Водно спасяване / Vodno spasiavane /

bulswim.info

Австралийското движение на сърфистките спасителни клубове започва в началото на ХХ век, във времето когато и плуването и сърфирането са били установени по австралийските плажове и нуждата от спасяване не само на давещи се, но и на упражняващи сърф спортове, е било оценено като наложително. В тези клубове се обединяват опитни сърфисти, които не само познават условията в местните океански води, но и типа на вълните, които се образуват по крайбрежията и плажовете…

Виц цялата статия: bulswim.info.

Басейн

Индивидуални дисциплини в басейн

200 m SWIMMING WITH OBSTACLES / 200 м. плуване с препятствия

Спасителят скача във водата и плува 200 м кроул, като преминава под 8 препятствия. Това демонстрира умението му да плува под вълните, докато изпълнява спасителна акция.

50 m MANIKIN CARRY /  50 м. Спасяване на манекен

Спасителят скача във водата и изпълнява акция,  която имитира изваждане на удавник, който е под водата. При тази дисциплина спасителят плува 25 м, гмурка се към манекена, изнася го до повърхността и го извлича 25 м до финала.

200 m SUPER LIFESAVER / 200 м. Супер спасител

В тази дисциплина спасителят симулира спасяване на две жертви. Плува 75 м, след което се гмурка към манекена, изкарва го на повърхността, извлича го 25 м и докосва стената. Пуска манекена, слага плавниците и спасителния буй, плува 50 м свободен стил, докосва обръщателната стена, фиксира спасителния буй около манекена и го извлича до финала.

100 m MANIKIN CARRY WITH FINS / 100 м. Спасяване с буй и плавници

Спасителят симулира спасяване с екипировка. Той плува 50 м. свободен стил с плавници и спасителен буй, докосва обръщателната стена, фиксира спасителния буй около манекена и го тегли до финала.

100 m MANIKIN TOW WITH FINS / 100 м. Спасяване на манекен с плавници

Спасителят симулира спасяване на жертва далече от брега. Скача във водата и плува 50 м. с плавници, след което се гмурка към манекена, изважда го до повърхността и, поддържайки го, го извлича до финала.

100 m RESCUE MEDLEY / 100 м. Комбинирано спасяване

Спасителят скача във водата и плува 50 м. свободен стил, след обръщането плува 17,5 м. под водата, като гледа за жертвата която е под водата. След като изкара манекена над водата състезателя извлича манекена до края на дисциплината, до финала.

Отборни дисциплини в басейн

4 x 50 m OBSTACLE RELAY / 4 x 50 м. щафета с препятствия

Четeрима спасители плуват, един след друг под две препятствия 50 м щафета. Препятствията са 70 см. в дълбочина и на разстояние 25 м. едно от друго.

4 x 50 m RESCUE MEDLEY RELAY / 4 х 50 м. щафетно спасяване с буй

Четирима спасители плуват по 50 м. всеки – един след друг, изпълнявайки различни техники от спасяването. Първият плува свободен стил, вторият – свободен стил с плавници, третият – свободен стил носейки спасителен буй, а четвъртият с плавници, спасителен буй и теглейки третия състезател.

4 x 25 m MANIKIN RELAY / 4 х 25 м. щафета с манекен

Четирима спасители теглят манекен по 25 м. всеки, предавайки си го един на друг. Това е спасяване на пострадал при сътрудничество на няколко спасители.

LINE THROW / Спасяване с въже

Спасителят демонстрира уменията си да хвърли въже. Въжето се хвърля до „пострадалия“, който е във водата отдалечен на 12 м. от ръба на басейна.

SIMULATED EMERGENCY RESPONSE / Състезание по симулиран спешен случай

По предварително изготвен сценарий не известен на състезателите до започване на дисциплината, се оценяват теоретичните и практическите умения на спасителите, да реагират по най-бърз и ефективен начин на създала се спешна ситуация за спасяване на човешки живот.

Плаж

Индивидуални плажни дисциплини

BEACH SPRINT / 90 м. спринтово бягане по плажа

В тази дисциплина спасителя показва своите скоростни възможности да бяга по пясък, като част от спасяването.

BEACH FLAGS / Плажни флагове

В тази дисциплина спасителят трябва да реагира възможно най-бързо на инцидент като стартира изправяйки се от пясъка, бяга и се опитва да улови палка, отдалечена на 20 м. от мястото на стартиране.

BOARD RACE / Състезание с борд

Спасителят преминава състезанието на спасителен борд, в трасе около три шамандури.

SURF RACE / Плуване в открити води

Тест показващ плувните възможности на спасителите.Спасителят трябва да преплува разстояние заобикаляйки седем предварително подредени шамандури.

SURF SKI RACE / Спасяване със спасителен каяк

Спасителят преминава състезателното трасе от 600 – 800м. със спасителен каяк.

OCEANMAN – OCEANWOMAN / Състезание със сърф дъска

Състезание по трасе от 1200 м., което включва плуване със сърф дъска и бягане.

IRONMAN / Железен мъж

Комплексно индивидуално състезание за мъже. Включва предвижване със спасителен борд, каяк, плуване и бягане. Състезателите последователно влизат в морето и се предвижват до определена шамандура със сърф дъска, каяк и плуване, а излизайки на брега бягат по определена дистанция.

Отборни плажни дисциплини

BEACH RELAY / Щафета Бягане по плажа

Дисциплина, в която спасителите (отбори по четирима състезатели) трябва да демонстрират своята скорост при тичане.

BOARD RESCUE RACE / Щафета спасяване с борд

В тази дисциплина вземат участие двама спасители. Единият от тях представлява жертвата, а другият – спасителя. „Жертвата“ трябва да плува до определената с жребий шамандура и достигайки до нея, сигнализира като маха с ръка над водата. След сигнала спасителят гребе на борда до „жертвата“ и двамата се връщат, гребейки на борда. Това е симулативно спасяване на пострадал с борд.

RESCUE TUBE RESCUE RACE / Щафетно спасяване със спасителен буй

Четирима спасители изпълняват тази дисциплина, в която симулират спасяване на пострадал. Първият спасител плува до „пострадалия“, който чака в морето; фиксира спасителния буй около него/нея; плува обратно кам брега, където останалите двама спасители чакат да помогнат при пренасянето на „пострадалия“ до финалната линия.

TAPLIN RELAY / Щафетна комплексна дисциплина

Отборно щафетно състезание което включва гребане и предвижване със сърф дъска срещу и по вълните, гребане с каяк, плуване и бягане. Най-истинското комплексно щафетно спасителско състезание.

Източник: www.ilsf.org

Сърфист прекара близо час в ледените води на Варненското езеро в неделния следобед. Хубавият (по сърф-стандартите) западен вятър на 23 януари събира почитателите на силните усещания на любимото им място до село Казашко.

Според свидетели 20-годишен сърфист се заплита в рибарски мрежи и пада във водата. Инцидентът е бил забелязан от хора на брега, които се обаждат на дежурния в Морския спасителен координационен център. Катерът на МСКЦ пристига за около 20 минути, спасителите успяват да извадят оборудването, а младежът вече е на брега.

„Лошо впечатление направи поведението на сърфистите, които бяха във водата. Видели са го, че бедства, но не са си направили труда да отидат да му помогнат… Добре, че е бил с хубав неопрен. Добре е в такова време да се кара и с жилетка, най-добре е да бъде протекторна с плавучест“, коментира за nautica.bg сърфист от Варна.

Това е втори инцидент у нас с участието на сърфисти за по-малко от месец. На 31 декември 2010 г. екип на Гранична полиция-Бургас спаси двама братя на около 600 метра източно от плаж Харманите в Созопол. Според сърф-гилдията това са 51-годишните Чанко Чанков и Петър Ангелов.

http://nautica.bg/

В Нова Зеландия терминът спасител обикновено се отнася до спасители на плувни басейни. Спасителите са квалифицирани платени професионалисти, използвани от мениджмънта, за наблюдение на посетителите.

Относно обучението на спасители за крайбрежието (наричани  Surf Lifesavers патрул – водноспасителен сърф патрул) и за поддържането на крайбрежната ивица и плажовете в Нова Зеландия е отговорна асоциацията Surf Lifesaving в Нова Зеландия(SLSNZ).

Surf Lifesaving в Нова Зеландия(SLSNZ) е национална асоциация, която включва73 клуба.  Мотото на организацията е „Членство за цял живот“ и се отнася както за сериозните отношения между членовете в асоциацията, така и за отношението им към изпълнението на професионалните задължения.

Основни цели на организацията са предотвратяване на удавянията във водата и спасяването на човешкия живот.

Крайбрежните водни спасители са с квалификация Бронзов медальон , който им дава право да работят като доброволци в състава на водноспасителния сърф патрул. Доброволците патрулират плажовете на Нова Зеландия в събота и неделя през зимните месеци (от края на м. април, началото на май – те са от другата страна на екватора), а по време на най-натоварените летни месеци от средата на октомври до април, ежедневно.

Червено-жълтите знамена в Нова Зеландия показват, че плажът е поверен на квалифицирани сърф спасители, които патрулират между тях.

Площта във водата между тези знамена е определена като най-безопасното място за къпане и плуване по крайбрежието. Плуването „между знамената” е широко рекламирано в Нова Зеландия, като вариант за плуване в океана.

Сърф спасителите от състава на водноспасителния сърф патрул могат да бъдат идентифицирани по техните жълти фланелки и червени гащета. Основен техен спонсор е DHL.

Източник снимки: http://www.surflifesaving.org.nz/Gallery/GalleryList.aspx?ID=11246

Георги Димитров

В Австралия водното спасяване е на особена почит. Спокойно може да се каже, че това е водещата нация в тази област.

В началото на 20-ти век с насочването на австралийците към океанското крайбрежие като форма на активна почивка, се появява и необходимостта от създаването на животоспасителни организации, които да се грижат за тяхната безопасност.

Освен APOLA – Австралийската професионална организация на спасителите на океан, за която вече е писано в сайта, съществуват и други организации и асоциации по водно спасяване.

Първото спасително оборудване на плажа на Бонди се появява през 1907 г. През същата година се появяват сърф и макара на плажа в Сидни. Създава се и The Surf Bathing Association of NSW (SBANSW). В нея членуват 9 клуба и свързани организации. Този орган по-късно прераства в SLSA (Aсоциация Surf Life Saving).

През 1915 г. се създава се First Association Titles, Bondi Beach – асоциацията на Bondi Beach. Тя има собствени подразделения.

През 1921 г. в Австралия са въведени професионални сертификати за „сърф воден спасител (Surf Life Saving)” и система за членство. Въвеждат се и награди за добре свършена работа.

Две години по-късно са разработени знаци, които  да бъдат поставяни на всички охраняеми плажове –  безопасните зони се маркират със синьо-бели знамена, а опасните с червени знамена.

Във периода до 1930 г. водното спасяване в Австралия се централизира и се създава Държавен водноспасителен център.

През 1934 г. се създава Surf Life Saving асоциация на Австралия (SLSAA). Неин президент става Адриан Кърлуйс, който остава на този пост близо 40 години  до 1975 г. (с прекъсване по време на втората световна война, където е участник).

През следващата година са въведени червени и жълти знамена, като цветовете са разделени по диагонал, а не хоризонтално, а 1937 е годината в която за първи път австралийски екип по водно спасяване заминава на турне в чужбина – в Нова Зеландия.

След втората световна война се формират центрове по сърф и водно спасяване в различни региони на страната.

През 1950 г. използването на спасителен колан (колан на Ross Belt) става задължително по плажовете. По това време в Австралия има приблизително 164 филиала на клубове по водно спасяване. Въвежда се и методът за реанимация на на Холгер-Нилсон, който заменя  метода на Shaeffer.

През 1956 г. се създава се Международният съвет по водно спасяване (International Council of Life Saving), а през следващата година австралийски водни спасители използват за първи път на плажовете на Куинсланд плавателни съдове с двигател.

В началото на 60-те години съществуват приблизително 226 филиала на клубове по водно спасяване . Тестват се и първите скутери (моторници) за водно спасяване.

През 1966/67 г. е първото изпитание  на хеликоптер за наблюдение и помощ на спасителната служба, по крайбрежието на Голд Коуст.

През 1970 г. в Австралия са направени изследвания и са въведени големи промени в изискванията за Бронзов медальон (серификат за воден спасител равностоен на българския сертификат за открити водни площи, но с доста по високи изисквания), а през следващата година се създава международната организация Световното водно спасяване (WLS).

1973 е годината в която се въвеждат съвременни реанимационни сертификати и се формира национална  младежка асоциация на Surf Life Saving. Въвежда се и хеликоптерната спасителна служба в Сидни.

Жените получават правото да бъдат активни членове в патрулиращите служби на SLSAA за първи път през 1980 г. През същата година червените и жълти знамена се превръщат в стандартният за Австралия символ на безопасността на водите, в съответствие с „австралийските стандарти“. По това време броят на клубовете по водно спасяване вече е 236 с 13 900 „активни“ членове.

През 1983 г. започва износ на спасители от Австралия за Япония. Фондация финансира годишните пътувания на австралийски спасители до там. Целта е да се подпомогне развитието на водното спасяване в Япония. Това продължава цели пет години.

През 1988 г. в Саутпорт се провежда Световното първенство по водно спасяване Rescue ’88.

В началото на 1991 г. броят на водноспасителните клубове вече е 254. През същата година Surf Life Saving асоциация на Австралия (SLSAA) променя името си на Surf Life Saving Австралия (SLSA), като същата през 2000 г. става регистрирана организация за обучение на водни спасители.

През 1994 г. организацията WLS и Международната федерация по водно спасяване (ФИС) сливат в Международна федерация по водно спасяване (ILS).

Световните първенства по водно спасяване „Rescue 2000” и „Rescue 2006” са проведени в Манли и в Лорн, Виктория – Австралия.

Клубове по водно спасяване през 2001 г. са 273, а през 2010 вече са 307.

Към днешна дата има множество водно спасителни служби на територията на Австралия.

Георги Димитров

Туристите, отиващи на посещение в Австралия, често се страхуват от смъртоносните паяци и акули, но нова кампания на борда на самолетите, пристигащи в страната, предупреждава за една по-голяма опасност – карането на сърф.

Презокеанските туристи, идващи в Австралия, ще получават инструкции за безопасност след голямо покачване на случаите на удавяния на чужденци по известните плажове на страната. 82 души са се удавили по плажовете на Австралия миналата година, а повече от 1/4 от тях, 26, са били чужденци. Данните показват голямо покачване на удавянията спрямо предходни години. „Тази група, изложена на голям риск, има ограничени познания по английски език, не познава плажа, надценява плувните си умения и не се съобразява с инструкциите за безопасност при каране на сърф“, заяви Брет Уилямсън, главен изпълнителен директор на Surf Life Saving Australia (SLSA). В опит да ограничат броя на жертвите, шест международни авиокомпании се съгласиха да пускат кратък видеофилм за мерките за безопасност по плажовете на пристигащите полети.

Източник: http://www.infotourism.net/

Един от проблемите които съществуват по нашите плажове е свързан с употребата на алкохол.

Основно перо за стопаните на плажове са заведенията, разположени върху бреговата ивица. Всички те продават алкохол, който голяма част от посетителите консумират, без да се замислят за евентуалните неприятни последици, които могат да настъпят от това.

Консумацията на спиртни напитки през лятото трябва да е ограничена и причините за това са отдавна познати. Особено опасно е консумирането на алкохолни напитки през горещите дни. Алкохолът води до дехидратация и увеличава риска от слънчев удар. Той е и една от причините за настъпване на състояние на ниско или високо кръвно налягане.

При практикуване на сърф, каране на лодка или джет има опасност от забавени реакции, неправилна преценка за разтоянията и предизвикване на инциденти и травми.

Плуването и гмуркането след употреба на алкохол са доста опасни действия. Алкохолът забавя рефлексите за дишане и гълтане, които са необходими при плуване и гмуркане. Също така алкохолът създава измамно усещане за топлина, което може да доведе до хипотермия. Поради затруднената преценка за разстоянията след прием на алкохол има и вероятност за твърде голямо отдалечаване от брега, и надценяване на собствените сили и възможности. Алкохолът влошава уменията за плуване и гмуркане, и може да доведе до удавяне.

През последните два сезона по нашите плажове се появиха нов тип плажни обувки – „крокс“ (Crocs). Те изведнъж станаха популярни и започна масовото им носене.

Тяхното удобство и добрата защита на краката, която осигуряват, ги прави идеалните обувки за спасителите на плажа.

Както всичко в България, по нашите плажове се носят предимно китайски ментета за 5 – 10 лева, но се срещат и оригинални обувки, обикновено по краката на чуждестранните туристи.

Crocs първоначално са създадени като обувки за яхти, лодки и сърф, защото имали превъзходни грайфери. Те са много леки, плуват над водата и не потъват.

Crocs представят своя първи модел „Beach” през Ноември 2002 г. по време на Изложението за яхти във Флорида и разпродават всички произведени чифтове за два дни. От там тръва популярността им. За една година Crocs стават истински феномен, универсално приемани като многофункционални модни и комфортни обувки.

Crocs са изработени от патентован материал който се напасва по крака и е устойчив на бактерии и миризми. Въпреки не добрият си външен вид имат много известни почитатели по света: Фейт Хил, Никол Епълтън, Мат Деймън, Джак Никълсън, Ал Пачино, Тери Хатчет и др.

http://rob-nguyen.xanga.com/613559310/croc-a-lockin/

Наскоро, навръх Нова година имаше инцидент на плажа Харманите в Созопол. Двама мъже – братя близнаци на 51 години, бяха влезли със сърфове на около 600 метра навътре в морето. Силните вълни обаче ги потопили и те започнали да се давят и да викат за помощ.

По време на инцидента температурата на морската вода е била 6°С. Сърфистите са били с неопрени, но ако не е била навременната помощ на Гранична полиция, ситуацията можеше да приключи фатално.

Ето и таблица с очакваните времена на оцеляване в студена вода:



Ползван източник:

http://www.ussartf.org/cold_water_survival.htm

В публикация на вестник „Стандарт“ днес, четем следното:

Двама бедстващи сърфисти бяха спасени от граничари навръх Нова година. Търсачите на силни усещания решили да покарат сърф на 31 декември на обед, преди да седнат на новогодишната трапеза. Инцидентът е станал източно от плажа Харманите в Созопол. Двамата мъже – братя близнаци на 51 години, са влезли със сърфове на около 600 метра навътре в морето. Силните вълни обаче ги потопили и те започнали да се давят и да викат за помощ. Местни жители случайно видели как двамата падат и се обадили на тел. 112. Веднага към бедстващите сърфисти тръгнал катер на Гранична полиция. Граничарите успели да изтеглят мъжете с корда и да ги транспортират до брега.

Елена Димитрова