Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Източният плаж в Несебър (плажа в стария град) вече е обезопасен с водни спасители. На плажа има поставени две вишки и са обозначени спасителни постове. На тях има по един спасител, за сега толкова – по-добре от табели забраняващи къпането.

Има и медицински пункт, за сега неработещ, но с надежда да заработи до края на сезона.

bTV

Аз, репортерът

Вчера група роми по „НЕЧИЕ“ нареждане нарязаха и изнесоха всички вишки на спасителите от плажа в Бургас… Почиващите предполагат че след успеха за първи път от години на плажа да няма концесионер (който да окупира с платени чадъри цялата ивица до водата), следва удар по общината като се изнася всичко от предния собственик. Един дядо попита „а какво стана със старите бургаски постове – преди тези на Ваклин“?

МРРБ днес извърши проверка на плажовете на Слънчев бряг. Проверени бяха южен, централен и северен плаж.

Нарушения за сега не е ясно констатирани ли са, но спасителните постове бяха преброени. Отчиташе се броят на спасителите по постове, а именно по двама ли са в наличност, което е факт.

Разбира се всички по плажовете знаеха предварително за тази проверка и част от водните атракции, тези които не са много законни не работиха въобще.

Интересно е какво ще бъде записано като констатация по повод проверката от извършващите я, тъй като има множество нарушения видни с просто око.

Спасителните кули на ММЦ Приморско са уникални спасителни съоръжения. Построени през 60-те години на миналия век с цел да бъдат ползвани за наблюдение на водната повърхност и за командни центрове, за управление на водноспасителната дейност на плажа, днес те се рушат.

Първа кула

За водноспасителна дейност се ползва основно първа кула. Там е базирана водноспасителната служба и медицинския пункт на плажа. До скоро на кулата имаше  сирена, която оповестяваше за наличието на воден инцидент на плажа, но… вече няма.

От години втора кула на ММЦ Приморско не се ползва по предназначение. Създадена за водноспасителна дейност в днешно време тя е по скоро плажно заведение отколкото спасително съоръжение.

За първоначалното и предназначение напомня единствено веещото се на кулата знаме.

Упадъкът е от години и е показател за отношението на държавата (плажът е държавна собственост) към водното спасяване.

Агенция „Фокус“

Снимка: Община Бургас

Бургас. Община Бургас ще поиска от държавата безвъзмездно да прехвърли за стопанисване централния плаж в Бургас. За целта общинската администрация ще изпрати писмо до областния управител като представител на държавата, за да бъде поставен въпроса пред Министерски съвет. Общината ще осигури както спасителната и медицинска дейност, така и почистването на плажната ивица. Това каза пред радио „Фокус- Бургас” кметът на община Бургас Димитър Николов.“ Беше внесено предложение от мен в Общинския съвет и общинските съветници одобриха докладната записка за стопанисване на централния плаж в Бургас. Мотивът е ,че вече втора година този плаж стои безстопанствен. Беше отдаден преди две години на концесия, но концесионерът се отказа. Миналото лято остана отново без стопанин. Ние бяхме принудени полулегално да го почистваме, за да държим състоянието му в по-приличен вид. Тази година ние кандидатстваме пред МС да ни го даде за безвъзмездно управление, защото общината няма възможност да се конкурира с частните фирми- концесионери и да плаща на държавата концесионна вноска или пък наемна цена. Желаем да го получим безвъзмездно, за да можем да организираме почистването на плажа, медицинското обслужване, спасителските постове, да изградим, може би, в по-западната му част места за плажен волейбол, с изискването да не бъдат допускани на самия плаж да бъдат монтирани или изграждани търговски заведения, кафенета, ресторанти. Единствено ще бъдат изградени места за обслужващата част като технически съоръжения или помещения за лекарите за медицинското обслужване, реанимационен пост, ако се налага, според изискванията на наредбата“, каза още кметът.
Достъпът до плажа ще бъде абсолютно безплатен. “ Ако ни го дадат, търсим спонсори, чрез които да монтираме чадъри и шезлонги, които да могат да се ползват също абсолютно безплатно от гражданите на Бургас и от туристите. Надявам се, че МРРБ и Областна управа ще подходят прагматично и няма да пуснат отново плажа в нова процедура да бъде отдаден под наем или на концесия, а ще го предоставят на община Бургас, защото плажът лятото е лицето на града. Все повече и повече хора търсят начин да посетят плажа. Северната част от плажа, която е взета от концесионер, е с платено ползване на чадъри и шезлонги. Ние искаме да предоставим алтернатива за абсолютно безплатен достъп, за да могат жителите и гостите на Бургас без финансова тежест и плащания да се наслаждават на пясъчната ивица“, заяви Николов.
Мария Русева

bulswim.info

Австралийското движение на сърфистките спасителни клубове започва в началото на ХХ век, във времето когато и плуването и сърфирането са били установени по австралийските плажове и нуждата от спасяване не само на давещи се, но и на упражняващи сърф спортове, е било оценено като наложително. В тези клубове се обединяват опитни сърфисти, които не само познават условията в местните океански води, но и типа на вълните, които се образуват по крайбрежията и плажовете…

Виц цялата статия: bulswim.info.

Факт е, че голяма част от гражданите посещаващи Черноморското крайбрежие през лятото не познават нормативната уредба регламентираща водноспасителната дейност и обезопасяването на плажовете. Непознаването на законите не ги освобождава от отговорност, но води до възникване на множество конфликтни ситуации, потърпевши от които са водните спасители, работещи на плажа.

Основна вина за възникване на тези ситуации имат концесионерите на плажове. Те са тези, които организират реда в концесионните си територии и от това как го правят зависи и ще има ли такъв. Една част от концесионерите, за съжаление не малка, се интересуват единствено от това как да изкарат по-голяма печалба. Инвестициите които те правят са основно в дейностите, които носят приходи.

Има втори тип стопани на плажове. За тях плажа, който стопанисват е голяма хапка – нямат реални финансови възможности и кадрови потенциал да го стопанисват.

Третият тип концесионери (на тях трябва да се поклоним и да свалим шапка), за съжаление най-малочисленият са тези които се опитват да създадат възможно най-добрата организация за работа на плажа.

Какво би трябвало да се направи на един плаж относно водното спасяване, за да се гарантира ред и законност на плажа?

Водното спасяване е разходна част. Необходимо е предварително да се направи разчет и да бъдат осигурени финансовите средства, които са необходими, за да бъде закупен спасителен инвентар според нормативните изисквания, да бъдат направени достатъчно на брой табели и да бъдат наети водни спасители.

Спасителният инвентар, който е необходим е описан в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. При липса на такъв, водните спасители може да не са достатъчно ефективни и да се достигне до воден инцидент с фатален край.

Що се отнася до реда на плажа (не само този който касае водноспасителната дейност), той се описва на табели, които се поставят на входните места на плажа.

Поставят се табели със схеми на плажната ивица, табла с означения на: разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ… телефон 112; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.

Задълженията на гражданите, ползващи водните площи, също трябва да бъдат изписани на табели и поставени на подходящи места. Табелите трябва да са изработени от устойчиви на атмосферните условия материали. Техните размери са свързани с големината на текста, изписан върху тях.

Поставят се и табели с текст, регламентиращ къпането на организирани детски групи (често срещана конфликтна ситуация).

На всеки спасителен пост се поставя табела с подробни указания за флаговата сигнализация, изписана по възможност на няколко езика, особено важно за плажове посещавани от чуждестранни туристи.

Приготвят се и необходимия за плажа брой предупредителни и забраняващи къпането табели.

Наемането на достатъчно качествени спасители е важно условие за безопасността на един плаж. За да са те ефективни, трябва да бъдат поне по двама на спасителен пост, а постовете трябва да са разположени максимум на 100 метра един от друг. Спасителите трябва да се занимават само с преките си служебни задължения, които са: наблюдение на поверената им водна площ, превенция сред посетителите на плажа и предприемане на спасителни акции. Факт е, че на много плажове това не се случва.

Някои концесионери възлагат на спасителите извършването на нерегламентирани дейности, които ги отклоняват от преките им служебни задължения. Други, целенасочено търсят и назначават на работа като водни спасители такива, със зависимост към алкохол, дрога и др., като целта е понеже са взети на работа, да бъдат благодарни, да правят компромиси със служебните си задължения и да работят за по ниско заплащане, или да не им бъде изплатена последната заплата с мотив… алкохола или дрогата.

Концесионерите на плажове целенасочено се стремят да принизят работата на водните спасители, като ги поставят в конфликтни ситуации с посещаващи плажа граждани. Същите могат да бъдат избегнати с описаните по-горе табели.

Гражданите посещаващи плажа, трябва да спазват разпорежданията на водноспасителната служба, тъй като това гарантира тяхната безопасност.

Георги Димитров

От 15 години по нашето Черноморско крайбрежие може да бъде срещнато жълто-червеното знаме. То е част от водноспасителната флагова сигнализация, но факт е, че много спасители не знаят какво точно означава, да не говорим за гражданите посещаващи плажа.

Произходът на този флаг идва от Австралия. По плажовете там, през далечната 1935 година са въведени червени и жълти знамена (червеното отгоре), като цветовете са разделени по диагонал, а не хоризонтално. По-късно се извършва промяна и цветовете се разделят по хоризонтала. В Австралия този флаг означава, че ивицата се охранява от водни спасители – „lifeguards on duty”. Поставя се на спасителните постове.

Този флаг е включен в международната флагова сигнализация за обезопасяване на водните площи.

До 1996 г. в България действа флагова сигнализация с бял, червен и черен флаг.. С наредба от същата година се извършва промяна. Въведена е международната флагова сигнализация. Записаното в наредбата по повод червено-жълтото знаме гласи: „Червено и жълто знаме (червеното отгоре) – наблюдавана зона между двата флага”. Този текст е доста произволно написан и позволява тълкуване.

Как би могло да бъде тълкуван този текст и съответно използван?

На големи открити плажове съществува вероятност всички спасителни постове да работят на един и същ флаг. Ако флагът е червен е забранено къпането, в този конкретен случай на целия плаж. Хората обаче, искат да влязат във водата, те са дошли за това, а е забранено. В такава ситуация водноспасителната служба на плажа разкрива място за къпане на гражданите. Избира се участък пред един или два спасителни поста, където се прецени, че вълнението е най-слабо. Този участък се подсилва със спасители и се разрешава къпането там, с повишено внимание, както от страна на спасителите, така и от страна на гражданите. На спасителните постове (пост) в чиято акватория става къпането се поставя червено и жълто знаме.

Аз съм виждал това да се прави. В същност вместо червено и жълто знаме, трябва да се постави обикновеното жълто знаме.

В последствие водноспасителната служба на БЧК въведе жълто-червеното знаме (диагонално разположени цветове), като означение за „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”. От там, трактовки много. Местата на цветовете се променят, а текстът се видоизменя така както му изнася на този който прави знамената и съответно табелите.

Жълто и червено знаме – начало и край на максимално обезопасена плажна ивица

Последната версия по темата е отново на водноспасителната служба на БЧК. Според тях червено–жълто знаме (червеното отгоре) с хоризонтално разположени цветове означава „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”.

Би било добре в новата наредба, ако някога все пак бъде въведена такава, да бъде точно фиксирано какво представлява на външен вид червено–жълтият флаг и какво точно означава, както и къде се поставя.

Георги Димитров

Това е плажа с най-добре организирано водно спасяване според проверяващите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. По какви критерии те са преценили, че е така е неясно, но от направените снимки се вижда, че постовете са комплектовани, спасителите са униформени, има буйове и добре изглеждаща спасителна лодка.

Спасителните въжета, обаче са трагични – сукани от сезал. Това не са спасителни въжета за водно спасяване.

Снимките са направени в края на лятото (31.08.2010 г.).