Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Нова жертва на отровната медуза-ируканджи | КОМПАС.

Всяка година от удавяне в света загиват около 200000 души.В България цифрата е от 160 до 200 души. Приблизително 30% от тях са деца до 17 г. възраст. В морето жертвите са 25%, а във вътрешните водоеми са 75%.
Давене настъпва, когато в дихателните пътища попадне вода. В около 10% от случаите настъпва ларингоспазъм, като защитна реакция. Най- важния белег на давенето е асфиксията:

• Давенето в сладка вода – води до уводняване на организма и хемолиза;

• Давенето в солена вода – води до нахлуване на вода в алвеолите, хемоконцентрация и белодробен оток.

След изваждане от водата на пострадалия се установява в съзнание ли е той или не.
Пострадалият е в съзнание, когато се подчинява на команди като: отваря очите, повдига ръка или крак, може да покаже езика си, реагира на докосване и разтърсване. Ако пострадалият не реагира на гласови команди или при докосване и внимателно разтърсване тогава той е в безсъзнание.
При безсъзнание се предприемат незабавно следните действия:

Виж линка:

Първа долекарска помощ

Външният масаж на сърцето се заключава в силно и ритмично         притискане на гръдния кош в посока от гръдната кост към гръбначния стълб. В резултат на ритмичното многократно притискане се поддържа изкуствено кръвообращение в организма. Масажът на сърцето се изпълнява до възстановяване на самостоятелна сърдечна дейност, чийто признаци са появата на пулсации на сънните и лъчевите артерии, намаляване на цианозата или бледността на кожата, свиване на зениците и повишаване на артериалното налягане.

Външният масаж на сърцето се изпълнява по следния начин: пострадалия се поставя по гръб върху плътна основа /на пясъка/; оказващия помощ застава встрани от него и с дланни повърхности, наложени една върху друга, ритмично силно натиска /50-60 пъти в минута/ в областта на долната част на гръдната кост по посока към гръбначния стълб. Гръдната кост трябва да хлътва с 4-5 см. Външният сърдечен масаж при деца на възраст до една година трябва да се провежда с краищата на пръстите с честота 100 – 120 в минута, а при деца от 1 до 12 години – както при възрастни, но само с една ръка. Ако реанимацията се изпълнява само от един човек, се препоръчва след 10-12 притискания на гърдите да се правят 2 вдухвания в белите дробове на пострадалия. Ако тя се изпълнява от двама души, то едно вдухване следва след 5-6 притискания на гръдния кош.

Необходимо е да се знае, че грубото изпълнение може да доведе до счупване на ребра, с повреждане на белите дробове, сърцето и други органи. Препоръчва се сърдечния масаж да се предхожда от удар с юмрук в гърдите, при което е възможно да се възстанови сърдечната дейност.

Източник за картинката:

http://www.vodnazona.com/index.php?etc=news&id=1589&news=%D0%97%D0%90%D0%A9%D0%9E+%D0%9D%D0%AF%D0%9C%D0%90+%D0%92%D0%9E%D0%94%D0%9D%D0%98+%D0%A1%D0%9F%D0%90%D0%A1%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%98+-+%D0%9A%D0%9E%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%D0%90%D0%A0&skMID=280

Давене и удавяне могат да настъпят когато човек се намира във водна среда, по време на къпане, плуване, гребане и други водни спортове, както и в резултат на различни инциденти.

При давенето измененията в организма на човека са обратими, докато при удавяне изхода е с фатален край.

Удавянето е бързоразвиващо се, тежко и опасно за живота състояние. При него газообменът в белите дробове е невъзможен. Основните жизнени функции спират, а в главния мозък настъпва рязко увреждане.
Удавянето е винаги свързано с дихателна недостатъчност. Най-често настъпва от попадане на вода в дихателните пътища. Навлизащата  в белия дроб течност заема мястото на въздуха, вследствие на което настъпва задушаване.

При удавянето се различават четири фази:

I Фаза

Настъпва рефлекторно спиране на дишането. Сърдечната дейност е учестена. Има повишен мускулен тонус, а съзнанието е запазено. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

II Фаза

Недостигът на кислород е изразен. Пострадалият прави дихателни движения, вследствие на което поема в дробовете си вода. Това предизвиква кашличен рефлекс в резултат на който става издишване на въздух и вдишване на вода. Давещият се започва да потъва. Сърдечната дейност е учестена, кръвното налягане е повишено. Настъпва дезориентираност, движенията са некоординирани и понякога съпътствани с мускулни гърчове. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

III Фаза

Дишането спира. Кислородът в кръвта е напълно изчерпан. Бързо се понижава кръвното налягане. Мускулните движения спират, пострадалият се отпуска и потъва. Ръцете и краката му висят надолу, а тазът му остава по-високо, задържан от въздуха, останал в червата. Удавникът изпада в пълно безсъзнание.

При веднага приложена дихателна и сърдечна реанимация, той все още може да бъде спасен. Тази фаза продължава 1-2 минути.

IV Фаза

Настъпва след петата минута от потъването във водата. Сърдечната дейност и кръвообращението спират, след което настъпва клинична смърт. В тази фаза, дори при енергична дихателна и сърдечна реанимация, спасяването е много трудно.

Пет до осем минути след спиране на сърдечната дейност настъпва необратима биологична смърт.

При някои давещи се, от попадналата в гърлото вода настъпва спазъм на ларинкса. Той спира достъпа на въздух до белите дробове и води до задушаване и рефлекторно спиране на сърцето. Такъв давещ се не може да извика или да даде знак, че се дави.

Попадналата в белите дробове вода не може да бъде извадена навън чрез дренажно положение на тялото с главата надолу. Тя остава там и се резорбира, ако има кръвообращение. Поради това, че водата в Черно море е почти два пъти по концентрирана на соли от кръвта се получава преминаване на вода от кръвта към алвеолите. Това води до сгъстяване на кръвта и увреждане на стените на алвеолите и капилярите. Развива се оток на белите дробове. Алвеолите се изпълват с розова пенеста течност която излиза от устата и носа на удавения.

Сладката вода, обратно е бедна на соли. Тя прониква бързо в кръвообращението и разрежда кръвта. Освобождава се калий, който въздейства неблагоприятно на сърцето. Тук също се развива оток на белите дробове.

Спазъмът в дихателните пътища предизвикан от водата създава проблеми при вкарването на въздух чрез изкуствено дишане.

Измененията в белите дробове пречат на проникването на килород в кръвта по време на реанимационни действия. За това е необходимо такъв да се подава от кислородна бутилка.

Със спирането на дишането и на сърдечната дейност човек не умира веднага. Дори и след тяхното спиране организмът продължава да живее известно време.

След изпадане в безсъзнание артериалното налягане не може да се определи, пулсът не се долавя, изчезват очните рефлекси (липсва зенична реакция на светлина), дишането е съвсем повърхностно.

Клиничната смърт по продължителност е кратка (4 – 6 минути). Затова не трябва да се губи време. Съживяването при клинична смърт е ефективно ако основните похвати се изпълняват правилно. Основното е възстановяването на кръвообращението с помощта на външен сърдечен масаж и изкуствено дишане. Изкуственото дишане и сърдечният масаж се изпълняват едновременно, което позволява бързо възстановяване на дейността и функциите на централната нервна система, обмяната на веществата, а също на функциите на бъбреците и черния дроб.

При биологична смърт настъпват необратими изменения в организма.

Мъртвият човек има бледа кожа. Поради спадане на телесната температура и изравняването й с температурата на околната среда тя е студена. Появяват се послетрупни петна, които се дължат на стичането на кръвта към най-ниско разположените части на трупа и последващо вкочанясване.

Реанимационната помощ при биологична смърт е безуспешна.

След спасяване от удавяне пострадалият трябва да посети болнично заведение. От водата в белите дробове може да се появят усложнения – бронхопневмония, а ако е бил в безсъзнание – мозъчни увреждания. Възможно е да има и други травми, настъпили по време на реанимационните процедури.

Георги Димитров