Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Днес, 28 юни, Изпълнителна агенция Морска администрация съвместно с Районна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението и Дирекция Национална система 112 Районен център-Варна, ще проведат съвместно учение.

Ще бъде разиграна ситуация, при която е паднал от джет и е в неизвестно състояние човек, на неохраняем плаж, на около 300 метра от брега. Представителите на медиите ще могат да проследят какви действия се предприемат в такава ситуация и как действат съвместно ангажираните институции.

Учението ще започне в 8:30 часа, като желаещите могат да го наблюдават от плажа между местностите Фичоза и Ветеран, южно от нос Галата.

По-късно през деня, от15:00 часа, в сградата на Морска администрация-Варна, ще се проведе среща с концесионерите на плажове, собствениците на водни бази и всички други заинтересовани страни, за да се обсъдят мерките за безопасност преди началото на летния сезон. След края на срещата ще бъде даден брифинг за представителите на медиите.

БГНЕС

bulswim.info

Австралийското движение на сърфистките спасителни клубове започва в началото на ХХ век, във времето когато и плуването и сърфирането са били установени по австралийските плажове и нуждата от спасяване не само на давещи се, но и на упражняващи сърф спортове, е било оценено като наложително. В тези клубове се обединяват опитни сърфисти, които не само познават условията в местните океански води, но и типа на вълните, които се образуват по крайбрежията и плажовете…

Виц цялата статия: bulswim.info.

Басейн

Индивидуални дисциплини в басейн

200 m SWIMMING WITH OBSTACLES / 200 м. плуване с препятствия

Спасителят скача във водата и плува 200 м кроул, като преминава под 8 препятствия. Това демонстрира умението му да плува под вълните, докато изпълнява спасителна акция.

50 m MANIKIN CARRY /  50 м. Спасяване на манекен

Спасителят скача във водата и изпълнява акция,  която имитира изваждане на удавник, който е под водата. При тази дисциплина спасителят плува 25 м, гмурка се към манекена, изнася го до повърхността и го извлича 25 м до финала.

200 m SUPER LIFESAVER / 200 м. Супер спасител

В тази дисциплина спасителят симулира спасяване на две жертви. Плува 75 м, след което се гмурка към манекена, изкарва го на повърхността, извлича го 25 м и докосва стената. Пуска манекена, слага плавниците и спасителния буй, плува 50 м свободен стил, докосва обръщателната стена, фиксира спасителния буй около манекена и го извлича до финала.

100 m MANIKIN CARRY WITH FINS / 100 м. Спасяване с буй и плавници

Спасителят симулира спасяване с екипировка. Той плува 50 м. свободен стил с плавници и спасителен буй, докосва обръщателната стена, фиксира спасителния буй около манекена и го тегли до финала.

100 m MANIKIN TOW WITH FINS / 100 м. Спасяване на манекен с плавници

Спасителят симулира спасяване на жертва далече от брега. Скача във водата и плува 50 м. с плавници, след което се гмурка към манекена, изважда го до повърхността и, поддържайки го, го извлича до финала.

100 m RESCUE MEDLEY / 100 м. Комбинирано спасяване

Спасителят скача във водата и плува 50 м. свободен стил, след обръщането плува 17,5 м. под водата, като гледа за жертвата която е под водата. След като изкара манекена над водата състезателя извлича манекена до края на дисциплината, до финала.

Отборни дисциплини в басейн

4 x 50 m OBSTACLE RELAY / 4 x 50 м. щафета с препятствия

Четeрима спасители плуват, един след друг под две препятствия 50 м щафета. Препятствията са 70 см. в дълбочина и на разстояние 25 м. едно от друго.

4 x 50 m RESCUE MEDLEY RELAY / 4 х 50 м. щафетно спасяване с буй

Четирима спасители плуват по 50 м. всеки – един след друг, изпълнявайки различни техники от спасяването. Първият плува свободен стил, вторият – свободен стил с плавници, третият – свободен стил носейки спасителен буй, а четвъртият с плавници, спасителен буй и теглейки третия състезател.

4 x 25 m MANIKIN RELAY / 4 х 25 м. щафета с манекен

Четирима спасители теглят манекен по 25 м. всеки, предавайки си го един на друг. Това е спасяване на пострадал при сътрудничество на няколко спасители.

LINE THROW / Спасяване с въже

Спасителят демонстрира уменията си да хвърли въже. Въжето се хвърля до „пострадалия“, който е във водата отдалечен на 12 м. от ръба на басейна.

SIMULATED EMERGENCY RESPONSE / Състезание по симулиран спешен случай

По предварително изготвен сценарий не известен на състезателите до започване на дисциплината, се оценяват теоретичните и практическите умения на спасителите, да реагират по най-бърз и ефективен начин на създала се спешна ситуация за спасяване на човешки живот.

Плаж

Индивидуални плажни дисциплини

BEACH SPRINT / 90 м. спринтово бягане по плажа

В тази дисциплина спасителя показва своите скоростни възможности да бяга по пясък, като част от спасяването.

BEACH FLAGS / Плажни флагове

В тази дисциплина спасителят трябва да реагира възможно най-бързо на инцидент като стартира изправяйки се от пясъка, бяга и се опитва да улови палка, отдалечена на 20 м. от мястото на стартиране.

BOARD RACE / Състезание с борд

Спасителят преминава състезанието на спасителен борд, в трасе около три шамандури.

SURF RACE / Плуване в открити води

Тест показващ плувните възможности на спасителите.Спасителят трябва да преплува разстояние заобикаляйки седем предварително подредени шамандури.

SURF SKI RACE / Спасяване със спасителен каяк

Спасителят преминава състезателното трасе от 600 – 800м. със спасителен каяк.

OCEANMAN – OCEANWOMAN / Състезание със сърф дъска

Състезание по трасе от 1200 м., което включва плуване със сърф дъска и бягане.

IRONMAN / Железен мъж

Комплексно индивидуално състезание за мъже. Включва предвижване със спасителен борд, каяк, плуване и бягане. Състезателите последователно влизат в морето и се предвижват до определена шамандура със сърф дъска, каяк и плуване, а излизайки на брега бягат по определена дистанция.

Отборни плажни дисциплини

BEACH RELAY / Щафета Бягане по плажа

Дисциплина, в която спасителите (отбори по четирима състезатели) трябва да демонстрират своята скорост при тичане.

BOARD RESCUE RACE / Щафета спасяване с борд

В тази дисциплина вземат участие двама спасители. Единият от тях представлява жертвата, а другият – спасителя. „Жертвата“ трябва да плува до определената с жребий шамандура и достигайки до нея, сигнализира като маха с ръка над водата. След сигнала спасителят гребе на борда до „жертвата“ и двамата се връщат, гребейки на борда. Това е симулативно спасяване на пострадал с борд.

RESCUE TUBE RESCUE RACE / Щафетно спасяване със спасителен буй

Четирима спасители изпълняват тази дисциплина, в която симулират спасяване на пострадал. Първият спасител плува до „пострадалия“, който чака в морето; фиксира спасителния буй около него/нея; плува обратно кам брега, където останалите двама спасители чакат да помогнат при пренасянето на „пострадалия“ до финалната линия.

TAPLIN RELAY / Щафетна комплексна дисциплина

Отборно щафетно състезание което включва гребане и предвижване със сърф дъска срещу и по вълните, гребане с каяк, плуване и бягане. Най-истинското комплексно щафетно спасителско състезание.

Източник: www.ilsf.org

„Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се” – този лозунг на руските класици Илф и Петров е на път да се сбъдне реално, към днешна дата  в България.

Лозунгът се префразира, цитира и използва от кой както му падне. Може да се срещне като „делото на давещите се е дело на самите давещи се”, „работата на давещите се е дело на самите давещи се”, „спасението на давещите се е дело на самите давещи се”, „спасяването на давещите се е проблем на самите давещи се”, „спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се” и други подобни вариации.

От къде обаче, произлиза този лозунг?

Тази блестяща глупост често е приписвана на Остап Бедер. Остап Сюлейман Берта Мария Бендер Бей никога всъщност не е изричал тези думи. Това е лозунг от вечеринката на „Дружеството за спасяване на давещите се“ в клуба „Картонажен работник“, в град Васюки, описана в „ Дванадесетте стола”. В този клуб Остап Бендер провежда своя знаменит „шахматен сеанс при едновременна игра“ на 160 дъски като започва всяка партия с класическото Е2 Е4, а лозунгът виси на стената.

Тази статия е изпратена от Каприел Ширинян – воден спасител. Тя е преведена от руски, от неговия баща.

*Преди 34 години 11-кратния световен рекордьор, 17-кратния световен шампион, 13-кратния шампион на Европа и 7-кратен шампион на бившия СССР по подводно плуване Шаварш В. Карапетян извършва нечуван подвиг:

На 16 септември 1976 г. в Ереван става трагично събитие. Тролейбус с 92 пътника на борда пада от мост и потъва на дълбочина 10 м. в Ереванското езеро. В този мрачен и мразовит септемврийски ден хората в него попадат, в капана на железния корпус на тролейбуса, без да могат да отворят вратите или разбият стъклата в студената вода. По всичко изглеждало, че тролейбусът ще стане за тях братска могила.

Правейки своята сутрешна тренировка по бягане братята Шаварш и Камо и за секунда не се замислят и скачат във водата. Със краката си Шаварш разбива задното стъкло и започва да изважда един по един -  двадесет пътника.

“Видимостта бе равна на нула – разказва след години Шаварш пред кореспондент на вестник “Комсомолская правда” – около мен бе само пясък, тиня и тъмнина. Гмуркайки се за пореден път, съм хванал дунапренова седалка на тролейбуса, толкова съм бил изморен, че не съм усетил, че това не е човек”. Приятелят му Бабкен Хачатрян си спомня, че Шаварш още дълги години след инцидента се проклинал, че заради проклетата седалка е могъл да спаси още един човек. Макар че казват, че в извънредни ситуации силите на човек се удвояват, то те не са разбира се безпределни.

С цената на свръхестествено напрежение на физически и духовни сили на Шаварш се удава да направи невероятното. И днес, оценявайки с трезв ум и поглед извършения подвиг, разбираш че повече от това никой не би могъл да стори. И за да извършиш това е малко само да бъдеш превъзходен плувец – нужно е и да бъдеш човек с велика душа.

Когато на мястото на трагедията донесли акваланги, се оказало че в тях няма въздух. Шаварш бил убеден – ако бутилките са били пълни, той можел да спаси всички. Затворената съветска система не можела да позволи информация за негативната извънредна ситуация да проникне в печата, поради което всички направени снимки по това време са се пазели в прокуратурата.

Причините за тази трагедия и до днес остават неизвестни. Официалната версия е, че водача на тролейбуса е получил сърдечен пристъп. Единият от пътуващите и спасил се по чудо разказва, че е станало спречкване между водача и пътник, който поискал машината да спре на нерегламентирана спирка. На което водача отговорил, че тролейбуса не е такси, за да спира пожелание. Тогава пътникът ударил по главата шофьора, който изтървал волана на тролейбуса и той паднал във водата.

Шаварш Карапетян бил един от малцината хора на земята, физически способен на такъв подвиг не могъл обаче, да спаси останалите жертви. Тялото му било покрито с дълбоки рани, кръвонасядания и отоци. Този подвиг му коства заразяване на кръвта, двустранна пневмония  усложнена от сепсис на белите дробове. Тежката болест завършва с инвалидност и прекратяване на спортната кариера.

“Когато по-късно отново се потопих във водата, разбрах че белите ми дробове не са същите – споделя Шаварш – по-рано аз просто си играех със съперниците си, а сега бях принуден да се боря. Поставих още един световен рекорд, но той вече бе последният…”. Опитва се да стане треньор, после се залавя с други препитания, но уви. От 1993-та година заедно със семейството си се премества да работи и живее в Москва. Основава неголям цех за производство на обувки. Нарича го “Второ дихание”. Днес той е сериозен преуспяващ бизнесмен, а арменските обувки се считат в Москва за най-добрите.

„Най-страшното е болката и тъгата на близките ти. Водата взима много жертви. Три годишният син на брат ми Анатолий, също световен шампион по плуване се удави в басейн. Моят брат се отлъчил за няколко минути и синчето му потънало… Можете ли да си представите удава се синът на световен шампион по плуване, а той не е могъл нищо да стори!“ – разказва Шаварш пред руски всекидневник.

Днес подвигът на Шаварш Карапетян извършен преди 34 години не е забравен. “Спасените от тролейбуса хора дълги години след това не са знаели даже името на своя спасител” казва приятелят му Хачатрян. И е трябвало да изминат толкова много години, вече по времето на “перестройката” , за да започнат да излизат статии и книги за самия Шаварш. На негово име е именуван астероид 3027 Shavarsh, а преди няколко години той е удостоен с ордена “Fairplay” благородна игра, с който ЮНЕСКО награждава спортисти проявили висше благородство в спорта, макар че подвигът на Шаварш Карапетян не може да се характеризира като спортен.

Превод от руския сайт  http://www.gazeta.lv/       Превод: Н. Ширинян

БЧК осъди фирмата „Куул бийч” ООД, стопанин на морски плаж „Оазис” в дело свързано с водно спасяване.

Двете фирми са работили заедно, организирайки водното спасяване на плажа. Стопанинът „Куул бийч” ООД е възложил на БЧК да организира водноспасителната дейност. БЧК е свършил своята работа, но когато в края на сезона е дошло до плащане, стопанинът на плажа се е въздържал да го направи, смятайки, че ще му се размине по същия начин по който се разминава на други концесионери на плажове, които лъжат спасителите и в края на сезона ги освобождават от работа без да им платят, заявявайки им, да си търсят правата в съда.

След отказа за плащане, БЧК е завел дело в Бургаският районен съд. На 18. 03. 2010 г съдът реши, да осъди фирмата „Куул бийч” ООД, стопанин на морски плаж „Оазис” да заплати на БЧК сумата от 14 776.26 лева, която му дължи по договор от 24. 04. 2009 год. за организиране на работата на водноспасителните кадри при осъществяването на водноспасителната дейност на морски плаж „Оазис”. „Куул бийч” ООД е осъден да заплати на БЧК и разноските по делото, както и държавната такса за производство, по сметка на Районен съд – гр. Бургас.

Виж Решението по делото в линка от долу.

Р Е Ш Е Н И Е

В София приключи вторият курс за спасители на басейн. Успешно издържаха изпитите 21 човека, от които 8 жени.

От 10 април започва курс за спасители на море и открити водни площи. Това е първият за тази година такъв курс на територията на страната.

За допълнителна информация и записване за курса се обърнете към Пламен Харизанов, специалист по водно спасяване от Водноспасителна Служба към Столичната организация на Български Червен Кръст.

Четейки изказвания и интервюта на различни специалисти от областта на водното спасяване, човек остава с противоречиви чувства. Правят се внушения, представя се статистика, отчита се дейност, но никой не назовава истинското състояние на нещата. А то меко казано е, че положението не е добро.

Да започнем от нормативната уредба. Там е указано кой за какво отговаря. БЧК подготвя спасители, собствениците на плажовете организират водноспасителната дейност по плажовете, а различни държавни органи осъществяват контрол върху това.

От статистиката знаем, че БЧК през годините е обучил над 40 хиляди водни спасители. Колко обаче, от тях са действащи? Колко са реално работещи? Според нормативната уредба, ежегодната проверка за годността на водния спасител и за здравословното му състояние се нанасят в личния му талон. Талонът е неразделна част от документа за правоспособност и без него спасителят е неправоспособен. Това в прав текст означава, че евентуалният брой на действащите и работещите водни спасители е равен на броя на издадените талони.

През последните години БЧК е насочил своето внимание към подготовката на водни спасители на басейн. Съотношението курсове – басейн / море е 5:1. Обучените водни спасители за море са били не повече от 280 човека годишно.

Според статистиката заверените талони са не повече от 1800 на година. Ако приемем, че и тук съотношението – басейн / море е същото, тъй като статистиката за талоните е обща, то излиза, че ежегодно правоспособните морски спасители са не повече от 700 човека.

Според МРРБ по Черноморското крайбрежие има над 200 плажа. За да бъдат охранявани по най-добрият начин и ако се спази нормативната уредба са необходими около 3000 спасители. Тази бройка се получава лесно, като се знае, че средната дължина на тези плажове е 500 – 600 метра, спасителен пост се поставя на разстояние до 100 метра плажна ивица към прилежаща водна площ, на пост работят минимум двама спасители и има назначени сменници, за да се осигурят почивни дни съгласно кодекса на труда.

От написаното до тук е видно, че има проблем – няма достатъчно спасители.

Как се организира водноспасителната дейност и обезопасяването на плажовете?

Според нормативната уредба,  задължени да направят това са собствениците на плажове. Те са станали такива, след като са подписали договор с държавата било в лицето на МРРБ, Областните управи или Общините. И в трите случая в договорите им е записано, че са задължени да назначат спасители и медицинско обслужване според изискванията. За да бъде обезпечена тази дейност държавата им дава право на търговска дейност по плажовете.

Една част от собстевениците на плажове, предимно концесионерите – тези с дългосрочно отдадени плажни ивици, изграждат водно спасителни служби. При тях в повечето случаи се работи сериозно. При арендаторите (краткосрочно отдадени плажове, за един сезон) обаче, въпросът не стои така. Тях ги интересува основно бързата печалба и евентуалното съкращаване на всякакви излишни (според тях) разходи. Умишлено не се наемат спасители, не се разкриват спасителни постове и се разчита на божията милост да не се удави някой. Всичко е насочено към печалбата и дори се търсят врати, да не се спазват правилата. Използвайки мотива с липсата на спасители, на някои плажове се назначават неправоспособни такива. Те работят за по малко пари, изпозвани са за несвойствен труд и могат безпроблемно да бъдат освободени от работа във всеки един момент, дори да бъдат изгонени без да им бъде заплатено за положения труд. Отделен въпрос е те спасители ли са?

В сектора съществува сива икономика. Спасителите се подписват трудови договори на минимален осигурителен праг, а работят за по големи заплати. Това разбира се става под давлението на работодателя, защото той диктува условията. Спасителят може само да се съгласи или да откаже и да търси работа на друг плаж,… където предлагат същото.

Поддръжката на водноспасителна служба не е евтина. За средностатистически 500 – 600 метров плаж при три месечен сезон, това излиза около 50 хиляди лева, към лятото на миналата година. В тези пари влизат заплатите и спането на спасителите.

Има собственици на плажове, дори и концесионери, които прибягват до всякакви прийоми, за да спестят пари от водно спасяване.

На един от плажовете миналата година концесионерът беше закупил екипи за спасители (къси гащи и фланелка) от БЧК. Той нямаше назначени спасители на плажа, но облече с тази екипировка, касиерите от чадърите и чистачите от плажа. Туристите оставаха с впечатление, че спасители има и всичко е наред. Проблемът настъпваше обаче, при воден инцидент. Спасителите вместо към водата се изнасяха назад и напускаха плажа. А давещия се го спасяваха или граждани, къпещи се около него или спасители от съседният плаж.

На някои от плажовете, собствениците са свързани фирми. Ако на единият плаж има назначени спасители, а на другия не, при проверка от контролни органи, талоните на спасителите се преснимат на цветен ксерокс и се изпращат на другия плаж. Така проверяващата комисия се заблуждава и се отчита, че всичко е в ред.

Поставянето на спасителните постове на разстояние по голямо от 100 метра е друг вариант за спестяване на пари от водноспасителната дейност.

При всички описани по горе случаи, потърпевши са и спасителите и туристите. За съжаление и концесионери, които са били с добре работещи водно спасителни служби в последните години, през миналия сезон използваха прийоми подобни на гореописаните. Заразително е, а и липсва контрол.

Що се отнася до контрола и контролиращите органи, те са проформа, като поради различни причини често на плажовете проверяващите са некомпетентни заместници на титулярите.

Накрая са отчетите и статистиките.

Георги Димитров

Вчера в сайта www.bulswim.info, в раздела новини http://www.bulswim.info/FBSS.htm, Иван Цанов е публикувал статия, относно проблемите на водното спасяване в България. В нея са представени насоките разглеждани на състоялата се на 5-ти март конференция по водно спасяване във Варна.

Виж линка:

Варна от високо

http://www.bulswim.info/varna-res-m-2010.htm

По примера на водното спасяване трябва да се направи организирана структура и за подводно спасяване, да има нормативни документи, които да регламентират спасяването на бедстващи водолази, независимо от каква група са те – дали са професионални или спортни водолази. Това заяви за радио ”Фокус” – Варна Илия Кръстев, зам.-председател на Българската национална асоциация по подводна дейност. Тази необходимост е възникнала, защото водолазният спорт в България се развива много бързо. Развитието на този аспект към момента се осъществява с твърде бързи темпове спрямо периода до преди 15–20 г., когато практикуващите подводни спортове в България са били единици. Кръстев обясни, че сега в акваторията на страната се правят годишно между 7000 и 10 000 водолазни спускания за спорт и развлечение. С водолазен спорт към момента се занимават хора с най-различна степен на обучение и квалификация като много от тях са от вътрешността на страната или са гости от други държави. Засега в България организирано подводно спасяване няма и тепърва започва да се говори за това. „А всъщност подводни дейности има много отдавна в България, както в професионална насока, така и в спортно–рекреационна”, посочи Кръстев. Към момента в страната всяка единица – водолазно училище, водолазен център или професионална водолазна група, сама се грижи за безопасността на водолазите си.

В най-много от случаите бедстващите водолази в България са от групата на така наречените „рапаноловци”, каза Илия Кръстев. Само през миналата година например са регистрирани три смъртни случая на водолази, които се занимават с лов на рапани, въпреки че общият им брой в страната не е особено голям. Кръстев подчерта, че не са рядкост и случаите, в които ловците на рапани получават много сериозни травми. Тези травми са свързани най-често с кесонната болест, която се получава при твърде бърза декомпресия при водолазите. Именно при тази група водолази има най-много нещастни случаи, защото те работят целогодишно и понякога в жестоки условия. Ловците на рапани извършват дейността си и при твърде ниски температури през зимата като работата им е свързана и с много голямо натоварване. Според специалиста, те излизат извън рамките на добрата водолазна практика и на нормативните документи и по тази причина с тях се случват най-често нещастни случаи. „Така наречените рапаноловци са малко нито рак, нито риба. Те не искат да се причисляват към професионалните водолази, но аз смятам, че са такива, защото те извършват работа, от която взимат пари – значи те са професионални водолази”, коментира Кръстев. Все пак в някои случаи ловците на рапани могат да се квалифицират и като спортни водолази, защото сред тях има и такива, които събират рапани за развлечение. Кръстев каза още, че би трябвало да има организирана структура за спасяване на бедстващи водолази. България има големи традиции във водолазното дело, включително и в развитието на спортните и туристическите водолазни спускания. В страната в това отношение има кадри, подготвени по стандартите на международните организации и се разполага с достатъчен човешки ресурс от добри специалисти в областта на професионалната водолазна дейност; от тази гледна точка би могло да се създаде организирано подводно спасяване. „Друг е въпросът, че нямаме нормативна база”, заяви Кръстев. По негово мнение, трябва първо да се създаде такава нормативна база и съответни да се реши по какъв начин да бъдат организирани тези специализирани аварийни групи и на чие подчинение да бъдат те. Не без значение е и въпросът за финансирането на организираното подводно спасяване. За оказване на помощ на бедстващи водолази биха могли да бъдат създадени и доброволчески групи, но ако има кой да финансира закупуването на скъпата техника, която ще бъде необходима за тяхната дейност. „Въобще във водолазния спорт и във водолазното дело се работи с много скъпа техника и при спасяването някой трябва да финансира закупуването на такава техника, организирането на специализирани центрове”, подчерта Кръстев. Такива специализирани центрове, освен с обичайната водолазна техника, трябва да разполагат и с компресори и барокамера като средство за лечение на кесонната болест.

Copy / paste:

http://focus-news.bg/?id=n1359302

http://focus-news.bg/?id=n1359339