Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Агенция „Фокус“

Варна. И тази година не са рядкост случаите на родители, които да оставят без надзор децата си по плажовете във Варна. Това коментира пред Радио „Фокус” – Варна Лаврентий Силов, директор на Водноспасителната служба към БЧК – Варна. Той подчерта, че много често родителите не обръщат внимание на невръстните си деца, а после търсят сметка на спасителите, които ги намират и им ги връщат. Силов посочи, че дори е имало оплакване от родител към спасители. „Нямаме някаква съществена промяна в тази насока спрямо миналата година”, каза още Лавренти Силов.
По отношение изтеглянето на спасителни постове по плажовете във Варна и региона той посочи, че от първи има няколко освободени поста, но те са на места, които не се посещават от много плажуващи. Иначе към момента по големите плажове все още има спасителни постове, тъй като времето е хубаво и те се посещават масово. По отношение статистиката за броя на инцидентите, при които са реагирали спасители Лаврентий Силов заяви, че към момента данните се обработват, като точният брой ще е ясен към края на септември. Той посочи, че при никакво положение обаче броят на инцидентите не е по-малък от миналата година. „Имахме дни с много силни течения, в които спасителите във Варна са оказвали помощ на стотици хора”, добави директорът на Водноспасителната служба във Варна.
Десислава Стоянова

Турнирът за млади спасители във Варна

Черно море

Първият турнир „Млад спасител“, който се проведе в плувен комплекс „Приморски“ в събота, събра 78 участници на възраст от 12 до 17 г. от 3 варненски и 1 бургаски клуб. Проявата бе спонсорирана от областния съвет на БЧК. Децата премериха сили в различни дисциплини като плуване с препятствия, хвърляне на спасително въже, отборно извличане на пострадал и др.

Турнирът се превърна в истински празник и прекрасно празненство за подрастващите. За догодина амбицията е той да стане национален, каза Лавренти Силов, специалист по водно спасяване към БЧК – Варна.

През 2009 г. областната червенокръстка организация възстанови след 20-годишно прекъсване курсовете „Млад спасител“. За изминалите 3 години над 70 деца преминаха обучението. Турнирът „Млад спасител“ даде възможност на младежите да демонстрират умения и техники за оказване на помощ на давещ се.

Проявата съвпадна и със Световния ден на първата помощ, който т.г. минава под мотото „Първа помощ за всички“ – всички ние имаме възможност да се учим и да оказваме първа помощ, като по този начин да спасяваме човешки животи.

Агенция „Фокус“

София. 138 души са се удавили през изминалата година. Това стана ясно на пресконференция на Водноспасителната служба към БЧК във връзка със Седмицата на водното спасяване от 6 до 12 юни, предаде репортер на Агенция „Фокус”. За 2010 г. са спасени общо 3098 души. Удавените са 138 или 1,8 на 100 000 души от населението. 23 от тях са деца до 17 години. Само 20% от удавените са в море, а останалите 80% – във вътрешни водоеми. Ето и случаите на удавяния по водоеми: 24 в море, 43 в реки, 46 в язовири и микроязовири, 14 в напоителни канали, 2 в кладенци, 3 в плувни басейни, 4 в езера, 1 в изравнител и 1 в яма. Причини за удавянията са в 9 случаи – алкохол, 34 – нещастен случай, 10 – самоубийство, 8 – слаб родителски контрол. Обстоятелствата, при които са станали удавянията са: 31 – при къпане и плуване, 13 – падане във водата, 3 – риболов, 5 – водни атракции, 30 – неизвестни. През изминалата година са обучени 888 спасители за басейни, 268 – за открити водни площи и море. До 8 юни тази година са обучени 481 спасители за плувни басейни и паркове и 144 – за открити водни площи и море. Това са с 140 спасители повече в сравнение с миналата година.
До момента през 2011 г. са се удавали 22 души, от които 4 деца.
Аделина Георгиева

Черно море / Събота, 29.01.2011

Вижте от какво се вълнува екс ВАЦ-овото издание „Твоят ден“ – Варна. „18 се удавиха в морето и в локви, язовири и кладенци“, четем заглавие във вестника.

Няма как жадният за ужасии читател да не се заинтригува от такова заглавие. Затова и се зачетох в дописката. От нея научаваме каква е черната статистика на водноспасителната служба във Варна за миналата година. Общо 18 души се били удавили. От тях двама се самоубили в морето, а други четирима „първо били релаксирали на плажа преди трагичната развръзка“. Какво ще рече „релаксирали“ преди развръзката, не се знае? Вероятно първо са си починали добре, а после са решили да вземат и да се поудавят.
На мен поне така ми звучи. В хрониката присъства и следният драматичен случай. Човек се напил здраво в кв. „Виница“, паднал в локва и се удавил „в няколко лъжици вода“. Е, не ми се вярва водата да е била няколко лъжици, особено като се има предвид размерът на варненските дупки и съответно локви. В тази връзка предлагам на варненския Червен кръст и съответно на водноспасителната служба да назначи по един спасител на всяка улица във Варна. Тъй ще бъде постигнат двоен ефект. От една страна, ще се гарантира на гражданите, че ако се напият, няма да се удавят в някоя локва. От друга, това драстично ще намали безработицата в града.

Пламен Янков

http://more.info.bg/article.asp?topicID=355&issueID=3082

Всяка есен в информационното публично пространство излиза скалъпена статистика за броя на удавените на територията на България. И ако за вътрешните водоеми на страната тя може да се приеме за относително вярна, не така стои въпросът за удавените по черноморския бряг.

Информацията за удавените се събира от моргата, или от публикации в медиите, защото официално никой не води статистика за това колко са водните инциденти по родните плажове.

От БЧК отричат да имат ангажимент към черната статистика, въпреки, че отчитат такава. Техни представители са включени в общинските комисии по водно спасяване, но те следят за това дали са спазени изискванията за обезопасяване на ивиците откъм спасителни постове и медицински пунктове. Според БЧК, всяка местна комисия води статистика за инцидентите на своя територия. Гражданска защита също води отчетност, но само за ситуациите, в които се е наложила тяхната намеса и са организирани спасително – издирвателни операции.

Що се отнася до това, колко точно са случаите по 150 километровата черноморска ивица, в които животът на летовници е бил под заплаха от удавяне, това никой не се наема да каже.
Нормативният хаос и неспазването на изисквания, заложени в действащи наредби, водят дотам, че е трудно да се обобщи представителна информация за водните инциденти на територията на държавата.

Според изискванията на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи всяка ивица, на която има спасители, трябва да води дневник, в който ежедневно да се отбелязва броя на инцидентите. Тези изисквания масово не се спазват или дори и да се спазват на някои плажове, след завършване на сезона никой не изисква дневниците с информация.

Така реално не може да бъде оценен трудът и мисията на водните спасители или се оценява посредством скалъпени статистики, на които хората не вярват. Това се прави целенасочено, от една страна, за да не се акцентира върху удавянията по плажовете, което влияе отрицателно на туризма в страната, а от друга, за да не се дава публичност на това с какво реално се занимават спасителите. Напротив, акцентира се върху това, че спасителите са гларуси, че това е сезонна работа, ниско квалифициран труд?!?… и т.н.

Гражданите в България обаче, имат правото да знаят колко са водните инциденти и какъв е броят на удавените в страната, така както знаят броя на пътно транспортните произшествия и броя на загиналите по пътищата. Това което се прави към момента е манипулация и заблуда на обществото.

Георги Димитров

Източник: News.Varna24.bg

Варна. Статистиката за извършената медицинска дейност по варненските плажове от екипите на ДКЦ 1 „Света Клементина“ сочи, че 69,2 % от спасените при водни инциденти през 2010 година са деца до 18 години, съобщи управителят на здравното заведение д-р Иван Иванов. Общо водните инциденти са 96, като с деца до 18 години са 74 – 22 деца са под 10 години и 52 от 10 до 18 години, или като проценти са 69,2 %. Над 18 години инцидентите са 22. По степени са както следва: Леки първа и втора степен са 59, трета степен са 18. Тежки – четвърта степен – 4-има пациенти са извадени от кома. Пета: 3 екзитуса, при които е приложена пълна реанимация – 20-годишен младеж на Южен плаж, 53-годишен мъж от Молдова на СВ. Константин и 57-годишен българин на неохраняем плаж Сириус на Св. Константин. Масовите давения са били с двама души -9, с трима три и с четирима – един инцидент.

Най-честата причина за давенията са: неумение да плуват в 98 % от случаите, дънни ями – 67,2 %, надуваеми предмети при жълт забранителен флаг – 0,71 %, алкохол – 6 %, топлинен удар във вода – 3 % и умора – 2,1 %. При почти всички инциденти оказаната първа помощ от екипите на ДКЦ 1 „Света Клементина“ е била резултатна на плажа и не са отвеждани в болница. Хоспитализирани са само 10 пациенти. Най-малкият е 3-годишно дете от Варна, а най-възрастен – 65-годишен англичанин – след употреба на алкохол, съобщи още д-р Иванов.

Неводните инциденти са били 64 спешни и неотложни състояния. Порезните рани са 22, 1 инсулт, 1 коронарен инцидент, 2 астматични пристъпа, 1 хипогликемична кома, 3 епилептични припадъка, 4 са топлинните удари – 1 във водата, 4 хипертонични кризи. Алергичните реакции са 2, ужилване от оси – 7, луксация на раменна става 1, колапси 14 и опарване от медузи 2.

ДКЦ 1 „Света Клементина“ пое медицинското обслужване на варненските плажове за пета поредна година. Бяха подписани договори с почти всички концесионери за оказване на помощ при водни инциденти. Трябва да се знае обаче, че оказаната медицинска помощ при неводните инциденти е напълно безплатна за плажуващите и разходите за вложените медикаменти са за сметка на здравното заведение ДКЦ 1 „Света Клементина“, обясни управителят д-р Иван Иванов. През сезона от 1 юни до 30 септември бе осигурена работа на 46 души: 11 лекари – реаниматори, 4-има фелдшери, 25 медицински сестри и 6-има шофьори за четирите реанимобила. Медицински пунктове бяха разкрити на 23 плажа от Златните и Св. Константин, през трите плажа на Кабакум и цялата варненска ивица от буните до кв. Аспарухово. Всички участници в екипите са висококвалифицирани специалисти и притежават сертификат след проведено обучение през миналата година с правоспособност за извършване на медицинска дейност на морския бряг. Спешна помощ бе оказана още на 14 май на двама румънски туристи – жена на Златните и мъж на Св. Константин, а в немалко случаи инцидентите са ставали в края на работното време или след това, но екипите са успели да дадат първа помощ на място, въпреки че работното им време вече е изтекло.

Тревожна е статистиката за инцидентите с деца, като в повечето случаи са били без придружител, което е задължително за подрастващите до 14 години. Немалко са случаите с неспазване на указанията на спасителите, с които медиците са работили в отлично взаимодействие и допълване. Доста от тийнейджърите са влизали да се къпят след употребата на алкохол или лека дрога, което е било причина и за станалите инциденти. Наистина вече е назряла необходимостта от създаването на нормативна уредба за въвеждането на специални органи – плажна полиция, каквато е практиката н развитите страни и САЩ, допълни още д-р Иван Иванов.

Радио „Фокус“ – Бургас

Бургас. 18 души са намерили смъртта си в морето и във различни водоеми в Бургаска област, съобщи за радио „Фокус”- Бургас Васил Загорчев, специалист „Водно спасяване” към БЧК- Бургас. Статистиката на специалистите от червения кръст е от началото на годината до 25 август. „Повечето удавени са през летните месеци. Радостното е, че нито един от тези инциденти не се е случил в охраняема зона т.е. инцидентите са станали по някакви обективни причини без вина на спасител или лица наети за охраната на водоеми като язовири. Мога да заключа, че причините най- често са употреба на алкохол, неумение за плуване и непознаване на опасностите на съответния водоем. Сред жертвите има както наши, така и чужди граждани, дори преобладаващо са чужди туристи, които идвайки на почивка забравят за основните правила, пият и влизат в нетрезво състояние да се къпят”, каза Загорчев. Не всички от инцидентите са станали в морето, някои са в язовири, канали, а други дори в басейни, в хотелите на южните курорти, но в извън работното време на спасителите. В сравнение със същия период на миналата година при водните инциденти ,случили се на територията на Бургаска област има намаление, тъй като миналата година за този период са отчетени 22 случая на удавени.

Загорчев допълни ,че се наблюдава повишен интерес към професията на водния спасител. От началото на годината до сега в курсове за водни спасители в басейн и на море са обучени над 120 души, а за предходните години цифрата е била 80-90 души.
Катя Николова

Днес излезе информация, че през изминалата 2009 година 26 човека са се удавили във Варненска област. Десет от тях са намерили смъртта си в морето.

Информацията беше изнесена от Илия Раев, председател на БЧК – Варна.

През миналата година според статистиката спасени в морето за региона са 1245 човека. Спасителната служба е обслужвала около 300 000 души през сезона. Броят на спасителите в областта е бил 323, а трябва да бъде поне 1000-1100 души, за да покрие цялостно плажните ивици.
33 са били охраняваните плажове през 2009 година, а неохраняемите 13. Сериозни нарушения е имало при разполагането на спасителните постове. Те трябва да са на всеки 100 метра. При оглед на комисията, която е сертифицирала водните площи, това указание е било изпъленено. Впоследствие обаче, постовете са разполагани на разстояние от 200 до 500 метра.

Едни от най-рисковите плажове са били тези на Златни пясъци, където при ивица 2600 метра, през миналата година е имало 5 поста. На Шкорпиловци, при 2000 метра плажна ивица е нямало нито един спасителен пост, а плажът на Камчия, чиято дължина е 3000 метра е бил обезопасен с два спасителни поста, там където е имало руски деца.
Комисията по сертифициране на водните площи е приела през миналата година 65 обекта от 220 картотекирани. За миналата година са наложени глоби само на два обекта. Глобите за нарушения са от 200 до 800 лева.

Източник на информацията:

Darik News Варна

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=491742

Виж линка:

Статистика за спасените и удавените

Виж линка:

Статистика за причините за удавяния