Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Агенция „Фокус“

Теодора Томова

София. Появяването на полицаи на плажа, както в САЩ, където има бийч патрул, ще респектира гражданите и е превенция за обществения ред по плажовете. Това каза пред репортер на Агенция „Фокус” Теодора Томова, директор на Водноспасителната служба към БЧК.
„Във връзка с наказателната отговорност, която носят водните спасители и доста честото неспазване на техните указания от страна на гражданите искаме да се подпомогне работата на водните спасители от страна на МВР, като се изпратят патрулиращи полицаи, които при нарушаване на обществения ред на плажа или неспазване на указанията на спасителя, да му оказват необходимото съдействие. Говорим за активния летен сезон за натоварените курорти, които се посещават от чуждестранни и български туристи. Писмено сме депозирали тази идея до официално писмо до министър Цветан Цветанов, но засега нямаме положителен отговор. Беше ни отговорено, че съгласно Закона за МВР, полицията чрез своите служители работи за опазването на живота и здравето на хората. Не говорим за това” до всеки спасител – полицай, а за активно натоварените плажове през летния сезон, където да има определен брой полицаи, които да патрулират и да подпомагат работата на спасителите, само когато това се налага.Тъй като има доста плажове в България, ние разбираме, че в момента бюджетът е планиран и това ще натовари МВР, но можем да започнем с големите плажове – Златни пясъци, Слънчев бряг, Албена и др. Говорим за това – на плаж да има по двама-трима полицаи, не става въпрос – колкото спасители, толкова и полицаи”, коментира Томова. Според нея е много важно да се осъзнае от отговорните институции – Министерството на физическото възпитание, Министерството на образованието, че трябва да се започне крачка по въвеждане на задължителното обучение по плуване като елемент от учебната програма.
Аделина Георгиева

Полицаи по плажовете, които да озаптяват непокорните туристи и да следят за реда сред плажуващите. За това настояват вече няколко години водните спасители. Оказва се обаче, че скоро добрата идея няма да стане реалност, а топката се прехвърля от полицията към концесионерите. Позитивите на плажната полиция са много, обясняват от службите за водно спасяване, а аргументът против е един – финансов.

Спасителите не са представители на властта, те нямат никакви правомощия и не могат да респектират само с една свирка, аргументира се пред “Всеки ден” шефът на “Водно спасяване” към БЧК – Добрич Петър Андреев. Това е човекът, който за пореден път призова за създаването на такова звено. “Там, където има опасност за живота на хората, би трябвало да има законова разпоредба. Така както има пътна полиция, транспортна полиция, гранична полиция, би трябвало да има и плажна полиция”, казва той.

Статистиката сочи, че след жертвите на пътно-транспортни произшествия, най-много са починалите от удавяне в България. “Това е така, защото хората не спазват разпоредбите, подлагат на опасност не само техния живот, но и този на спасителя”, казва Андреев. Той обяснява, че правилникът, по който работят спасителите, не им позволява да реагират при случаи, в които курортистите си позволяват волности на плажа. “Полицаите респектират, дори само с униформата, която носят”, сочи Андреев.

Той е категоричен, че много често полицията не се отзовава на сигналите на спасителите. Същото потвърждава и шефът на „Водно спасяване“ към БЧК-Варна Лаврентий Силов. “Навсякъде в нормалните страни има плажна полиция, а водното спасяване е или към полиция, или към пожарна, или към гражданска защита. Това са държавни организации, които имат своите права и там проблеми няма. В САЩ например, спасителите са като сътрудници към полицията и при всяко обаждане пристига полицейска кола и нарушителите си плащат глобите на място. А при нас, като се обадим на полицията ни отговарят, че няма свободни коли или идват на другия ден да ни питат какво е станало”, описва проблема Силов. По думите му най-сериозно е положението с подпийналите туристи. В такива случаи почерпените дори налитали на бой на спасителите, а те няма как да отвърнат.

Миналата година Националната комисия по водно спасяване постави официално въпроса пред МВР. И имаме официален отговор – на този етап не може въобще да се мисли за плажна полиция. Казват ни, че при инцидент трябва да се обаждаме и да искаме помощ по нормалния ред, казва Силов. “Хората идват да си направят удоволствието, а ние не можем да ги респектираме само със свирката и с молба. Показват ни неприлични знаци, унижават ни”, допълва картината Петър Андреев.

От полицията във Варна обаче категорично отричат да не са се отзовавали на сигнали на спасители. От пресцентъра на ОДП-Варна определиха като “крайно несериозна теза” такова твърдение. От ръководството на “Охранителна полиция”- Варна пък изобщо не са чували за подобна идея. Но са категорични, че не би имало проблем, стига за това да се плаща. Финансирането на такъв вид звено е задължение на концесионерите. “Всички плажове, които се водят охраняеми, се водят на концесия и концесионерът, който ги взима се ангажира да плаща за реда на този плаж – тоест медицинско обслужване, спасители”, обясниха пред “Всеки ден” от пресцентъра на варненската полиция. Курортите също настояват за повече полиция, но когато става въпрос за това, че трябва да си я платят – дават назад, казват още оттам.

Подобно е положението и с общинската полиция – заплатите на общинските полицаи се поемат от съответната община. Такъв вид полиция бе въведена пилотно само в София, но полицаи споделят, че тя остава неефективна и не се насочва към критичните точки. Факт е, че в последните години има все по-малко желаещи да стопанисват плажовете, а спасителите не достигат, не защото такива няма – а защото концесионерите не ги наемат. Морските общини пък нехаят за проблема.

“Нашите спасители ги обръщат на всякакви. На басейните поливат цветята, копаят, косят трева. Косиш тревата и наблюдаваш с другото око басейна. На плажовете ги карат да се занимават с друга дейност. Назначават се нетрудоспособни хора”, обяснява шефът на Водно спасяване – Варна. И заключва: “Няма икономически интерес да се охраняват плажовете, а именно неохраняемите плажове са много посещавани от хората. Слагат една табела “Неохраняван плаж” и като дойдат чуждите туристи на нашите прекрасни плажове виждат една табела, на която пише “Къпането забранено.”

Източник: http://www.vsekiden.com

Телевизия „Европа“

Водноспасителната служба към Българския червен кръст настоява служители на Министерство на вътрешните работи да се включат активно в опазването на реда и сигурността по плажните ивици в страната. Идеята е полицаите да бъдат на плажа до водните спасители, като в случаи на по-опасни инциденти да могат да реагират навременно, съобщава репортерът на телевизия „Европа“ Мария Сталянова.

Заради многото случаи на конфронтации и открита агресия между туристи под влияние на на алкохол и водните спасители, БЧК са изпратили и писмо до МВР, в което мотивират желанието си за плажна полиция.

Развитие все още няма и по друг дългогодишен апел на БЧК – а именно да се върне задължително обучение по плуване в училище за децата до 3-ти клас, каквото е имало до 1975 година.

Във вестник Български лекар, Д-р Тотко Найденов е публикувал текст във връзка с официализирането на национален ден на спасението, в памет на загинали при спасителни операции лекари, полицаи, огнеборци, минни и водни спасители.

Виж текста на долния линк.

На вниманието на Министър д-р Стефан Константинов | Български Лекар.

На всеки плаж се срещат туристи, които не желаят да изпълняват разпорежданията на водноспасителната служба при жълт и особено при червен флаг. Това поражда конфликти, като понякога дори се стига до бой. Истината е, че спасителите нямат правомощията да прилагат физическа сила, а само да правят превенция и да оказват помощ на попаднали във воден инцидент.

При удавяне обаче, винаги има следствие, в което основно даващо показания лице е водният спасител. Нещо повече, в много случаи водещият следствието търси да намери вина в него.

В наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи е записано, че водният спасител не допуска преминаването на граждани зад близките плаващи знаци (шамандури). Той не трябва да допуска и влизането във водата на граждани в нетрезво състояние, както и на деца до 10 годишна възраст без придружител. Това са все конфликтни моменти в които спасителят трябва да участва, за да изпълни служебните си задължения.

Част от гражданите обаче, не желаят да спазват правилата и се явяват нарушители, които никой не санкционира. А те увличат след себе си и други, и създават предпоставки за водни инциденти.

Пример от този сезон бе англичанин, който 6 пъти е ваден от водата от спасител, а на седмия път, когато влиза в морето, умира.

Ясно се вижда, че нормативната уредба в тази област не е добре направена. Няма санкционираща инстанция. Такава трябва да се въведе още от следващия сезон, за да бъде решен проблема.

Т.н. „плажни полицаи” са все още са идеен проект. Те трябва да са тези, които ще пишат актове на нарушителите, ще ги глобяват, а при нужда ще използват и силови средства.

Всъщност и сега при проблем на плажа се вика полиция, но докато тя пристигне конфликта често е приключил. Това което е необходимо да се направи е полицаят да е позициониран постоянно на плажа, като работещ там.

Факт е, че всяко лято от вътрешността на страната към черноморските курорти се командироват полицаи, които да оказват помощ на местните РПУ-та, поради стичането там на хора и криминогенен контингент от цяла България. Факт е и, че най-големите групи от хора през деня са на плажа. Просто е необходимо и полицията да е там.

Георги Димитров

Дойче Веле

Наскоро министър-председателят на Англия Дейвид Камерън, разказа за една много тъжна случка на удавило се в езеро 10-годишно момче, което всъщност е загинало, докато спасявало своята сестричка от удавяне. На мястото на инцидента е имало полицаи, на които обаче, им било забранено да се намесят, тъй като не били изкарали курс по водно спасяване.

Натам ли вървим и ние?…

Източник: http://www.dw-world.de/

Всеки летен сезон от вътрешността на страната към Черноморските курорти се командироват полицаи, които да подпомогнат опазването на общественият ред там. Това се налага поради преселението на големи групи от хора към морето и курортните селища.

С какво точно се занимават командированите полицаи не е тема на тази публикация, но е факт, че ги няма там, където са най-големите струпвания на хора – на плажовете. През деня 90 % от курортистите са край морето, като на един средно статистически плаж в активният сезон може да има между 5 и 10 хиляди души. Тези хора в повечето случаи не се познават по между си или са обособени в компании, всяка от които е сама за себе си. Често между отделни хора или групи от хора възникват конфликти, които понякога прерастват в скандали и сбивания. Поради липсата на полиция на плажовете, в такава ситуация някои граждани се обаждат за помощ на телефон 166 или на новият 112. До като пристигнат органите на реда обаче, скандалите прерастват в побоища и има тежки последствия.

Проблеми имат и спасителите от водно спасителните служби на плажовете при вдигнати жълто или червено знаме. Много граждани не спазват указанията им и нарушават реда. Когато им се отправи забележка, под влияние на алкохол или дрога някои от тях налитат на бой. Други граждани със самочувствие на добри плувци не спазват разпоредбите и влизайки в морето увличат със себе си  хора, неумеещи да плуват, което е потенциална опасност за възникване на водни инциденти.

Заплаха за живота и здравето на гражданите има и при нарушаване на правилата, на някои водноатракционни услуги, където са необходими санкции.

Според закона за полицията е необходимо да има полицейско присъствие там където има струпвания на големи групи от граждани. Факт е обаче, че през активният летен сезон множество от хора на плажовете има, но няма полицаи. Или може би има, но са цивилни, по бански… на почивка.