Водно спасяване / Vodno spasiavane /

GlobusNews

Обективът на GlobusNews засне дете, на възраст около 6-7 години, да кара джет без спасителна жилетка на неохраняем плаж (за да видите снимките големи кликнете върху тях). Сцената се развива само две седмици след като беше открит трупа на концесионера на къмпинг „Градина”, който влезе в морето с джет, но без спасителна жилетка. Медиите изписаха стотици страници затова как дори и човек да е отличен плувец падането от джет може да е фатално. Уви, родителите на това момче очевидно смятат, че това твърдение е погрешно. Сцената се разиграва на къмпинг „Делфин”, където няма спасители. Момченцето караше джета на най-ниска скорост, но съвсем само в дълбокото море…

Нептунов празник в Бургас. Спасителите извеждат лодката с Нептун. На първата снимка в ляво във водата до лодката, човекът с шапката е Петьо Пандира. На втората снимка, Нептун в спасителната лодка е Георги Калоянчев. Третата снимка е на Пандира.

Снимките са от архива на Румяна Емануилиду

E79 news

Наближаващият летен сезон накара повече от 30  души да изпробват възможностите си за водни спасители в Благоевград. Вчерашният изпит беше заключителен етап от проведения курс за спасители, който се организира от Българския червен кръст.
32-ма желаещи да станат водни спасители показаха способностите си на закрития плувен комплекс в Благоевград. Кандидатите да практикуват тази професия са преминали курс на обучение, който включва 52 часа теория и практика.
„По време на курса се обучават на различни начини за спасителна дейност,” каза експертът към БЧК Мая Антова.
Преди да стигнат до практическата част кандидатите държат теоретичен изпит. Успешно преминалите са допуснати до последния етап.
В последните няколко години интересът към професията е изключително голям. Все повече млади хора обаче се записват на водния курс, за да работят извън пределите на страната ни.

Ваня Иванова

Източник: http://www.e-79.com/?news_id=36060&list=1

Спасителните кули на ММЦ Приморско са уникални спасителни съоръжения. Построени през 60-те години на миналия век с цел да бъдат ползвани за наблюдение на водната повърхност и за командни центрове, за управление на водноспасителната дейност на плажа, днес те се рушат.

Първа кула

За водноспасителна дейност се ползва основно първа кула. Там е базирана водноспасителната служба и медицинския пункт на плажа. До скоро на кулата имаше  сирена, която оповестяваше за наличието на воден инцидент на плажа, но… вече няма.

От години втора кула на ММЦ Приморско не се ползва по предназначение. Създадена за водноспасителна дейност в днешно време тя е по скоро плажно заведение отколкото спасително съоръжение.

За първоначалното и предназначение напомня единствено веещото се на кулата знаме.

Упадъкът е от години и е показател за отношението на държавата (плажът е държавна собственост) към водното спасяване.

Община Бургас иска да стопанисва централния плаж. За целта общинската администрация ще изпрати писмо до областния управител като представител на държавата, за да бъде поставен въпроса пред Министерски съвет. Искането ще бъде за безвъзмездно предоставяне на плажа срещу осигуряване както на спасителната и медицинска дейност, така и на почистването на плажната ивица. През миналото лято, след отказа на „Онтайм“, плажът остана неохраняем. Въпреки това нямаше трагични инциденти, а посетителите се съобразяваха и не оставяха боклуци след плажуването.

Още: Общината иска да стопанисва централния плаж в Бургас.

С какво работно време трябва да работят водноспасителните служби по плажовете?

В Чл. 12. на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с ПМС № 182 от 24.07.1996 г., Обн., ДВ, бр. 65 от 31.07.1996 г. е записано следното: личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч.

Този текст ясно указва, че работното време на водните спасители на плажа е от 8 до 18 ч. При това става дума за работно време на спасителен пост, а не на отделни дежурещи спасители.

Записаното в текста „личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители” означава, че те трябва да са поне трима. От тези трима трябва да има двама спасители непрекъснато на поста. Ако на поста са назначени двама спасители ще бъде нарушена гореспоменатата наредба в часовете за обедна почивка или при извършване от спасител на физиологични нужди.

Чл. 12. на Наредбата кореспондира и с Кодекса на труда, и 8 часовия работен ден. Никъде не е казано, че работното време на спасителя е 10 часа. 10 часа е работното време на спасителния пост. Трябва да се прави разлика между работното време на спасителя и това на спасителния пост. За да бъда бъда разбран правилно давам пример с 8 часовия работен ден на лекаря и 24 часовото работно време на болницата.

Как се процедира по нашите черноморски плажове? Масова практика е в добрия случай на пост да се назначават по двама спасители. На мен не ми е известно в последните години да има плаж с назначени повече от двама спасители на един спасителен пост. Това е явно нарушение на нормативната уредба, която стопаните на плажове четат както дяволът чете евангелието.

Държавата, която им е дала да стопанисват плажовете, се прави, че всичко е в ред и не ги санкционира. Как обаче, да ги санкционира, когато хората занимаващи се с извършване проверки на плажовете са некомпетентни относно водноспасителната дейност. Има разбира се и конфликт на интереси. Не може БЧК да организира водноспасителната дейност на плажове в качеството си на подизпълнител и в същото време работещи в тази същата структура хора да проверяват тези плажове помагайки на МРРБ.

БЧК е организацията подготвяща водни спасители. Това води до извода, че там работят компетентни относно водното спасяване лица. В същото време, примерно БЧК – Бургас се явява подизпълнител при организацията на водноспасителната дейност на трите плажа на К.к. Слънчев бряг и ето как организира нещата. Работното време на спасителите там е от 8 до 18 часа, на постовете има по двама спасители, като първият идва на работа от 8 до 17 часа, а вторият от 9 до 18 часа. Наредбата е грубо нарушена и то не от кой да е, а от организацията в която работят експертите в тази област. На практика спасителните постове работят по 4 часа на ден с един спасител. Разбира се става дума за далавера, за пари и за икономии на средства от водно спасяване.

Лято - 2010

Още по интерсно е по плажовете във Варненско. Там работното време на водноспасителните служби е от 9 до 17 часа. Ама имало наредба, ама била нарушена нормативната уредба… Никой не е в състояние да накара спасителите които са 90% местни кадри да работят до 18 часа. Всички са специалисти, те са измислили водното спасяване в България. Развиват се теории, говори се за Кодекс на труда, а проверките се извършват от най-големите корифей – ВСС на БЧК–Варна.

При социализма работното време на водноспасителната служба беше 8 часов работен ден, фиксиран в Правилник от 9 до 17 часа. В новите демократични времена действа Наредба и в нея е записано: от 8 до 18 часа. На някои плажове обаче, социализма продължава да не си отива, а държавата нехае.

Георги Димитров

Това е снимка от 70-те години на спасителна лодка пристанала в Дяволската река, на устието и на южния плаж в Приморско.

Преди три години по време на кръгла маса на тема „Водноспасителната служба – постижения, проблеми и перспективи“, проведена в хотел „Азалия“, в курорта Св. Константин, Атанас Атанасов от Асоциацията на концесионерите на морски плажове предложи водните спасители да излязат от опеката на концесионерите на плажове. В дискусията тогава, участваха представители на националния съвет на БЧК, на дружествата по водно спасяване, активисти и ветерани.
Мнението на Атанасов бе, че водните спасители трябва да минат на длъжност към общините, като финансирането на дейността им се осигурява от концесионерите, държавата и туристическия бранш.

Преди два дни стана ясна и идеята на МРРБ половината от сумата, от концесионните такси, която в момента се предоставя на общините (около 5 млн. за 2010 г.),  да се инвестира за почистване на неохраняеми плажове, както и за изграждане на инфраструктура и достъпи до плажовете.

С част от тази сума плюс парите за водно спасяване осигурени от концесионерите, държавата и туристическия бранш могат да се изградят водно спасителни служби към общините, които да охраняват всички морски плажове през летния сезон.

Така няма да има неохраняеми плажове и почернените семейстава ще бъдат по-малко.

Жоро & Жоро

На проведената преди една година конференцията по проблеми на водното спасяване, която се състоя в пресцентъра на Фестивалния и конгресен център във Варна беше изказана идеята да се изгради Морска спасителна служба за цялото черноморско крайбрежие, по подобие на националната планинска към БЧК. Подобна самостоятелна и финансово независима държавна структура може да координира усилията на всички институции, които отговарят за безопасността на летовниците. Специалистите по водно спасяване се обединиха около тази идея.

Имаше и конкретно предложение подобен национален център по морско спасяване да се създаде във Варна. Председателят на БЧК Христо Григоров направи изказване, че градът разполага с достатъчно и добре подготвени кадри и освен това организацията може да предостави подходящ терен за изграждане на база във вилна зона Траката. Стана дума, че на разположение е и катер, а за морското спасяване би могло да се ползват и хеликоптери, което ще се скъси времето за настаняване в болница при инциденти.

Това беше преди една година. Към днешна дата реализация на идеята няма. Има само празни приказки.

Георги Димитров

Това е снимка от Бургаския плаж – 1975 г. Вижда се и спасителната вишка.

Източник на снимката е групата „Старият Бургас“ във Фейсбук.