Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Днес имахме почивен ден и отидохме до Поморие да видим колегите, които работят на централния плаж там.

Влизайки в плажа, понеже не знехме къде се намират нашите познати се насочихме към централния спасителен пост. Ето какво видяхме там:

Въртяхме се  около поста десетина минути, но така и не видяхме спасители. Впоследствие разбрахме от нашите познати, които работят на същия плаж, че назначени спасители има, но… дават чадъри…

А плажа беше доста натоварен…

Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи масово не се спазва от концесионерите на морски плажове. С оглед икономии на средства те рискуват живота на посетителите на плажовете и на водните спасители. И това е процес, който тече от години.

В Чл. 12. на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с ПМС № 182 от 24.07.1996 г., Обн., ДВ, бр. 65 от 31.07.1996 г. е записано следното: личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч.

Този текст ясно указва, че работното време на спасителните постове на плажа е от 8 до 18 ч., при това става дума за работно време на спасителен пост, а не на отделни дежурещи спасители.

Записаното в текста „личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители” означава, че те трябва да са поне трима. От тези трима трябва да има двама спасители непрекъснато на поста. Ако на поста са назначени двама спасители ще бъде нарушена гореспоменатата наредба в часовете за обедна почивка или при извършване от спасител на физиологични нужди.

Чл. 12. на Наредбата кореспондира и с Кодекса на труда, и 8 часовия работен ден. Никъде не е казано, че работното време на водния спасител е 10 часа. 10 часа е работното време на спасителния пост. Трябва да се прави разлика между работното време на спасителя и това на спасителния пост. Тук трябва да бъде даден пример с 8 часовия работен ден на лекаря и 24 часовото работно време на болницата.

Как се процедира по нашите черноморски плажове?

Масова практика е на пост да се назначават по двама спасители. Това е явно нарушение на нормативната уредба, която стопаните на плажове четат както дяволът чете евангелието.

Особено популярно в последните години е това, което се случва през този сезон и във Варна. Работното време на спасителните постове там е от 8 до 18 часа, на постовете има по двама спасители, като първият идва на работа от 8 до 17 часа, а вторият от 9 до 18 часа. Наредбата е грубо нарушена, така се рискува живота на спасителите и не се спазва наредбата за оборудван пост, което е основното изискване. На практика спасителните постове работят по 4 часа на ден с един спасител (предполага се, че двамата спасители имат по един час обедна почивка). Разбира се става дума за далавера, за пари и за икономии на средства от водно спасяване.

По Варненските плажове през този сезон съществува и друг проблем. Работното време на медицинските пунктове е до 17.00 часа, а на спасителните постове, до 18.00 часа. При инцидент след 17 часа, ще има спасители, но няма да има медицинска помощ.

Явно концесионерите или не са в час или са решили да направят големи икономии.

Държавата, която им е дала да стопанисват плажовете, се прави, че всичко е в ред и не ги санкционира. А и с какви очи да ги санкционира след двойния стандарт, който тя самата прилага. Плажовете са изключителна държавна собственост. Държавата ги отдава на концесия или под наем. Ако плажовете имат концесионер или наемател ще бъдат охраняеми, ако нямат – ще са неохраняеми.

Георги Димитров

Агенция „Фокус“

Бургас. Ако централният бургаски плаж не бъде даден за стопанисване на община Бургас, то отговорността ще падне върху Областна управа и държавата. Това каза за радио „Фокус” Бургас кметът на общината Димитър Николов. Той прогнозира, че при такъв вариант, вероятно ще се поставят табели „Неохраняем плаж”, с което и самият достъп до плажа частично ще бъде ограничен за хората, които примерно не могат да плуват и няма кой да се грижи за тяхната безопасност. Вече за четвърти път бургаската община изпраща чрез Областна управа до МРРБ молба заедно с решението на Общинския съвет максимално бързо централният плаж да бъде даден за стопанисване на общината, най-вече в посока обезопасяване и почистване, тъй като той вече е посещаван, а няма кой да се грижи за сигурността на плажуващите. „За съжаление община Бургас няма право нито юридически, нито счетоводно да изразходва средства по обезопасяване и почистване на този плаж. Ние имаме средства и готовност, но това може да се случи в момента, в който плажът ни бъде предоставен. Нямаме никакви намерения да откриваме търговски зони като кафенета, капани и ресторанти, просто искаме максимално бързо да поставим няколко поста за водно спасяване, да организираме почистването и да поставим реанимационен пункт”, посочи кметът. Николов е разпоредил на фирмата, ангажирана с почистването на града, периодично да почиства и плажа, но за самото водно спасяване евентуално ще има готовност от средата на юни. Въпреки това кметът отново подчерта, че не могат да се правят незаконни действия. „Аз съм позитивен човек. Вярвам, че министерството ще погледне с окото на един добър стопанин и ще даде тази възможност на община Бургас да се грижи за плажа”, каза още кметът Димитър Николов. Само четири от всички търговски обекти – ресторанти и капани по северния бургаски плаж отговарят на изискванията, каза областният управител на Бургас Константин Гребенаров. След назначена специално за целта комисия той даде за пример фрапантен случай, при който от разрешени 40 квадрата, има застроени цели 400. Именно незаконните постройки са били една от причините да няма досега кандидати за наематели на този плаж. До 6 юни е срокът, в който фирмите, които желаят да го наемат, трябва да подадат документи. Засега желаещи има двама, но в последните дни се очаква да има още по-засилен интерес. „Дано някой да спечели и плажа от началото на юни да си има стопанин. Искаме плажа да го предадем в един нормален вид”, каза Гребенаров. Що се отнася до другия бургаски плаж, който също в момента е без стопанин- централния, там все още се очаква решението на МРРБ и МС да бъде даден за стопанисване на община Бургас. Областна администрация е изпратила в Министерството на регионалното развитие и благоустройство обосновка, защото това трябва да стане с основния мотив, че плажът е много посещаван, а за него няма кандидати, въпреки проведените вече три търга. „Обосновката е изпратена до МРРБ да се подготви предложение до Министерски съвет, за да се вземе решение плажът да се предостави за ползване на общината. Това е изключение така да се дава плаж с излишното условие да няма стопанска дейност. Имах разговор със зам.-министъра Екатерина Захариева, която ме увери, че ще се направи всичко възможно това решението да се вкара и приеме в МС. Надявам се това да стане в най-кратки срокове и общината да поеме своите ангажименти, защото плажът не е ли даден за стопанисване на общината по тази процедура те няма как да гласуват в Общински съвет средства по поддръжката му”, посочи Гребенаров.
Калина Енчева

В свое интервю за Агенция „Фокус”, директорът на Дирекция „Концесии” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) Милен Топалов предостави информация липсваща до сега. На базата на тази информация може да се направи анализ и изводи за състоянието на водното спасяване по родното Черноморие.

Милен Топалов заяви следното: „Общата площ на 208 броя морски плажа по Черноморското крайбрежие е 8132 дка с дължина на бреговата линия 165,7 км.
Предоставени на концесия са 63 броя морски плажа с обща концесионна територия 3478 дка, с дължина 45,2 км. Общата площ на предоставените под наем морски плажове е 580 дка с дължина на бреговата линия 18,7 км. Общо за концесии и наеми площ 4058 дка с дължина 63,9 км”.

При така поднесената информация може точно да бъде изчислено, че плажни ивици с обща дължина на бреговата линия 101,8 км ще бъдат неохраняеми, което е почти 2/3 от общата дължина на бреговата линия, на плажовете по Черноморското крайбрежие.

На останалите 63,9 км плажни ивици, които са отдадени на концесии или под наем, съгласно точки от договорите трябва да бъдат осигурени ред задължителни дейности между които и водно спасяване.

Информацията на директорът на Дирекция „Концесии” в МРРБ дава възможност да бъде пресметнато колко водни спасители са необходими, за да бъде обезпечено българското Черноморие през предстоящия сезон.

В Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи е записано, че спасителен пост се разкрива на разстояние до 100 м брегова ивица на водна площ, подлежаща на максимално обезопасяване. Личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч.

Дължината на бреговата линия на предоставените на концесия 63 броя морски плажа е 45,2 км.
Дължината на бреговата линия на предоставените под наем морски плажове е 18,7 км.

Събрана общата дължина на бреговата линия на предоставените на концесия и на предоставените под наем морски плажове е 63.9 км.

При разчет спасителен пост на 100 м брегова ивица, броят на постовете които е необходимо да бъдат разкрити е минимум 639. При положение, че на спасителен пост трябва да бъдат назначавани по трима спасители (с оглед изискванията на наредбата и Кодекса на труда), общият брой на необходимите водни спасители за Черноморските плажове за сезон 2011 е 1917 души. Той дори е по-голям тъй като голяма част от спасителите са хора с различни професии в отпуск или студенти във ваканция, които не могат да работят цял сезон.

Това обаче, поражда други въпроси. Има ли достатъчно обучени спасители? Колко са правоспособните водни спасители в България? Достатъчно ли са?

БЧК твърди, че за 45 години от създаването на Водноспасителната служба към Българския червен кръст са обучени над 40 000 водни спасители. Тази информация е вярна, но не е съвсем коректна. Тя създава впечатление,че спасителите са доста повече от необходимото, но така ли е в действителност?

В отчета на ВСС на БЧК за 2010 г. (http://vodno-spasiavane.com/2011/03/07/2010/) четем следното: „Обучени водни спасители за… Открити води – 268; Заверени талони за… Открити води –  1184”. Или общо правоспособните спасители за море и открити водни площи през миналия сезон са били 1452-ма [Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи - Чл. 20. (4) Резултатите от ежегодната проверка за годността на водния спасител и за здравословното му състояние се нанасят в личния му талон, който е неразделна част от документа за правоспособност]. Това е броят на реално действащите водни спасители.

За охрана на Черноморските плажове за сезон 2011 обаче, са необходими поне около 2000 спасители.

Оказва се, че има недостиг на действащи спасители. И този недостиг не се дължи само на това, че те предпочитат да работят в чужбина, заради по-доброто заплащане. Те просто не съществуват.

Очертава се липса на спасители по черноморските плажове. Освен на неохраняемите плажове, на които ще бъдат поставени табели ”Къпането забранено”, такива ще трябва да се поставят и на голяма част от плажовете които имат стопани.

Концесионерите и наемателите на морски плажове имат задължение по договор да осигурят водни спасители на плажовете, съгласно нормативната уредба. Това обаче, няма как да стане, понеже просто няма спасители, а и не могат да бъдат внесени от чужбина.

Всъщност, това не се случва за първи сезон. Така беше и през миналите години. Тогава обаче, липсваше информация за общата дължина на бреговата линия на предоставените на концесия и под наем морски плажове и обществото се манипулираше, че спасителите по плажовете липсват, защото предпочитат да работят в чужбина.

Сега истина лъсва и може открито да се каже, в България няма достатъчно водни спасители, които да покрият нуждите на българското Черноморие.

Може да се направи и друг извод. Българската държава е безотговорна към живота и здравето на своите граждани. 2/3 от морските плажове ще бъдат законово неохраняеми, а останалите ще се охраняват с недостатъчен брой спасители.

Георги Димитров

Александър Пасков. Снимки: авторът

50-годишният Александър Пасков дълги години е актьор в пазарджишкия театър, а от няколко години лятно време работи като спасител на нудисткия плаж на курорта Албена. Съчетава Шекспир с работа, която обича – всяко лято на плажа, където за него душата и тялото се завръщат у дома си…

*** Как станах спасител?! Сега ще ви учудя – преди три години, когато бях на 47 години, изкарах курса за спасители. Беше на 23 юли 2007 година, а на 26-и същия месец бях вече на спасителския пост тук – нудиския плаж в Албена. Даже много се учудих, че това място е „запазено” като за мен. Постът беше свободен, защото никой не искал да ходи на него, заради нудистите ли, или може би за това, че е краен пост, далеч от цивилизацията. Но, все едно, се “пазеше” за мен. А това да си намериш работа в разгара на сезона, когато вече туристите са на плажа – това е абсурдно. Това е повече от пръст на съдбата, която ми посочи – ти си на това място. И затова аз казвам – Господи БЛАГОДАРЯ ТИ.

Нудисткият плаж в Албена. Снимки: авторът

Спасител е  професия за която съжалявам, че този решителен ход не съм го направил много преди това, като човек, който се е занимавал със спорт, и е завършил спортното училище през 1978 година, с профил модерен петобой, заслужил майстор на спорта. Но от друга страна и органиката на актьорската ми професия го изисква, да си в кондиция – здрав дух в здраво тяло. Има едно неписано правило в театъра – на сцената няма място за трътльовци, може да изглеждаш такъв, но тялото ти трябва да е като струна. И да можеш да го накараш да се тътрузи на сцената по-добре от  това на един трътльо. Това вече е художествен ефект, който може да се постигне.
Иначе работният инструмент на спасителя е свирката, по – свирката ще ни познаете. Винаги има туристи, които се самонадценяват. Но има и такива спасители на плажа, които се превъплъщават  в ролята на граничари. Те смятат, че са поставени да охраняват морската ни граница от пришълци във водата. А туристите много навлизат…

Реформа и реформатори в театъра

Александър Пасков. Снимки: авторът

Спомням си през 1994 година лятото как Стефан Янков от министерство на културата буквално ни изгони на улицата цялата актьорска гилдия от пазарджишкия театър. Тогава съобщиха какво ще представлява реформата – съкращаване на актьори, режисьори, осветители от театъра, като естествено трябваше да започнат с най-кадърните, защото те винаги могат да си намерят работа. Или другият вариант – „системата 6+” – за да не се унищожи театъра де юре, дефакто се разпуска актьорската трупа. Но директора запазва поста си, счетоводителката, която ще води баланса по сметките, и по един сценичен работник осветител, озвучител, ключар и.т.н. които да посрещат благоволилите да гастролират съществуващи трупи. Тогава пазарджишкия театър оцеля благодарение и на това, че направихме с моите колеги една подписка придружена с акция, обесихме едно чучело на дърво пред сградата на театъра с табелка: „Културата на министъра на културата”.

По това време в програма „Всяка Неделя” гостуваха Иван Радоев (Бог да го прости) и Недялко Йорданов, и още  интелектуалци, имащи отношение към темата. Тогава Иван Радоев каза една фраза, която ми се отпечата в съзнанието и важи със същата сила и до днес – че много реформи е имало във всички сфери на човешката цивилизация, но когато се прави в министерството на културата, трябва да се направи с необходимата култура.
Театрите са несравними, не може да  сравняваш пазарджишкия театър с разградския, в единия регион има различно население от другия, което има различно усещане и възприятие за култура. Това е свързано с представления ориентирани към определена публика…

Спомен за Киркор Азарян

Той имаше онзи режисьорски поглед на обобщение, който вече не е режисьорски, а преминава към философски – концептуален за театъра. Той искаше да постигне онази всепроникваща сила на душата чрез изкуството. В този му път той беше последователен и всеотдаен, неговият дух беше такъв – да прозре, да се извиси и да погледне…
В класа на Коко, в който бях  и аз, по мое време асистент му беше Иван Добчев, който правеше своя прощрапулник като талантлив режисьор с различен поглед за театъра. Тодор Колев също беше асистент на Азарян, с който продължиха да работят до последно заедно.
Нашият клас беше късметлийски клас и това беше много добро. Дори предизвиквахме любопитството на останалите класове по актьорско майсторство да посещават наши репетиции. Естествено и ние им връщахме, защото театъра е магия, която трябва да бъде споделена.
В тази професия от този клас на Коко сме действащи артисти Вальо Танев, Тошко Цачев, моя милост, Владимир Люцканов и една колежка Малинка Лютибродска, която преди беше Гайдарджиева. Малко след 25 години на театралната сцена не се предавам, защото с това си отгледах и децата.
Дълбок поклон пред този режисьорски тандем – Иван Добчев, да е жив и здрав, и Коко Азарян, мир на праха му. Те двамата направиха един елитен театрален клас.
Коко Азарян не е издавал театроведски съчинения и не е споделял опита си, освен в статии в списание „Театър”, но в този смисъл живото общуване с класовете… Сещам се за Сократ, който го питали, защо не пишеш, а той отговорил аз с много повече хора искам да се видя и да говоря с тях. Платон всъщност след това е описал сократовите диалози. Та живият контакт на Азарян като водещ режисьор през ония години и особено през последните му години от живота, когато направи своята “Вишнева градина” и отиде да почива в нея, това живо общуване с артистите е жестоко изпитание за режисьорския дух, да пресъздаде концепцията си, така че да дишат в едно на сцената.
Театралите, които са работили с Коко имат частица от неговото съзнание за режисура, формирана от неговия  мироглед. Това е част от тяхната култура.

Как душата си тръгва от плажа

…В неохраняемата зона момчето беше дошло да се къпе, просто нелепа смърт. Човекът го имаше, тялото му беше изхвърлено от морето, не може да говори. Дойдоха следствените полицай да установят причината за инцидента, разпитаха свидетели…
Но най- абсурдното беше, че тялото лежеше тук ( показва мястото където вече има спасителски пункт), а по – назад имаше една група която си провеждаше заниманията по йога, за тях това бе поредния удавник в морето, чиято смърт навява ненужен спомен.

Подходящо стихотворение от Фотев по тази тема:

Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка – всички хубави жени.
Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води…
До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.

Спортно училище, ВИТИЗ, казарма…

Шест години бях в спортното училище, което беше интернат, имаше затворен тренировъчен цикъл, който продължаваше с месеци, и беше прекъсван с малки ваканции, в който да се завърнем при своите майки. Това беше убийствен и изтощителен режим, на който бяхме подложени в името на добрите резултати и постижения. В годините на социализма ние изглеждахме като истински спартанци, хората, които завършиха това училище, някои от тях после станаха най-големите разбойници по време на прехода, преразпределението на собствеността и капиталите. От това се възползва Димитър Джамов, мой съученик. Спортното училище ти дава една закалка, че може да изплуваш, но може и да умреш, да се жертваш в името на успеха.

Слава на Бога, че реших преди казармата да поема пътя към ВИТИЗ, иначе бях изгорял, след това в казармата ме направиха танкист – командир на танк. Но казармата се оказа една друга сцена за актьора, там видях как едни сериозни хора получили висше образование, с които си играеха като с малки деца, защото са новобранци.
…Един достолепен, красив  мъж , синеок, който е на възраст около 25 години и се търкаля по плаца и играе на „кър – кър”, и бута една кибритена кутийка като камионче и произвежда звук „бръм – бръм”, след което разтоварва клечка по клечка. Попикавал съм се от смях, защото и ние във ВИТИЗ, първи курс, играехме на подобни идиотски игри по сцената, които предизвикваха бурен смях, но ти помагат да контролираш самочувствието си.

Пасков и Пасков

Бях в Албена като съдия на световно първенство за младежи по модерен петобой. Случайно или не, в същия хотел бяха Иван Гранитски, който развеждаше Виктор Пасков, Антон Дончев, Вели Чаушев. Имаше представяния на авторите в Добричкия район. Реших, че това е случай, който мога да се запозная лично с Виктор Пасков, когото познавах от “Балада за Георг Хених”, “Германия – мръсна приказка” и други негови неща. На него му стана много приятно, защото започнах с думите – “Планина с планина не се среща, но човек с човек – много пъти”. Невероятното започна като се разбра, че сме съименници освен на фамилия и в бащините ни имена. Разликата ни е десетина години, баща ми е от Средногорието, а неговия от видинско. Той ми разказа, за още по-невероятно съвпадение, на негов съименик, който имал съвпадение и в трите имена, даже били съседи по вход. Но Бог да го прости, с тази среща си останахме. Пожела да го поканя на наша премиера и да се прегърнем като братя, пред очите на колегите, но това никога не се случи.

Влизането в образ става по неведомите пътища на актьорската интуиция…  Жена ми е православна християнка и редовно посещава църквата. Попът я попитал какво работя, тя му казала. Свещеникът отвърнал, че това е грешно, защото ние имаме само една душа и не можеш да се превъплъщаваш в душите на друг. Като са ме питали какво точно работя, отговорът ми е бил – играя си с нервите, за да играя по нервите на другите.

Прекосих Балканите с 50 евро в джоба

Александър Пасков. Снимки: авторът

Миналата година направих незабравимо лято, трябваше официално да започна сезона като спасител на нудиския плаж в Албена, но, обажда ми се секретарката на пазарджишкия театър – абе, Саше, така и така, да не си правиш някви планове, поканиха ни да направим едно турне в Котор (Черна гора). След няколко минути се обади, като се извини за нахалството и сподели, че  имаме и покана за Охридско лято с пиеса на Шекспир, и аз казах, ами добре… няма да отида спасител от 1 юли.

Веднага се обадих на водноспасителната служба в Албена да задържат малко топката. Но междувременно пък дойде и брат ми. Отново им звъннах да питам имат ли нужда от резервни спасители, само чух в слушалката – “да пристига”.
И брат ми започна и сега втора година тука ме благославя, че съм му отворил очите за тая естетично подредена природа в резерват Балтата. Така се получи, че всяко зло за добро…

Тръгнах на 1 юли, на следващия ден бях в Адриатика при Котор, един ден бяхме в Дубровник играхме си представленията, и аз бях решил съвместно с още един колега, с който играем в „Бурята” да не се прибираме до България, а направо да продължим на автостоп през Албания към Охрид. Първата вечер тръгнахме от Черна Гора и пресякохме албанската граница с един местен контрабандист, който караше мерцедес, албански. Абсолютно изпечен контрабандист, въпреки че ние си показахме документите, той и нас прекара контрабандно през граничния пункт. Той подкупи черногорския митничар с две кутии “Фанта”-портокал. Остави ни в Шкодревци. Преспахме първата вечер  на шкодревското езеро, там където изтича. На едно девствено място, където кравите намират паша и пият вода, бяха наторили полянката. Палатката си опънахме там, а срещу нас светеха лазерите на нощно увеселително заведение, на около 200 метра през реката. Изкъпахме се  сутринта в близост до една древна крепост, която се извисяваше точно до изтичалото на шкодревското езеро.

На следващата вечер стигнахме Охридското езеро при Струма… На автостоп през Албания… Ако трябва да има циганска държава това е Албания. Даже и нас ни взеха за местни цигани – моят колега изрусен, аз почернял… Викат – комшу, българи, ама си ни взеха за натурални цигани. Качихме се на албански влак – невероятно изживяване. Моят спътник екипиран както трябва, а аз по едни плажни чехли, къси панталони и сламена шапка на дупки и куфарче на колелца, палатката в раницата ни беше над 50 килограма…

Спирам международен автобус за Прищина в Албания пред Елбасанте, иначе щяхме да замръкнем в Албания. Успях да предизвикам съчувствие у шофьорите на автобуси с моя вид на чичко изтървал влака, колегата не спря да се хили. Изкарахме една седмица на палатка при езерото докато дойдат колегите. На директора, понеже му настръхна косата дали ще оживеем, ни даде пари – по 50 евро, които бяха командировъчни пет дена по 10 евро. Но те ни стигнаха в Албания да си плащахме – там няма автостоп, за 5 евро те карат в желаната от теб посока. Там дори рушветът е узаконен, не е срамно да искаш пари за услуга. Най – скъпо ни взе този международния шофьор на автобуса – първоначално искаше 20-25 евро, но ние му направихме физиономия, та свали на 10 на човек. Но той от нас тези пари си ги прибира направо в джоба.

Но албанския контрабандист ни беше прекарал нелегално – нямаме печати на паспорта, защото взеха да се карат нещо с митничаря…

И заради цялата тази история не можах да дойда спасител на нудиския плаж в Албена, миналото лято.
Но отидох спасител на Св. Влас. Буквално извадих голям късмет, след като за Албена вече бях прехвърлил границата на търпение, и се прибирам в Пазарджик, викам си на акъла – много ми върви на мен, по вода, и отивам да си натопя краката в Марица и ще измисля какво да правя. Даже не стигнах до реката – имаме един градски канал, който е чист, взех си една бира – мъжете знаят защо, натопих си краката и взех да мисля. Предната година ми бяха дали един телефонен номер от водноспасителна служба на Слънчев бряг, за спасител на Св. Влас, аз исках първо там да започна, но той  ми каза, че е късно и да му се обадя след една година живот и здраве.
Обаждам му се аз точно както заръча той, припомням  му, а той веднага ме репликира с въпрос колко си годишен. Признавам му, че съм подкарал 50 – така, но съм в добра форма, въпреки че има къде къде по-стари от мен на спасителския пост. Само чух думите – “тръгвай, ако дойдеш утре ти давам 900 лева заплата и ти плащам пътните”. Качвам се вечерта на бургаския влак и от гарата към Св. Влас в уречения ден и час. Концесионерът на плажа ми каза – “Може да останеш на поста до 20 август”, аз му казвам -  “Това е дежа вю, щях да ти кажа, че мога да остана точно до тази дата”. Взе да ми се извинява, че негов приятел от София, учител по физическо възпитание и спорт по това време идвал, и той му давал последната смяна, за да изкара някой допълнителен лев до началото на септември, пък и да си направи работен отпуск на морето. А и на мен ми започва сезонът и от 21-и влизам в репетиционен период. Е на това му викам голям късмет и да ти върви по вода.
Само с четири морски стъпки прекосих Балканите от Запад на Изток, Охридското езеро, Шкодревското езеро и Адриатическо море – яко, много яко беше. Това турне го направих абсолютно без пари, само с командировъчните 50 евро, който по график ми стигаха за пет дни…

Плажът е мястото където душата и тялото се завръщат у дома си, едно пречистване от което забравяш кошмарите на цивилизацията, и се изправяш пред безкрайността. Зад този хоризонт има друг, от който се пречистваш  като измиваш страховете и социалните лайна, в който си затънал.
Цяла година живееш, за да се порадваш на слънцето, водата и пясъка. И по време на социализма беше така. Взимаш си отпуската слагаш джапанките в сака и хайде на море. Всичко започваше със специални приготовления като се правеха едни планове да не изпускаш ден на плажа…
Най хубавото е, че това, което го обичам, го работя. И в момента е така – работното ми време е свършило преди повече от два часа, но аз продължавам да съм на плажа и не съм си свалил флага…

Димитър Патарински

Източник: http://e-vestnik.bg/9903/paskov-aktyorat-spasitel-i-negovite-pateshestviya/

В България всичко е спорно. Спорно е кое е добро и кое не. Спорна е държавната политика, спорно е здравеопазването, спорно е образованието, спорен е БАН…

Няма как да не е спорно и водното спасяване. За едни, то е относително добре организирано, на добро ниво, а за други е пълен провал.

Разбира се, става въпрос за интереси, за пари, за тяхното преразпределяне и за това кой точно да даде и кой да вземе парите. В някои от случаите парите се взимат без да се свърши работата, в други директно се отклоняват и присвояват, а в трети липсват дори при добре свършена работа.

И така… какви пари се въртят във водното спасяване?

Във водното спасяване се въртят доста пари, но от това за съжаление то не става по ефективно… а може да бъде и по друг начин.

Да започнем с БЧК. Това е организацията която подготвя и сертифицира водни спасители с официално делегирани за това функции от държавата. За тази си дейност БЧК получава държавна финансова субсидия и има щатни специалисти.

Курсовете за водни спасители, които БЧК провежда са на няколко нива. Първото ниво – „воден спасител на плувни басейни и водни паркове” е с цена около 150 лева, а второто ниво, „воден спасител на открити водни площи и море” – около 100 лева. Тези пари се заплащат от курсистите, като такса за курс. Има и още два платени курса: „Старши спасител” и „Инструктор по водно спасяване”. Събират се и ежегодно такси от над 20 лева от всеки един спасител при покриване на нормативи за личен талон. Издаването на документ за воден спасител също е остойностено, като е фиксиран процент от минималната работна заплата.

На практика всички тези пари се плащат от водните спасители.

Държавата, в лицето на МРРБ отдава морските плажове на концесия или под наем. От концесионерите и наемателите МРРБ прибира ежегодно концесионна такса. Половината от тези такси връща в морските общини. Преди летен сезон 2010 преведените пари към общините, по данни на МРРБ са 4 милиона лева.

Практика е, плажовете на които държавата не успее да намери стопани, да бъдат давани за стопанисване на общините. Последните би трябвало да ги обезопасят и средствата за тази дейност за цитираните по горе. Това разбира се не се прави, а парите се усвояват по други пера.

Концесионерите на плажове, подписвайки договори за концесия се задължават да обезопасят плажа съгласно изискванията на наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. Това означава спасителни постове и станции, достатъчен брой спасители, оборудване, табели и др.

Някои от тях (за съжаление малка част) спазват правилата, но други съвсем умишлено правят икономии от водно спасяване, неспазвайки договора с МРРБ и по този начин си осигуряват по-големи печалби, за сметка на безопасността на гражданите.

За да не бъда голословен ще дам един пример. Един средно статистически плаж с дължина 600 метра според нормативната уредба се охранява с 6 спасителни поста (пост се разкрива на разстояние до 100м). На всеки пост работят минимум двама водни спасители, което прави 12. Тъй като в кодекса на труда има изискване за почивни дни трябва да има сменници – в случая 4 човека. Трябва да има и началник на спасителната станция и медицинско лице. При месечна цена на един спасител към момента 1200 лева (заплата, храна и спане или заплата и спане, или само заплата) това прави около 24-25 хил. лева на месец. Пресметнато за три месеца стойността е 70-75 хил. лева. Можем да намалим сумата с 10-15 хил., но тя пак е голяма.

Отделно концесионера трябва да закупи спасително оборудване.

Слабият контрол от страна на държавата води до неспазване на нормативната уредба от страна на стопаните на плажове, спестяване на пари от водно спасяване за сметка на риск относно сигурността на гражданите посещаващи плажа и увеличаване чистата печалба на концесионера.

Това разбира се е отново за сметка на водните спасители, които, за да се случи горенаписаното са принудени да работят в ненормални условия за труд, да вадят трупове от водата и да се откажат скоропостижно от професията.

При разпределянето на пари във водното спасяване, спасителите са тези, които дават повече от колкото взимат.

В заключение, системата е калпава… и спорна.

Георги Димитров

Снимките са направени в края на лятото (1.09.2010 г.), в период от около 3 часа (отиване от единия край на плажа до другия, пиене на кафе и обратно).

Концесионерите на този плаж (неофициално) са двама. Сините вишки са пред територията на Петя Славова, а другите, от типа „Метрополис“ са пред Ирландското селище. Всеки концесионер има по 4 спасителни поста.

От четирите поста със сини вишки само на първият имаше един спасител. При вариант „Метрополис“, работещите постове бяха два, но и на един от неработещите се вееше зелено знаме.

Относно оборудването на спасителните постове – вижте сами за какво става дума.

Снимките са направени в края на лятото (1.09.2010 г.). Всички „постове“ на плажа са с по един спасител, по решение „отгоре“ (концесионера).

Част от снимките са направени в средата на сезона (м. юли), а друга част в края ( на 1-ви септември). При първите прави впечатление, че на спасителните постове има максимум по един спасител, в неохраняемите зони е пълно с хора (всъщност защо тези участъци от плажа са неохраняеми?), джетовете карат близо до хората. При вторите снимки се вижда,че на постовете въобще липсват спасители, на практика плажът е неохраняем. Хора обаче, има.

Има и син флаг. Как се дава син флаг?