Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Новинар

Българи и чужденци пренебрегват правилата, а така стават инцидентите

Борис Захариев / Фото: Aни Петрова

Борис Захариев е експерт във Водно-спасителната служба към БЧК. Завършил е Националната спортна академия с профил плуване. Работил е като спасител на басейн, във водни паркове и по морето. Бивш състезател е по плуване и водно спасяване. Участвал е в европейски и световни първенства по водно спасяване. Преподавал е плуване в спортно училище. В момента е временно изпълняващ длъжността треньор по водно спасяване към БЧК.

- Г-н Захариев, колко са удавените хора през тази година?
- До момента имаме 44 удавени. От тях 11 са на морето, 2 от случаите са в басейн, останалите са във вътршността на страната – в язовири, реки и микроязовири. Там няма как да има спасители, защото площта е голяма, а и повечето язовири не са с добро качество на водата. Тези места са забранени за плуване.

- На какви критерии трябва да отговаря човек, който e решил да става спасител?
- В момента курсовете са разделени на два вида – за бесейни и водни паркове, както и за водни площи и море. За всяко едно от тези нива курсът започва с приемен изпит. Покриват се и нормативи за 50 м свободен стил. Те трябва да се изплуват за 1 минута. Има и 25 м бруст, тук се съблюдава само техниката. Това е важно, защото при хватките за извличане на удавници е много важно да се владее този стил плуване. Важна е техниката на краката, ръцете. След норматива кандидатите се обучават на много други умения. Такива са хватките, както и да работят със спасителните средства и въже.

- Вярно ли е, че повечето спасители предпочитат да работят на басейни, а не на морето?
- Нямаме такава статистика. Басейните не са никак безопасни и не може да се каже, че работата е лека. Въпреки това тенденцията е такава. Басейните и без друго са повече. Заплащането също е по-примамливо.

- Много от спасителите казват, че е много трудно да се видят главите на плуващите на около 200-300 м навътре в морето, а в басейна е доста по-лесно.
- Да, това е така. Но затова пък има зона, която е определена за къпане и плуване и тя не е толкова далеч. Тя е до 2 м дълбочина или до 100 м навътре в морето.

- Колко спасители има по Черноморието?
- Точна статистика нямаме. Единствено можем да кажем колко са обучените от Българския червен кръст. Можем да кажем само за плажовете, които се охраняват чрез БЧК. В момента това са само два плажа – в Албена и Бургас.

- Има ли случаи, в които хора, които не са завършили курсовете, работят като спасители?
- Такъв вариант не знам да има. Тук трябва да се знае, че не е необходимо да си добър плувец, за да си добър спасител. Това е необходимо качество, но не е единственото. Спасителят трябва да е концентриран, да може да наблюдава, да преценява ситуацията и да предотвратява инцидентите. Добрият спасител е точно това – да умее да предотвратява инцидентите.

- Има ли дела срещу спасители, които не са си вършили добре работата?
- Има такива заведени дела, тъй като при всеки фатален инцидент се предприемат разследвания. За осъдени не мога да кажа. Може би има няколко случая през годините. Не трябва да се забравя, че има случаи, когато спасителят може и да си е свършил работата. Разбираемо е при инсулт или инфаркт да не може да се направи много.

- Намаляват ли спасителите с всяка изминала година? Някои се оплакват от малкото пари, които получават.
- Обучените спасители за 2010 г. са 888 човека, а за водни площи и море са 268. Към днешна дата за 2011 г. има обучени съответно 752 за басейни и за море 265. Още сме по средата на годината и виждаме, че за море са обучени толкова, колкото за цялата 2010 г. До края на тази година ще обучим още, защото след летния сезон продължават курсовете.

- Какво заплащане получават?
- За морето около 600-650 лв. плюс осигурени храна и спане. За басейните долу-горе се припокриват нещата, но има места, където им дават и малко повече. Има и спасители, които заминават в чужбина. На доста места се признава преминатият курс. Там разликата в заплащането идва от стандарта на живот. Примерно заплатата в САЩ е по-висока, но когато си плати всички разходи, ще му остане колкото и тук. Там може да вземаш по 8 долара на час на 8-часов работен ден, но трябва да си плащаш спане и храна.

- Какво мислите за инцидента на Златни пясъци, при който загина германското момиченце? Кой трябва да понесе отговорността?
- Аз мога да кажа кои са инстанциите, които проверяват, но що се отнася до това кой трябва да понесе отговорността, не бих могъл да кажа. След като има повтаряемост на инцидентите трябва да се търси изход от положението, за да не се повтаря в бъдеще. Националната агенция за надзор на строителството е органът, който прави проверките. Ведомството трябва да прецени дали този басейн е опасен или безопасен.

- От министерството на регионалното развитие и благоустройството обявиха, че още през април са помолили общините да проверят басейните, но им отговорили, че всичко е наред. Впоследствие видяхме, че не е така. Можем ли да очакваме и други инциденти, подобни на този в Златни пясъци?
- Има общински комисии, които се сформират и те имат задачата да проверят не само басейните, а всички водни обекти. При тези проверки се установява дали има спасител, спасителен пост, оборудване. Има и човек от регионалната инспекция по хигиената, който съблюдава за водата.

- А техническата изправност?
- За техническата изправност не са компетентни. Може би трябва да се потърси представител на институция, който е компетентен, за да отговаря специално за тази част.

- Можем ли да кажем, че има още доста басейни, които са „потенциални убийци” ?
- Не мисля, че трябва да ги наричаме толкова страшно. Трябва да се наблегне на факта, че където има вода, не е безопасно. В случая германското дете може би не е наблюдавано какво прави и затова се е случило това нещастие. Спасителят е бил там и е отреагирал веднага, но работата на родителите в случая, къде е? Нека по-малките да не бъдат оставяни самостоятелно в басейните, а да са под наблюдение. Ако се забележи, че някоя от игрите не е безопасна, да се реагира. В случая трагедията е заради чистото детско любопитство – да види, да пипне и оттам става проблем. Въпреки всичко, не можах да разбера дали е имало защитна решетка или е нямало на басейна.

- Какво мислите за идеята да има плажна полиция, която да предпазва туристи и спасители от хора в неадекватно състояние?
- Идеята е да има сътрудничество от страна на полицията, както е в други държави. Пример за това са САЩ. Там има тясна взаимовръзка между спасители и полиция, каквото е предложението и за нашата страна. Работата няма да е по-различна за полицаите, т. е. ще се въдворява ред и ще се следи да не се нарушават законите. Така ще се избегне саморазправата, а и ще се провокира малко по-голямо уважение към спасителите. На всеки му е ясно, че когато трябва да се разговаря с пияни туристи е много трудно.

- Кога най-често се стига до саморазправа?
- Ясно е, че когато се прави забележка при червен флаг да не се влиза във водата, на никой не му е приятно, че го спират. Ясно е също, че това се прави, за да се спаси животът им.

- Безотговорни ли са туристите по родното Черноморие?
- Безотговорни не знам дали е точната дума, но може да се каже, че не са стигнали на това ниво на култура, при което да уважават спасителите и да знаят какви правила трябва да спазват. Има много българи, както и чужденци, които пренебрегват правилата, а от там стават и инцидентите.

- Резултат от пренебрегване на правилата ли са инцидентите, които станаха с джетове и моторни лодки? Трябва ли и там по-сериозен контрол?
- Абсолютно. За тези моторни лодки и джетове отговарят концесионерите. Тези, които отдават плавателни съдове, задължително трябва да дават спасителни жилетки на хората, за да може при евентуален инцидент да се предотвратят сериозни наранявания.

- Кой трябва да контролира това?
- Отново Министерството на регионалното развитие и благоустройството, комисията, която минава да проверява дали са изпълнени предписанията за плажа. Освен това е редно да се гледа и за коридора за плавателните съдове.

Йордан Йорданов

Агенция „Фокус“

София. От началото на годината на територията на страната са регистрирани 28 удавяния. Това каза пред Радио „Фокус” Иван Георгиев, старши специалист във Водно спасителната служба на БЧК. Той допълни, че по-тревожен е фактът, че шест от тези удавяния са на деца до 17-годишна възраст. По думите на Георгиев, основната причина за удавяния на децата е слабият родителски контрол. Другите основни причини за инцидентите са непознаване на опасностите при плуване, неумението да се излезе от опасните ситуации, възникнали във водата, както и незнанието да се помогне на човек, който се дави. Иван Георгиев подчерта, че плажовете по Черноморието са около 209 на брой, като 100 от тях са отдадени на концесия, а останалите все още не се охраняват. „Като цяло общата бройка за водоеми на територията на страната са над 4000 и за съжаление повечето инциденти стават във вътрешността, а не толкова в охраняемите водни площи. Статистиката от миналата година показва, че 80% от инцидентите стават на неохраняемите водоеми”, каза още Иван Георгиев. Специалистът посъветва гражданите през летните месеци да се къпят във водоемите, които се охраняват от Водно-спасителна служба.

Марица и Чая вземат най-много удавници, а началото на лятото е най-опасният сезон. За това предупреди вчера Халил Алиев от водноспасителната служба към БЧК. Причината е достъпността на реките, където жителите на Пловдив, Асеновград и околните селища често търсят прохлада в летните жеги. Те дори си имат любими места за плажуване, където децата често ходят сами. В началото на сезона водата както в реките, така и в каналите и язовирите е затоплена само на повърхността – от 30 до 50 см. В дълбочина температурата рязко се понижава, а това е сигурна предпоставка за схващане на ръка или крак и изпадане в шок на къпещия се. В неохраняемите водни площи подобни ситуации почти на 100 процента завършват фатално, обясняват от Водноспасителната служба. През миналата година в региона имаше 4 удавяния, от които и един трагичен случай с дете, като всички инциденти са били в неохраняеми водни площи, цитират статистиката от БЧК. Тази година вече има две удавяния, като последното беше миналата седмица в язовир край Сопот.

Прочети цялата статия:

Марица и Чая водят по удавници – Вестник „Марица“.

Днес във връзка със Седмицата на водното спасяване, Водноспасителна служба към Областен съвет на Български Червен кръст – Пловдив, проведе демонстрация на техники за спасяване при водни инциденти и оказване на първа долекарска помощ. Мероприятието беше широко отразено в интернет пространството.

На интернет адрес: http://plovdiv24.bg/pic/6562/34.html бяха публикувани снимки от събитието.

Ние препечатваме последните две от тях с въпрос, правилно ли е показаното на тях?

P.S. Нищо лично, просто става дума за демонстрация…

По случай откриването на летния сезон, на 06.06.2011 г. от 17:00 ч., в Бургас традиционно ще се проведе шествието на Водно-спасителната служба към БЧК-Бургас. То ще тръгне от площада пред БСУ по ул.“Александровска“, до община Бургас и в посока Морско казино. В мероприятието, което открива седмицата на водното спасяване, участие ще вземат водни спасители, доброволци на БЧК, специалисти и мажоретния състав и оркестъра на ОУ „Бр.Миладинови“.

Източник: http://news.burgas24.bg//259508.html

Радио Фокус

Добрич. От 1 юни “Водноспасителната служба” към ОС на БЧК в Добрич ще назначи 11 водни спасители по плажовете на Северното ни Черноморие. Това съобщи Петър Андреев, началник на службата в добруджанския град, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Варна. В момента за безопасността бдят 20 водни спасители. Още четирима ще започнат работа след 5 юни. На всички спасителни постове в Албена има осигурен воден спасител. В момента е поставен червен флаг, което означава, че къпането в морето е абсолютно забранено. Въпреки това се намират смелчаци да се потопят, а морската вода продължава да се затопля. Сега температурата й е между 18 и 20 градуса. Под 18 градуса обаче правилникът изключва къпане в морската вода дори за водните спасители, защото съществува риск за здравето на хората и може да се стигне до гравитационен шок, каза Петър Андреев. Той обърна внимание на едно любимо занимание на курортистите – да скачат на вълните, за да ги изтласкват до брега. Трябва обаче да се прави разлика между различните типове вълнение – мъртво, ветрово и прибойно. Особено опасно е мъртвото, при което скачащите на вълните туристи се приземяват на дънни ями или попадат в течения. Така те рискуват живота си. При подобен вид вълнение в събота в курортното село Кранево е станал инцидент с мъж, влязъл в морето да спасява от удавяне жена. Мъртвото вълнение е станало причина “спасителят” да се удави. Петър Андреев подчерта, че къпането в морето се препоръчва да става на охраняеми плажове, където има водна и медицинска служба, която може да окаже помощ в случай на нужда. След като флагът по плажовете в Албена стане жълт, ще бъдат обозначени и зоните за къпане с шамандури, отбеляза Андреев. Разходка обаче из курорта и плажовете му показва, че местата, където се използват водни съоръжения – джетове, банани, скутери за парасейлинг, не навсякъде са ограничени с въжета на пясъка, а това е задължение на фирмите, предоставящи плажната услуга. Така се осигурява безопасността на плажуващите на брега. Въпреки, че туристическият сезон постепенно набира скорост в Албена и все още плажовете са полупразни, вече има смелчаци, готови да преживеят полет над морето с парашут, дърпан от скутер.

Жулиета Николова

Агенция „Фокус“

Фокус: Г-жо Томова, започнаха ли вече курсовете за водни спасители, които БЧК организира всяка година?
Теодора Томова: БЧК провежда обучения за водни спасители във всички 28 областни организации на страната. Нямаме фиксирани дати за провеждането на курсовете. Групите се сформират според интереса на кандидатите. Курсовете са два вида – за спасители на плувни басейни и водни паркове и за открити водни площи и море. Мога да кажа, че интересът и тази година към курсовете е доста голям.
Фокус: Как се става воден спасител? Какви са изисквания към кандидатите, за да получат достъп до тези курсове и колко струват курсовете?
Теодора Томова: Имаме приемен норматив за влизане за курс за воден спасител, който е: за плувни басейни и водни паркове 50 метъра свободен стил трябва да може да плува кандидатът за една минута и 25 метра бруст за техника без време. Това е приемният изпит за басейни. Съответно за откри водни площи и море – 100 метра свободен стил за една минута и 50 секунди и отново 25 метра бруст без време. Кандидатите трябва да са навършили 17 години. Курсовете се състоят от часове по теория и практика. Завършването става със заключителен изпит пред комисия по теория и практика. Средната цена на курса, която не е строго фиксирана и зависи от броя на кандидатите, е около 160 лв. за първо ниво (за басейни и водни паркове) и 90 лв. за второ ниво (за открити водни площи и море). За да се явят на второ ниво, трябва да са изкарали първо.
Фокус: Каква част от кандидатите успяват да се справят в тези критерии, за да станат водни спасители?
Теодора Томова: Нормативът ни е така добре изчислен, че дава възможност при сериозно отношение на кандидатите към курса почти всички след това да го завършат. По инструкция дори не допускаме и повече от две отсъствия в курса, след което кандидатът сам се елиминира. Така че той е принуден да посещава редовно часовете по теория и практика, което пък му гарантира почти сигурното завършване на курса. Но има и кандидати, които остават на поправителен изпит заради някои от елементите на изпита. Изпитът по практика и теория се състои от различни елементи – плуване под вода, плуване свободен стил, хвърляне на спасителна топка, вадене на предмет от дъното и други. Във всеки един от тези елементи човек може да бъде оставен на поправителен изпит само на този елемент.
Фокус: Тоест не се правят никакви компромиси?
Теодора Томова: Да. Не би трябвало, тъй като става дума за професионална квалификация, освен това водното спасяване е свързано с живота на хората.
Фокус: Освен БЧК има ли друга организация, която провежда курсове за спасители в страната?
Теодора Томова: Не. Съгласно наредбата за водното спасяване БЧК обучава водните спасители и издава съответните документи за правоспособност.
Фокус: На кои плажове БЧК извършва водно спасителна охрана?
Теодора Томова: В момента фактически започва организацията на сезона. Това основно го правят колегите от областната организация на Добрич и Бургас. В момента те са в процес на преговори. Основно организацията ни в Добрич работи с курортен комплекс „Албена”, а за организацията ни в Бургас нямам точна информация. В момента колегите там са в период на преговори. Държа да подчертая, че става дума за много малко плажове. С един на „Албена” и с около седем-осем плажа в Бургаска област се занимава Червен кръст. В страната ни, както е известно има над 200 плажа и не всички се охраняват.
Фокус: Колко водни спасители са нужни у нас през активния летен сезон?
Теодора Томова: Няма страна в света, която да е обезопасила всичките си плажове. Това не трябва да ни успокоява, че не трябва да се стремим към тенденцията по-голям брой плажове да бъдат охранявани, което намалява и водните инциденти. Това е свързано с финансови и икономически механизми и с отдаването на съответните плажове съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и Закона за концесиите с отдаването на тези плажове на дългогодишни концесии или за отдаването им под наем за срок от пет години. Така че нещата са много динамични и различни всяка една година. Затова не може да се каже колко спасители са необходими.
Досега от създаването на водното спасяване към БЧК са обучени над 45 000 водни спасители. Всяка година обучаваме около още 1200 водни спасители. Ние бихме могли да обучаваме неограничен брой кандидати, стига те да имат желание и да могат да покрият приемния норматив за влизане в курса.
Фокус: Заплатата на водния спасител не е много атрактивна. Обучените от нас отиват да работят в САЩ. Какво може да се направи, за да останат все пак в България?
Теодора Томова: Това зависи от стандарта на заплащане в нашата страна. Освен това една такава професия като водния спасител, която е свързана с опазването на човешкия живот и респективно носене на съдебна отговорност при инцидент, трябва да се заплаща по-добре.
Фокус: Това не означава ли, че тази професията не се уважава достатъчно добре у нас?
Теодора Томова: Тук говорим за финансово измерение. Ако заплащането е по-добро, ако условията на труд са по-добри, със сигурност ще има и повече кандидати за водни спасители в нашата страна и те не биха търсили и не биха работили тази работа в чужбина. Професията на водните спасители е сезонна. Тези хора практикуват някакви други основни професии. Някои от тях са ученици последна година. Много трудно работодателят би пуснал в съвременните условия един свой служител за месец-два или три да работи като спасител. Проблемът с отпуските също е сериозен.
В последните години има тенденция към подобряване на условията на труд на водните спасители. Но има още много какво да се желае.
Фокус: Има ли недостиг на водни спасители през лятото?
Теодора Томова: Тъй като тази професия е сезонна, за да се разчита, че спасителите ще бъдат наети за месец-два или три, е нужно много по-рано те да организират личната си отпуска и личния режим на живот. При нас обаче се получава една тенденция на хаос стопаните на водни площи да се сещат от днес за вчера, че има трябват такива кадри. Това също е проблем. Тоест за наемането на водни спасители концесионерите на плажовете трябва да мислят още през зимата, когато се карат ски по пистите.
Фокус: Какво може да предотврати неприятните инциденти, свързани с алкохола и агресията на плажа?
Теодора Томова: В тази връзка преди година изпратихме официално писмо до МВР за включването на полицаи при работата на водните спасители, тоест при нарушаването на обществения ред, при неспазване на указанията, на водния да спасител да може полицаи да помага. Пример за това е практиката в САЩ с т.нар. плажни патрули, както и в някои други европейски страни. Според нас този човек трябва да е на плажа със съответната униформа, със съответния респект и освен, че ще подпомага работата на водния спасител, той трябва да извършва една превенция и да респектира гражданите, които смятат да нарушават правилата. Съвсем различно ще е положението, ако успеем да постигнем това. Засега обаче не срещаме разбиране. От БЧК освен да настояваме за това, няма какво друго да направим. В момента има един-единствен плаж, където знам, че има полицаи, които помагат на спасителите – това е в „Слънчев бряг”. Виждала съм ги лично още преди години. Там е постигната някаква система на организация.
Фокус: Кога водните спасители не могат да се справят сами?
Теодора Томова: Когато има агресивни граждани, употребили алкохол, включително и наркотици, граждани, които са неадекватни. Самите спасители са обучени, че трябва да бъдат внимателни, да не прибягват до сила, до груба физическа саморазправа. Лошото е, че когато техните указания не се изпълняват, може да настъпи воден инцидент с фатален край, а това се връща като бумеранг към самия воден спасител. Следва следствие, съдебни дела и т.н.
Гражданите трябва да гледат на водния спасител като на техен приятел, който бди за техния живот и именно поради тази връзка трябва да спазват и неговите указания и препоръки.
Фокус: На година в България се давят между 140 и 160 души. Какво сочи анализът за причините?
Теодора Томова: 80 на сто от тези инциденти са във вътрешността на страната в откритите водоеми, които са неохранявани и неподходящи за къпане. Много малко са удавянията на море, още по-малко на плувни басейни.
За миналата година има три удавяния в плувни басейни. Причините са в неоценяване на опасностите, оставяне на децата без родителски контрол, употребата на алкохол. Има инциденти с рибари, има и самоубийства.
От тези 20 % от удавянията в море и басейни, около 13 са извън работното време на спасителя или на са се случили на неохранявани морски плажове. Много малко са удавянията има в рамките на работното време на спасителите на охранявани морски плажове.
Фокус: Тоест може да се каже, че ефикасността на водните спасители е почти на 100 %?
Теодора Томова: Хайде да не е на 100 %, но е поне 97 %.
Фокус: Според вас задължително ли децата трябва да се научат да плуват още в училищна възраст? Не трябва ли това умение да стане един задължителен елемент от самото образование на човек?
Теодора Томова: Ние обръщаме внимание и на институциите, и на обществото, и на медиите. Преди години имаше задължително обучение по плуване, което отпадна. Имаше 30 задължителни часа по плуване във втори и трети клас. Затова ние бихме искали да се заложи плуването в образователната програма в училищата. Ние смятаме, че е време да се помисли за въвеждане на тази форма поне като първа крачка там, където има басейни и възможност. Тъй като не говорим само за водни инциденти, говорим и за здравето на децата. Това е един много полезен спорт – знаем, че децата са подложени на затлъстяване, на обездвижване. Така че ще има наистина един добър ефект от въвеждането на задължителното плуване още в училище.
Затова държавата трябва да насочи един финансов ресурс, който ще бъде с безспорен ефект за децата – за тяхното здраве и живот.
Очевидно е, че много малък процент от българите умеят да плуват и особено по-младото поколение. Ние виждаме това – ще дам и доказателство – кандидатите за водни спасители, които идват за курсовете, една част от тях отпадат заради ниската си плувна култура. Тоест имат желание, но нямат възможности. Има много големи областни градове, в които няма нито един закрит плувен басейн. Във варна например – една от най-големите плувни школи на България, туристически, голям град, само до преди няколко години също нямаше закрит басейн. А какво да говорим за малките областни градове. Ако се строят пък басейни, то те се строят така, че да не са подходящи за обучение. Те са по-скоро за развлечение, с барчета, басейни към хотели. Не се строи плувен басейн, който да е по стандарта 25 метра дължина, с 50 метрова дължина, където да се провеждат обучения по плуване, да не говорим за високо спортно майсторство – плувните клубове също изпитват ужасни затруднения за подготовката на спортистите си.

Галина Димова

Агенция „Фокус“

София. Очевидно е, че много малък процент от българите умеят да плуват. Това се отнася особено за по-младото поколение. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” директорът на дирекция „Водноспасителна служба” към Българския червен кръст (БЧК) и световен шампион по водно спасяване за 1983 година Теодора Томова.
Според нея е време плуването да стане задължително умение, което децата да придобиват още в училище.
„Ние обръщаме внимание и на институциите, и на обществото, и на медиите. Преди години имаше задължително обучение по плуване, което отпадна. Имаше 30 задължителни часа по плуване във втори и трети клас. Затова ние бихме искали да се заложи плуването в образователната програма в училищата. Смятаме, че е време да се помисли за въвеждане на тази форма поне като първа крачка там, където има басейни и възможност. Тъй като не говорим само за водни инциденти, говорим и за здравето на децата. Това е един много полезен спорт – знаем, че децата са подложени на затлъстяване, на обездвижване. Така че ще има наистина един добър ефект от въвеждането на задължителното плуване още в училище”, каза Томова.
Според нея е очевидно, че много малък процент от българите умеят да плуват. Това се отнася особено по-младото поколение.
„Ще дам и доказателство – кандидатите за водни спасители, които идват за курсовете, една част от тях отпадат именно заради ниската си плувна култура. Тоест имат желание, но нямат възможности. Има много големи областни градове, в които няма нито един закрит плувен басейн”, посочи още тя.
Във Варна например до преди няколко години е нямало закрит басейн.
„А какво да говорим за малките областни градове. Ако се строят пък басейни, то те се строят така, че да не са подходящи за обучение. Те са по-скоро за развлечение, с барчета, басейни към хотели. Не се строи плувен басейн, който да е по стандарта 25 метра ширина, с 50-метрова дължина, където да се провеждат обучения по плуване, да не говорим за високо спортно майсторство – плувните клубове също изпитват ужасни затруднения за подготовката на спортистите си”, посочи още Теодора Томова.
Галина Димова

Агенция „Фокус“

София. Над 45 000 водни спасители са обучени досега от създаването на водното спасяване към Българския червен кръст (БЧК). Това каза в интервю за Агенция „Фокус” директорът на дирекция „Водноспасителна служба” към БЧК Теодора Томова, която е и световен шампион по водно спасяване за 1983 година.
Всяка година БЧК обучава около 1200 водни спасители. „Ние бихме могли да обучаваме неограничен брой кандидати, стига те да имат желание и да могат да покрият приемния норматив за влизане в курса”, каза Томова.
БЧК провежда обучение за водни спасители във всички 28 областни организации на страната. Няма фиксирани дати за провеждането на курсовете. Групите се сформират според интереса на кандидатите. Курсовете са два вида – за спасители на плувни басейни и водни паркове и за открити водни площи и море.
„Мога да кажа, че интересът и тази година към курсовете е доста голям”, коментира Теодора Томова.
За да могат да се обучават в курса на БЧК за водни спасители, кандидатите трябва да издържат приемен норматив.
За плувни басейни и водни паркове кандидатът трябва да може да плува по 50 метра свободен стил за една минута и 25 метра бруст за техника без време. Съответно за курса за открити водни площи и море – 100 метра свободен стил за една минута и 50 секунди и отново 25 метра бруст без време.
Кандидатите трябва да са навършили 17 години. Курсовете се състоят от часове по теория и практика. Завършването става със заключителен изпит пред комисия по теория и практика. Средната цена на курса, която не е строго фиксирана и зависи от броя на кандидатите, е около 160 лв. за първо ниво за басейни и водни паркове и 90 лв. за второ за открити водни площи и море.
БЧК е единствената организация у нас, която извършва обучение на водни спасители. Съгласно наредбата за водното спасяване БЧК обучава водните спасители и издава съответните документи за правоспособност.
Галина Димова

Агенция „Фокус“

Добрич. Назначени са първите осем водни спасители, които следят за реда по плажовете на северното ни Черноморие. Това съобщи началникът на служба “Водно спасяване” към ОС на БЧК в Добрич Петър Андреев, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Варна. В момента има четири обходни двойки водни спасители, които обикалят плажовете в Албена в часовете от 8.30 до 17.30 часа. Стъпаловидно броят на спасителите ще се увеличава в зависимост от метеорологичното време и туристопотока, каза Андреев. Засега няма регистрирани водни инциденти в района по плажовете, които се охраняват и имат “Водноспасителна служба”.

В Албена вече са пристигнали първите туристи от Германия и Румъния. Заради студеното време обаче малцина са смелчаците, които влизат в морската вода и то само, за да се натопят, а не да плуват, тъй като температурата е около 12 градуса. Всеки миг, в който слънцето напече обаче има ентусиасти за плажуване, отбеляза Петър Андреев.

Жулиета Николова