Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Почетният гражданин на Кресна и абсолютен световен шампион по водно спасяване Емилия Даскарева, която е била масажистка на Кадафи и сега живее в Сандански, с пищен купон отбеляза 50-годишния си юбилей с приятели и близки в заведение в курортния град. Шампионката блесна в красив тоалет в сребристо-син цвят, който се съчетаваше отлично със сините й очи и русата коса.

Емилия със съпруга си Георги

Прочети цялата статия:

Вестник „Струма“ – Хайлайф – Санданчанка, шампион по водно спасяване, 4 г. всеки ден правила масажи на Кадафи.

Агенция „Фокус“

Фокус: Г-жо Томова, започнаха ли вече курсовете за водни спасители, които БЧК организира всяка година?
Теодора Томова: БЧК провежда обучения за водни спасители във всички 28 областни организации на страната. Нямаме фиксирани дати за провеждането на курсовете. Групите се сформират според интереса на кандидатите. Курсовете са два вида – за спасители на плувни басейни и водни паркове и за открити водни площи и море. Мога да кажа, че интересът и тази година към курсовете е доста голям.
Фокус: Как се става воден спасител? Какви са изисквания към кандидатите, за да получат достъп до тези курсове и колко струват курсовете?
Теодора Томова: Имаме приемен норматив за влизане за курс за воден спасител, който е: за плувни басейни и водни паркове 50 метъра свободен стил трябва да може да плува кандидатът за една минута и 25 метра бруст за техника без време. Това е приемният изпит за басейни. Съответно за откри водни площи и море – 100 метра свободен стил за една минута и 50 секунди и отново 25 метра бруст без време. Кандидатите трябва да са навършили 17 години. Курсовете се състоят от часове по теория и практика. Завършването става със заключителен изпит пред комисия по теория и практика. Средната цена на курса, която не е строго фиксирана и зависи от броя на кандидатите, е около 160 лв. за първо ниво (за басейни и водни паркове) и 90 лв. за второ ниво (за открити водни площи и море). За да се явят на второ ниво, трябва да са изкарали първо.
Фокус: Каква част от кандидатите успяват да се справят в тези критерии, за да станат водни спасители?
Теодора Томова: Нормативът ни е така добре изчислен, че дава възможност при сериозно отношение на кандидатите към курса почти всички след това да го завършат. По инструкция дори не допускаме и повече от две отсъствия в курса, след което кандидатът сам се елиминира. Така че той е принуден да посещава редовно часовете по теория и практика, което пък му гарантира почти сигурното завършване на курса. Но има и кандидати, които остават на поправителен изпит заради някои от елементите на изпита. Изпитът по практика и теория се състои от различни елементи – плуване под вода, плуване свободен стил, хвърляне на спасителна топка, вадене на предмет от дъното и други. Във всеки един от тези елементи човек може да бъде оставен на поправителен изпит само на този елемент.
Фокус: Тоест не се правят никакви компромиси?
Теодора Томова: Да. Не би трябвало, тъй като става дума за професионална квалификация, освен това водното спасяване е свързано с живота на хората.
Фокус: Освен БЧК има ли друга организация, която провежда курсове за спасители в страната?
Теодора Томова: Не. Съгласно наредбата за водното спасяване БЧК обучава водните спасители и издава съответните документи за правоспособност.
Фокус: На кои плажове БЧК извършва водно спасителна охрана?
Теодора Томова: В момента фактически започва организацията на сезона. Това основно го правят колегите от областната организация на Добрич и Бургас. В момента те са в процес на преговори. Основно организацията ни в Добрич работи с курортен комплекс „Албена”, а за организацията ни в Бургас нямам точна информация. В момента колегите там са в период на преговори. Държа да подчертая, че става дума за много малко плажове. С един на „Албена” и с около седем-осем плажа в Бургаска област се занимава Червен кръст. В страната ни, както е известно има над 200 плажа и не всички се охраняват.
Фокус: Колко водни спасители са нужни у нас през активния летен сезон?
Теодора Томова: Няма страна в света, която да е обезопасила всичките си плажове. Това не трябва да ни успокоява, че не трябва да се стремим към тенденцията по-голям брой плажове да бъдат охранявани, което намалява и водните инциденти. Това е свързано с финансови и икономически механизми и с отдаването на съответните плажове съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и Закона за концесиите с отдаването на тези плажове на дългогодишни концесии или за отдаването им под наем за срок от пет години. Така че нещата са много динамични и различни всяка една година. Затова не може да се каже колко спасители са необходими.
Досега от създаването на водното спасяване към БЧК са обучени над 45 000 водни спасители. Всяка година обучаваме около още 1200 водни спасители. Ние бихме могли да обучаваме неограничен брой кандидати, стига те да имат желание и да могат да покрият приемния норматив за влизане в курса.
Фокус: Заплатата на водния спасител не е много атрактивна. Обучените от нас отиват да работят в САЩ. Какво може да се направи, за да останат все пак в България?
Теодора Томова: Това зависи от стандарта на заплащане в нашата страна. Освен това една такава професия като водния спасител, която е свързана с опазването на човешкия живот и респективно носене на съдебна отговорност при инцидент, трябва да се заплаща по-добре.
Фокус: Това не означава ли, че тази професията не се уважава достатъчно добре у нас?
Теодора Томова: Тук говорим за финансово измерение. Ако заплащането е по-добро, ако условията на труд са по-добри, със сигурност ще има и повече кандидати за водни спасители в нашата страна и те не биха търсили и не биха работили тази работа в чужбина. Професията на водните спасители е сезонна. Тези хора практикуват някакви други основни професии. Някои от тях са ученици последна година. Много трудно работодателят би пуснал в съвременните условия един свой служител за месец-два или три да работи като спасител. Проблемът с отпуските също е сериозен.
В последните години има тенденция към подобряване на условията на труд на водните спасители. Но има още много какво да се желае.
Фокус: Има ли недостиг на водни спасители през лятото?
Теодора Томова: Тъй като тази професия е сезонна, за да се разчита, че спасителите ще бъдат наети за месец-два или три, е нужно много по-рано те да организират личната си отпуска и личния режим на живот. При нас обаче се получава една тенденция на хаос стопаните на водни площи да се сещат от днес за вчера, че има трябват такива кадри. Това също е проблем. Тоест за наемането на водни спасители концесионерите на плажовете трябва да мислят още през зимата, когато се карат ски по пистите.
Фокус: Какво може да предотврати неприятните инциденти, свързани с алкохола и агресията на плажа?
Теодора Томова: В тази връзка преди година изпратихме официално писмо до МВР за включването на полицаи при работата на водните спасители, тоест при нарушаването на обществения ред, при неспазване на указанията, на водния да спасител да може полицаи да помага. Пример за това е практиката в САЩ с т.нар. плажни патрули, както и в някои други европейски страни. Според нас този човек трябва да е на плажа със съответната униформа, със съответния респект и освен, че ще подпомага работата на водния спасител, той трябва да извършва една превенция и да респектира гражданите, които смятат да нарушават правилата. Съвсем различно ще е положението, ако успеем да постигнем това. Засега обаче не срещаме разбиране. От БЧК освен да настояваме за това, няма какво друго да направим. В момента има един-единствен плаж, където знам, че има полицаи, които помагат на спасителите – това е в „Слънчев бряг”. Виждала съм ги лично още преди години. Там е постигната някаква система на организация.
Фокус: Кога водните спасители не могат да се справят сами?
Теодора Томова: Когато има агресивни граждани, употребили алкохол, включително и наркотици, граждани, които са неадекватни. Самите спасители са обучени, че трябва да бъдат внимателни, да не прибягват до сила, до груба физическа саморазправа. Лошото е, че когато техните указания не се изпълняват, може да настъпи воден инцидент с фатален край, а това се връща като бумеранг към самия воден спасител. Следва следствие, съдебни дела и т.н.
Гражданите трябва да гледат на водния спасител като на техен приятел, който бди за техния живот и именно поради тази връзка трябва да спазват и неговите указания и препоръки.
Фокус: На година в България се давят между 140 и 160 души. Какво сочи анализът за причините?
Теодора Томова: 80 на сто от тези инциденти са във вътрешността на страната в откритите водоеми, които са неохранявани и неподходящи за къпане. Много малко са удавянията на море, още по-малко на плувни басейни.
За миналата година има три удавяния в плувни басейни. Причините са в неоценяване на опасностите, оставяне на децата без родителски контрол, употребата на алкохол. Има инциденти с рибари, има и самоубийства.
От тези 20 % от удавянията в море и басейни, около 13 са извън работното време на спасителя или на са се случили на неохранявани морски плажове. Много малко са удавянията има в рамките на работното време на спасителите на охранявани морски плажове.
Фокус: Тоест може да се каже, че ефикасността на водните спасители е почти на 100 %?
Теодора Томова: Хайде да не е на 100 %, но е поне 97 %.
Фокус: Според вас задължително ли децата трябва да се научат да плуват още в училищна възраст? Не трябва ли това умение да стане един задължителен елемент от самото образование на човек?
Теодора Томова: Ние обръщаме внимание и на институциите, и на обществото, и на медиите. Преди години имаше задължително обучение по плуване, което отпадна. Имаше 30 задължителни часа по плуване във втори и трети клас. Затова ние бихме искали да се заложи плуването в образователната програма в училищата. Ние смятаме, че е време да се помисли за въвеждане на тази форма поне като първа крачка там, където има басейни и възможност. Тъй като не говорим само за водни инциденти, говорим и за здравето на децата. Това е един много полезен спорт – знаем, че децата са подложени на затлъстяване, на обездвижване. Така че ще има наистина един добър ефект от въвеждането на задължителното плуване още в училище.
Затова държавата трябва да насочи един финансов ресурс, който ще бъде с безспорен ефект за децата – за тяхното здраве и живот.
Очевидно е, че много малък процент от българите умеят да плуват и особено по-младото поколение. Ние виждаме това – ще дам и доказателство – кандидатите за водни спасители, които идват за курсовете, една част от тях отпадат заради ниската си плувна култура. Тоест имат желание, но нямат възможности. Има много големи областни градове, в които няма нито един закрит плувен басейн. Във варна например – една от най-големите плувни школи на България, туристически, голям град, само до преди няколко години също нямаше закрит басейн. А какво да говорим за малките областни градове. Ако се строят пък басейни, то те се строят така, че да не са подходящи за обучение. Те са по-скоро за развлечение, с барчета, басейни към хотели. Не се строи плувен басейн, който да е по стандарта 25 метра дължина, с 50 метрова дължина, където да се провеждат обучения по плуване, да не говорим за високо спортно майсторство – плувните клубове също изпитват ужасни затруднения за подготовката на спортистите си.

Галина Димова

Агенция „Фокус“

София. Очевидно е, че много малък процент от българите умеят да плуват. Това се отнася особено за по-младото поколение. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” директорът на дирекция „Водноспасителна служба” към Българския червен кръст (БЧК) и световен шампион по водно спасяване за 1983 година Теодора Томова.
Според нея е време плуването да стане задължително умение, което децата да придобиват още в училище.
„Ние обръщаме внимание и на институциите, и на обществото, и на медиите. Преди години имаше задължително обучение по плуване, което отпадна. Имаше 30 задължителни часа по плуване във втори и трети клас. Затова ние бихме искали да се заложи плуването в образователната програма в училищата. Смятаме, че е време да се помисли за въвеждане на тази форма поне като първа крачка там, където има басейни и възможност. Тъй като не говорим само за водни инциденти, говорим и за здравето на децата. Това е един много полезен спорт – знаем, че децата са подложени на затлъстяване, на обездвижване. Така че ще има наистина един добър ефект от въвеждането на задължителното плуване още в училище”, каза Томова.
Според нея е очевидно, че много малък процент от българите умеят да плуват. Това се отнася особено по-младото поколение.
„Ще дам и доказателство – кандидатите за водни спасители, които идват за курсовете, една част от тях отпадат именно заради ниската си плувна култура. Тоест имат желание, но нямат възможности. Има много големи областни градове, в които няма нито един закрит плувен басейн”, посочи още тя.
Във Варна например до преди няколко години е нямало закрит басейн.
„А какво да говорим за малките областни градове. Ако се строят пък басейни, то те се строят така, че да не са подходящи за обучение. Те са по-скоро за развлечение, с барчета, басейни към хотели. Не се строи плувен басейн, който да е по стандарта 25 метра ширина, с 50-метрова дължина, където да се провеждат обучения по плуване, да не говорим за високо спортно майсторство – плувните клубове също изпитват ужасни затруднения за подготовката на спортистите си”, посочи още Теодора Томова.
Галина Димова

Агенция „Фокус“

София. Над 45 000 водни спасители са обучени досега от създаването на водното спасяване към Българския червен кръст (БЧК). Това каза в интервю за Агенция „Фокус” директорът на дирекция „Водноспасителна служба” към БЧК Теодора Томова, която е и световен шампион по водно спасяване за 1983 година.
Всяка година БЧК обучава около 1200 водни спасители. „Ние бихме могли да обучаваме неограничен брой кандидати, стига те да имат желание и да могат да покрият приемния норматив за влизане в курса”, каза Томова.
БЧК провежда обучение за водни спасители във всички 28 областни организации на страната. Няма фиксирани дати за провеждането на курсовете. Групите се сформират според интереса на кандидатите. Курсовете са два вида – за спасители на плувни басейни и водни паркове и за открити водни площи и море.
„Мога да кажа, че интересът и тази година към курсовете е доста голям”, коментира Теодора Томова.
За да могат да се обучават в курса на БЧК за водни спасители, кандидатите трябва да издържат приемен норматив.
За плувни басейни и водни паркове кандидатът трябва да може да плува по 50 метра свободен стил за една минута и 25 метра бруст за техника без време. Съответно за курса за открити водни площи и море – 100 метра свободен стил за една минута и 50 секунди и отново 25 метра бруст без време.
Кандидатите трябва да са навършили 17 години. Курсовете се състоят от часове по теория и практика. Завършването става със заключителен изпит пред комисия по теория и практика. Средната цена на курса, която не е строго фиксирана и зависи от броя на кандидатите, е около 160 лв. за първо ниво за басейни и водни паркове и 90 лв. за второ за открити водни площи и море.
БЧК е единствената организация у нас, която извършва обучение на водни спасители. Съгласно наредбата за водното спасяване БЧК обучава водните спасители и издава съответните документи за правоспособност.
Галина Димова

Снимка: First Bulgarian swimming site

Юлиан Русев е роден на 31.07.1949 г. в гр. Варна.

Починал при инцидент на 28.07.1974 г.

И в наше време той остава най-ярката звезда на българското мъжко спортно плуване.

Научава се да плува на 5-6 годишна възраст, което е рядкост за децата от онова поколение и епоха (средата на 50-те години на 20-ти век).

От малък попада на необикновено вещ и опитен плувен педагог – д-р Любен Лазаров. Тези, които са познавали приживе д-р Лазаров твърдят, че е безупречен професионалист, опитен психолог, надарен с твърда воля и хъс към спортния успех.

По време на блестящата си плувна кариера Юлиан Русев поставя многократно държавни рекорди на голям басейн в девет индивидуални дисциплини: 100 м св. ст., 200 м св. ст., 400 м. св. ст., 1500 м св. ст., 100 м гръб, 200 м гръб, 200 м бътерфлай, 200 м съчетано и 400 м съчетано.

Участва на Олимпийсите игри в Мексико и се класира 12-ти на 400 м съчетано плуване.

Четири пъти е Балкански шампион и има 31 шампионски титли от държавни първенства по плуване.

На световното първенство по водно спасяване във Варна, през 1970 г. Юлиян Русев става абсолютен световен шампион. България е първа в отборната надпревара.

Две години по-късно, през 1972 г. Юлиян Русев става отново за втори път шампион на планетата на световното първенство във Вител, Франция.

На http://www.bulswim.info/roussev-bul.htm Красимир Енчев разказва една тъжна история свързана със злокобния ден на неговата смърт (28.07.1974 г.). По това време националният отбор по плуване на България е на лагер в Сандански и се подготвя за Европейското първенство по плуване във Виена. Във вторник излиза снимка в легендарния илюстрован спортен седмичник „Старт“ на която са снимани двамата другари Юлиян Русев (Бамбука) и Красимир Енчев (Красо). Само след няколко дена идва потресаващата вест за смъртта на Юлиян. И до днес Красимир Енчев пази като скъп спомен този вестник.

За публикацията са използвани материали на Иван Цанов – главен редактор на Първи български плувен сайт http://www.bulswim.info/.

Организираното водно спасяване в международен аспект датира от 1878 година, когато в Марсилия е организиран международен конгрес по тази тема. Именно там се ражда и идеята, че е нужна някаква световна организация, която да обобщава идеите и нововъведенията в тази област.
Така през 1910 г. в Париж се учредява Международната федерация по водно спасяване (Federation Internationale de Sauvetage Aquatique – FIS), а малко по-късно е създадена и формацията Световно животоспасяване (World Life Saving – WLS). Първата организация се занимава приоритетно със спасяването във вътрешни водоеми, а WLS – в морета и океани. Закономерно FIS и WLS се сливат в едно – Международната федерация по водно спасяване (ILS). Това става на учредителния конгрес в Кардиф, Англия, през 1994 г.
Световни първенства по водно спасяване се организират от 1951 г., като сега се правят шампионати както в басейн, така и на открито. Първенствата в басейн включват шест дисциплини: 50 м извличане на манекен, 100 м комбинирано плуване, 100 м спасяване на манекен с плавници, 100 м спасяване с буй, 200 м плуване с препятствия, 200 м супер спасител. Всички тези изпитания са в рамките на 3-4 дни, което прави състезанията по водно спасяване много динамични, изключително трудни, но и много интересни.
Ето и какво представляват отделните дисциплини. При 100 м извличане на манекен с плавници се симулира спасяване на жертва далеч от брега. Състезателят скача във водата, плува 50 м до потопения на дъното манекен, изважда го на повърхността и го извлича до финала.
При 100-те метра комбинирано спасяване, състезателят плува 50 м свободен стил, след обръщането – 17,5 м под вода, където изважда манекена от дъното и го извлича до финала.
При плуването на 200 м с препятствия състезателят преминава под 8 препятствия, с което демонстрира умението си да плува под вълните, докато изпълнява спасителна акция.
Изваждането на жертва под водата се симулира при 50-те м спасяване на манекен. Мнимият удавник е на дъното на средата на басейна и трябва да бъде извлечен до края.
200 м суперспасител е особено тежка, в нея състезателят симулира спасяване на две жертви. Първо плува 75 м, след което се гмурка към манекена, изкарва го на повърхността, извлича го 25 м и докосва стената. Пуска манекена, слага плавниците и спасителния буй, плува 50 м свободен стил, докосва обръщателната стена, фиксира спасителния буй около манекена и го извлича до финала.
Спасяване с екипировка се симулира при 100 м спасяване с буй. Състезателят плува 50 м свободен стил с плавници и спасителен буй, докосва стената, фиксира спасителния буй около манекена и го тегли до финала.
Отделно от изброените дисциплини в басейн има и отборни изпитания. Те са 4 по 50 м комбинирано спасяване, 4 по 25 м плуване с манекен, 4 по 50 м плуване под препятствия, извличане със спасително въже и симулация на спешен случай.
Не по-малко атрактивни са и плажните дисциплини. При 90-те метра бягане по плажа състезателят показва своите скоростни възможности по пясъка, като част от спасителната акция. Същите качества се искат и при „Плажни флагове“, където спасителите стартират от лег и за пределно кратко време трябва да достигнат до палка, забита на 20 м от старта.
При състезанието със спасителен борд състезателят преодолява трасе, маркирано с три шамандури. Плувните възможности пък се тестват в открити води, като трасето е очертано със седем шамандури. В последното изпитание състезателите преминават дистанция от 600 – 800 м със спасителен каяк.
Отборните плажни дисциплини са щафетно бягане по плажа, щафетно спасяване с борд, и щафетно спасяване със спасителен буй.
Както вече споменахме, първото световно по водно спасяване е през 1951 г., а България за първи път присъства на шампионат на планетата през 1967 г. Тогава още с първото си участие в австрийския град Залцбург тимът ни регистрира и големи успехи. Нашия състезател Димитър Статев се окичва със световната титла. От другите ни представители Иван Янков е 9-и, Йордан Йорданов – 12-и и Драгомир Рачев – 17-и, с което тимът ни заема второто място в отборната надпревара. Дисциплините тогава са 50 м извличане на манекен, хвърляне на спасителен пояс, 150 м спасяване с лодка и 200 м плуване с препятствия.

Юлиан Русев (в средата) е единственият българин с две световни титли във водното спасяване

Успехите на българските водни спасители продължават и през 1970 г., когато на страната ни е поверено домакинството на поредния световен шампионат. Домакин е Варна, където българите отново са над всички, а Валя Антонова и Юлиан Русев безапелационно печелят златните медали.
Потвърждавайки своята класа, Юлиан Русев става за втори път световен шампион през 1972 г. Звездните мигове за България продължават и с успехите, който постигнаха нашите състезатели през 1981 г., когато домакин е пак България. Стоян Андонов и Емилия Юрукова са абсолютни световни шампиони, а двата ни отбора – мъже и жени, също са първенци.
Следващият успех за българските водни спасители е на световното първенство във Варшава през 1983 г. Женският отбор отново е на първо място, мъжете ни са втори, а Теодора Томова остава в историята като поредната шампионка.
От 1982 г. започват да се организират и европейски първенства, а от 1997 г. юношите и девойките от Европа започват да мерят сили по басейните и плажовете. През 2002 г. домакин на шампионата на Стария континент бе Созопол и там младежкият ни отбор зае третото място.
Не е незабележимо и българското присъствие в Международната федерация по водно спасяване. С почетни медали на организацията са отличени Димитър Венов, Димитър Доросиев, Филип Фратев и бившият председател на Българския червен кръст проф. д-р Стоян Саев.

Иван Златарев

Източник: www.duma.bg

P. S. Заглавието на статията е променено от редакцията на сайта http://vodno-spasiavane.com/

Тази статия е изпратена от Каприел Ширинян – воден спасител. Тя е преведена от руски, от неговия баща.

*Преди 34 години 11-кратния световен рекордьор, 17-кратния световен шампион, 13-кратния шампион на Европа и 7-кратен шампион на бившия СССР по подводно плуване Шаварш В. Карапетян извършва нечуван подвиг:

На 16 септември 1976 г. в Ереван става трагично събитие. Тролейбус с 92 пътника на борда пада от мост и потъва на дълбочина 10 м. в Ереванското езеро. В този мрачен и мразовит септемврийски ден хората в него попадат, в капана на железния корпус на тролейбуса, без да могат да отворят вратите или разбият стъклата в студената вода. По всичко изглеждало, че тролейбусът ще стане за тях братска могила.

Правейки своята сутрешна тренировка по бягане братята Шаварш и Камо и за секунда не се замислят и скачат във водата. Със краката си Шаварш разбива задното стъкло и започва да изважда един по един -  двадесет пътника.

“Видимостта бе равна на нула – разказва след години Шаварш пред кореспондент на вестник “Комсомолская правда” – около мен бе само пясък, тиня и тъмнина. Гмуркайки се за пореден път, съм хванал дунапренова седалка на тролейбуса, толкова съм бил изморен, че не съм усетил, че това не е човек”. Приятелят му Бабкен Хачатрян си спомня, че Шаварш още дълги години след инцидента се проклинал, че заради проклетата седалка е могъл да спаси още един човек. Макар че казват, че в извънредни ситуации силите на човек се удвояват, то те не са разбира се безпределни.

С цената на свръхестествено напрежение на физически и духовни сили на Шаварш се удава да направи невероятното. И днес, оценявайки с трезв ум и поглед извършения подвиг, разбираш че повече от това никой не би могъл да стори. И за да извършиш това е малко само да бъдеш превъзходен плувец – нужно е и да бъдеш човек с велика душа.

Когато на мястото на трагедията донесли акваланги, се оказало че в тях няма въздух. Шаварш бил убеден – ако бутилките са били пълни, той можел да спаси всички. Затворената съветска система не можела да позволи информация за негативната извънредна ситуация да проникне в печата, поради което всички направени снимки по това време са се пазели в прокуратурата.

Причините за тази трагедия и до днес остават неизвестни. Официалната версия е, че водача на тролейбуса е получил сърдечен пристъп. Единият от пътуващите и спасил се по чудо разказва, че е станало спречкване между водача и пътник, който поискал машината да спре на нерегламентирана спирка. На което водача отговорил, че тролейбуса не е такси, за да спира пожелание. Тогава пътникът ударил по главата шофьора, който изтървал волана на тролейбуса и той паднал във водата.

Шаварш Карапетян бил един от малцината хора на земята, физически способен на такъв подвиг не могъл обаче, да спаси останалите жертви. Тялото му било покрито с дълбоки рани, кръвонасядания и отоци. Този подвиг му коства заразяване на кръвта, двустранна пневмония  усложнена от сепсис на белите дробове. Тежката болест завършва с инвалидност и прекратяване на спортната кариера.

“Когато по-късно отново се потопих във водата, разбрах че белите ми дробове не са същите – споделя Шаварш – по-рано аз просто си играех със съперниците си, а сега бях принуден да се боря. Поставих още един световен рекорд, но той вече бе последният…”. Опитва се да стане треньор, после се залавя с други препитания, но уви. От 1993-та година заедно със семейството си се премества да работи и живее в Москва. Основава неголям цех за производство на обувки. Нарича го “Второ дихание”. Днес той е сериозен преуспяващ бизнесмен, а арменските обувки се считат в Москва за най-добрите.

„Най-страшното е болката и тъгата на близките ти. Водата взима много жертви. Три годишният син на брат ми Анатолий, също световен шампион по плуване се удави в басейн. Моят брат се отлъчил за няколко минути и синчето му потънало… Можете ли да си представите удава се синът на световен шампион по плуване, а той не е могъл нищо да стори!“ – разказва Шаварш пред руски всекидневник.

Днес подвигът на Шаварш Карапетян извършен преди 34 години не е забравен. “Спасените от тролейбуса хора дълги години след това не са знаели даже името на своя спасител” казва приятелят му Хачатрян. И е трябвало да изминат толкова много години, вече по времето на “перестройката” , за да започнат да излизат статии и книги за самия Шаварш. На негово име е именуван астероид 3027 Shavarsh, а преди няколко години той е удостоен с ордена “Fairplay” благородна игра, с който ЮНЕСКО награждава спортисти проявили висше благородство в спорта, макар че подвигът на Шаварш Карапетян не може да се характеризира като спортен.

Превод от руския сайт  http://www.gazeta.lv/       Превод: Н. Ширинян

Агенция „Фокус“

София. Според статистиката към момента от началото на годината имаме 81 удавяния. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Теодора Томова – директор на Водноспасителната служба при Българския червен кръст (БЧК) и световен шампион по водно спасяване за 1983 година. По думите на Томова – от тези 81 удавяния, на море са 14, като от тях 2 са в охраняема зона. Три удавяния са на плувни басейни, а 17 удавяния са на деца до 17 години. Останалите са във вътрешните водоеми на страната. Спрямо същия период на миналата година статистиката е почти аналогична, няма някаква разлика в цифрите, обясни Томова. „За съжаление, причините са общоизвестните, които гражданите не ги спазват, да не говорим за децата, които още не са зрели и не отговарят за поведението си. Като започнем – основната причина е къпането на неохраняемите места, употребата на алкохол. Доста често инцидентите са при риболов, в кладенци в частни къщи в провинцията, както и в съвсем малки водоеми, язовири и езера. Друга причина, специално за инцидентите с деца, е слабият родителски контрол и не на последно място – неумението да се плува, което е проблем и на големите, и на децата. Други причини са претоварване на плавателните съдове, неизползване на спасителни жилетки, влизане на човек да се къпе и да плува с прегрято тяло, плуването навътре в морето”, коментира Томова. Според нея – неправилно е разпространено разбирането, че когато човек може да плува, той е застрахован. „Затова специалистите винаги казваме, че водата е опасна, защото поради физиологични причини може да се случи нещо дори на добър плувец. Аз, макар че съм световен шампион по водно спасяване, никога не влизам навътре в морето сама, ако искам да поплувам, плувам успоредно на брега. Ако има едно подценяване на опасностите при къпане и плуване, то донякъде е свързано с непознаване на тези опасности, но дори и когато ги познаваме, често правим точно обратното. Публична тайна е, че българинът не обича много реда и дисциплината”, посочи Теодора Томова.

Аделина Георгиева

Информационна Агенция „Фокус“ © 2010

Агенция „Фокус“

За 45 години от създаването на Водноспасителната служба към Българския червен кръст (БЧК) са обучени над 40 000 водни спасители. Това е една армия от обучени хора. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Теодора Томова, директор Дирекция Водноспасителна служба и световен шампион по водно спасяване за 1983 година.

По думите на Томова има достатъчно обучени кадри. „Друг е въпросът поради какви обстоятелства те по-късно не работят като такива и още по-тъжно – не работят като такива в България. Поради икономически причини над 1500 души работят зад граница всяка година, основно в САЩ. Нашите условия тук, стопаните или други фактори, които влияят, не могат да ги задържат на работа в България, приоритет им е работата в чужбина”, заяви Томова. Тя уточни, че в Щатите заплащането на спасител на басейн е 8 долара на час. „В България е относително да кажа точна цифра. Зависи дали говорим за плувни басейни или за море, когато е на море – дали се включва храната и нощувката или е чиста заплатата. На плажа в курортен комплекс Албена при осигурени нощувка и обяд заплатата е 500 лв.”, обясни Томова. Тя посочи, че заплащането е основен фактор при избора на спасителите. „Въпросът е да се обърне внимание, че специално за морските плажове това е сезонна работа. Много е трудно човек да бъде освободен от другата си професия. Зависи с какво се занимава, но кой ще пусне един човек един-два или три месеца при днешните икономически условия. Проблемът е и с отпуските. Освен това самите стопани на водни площи малко късно се сещат да набират кадри. Това трябва да е процес, който да започне още през зимата и ранната пролет, за да могат кадрите да организират така личната програма, че да знаят, че юни, юли или август ще работят еди къде-си, при еди какви-си условия. Те се сещат в последния момент, почват да ги търсят и разбирате, че нещата не се получават”, коментира Томова.
Тя допълни, че в един курс за водни спасители около 80-85% от обучаваните са мъже, но в последно време, особено на плувни басейни, има и доста дами.

Гражданите трябва да гледат на водните спасители като на водни полицаи, т.е. те трябва да спазват техните указания и правилата, които се налагат. Тези указания не са някаква приумица на спасителя, а те са свързани с опазване на здравето и живота на самия къпещ се. „Едно по-голямо уважение трябва има към водния спасител и да знаем, че нарушавайки неговите указания, ние всъщност тръгваме срещу собствения интерес и застрашаваме собствения си живот”, заяви Томова.
Тя отбеляза, че в САЩ има т.нар. beach patrol. „Това са полицаи, които са на разположение на спасителите. Когато къпещите се не изпълняват регламента, те съдействат на спасителя и дори арестуват нарушителя. След като той е арестуван, трябва да заплати съответна глоба, за да бъде пуснат”, посочи Томова.

„Миналата година се промени Закона за МВР и правилника за прилагане на Закона. Ние предложихме на МВР, особено за морските плажове, да имат предвид общините, на чиято територия има плажове и особено тези, които са атрактивни и има посещение на голям брой хора и да организират полицаи, които да бъдат в помощ и подкрепа на водните спасители, като изтъкнахме съответните аргументи. Искахме това да бъде вкарано в самия правилник за прилагане на закона. За съжаление получихме отрицателен отговор. Явно още не се разбира дълбочината и важността на проблема. Може би по-късно ще ги убедим”, смята Теодора Томова.

„Благодарение на българските водни спасители годишно са спасени над 2500 души. Ние сме една много водна страна в смисъл, че имаме много вътрешни водоеми – над 4000, река Дунав и Черно море. Тези водни зони са предпоставка за повече инциденти. Въпреки това имаме за миналата година удавени 108, от тях 12 деца. От тези 108, в охранявана зона имаме 7 удавяния, 3 от тях са на плувни басейни и 4, на море. Всички други водни инциденти са в неохраняема зона”, каза Томова.

Аделина Георгиева

Задържането на дишането (апнея) е от особена важност при гмуркане. Намира приложение в работата на водния спасител при търсене на потънал удавник, както и при извършването на други дейности под вода.

По долу е дадена система за тренировка на апнея изготвена от Ренцо Мазари (Италия) – трикратен световен шампион по подводен риболов. През 1995 г същият, заедно с друг ас от този спорт Умберто Пелизари създават „Апнея академия” – която в последствие става средище за научни изследвания в областта на гмуркането и апнеята.

Метод на Мазари – Италия

I. Суха тренировка – бягане

Бягането в първите няколко месеца на трениране ще помогне за подобряване  на физическото състояние и форма, а ако то става и по долу посочения начин ще помогне и за издръжливостта към хипоксия (липса на кислород в тъканите).

УПРАЖНЕНИЕ А: Бягане с регулиране на дишането.

Пример: 5 крачки вдишване, 10 крачки издишване – 20 пъти. Продължителността на издишване трябва да бъде двойно по-голяма от тази на вдишване.

Начин  1: Увеличаване времето на бягане, поддържайки крачките на вдишване и издишване еднакви (до 20 – 25  пъти, не повече)

Начин  2: Увеличаване ритъма на крачките на вдишване и издишване.

УПРАЖНЕНИЕ В: Бягане с регулиране на дишането, но с по-малки  паузи – апнея в края на всяка фаза вдишване и издишване.

Начин 1: Както в упражнение “А”.

Пример: 5 крачки вдишване – 2 крачки апнея; 5 крачки издишване – 2 апнея (20 пъти).

Начин 2: Както в упражнение “А”.

УПРАЖНЕНИЕ С: Максимално разстояние апнея, с голям интервал на разпускане.

Пример: 60 крачки апнея – пълно разпускане (повторение 10 пъти)

Начин1: Увеличаване продължителността на бягане.

УПРАЖНЕНИЕ D: Стадийно (прогресивно) увеличаване на апнеите, запазвайки постоянна продължителност    на разпускане.

Пример : 2 крачки апнея – 10 крачки разпускане; 4 крачки апнея – 10 крачки разпускане; 6 крачки апнея – 10 крачки разпускане……; 10 крачки апнея – 10 крачки разпускане

Начин 1: Увеличаване на максималните разстояния апнея.

Начин 2: Намаляване на броя крачки за разпускане.

Упражнения “А” и “B” са хиперкапникес ( увеличаване на СО2 ).

Упражнения “С” и “D” са хипоксични ( стадийни големи спадове на О2 ).

Седмична тренировка:

II. Динамична апнея – тренировка в басейн 33 метра

1.     10 дължини плуване, вдишвайки на всеки 6 загребвания, след което се увеличава на 8 загребвания след това на 10, на 12 и  т.н. колкото е възможно.

2.     4 дължини по 17 метра под вода, след което се изплува и се продължава още 17 метра на повърхността (цялата дистанция от 34 метра се изплува на апнея).

3.     10 дължини от 33 метра под вода в интервал от 1:30 мин. т.е. -  старт 0:00 мин. изплуване на 0:50 мин.- почивка до 1:30 мин. и отново.

4.     6 дължини по 66 метра под вода, стартирайки на всеки 2 мин.

5.     Едно, две гмуркания максимална динамична апнея.

III. Статична апнея

1.     Ако максималната апнея е 4 минути се започва с 2 мин

·        2 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2 минути апнея – 1:15 минути пауза

·        2 минути апнея – 1:00 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:45 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:30 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:15 минути пауза

2.     Увеличаване времето на апнея и задържане на паузата

·        2:00 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:15 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:30 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:45 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:00 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:15 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:30 минути апнея – 1:30 минути пауза

Ползвани източници:

http://spearfishing.hit.bg/metodika.htm

http://it.wikipedia.org/wiki/Renzo_Mazzarri