Водно спасяване / Vodno spasiavane /

www.vsekiden.com

Спасителите нямат власт над нарушителите, трябва да има плажна полиция

Г-н Силов, искате създаването на плажна полиция. Ще има ли такава?

Въпросът е поставян от 40-50 години. Решение няма и няма да има скоро. Миналата година Националната комисия по водно спасяване постави официално въпроса пред МВР. И имаме официален отговор – на този етап не може въобще да се мисли за плажна полиция. Казват ни, че при инцидент трябва да се обаждаме и да искаме помощ по нормалния ред. Плажната полиция е нещо, което е абсолютно необходимо и из цял свят се прави. По-рано на всеки плаж у нас имаше милиционер, който отговаряше за случващото се на плажа, координираше се със спасителите и се намесваше на място. Сега обаче няма такова нещо, отрязаха парите.

Защо е толкова необходима плажната полиция?

Спасителите нямат никакви юридически правомощия и сила да се справят с проблемите. Много често се налага да решават казуси, които не са в тяхната компетенция и власт. Затова трябва да има овластен човек, тъй като много често се стига и до побой над спасители. Курортистите не спазват указанията на Водно-спасителната служба, които са задължителни. Като отидат на плаж и казват – аз отговарям за себе си. Не си дават сметка, че са на обществено място, където има задължения – не трябва да се влиза във водата при червен флаг или с помощни средства, защото е опасно. Но това не се спазва.

Колко често се налага да викате полиция по плажовете?

Много често се налага. Много често също спасителите предпочитат да не викат полиция, тъй като полицаите идват след като всичко е свършило. Това са хиляди хора и винаги възникват някакви инциденти.

За какви инциденти по-точно говорим?

Има случаи, в които курортистите не изпълняват указанията на спасителите и влизат в морето, налитат на бой, когато им се направят забележки. А спасителите нямат юридическа власт да спрат един такъв човек.

Правили ли сте сметка, колко полицаи са ви нужни във вашия регион?

Сметка може да се направи, когато има някакво отношение към този проблем за решаване. А такова отношение няма. Лошото е, че в близките години това няма да се реши. Ние имаме и други проблеми. Трябва концесионерите да си назначат необходимия брой спасители и да не ги занимават с несвойствени дейности.

Какви например?

Нашите спасители ги обръщат на всякакви. На басейните поливат цветята, копаят, косят трева. Косиш тревата и наблюдаваш с другото око басейна. На плажовете ги карат да се занимават с друга дейност. Назначават се нетрудоспособни хора. Големите проблеми са на по-малките плажове, с големите се справяме добре, в нашата област те са оборудвани както трябва. Но няма икономически интерес да се охраняват плажовете, а именно те са много посещавани от хората. Слагат една табела „Неохраняван плаж“ и като дойдат чуждите туристи на нашите прекрасни плажове виждат една табела, на която пише “Къпането забранено”.

Как стоят нещата в другите страни?

Навсякъде в нормалните страни има плажна полиция, а водното спасяване е или към полиция, или към пожарна, или към гражданска защита. Това са държавни организации, които имат своите права и там проблеми няма. В САЩ например, спасителите са като сътрудници към полицията и при всяко обаждане пристига полицейска кола и нарушителите си плащат глобите на място. А при нас като се обадим на полицията ни отговарят, че няма свободни коли или идват на другия ден да ни питат какво е станало.

Телевизия „Европа“

Водноспасителната служба към Българския червен кръст настоява служители на Министерство на вътрешните работи да се включат активно в опазването на реда и сигурността по плажните ивици в страната. Идеята е полицаите да бъдат на плажа до водните спасители, като в случаи на по-опасни инциденти да могат да реагират навременно, съобщава репортерът на телевизия „Европа“ Мария Сталянова.

Заради многото случаи на конфронтации и открита агресия между туристи под влияние на на алкохол и водните спасители, БЧК са изпратили и писмо до МВР, в което мотивират желанието си за плажна полиция.

Развитие все още няма и по друг дългогодишен апел на БЧК – а именно да се върне задължително обучение по плуване в училище за децата до 3-ти клас, каквото е имало до 1975 година.

Агенция „Фокус“

Варна. Вече е сформирана комисията, която ще одобрява дейността на басейните за тази година, съобщи за радио „Фокус” – Варна Лаврентий Силов, председател на Водноспасителната служба към БЧК – Варна. Той уточни, че вече е пристигнала заповедта от кмета на Варна Кирил Йорданов и съвсем скоро ще бъде излъчен представител на БЧК, който ще участва в комисията. По закон собствениците на водните съоръжения имат право да ги пускат в експлоатация, след като получат разрешително от комисията. От началото на този месец тече срокът, в който ще се приемат заявления за експлоатацията на плажове и басейни. Силов добави, че информацията, с която разполага към момента е, че около 13 плажа по всяка вероятност тази година ще останат без охрана, като има някакъв шанс два-три от тях да бъдат отдадени в последния момент на концесия. Останалите обаче ще останат неохраняеми, като ще има поставени табели на няколко езика. „Туристите идват да видят прекрасното ни море и красивите ни плажове, а ще видят по една табела”, коментира още специалистът. Силов добави, че окончателно ще стане ясно колко са неохраняемите плажове след 21 май, когато областният съвет ще има окончателни данни за това колко ще се плажовете, които ще се охраняват. Към момента има информация, че 22 плажа пък са отдадени на концесия. През миналия сезон неохраняемите плажове в района на Варна бяха общо 23, от които 13 – в града.
По отношение на басейните директорът на Водноспасителната служба коментира, че по последни данни, водните съоръжения в хотели в града и курортите са над 230. Повече от половината се намират в курорта „Златни пясъци” – около 140.
Лаврентий Силов заяви, че в края на месеца ще се сформира екип на БЧК, който ще направи проверки на плажовете във Варна. Според него обаче тези проверки си остават само за Червения кръст, тъй като никой не се интересува от тях.
Сред мероприятията, които предстоят тази година председателят на Водноспасителната служба във Варна заяви, че в предпоследната седмица на юли ще се проведе станалата вече традиционна седмица на водното спасяване.
Десислава Стоянова

Радио Фокус

„За проблема с въвеждането на плажна полиция по Черноморието се говори от години, но той засега остава нерешен”. Това каза в интервю за радио „Фокус” – Варна Лаврентий Силов, председател на Водно-спасителната служба към Български червен кръст /БЧК/ – Варна. По думи на Лаврентий Силов, по време на конференцията по проблемите на водното спасяване през миналата година е обсъждан проблема, но сред множеството нерешени проблеми остава и този с въвеждането на плажна полиция. Силов коментира, че курортното дело като мащаб се разви изключително много през последните години, а законовата страна не отговаря докрай на новото положение. Той посочи, че се очаква да излезе излизането на нов Закон за водното спасяване и за крайбрежието, чрез които ще бъдат решени редица проблеми. Засега въвеждането на плажна полиция остава на заден план и поне за тази и следващата година няма да бъде въведена, уточни Силов. Той припомни, че преди години по варненското крайбрежие е имало полицаи (тогава милиционери), които са познавали контингента и са следели за конкретни и типични проблеми. Засега обаче остава проблема с финансирането на тези служители. Лаврентий Силов посочи, че в по-големите страни има въведена такава служба, която е държавна и в много тясна връзка с полицията. Той разясни още, че от години се коментира и въвеждането на обособена самостоятелна Плажна спасителна служба, както е напр. Планинската спасителна служба.

P. S. Препечатано без редакция.

С какво работно време трябва да работят водноспасителните служби по плажовете?

В Чл. 12. на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с ПМС № 182 от 24.07.1996 г., Обн., ДВ, бр. 65 от 31.07.1996 г. е записано следното: личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч.

Този текст ясно указва, че работното време на водните спасители на плажа е от 8 до 18 ч. При това става дума за работно време на спасителен пост, а не на отделни дежурещи спасители.

Записаното в текста „личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители” означава, че те трябва да са поне трима. От тези трима трябва да има двама спасители непрекъснато на поста. Ако на поста са назначени двама спасители ще бъде нарушена гореспоменатата наредба в часовете за обедна почивка или при извършване от спасител на физиологични нужди.

Чл. 12. на Наредбата кореспондира и с Кодекса на труда, и 8 часовия работен ден. Никъде не е казано, че работното време на спасителя е 10 часа. 10 часа е работното време на спасителния пост. Трябва да се прави разлика между работното време на спасителя и това на спасителния пост. За да бъда бъда разбран правилно давам пример с 8 часовия работен ден на лекаря и 24 часовото работно време на болницата.

Как се процедира по нашите черноморски плажове? Масова практика е в добрия случай на пост да се назначават по двама спасители. На мен не ми е известно в последните години да има плаж с назначени повече от двама спасители на един спасителен пост. Това е явно нарушение на нормативната уредба, която стопаните на плажове четат както дяволът чете евангелието.

Държавата, която им е дала да стопанисват плажовете, се прави, че всичко е в ред и не ги санкционира. Как обаче, да ги санкционира, когато хората занимаващи се с извършване проверки на плажовете са некомпетентни относно водноспасителната дейност. Има разбира се и конфликт на интереси. Не може БЧК да организира водноспасителната дейност на плажове в качеството си на подизпълнител и в същото време работещи в тази същата структура хора да проверяват тези плажове помагайки на МРРБ.

БЧК е организацията подготвяща водни спасители. Това води до извода, че там работят компетентни относно водното спасяване лица. В същото време, примерно БЧК – Бургас се явява подизпълнител при организацията на водноспасителната дейност на трите плажа на К.к. Слънчев бряг и ето как организира нещата. Работното време на спасителите там е от 8 до 18 часа, на постовете има по двама спасители, като първият идва на работа от 8 до 17 часа, а вторият от 9 до 18 часа. Наредбата е грубо нарушена и то не от кой да е, а от организацията в която работят експертите в тази област. На практика спасителните постове работят по 4 часа на ден с един спасител. Разбира се става дума за далавера, за пари и за икономии на средства от водно спасяване.

Лято - 2010

Още по интерсно е по плажовете във Варненско. Там работното време на водноспасителните служби е от 9 до 17 часа. Ама имало наредба, ама била нарушена нормативната уредба… Никой не е в състояние да накара спасителите които са 90% местни кадри да работят до 18 часа. Всички са специалисти, те са измислили водното спасяване в България. Развиват се теории, говори се за Кодекс на труда, а проверките се извършват от най-големите корифей – ВСС на БЧК–Варна.

При социализма работното време на водноспасителната служба беше 8 часов работен ден, фиксиран в Правилник от 9 до 17 часа. В новите демократични времена действа Наредба и в нея е записано: от 8 до 18 часа. На някои плажове обаче, социализма продължава да не си отива, а държавата нехае.

Георги Димитров

През 2010 г. Водноспасителната служба (ВСС) на БЧК фокусира дейността си върху  следните дейности:

• Обучение на водноспасителни кадри;

• Профилактична дейност сред учениците и гражданите;

• Оказване на методическа помощ за организиране на водноспасителната дейност;

• Международна и спортна дейност.

Виж целия отчет:

Otchet na VSS na B.Ch.K. – 2010

Четейки изготвената отдавна и неприета все още нова проектонаредба за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи стигам до униформата на спасителите на плажа.

Жълта фланелка, червена шапка и червени гащета. Това ще е новата униформа на спасителите на плажа, според документа. Проектонаредбата е изготвена от експерти на Български Червен кръст (БЧК) и от членове на Националната комисия по водно спасяване (с представители на всички отговорни държавни институции).

Въпросът който аз бих задал веднага е защо са избрани такива цветове за униформа на спасителите. В сега действащата наредба цветът е оранжев. Какво налага промяната в цвета?

Факт е, че в момента спасителите се обличат както си искат. На повечето плажове дори,  те нямат отличителни знаци и най-често са по разноцветни бански. А регламент за цвета на униформата има и сега.

При положение, че няма единна организация, която да организира водноспасителната дейност по плажовете, а това извършват концесионерите и наемателите им, къде е логиката да има единни цветове на униформата на спасителите на плажа.

Как е решен въпроса по света? Отговорът е – различно. Има обаче, един общ принцип.

Униформата на спасителите на плажа касае водноспасителната служба. В държави където има единна водно спасителна служба по плажовете, цветовете на спасителните екипи са еднакви. Това е униформа на организацията. Там където има отделни водно спасителни служби, организирани поединично съществуват и различни по цвят екипи.

Австралия, държавата с най-развито водно спасяване в света е пример и за това. APOLA – Австралийската професионална организация на спасителите на океан, която се занимава с водно спасяване по австралийското крайбрежие има бели фланелки и тъмно сини гащета, спасителите от Бонди бийч са екипирани в изцяло сини, дори светло сини екипи, а на много плажове се срещат и предложените жълта фланелка, червена шапка и червени гащета.

Георги Димитров

Преди три години по време на кръгла маса на тема „Водноспасителната служба – постижения, проблеми и перспективи“, проведена в хотел „Азалия“, в курорта Св. Константин, Атанас Атанасов от Асоциацията на концесионерите на морски плажове предложи водните спасители да излязат от опеката на концесионерите на плажове. В дискусията тогава, участваха представители на националния съвет на БЧК, на дружествата по водно спасяване, активисти и ветерани.
Мнението на Атанасов бе, че водните спасители трябва да минат на длъжност към общините, като финансирането на дейността им се осигурява от концесионерите, държавата и туристическия бранш.

Преди два дни стана ясна и идеята на МРРБ половината от сумата, от концесионните такси, която в момента се предоставя на общините (около 5 млн. за 2010 г.),  да се инвестира за почистване на неохраняеми плажове, както и за изграждане на инфраструктура и достъпи до плажовете.

С част от тази сума плюс парите за водно спасяване осигурени от концесионерите, държавата и туристическия бранш могат да се изградят водно спасителни служби към общините, които да охраняват всички морски плажове през летния сезон.

Така няма да има неохраняеми плажове и почернените семейстава ще бъдат по-малко.

Жоро & Жоро

На проведената преди една година конференцията по проблеми на водното спасяване, която се състоя в пресцентъра на Фестивалния и конгресен център във Варна беше изказана идеята да се изгради Морска спасителна служба за цялото черноморско крайбрежие, по подобие на националната планинска към БЧК. Подобна самостоятелна и финансово независима държавна структура може да координира усилията на всички институции, които отговарят за безопасността на летовниците. Специалистите по водно спасяване се обединиха около тази идея.

Имаше и конкретно предложение подобен национален център по морско спасяване да се създаде във Варна. Председателят на БЧК Христо Григоров направи изказване, че градът разполага с достатъчно и добре подготвени кадри и освен това организацията може да предостави подходящ терен за изграждане на база във вилна зона Траката. Стана дума, че на разположение е и катер, а за морското спасяване би могло да се ползват и хеликоптери, което ще се скъси времето за настаняване в болница при инциденти.

Това беше преди една година. Към днешна дата реализация на идеята няма. Има само празни приказки.

Георги Димитров

Това, че държавата не е решила по най-удачния начин въпросът с охраната и обезопасяването на морските плажове е добре известен факт.

При конкурсните търгове за отдаването на плажове на концесия беше заложен проблем. По-голяма тежест във формулата за изчисляване на печелившия има цената на концесионната такса, а не охраната и обезопасяването на плажа. Това доведе до високи такси, които предлагаха бъдещите концесионери на държавата, а в следствие, тя им даваше конкретния печеливш плаж. Последствие от това са високите такси на търговските услуги, но това е отделен въпрос.

Като част от концесионните договори, концесионерите са длъжни, да осигурят водното спасяване, медицинската служба, почистването на плажа, както и да предоставят срещу заплащане съответните услуги като чадъри, шезлонги и леки питейни заведения. Факт е, че на плажовете с концесионери има спасители, друг въпрос е съгласно действащата нормативна уредба ли са обезопасени те.

Какво се случва обаче, с плажовете, които нямат стопани? В България има над 200 морски плажа от които концесионери имат 70 – 80. Останалите, които не са атрактивни от гледна точка извличане на печалба, са безстопанствени и държавата ги предоставя на областните управители и на общините, да им намерят стопани. Тези плажове не са обезопасени, не се охраняват от спасители, а в същото време през активния сезон са посещавани от граждани.

Това създава потенциална опасност за възникване на произшествия и водни инциденти, които могат да доведат до нещастен за хората, фатален изход.

С оглед на това, че от човешкия живот по важно няма, трябва да се създадат водноспасителни служби на тези плажове. Дали тези служби ще бъдат на местно или централизирано управление е отделен въпрос, но създаването им и обезопасяването на плажовете е абсолютно необходимо.

Що се отнася до проблема с финансирането на водноспасителните служби по безстопанствените плажове, то той не е труден за решение. Не е нужно дори да се изискват финанси от държавата.

Всички концесионери плащат концесионни такси. За по миналата 2009 година те са 8 млн. лева. Държавата връща половината от тези пари в общините, а те трябва да ги използват по предназначение, целево за обезопасяване и почистване на плажовете, които нямат стопани.

Георги Димитров