Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Мъртвото течение е явление, при което водни маси се придвижват под формата на скрито за окото течение по посока от брега към морето. Явлението не е постоянно и може да сменя мястото си. Наблюдава се при по-голямо вълнение, обикновено в залив, когато вълните се пресичат и събират на едно място.
Поради това, че вълните от повърхностния пласт се движат към брега много често, за него се разбира едва, когато усетим как ни дърпа на вътре в морето. Повечето хора занаят само това за явлението.
Обикновено когато се появи високо вълнение започват да се образуват пясъчни наноси. Получава се така, че близо до брега водата е сравнително дълбока, но 20-30 метра по далече има плитчина образувана от наносите. Вълните минават над нея и се изливат в дълбочината пред самия бряг. Когато на някакво място плитчината се прекъсне водата от по дълбокото пред брега образува нещо като малка река през пролуката с посока обратна на брега. Хората си играят на плитчината и не знаят, че само няколко метра в страни от тях има по-дълбоки води, които на всичкото отгоре теглят навътре. Веднъж попаднали там в паниката си започват с всички сили да плуват към брега. Ако мъртвото течение е достатъчно силно, дори добър плувец трудно може да се пребори с него. Често се среща да възникне давене на такова място и при опита на намиращи се на близо хора да помогнат, също да бъдат увлечени от него.

Техника на излизане от мъртвото течение

Обикновено пролуката между наносите не е по-широка от 10 метра. Навътре в морето мъртвото течение рядко достига повече от 50 метра. Най-важното нещо което трябва да се запомни е да запазите самообладание. Не си хабете силите за да се борите с течението. Започнете да плувате спокойно успоредно на брега. Съвсем скоро ще достигнете място, на което няма да има течение. Стигнете ли там вече много по-лесно ще можете да излезете. Също така е много вероятно само няколко метра в страни наносът да е достатъчно високо за да можете да стъпите.
Ако сте вече много изтощени или помагате на някой и ви е трудно да плувате успоредно на брега, по добре да съхраните силите си докато дойде помощ. Оставете се на течението и се стремете да се задържите на повърхността. Съвсем скоро течението ще загуби силата си и няма да ви завлича по-навътре.

Ползвани източници:

http://bg.wikipedia.org/wiki/

http://science.howstuffworks.com/rip-current.htm/printable

В публикация на вестник „Стандарт“ днес, четем следното:

Двама бедстващи сърфисти бяха спасени от граничари навръх Нова година. Търсачите на силни усещания решили да покарат сърф на 31 декември на обед, преди да седнат на новогодишната трапеза. Инцидентът е станал източно от плажа Харманите в Созопол. Двамата мъже – братя близнаци на 51 години, са влезли със сърфове на около 600 метра навътре в морето. Силните вълни обаче ги потопили и те започнали да се давят и да викат за помощ. Местни жители случайно видели как двамата падат и се обадили на тел. 112. Веднага към бедстващите сърфисти тръгнал катер на Гранична полиция. Граничарите успели да изтеглят мъжете с корда и да ги транспортират до брега.

Елена Димитрова

Всяка година от удавяне в света загиват около 200000 души.В България цифрата е от 160 до 200 души. Приблизително 30% от тях са деца до 17 г. възраст. В морето жертвите са 25%, а във вътрешните водоеми са 75%.
Давене настъпва, когато в дихателните пътища попадне вода. В около 10% от случаите настъпва ларингоспазъм, като защитна реакция. Най- важния белег на давенето е асфиксията:

• Давенето в сладка вода – води до уводняване на организма и хемолиза;

• Давенето в солена вода – води до нахлуване на вода в алвеолите, хемоконцентрация и белодробен оток.

След изваждане от водата на пострадалия се установява в съзнание ли е той или не.
Пострадалият е в съзнание, когато се подчинява на команди като: отваря очите, повдига ръка или крак, може да покаже езика си, реагира на докосване и разтърсване. Ако пострадалият не реагира на гласови команди или при докосване и внимателно разтърсване тогава той е в безсъзнание.
При безсъзнание се предприемат незабавно следните действия:

Виж линка:

Първа долекарска помощ

Спасителен буй

През последните години, след излъчването по телевизията на филма „Спасители на плажа” особена популярност придоби т.н. спасително средство „буй”.

Съществуват два типа буйове, но тук става въпрос за този от филма. Направен е от пластмаса. Обикновено боядисан в червено или оранжево, има форма на торпедо с дръжки. За носа му е завързано двуметрово въже. На свободния край на въжето е монтирана гаша от полиетиленова лента. Въжето с гашата са намотани на буя.

По плажовете все по-често се срещат спасители екипирани с това спасително средство.

На курсовете за обучение на водни спасители обаче, употребата на такъв буй не се изучава практически или ако някъде се прави, се коментира и евентуално имитира видяното във филма. Буят обаче, има качества, които там не са показани.

В спецификата на водното спасяване в САЩ е безконтактното даване на помощ от спасител на пострадал. При него в случая, когато спасителят достигне с плуване до пострадалия, придърпва буя по въжето и му го подава. След като нуждаещият се от помощ се хване за спасителното средство, спасителят с плуване го извлича на брега.

Как обаче се процедира, когато пострадалият е неконтактен (в безсъзнание) и не може да се държи за буя? На този въпрос много спасители отговарят: „аз плувам до него с буя, ако е в съзнание му го подавам, ако не е, го хващам и го извличам с моряшка транспортна хватка”. Във вторият вариант обаче, употребата на буя се обезсмисля и той дори би могло пречи.

През последният сезон на Южният плаж в Китен ние проведохме тренировъчни занимания на които направихме експерименти относно употребата на този вид буй.

При познатият от телевизията вариант (с контактен пострадал)  всичко вървеше гладко и безпроблемно.

Когато обаче, експериментирахме с пострадал в безсъзнание се появиха и проблемите. Първоначално изпробвахме вариант да поставим буя под пострадалия и да го извличаме с моряшка транспортна хватка. Този вариант се оказа неудачен. Пострадалият се изплъзваше от буя и той въобще не влизаше в употреба. Някои от спасителите пробваха да извличат с моряшка хватка, като влачеха и буя.

По метода на пробата и грешката, открихме правилният вариант. При него спасителят е в гръб на пострадалия, с ръце под рамената му, държи буя поставен пред гърдите му. Ръцете на спасителя са задължително обтегнати в лактите, а извличането става назад с трамбовка.

Техниката на извличане по този начин се усвоява бързо и прави буя незаменимо спасително средство.

Основна грешка която се допуска при усвояването на този начин на извличане е сгъването на ръцете в лакътните стави. Това става особено ако буят се държи от спасителя в подхват. При правилният вариант ръцете са отгоре над буя и са обтегнати. При сгънати ръце буят опира в гърлото на пострадалия и може да го задуши или контузи.

Друга грешка е при извличане да се използват крака крака  бруст. При този вариант спасителят се намира под пострадалия и при вълнение на морето задължително гълта вода. Правилният вариант е извличане с трамбоване назад… което от своя страна изисква да се обърне внимание на „трамбовката”.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Изтегли от линка:

Кратък наръчник по долекарска помощ

Районът на действие на спасителните постове е водната повърхност заключена между бреговата ивица и далечните плаващи знаци. В района на действие спасителите оказват помощ само на пострадали, намиращи се на водната повърхност.

Зоната на спасяване на спасителните постове е водната повърхност заключена между бреговата ивица и близките плаващи знаци. Работещите на поста спасители отговарят за площта пред себе си, която в ляво и в дясно граничи с площта охранявана от съседните спасителни постове. Работещите на всеки пост спасители си сътрудничат с тези от съседните постове. Първият и последният пост граничат със зона, забранена за къпане, която се указва със съответните знаци и табели. В зоната на спасяване спасителите оказват помощ на пострадали, намиращи се на водната повърхност, под нея и на дъното на водната площ.