Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Последният български плаж, който до скоро не беше отразен на картата, малкото късче сивееща пясъчна ивица на село Резово е дадено под наем за стопанисване. Търгът е спечелен за срок от 5 години, а наемът, който трябва да се плаща на държавата за сезон е 600 лв. Сумата е малка, тъй като самата пясъчна ивица не е голяма площ. Плажът с уникална гледка към жълтите пясъчни ивици на турския бряг и към река Резовска може да се обходи за минута.

Предвидено е да бъде разкрит и спасителен пост.

Повече информация по темата: http://www.gramofona.com/liubopitno/andrey-edrev-vze-plazha-na-rezovo

Факт е, че голяма част от гражданите посещаващи Черноморското крайбрежие през лятото не познават нормативната уредба регламентираща водноспасителната дейност и обезопасяването на плажовете. Непознаването на законите не ги освобождава от отговорност, но води до възникване на множество конфликтни ситуации, потърпевши от които са водните спасители, работещи на плажа.

Основна вина за възникване на тези ситуации имат концесионерите на плажове. Те са тези, които организират реда в концесионните си територии и от това как го правят зависи и ще има ли такъв. Една част от концесионерите, за съжаление не малка, се интересуват единствено от това как да изкарат по-голяма печалба. Инвестициите които те правят са основно в дейностите, които носят приходи.

Има втори тип стопани на плажове. За тях плажа, който стопанисват е голяма хапка – нямат реални финансови възможности и кадрови потенциал да го стопанисват.

Третият тип концесионери (на тях трябва да се поклоним и да свалим шапка), за съжаление най-малочисленият са тези които се опитват да създадат възможно най-добрата организация за работа на плажа.

Какво би трябвало да се направи на един плаж относно водното спасяване, за да се гарантира ред и законност на плажа?

Водното спасяване е разходна част. Необходимо е предварително да се направи разчет и да бъдат осигурени финансовите средства, които са необходими, за да бъде закупен спасителен инвентар според нормативните изисквания, да бъдат направени достатъчно на брой табели и да бъдат наети водни спасители.

Спасителният инвентар, който е необходим е описан в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. При липса на такъв, водните спасители може да не са достатъчно ефективни и да се достигне до воден инцидент с фатален край.

Що се отнася до реда на плажа (не само този който касае водноспасителната дейност), той се описва на табели, които се поставят на входните места на плажа.

Поставят се табели със схеми на плажната ивица, табла с означения на: разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ… телефон 112; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.

Задълженията на гражданите, ползващи водните площи, също трябва да бъдат изписани на табели и поставени на подходящи места. Табелите трябва да са изработени от устойчиви на атмосферните условия материали. Техните размери са свързани с големината на текста, изписан върху тях.

Поставят се и табели с текст, регламентиращ къпането на организирани детски групи (често срещана конфликтна ситуация).

На всеки спасителен пост се поставя табела с подробни указания за флаговата сигнализация, изписана по възможност на няколко езика, особено важно за плажове посещавани от чуждестранни туристи.

Приготвят се и необходимия за плажа брой предупредителни и забраняващи къпането табели.

Наемането на достатъчно качествени спасители е важно условие за безопасността на един плаж. За да са те ефективни, трябва да бъдат поне по двама на спасителен пост, а постовете трябва да са разположени максимум на 100 метра един от друг. Спасителите трябва да се занимават само с преките си служебни задължения, които са: наблюдение на поверената им водна площ, превенция сред посетителите на плажа и предприемане на спасителни акции. Факт е, че на много плажове това не се случва.

Някои концесионери възлагат на спасителите извършването на нерегламентирани дейности, които ги отклоняват от преките им служебни задължения. Други, целенасочено търсят и назначават на работа като водни спасители такива, със зависимост към алкохол, дрога и др., като целта е понеже са взети на работа, да бъдат благодарни, да правят компромиси със служебните си задължения и да работят за по ниско заплащане, или да не им бъде изплатена последната заплата с мотив… алкохола или дрогата.

Концесионерите на плажове целенасочено се стремят да принизят работата на водните спасители, като ги поставят в конфликтни ситуации с посещаващи плажа граждани. Същите могат да бъдат избегнати с описаните по-горе табели.

Гражданите посещаващи плажа, трябва да спазват разпорежданията на водноспасителната служба, тъй като това гарантира тяхната безопасност.

Георги Димитров

Снимките са направени в края на лятото (31.08.2010 г.)

Снимките са направени в края на лятото (31.08.2010 г.)

Снимките са направени в края на лятото (31.08.2010 г.)

Снимките са направени в края на лятото (31.08.2010 г.)

Снимките са направени в края на лятото (31.08.2010 г.)

Снимките са направени в края на лятото (31.08.2010 г.)

Спасителите са облечени с жълти фланелки и поради спецификата на плажа, някои от тях вместо от спасителните постове наблюдават от буните.

През последните години се разгърна бурно строителство. В областта на туризма бяха построени много нови хотели, а към тях басейни. Обаче, за да функционират тези басейни има определени изисквания. Контролният орган който следи за това е РИОКОЗ.

В „Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи” е указано, че плувните басейни подлежат на максимално обезопасяване. Това означава, че на  плувен басейн с дължина над 25 м и повърхност над 312,5 кв. м се разкрива спасителен пост. Когато басейнът е с дължина до 25 м и повърхност до 312,5 кв. м, водноспасителната дейност се осигурява от един спасител за цялото му работно време.

При по-големите басейни, понеже рискът е висок хотелиерите спазват наредбата, а и контролният орган следи и налага санкции.

При по-малките басейни обаче, стопаните им често се изкушават да направят икономия от водно спасяване. С мотива, че басейнът е маломерен, плитък или безопасен, те не назначават спасител. Когато дойде проверка от РИОКОЗ, същите се правят, че за пръв път чуват, „че на толкова малък басейн трябва да има такъв”.

След като обаче, контролният орган им направи предписание, те започват да търсят вариант (вратичка) в нормативната уредба, който да им позволи да запазят статуквото.

А ето и варианта при който те не назначават спасител, басейна се ползва от посетителите, а РИОКОЗ гледа встрани.

За да бъде отворен (разрешен за ползване) басейна от РИОКОЗ, трябва да има осигурено водно спасяване. Ако не е отворен от РИОКОЗ, той официално не функционира. Ако една водна площ не е одобрена за къпане, според нормативната уредба тя трябва да бъде обезопасена с табели. И ето тук е тънкостта.

Хотелиерът, собственик на басейн (спестител от водно спасяване) пълни басейна (обикновено става дума за открити басейни) и поставя в близост до него табела „Басейнът е неохраняем”.

Гражданите желаещи да ползват басейна влизат в него и ако настъпи удавяне се твърди,че са влезли на собствена глава, собственика ги е предупреди с табела, но те не са се съобразили. Виновен е удавения, той е умрял…

Когато дойде проверка от РИОКОЗ, пред нея се твърди, че басейнът не е отворен, не работи и дори е поставена табела, че е неохраняем. На въпросът защо е пълен с вода се обяснява, че ако е изпразнен, ще се повредят плочките му, тъй като върху тях трябва да има налягане, за да не се отлепят, а иначе водата е чиста, за да е по-добър външният вид на хотелския комплекс и т.н.

Разбира се и част от кадрите на РИОКОЗ са податливи на корупционен натиск, и далаверата върви.

Явно Остап Бедер отново е герой на нашето време.

Сърфирайки из интернет случайно попаднах на Проект на Ученическа Спортна Школа „София”, Трето помощно училище „Едуард Сеген” и Спортен клуб „Вип Ринг”. Проектът се нарича „Неформално обучение по плуване и безопасност край водата – „Спасителен пост”.

Проектът е финансиран по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и Европейския Социален Фонд.

Сега е модерно да се правят проекти и да се усвояват европейски пари. Много хора биха желали да участват, но не знаят как. Какъв е смисълът на един проект е отделен въпрос, важното е да се усвоят (какъв термин само!) парите.

Освен съдържанието на проекта, прави впечатление и защитата на сайта на който е качен.

Вижте за какво става дума:

Code _ SAFE.