Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Агенция „Фокус“

София. От началото на годината на територията на страната са регистрирани 28 удавяния. Това каза пред Радио „Фокус” Иван Георгиев, старши специалист във Водно спасителната служба на БЧК. Той допълни, че по-тревожен е фактът, че шест от тези удавяния са на деца до 17-годишна възраст. По думите на Георгиев, основната причина за удавяния на децата е слабият родителски контрол. Другите основни причини за инцидентите са непознаване на опасностите при плуване, неумението да се излезе от опасните ситуации, възникнали във водата, както и незнанието да се помогне на човек, който се дави. Иван Георгиев подчерта, че плажовете по Черноморието са около 209 на брой, като 100 от тях са отдадени на концесия, а останалите все още не се охраняват. „Като цяло общата бройка за водоеми на територията на страната са над 4000 и за съжаление повечето инциденти стават във вътрешността, а не толкова в охраняемите водни площи. Статистиката от миналата година показва, че 80% от инцидентите стават на неохраняемите водоеми”, каза още Иван Георгиев. Специалистът посъветва гражданите през летните месеци да се къпят във водоемите, които се охраняват от Водно-спасителна служба.

Агенция „Фокус“

София. 138 души са се удавили през изминалата година. Това стана ясно на пресконференция на Водноспасителната служба към БЧК във връзка със Седмицата на водното спасяване от 6 до 12 юни, предаде репортер на Агенция „Фокус”. За 2010 г. са спасени общо 3098 души. Удавените са 138 или 1,8 на 100 000 души от населението. 23 от тях са деца до 17 години. Само 20% от удавените са в море, а останалите 80% – във вътрешни водоеми. Ето и случаите на удавяния по водоеми: 24 в море, 43 в реки, 46 в язовири и микроязовири, 14 в напоителни канали, 2 в кладенци, 3 в плувни басейни, 4 в езера, 1 в изравнител и 1 в яма. Причини за удавянията са в 9 случаи – алкохол, 34 – нещастен случай, 10 – самоубийство, 8 – слаб родителски контрол. Обстоятелствата, при които са станали удавянията са: 31 – при къпане и плуване, 13 – падане във водата, 3 – риболов, 5 – водни атракции, 30 – неизвестни. През изминалата година са обучени 888 спасители за басейни, 268 – за открити водни площи и море. До 8 юни тази година са обучени 481 спасители за плувни басейни и паркове и 144 – за открити водни площи и море. Това са с 140 спасители повече в сравнение с миналата година.
До момента през 2011 г. са се удавали 22 души, от които 4 деца.
Аделина Георгиева

Столична Община – www.sofia.bg

Столичната община чрез дирекция „Превенция интеграция, спорт и туризъм” съвместно със Столична организация на БЧК спечелиха правото за финансиране на проект на тема „Приятели с водата”.

Ежегодно Страната ни отчита голямата смъртност вследствие на удавяния – 160 души годишно. Около 30 % се падат на най-уязвимата част от населението – деца под 17 години. Между 75% и 80% от всички случай на удавяния стават във вътрешните неохраняеми водни площи.
Избраните райони – обект на този проект са наситени с множество неохраняеми водоеми, които се използват за къпане и плуване, а ниската водноспасителна култура на децата често води до трагични инциденти.

ПРОЕКТЪТ „ПРИЯТЕЛИ С ВОДАТА” ще допринесе за повишаване на водноспасителната култура на младите хора в София. Проектът ще обхване учениците от 5 и 6 клас от училищата в столичните райони „Искър”, „Кремиковци”, „Панчарево” и „Нови Искър”.

ПРОГРАМАТА водноспасителен минимум включва необходимата информация за опасностите при къпане и плуване и начините за предпазване, помощ и самопомощ при нужда. По време на занятията ще се обърне внимание и на проблеми на екологията и начините за опазване на околната среда.
В резултат на проекта младите хора ще бъдат запознати с опасностите при къпане и плуване и начините за предпазване. В младите хора ще бъде провокирана социална ангажираност за помощ и самопомощ при воден инцидент, което ще доведе до опазване здравето и живота на децата при съприкосновение с открити и закрити водни площи.
Обучението ще бъде осъществено съвместно с експерти по водно спасяване към СО на БЧК и специално обучени младежи – доброволци. На родителските срещи родителите ще бъдат запознати с предстоящото обучение и ще бъде потърсено тяхното мнение и съгласието им, като се провокира и тяхната подкрепа.

В подготвителната фаза на проекта „Приятели с водата” ще бъдат изготвени и отпечатани образователни книжки „Безопасност във водата”, ръководства за превенция на водния травматизъм, програми, дискове с презентация по водноспасителен минимум, плакати, стикери, информационни брошури, необходими при провеждане на обученията с учители и ученици, участващи в проекта.
Класните ръководители на петите и шести класове от избраните училища ще бъдат обучени за обучители по темата „Водноспасителен минимум”. Предвижда се да бъдат обучени 73 учители и около 1500 деца.

Обучението на обучители ще се осъществят както следва:
16 май – обучение за обучители в район „Нови Искър” – 160 ОУ; 170 СОУ;171 ОУ; 172 ОУ; 175 ОУ; 176 ОУ; 177 ОУ; 179 ОУ

18 май – обучение за обучители в район „Искър” – 4 ОУ; 65 ОУ; 89 ОУ; 150 ОУ; 163 ОУ; 68 СОУ; 69 СОУ; 108 СОУ

1 юни – обучение за обучители в район „Кремиковци” – 85 СОУ; 115 ОУ;116 ОУ; 117 СОУ; 156 ОУ; 159 ОУ; 162 ОУ

Въвличането на представители от училищните институции ще добави устойчивост към проекта и възможност за продължаване и разширяване на обхвата във времето.

Класните ръководители ще обучават своите ученици по програмата „Водноспасителен минимум”. За целите на обучението ще бъдат използвани интерактивни материали, изготвени според специфичните нужди на засегната възрастова група.
С отпечатаните материали през следващата учебна година е възможно кампанията да бъде продължена и в други училища в столицата.

ОСНОВНИТЕ ЦЕЛИ КОИТО СМЕ СИ ПОСТАВИЛИ :

1. Опазване живота и здравето на децата, имащи съприкосновение с рискови водни райони в столицата.
2. Намаляване на водния травматизъм в столицата сред децата и учащите се.
3. Запознаване на максимален брой деца с опасностите при къпане и плуване и как да се предпазим от тях.

Всяка есен в информационното публично пространство излиза скалъпена статистика за броя на удавените на територията на България. И ако за вътрешните водоеми на страната тя може да се приеме за относително вярна, не така стои въпросът за удавените по черноморския бряг.

Информацията за удавените се събира от моргата, или от публикации в медиите, защото официално никой не води статистика за това колко са водните инциденти по родните плажове.

От БЧК отричат да имат ангажимент към черната статистика, въпреки, че отчитат такава. Техни представители са включени в общинските комисии по водно спасяване, но те следят за това дали са спазени изискванията за обезопасяване на ивиците откъм спасителни постове и медицински пунктове. Според БЧК, всяка местна комисия води статистика за инцидентите на своя територия. Гражданска защита също води отчетност, но само за ситуациите, в които се е наложила тяхната намеса и са организирани спасително – издирвателни операции.

Що се отнася до това, колко точно са случаите по 150 километровата черноморска ивица, в които животът на летовници е бил под заплаха от удавяне, това никой не се наема да каже.
Нормативният хаос и неспазването на изисквания, заложени в действащи наредби, водят дотам, че е трудно да се обобщи представителна информация за водните инциденти на територията на държавата.

Според изискванията на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи всяка ивица, на която има спасители, трябва да води дневник, в който ежедневно да се отбелязва броя на инцидентите. Тези изисквания масово не се спазват или дори и да се спазват на някои плажове, след завършване на сезона никой не изисква дневниците с информация.

Така реално не може да бъде оценен трудът и мисията на водните спасители или се оценява посредством скалъпени статистики, на които хората не вярват. Това се прави целенасочено, от една страна, за да не се акцентира върху удавянията по плажовете, което влияе отрицателно на туризма в страната, а от друга, за да не се дава публичност на това с какво реално се занимават спасителите. Напротив, акцентира се върху това, че спасителите са гларуси, че това е сезонна работа, ниско квалифициран труд?!?… и т.н.

Гражданите в България обаче, имат правото да знаят колко са водните инциденти и какъв е броят на удавените в страната, така както знаят броя на пътно транспортните произшествия и броя на загиналите по пътищата. Това което се прави към момента е манипулация и заблуда на обществото.

Георги Димитров

Със завършването на летния туристически сезон приключиха удавянията на плажуващи туристи и отново на дневен ред дойдоха рибарите.

Трима рибари са се удавили през последните две седмици на различни места в страната.

На 29-ти октомври 67-годишен мъж е намерен удавен в река Дунав, в района на рибарското селище на село Ветрен. Между 14.00 и 15.00 часа същия ден мъжът навлязъл с лодката си в реката след употреба на значително количество алкохол. Малко по-късно рибари го намерили удавен.

На 2-ри ноември 39-годишният Хайри Хюсеин от бургаския кв. Меден рудник се е удавил в езерото Вая.

Мъжът излязъл на риболов призори и влязъл с дървената си лодка в езерото. Навътре бил заложил мрежи за таранка. Лодката му обаче, се преобърнала и Хайри паднал във водата. Инцидентът станал на 500 м. от пясъчна кариера.

Хайри заплувал към брега, стигнал до район с тръстика, но силите го напуснали. Там и бил открит удавен.

Сигнал за инцидента подал негов приятел, с когото имали среща да риболовствуват. Когато аверът на Хайри се появил, видял обърнатата лодка и се обадил на тел. 112.

Загиналият рибар бил с ботуши и явно докато плувал към брега, те се напълнили с вода и го дръпнали към тинестото дъно.

На 6-ти ноември, към 1 ч. през нощта рибарите Пламен Василев и Емил Митев влезли в Дунава, за да заложат мрежите си. Хвърлили ги в реката, но лодката им се обърнала. Двамата заплували към брега. Излязъл обаче само единият. Спасителите от Гражданска защита открили другия рибар удавен. Той бил хванат в капан в една от собствените си мрежи.

Георги Димитров

Източник: News.Varna24.bg

Варна. Статистиката за извършената медицинска дейност по варненските плажове от екипите на ДКЦ 1 „Света Клементина“ сочи, че 69,2 % от спасените при водни инциденти през 2010 година са деца до 18 години, съобщи управителят на здравното заведение д-р Иван Иванов. Общо водните инциденти са 96, като с деца до 18 години са 74 – 22 деца са под 10 години и 52 от 10 до 18 години, или като проценти са 69,2 %. Над 18 години инцидентите са 22. По степени са както следва: Леки първа и втора степен са 59, трета степен са 18. Тежки – четвърта степен – 4-има пациенти са извадени от кома. Пета: 3 екзитуса, при които е приложена пълна реанимация – 20-годишен младеж на Южен плаж, 53-годишен мъж от Молдова на СВ. Константин и 57-годишен българин на неохраняем плаж Сириус на Св. Константин. Масовите давения са били с двама души -9, с трима три и с четирима – един инцидент.

Най-честата причина за давенията са: неумение да плуват в 98 % от случаите, дънни ями – 67,2 %, надуваеми предмети при жълт забранителен флаг – 0,71 %, алкохол – 6 %, топлинен удар във вода – 3 % и умора – 2,1 %. При почти всички инциденти оказаната първа помощ от екипите на ДКЦ 1 „Света Клементина“ е била резултатна на плажа и не са отвеждани в болница. Хоспитализирани са само 10 пациенти. Най-малкият е 3-годишно дете от Варна, а най-възрастен – 65-годишен англичанин – след употреба на алкохол, съобщи още д-р Иванов.

Неводните инциденти са били 64 спешни и неотложни състояния. Порезните рани са 22, 1 инсулт, 1 коронарен инцидент, 2 астматични пристъпа, 1 хипогликемична кома, 3 епилептични припадъка, 4 са топлинните удари – 1 във водата, 4 хипертонични кризи. Алергичните реакции са 2, ужилване от оси – 7, луксация на раменна става 1, колапси 14 и опарване от медузи 2.

ДКЦ 1 „Света Клементина“ пое медицинското обслужване на варненските плажове за пета поредна година. Бяха подписани договори с почти всички концесионери за оказване на помощ при водни инциденти. Трябва да се знае обаче, че оказаната медицинска помощ при неводните инциденти е напълно безплатна за плажуващите и разходите за вложените медикаменти са за сметка на здравното заведение ДКЦ 1 „Света Клементина“, обясни управителят д-р Иван Иванов. През сезона от 1 юни до 30 септември бе осигурена работа на 46 души: 11 лекари – реаниматори, 4-има фелдшери, 25 медицински сестри и 6-има шофьори за четирите реанимобила. Медицински пунктове бяха разкрити на 23 плажа от Златните и Св. Константин, през трите плажа на Кабакум и цялата варненска ивица от буните до кв. Аспарухово. Всички участници в екипите са висококвалифицирани специалисти и притежават сертификат след проведено обучение през миналата година с правоспособност за извършване на медицинска дейност на морския бряг. Спешна помощ бе оказана още на 14 май на двама румънски туристи – жена на Златните и мъж на Св. Константин, а в немалко случаи инцидентите са ставали в края на работното време или след това, но екипите са успели да дадат първа помощ на място, въпреки че работното им време вече е изтекло.

Тревожна е статистиката за инцидентите с деца, като в повечето случаи са били без придружител, което е задължително за подрастващите до 14 години. Немалко са случаите с неспазване на указанията на спасителите, с които медиците са работили в отлично взаимодействие и допълване. Доста от тийнейджърите са влизали да се къпят след употребата на алкохол или лека дрога, което е било причина и за станалите инциденти. Наистина вече е назряла необходимостта от създаването на нормативна уредба за въвеждането на специални органи – плажна полиция, каквато е практиката н развитите страни и САЩ, допълни още д-р Иван Иванов.

Агенция „Фокус“

София. Според статистиката към момента от началото на годината имаме 81 удавяния. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Теодора Томова – директор на Водноспасителната служба при Българския червен кръст (БЧК) и световен шампион по водно спасяване за 1983 година. По думите на Томова – от тези 81 удавяния, на море са 14, като от тях 2 са в охраняема зона. Три удавяния са на плувни басейни, а 17 удавяния са на деца до 17 години. Останалите са във вътрешните водоеми на страната. Спрямо същия период на миналата година статистиката е почти аналогична, няма някаква разлика в цифрите, обясни Томова. „За съжаление, причините са общоизвестните, които гражданите не ги спазват, да не говорим за децата, които още не са зрели и не отговарят за поведението си. Като започнем – основната причина е къпането на неохраняемите места, употребата на алкохол. Доста често инцидентите са при риболов, в кладенци в частни къщи в провинцията, както и в съвсем малки водоеми, язовири и езера. Друга причина, специално за инцидентите с деца, е слабият родителски контрол и не на последно място – неумението да се плува, което е проблем и на големите, и на децата. Други причини са претоварване на плавателните съдове, неизползване на спасителни жилетки, влизане на човек да се къпе и да плува с прегрято тяло, плуването навътре в морето”, коментира Томова. Според нея – неправилно е разпространено разбирането, че когато човек може да плува, той е застрахован. „Затова специалистите винаги казваме, че водата е опасна, защото поради физиологични причини може да се случи нещо дори на добър плувец. Аз, макар че съм световен шампион по водно спасяване, никога не влизам навътре в морето сама, ако искам да поплувам, плувам успоредно на брега. Ако има едно подценяване на опасностите при къпане и плуване, то донякъде е свързано с непознаване на тези опасности, но дори и когато ги познаваме, често правим точно обратното. Публична тайна е, че българинът не обича много реда и дисциплината”, посочи Теодора Томова.

Аделина Георгиева

Информационна Агенция „Фокус“ © 2010

Туристите, отиващи на посещение в Австралия, често се страхуват от смъртоносните паяци и акули, но нова кампания на борда на самолетите, пристигащи в страната, предупреждава за една по-голяма опасност – карането на сърф.

Презокеанските туристи, идващи в Австралия, ще получават инструкции за безопасност след голямо покачване на случаите на удавяния на чужденци по известните плажове на страната. 82 души са се удавили по плажовете на Австралия миналата година, а повече от 1/4 от тях, 26, са били чужденци. Данните показват голямо покачване на удавянията спрямо предходни години. „Тази група, изложена на голям риск, има ограничени познания по английски език, не познава плажа, надценява плувните си умения и не се съобразява с инструкциите за безопасност при каране на сърф“, заяви Брет Уилямсън, главен изпълнителен директор на Surf Life Saving Australia (SLSA). В опит да ограничат броя на жертвите, шест международни авиокомпании се съгласиха да пускат кратък видеофилм за мерките за безопасност по плажовете на пристигащите полети.

Източник: http://www.infotourism.net/

Агенция „Фокус“

Добрич. От началото на летния сезон няма случаи на удавяния по охраняемите плажове на Добричка област. Това съобщи началникът на сектор “Водно спасяване” към Областния съвет на Българския червен кръст (ОС на БЧК) в Добрич Петър Андреев. Към момента има регистрирани малки инциденти, без да се е налагала реанимация на пострадалите, например дете с надуваем дюшек, отвлечено от водно течение на метри зад шамандурата, или уморени плувци, които навлизат навътре в морето, каза Андреев. Не са регистрирани и злощастни случаи с водни атракциони като джетове, водни парашути или банани. Клубовете, които предлагат тези развлечения, имат свои коридори в морската вода и те се спазват стриктно, каза Петър Андреев. Според него тази година нещата са изрядни и най-вероятно това се дължи на честите и строги проверки, които се правят по плажовете от инспектиращите органи. ОС на БЧК в Добрич вече е осигурил 42-ма водни спасители, като се очаква техният брой да достигне 50 души. През повечето време водно-спасителната служба работи на жълт флаг. Единствено в събота е имало кратковременна буря край морето, което е наложило по-голяма бдителност от страна на водните спасители, каза Петър Андреев. Той допълни, че в Албена има разкрити три медицински пункта по плажовете. Тези пунктове разполагат с медицински екипи и оборудване за оказване на първа помощ в случай на нужда.
Жулиета Николова

Реално в България охраняеми са плажовете по Черноморското крайбрежие, по курортите. Повечето вътрешни водоеми – язовири, микроязовири, реки, вирове са неохраняеми. Това заяви Стоян Андонов – председател на Националната комисия по водно спасяване към Българския Червен кръст.

„ У нас над 80% от удавянията стават в именно такива неохраняеми водоеми. Едва около 20% – 26% са удавянията в морето. Между 3 – 5% са удавянията в охранявани от спасители водни площи, като те стават предимно при червен флаг, употреба на алкохол и др.”, посочи Андонов. Той допълни, че не би могло, която и да е държава да си позволи около всяка водна площ да постави спасители. До голяма степен вина за удавянията има и сравнително ниската плувна и водноспасителна култура на българина, смята още Стоян Антонов.

По повод идеята на БЧК да се въведат задължителни часове по плуване в училище той каза, че в повечето развити държави в света в часовете, в рамките на обучението, на учениците се предлага именно такова обучение по плуване. То освен плувни умения, дава възможност на децата да оценяват опасността от водата и адекватно да се предпазват от нея. Това обучение съществуваше над 20 години в България. Считаме, че е добре да влезе като задължително обучение в училищата.

От БЧК настояват също да се създаде туристическа полиция, която да реагира при неспазване на наредбите на водноспасителната дейност, като влизане във водата на червен флаг, неизпълнение на указанията на спасителя. При такива инциденти спасителят да има на кого да се обади и да има някой, който ще дойде и ще санкционира нарушителя. В САЩ тогава, когато се извърши такова нарушение – идва полиция и налага веднага тежки санкции, каза Андонов.

Като основни проблеми пред водното спасяване той посочи неспазването на разпореждания и законите и липсата на достатъчно желаещи да работят като спасители по икономически причини. По думите му има достатъчно обучени спасители. Всяка година за последните 30 години са обучавани по 1500 души, което е внушителна цифра, каза още Стоян Андонов.