Вчера във Фестивалния и конгресен център във Варна се проведе конференция по проблемите на водното спасяване. В нея участваха председателят на БЧК Христо Григоров, главният секретар на БЧК доц. Красимир Гигов, председателят на националната комисия по водно спасяване към БЧК доц. Стоян Андонов, директорът на дирекция водно спасителна дейност към БЧК Теодора Томова, специалисти от Водно-спасителната служба във Варна и региона.

Впечатление направи позицията на председателя на БЧК Христо Григоров. Той заяви:

„Тази година, благодарение на натрупаните през годините проблеми, ситуацията със спасяването по нашето Черноморие ще бъде още по-тежка”. Няма достатъчно спасители, а там където има, често пъти не се използват по предназначение. Това до голяма степен излага на опасност живота и здравето на българските и чуждестранни курортисти, информира той. „Не трябва да допуснем войната по пътищата да се превърне във война във водата и да има жертви”, категоричен бе Христо Григоров. БЧК подготвя достатъчно водни спасители, но голяма част от тях след като придобият дипломи отиват да работят в чужбина, защото там заплащането е много по-високо. „Трябва да направим всичко възможно в нормативен аспект да изравним сертификатите на българските спасители с тези на спасителите от Европейския съюз”, допълни Григоров. Той подчерта, че има хора от чужбина, които искат да работят като водни спасители в България, като комбинират почивката си с работата.

Към момента проблемите на водното спасяване в страната са достигнали своята критична точка и решението на тези проблеми трябва да бъде намерено възможно най-скоро, защото ситуацията е действително много тежка, каза Григоров. Той бе категоричен, че не може плажните ивици да работят без необходимите за това сертификати и концесионерът да има правото да преотдава плажните ивици, и когато ги преотдаде, да идват хора, които да не се интересуват от нищо друго, освен от печалбата. „Не може спасителят да раздава чай и сладоледи, и така нататък”, допълни председателят на БЧК.

Христо Григоров заяви, че Червеният кръст прави това, което трябва – а именно да обучава хора, които да изпълняват съвестно своите задължения.

Липсата на спасители може да бъде обяснена и с това, че голяма част от подалите документи за спасители не издържат изпитите, поради слаба плувна подготовка.

Да се върне задължителното плуване в училищата, предложи председателят на БЧК. В момента десетки басейни, които могат да се използват, са затрупани в боклуци. Григоров заяви, че не разбира логиката плуването да бъде извадено от училищната програма, като разказа, че когато е бил ученик – преди повече от 40 години, той, заедно с неговите съученици, са ходили задължително на плуване. „Имаме идея да излезем с предложение към държавата да се върне отново задължителното плуване в училищата”, коментира още Григоров.

По негови думи днешните деца стават все по дебели и дебели, защото първо са в училище, а после сядат на компютрите и родителите не могат да направят нищо, защото по цял ден са заети. Христо Григоров подчерта, че десетки басейни стоят неизползвани или се дават под наем на различни фирми, които после искат пари от децата, за да ползват съоръженията. Именно заради това БЧК изрази категоричното мнение, че трябва да има график, според който децата ще могат да използват басейните в определени часове. Според председателя на БЧК, ако тази тревожна тенденция във водното спасяване се запази, то ще има много хора загубени, като уточни, че самата система на водното спасяване в страната в момента е разбита. Основната причина за това е неспазването на държавните постановления.

На конференцията за първи път беше поставен въпросът за подводното спасяване.

„За водното спасяване ние всички сме на „ти” с материала, докато за подводното спасяване – там действително е много трудно”, заяви председателят на БЧК – Варна, Илко Раев. През 1963 г. в курортен комплекс „Златни пясъци” е открита първата леководолазна станция, която е потопила първите чужденци под вода. В днешни дни обаче ситуацията е много по-различна. Сега по Черноморието има близо 30 подводни школи или училища, които правят по около 7000–8000 спускания годишно.

Раев коментира, че ако нещо се случи по време на тези спускания няма система, по която може да се организира спасяването на тези хора. Той даде за пример, че през изминалите години е имало такива инциденти преди всичко по Южното Черноморие и докато хората са били докарани във Варна, за да бъдат поставени в барокамери, то вече е било много късно и те са умирали. Този въпрос трябва да се разисква още много, защото не може държава с морски туризъм, който тепърва ще се развива, да няма координация по този въпрос, като освен това делът на водните спускания определено ще се увеличава много. Освен всичко това Илко Раев заяви, че за да работи качествено водното и подводното спасяване са необходими и редица други неща като радио и компютърна връзка. Задължително е присъствието и на лекари както за първична доболнична помощ, така и лекари, специализирали морска медицина.

„Ако ние извършваме добре нашата координация и контрол по морска и спасителна дейност, то нашият туризъм ще е сигурен и хората, които ще идват тук ще знаят, че България предлага качествен туризъм, а той е преди всичко национален доход за страната”, допълни Раев.

Източник:

Агенция „Фокус“

Днес излезе информация относно подготовката на водни спасители в Бургас.

Пред репортер на радио „Фокус”, Величко Бегов, специалист по водно спасяване към областния съвет на БЧК-Бургас съобщи, че на 10 март ще се проведе изпит за водни спасители. Ще бъдат проверени възможностите на 33-ма млади кандидати, две от които са момичета.

Над 1000 души са обучените спасители през 2009 година от всички областни съвети на БЧК в страната, обясни Бегов.

Според него между 700 и 800 спасители са необходими, за да покрият нуждите за лятото в област Бургас. Обучените до този момент спасители са достатъчни и няма да има дефицит на кадри през лятото. Той допълни още, че част от обучените спасители се насочват към работа в чужбина или към други професии. Причина за това е ниското заплащане.

По Черноморието работят и кадри от други градове, каза Бегов. Той беше категоричен, че е необходимо работодателите да създават по-добри условия за спасителите, за да останат те да работят у нас.

Няколко часа по късно обаче, д-р Андрей Найденов – председател на Асоциацията по водно спасяване в черноморския град, заяви пред същото радио, че проблемът със спасителите е много сериозен, защото повечето от тях се ориентират и бягат навън за по–големи заплати.

Според него, в момента по нашите курорти един спасител взема символична заплата, а не би следвало да работи за по – малко от 600 лева заради спецификата и трудноста на работата. Навън, зад граница за същата работа нашите спасители взимали не по–малко от 2000 лева.
„За да бъдеш воден спасител по черноморското крайбрежие се изисква изключително голяма отговорност и опит. Търсим хора, които са овладяни от чувство на отговорност към водното спасяване”, заяви д-р Найденов. Към момента обаче повечето от младежите, които се записвали на курсове за водни спасители го правели с една – единствена цел – да вземат документ за изкаран курс и да заминат на работа в чужбина.

Ползвани източници:

http://www.focus-radio.net/?action=news&id=367582

http://www.focus-radio.net/?action=news&id=367604

http://radio-focus.net/?action=news&id=367752

През месец март във Варна ще се проведе еднодневна практическа конференция на тема надводно и подводно спасяване. На нея ще присъстват около 120 специалисти. Подводната дейност ще бъде разгледана  като тема на конференцията.

Според Илия Раев, председател на БЧК – Варна, туризмът под водата се е увеличил, което налага предприемането на спешни мерки.

В някои страни на всеки 50 – 100 метра плажна ивица има пункт, в които човек може да се запише, да получи сертификат и да влезе под вода. Развитието на подводния туризъм води със себе много нещастни случаи.
През минлата година е починал човек, докато бъде транспортиран от Бургас до Варна в специална камера. За справяне с проблема е нужно да бъде направен разчет на барокамерите по Черноморието, както и да се уеднаквят условията около експлоатацията им и получаването на първият сигнал за подводен инцидент.

По информация на: Darik News Варна

Използван източник за снимката:

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=486956

Учебната дисциплина “Водни спортове” е избираема и е предназначена за обучение на студентите магистри от специалността “Педагогика на обучението по физическо възпитание”. Целта е обучаващите се да задълбочат  теоретичните знания и усъвършенстват практическите си умения в плуването, спортовете на вода и водното спасяване.

Изтегли от линка от долу:

vodni

Добра дума за българските спасители « Седим и мислим….

Име на фирма

Длъжностна характеристика на длъжността

„Спасител на морски плаж”

Клас по НКП: – нискоквалифицирани работници в търговията и услугите

НКП: 9153

Длъжностни задължения

1. Наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверената му за охрана зона на спасяване, като има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция;

2. Наблюдава непрекъснато по време на дежурство районът на действие на спасителния пост, като има постоянна готовност за сигнализиране и предприемане на спасителна акция;

3. Извършва спасителна акция при инцидент във водата и оказва първа помощ до пристигането на медицински специалист;

4. Проверява годността на спасителните съоръжения и състоянието на дъното в зоната на спасяване, ежедневно преди постъпване на дежурство;

5. Уведомява писмено стопанина на плажа при установяване на липси или негодност на спасителните съоръжения;

6. Поддържа личната си подготовка на необходимото ниво за извършване на спасителни акции.

Основни отговорности

1. Не допуска къпането на деца под 10 годишна възраст във водата без придружител;

2. Носи отговорност за повреждане на спасителния инвентар при неправилно ползване и съхранение.

Подчиненост, връзки и взаимоотношения

1. Йерархически – в ежедневната работа е подчинен на Началника на спасителната станция или на Старши спасителя на плажа;

2. Функционални – в ежедневната работа е във връзка и взаимоотношение с длъжностите:

• управител на плажа;

• лекар;

• медицинска сестра

Изисквания за заемане на длъжността

1. Образователно квалификационни изисквания за длъжността – основно образование и навършени 18 години

2. Професионално – квалификационни изисквания за длъжността

• Свидетелство за воден спасител

• Заверен за настоящият сезон личен талон на водния спасител с направен медицински преглед

Необходима компетентност за заемане на длъжността

Трябва да познава:

• Нормативните актове и вътрешните инструкции свързани с дейността на водния спасител

Настоящата длъжностна характеристика може да бъде изменяна и допълвана от работодателя при промяна на изискванията и задълженията, произтичащи от нормативни или структурни промени.

Утвърдил:………………………

(Име и Фамилия на работодателя)

Запознат съм с (имам екземпляр от) длъжностната характеристика.

Дата:…………..

Работник:………………………………………………………………….

Подпис на работника:…………………..

Изтегли: Длъжностна характеристика на длъжността „Спасител на морски плаж”

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Организацията на водното спасяване и обезопасяването при провеждане на водноатракционни услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение на плажа се подготвя преди настъпването на активиния сезон.

Водноатракционните услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение включват практикуването на различни водни спортове в акваторията на плажа, както и използването на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел. Те се практикуват на плажове с дължина на бреговата ивица над 300 метра. Водноатракционни услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се осъществяват извън зоната за къпане на гражданите, при използване на спасителни средства, взети мерки за сигурност и добро познаване на инструкциите за ползване на съоръженията.

Стопанинът на плажа съвместно с управителят на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги и началникът на ВСС изграждат цялостната организация на водноатракционните услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, и на водното спасяване. Те се съобразяват с нормативната уредба и изискванията за безопасност на гражданите, ползващи водните площи. Преди началото на активния сезон те правят оглед на плажа и изготвят скица, на която разполагат местата и секторите на съответните дейности във водата, маркировката им и разположението на спасителните постове на бреговата ивица. Акваторията на плажа условно се разделя на няколко зони (района). Движението на водни съдове и плавателни съоръжения се извършва в определените за това райони.

Зоната, заключена между бреговата ивица и близко стоящите плаващи знаци се определя като зона за къпане на гражданите.

Зоната, заключена между близко стоящите и далечно стоящите плаващи знаци се определя като район за движение на водни колела. Водните колела нямат право да преминават пред близко стоящите плаващи знаци и да навлизат в зоната за къпане на гражданите, а също така нямат право да преминават зад далечно стоящите плаващи знаци, извън района на действие на спасителните постове и станции.

Акваторията разположена зад далечно стоящите плаващи знаци на разстояние до 1 морска миля от бреговата ивица се определя като район за водноатракционни услуги с моторни плавателни средства. В него се движат моторни съдове. В този район се маркира друг, по-малък – за движение на водни джетове. Районите се обозначават с шамандури.

Достигането на водните съдове и плавателните съоръжения до съответния район за движение става по воден коридор, в който къпането и плуването са забранени.

На бреговата ивица на плажа се изграждат сектори за съответните водни дейности.

Морска Администрация изисква на всеки плаж на който ще се провеждат водноатракционни услуги  с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, да бъде разкрита водна база. В нея влизат всички плавателни съдове и съоръжения с които ще се извършват тези дейности. Водната база се ръководи от управител.

Спасителните постове и станции охраняват район на действие който включва акваторията заключена между бреговата ивица и далечно стоящите плаващи знаци.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Първата интернационална организация по водно спасяване е Международната федерацията по водно спасяване ФИС (FIS – Fédération Internationale de Sauvetage Aquatique).

ФИС е основана на 27 март 1910 г. в Сент Куен, малък град близо до Париж, Франция.

Учредители са Белгия, Дания, Франция, Великобритания, Люксембург и Швейцария. Испания и Италия, които не присъстват на учредяването, също подкрепят създаването на федерацията.

Седалището на ФИС е в Париж.

В последствие в периода 1952 – 1963 г. федерацията се преименува на два пъти, като в името и освен водно спасяване се добавя и „приложни спортове”.

През 1985 г. ФИС отново променя устава си името и става: „Международната федерация по водно спасяване“ (Fédération Internationale de Sauvetage Aquatique).

Официалната абревиатура е ФИС. Официалното лого на организацията е спасителен пояс с буквите на ФИС и карта на света.

Към 1993 г. ФИС има над 30 пълноправни члена.

През 1971 в Кронула, Австралия е създадена друга международна организация по водно спасяване – Световно водно спасяване / World Life Saving (WLS).

Учредители са: Австралия, Великобритания, Нова Зеландия, Южна Африка и САЩ.

Към 1993 г. WLS има над 20 пълноправни члена.

На 24 февруари 1993 г. в Льовен (Белгия), на съвместно общо събрание, двете организации FIS и WLS се сливат  е се създава Международна федерация по водно спасяване – International Life Saving Federation (ILS).

ILS се състои от четири региона, като всеки един от тях се ръководи от председател. Членовете на ILS са разпределени на териториален принцип.

I. Регион – Северна, Централна и Южна Америка

II. Регион – Азия и тихоокеанските острови (с изключение на тези в Северна и Южна Америка)

III. Регион – Европа и Израел

IV. Регион – общоприетите африкански нации



Ползвани източници:
http://www.ilsf.org/index.php?q=en/about/history/fis
http://www.ilsf.org/index.php?q=en/about/history/wls

http://en.wikipedia.org/wiki/International_Life_Saving_Federation