Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Агенция „Фокус“

София. Българският народ продължава да не може да плува. Това каза председателят на Българския червен кръст (БЧК) Христо Григоров на пресконференция на Водноспасителната служба към организацията във връзка със Седмицата на водното спасяване от 6 до 12 юни, предаде репортер на Агенция „Фокус”. По думите на Григоров – само 20-22% от българското население може да плува, докато в Германия например този процент е 90. Председателят на БЧК призова да се въведе задължителното обучение по плуване на децата в училище, тъй като по този начин те ще бъдат „дръпнати от улицата” и ще се помогне за раздвижването им като мярка срещу затлъстяването.
Григоров отбеляза, че това лято се очакват около 1 млн. посетители по българското Черноморие. Трябва обаче да се осигури тяхната сигурност. Няма проблем с обучаването на водни спасители, уточни председателят на БЧК. Проблем обаче остава напускането на страната от спасителите. Само 10-15% от тях остават в България. Въпреки това, няма недостиг на спасители у нас.
Аделина Георгиева

Агенция „Фокус“

Смолян. Девет открити и закрити басейни ще работят през лятото на територията на област Смолян, съобщи за радио “Фокус” – Смолян Стоян Лазаров, гл. специалист по водно спасяване в БЧК – Смолян. Два от тях са в Девин, четири са в СПА-хотели в Пампорово, два в Чепеларе и един в Чепинци, който предстои да бъде открит за този сезон, поясни той. По думите му, около 15 юни всички басейни трябва да бъдат отворени за посетители. Всички басейни имат квалифицирани спасители, които са изкарали курсове за водно спасяване в Български червен кръст. Всяка година около 10-15 души получават това свидетелство на местно ниво. По думите на Лазаров, в Смолян има картотекирани 900 спасители, защото курсове за спасяване са провеждат от 1970 г. насам.
Квалифицирани спасители на Българския червен кръст ще дежурят и това лято на язовир “Доспат” през почивните дни, допълни Стоян Лазаров. Въпреки забраната за къпане и плуване във всички естествени водоеми на територията на областта, всяко лято наши спасители ходят през съботите и неделите на язовира, за да осигуряват безопасността на туристите, защото много от хората не спазват забраните, посочи той. На всички такива водоеми има табели, които категорично забраняват плуването, като те са ангажимент на общините и кметовете по места. Водоемите в Смолянско не са подходящи за къпане, заради по-студената вода, тинестите дъна и водната растителност, които са предпоставки за възникване на инциденти, заключи Лазаров.
Нели Гергьовска

Столична Община – www.sofia.bg

Столичната община чрез дирекция „Превенция интеграция, спорт и туризъм” съвместно със Столична организация на БЧК спечелиха правото за финансиране на проект на тема „Приятели с водата”.

Ежегодно Страната ни отчита голямата смъртност вследствие на удавяния – 160 души годишно. Около 30 % се падат на най-уязвимата част от населението – деца под 17 години. Между 75% и 80% от всички случай на удавяния стават във вътрешните неохраняеми водни площи.
Избраните райони – обект на този проект са наситени с множество неохраняеми водоеми, които се използват за къпане и плуване, а ниската водноспасителна култура на децата често води до трагични инциденти.

ПРОЕКТЪТ „ПРИЯТЕЛИ С ВОДАТА” ще допринесе за повишаване на водноспасителната култура на младите хора в София. Проектът ще обхване учениците от 5 и 6 клас от училищата в столичните райони „Искър”, „Кремиковци”, „Панчарево” и „Нови Искър”.

ПРОГРАМАТА водноспасителен минимум включва необходимата информация за опасностите при къпане и плуване и начините за предпазване, помощ и самопомощ при нужда. По време на занятията ще се обърне внимание и на проблеми на екологията и начините за опазване на околната среда.
В резултат на проекта младите хора ще бъдат запознати с опасностите при къпане и плуване и начините за предпазване. В младите хора ще бъде провокирана социална ангажираност за помощ и самопомощ при воден инцидент, което ще доведе до опазване здравето и живота на децата при съприкосновение с открити и закрити водни площи.
Обучението ще бъде осъществено съвместно с експерти по водно спасяване към СО на БЧК и специално обучени младежи – доброволци. На родителските срещи родителите ще бъдат запознати с предстоящото обучение и ще бъде потърсено тяхното мнение и съгласието им, като се провокира и тяхната подкрепа.

В подготвителната фаза на проекта „Приятели с водата” ще бъдат изготвени и отпечатани образователни книжки „Безопасност във водата”, ръководства за превенция на водния травматизъм, програми, дискове с презентация по водноспасителен минимум, плакати, стикери, информационни брошури, необходими при провеждане на обученията с учители и ученици, участващи в проекта.
Класните ръководители на петите и шести класове от избраните училища ще бъдат обучени за обучители по темата „Водноспасителен минимум”. Предвижда се да бъдат обучени 73 учители и около 1500 деца.

Обучението на обучители ще се осъществят както следва:
16 май – обучение за обучители в район „Нови Искър” – 160 ОУ; 170 СОУ;171 ОУ; 172 ОУ; 175 ОУ; 176 ОУ; 177 ОУ; 179 ОУ

18 май – обучение за обучители в район „Искър” – 4 ОУ; 65 ОУ; 89 ОУ; 150 ОУ; 163 ОУ; 68 СОУ; 69 СОУ; 108 СОУ

1 юни – обучение за обучители в район „Кремиковци” – 85 СОУ; 115 ОУ;116 ОУ; 117 СОУ; 156 ОУ; 159 ОУ; 162 ОУ

Въвличането на представители от училищните институции ще добави устойчивост към проекта и възможност за продължаване и разширяване на обхвата във времето.

Класните ръководители ще обучават своите ученици по програмата „Водноспасителен минимум”. За целите на обучението ще бъдат използвани интерактивни материали, изготвени според специфичните нужди на засегната възрастова група.
С отпечатаните материали през следващата учебна година е възможно кампанията да бъде продължена и в други училища в столицата.

ОСНОВНИТЕ ЦЕЛИ КОИТО СМЕ СИ ПОСТАВИЛИ :

1. Опазване живота и здравето на децата, имащи съприкосновение с рискови водни райони в столицата.
2. Намаляване на водния травматизъм в столицата сред децата и учащите се.
3. Запознаване на максимален брой деца с опасностите при къпане и плуване и как да се предпазим от тях.

Агенция „Фокус“

Фокус: Г-жо Томова, започнаха ли вече курсовете за водни спасители, които БЧК организира всяка година?
Теодора Томова: БЧК провежда обучения за водни спасители във всички 28 областни организации на страната. Нямаме фиксирани дати за провеждането на курсовете. Групите се сформират според интереса на кандидатите. Курсовете са два вида – за спасители на плувни басейни и водни паркове и за открити водни площи и море. Мога да кажа, че интересът и тази година към курсовете е доста голям.
Фокус: Как се става воден спасител? Какви са изисквания към кандидатите, за да получат достъп до тези курсове и колко струват курсовете?
Теодора Томова: Имаме приемен норматив за влизане за курс за воден спасител, който е: за плувни басейни и водни паркове 50 метъра свободен стил трябва да може да плува кандидатът за една минута и 25 метра бруст за техника без време. Това е приемният изпит за басейни. Съответно за откри водни площи и море – 100 метра свободен стил за една минута и 50 секунди и отново 25 метра бруст без време. Кандидатите трябва да са навършили 17 години. Курсовете се състоят от часове по теория и практика. Завършването става със заключителен изпит пред комисия по теория и практика. Средната цена на курса, която не е строго фиксирана и зависи от броя на кандидатите, е около 160 лв. за първо ниво (за басейни и водни паркове) и 90 лв. за второ ниво (за открити водни площи и море). За да се явят на второ ниво, трябва да са изкарали първо.
Фокус: Каква част от кандидатите успяват да се справят в тези критерии, за да станат водни спасители?
Теодора Томова: Нормативът ни е така добре изчислен, че дава възможност при сериозно отношение на кандидатите към курса почти всички след това да го завършат. По инструкция дори не допускаме и повече от две отсъствия в курса, след което кандидатът сам се елиминира. Така че той е принуден да посещава редовно часовете по теория и практика, което пък му гарантира почти сигурното завършване на курса. Но има и кандидати, които остават на поправителен изпит заради някои от елементите на изпита. Изпитът по практика и теория се състои от различни елементи – плуване под вода, плуване свободен стил, хвърляне на спасителна топка, вадене на предмет от дъното и други. Във всеки един от тези елементи човек може да бъде оставен на поправителен изпит само на този елемент.
Фокус: Тоест не се правят никакви компромиси?
Теодора Томова: Да. Не би трябвало, тъй като става дума за професионална квалификация, освен това водното спасяване е свързано с живота на хората.
Фокус: Освен БЧК има ли друга организация, която провежда курсове за спасители в страната?
Теодора Томова: Не. Съгласно наредбата за водното спасяване БЧК обучава водните спасители и издава съответните документи за правоспособност.
Фокус: На кои плажове БЧК извършва водно спасителна охрана?
Теодора Томова: В момента фактически започва организацията на сезона. Това основно го правят колегите от областната организация на Добрич и Бургас. В момента те са в процес на преговори. Основно организацията ни в Добрич работи с курортен комплекс „Албена”, а за организацията ни в Бургас нямам точна информация. В момента колегите там са в период на преговори. Държа да подчертая, че става дума за много малко плажове. С един на „Албена” и с около седем-осем плажа в Бургаска област се занимава Червен кръст. В страната ни, както е известно има над 200 плажа и не всички се охраняват.
Фокус: Колко водни спасители са нужни у нас през активния летен сезон?
Теодора Томова: Няма страна в света, която да е обезопасила всичките си плажове. Това не трябва да ни успокоява, че не трябва да се стремим към тенденцията по-голям брой плажове да бъдат охранявани, което намалява и водните инциденти. Това е свързано с финансови и икономически механизми и с отдаването на съответните плажове съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и Закона за концесиите с отдаването на тези плажове на дългогодишни концесии или за отдаването им под наем за срок от пет години. Така че нещата са много динамични и различни всяка една година. Затова не може да се каже колко спасители са необходими.
Досега от създаването на водното спасяване към БЧК са обучени над 45 000 водни спасители. Всяка година обучаваме около още 1200 водни спасители. Ние бихме могли да обучаваме неограничен брой кандидати, стига те да имат желание и да могат да покрият приемния норматив за влизане в курса.
Фокус: Заплатата на водния спасител не е много атрактивна. Обучените от нас отиват да работят в САЩ. Какво може да се направи, за да останат все пак в България?
Теодора Томова: Това зависи от стандарта на заплащане в нашата страна. Освен това една такава професия като водния спасител, която е свързана с опазването на човешкия живот и респективно носене на съдебна отговорност при инцидент, трябва да се заплаща по-добре.
Фокус: Това не означава ли, че тази професията не се уважава достатъчно добре у нас?
Теодора Томова: Тук говорим за финансово измерение. Ако заплащането е по-добро, ако условията на труд са по-добри, със сигурност ще има и повече кандидати за водни спасители в нашата страна и те не биха търсили и не биха работили тази работа в чужбина. Професията на водните спасители е сезонна. Тези хора практикуват някакви други основни професии. Някои от тях са ученици последна година. Много трудно работодателят би пуснал в съвременните условия един свой служител за месец-два или три да работи като спасител. Проблемът с отпуските също е сериозен.
В последните години има тенденция към подобряване на условията на труд на водните спасители. Но има още много какво да се желае.
Фокус: Има ли недостиг на водни спасители през лятото?
Теодора Томова: Тъй като тази професия е сезонна, за да се разчита, че спасителите ще бъдат наети за месец-два или три, е нужно много по-рано те да организират личната си отпуска и личния режим на живот. При нас обаче се получава една тенденция на хаос стопаните на водни площи да се сещат от днес за вчера, че има трябват такива кадри. Това също е проблем. Тоест за наемането на водни спасители концесионерите на плажовете трябва да мислят още през зимата, когато се карат ски по пистите.
Фокус: Какво може да предотврати неприятните инциденти, свързани с алкохола и агресията на плажа?
Теодора Томова: В тази връзка преди година изпратихме официално писмо до МВР за включването на полицаи при работата на водните спасители, тоест при нарушаването на обществения ред, при неспазване на указанията, на водния да спасител да може полицаи да помага. Пример за това е практиката в САЩ с т.нар. плажни патрули, както и в някои други европейски страни. Според нас този човек трябва да е на плажа със съответната униформа, със съответния респект и освен, че ще подпомага работата на водния спасител, той трябва да извършва една превенция и да респектира гражданите, които смятат да нарушават правилата. Съвсем различно ще е положението, ако успеем да постигнем това. Засега обаче не срещаме разбиране. От БЧК освен да настояваме за това, няма какво друго да направим. В момента има един-единствен плаж, където знам, че има полицаи, които помагат на спасителите – това е в „Слънчев бряг”. Виждала съм ги лично още преди години. Там е постигната някаква система на организация.
Фокус: Кога водните спасители не могат да се справят сами?
Теодора Томова: Когато има агресивни граждани, употребили алкохол, включително и наркотици, граждани, които са неадекватни. Самите спасители са обучени, че трябва да бъдат внимателни, да не прибягват до сила, до груба физическа саморазправа. Лошото е, че когато техните указания не се изпълняват, може да настъпи воден инцидент с фатален край, а това се връща като бумеранг към самия воден спасител. Следва следствие, съдебни дела и т.н.
Гражданите трябва да гледат на водния спасител като на техен приятел, който бди за техния живот и именно поради тази връзка трябва да спазват и неговите указания и препоръки.
Фокус: На година в България се давят между 140 и 160 души. Какво сочи анализът за причините?
Теодора Томова: 80 на сто от тези инциденти са във вътрешността на страната в откритите водоеми, които са неохранявани и неподходящи за къпане. Много малко са удавянията на море, още по-малко на плувни басейни.
За миналата година има три удавяния в плувни басейни. Причините са в неоценяване на опасностите, оставяне на децата без родителски контрол, употребата на алкохол. Има инциденти с рибари, има и самоубийства.
От тези 20 % от удавянията в море и басейни, около 13 са извън работното време на спасителя или на са се случили на неохранявани морски плажове. Много малко са удавянията има в рамките на работното време на спасителите на охранявани морски плажове.
Фокус: Тоест може да се каже, че ефикасността на водните спасители е почти на 100 %?
Теодора Томова: Хайде да не е на 100 %, но е поне 97 %.
Фокус: Според вас задължително ли децата трябва да се научат да плуват още в училищна възраст? Не трябва ли това умение да стане един задължителен елемент от самото образование на човек?
Теодора Томова: Ние обръщаме внимание и на институциите, и на обществото, и на медиите. Преди години имаше задължително обучение по плуване, което отпадна. Имаше 30 задължителни часа по плуване във втори и трети клас. Затова ние бихме искали да се заложи плуването в образователната програма в училищата. Ние смятаме, че е време да се помисли за въвеждане на тази форма поне като първа крачка там, където има басейни и възможност. Тъй като не говорим само за водни инциденти, говорим и за здравето на децата. Това е един много полезен спорт – знаем, че децата са подложени на затлъстяване, на обездвижване. Така че ще има наистина един добър ефект от въвеждането на задължителното плуване още в училище.
Затова държавата трябва да насочи един финансов ресурс, който ще бъде с безспорен ефект за децата – за тяхното здраве и живот.
Очевидно е, че много малък процент от българите умеят да плуват и особено по-младото поколение. Ние виждаме това – ще дам и доказателство – кандидатите за водни спасители, които идват за курсовете, една част от тях отпадат заради ниската си плувна култура. Тоест имат желание, но нямат възможности. Има много големи областни градове, в които няма нито един закрит плувен басейн. Във варна например – една от най-големите плувни школи на България, туристически, голям град, само до преди няколко години също нямаше закрит басейн. А какво да говорим за малките областни градове. Ако се строят пък басейни, то те се строят така, че да не са подходящи за обучение. Те са по-скоро за развлечение, с барчета, басейни към хотели. Не се строи плувен басейн, който да е по стандарта 25 метра дължина, с 50 метрова дължина, където да се провеждат обучения по плуване, да не говорим за високо спортно майсторство – плувните клубове също изпитват ужасни затруднения за подготовката на спортистите си.

Галина Димова

ZovNews.com

Забранява се къпането и плуването в река Дунав и всички останали водни площи на територията на Община Лом. Забраната се налага за четвърта поредна година, след като от Регионалната здравна инспекция в Монтана обявиха, че водата в Дунав е замърсена и опасна за здравето. „Извършените от Регионалната здравна инспекция в Монтана лабораторни анализи на водни проби, взети от река Дунав до момента, не отговарят на задължителните норми и изисквания на Наредба №11 за качеството на водите за къпане. Водните площи не отговарят на изискванията на Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяването на водните площи, за осигуряване безопасността на хората. Моля да предприемете съответните мерки за забраняване ползването на водните площи на река Дунав на територията на град Лом, като за целта бъде издадена Ваша заповед за забрана, която да изпратите в РИОКОЗ – Монтана в едноседмичен срок от издаването“ – се казва в писмото на д-р Даниела Караилиева, директор на Регионалната здравна инспекция в Монтана.

Заповедта на кмета Пенка Пенкова е издадена въз основа на данните на здравната инспекция за качеството на водата в река Дунав. Освен в река Дунав, заповедта забранява къпането и плуването във всички останали водни площи в общината – открити канали, водоеми, реки, изкуствени езера, създадени при изкопаване на инертни материали на територията. Кметовете и кметските наместници и собствениците на водоеми са длъжни да поставят забранителни табели за срок от 15 юни до 15 септември 2011 г. На плажа ще бъдат поставени предупредителни табели, че къпането и плуването в Дунав са забранени. Определена е и общинска комисия по водно спасяване с председател зам.-кмета Зоя Апостолова.

Агенция „Фокус“

София. Очевидно е, че много малък процент от българите умеят да плуват. Това се отнася особено за по-младото поколение. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” директорът на дирекция „Водноспасителна служба” към Българския червен кръст (БЧК) и световен шампион по водно спасяване за 1983 година Теодора Томова.
Според нея е време плуването да стане задължително умение, което децата да придобиват още в училище.
„Ние обръщаме внимание и на институциите, и на обществото, и на медиите. Преди години имаше задължително обучение по плуване, което отпадна. Имаше 30 задължителни часа по плуване във втори и трети клас. Затова ние бихме искали да се заложи плуването в образователната програма в училищата. Смятаме, че е време да се помисли за въвеждане на тази форма поне като първа крачка там, където има басейни и възможност. Тъй като не говорим само за водни инциденти, говорим и за здравето на децата. Това е един много полезен спорт – знаем, че децата са подложени на затлъстяване, на обездвижване. Така че ще има наистина един добър ефект от въвеждането на задължителното плуване още в училище”, каза Томова.
Според нея е очевидно, че много малък процент от българите умеят да плуват. Това се отнася особено по-младото поколение.
„Ще дам и доказателство – кандидатите за водни спасители, които идват за курсовете, една част от тях отпадат именно заради ниската си плувна култура. Тоест имат желание, но нямат възможности. Има много големи областни градове, в които няма нито един закрит плувен басейн”, посочи още тя.
Във Варна например до преди няколко години е нямало закрит басейн.
„А какво да говорим за малките областни градове. Ако се строят пък басейни, то те се строят така, че да не са подходящи за обучение. Те са по-скоро за развлечение, с барчета, басейни към хотели. Не се строи плувен басейн, който да е по стандарта 25 метра ширина, с 50-метрова дължина, където да се провеждат обучения по плуване, да не говорим за високо спортно майсторство – плувните клубове също изпитват ужасни затруднения за подготовката на спортистите си”, посочи още Теодора Томова.
Галина Димова

Преди години Смолян беше плувен център. Там са създадени не едно и две големи имена на българското плуване.

Днес обаче, липсата на работещ басейн там е причина да не са провеждат курсове за водни спасители.

Стоян Лазаров, експерт по водно спасяване в БЧК-Смолян заяви за радио “Фокус” – Смолян, че има 15 желаещи да карат курс за спасители, но няма басейн, а пътуването до Пампорово, където има басейни, както и по-високите такси за вход ще оскъпят самия курс. Желаещите да станат спасители са… ученици и студенти.

Смолян не е изолирано явление. Така е в голяма част от страната. Дори в столицата положението с басейните е жалко.

На този фон някак странно звучат призивите на ръководни фактори от Български червен кръст да бъде въведено задължително обучение по плуване в българското училище. Къде ще се провежда това обучение? В страната няма достатъчно работещи басейни. Няма и специалисти, които да го провеждат.

Заплатите в българското училище не биха привлекли съществуващите педагогически плувни кадри.

Да не се получи вариант подобен на ситуацията с третия час по физическо възпитание в училище. Той беше въведен със закон, но базата за провеждането му остана непроменена и е недостатъчна. Нови щатове за учители по физическо възпитание също не бяха разкрити.

Сега в начален курс и трите часа физическо възпитание масово се водят от начални учители, неспециалисти. Децата се занимават с всичко друго, но не и със спорт.

А в среден и горен курс на много места третия час се води от учители по рисуване, химия, география и др., който по този начин допълват нормативите си. Те разбира се водят децата (ако въобще ги водят някъде) на изложба, на кино и т.н.

И накрая, едно предложение от мен. На този етап на развитие на нашата съсипана държава, БЧК да започне да организира през летния период курсове по плуване за начинаещи, на открити водоеми. Така би дал своя принос за повишаване плувната култура на българина и би си създал потенциал, който да използва впоследствие за създаване на водноспасителни кадри.

Георги Димитров

bulswim.info

Дияна Копринкова

Австралия - плуването е забавление, веселие, метод за релаксиране (1932)

Защо плуването е най-популярният спорт в Австралия, страната, в която спорта не се спонсорира от държавата и практикуването му е на доброволни начала? Ако запиташ австралийци от различни възрасти ще ти отговорят, че плуването е забавление, веселие, метод за релаксиране, отслабване, физическо укрепване на духа и тялото и какво ли не още. Плуването винаги е било приемано и разглеждано като упражнение с невероятен ефект. То се препоръчва за лечение на всякакви болежки. За него не се изискват много средства. Трябват ти само бански и евентуално плувна шапка и можеш целогодишно да си във водата, използвайки безбройните абсолютно безплатни плажове, впускайки се в бой с океанските вълни. А ако се страхуваш от атака на акули, можеш да плуваш в огромни, специално направени и ежеседмично почиствани скални басейни, естествено пълнещи се с океанска вода и намиращи се за удобство в непосредствена близост до плажа. Още можеш да плуваш в езера и язовири във вътрешността на страната и отдалечените, провинциални райони или в частните басейни по дворовете на къщите, разбира се ако те поканят, или срещу малко заплащане в обществените басейни към всяко квартално кметство. Ето защо плуването е най-предпочитаният и общодостъпен спорт в страната на кенгурутата и коалите и с удоволствие е практикуван от всички поколения независимо от възрастта. А и не би могло да бъде по друг начин ако живееш в страна заобиколена от повече от 35,000 километра брегова линия и многобройни фантастични плажове. И това ако не е добър повод да се научиш да плуваш!

Още: http://www.bulswim.info/aussie-h-swim.htm

Телевизия „Европа“

Водноспасителната служба към Българския червен кръст настоява служители на Министерство на вътрешните работи да се включат активно в опазването на реда и сигурността по плажните ивици в страната. Идеята е полицаите да бъдат на плажа до водните спасители, като в случаи на по-опасни инциденти да могат да реагират навременно, съобщава репортерът на телевизия „Европа“ Мария Сталянова.

Заради многото случаи на конфронтации и открита агресия между туристи под влияние на на алкохол и водните спасители, БЧК са изпратили и писмо до МВР, в което мотивират желанието си за плажна полиция.

Развитие все още няма и по друг дългогодишен апел на БЧК – а именно да се върне задължително обучение по плуване в училище за децата до 3-ти клас, каквото е имало до 1975 година.

Младежи от град Кресна се учиха как да оцеляват и дават първа помощ при попадане в бързи води.

Двудневният курс бе организиран от клуб „Reflip“-София със съдействието на общината и местното училище. Младежите и девойките бяха обучавани от представители на Младежкия червен кръст да оказват първа помощ, както и на техниките за оцеляване и плуване в бързи води. „Курсът ни цели не да направим децата спасители, което би ги направило още по-безразсъдни, а как да живеят безопасно край буйните и бързи води на река Струма“, обясни организаторът – инструктор Веселин Пауновски.

Още: БГНЕС Видео – view 16809.