Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Да бъде спасител мечтае почти всяко момче. Тази професията е определено атрактивна и отговорна. В обществото обаче, по-скоро се смята, че да си спасител е несериозно, че с това се занимават предимно „гларуси”, които не умеят друго и  поради тази причина са се захванали именно с това. Разпространено е мнението, че да си спасител означава да събираш тен на плажа, да сваляш мацки и да работиш докато си почиваш.
Ако се прави характеристика на истинския воден спасител обаче, на преден план излизат други качества. Той трябва да е отговорен, сериозен към работата си, да е смел и себеотрицателен спасявайки чужд живот, да е подготвен когато най-лошото се случи.

В САЩ например, професията спасител е еднакво престижна и уважавана от обществото с тази на пожарникаря, полицая и лекаря. Там обаче, обществената култура и солидарност са изграждани с десетилетия.

В България плажната култура и познанията на посетителите на морския бряг са прекалено ниски като цяло. Това от своя стана е сериозна предпоставка за възникване на водни инциденти.

Съществува проблем в комуникацията спасител – плажуващ. Тя не се изчерпва с указанията за флаговата сигнализация на гърба на всяка вишка или с поставянето на плажа на табели със задълженията на гражданите. Опитът показва, че малка част от посетителите на плажа чете написаното и е наясно с флаговата сигнализация.

Към днешна дата спасителят на плажа може да дава указания и съвети, но няма никакви правомощия, с които да задължи плажуващите да ги спазват. Ако се случи инцидент обаче, отговорност за него носи спасителят.
Изключително трудно е да накараш някой, когото не го е грижа за собствения му живот, да спазва правилата, което кара голяма част от спасителите да се отказват от професията.

На мястото на отказалите се спасители се появяват други, нови и неопитни. Част от тях са дошли  на плажа не да работят, а да се забавляват. Забавлението е част от тази професия, но когато вземе превес над сериозността на тази длъжност, възниква проблем. Той е в това, че залогът е човешкият живот, а хората разчитат, че някой ги охранява и спират да правят разлика от спасител до спасител. Те слагат всичко под общ знаменател на “гларус”, “ бройкаджия” и пр.

Няма да е лъжа, ако се каже, че голяма част от спасителите не са на нужното ниво.  За да бъдат пълноценни във всяка една ситуация са необходими регулярни тренировки (спортни и тактически), а и опреснителни мероприятия, каквито на много плажове няма.

Връзката на спасителя с представител на закона, в случая – полицията към днешна дата също не е изградена, а е абсолютно необходима. Спасителят е достатъчно зает с наблюдението на водната площ, за да следи и за кражби или за изгубени деца  на плажната ивица.
В последните няколко години се наблюдава и недостиг на спасители по плажовете. Причините за това са различни. Повече от кандидатите се задоволяват да вземат свидетелство за спасител на басейн, което се добива значително лесно. Условията на работа, заплащането и квартирата са почти идентични, а на места и по- добри от тези на плажа. Хората просто не са стимулирани да работят на плажа, където отговорността и усилията са значително по-големи от тези на басейн. В същото време възнаграждението е ниско за такава рискова професия, отговаряща за човешкия живот.

Към момента въпреки световната финансова криза, немалко добре обучени хора избират да упражняват спасителска дейност в чужбина, където и условията, и заплащането са много по-добри от колкото в нашата страна.

Георги Димитров