Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Поради обявената грипна епидемия, БЧК – Ямбол отлага провеждането на приемния изпит за кандидатите за курс за воден спасител. Същият ще се проведе в края на месец февруари 2011 г.

Кандидатите, които към момента са подали заявления в Областния секретариат на БЧК – Ямбол ще бъдат информирани лично за точната дата, час и място на провеждане на изпита. До тогава продължават да се набират кандидати за курсовете за водни спасители на плувен басейн и открити водни площи и море.

Публикувано от Катерина Михайлова на следния адрес: http://www.tundzha.info/home/news-yambol/5497-izpit-na-kandidatite-za-vodni-spasiteli-v-kraya-na-fevruari

Курсове за подготовка на водни спасители на плувни басейни, водни паркове, открити водни площи и море, организират БЧК- Кюстендил и Водноспасителна служба.

За първият курс за плувни басейни и водни паркове, кандидатите трябва да са навършили 17 години и да имат добра плувна техника на стиловете кроул и бруст.

За втория курс за открити водни площи и море, кандидатите трябва да представят копие от документ за завършен курс за плувни басейни и водни паркове.

Курсовете се провеждат в закритият басейн на ПМГ- Кюстендил. През миналата година от БЧК проведоха едни такъв курс с 10 души.

Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=661520

Под термина „водно спасяване” се разбира това, което се прави на плажа – спасяване на човешкия живот на гражданите, пребиваващи там.

Плажът може да бъде разположен край басейн, море, океан или друга открита водна площ.

Всяка държава и крайбрежие имат своя специфика. На някои места се оказва основно помощ на къпещи се и плуващи във водата, на други, на сърфисти и занимаващи се с водни спортове, а има и комбинирани варианти. Водните спасители, които се занимават с тази дейност са подготвени за конкретните условия и ако относно работата на басейн може да има някаква универсализация, не така стои въпросът относно охраната на морското крайбрежие. Там всичко е специфично, което изисква от спасителите специализирана подготовка.

Конкретно, за плажовете по нашето черноморско крайбрежие – инцидентите стават в близост до брега, в повечето случаи на дълбочина до 2 метра. Оказва се помощ основно на къпещи се и плуващи, а в редки случаи има инциденти свързани с водноатракционни услуги. Водните спасители в България са подготвени за тази дейност и я извършват на професионално ниво, съгласно държавна нормативна уредба.

Спасяването на хора, бедстващи вследствие на морски катастрофи, корабокрушения и т.н. е задача на „морското спасяване”. То е дейност различна от „водното спасяване” и двете биха могли да си кореспондират само ако инцидента е в рамките или в близост до акваторията на плажа.

В последните години с развитието на водолазното дело се появи и „подводно спасяване”.

Подводното спасяване е спасяване на водолази. Водолази, се спасяват от водолази и при това от подготвени за това водолази.

Смесването на тези три типа дейност и обединяването им под термина „водно спасяване” е неправилно.

На започналият в Кюстендил комбиниран курс за водни спасители на плувни басейни, водни паркове, открити водни площи и море се е записал изненадващо малък брой желаещи, съобщи Николай Велчев, инспектор към „Водно-спасителна служба” към БЧК – Кюстендил. През годината имахме много запитвания, а сега се записаха само 10 младежи.”

Николай Велчев има опасения, че може би недостатъчната плувна подготовка, се отразява на числеността на курса.

Източник: http://www.nablyudatel.com/index.php?lastnews=yes&news_id=3202

В България всичко е спорно. Спорно е кое е добро и кое не. Спорна е държавната политика, спорно е здравеопазването, спорно е образованието, спорен е БАН…

Няма как да не е спорно и водното спасяване. За едни, то е относително добре организирано, на добро ниво, а за други е пълен провал.

Разбира се, става въпрос за интереси, за пари, за тяхното преразпределяне и за това кой точно да даде и кой да вземе парите. В някои от случаите парите се взимат без да се свърши работата, в други директно се отклоняват и присвояват, а в трети липсват дори при добре свършена работа.

И така… какви пари се въртят във водното спасяване?

Във водното спасяване се въртят доста пари, но от това за съжаление то не става по ефективно… а може да бъде и по друг начин.

Да започнем с БЧК. Това е организацията която подготвя и сертифицира водни спасители с официално делегирани за това функции от държавата. За тази си дейност БЧК получава държавна финансова субсидия и има щатни специалисти.

Курсовете за водни спасители, които БЧК провежда са на няколко нива. Първото ниво – „воден спасител на плувни басейни и водни паркове” е с цена около 150 лева, а второто ниво, „воден спасител на открити водни площи и море” – около 100 лева. Тези пари се заплащат от курсистите, като такса за курс. Има и още два платени курса: „Старши спасител” и „Инструктор по водно спасяване”. Събират се и ежегодно такси от над 20 лева от всеки един спасител при покриване на нормативи за личен талон. Издаването на документ за воден спасител също е остойностено, като е фиксиран процент от минималната работна заплата.

На практика всички тези пари се плащат от водните спасители.

Държавата, в лицето на МРРБ отдава морските плажове на концесия или под наем. От концесионерите и наемателите МРРБ прибира ежегодно концесионна такса. Половината от тези такси връща в морските общини. Преди летен сезон 2010 преведените пари към общините, по данни на МРРБ са 4 милиона лева.

Практика е, плажовете на които държавата не успее да намери стопани, да бъдат давани за стопанисване на общините. Последните би трябвало да ги обезопасят и средствата за тази дейност за цитираните по горе. Това разбира се не се прави, а парите се усвояват по други пера.

Концесионерите на плажове, подписвайки договори за концесия се задължават да обезопасят плажа съгласно изискванията на наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. Това означава спасителни постове и станции, достатъчен брой спасители, оборудване, табели и др.

Някои от тях (за съжаление малка част) спазват правилата, но други съвсем умишлено правят икономии от водно спасяване, неспазвайки договора с МРРБ и по този начин си осигуряват по-големи печалби, за сметка на безопасността на гражданите.

За да не бъда голословен ще дам един пример. Един средно статистически плаж с дължина 600 метра според нормативната уредба се охранява с 6 спасителни поста (пост се разкрива на разстояние до 100м). На всеки пост работят минимум двама водни спасители, което прави 12. Тъй като в кодекса на труда има изискване за почивни дни трябва да има сменници – в случая 4 човека. Трябва да има и началник на спасителната станция и медицинско лице. При месечна цена на един спасител към момента 1200 лева (заплата, храна и спане или заплата и спане, или само заплата) това прави около 24-25 хил. лева на месец. Пресметнато за три месеца стойността е 70-75 хил. лева. Можем да намалим сумата с 10-15 хил., но тя пак е голяма.

Отделно концесионера трябва да закупи спасително оборудване.

Слабият контрол от страна на държавата води до неспазване на нормативната уредба от страна на стопаните на плажове, спестяване на пари от водно спасяване за сметка на риск относно сигурността на гражданите посещаващи плажа и увеличаване чистата печалба на концесионера.

Това разбира се е отново за сметка на водните спасители, които, за да се случи горенаписаното са принудени да работят в ненормални условия за труд, да вадят трупове от водата и да се откажат скоропостижно от професията.

При разпределянето на пари във водното спасяване, спасителите са тези, които дават повече от колкото взимат.

В заключение, системата е калпава… и спорна.

Георги Димитров

След успешно положени изпити – теория и практика, от проведения последен за тази година курс за водни спасители в Бургас, 9 кандидати за водни спасители са вече официално придобили професионалната квалификация  „воден спасител на плувен басейн”.

БЧК–Бургас през 2010г. е обучил 120 водни спасители – за плувни басейни и за открити водни площи.

Източник: http://www.burgasnews.com/

Регионална работна среща на дружествата по водно спасяване към БЧК се проведе в местността Карандила на Сливенския балкан в петък и събота.

Водни спасители от дружествата към БЧК в Сливен, Ямбол и Хасково обмениха опит и споделиха добри практики в своята работа за превенцията и оказване на помощ и възникване на водни инциденти.

Трите дружества през последните години насочват вниманието си към подрастващите и техните родители.

Като много ценен бе определен опитът на БЧК – Хасково по проекта „Дръж под око” – за работа с деца от 3 до 6-годишна възраст и техните родители, в който те се запознават с опасностите, предпазването и оказването на помощ при водни инциденти в дома, плувните басейни и водните площи на открито.

Домакините представиха съвместната си работа с училищата по проблемите на водното спасяване, а колегите им от Ямбол разказаха за усилията си в привличането и обучението на водни спасители.

През април т. г. трите дружества подписаха договор за съвместна работа, в изпълнение на който е и състоялата се среща на Карандила.

Източник: http://www.sliveninfo.com/index.php?id=32008

Че гражданите не познават нормативната уредба регламентираща водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи е коментиран и друг път факт. Интересна е обаче, гледната им точка по темата и съответният коментар.

Виж линка:

Dilyan Berkovski’s blog: Що е то „максимално обезопасена брегова ивица“.

Чл. 12. от Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи гласи: „личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч”.

Какво показва реалността по плажовете към днешна дата? Няма морски плаж в България, на който да има назначени на работа по трима водни спасители на пост.

Концесионерите, които отговарят за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи назначават по двама спасители на пост и така осигуряват минимума. При минимум на спасителите обаче, няма как да се изпълни изискването при носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Спасителите имат физиологични нужди при които се налага да напуснат поста, а в такъв момент е нарушена наредбата. Има и почивка за обяд, която регламентирана или не се прави, а на поста остава по един спасител.

Мотивирайки се с Кодекса на труда на много морски плажове спасителите работят на „две смени”. Първата пристига на работа в 8.00 часа и си тръгва в 17.00 часа. Втората идва на работа от 9.00 часа и работи до 18.00 часа. Така като се прибави и по един час обедна почивка работното време на спасителите става 8 часов работен ден.

От гледна точка на Кодекса на труда правилата са спазени, но при подобна ситуация е грубо нарушен Чл. 12. от  Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи.

Има обаче и продължение на абсурда. Проверяващите органи било в лицето на комисии на отдел концесии на МРРБ или такива на областните управи (в чийто състави влизат специалисти по водно спасяване от БЧК) при наличието на двама спасители на пост отчитат в констативните протоколи от проверките, че всичко е наред и спасителните постове са изрядни.

Непредубеден наблюдател следящ ситуацията от страни би си извадил изводи, че концесионерът се стреми да мине по евтино назначавайки по малко спасители въпреки, че нарушава наредбата. По интересно е обаче, какво би си помислил наблюдателят за проверяващите органи. Опциите са няколко: те са некомпетентни и не познават нормативната уредба или те са корумпирани и за това си затварят очите, или тълкуват наредбата като дявола евангелието.

Що се отнася до формалното „разминаване относно работното време” между Кодекса на труда и Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи за незнаещите да четат и тълкуват законите е следният прост пример: медицинският персонал в една болница работи на 8 часов работен ден, а болницата работи 24 часа. Аналогът който трябва да се направи е свързан с разминаване на работното време на спасителя с това на водноспасителната служба.

Георги Димитров

Агенция „Фокус“

За 45 години от създаването на Водноспасителната служба към Българския червен кръст (БЧК) са обучени над 40 000 водни спасители. Това е една армия от обучени хора. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Теодора Томова, директор Дирекция Водноспасителна служба и световен шампион по водно спасяване за 1983 година.

По думите на Томова има достатъчно обучени кадри. „Друг е въпросът поради какви обстоятелства те по-късно не работят като такива и още по-тъжно – не работят като такива в България. Поради икономически причини над 1500 души работят зад граница всяка година, основно в САЩ. Нашите условия тук, стопаните или други фактори, които влияят, не могат да ги задържат на работа в България, приоритет им е работата в чужбина”, заяви Томова. Тя уточни, че в Щатите заплащането на спасител на басейн е 8 долара на час. „В България е относително да кажа точна цифра. Зависи дали говорим за плувни басейни или за море, когато е на море – дали се включва храната и нощувката или е чиста заплатата. На плажа в курортен комплекс Албена при осигурени нощувка и обяд заплатата е 500 лв.”, обясни Томова. Тя посочи, че заплащането е основен фактор при избора на спасителите. „Въпросът е да се обърне внимание, че специално за морските плажове това е сезонна работа. Много е трудно човек да бъде освободен от другата си професия. Зависи с какво се занимава, но кой ще пусне един човек един-два или три месеца при днешните икономически условия. Проблемът е и с отпуските. Освен това самите стопани на водни площи малко късно се сещат да набират кадри. Това трябва да е процес, който да започне още през зимата и ранната пролет, за да могат кадрите да организират така личната програма, че да знаят, че юни, юли или август ще работят еди къде-си, при еди какви-си условия. Те се сещат в последния момент, почват да ги търсят и разбирате, че нещата не се получават”, коментира Томова.
Тя допълни, че в един курс за водни спасители около 80-85% от обучаваните са мъже, но в последно време, особено на плувни басейни, има и доста дами.

Гражданите трябва да гледат на водните спасители като на водни полицаи, т.е. те трябва да спазват техните указания и правилата, които се налагат. Тези указания не са някаква приумица на спасителя, а те са свързани с опазване на здравето и живота на самия къпещ се. „Едно по-голямо уважение трябва има към водния спасител и да знаем, че нарушавайки неговите указания, ние всъщност тръгваме срещу собствения интерес и застрашаваме собствения си живот”, заяви Томова.
Тя отбеляза, че в САЩ има т.нар. beach patrol. „Това са полицаи, които са на разположение на спасителите. Когато къпещите се не изпълняват регламента, те съдействат на спасителя и дори арестуват нарушителя. След като той е арестуван, трябва да заплати съответна глоба, за да бъде пуснат”, посочи Томова.

„Миналата година се промени Закона за МВР и правилника за прилагане на Закона. Ние предложихме на МВР, особено за морските плажове, да имат предвид общините, на чиято територия има плажове и особено тези, които са атрактивни и има посещение на голям брой хора и да организират полицаи, които да бъдат в помощ и подкрепа на водните спасители, като изтъкнахме съответните аргументи. Искахме това да бъде вкарано в самия правилник за прилагане на закона. За съжаление получихме отрицателен отговор. Явно още не се разбира дълбочината и важността на проблема. Може би по-късно ще ги убедим”, смята Теодора Томова.

„Благодарение на българските водни спасители годишно са спасени над 2500 души. Ние сме една много водна страна в смисъл, че имаме много вътрешни водоеми – над 4000, река Дунав и Черно море. Тези водни зони са предпоставка за повече инциденти. Въпреки това имаме за миналата година удавени 108, от тях 12 деца. От тези 108, в охранявана зона имаме 7 удавяния, 3 от тях са на плувни басейни и 4, на море. Всички други водни инциденти са в неохраняема зона”, каза Томова.

Аделина Георгиева