Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Водното спасяване е измислено отдавна и не е необходимо в днешно време, занимаващите се с него ръководещи го фактори да откриват отново топлата вода. Не е нужно да бъдат творци измисляйки новости. В България хората занимавали се със същата дейност преди години са разработили перфектна система.

Тази система е проверена през годините и е определено работеща. Ако е необходимо да бъдат правени нововъведения в нея, то те би трябвало да са свързани с новите видове техника разработени през годините.

Акъл да дава се опитва всеки, но опитът показва, че няма по добро от издържалото проверката на времето.

Преди пет години на Бургаския плаж бяха поставени плаващи платформи закотвени на нивото на шамандурите, успоредно на брега. От тях спасителите трябваше да наблюдават за водни инциденти на плажа.

На понтоните се разположиха спасителни постове. Така на бургаският плаж се създаде „безопасна” зона за къпане, от двете страни на която дежуряха кордоните от спасители.

Тези съоръжения, четири на брой изкараха един сезон и повече за тях не се чу. Безопасна ли беше така охраняваната зона за спасяване е друг въпрос. Не бяха ли понтоните цел за себедоказване на начинаещи плувци? … или на гмуркачи? Какво би се получило ако някой подводничар гмуркайки се под понтона остане там? Кой щеше бъде виновен за това? Подводничарят ли, който се себедоказва или този, който е поставил понтона в разрез с нормативната уредба и по този начин създава предпоставка за воден инцидент?

А водните спасители дежурещи по понтоните?  Тях морска болест не ги ли лови? А ако ги лови, пълноценни ли са като спасители?

И това за какво беше нужно? Може би да задоволи болна амбиция на хора решили, че всичко започва от днес и от тях?

… накрая морето, с което шега не бива, постави нещата на мястото им. Скъса котвите на понтоните и ги изхвърли на брега.

Сега, същите хора са замислили нова рационализация, искат да бъдат заменени медицинските лица на плажа с парамедици – спасители. Според тях така било по света.

А как е по добре за обществото, за безопасността на гражданите? Лекар реаниматор за реанимационните пунктове и медицинско лице с изкаран реанимационен курс за медицинските пунктове или спасител – парамедик на плажа?

Медузите са безгръбначни животни от тип мешести, обитаващи солените води. Появили са се преди повече от 700 милиона години. Те са сред първите многоклетъчни животни.

Имат тяло подобно на диск, по ръба на който са разположени пипала. Медузата се придвижва, като периодично свива и отпуска тялото си.

Нервната система на медузите им позволява да усещат и да реагират бързо на външни дразнения, като светлина и миризми. Хранят се със зоопланктон или малки рибки. В морето трябва да се избягват, защото изпускат отрова която дразни кожата.

По света съществуват близо 70 вида изследвани медузи. Те имат най-различни форми и цветове. Диаметърът на някои видове може да надвиши два метра.

В Черно море най-често срещани са (Aurelia aurita), (Rhizostoma pulmo) и колонизиращата водите през последните години (Mnemiopsis leidyi).

Медуза - Aurelia aurita

Малката медуза (Aurelia aurita) е широко разпространен вид в Черно море. Обикновено не надминава 10-15 см в диаметър, но рядко достига и до 40 см. Тялото и е млечнобяло, полупрозрачно, с множество радиални канали, които започват от центъра на диска и се насочват към периферията. В центъра се намира устното отверстие. По ръба на тялото с форма на чадър има множество ресни – пипала.
Медузата плува, като периодично свива и разпуска тялото си. Тя трудно се съпротивява на водните течения, които я отнасят в различни посоки.

Медуза - Rihzostoma pulmo

Голямата медуза (Rhizostoma pulmo) също често срещана в Черно море. Тя достига средно 15 – 20 см, но понякога и до 60 см в диаметър. Различава се от малката медуза не толкова по размери, колкото по форма и дължина на устните рамена. В центъра на диска от долната страна се образува възвишение, което виси надолу. Тялото й е по-силно изпъкнало отгоре. Голямата медуза се храни с микроорганизми. Тя плува както малката – чрез свиване и разпускане на тялото си.

Видовете медузи, които обитават Черно море не са опасни. Контактът с тях причинява алергични реакции на кожата, предизвикани от слуз, която се отделя от пипалата им. Те отделят веществото серотомин, а също и таласин (предизвикващо сърбеж в-во) и конхестин (усилващо действието на таласина в-во, предизвикващо алергична реакция). Предизвикват парене на кожата, обриви или в по-редки случаи появата на мехури.

При опарване от медуза мястото се промива със солена морска вода. Чешмяната не е подходяща и може само да влоши положението.

От поразеното място веднага се премахват всякакви остатъци от слуз, но не с ръце, за да не бъдат опарени и те. Най-добре е прилепчивото вещество да бъде избърсано и подсушено добре. Това е достатъчно, освен ако няма предизвикана тежка алергична реакция.

През последният сезон излезе информация за появата на нов вид медуза в Черно море. Тя е пареща и отровна медуза и е влязла през Босфора от Средиземно море.

Този вид средиземноморски отровни медузи предизвикват парене и силна болка, дори и парализа, когато се докоснат до човешката кожа.

Заради мекотелото не малко турски плажове останаха затворени през миналото лято.

Учените за сега не могат да прогнозират дали и кога новият вид ще се разпространи и по родните брегове, но подобен риск съществува.

Източници:

Проф. д-р на биол. науки Павел Ангелов

http://www.go-starazagora.org/index.php?option=com_content&task=view&id=1411&Itemid=35

http://www.zoomania.org/bezgrabnachni/1721-golyamata-i-malkata-meduza

http://www.blitz.bg/news/article/62045

http://www.teenproblem.net/school/s/15964.html

http://blacksea-education.ru/e3.shtml

Задържането на дишането (апнея) е от особена важност при гмуркане. Намира приложение в работата на водния спасител при търсене на потънал удавник, както и при извършването на други дейности под вода.

По долу е дадена система за тренировка на апнея изготвена от Ренцо Мазари (Италия) – трикратен световен шампион по подводен риболов. През 1995 г същият, заедно с друг ас от този спорт Умберто Пелизари създават „Апнея академия” – която в последствие става средище за научни изследвания в областта на гмуркането и апнеята.

Метод на Мазари – Италия

I. Суха тренировка – бягане

Бягането в първите няколко месеца на трениране ще помогне за подобряване  на физическото състояние и форма, а ако то става и по долу посочения начин ще помогне и за издръжливостта към хипоксия (липса на кислород в тъканите).

УПРАЖНЕНИЕ А: Бягане с регулиране на дишането.

Пример: 5 крачки вдишване, 10 крачки издишване – 20 пъти. Продължителността на издишване трябва да бъде двойно по-голяма от тази на вдишване.

Начин  1: Увеличаване времето на бягане, поддържайки крачките на вдишване и издишване еднакви (до 20 – 25  пъти, не повече)

Начин  2: Увеличаване ритъма на крачките на вдишване и издишване.

УПРАЖНЕНИЕ В: Бягане с регулиране на дишането, но с по-малки  паузи – апнея в края на всяка фаза вдишване и издишване.

Начин 1: Както в упражнение “А”.

Пример: 5 крачки вдишване – 2 крачки апнея; 5 крачки издишване – 2 апнея (20 пъти).

Начин 2: Както в упражнение “А”.

УПРАЖНЕНИЕ С: Максимално разстояние апнея, с голям интервал на разпускане.

Пример: 60 крачки апнея – пълно разпускане (повторение 10 пъти)

Начин1: Увеличаване продължителността на бягане.

УПРАЖНЕНИЕ D: Стадийно (прогресивно) увеличаване на апнеите, запазвайки постоянна продължителност    на разпускане.

Пример : 2 крачки апнея – 10 крачки разпускане; 4 крачки апнея – 10 крачки разпускане; 6 крачки апнея – 10 крачки разпускане……; 10 крачки апнея – 10 крачки разпускане

Начин 1: Увеличаване на максималните разстояния апнея.

Начин 2: Намаляване на броя крачки за разпускане.

Упражнения “А” и “B” са хиперкапникес ( увеличаване на СО2 ).

Упражнения “С” и “D” са хипоксични ( стадийни големи спадове на О2 ).

Седмична тренировка:

II. Динамична апнея – тренировка в басейн 33 метра

1.     10 дължини плуване, вдишвайки на всеки 6 загребвания, след което се увеличава на 8 загребвания след това на 10, на 12 и  т.н. колкото е възможно.

2.     4 дължини по 17 метра под вода, след което се изплува и се продължава още 17 метра на повърхността (цялата дистанция от 34 метра се изплува на апнея).

3.     10 дължини от 33 метра под вода в интервал от 1:30 мин. т.е. -  старт 0:00 мин. изплуване на 0:50 мин.- почивка до 1:30 мин. и отново.

4.     6 дължини по 66 метра под вода, стартирайки на всеки 2 мин.

5.     Едно, две гмуркания максимална динамична апнея.

III. Статична апнея

1.     Ако максималната апнея е 4 минути се започва с 2 мин

·        2 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2 минути апнея – 1:15 минути пауза

·        2 минути апнея – 1:00 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:45 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:30 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:15 минути пауза

2.     Увеличаване времето на апнея и задържане на паузата

·        2:00 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:15 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:30 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:45 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:00 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:15 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:30 минути апнея – 1:30 минути пауза

Ползвани източници:

http://spearfishing.hit.bg/metodika.htm

http://it.wikipedia.org/wiki/Renzo_Mazzarri