Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Водните колела могат да бъдат направени от различни материали, но най-разпространени са тези от пластмаса или стъклопласт. Те трябва да имат правилно разположен център на тежестта и да бъдат устойчиви на преобръщане. Трябва да са снабдени също с парапети (леери), които предпазват от падане във водата. Производителят указва на специална табелка, разположена на видимо място, максимално допустимия брой хора на борда на съоръжението.
Водните колела се движат в района на действие на спасителните постове и станции. Скачането от тях във водата е забранено. Напоследък обаче, се появиха водни колела върху които има монтирани водни пързалки и трамплини. Използването на последните е много опасно, поради възможността да възникне воден инцидент. С оглед на големия риск за живота и здравето на гражданите е необходимо такива да не бъдат допускани до експлоатация или в краен случай над тях да бъде упражняван непрестанен зрителен контрол от лодка намираща се в непосредствена близост.
Отговорникът за водните колела трябва да умее да плува и да владее начините за извличане, и оказване на долекарска помощ на пострадал във водата. Той е лицето, което се занимава с всичко свързано с водните колела. Преди началото на работния ден той ги преглежда, за да прецени тяхната изправност. При забелязване на повреда спира съответното водно колело от движение до нейното отстраняване. Отговорникът провежда инструктаж за ползването на водните колела, на гражданите, желаещи да ги наемат. Той не допуска качването на деца без придружител, както и качването на повече от 4 човека на едно съоръжение и следи през цялото време движението на водните колела в акваторията, определена за това. При забелязване на неспазване на инструкцията от страна на гражданите и опасност за възникване на воден инцидент, отговорникът е задължен да вземе съответните мерки. При възникване на инцидент с водните колела той веднага уведомява най-близкия спасителен пост и оказва всякакво съдействие на спасителите. След приключване на работния ден отговорникът за водните колела ги изважда на брега, изтегля ги назад в дълбочина на бреговата ивица извън евентуалния обсег на внезапно възникнала приливна вълна и ги заключва с верига или стоманена проволка.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Спасителен буй

През последните години, след излъчването по телевизията на филма „Спасители на плажа” особена популярност придоби т.н. спасително средство „буй”.

Съществуват два типа буйове, но тук става въпрос за този от филма. Направен е от пластмаса. Обикновено боядисан в червено или оранжево, има форма на торпедо с дръжки. За носа му е завързано двуметрово въже. На свободния край на въжето е монтирана гаша от полиетиленова лента. Въжето с гашата са намотани на буя.

По плажовете все по-често се срещат спасители екипирани с това спасително средство.

На курсовете за обучение на водни спасители обаче, употребата на такъв буй не се изучава практически или ако някъде се прави, се коментира и евентуално имитира видяното във филма. Буят обаче, има качества, които там не са показани.

В спецификата на водното спасяване в САЩ е безконтактното даване на помощ от спасител на пострадал. При него в случая, когато спасителят достигне с плуване до пострадалия, придърпва буя по въжето и му го подава. След като нуждаещият се от помощ се хване за спасителното средство, спасителят с плуване го извлича на брега.

Как обаче се процедира, когато пострадалият е неконтактен (в безсъзнание) и не може да се държи за буя? На този въпрос много спасители отговарят: „аз плувам до него с буя, ако е в съзнание му го подавам, ако не е, го хващам и го извличам с моряшка транспортна хватка”. Във вторият вариант обаче, употребата на буя се обезсмисля и той дори би могло пречи.

През последният сезон на Южният плаж в Китен ние проведохме тренировъчни занимания на които направихме експерименти относно употребата на този вид буй.

При познатият от телевизията вариант (с контактен пострадал)  всичко вървеше гладко и безпроблемно.

Когато обаче, експериментирахме с пострадал в безсъзнание се появиха и проблемите. Първоначално изпробвахме вариант да поставим буя под пострадалия и да го извличаме с моряшка транспортна хватка. Този вариант се оказа неудачен. Пострадалият се изплъзваше от буя и той въобще не влизаше в употреба. Някои от спасителите пробваха да извличат с моряшка хватка, като влачеха и буя.

По метода на пробата и грешката, открихме правилният вариант. При него спасителят е в гръб на пострадалия, с ръце под рамената му, държи буя поставен пред гърдите му. Ръцете на спасителя са задължително обтегнати в лактите, а извличането става назад с трамбовка.

Техниката на извличане по този начин се усвоява бързо и прави буя незаменимо спасително средство.

Основна грешка която се допуска при усвояването на този начин на извличане е сгъването на ръцете в лакътните стави. Това става особено ако буят се държи от спасителя в подхват. При правилният вариант ръцете са отгоре над буя и са обтегнати. При сгънати ръце буят опира в гърлото на пострадалия и може да го задуши или контузи.

Друга грешка е при извличане да се използват крака крака  бруст. При този вариант спасителят се намира под пострадалия и при вълнение на морето задължително гълта вода. Правилният вариант е извличане с трамбоване назад… което от своя страна изисква да се обърне внимание на „трамбовката”.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Изтегли от линка:

Кратък наръчник по долекарска помощ

В акваторията на плажа може да възникнат различни водни инциденти. Според отдалечеността от бреговата ивица те могат да бъдат в зоната на спасяване или извън зоната на спасяване на спасителните постове. Могат да бъдат и в неохраняема зона.

Действие на ВСС при воден инцидент в зоната на спасяване

При възникване на воден инцидент в зоната на спасяване на спасителния пост, спасителят забелязал инцидента сигнализира за това първо на колегата си по пост. Двамата заедно предприемат спасителна акция. Единият от спасителите влиза по най-бърз начин във водата и оказва помощ на пострадалия, а другият подава сигнал до другите спасителни постове и до медицинския специалист за инцидента, след което подпомага по най-удачен начин колегата си. На мястото на инцидента пристигат спасители от другите постове, които се включват в акцията. В зоната на спасяване ВСС оказва помощ както на пострадал на повърхността, така и под водата и на дъното. Пострадалият се изважда на брега и му се оказва първа помощ до пристигането на медицинския специалист. Медицинският специалист със своето пристигане поема грижите за пострадалия. Част от спасителите му оказват помощ, а останалите се завръщат по спасителните постове.

При изваждане на удавник от водата около него обикновено се събира тълпа от хора. Началникът на спасителната станция организира спасителите да освободят място около пострадалия, за да може медицинският специалист да извършва служебните си задължения безпрепятствено. По указание на медицинското лице същият извиква линейка или реанимобил и организира пренасянето на пострадалия до тях.

Действие на ВСС при воден инцидент извън зоната на спасяване

При възникване на воден инцидент извън зоната на спасяване на спасителния пост, спасителят забелязал инцидента сигнализира за това на колегата си и съседните спасителни постове. При наличието на спасителна станция обикновено такъв инцидент пръв забелязва дежурният на наблюдателната кула. Забелязалият инцидента сигнализира ВСС и обявява тревога. Предприема се спасителна акция в зависимост от ситуацията. В нея участват по един спасител от всеки спасителен пост. При изваждане на пострадал на брега се действа по начина описан по-горе.

Действие на ВСС при воден инцидент в неохраняема зона

Информация във ВСС за възникването на воден инцидент в неохраняема зона обикновено постъпва от дежурния на наблюдателната кула на спасителната станция или от граждани забелязали инцидента. Предприема се спасителна акция при която спасител от най-крайния пост (и на-близък до мястото на инцидента) се изнася по посока на инцидента и влиза във водата да оказва помощ. От другите спасителни постове също се изнася по един спасител. Те са екипирани със спасително въже и други помощни средства. Достигайки до мястото на произшествието спасителите действат по описания по-горе начин.

Георги Димитров

Спасителният пост е основно звено при обезопасяването на водните площи. В него се извършва профилактична работа за предотвратяване на водните инциденти, води се наблюдение и се организира своевременното извличане и оказване на първа помощ на пострадал. В спасителния пост работят водни спасители. Личният състав на поста се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Двама спасители е минималния брой при който може да бъде разкрит спасителен пост. Това е свързано с нормативната уредба, но с оглед оптимизацията на работата, на поста трябва да бъдат назначавани трима спасители, което би гарантирало, че по време на дежурство ще има винаги двама действащи. При наличие на един воден спасител не може да бъде разкрит спасителен пост. Спасителният пост се оборудва със следния инвентар и съоръжения:

1. Спасително въже

2. Профилактично табло

3. Сигнални средства – свирка, рупор, мегафон

4. Спасителна топка с 30 м въже

5. Сигнални флагове

6. Сигнална мачта

7. Наблюдателна вишка със сенник и ветрозащитни плоскости

8. Слънцезащитен чадър

9. Спасителна лодка с гребла

10. Бинокъл

11. Комплект ограничителни и означителни плаващи знаци, маркери, табелки

12. Комплект за гмуркане № 1 (плавници, маска, шнорхел)

13. Термометри за вода и въздух

Спасителното въже представлява спасително средство за извличане.

Профилактичното табло трябва да бъде изработено от ламарина или от друг издържлив на атмосферните условия материал. На него с трайни цветове се нанася текст, уведомяващ гражданите за опасностите при къпане и плуване в морето и основните предпазно-хигиенни правила. Изписват се също означенията на международната флагова сигнализация, температурата на водата, температурата на въздуха и др.

Свирката е най-често срещаното сигнално средство. Всеки спасител трябва да има такава и по време на дежурство е задължен да я носи винаги със себе си. Свирката е идеално средство за свръзка между спасителните постове, а също така служи за привличане вниманието на гражданите.

Рупорът е говорна тръба с вид на фуния. Изработва се от ламарина. Заедно с мегафона който е електрически уред за пренасяне на говор на разстояние, служат за предаване на съобщения и връзка между отделните спасителни постове, постовете и спасителната станция, а така също и за предаване на предупреждения и съобщения на гражданите, ползващи водната площ.

Спасителната топка е част от оборудването на лодката с гребла. Използва се по време на акция, като се хвърля  по посока на давещия се.

Сигналните флагове се поставят върху мачта, която се монтира на наблюдателната вишка. Флаговете трябва да бъдат достатъчно големи, за да се забелязват от разстояние.

Наблюдателната вишка трябва да бъде със сенник и ветрозащитни плоскости. Подиумът трябва да е с височина не повече от 2 м. От нея се води наблюдение на цялата водна повърхност, на района на действие. Практиката обаче, показва, че вишката се използва само по време на екстремална ситуация, за наблюдаване на воден инцидент и при търсене на удавник около най-далечната прибойна вълна на плажа. При това положение, ако на поста има слънцезащитен чадър, който играе ролята на сенник (а такъв винаги има), вишката може да бъде от по прост тип.

Наблюдателна вишка

Бинокълът е наблюдателно средство, което увеличава ефикасността на наблюдението. Използва се за увеличаване на далечината на зрителното наблюдение в района на действие на спасителните постове. В системата на водното спасяване се използва призматичния бинокъл – неговите увеличителни възможности са по-големи. Може да се използва също далекогледна тръба.

Спасителният пост трябва да бъде снабден с комплект ограничителни плаващи знаци. Трябва да има на разположение и означителни табели и маркери, които при нужда  да влизат в употреба. Комплектът за гмуркане № 1  и термометрите за въздух и вода също са необходим инвентар на спасителния пост.

Според действащата в Република България нормативна уредба, спасителен пост се разкрива на разстояние до 100 м брегова ивица, на прилежаща водна площ. В зависимост от дължината на плажа се определя броя на спасителните постове.

Георги Димитров

Спасителният буй е сравнително ново за България  средство за спасяване. Предназначен е за употреба от водни спасители. Съществуват два вида буйове.

Първият е направен е от пластмаса. Обикновено боядисан в червено или оранжево, има форма на торпедо с дръжки за носа на който е завързано двуметрово въже. На свободния край на въжето е монтирана гаша от полиетиленова лента. Въжето с гашата са намотани на буя.

Вторият тип буй е направен от микропореста материя и има способността да се огъва, и да се закопчава около тялото на пострадалия.

Спасителното въже представлява средство за извличане на пострадал от водата. То е задължително в инвентара на спасителния пост. Трябва да е изработено от синтетична, негниеща и непотъваща материя, да е издържливо на опън до толкова, че да не се къса при тегленето на спасителя, пострадалия и влиянието на съпротивлението на водата. Дебелината на спасителното въже е 6–8 мм, а дължината му се определя от разстоянието между брега и най–далечната прибойна вълна на даден плаж. При фиксирана дължина от 100 м на спасителното въже се гарантира покриването на всеки плаж по българското Черноморие. Препоръчва се по въжето да няма възли, за да не се получи оплитане.

В единия край на въжето се прави гаша (клуп) чрез спасителен (моряшки) възел. Тя се обвива с мека материя (парцали и бинт) против протриване на тялото (раменете) при извличане. Гашата трябва да е достатъчно голяма по размер. Това е необходимо за да може свободно да се изхлузва от раменете, при теглене на въжето, когато ръцете бъдат вдигнати високо горе. Гашата се поставя зад врата и под раменете от спасителя. В другия край въжето завършва с по–малка халка или с плаващ означител.

Спасителното въже се намотава на макара. Тя дава възможност за голяма мобилност на спасителя и е за препоръчване. Въжето се привежда в готовност за употреба, като част от него се разполага зигзагообразно върху брега, така, че да може да се разгърне безпрепятствено при акция. Това е необходимо, за да не се получи удар върху макарата при влизането във водата, който да доведе до оплитане на въжето.

Макара със спасително въже

Съществува вариант въжето да бъде намотано на кълбо. Поне половината от него обаче, трябва да бъде разположено зигзагообразно върху брега пред кълбото. В противен случай е възможно кълбото да бъде вкарано във водата по време на употреба. При този вариант, намотаването на въжето на кълбо след акция или в края на работният ден отнема много време.

Когато на плажа има функционираща водноспасителна служба въжето е най-доброто  спасително средство при всяка ситуация възникнала около или в зоната на спасяване.

Георги Димитров