Водно спасяване / Vodno spasiavane /

При забелязване на воден инцидент от спасителният пост се предприема спасителна акция. Единият от двамата спасители влиза по най-бърз начин във водата с цел да окаже помощ на пострадалия, а другият уведомява ВСС за произшествието след което се притича на помощ на колегата си. По българското Черноморие по-голямата част от водните инциденти стават в зоната на спасяване и особено често там където се пречупва най-далечната прибойна вълна.

Спасителят който влиза във водата да окаже помощ действа по следния начин:

-        стартира и с бягане по бреговата ивица стига до мястото от където по най-къс път по вода ще достигне до давещия се;

-        влиза във водата по посока на давещия се с бягане и скокове, с високо повдигане на колената, докато дълбочината достигне 70 – 80 см;

-        продължава предвижването с делфинови скокове до момента от който не може да отскача от дъното;

-        ако морската повърхност е гладка акцията продължава с плуване, а ако има вълнение се извършва гмуркане под насрещните вълни и отново с плуване се доближава до давещия се;

-        при достигане до давещия се, на разстояние 2 м от него спасителят извършва китово гмуркане, като с него се стреми да се скрие, да мине покрай него или под него и да му излезе в гръб;

-        веднъж минал в гръб на давещия се, спасителят се стреми да го хване по подходящ начин след което да започне транспортирането му към брега;

-        при достигане на плитката част на морското дъно се извършва пренасяне на пострадалия от водата на брега и се поставя на земята;

-        след изваждане на пострадалия на брега спасителите му оказват първа помощ до пристигането на медицински специалист.

Вторият спасител след като уведоми ВСС за инцидента се включва да помага на колегата си по пост. Ако има зелен флаг и морето е гладко той също може да влезе във водата и да окаже помощ при извличането на давещия се.

В това време на брега при мястото на инцидента пристигат по един спасител от всеки пост, които се включват в акцията. При добро време и море те обикновено помагат за транспортирането на удавника от морето на бреговата ивица.

Когато има вдигнат жълт или червен флаг и голямо вълнение на морето, спасителят който оказва помощ влиза във водата със спасително въже. Вторият спасител от поста подава от брега въжето, а дошлите на помощ от съседните постове спасители се включват в акцията участвайки в извличането от водата на спасителя и давещия се, и в транспортирането на последния от водата до брега.

На малки плажове обезопасени с един разкрит спасителен пост не е удачно използването на спасително въже, поради липса на спасители които да го изтеглят от водата. Такова може да се използва инцидентно само в екстремални обстоятелства. На такива плажове е удачно да се прилага индивидуално извличане на пострадалия с моряшка транспортна хватка. Ако последният е с големи габарити, широк гръден кош, дебел, с много силно развита мускулатура, спасителят не може да направи захват за моряшка транспортна хватка. Той хваща удавника и го държи над водата, за да не потъне изчаквайки пристигането на колегата си, след което двамата правят хватка подобна на моряшката транспортна, като всеки от тях хваща по една от ръцете на удавника. Така те го извличат на брега.

Георги Димитров

В състава на водноспасителните служби на плажовете работят водни спасители. Те трябва да притежават съответните документи за правоспособност.

Водните спасители трябва да са екипирани според изискванията, като на облеклото им е необходимо да има знаци на ВСС.

Работното място на водните спасители е спасителния пост.

Личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция.

Добре е на спасителните постове да се назначават по трима спасители, което е оптимален вариант и гарантира,че през цялото работно време на ВСС, на постовете ще има гарантиран минимум. Минимумът от двама спасители на пост е необходим, за да има взаимодействие между спасителните постове при предприемане на спасителна акция по време на воден инцидент. Третият човек на поста е необходим и за да могат да бъдат давани дежурства на наблюдателната кула на спасителната станция, а в най-натоварените периоди от работното време на плажа, спасителна гребна лодка с воден спасител на борда да патрулира зад близко стоящите плаващи знаци със задачата да не допуска преминаването на граждани зад тях.

При предприемане на спасителна акция трябва да има взаимодействие между спасителните постове. Когато е подаден сигнал за воден инцидент, по един спасител от всеки пост се отправя по посока към поста, подал сигнала. Целта е да бъдат подпомогнати колегите, които вече са предприели спасителна акция. На плажове, на които има разкрита спасителна станция, при воден инцидент и такава организация на работата, на поста подал сигнала за време до 1.30 мин. се събират 5-6 водни спасители. Това дава възможност във водата да влязат повече хора, както и да бъде организирано изтеглянето на пострадалия от водата със спасителното въже. При голямо вълнение на морето и вдигнат червен или жълт флаг, влизането във водата с въже по време на спасителна акция, гарантира както изваждането на удавника, така също и сигурността и безопасността на спасителя. Необходимо е обаче, на брега да има кой да тегли въжето и това отлично се решава с тази организация на работата.

Използването на спасителното въже по време на акция може да бъде приложено и при плажове с два, три или четири спасителни поста. При такава ситуация на поста подал сигнал за воден инцидент, за време до 50 сек. има 5 спасители при 4 поста; за време до 40 сек. – 4 спасители при 3 поста;  и за време до 20 сек. – 3 спасители при 2 поста.

При самостоятелен отделен спасителен пост използването на спасително въже не е особено ефективно, поради липсата на спасители, които да го изтеглят от водата заедно със спасителя и удавника. Използването на туристи от плажа за тази цел не е удачно, понеже крие голям риск за живота и здравето както на давещия се, така и на спасителя.

Изваждането на давещ се от морето със спасително въже ще бъде разгледано подробно по нататък.

При предприемане на спасителна акция своевременно се уведомява специалиста от медицинския пункт. Той по най-бърз начин се придвижва до мястото на произшествието, за да окаже помощ. Тъй като лекарската чанта тежи между 5 и 7 кг е удачно тя да стои на някой от централно разположените спасителни постове на плажа. От там до мястото на инцидента тя се пренася от спасител, който се е отправил на там. Това гарантира, че при пристигане на медицинския специалист чантата ще е вече там, а в същото време облекчава неговото придвижване.

При наличие на тежък случай на удавяне трябва да се извърши транспортиране с линейка (реанимобил) до болнично заведение.

При забелязан от наблюдателната кула инцидент в района на действие на спасителната станция, дежурният подава сигнал, а спасителите предприемат акция съобразена с конкретните особености на ситуацията.

При нещастен случай, възникнал на територията на водната площ извън охраняваната брегова ивица или извън района на действие на спасителната станция, спасителите не носят отговорност, но  предприемат спасителна акция.

На плажовете, на които действат изградени спасителни станции се провеждат тактически тренировъчни занимания. В тях се цели да бъдат доведени до автоматизъм действията на спасителите по време на воден инцидент, както и да бъдат проиграни повечето от възможните критични ситуации. Това дава допълнително самочувствие на спасителите и сигурност в собствените сили.

Тренировъчните занимания се ръководят от началника на спасителната станция.

Георги Димитров

През неактивния туристически сезон на всички плажове трябва да има поставени забранителни, предупредителни и информационни знаци, тъй като според действащата в Република България нормативна уредба през този период те подлежат на средно обезопасяване.

Със започване на активния летен сезон водните площи трябва да бъдат обезопасени максимално и на бреговите ивици трябва да бъдат разкрити водноспасителни служби.

Стопанинът на плажа и водноспасителната служба (ВСС) организират предпазването на гражданите от инциденти, предизвикани при къпане, плуване и водни спортове и ги запознават с начините за тяхното избягване. Охраната на водните обекти се организира по такъв начин, че да не се създават условия за възникване на воден инцидент.

На входните места на плажовете съгласно Наредбата за категоризиране на плажовете се поставят задължително информационни табла.

Размерите на таблото са: 1 м широчина и 1,5 м височина.

Таблото се изработва от метал. Боядисва се с основен цвят бял и се поставя на височина 1 м над терена.

Съдържание на отделните полета на таблото:

1. На български, руски, немски, английски и френски език се изписва видът на обекта – например „Морски плаж“.

2. Поставя се ламинирано копие от удостоверението за категория на обекта.

3. На кирилица и на латиница се изписва името на обекта – например „Русалка“.

4. Поставя се ламинирано копие от табелата с категорийната символика.

5. Ако зоната, където е поставено таблото, е неохранявана, на български, руски, немски, английски и френски език с червен цвят се изписва „Неохранявана зона“, а ако зоната е охранявана, полето остава празно.

6. Ако зоната, където е поставено таблото, е неохранявана, а охраняваната зона е вляво от таблото, се поставя синя стрелка, която да сочи наляво – посоката, където е охраняваната зона. Ако охраняваната зона е вдясно или таблото е поставено в охранявана зона, това поле остава празно.

7. Ако таблото се поставя в неохранявана зона, със син цвят се изписва разстоянието до охраняваната зона.

8. Ако зоната, където е поставено таблото, е охранявана, или ако е неохранявана, но вляво или вдясно има охранявана зона, на български, руски, немски, английски и френски език с червен цвят се изписва „Охранявана зона“.

9. Ако зоната, където е поставено таблото, е неохранявана, а охраняваната зона е вдясно от таблото, се поставя синя стрелка, която да сочи надясно – посоката, където е охраняваната зона. Ако охраняваната зона е вляво или таблото е поставено в охранявана зона, това поле остава празно.

10. Със син цвят се изписва разстоянието до охраняваната зона.

11. На български, руски, немски, английски и френски език с черен цвят се изписва „Собственик“.

12. На български, руски, немски, английски и френски език с черен цвят се изписва наименованието на собственика.

13. На български, руски, немски, английски и френски език с черен цвят се изписва „Ползвател“ или „Концесионер“ в зависимост това каква е формата на ползване.

14. На кирилица и латиница се изписва името на ползвателя или концесионера.

15. Поставя се схема на обекта, на който с пиктографски символи се обозначават:

15.1. охраняваната и неохраняваната зона;

15.2. разположението на обектите на водноспасителната служба и медицинското осигуряване;

15.3. обектите на санитарно-хигиенното поддържане – тоалетни, душови площадки, съблекални;

15.4. разположението на водните бази и коридори за водни спортове;

15.5. разположението на заведенията за хранене и развлечение;

15.6. разположението на защитени територии с кратко описание;

15.7. други указания за ползване на обекта – например „Забранено за животни“, „Забранено влизането на моторни превозни средства“ и пр.

16. Изобразяват се използваните пиктографски символи и на български, руски, немски, английски и френски език се изписва обяснение на всеки символ.

На същите места както и на спасителните постове се поставят табла с означенията на международната флагова сигнализация за обезопасяване на водните площи.

Задълженията на гражданите, ползващи водните площи, също трябва да бъдат изписани на табели и поставени на подходящи места. Табелите трябва да са изработени от устойчиви на атмосферните условия материали. Техните размери са свързани с големината на текста, изписан върху тях.

Табела със задълженията на гражданите, ползващи водните площи

В зависимост  от конкретните особености, на точно определени места на плажа могат да бъдат поставени различни видове забранителни, предупредителни и информационни знаци. Забранителните знаци посочват причините наложили забраната. Предупредителните знаци показват опасностите при къпане и плуване, а информационните – начините за оказване на първа помощ.

В началото и в края на охраняваната плажна ивица се поставят табели, обозначаващи началото и края на охраняваната зона. При определени ситуации част от плажната ивица може да бъде охранявана с табели забраняващи къпането. В началото и в края на максимално обезопасен участък от плажната ивица (плажа се охранява със спасителни постове) се поставя жълто-червен флаг, според изискванията на международната флагова сигнализация за обезопасяване на водните площи.

Първият спасителен пост се разкрива на разстояние до 50 м от флага, означаващ началото на максимално обезопасената плажна ивица. Следващите постове се разкриват на еднакво разстояние един от друг, като се спазва правилото за максимум 100 м разстояние по между им.

На разстояние до 50 м от последния спасителен пост се поставя флага, означаващ края на максимално обезопасената брегова ивица.

При наличие на разкрити пет или повече спасителни поста на плажа е необходимо организиране на спасителна станция.

Георги Димитров

Спасителният пост е основно звено при обезопасяването на водните площи. В него се извършва профилактична работа за предотвратяване на водните инциденти, води се наблюдение и се организира своевременното извличане и оказване на първа помощ на пострадал. В спасителния пост работят водни спасители. Личният състав на поста се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Двама спасители е минималния брой при който може да бъде разкрит спасителен пост. Това е свързано с нормативната уредба, но с оглед оптимизацията на работата, на поста трябва да бъдат назначавани трима спасители, което би гарантирало, че по време на дежурство ще има винаги двама действащи. При наличие на един воден спасител не може да бъде разкрит спасителен пост. Спасителният пост се оборудва със следния инвентар и съоръжения:

1. Спасително въже

2. Профилактично табло

3. Сигнални средства – свирка, рупор, мегафон

4. Спасителна топка с 30 м въже

5. Сигнални флагове

6. Сигнална мачта

7. Наблюдателна вишка със сенник и ветрозащитни плоскости

8. Слънцезащитен чадър

9. Спасителна лодка с гребла

10. Бинокъл

11. Комплект ограничителни и означителни плаващи знаци, маркери, табелки

12. Комплект за гмуркане № 1 (плавници, маска, шнорхел)

13. Термометри за вода и въздух

Спасителното въже представлява спасително средство за извличане.

Профилактичното табло трябва да бъде изработено от ламарина или от друг издържлив на атмосферните условия материал. На него с трайни цветове се нанася текст, уведомяващ гражданите за опасностите при къпане и плуване в морето и основните предпазно-хигиенни правила. Изписват се също означенията на международната флагова сигнализация, температурата на водата, температурата на въздуха и др.

Свирката е най-често срещаното сигнално средство. Всеки спасител трябва да има такава и по време на дежурство е задължен да я носи винаги със себе си. Свирката е идеално средство за свръзка между спасителните постове, а също така служи за привличане вниманието на гражданите.

Рупорът е говорна тръба с вид на фуния. Изработва се от ламарина. Заедно с мегафона който е електрически уред за пренасяне на говор на разстояние, служат за предаване на съобщения и връзка между отделните спасителни постове, постовете и спасителната станция, а така също и за предаване на предупреждения и съобщения на гражданите, ползващи водната площ.

Спасителната топка е част от оборудването на лодката с гребла. Използва се по време на акция, като се хвърля  по посока на давещия се.

Сигналните флагове се поставят върху мачта, която се монтира на наблюдателната вишка. Флаговете трябва да бъдат достатъчно големи, за да се забелязват от разстояние.

Наблюдателната вишка трябва да бъде със сенник и ветрозащитни плоскости. Подиумът трябва да е с височина не повече от 2 м. От нея се води наблюдение на цялата водна повърхност, на района на действие. Практиката обаче, показва, че вишката се използва само по време на екстремална ситуация, за наблюдаване на воден инцидент и при търсене на удавник около най-далечната прибойна вълна на плажа. При това положение, ако на поста има слънцезащитен чадър, който играе ролята на сенник (а такъв винаги има), вишката може да бъде от по прост тип.

Наблюдателна вишка

Бинокълът е наблюдателно средство, което увеличава ефикасността на наблюдението. Използва се за увеличаване на далечината на зрителното наблюдение в района на действие на спасителните постове. В системата на водното спасяване се използва призматичния бинокъл – неговите увеличителни възможности са по-големи. Може да се използва също далекогледна тръба.

Спасителният пост трябва да бъде снабден с комплект ограничителни плаващи знаци. Трябва да има на разположение и означителни табели и маркери, които при нужда  да влизат в употреба. Комплектът за гмуркане № 1  и термометрите за въздух и вода също са необходим инвентар на спасителния пост.

Според действащата в Република България нормативна уредба, спасителен пост се разкрива на разстояние до 100 м брегова ивица, на прилежаща водна площ. В зависимост от дължината на плажа се определя броя на спасителните постове.

Георги Димитров

Комплектът за гмуркане № 1 (плавници, маска,шнорхел) е представител на категорията спасителни средства – за търсене под водата на удавник.

Комплект за гмуркане

Комплектът е задължителен за оборудването на всеки спасителен пост. Освен за гмуркане и подводно търсене плавниците играят дейна роля и при извличане на удавник. Те трябва да бъдат с по-големи размери, по-твърди, с което спасителите получават по-голяма скорост и товароподемност. Шнорхелът и маската имат пряко отношение към подводното наблюдение, търсенето и откриването на потънали хора. Маската подобрява яснотата на наблюдението под водата, а шнорхелът дава възможност да се наблюдава дъното, като се плува с потопена във водата глава и се вдишва и издишва въздух.

Спасителна топка

Спасителната топка е част от инвентара на спасителния пост. Тя има приложение най-вече при спасяване от плавателен съд или от висок бряг, а също и в басейн. Направена е от гумена или друга плаваща материя и е увита с въжена уплетка за която да може да се хване давещия се. Прикрепена е към въже с дължина 30 метра и дебелина 6-8 мм, имащо качества подобни на спасителното въже.

Спасителното въже представлява средство за извличане на пострадал от водата. То е задължително в инвентара на спасителния пост. Трябва да е изработено от синтетична, негниеща и непотъваща материя, да е издържливо на опън до толкова, че да не се къса при тегленето на спасителя, пострадалия и влиянието на съпротивлението на водата. Дебелината на спасителното въже е 6–8 мм, а дължината му се определя от разстоянието между брега и най–далечната прибойна вълна на даден плаж. При фиксирана дължина от 100 м на спасителното въже се гарантира покриването на всеки плаж по българското Черноморие. Препоръчва се по въжето да няма възли, за да не се получи оплитане.

В единия край на въжето се прави гаша (клуп) чрез спасителен (моряшки) възел. Тя се обвива с мека материя (парцали и бинт) против протриване на тялото (раменете) при извличане. Гашата трябва да е достатъчно голяма по размер. Това е необходимо за да може свободно да се изхлузва от раменете, при теглене на въжето, когато ръцете бъдат вдигнати високо горе. Гашата се поставя зад врата и под раменете от спасителя. В другия край въжето завършва с по–малка халка или с плаващ означител.

Спасителното въже се намотава на макара. Тя дава възможност за голяма мобилност на спасителя и е за препоръчване. Въжето се привежда в готовност за употреба, като част от него се разполага зигзагообразно върху брега, така, че да може да се разгърне безпрепятствено при акция. Това е необходимо, за да не се получи удар върху макарата при влизането във водата, който да доведе до оплитане на въжето.

Макара със спасително въже

Съществува вариант въжето да бъде намотано на кълбо. Поне половината от него обаче, трябва да бъде разположено зигзагообразно върху брега пред кълбото. В противен случай е възможно кълбото да бъде вкарано във водата по време на употреба. При този вариант, намотаването на въжето на кълбо след акция или в края на работният ден отнема много време.

Когато на плажа има функционираща водноспасителна служба въжето е най-доброто  спасително средство при всяка ситуация възникнала около или в зоната на спасяване.

Георги Димитров