Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Сайт за спасители, проблеми и въпроси свързани с водното спасяване по Черноморското крайбрежие и плажовете

2-ри август – Илинден

Публикувано от Жоро & Жоро на 02.08.2010

По стар стил Илинден е на 2 август. Вярва се, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за Св. Илия.

Според народната традиция на този ден не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките.

2 август се приема за средата на лятото. Ако то дози ден времето е било хубаво и е вървяло към летният апогей, то от днес нататък времето тръгва към есента.

Къпането в морето на 2 август е игра подобна на руска рулетка. Всяка година на този ден, има бум на удавени. Не става въпрос само за суеверието, че Свети Илия си взема курбан, а за истински риск. Винаги в началото на август по бреговете на родното Черноморие се появява мъртво вълнение, известно като „солуган“ или „мъртвак“. Поради тази причина, като традиция, морските хора избягват да влизат във водата дори и при хубаво време и спокойно море.
Поверието, че на Илинден морето „се обръща” (характерно за нашето Черноморие) пък е свързано със свадливия нрав на светеца.
Денят му се почита, като на много места се устройват курбани за здраве, на които се жертва се петел или бик.

Ако 2 август ви свари на морето, изберете сянката на чадъра и прохладата на коктейлите, вместо да се правите на плувец. Този ден е един от трите критични дни през лятото, когато морето е най-негостоприемно. Предупреждението идва и от моряците, и от метеоролозите. Не с гнева на светеца, а с капризите на теченията синоптиците обясняват многото удавници на 2 август. До края на най-ваканционния месец морето ще се „обърне“ още веднъж – на 15 август. В деня на Голяма Богородица също трябва да се стои далеч от водата.

Морето взема своите жертви до втората неделя на август. Тогава неслучайно са и празниците на морето. През този период ветровете са силни и постоянно променят посоката си. Това променя и повърхностните течения, което пък води до „подводни ями“ и „мъртвото вълнение“, обясняват феномена учените. „Вълната е почти невидима, „мазна“, но много мощна.“ Може да дърпа камъни с тегло 30-40 кг.

Безпристрастната черната статистика също показва, че през август морето взема най-много жертви.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

Удавяне и удавници

Публикувано от Жоро & Жоро на 18.05.2010

Удавянето е бързоразвиващо се, тежко и опасно за живота състояние. При него газообменът в белите дробове е невъзможен. Основните жизнени функции спират, а в главния мозък настъпва рязко увреждане.
Удавянето е винаги свързано с дихателна недостатъчност. Най-често настъпва от попадане на вода в дихателните пътища. Навлизащата  в белия дроб течност заема мястото на въздуха, вследствие на което настъпва задушаване.

При удавянето се различават четири фази:

I Фаза

Настъпва рефлекторно спиране на дишането. Сърдечната дейност е учестена. Има повишен мускулен тонус, а съзнанието е запазено. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

II Фаза

Недостигът на кислород е изразен. Пострадалият прави дихателни движения, вследствие на което поема в дробовете си вода. Това предизвиква кашличен рефлекс в резултат на който става издишване на въздух и вдишване на вода. Давещият се започва да потъва. Сърдечната дейност е учестена, кръвното налягане е повишено. Настъпва дезориентираност, движенията са некоординирани и понякога съпътствани с мускулни гърчове. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

III Фаза

Дишането спира. Кислородът в кръвта е напълно изчерпан. Бързо се понижава кръвното налягане. Мускулните движения спират, пострадалият се отпуска и потъва. Ръцете и краката му висят надолу, а тазът му остава по-високо, задържан от въздуха, останал в червата. Удавникът изпада в пълно безсъзнание.

При веднага приложена дихателна и сърдечна реанимация, той все още може да бъде спасен. Тази фаза продължава 1-2 минути.

IV Фаза

Настъпва след петата минута от потъването във водата. Сърдечната дейност и кръвообращението спират, след което настъпва клинична смърт. В тази фаза, дори при енергична дихателна и сърдечна реанимация, спасяването е много трудно.

Пет до осем минути след спиране на сърдечната дейност настъпва необратима биологична смърт.

При някои давещи се, от попадналата в гърлото вода настъпва спазъм на ларинкса. Той спира достъпа на въздух до белите дробове и води до задушаване и рефлекторно спиране на сърцето. Такъв давещ се не може да извика или да даде знак, че се дави.

Обикновено удавеният е в безсъзнание, често с пяна по устата, поради наличната хипоксемия и с посиняване на устните.

За да се удавиш, не е необходимо да се хвърлиш в дълбокото, достатъчни са и 10 см вода. Това може да стане и в локва.

Голяма част от удавените са самоубийци. Всяка година десетки хора слагат край на живота си в морето. С издирването на труповете им обикновено се заемат местни водолазни групи. Специалистите наизуст знаят кои райони са предпочитани от самоубийците.

През зимата преобладават телата на самоубийците, а лятото – на удавниците туристи. Случва се удавеният да престои със седмици в дълбините, преди да бъде изваден. Тогава е най-неприятно, защото от него се носи ужасно зловоние. В зависимост от морските течения трупът може да изплува чак в Истанбул, а понякога изобщо не го откриват.

Понякога трупове на удавници биват откривани на десетина километра навътре в морето. Заради ниската температура във водата тялото може да се осапуни и запази. При затоплянето на водата обаче, теченията се променят и трупът изплува на повърхността. При досега с кислорода започва бързото му разлагане. Такива удавници са най-страшни и остават като незабравим спомен. Докато ги носиш към носилката, те се пукат като презряла диня. Нищо чудно при дърпането в ръцете ти да остане и някоя част от тялото им.

Един колега воден спасител се отказа от професията след такава случка.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Морска подготовка на водния спасител | No Comments »

Медузите в Черно море

Публикувано от Жоро & Жоро на 06.02.2010

Медузите са безгръбначни животни от тип мешести, обитаващи солените води. Появили са се преди повече от 700 милиона години. Те са сред първите многоклетъчни животни.

Имат тяло подобно на диск, по ръба на който са разположени пипала. Медузата се придвижва, като периодично свива и отпуска тялото си.

Нервната система на медузите им позволява да усещат и да реагират бързо на външни дразнения, като светлина и миризми. Хранят се със зоопланктон или малки рибки. В морето трябва да се избягват, защото изпускат отрова която дразни кожата.

По света съществуват близо 70 вида изследвани медузи. Те имат най-различни форми и цветове. Диаметърът на някои видове може да надвиши два метра.

В Черно море най-често срещани са (Aurelia aurita), (Rhizostoma pulmo) и колонизиращата водите през последните години (Mnemiopsis leidyi).

Медуза - Aurelia aurita

Малката медуза (Aurelia aurita) е широко разпространен вид в Черно море. Обикновено не надминава 10-15 см в диаметър, но рядко достига и до 40 см. Тялото и е млечнобяло, полупрозрачно, с множество радиални канали, които започват от центъра на диска и се насочват към периферията. В центъра се намира устното отверстие. По ръба на тялото с форма на чадър има множество ресни – пипала.
Медузата плува, като периодично свива и разпуска тялото си. Тя трудно се съпротивява на водните течения, които я отнасят в различни посоки.

Медуза - Rihzostoma pulmo

Голямата медуза (Rhizostoma pulmo) също често срещана в Черно море. Тя достига средно 15 – 20 см, но понякога и до 60 см в диаметър. Различава се от малката медуза не толкова по размери, колкото по форма и дължина на устните рамена. В центъра на диска от долната страна се образува възвишение, което виси надолу. Тялото й е по-силно изпъкнало отгоре. Голямата медуза се храни с микроорганизми. Тя плува както малката – чрез свиване и разпускане на тялото си.

Видовете медузи, които обитават Черно море не са опасни. Контактът с тях причинява алергични реакции на кожата, предизвикани от слуз, която се отделя от пипалата им. Те отделят веществото серотомин, а също и таласин (предизвикващо сърбеж в-во) и конхестин (усилващо действието на таласина в-во, предизвикващо алергична реакция). Предизвикват парене на кожата, обриви или в по-редки случаи появата на мехури.

При опарване от медуза мястото се промива със солена морска вода. Чешмяната не е подходяща и може само да влоши положението.

От поразеното място веднага се премахват всякакви остатъци от слуз, но не с ръце, за да не бъдат опарени и те. Най-добре е прилепчивото вещество да бъде избърсано и подсушено добре. Това е достатъчно, освен ако няма предизвикана тежка алергична реакция.

През последният сезон излезе информация за появата на нов вид медуза в Черно море. Тя е пареща и отровна медуза и е влязла през Босфора от Средиземно море.

Този вид средиземноморски отровни медузи предизвикват парене и силна болка, дори и парализа, когато се докоснат до човешката кожа.

Заради мекотелото не малко турски плажове останаха затворени през миналото лято.

Учените за сега не могат да прогнозират дали и кога новият вид ще се разпространи и по родните брегове, но подобен риск съществува.

Източници:

Проф. д-р на биол. науки Павел Ангелов

http://www.go-starazagora.org/index.php?option=com_content&task=view&id=1411&Itemid=35

http://www.zoomania.org/bezgrabnachni/1721-golyamata-i-malkata-meduza

http://www.blitz.bg/news/article/62045

http://www.teenproblem.net/school/s/15964.html

http://blacksea-education.ru/e3.shtml

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Морска подготовка на водния спасител | No Comments »

Гледна точка

Публикувано от Жоро & Жоро на 02.02.2010

Добра дума за българските спасители « Седим и мислим….

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

За опасността от даляните около плажовете

Публикувано от Жоро & Жоро на 02.02.2010

Далян северно от Созопол. Снимка: Александър Иванов

Далян (от турски dalyan), е стационарно крайбрежно съоръжение за улов на пасажна риба. Представлява мрежи, разположени вертикално във водата, перпендикулярно на брега. Състои се от  палузи (колове), стабилизирани в долната си част с камъни към дъното, а в горната – с проволка помежду си. На палузите се закрепят мрежите – права преградна мрежа, която отклонява пасажа, и затворена, в която се събира рибата.

Далян не се поставя навсякъде. Той трябва хем да е отворен за пасажите риба, които да влязат вътре, хем да е защитен предимно от източните ветрове. Отчитат се и теченията, и релефа на дъното. Обикновено далянът се прави в залив, тъй като и лек полъх на вятъра създава течения, които пречат рибата да влезе в мрежите.

С разширяването на морския туризъм даляните влизат в конфликт с интересите му. Те привличат някои туристи от плажа да плуват към тях или до тях, което само по себе си е предпоставка за инцидент. Водно течение също може да отнесе невнимателен плувец в мрежите и да доведе до удавяне.

На крайбрежните ивици, където има плажуващи хора (плажовете), даляните застрашават живота и здравето на хората.

Не са малко и случаите на инциденнти с джетове или моторни лодки. Високите скорости, развивани от тях, са предпоставка за сериозни наранявания или смърт, което периодично се случва.

Тъй като съгласно Закона за рибарството и аквакултурите, даляните са промишлени съоръжения, държавна собственост и се отдават на концесия, то държавата трябва да регулира проблема, като през летния туристически сезон разпореди премахването им от плажните ивици.

От своя страна водноспасителните служби по плажовете трябва да водят наблюдение на намиращите се в близост даляни и да реагират според обстоятелствата.

Ползвани източници:

http://more.info.bg/article.asp?articleID=272798

http://more.info.bg/addComment.asp?articleID=437547

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%BD_%28%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%29

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Морска подготовка на водния спасител | 1 Comment »

Водното спасяване по плажовете на Егейско море | GRReporter.info – Новините от Гърция – Информационно-развлекателен портал, Актуални Новини, Бизнес, Спорт, Мултимедия и Видео

Публикувано от Жоро & Жоро на 19.01.2010

Baywatch по плажовете на Егейско море | GRReporter.info – Новините от Гърция – Информационно-развлекателен портал, Актуални Новини, Бизнес, Спорт, Мултимедия и Видео.

Тагове: , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари, По света | No Comments »

Опасности при къпане и плуване

Публикувано от Жоро & Жоро на 18.10.2009

Неумението на къпещия се да плува представлява опасност от удавяне при влизането му в морето. За да не се получи воден инцидент  е необходимо същият да се къпе само и единствено в охраняеми от водноспасителната служба участъци от плажа. Всяко негово влизане в морето, в забранени за това места и в неохраняеми зони е потенциален риск за удавяне.

Непознаването на опасностите при къпане и плуване в морето води до възникването на водни инциденти.

Една от основните опасности при къпане и плуване в морето е дънната яма. Тя се получава вследствие на подводни течения. Представлява рязка промяна в дълбочината на дъното, често с неголяма площ. Опасността за неумеещите да плуват настъпва тогава, когато ямата е разположена на дълбочина около човешки ръст и те движейки се по дъното изведнъж попаднат в нея. Обикновено настъпва паника… и давене.

Излизането на попадналия в дънната яма към плиткото става с отскоци от дъното, но за това е необходимо да се запази самообладание.

Дънните прагове са друга опасност за неумеещите да плуват при къпане в морето. Те представляват резки удълбочавания на дъното по продължение на бреговата ивица. Често зад тях има плитчини. В опита си да достигнат до тях, къпещите се, неподозиращи за опасността изведнъж попадат в дълбоки води, без дъно под краката си.

На плажа спасителите обозначават дънните ями и прагове с шамандури (червени на цвят, според нормативната уредба) във водната площ и с табели на бреговата ивица.

Друга основна опасност при къпане и плуване в морето е наличието по дъното на подводни скали и камъни, както и на намиращи се под водата опасни предмети. При сблъсък с тях, къпещият се може да получи травми, които да причинят загуба на съзнание и последвало удавяне.

Подводните скали се обозначават от спасителите на плажа с червени на цвят шамандури във водната площ и с табели на бреговата ивица.

Наличието на камъни по морското дъно и на намиращи се под водата опасни предмети са опасности, които изискват особено внимание. Спасителите са задължени да проверяват състоянието на дъното в зоната на спасяване преди постъпване на дежурство.

Скоковете (особено с главата напред) от крайбрежни скали, мостове, кейове и от плавателни съдове и съоръжения в морето са друга потенциална опасност за получаване на травми, които могат да причинят загуба на съзнание и последвало удавяне.

Опасности при къпане и плуване в морето са обилното хранене непосредствено преди влизане във водата, както и употребата на алкохол и на упойващи средства.

Влизането във водата след обилно хранене води до приток на кръв към храносмилателните органи, за сметка на недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка. Това може да доведе до прилошаване, повръщане (попадане на стомашно съдържание в дихателните пътища) и до изпадане в безсъзнание, и последвало удавяне.

Употребата на алкохол и на упойващи средства преди къпане и плуване в морето също представляват опасности за възникване на водни инциденти. Хората които ги използват надценяват собствените си сили и възможности и в много случаи губят реална представа за опасностите и за конкретната ситуация.

Студената вода е друга опасност за възникване на воден инцидент при къпане и плуване. В чести случаи плуващият в морето изведнъж попада в студен слой. Това би могло да се случи и при гмуркане или скокове във водата, където под горния нагрят пласт има студена вода. Рязката промяна може да доведе до шок свързан с рефлекторно спиране на дишането. Тово би могло да се получи и при влизане в морето със загрято и потно тяло.

При плуване в студена вода настъпва по–бързо охлаждане на тялото, а това може да доведе до бързо изтощаване и отпадане, до крампи на мускулатурата и др.

Когато човек влиза във водата първоначално се появяват студени тръпки по тялото, които впоследствие се заменят с приятно усещане. Появата на втори подобни тръпки и неудоволствие у къпещия се е сигнал за излизане от водата. При невслушване в този сигнал, следва треперене, което е естествена реакция на организма за производство на топлина.

При продължително преохлаждане се забавят функциите на вътрешните органи, а също и дишането, и пулса. Настъпва обща отпадналост и постепенно замира цялата жизнена дейност.

Надценяването на собствените възможности е друга потенциална опасност, тъй като може да доведе до умора и изтощение, а от там, до воден инцидент. В много случаи това е и причината за възникване на мускулни крампи.

Мускулните крампи (схващания) са неволеви съкращения на отделни мускули или мускулни групи. Свързани са с усещане за голяма болка и невъзможност на мускула да изпълнява функциите си, а това в чести случаи води до паника и давене. Необходимо е плуващият да знае как да си помогне сам в такава ситуация, в противен случай отново би се получило произшествие.

Отстраняването на мускулно схващане става като мускула се разтяга неколкократно, до отпускането му, след което трябва да се излезе от водата поради опасност от повторен крамп.

Когато къпещите се не могат да плуват, опасност за възникване на инцидент представляват и надуваемите предмети. Те са леки и имат малко сцепление с водата, поради което лесно се преобръщат.

На охраняемите плажове е забранено използването им при голямо вълнение или при вятър духащ с посока от брега към морето.

Друга опасност при къпане и плуване в морето представляват движещите се и закотвените плавателни съдове и съоръжения. Опасността идва от директен сблъсък с тях, както и от попадането в обсега на витлата им. Плувец в близост до закотвени плавателни съдове може да бъде увлечен от течение и затиснат под тях или между тях.

Претоварването на плавателните съдове и съоръжения може да предизвика тяхното преобръщане. При преобръщане на плавателен съд или водно колело трябва да се знае, че те по принцип не потъват и винаги на повърхността остава непотопяема част. Когато човек попадне в такава ситуация и не е добър плувец може да ги използва за поддържащи плавателни средства, до пристигането на помощ.

Опасности при къпане и плуване в морето представляват също теченията, водовъртежите, вълнението, прибоят, а също така опасните морски обитатели и игрите във водата.

При къпане на деца в морето, а и въобще при пребиваването им на плажа, контролът им от страна на възрастните е задължителен. Децата лесно биха могли да попаднат в опасна ситуация, поради което трябва да бъдат държани под наблюдение непрекъснато.

Къпането на организирани групи деца става по определен ред, като е абсолютно забранено допускането на каквито и да е рискови ситуации.

Георги Димитров

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в IV. Опасности при къпане и плуване | No Comments »

 
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline