Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Снимките са направени на 30.08.2010 г. Денят е облачен и хладен, неподходящ за плаж.

Поради лошото време спасителите, които не се виждат на някои от постовете се намират по заведенията зад тях на завет.

Радио „Фокус”- Бургас

Бургас. Над 50 плажа в Бургаска област от общо 111 са проверени до момента за нарушения, каза за радио „Фокус”- Бургас областният управител Константин Гребенаров. От тази бройка 36 са отдадените на концесия, а 16 са под наем. В момента върви назначената от областния управител Комисия за проверка на плажовете, отдадени под наем от кметовете, като са проверени 17 и остават още 5 плажа. Основните проблеми са неправилното разпределение на свободната зона и зоната, заета от чадъри и шезлонги. „Много често се налага да се проверяват. Отклоненията не са фрапантни, накъде около 5-10%, но винаги се оказва, че е в полза на концесионера. Т.е. заетата от чадъри и шезлонги територия винаги е по-голяма”, посочи Гребенаров. „Получихме доста остър сигнал за забранен достъп, но се оказа, че има ограничение на нудистите да не преминават през плажа, тъй като той е близо до къмпинг „Веселие”, допълни той. От Областна управа са получи и сигнал за незаконно строителство на плаж Черноморец – юг. При проверка обаче е установено, че става въпрос за старо строителство т.е. строежът е започнал преди години и е останал недостроен. Най-фрапантното нарушение е необорудвани спасителни постове, което е едно от основните задължения на концесионера. Такива са плажовете „Делфин” в Несебър, Аркутино,и в Приморско плаж „Младост”. Друг проблем е, че всички заведения попадат в схемата, одобрени от МРРБ и съответния главен архитект. Оказа се, че голяма част от тях нямат разрешителни за работа. „След сезона това ще бъде е една от основните ми задачи. За всички обществени заведения за развлечения и търговия ще търсим начин или да ги въведем в ред или да бъдат премахнати”, каза още областния управител. На някои плажове има осигурен достъп за инвалиди. Такива са плажовете Поморие – изток, Поморие – юг, Бургас – север, Харманите, Китен – юг. „Нарушенията тази година са по-малко и не дотам драстични. Може би от значение са проверките, които започнаха още в началото на сезона организирахме една проверка, която имаше за цел да констатира, какво е състоянието на плажовете. Тя беше съвместна със самите концесионери. Това е третата проверка, която тече по плажовете. На плажовете с концесионери нещата са много по-добре, отколкото търговете за временно отдаване или тези, които са отдадени от кметовете”, коментира Гребенаров.
Виолета Димова

Агенция „Фокус“

Общинската комисия по водно спасяване вече започна своите проверки по плажовете, които имат концесионери и стопани на територията на Община Бургас. Председателят на комисията Николай Иванов, каза че е първият плаж ,който е бил проверен е плажа в бургаския квартал „Крайморие“. Там има и констатирани нередности, а протокола на проверката е изпратен на община Бургас.

„Плажът е даден чрез договор от общината за три години. Там се забелязват същите нарушения, които бяха и миналата година т.е. при налични шест спасителни поста има само двама спасители, което е грубо нарушени на правилата, защото трябва да има по двама спасители на пост. Медицинско лице има, но без половината от нещата, които са належащи за извършването на една спасителна акция- липсваше кислородна бутилка при проверката“, каза Иванов.

Той допълни, че не е в правомощията на общинската комисия по водно спасяване, но са открили и други нарушения като липсата на течаща вода, душове и тоалетни на ивицата. Друга компетентност на общинската служба е проверка на неохраняемите плажове и дали там са поставени необходимите табели, които да предупреждават посетителите. Повечето плажове на територията община Бургас са именно такива, те са неатрактивни и заради високите цени за наеми. Това са ивиците на местността Отманлий , Сарафово -юг и Сарафово – север . Там има поставени предупредителни табели. Такива са поставени и на езерата Мандра и Вая.

Монитор

35 спасители поемат от днес охраната на Северния плаж в Бургас. Те ще са разпределени на 10 спасителни вишки, а отделно ще има и мобилни групи, които ще осигуряват обход по цялата пясъчна ивица. На екипите са осигурени  мощни радиостанции и моторни лодки „Хонда“, с които за минути могат да покрият периметъра на цялата охраняема зона. От фирмата концесионер съобщиха, че вече са осигурени и професионални лекари реаниматори, медицински сестри и постоянно дежурство на линейка – реаномобил. Реанимационният екип  и централната служба за водно спасяване са позиционирани  в зоната до Бункера на Северния плаж. Охраната обаче няма да бъде денонощна. Спасителите ще работят всеки ден от 8 до 18 часа.

Мария Атанасова

Виж материала в: http://www.monitor.bg/

DARIK News

Още в началото на май по-нетърпеливите облякоха банските и излязоха да направят първия си за сезона плаж, а през уикенда край морския бряг вече беше  пълно  с хора.
Оказва се обаче, че новият сезон ще стартира със старите проблеми.  , специалист в сектор “Водно спасяване” към БЧК-Варна, обясни, че все още няма разкрити спасителни постове, въпреки че са изключително необходими:
Лаврентий Силов: “Плажовете вече са пълни, а няма спасители. Вероятно чухте, че двама души едва не се удавиха. Това не го определяме ние. Ако водно-спасителната служба е самостоятелна ще каже колко места и къде са необходими. Назначаването на спасители зависи от собствениците – когато решат, когато са готови, когато си направят сметка, че ще започнат да печелят, тогава назначават, разкриват постове, някои и въобще не разкриват”.
За плажовете в областта са необходими около 300 спасители, а за самия град – около 240 души. И това лято ще работят за жълти стотинки на фона на западните си колеги. Заплатите, по думите на Силов, вървят между 400 и до 700-800 лева. Tова и е една от причините спасителите да са кът по морето.
Лаврентий Силов: “На басейните има достатъчно кадри, може би някои ще останат и свободни, но на морето все още има много незаети места, които не можем да запълним. Нашата система се промени – разделихме обучението на басейн и на море. Три години за море изкарахме много малко специалисти – по 10, 12, 15 души, а те са абсолютно недостатъчни, така че на морето и тази година ще има глад“.

Прочети материала в http://dariknews.bg/

Половин милион лева е глътнала реконструкцията на изядените от щормовете плажове и дамбата, както и подготовката на плажната ивица за сезон 2010. Плажовете в морската столица са в готовност да приемат летовници, увери Андрей Василев, търговски пълномощник на концесионерите „Лазурен бряг” ЕООД. Официалното откриване на плажовете ще бъде на 5 юни, когато работата по подготовката ще бъде окончателно завършена. Инфраструктурните дейности по облагородяването на цялата концесионна територия включват възстановяване на пясъчната ивица на Рибарския плаж, която беше „изядена” от щормовата вълна, освежаване и осветление на Централните и Северните морски бани, монтиране на нови съблекални на Централния плаж, облагородяване на зелените площи. Ще бъде ремонтирано съоръжението за пречистване на твърди отпадъци в Шокаровия канал, посочи Андрей Василев. Предстои и завършването на проект по ИСПА за нова канализация за отпадни води от обектите от Вълнолома до Рибарския плаж. Тя ще заработи най-вероятно от началото на август, тъй като предстои да мине през държавни комисии.
Общо 1520 чадъра ще бъдат осигурени за плажуващите, разкриха от фирмата – концесионер. Всички плажове ще имат задължителна свободна сервитутна зона в размер на 50% от територията им, както е по закон, увери Васлилев. По думите му преди официалния старт на сезона ще бъдат съборени още няколко от заведенията по ивицата и ще изникнат 2 супермодерни бийч бара, които обаче няма да са разположени на пясъка. Плажните услуги ще запазят цените от м.г. – 3 лв. за чадър и 4 лв. за шезлонг. Медицинското обслужване и водното спасяване са осигурени, увери Андрей Василев. Ще бъдат разкрити 26 поста с по двама спасители. Само от вълнолома до рибарския плаж ще има 12 спасителни пункта. Става дума за бивши ватерполисти, които работят от миналата година за концесионерите. Нов медицински пункт ще бъде разкрит на Южния плаж, на разположение на плажуващите, ще има и постоянен реанимобил. Лекарска помощ ще оказват екипи от болница „Св. Клементина”. За нуждите на морското спасяване ще бъдат закупени 2 лодки и един джет.

До дни на Южния плаж във Варна предстои инсталирането на уникална пързалка, която е обявена за най-голямото и безопасно съоръжение в света на надуваемите атракции. 53-метровото „Хипо“ е първото по рода си у нас и е с грандиозни размери – високо е 11 метра, платформата за спускане е 8 метра, а най-широката част – 14,3 метра.
За да се улесни достъпа до плажа, ще бъдат изградени 3 нови паркинга. Те ще осигурят около 1000 паркоместа, които ще могат да се ползват безплатно.Така паркоместата по ивицата ще достигнат до 1600, каза Василев. 85 000 лева е глътнало само възстановяването и санирането на Морските бани, които от години се рушат, коментира още Андрей Василев. Монтирани са по 8 нови съблекални и тоалетни по цялата ивица, каза още той.

По информация от DARIK News и Черно море

През тази година има сериозна опасност българските плажове да останат без водни спасители. Причините са различни. От една страна е слабата плувна подготовка на младото поколение, която води до твърде малък интерес към отговорната професия. От друга страна е желанието за по-голяма чиста печалба на стопаните на плажове и псевдо заинтересоваността на държавата към проблема.

Младите хора предпочитат да работят по басейни и плажове в Западна Европа и в Съединените щати. С настъпването на предстоящият летен сезон множество водни спасители отново ще се отправят в чужбина, за да търсят място под слънцето.

Водното спасяване е въпрос на държавна политика. С решение на МС на НРБ от 1963 г. подготовката на водните спасители и организацията на водното спасяване в страната се възлага на БЧК. През 1968 г. излиза 10-то ПМС с което държавно се регламентира водноспасителната дейност. За един дълъг период от време БЧК става методически ръководител и координатор по проблемите на водното спасяване. Той е в пряка връзка  със съответните стопани на водни площи, плажове и къпални места, които по установените нормативи изграждат и издържат водноспасителните станции и постове. По плажовете на българското Черноморие се създава добре организирано, професионално водно спасяване, което става модел за други водноспасителни служби по света.

С настъпването на демократичните промени обаче, настъпват изменения в организацията на водното спасяване в страната.

Плажовете, които са държавна собственост се отдават на фирми, на концесия или под наем.

БЧК отговаря за обучението на водни спасители, а с организацията на водноспасителната дейност по бългаското Черноморие се занимават изключително стопаните на плажове.

Стопаните на плажове са задължени да изградят водноспасителни служби според държавните изисквания. За съжаление незнанието на повечето от тях, а понякога и нежеланието им, както и липсата на добър контрол от страна на държавата водят до не спазване на правилата и масово застрашаване на живота на гражданите.

Водното спасяване е разходна дейност. Това към което стопаните на плажове имат интерес са приходните дейности, докато тези при които има изваждане и харчене на пари се изпълняват само по задължение. Нещо повече, търсят се вратички да се заобиколи нормативната уредба и всичко се прави на ръба на разрешеното.

Могат да бъдат дадени много примери за подобни нарушения. Ето само един.

В нормативната уредба е указано, че личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от спасителите наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч. Това означава, че минимумът спасители който трябва да бъде назначен на пост е трима спасители, тъй като работното време ежедневно е 10 часа, има обедна почивка, когато спасителят в определен момент не е на пост и т. н. Към днешна дата никой стопанин на плаж не назначава по трима спасители на пост.

Други примери, за нарушения са поставяне на спасителните постове на разстояние по-голямо от 100 метра един от друг, липса на оборудване и не пълна комплектовка на постовете, ангажиране на спасителите с несвойствен труд, през активният сезон поставяне на табели „Къпането забранено” на участъци от плажа и пр.

Тук основна е ролята на държавата. Плажът е държавна територия и собственост. Има подписани договори между държавата и стопаните на плажовете относно стопанисването им. В тях е залегнало и осигуряването на водно спасяване, като част от договора. Държавата трябва да следи за стриктното спазване на тази част, а  при неизпълнение от страна на стопаните на плажове, да налага такива санкции, че на последните въобще да не им идват мисли за икономии. Държавата обаче, я интересува да вземе концесионната такса, а чиновниците отговарящи пряко за проблема са некомпетентни в материята.

Съществува реална опасност през идващият нов сезон, за множество инциденти с нещастен край. След войната по пътищата се отваря нов нелеп фронт – по плажовете.

Агенция КРОСС

Балчик /КРОСС/ Съвместна комисия на местната администрация, РИОКОЗ и РУ на МВР Албена и Балчик проверява годността на морските плажове и плувните басейни на територията на Община Балчик.

В рамките на два дни членовете на комисията ще направят оглед на 15 морски плажа и плувни басейни и ще определят кои да бъдат включени в разрешените за ползване водни площи през летния сезон.
Проверката е на основание на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водни площи. Съгласно изискванията на РИОКОЗ е необходимо местата за къпане да имат осигурени спасителни постове, а зоните за воден спорт трябва да бъдат обозначени и отделени от тези за къпане. Според изискванията трябва да бъде осигурено и медицинско обслужване.

/КП/

В днешният брой на вестник „Монитор“ има интересна информация за проведената среща между концесионери на южни плажове и представителите на областната администрация в Бургас.

Виж линка:

Искат 240 хиляди лева за бургаския плаж.

Всеки летен сезон от вътрешността на страната към Черноморските курорти се командироват полицаи, които да подпомогнат опазването на общественият ред там. Това се налага поради преселението на големи групи от хора към морето и курортните селища.

С какво точно се занимават командированите полицаи не е тема на тази публикация, но е факт, че ги няма там, където са най-големите струпвания на хора – на плажовете. През деня 90 % от курортистите са край морето, като на един средно статистически плаж в активният сезон може да има между 5 и 10 хиляди души. Тези хора в повечето случаи не се познават по между си или са обособени в компании, всяка от които е сама за себе си. Често между отделни хора или групи от хора възникват конфликти, които понякога прерастват в скандали и сбивания. Поради липсата на полиция на плажовете, в такава ситуация някои граждани се обаждат за помощ на телефон 166 или на новият 112. До като пристигнат органите на реда обаче, скандалите прерастват в побоища и има тежки последствия.

Проблеми имат и спасителите от водно спасителните служби на плажовете при вдигнати жълто или червено знаме. Много граждани не спазват указанията им и нарушават реда. Когато им се отправи забележка, под влияние на алкохол или дрога някои от тях налитат на бой. Други граждани със самочувствие на добри плувци не спазват разпоредбите и влизайки в морето увличат със себе си  хора, неумеещи да плуват, което е потенциална опасност за възникване на водни инциденти.

Заплаха за живота и здравето на гражданите има и при нарушаване на правилата, на някои водноатракционни услуги, където са необходими санкции.

Според закона за полицията е необходимо да има полицейско присъствие там където има струпвания на големи групи от граждани. Факт е обаче, че през активният летен сезон множество от хора на плажовете има, но няма полицаи. Или може би има, но са цивилни, по бански… на почивка.