлява серия от безумни елементи, между които минималната работна заплата, брой места на плажа, икономическа рентабилност на обекта – все неща, които са неприложими за тихото кътче Иракли. Независимо от това „Партнърс комерс“ получава коефициент 1,5, обвързан с „конкурсната цена“, предложена от фирмата, каквато и да е тя, защото сумата се оказа търговска тайна. Но всичко това влиза в сила от 1 януари 2004 г. Плащала ли е от 2001 г. до онзи момент „Партнърс комерс“ вноски по договора и колко – никой не знае. Управителят на компанията Димитър Караиванов твърди, че е плащано.

Ако се направи анализ на написаното по-горе излиза, че концесионната такса за периода средногодишно е 6186 лева. Всеки концесионер на плаж към днешно време ще се изсмее на тази сума и ще завиди.

Що се отнася до сумата от 184 000 лева, която за 8 години концесионерът е инвестирал в „укрепващо оградно съоръжение“ и в чистене на ивицата, водни спасители, чадъри и шезлонги, това е средногодишно по 23 000 лева на година. Тази цифра е направо смешна с оглед на това, че плаж с 6 спасителни поста се охранява минимум с 15 водни спасители, който през изминалият сезон биха стрували по 15 000 лева на месец. Има обаче, почистване на плажа, медицинско обслужване, инвестиционна програма…

Така,че държавата е в правото си и е крайно време този подход да бъде приложен и към други концесионери на плажни ивици.

http://www.dnevnik.bg/ekobiznes/2009/12/03/825590_otriazaniiat_koncesioner_na_irakli_shte_sudi_durjavata/

http://www.standartnews.com/news/

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159267

http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?p=140284&sid=87989b22494f502575eddcc6def97bc9

http://paragraf22.wap-bg.com/pravo/drugi/reshenia/ms/14896.html

http://www.penelopepalace.com/J15/images/stories/landscape/sea/1.jpg