Водно спасяване / Vodno spasiavane /

На започналият в Кюстендил комбиниран курс за водни спасители на плувни басейни, водни паркове, открити водни площи и море се е записал изненадващо малък брой желаещи, съобщи Николай Велчев, инспектор към „Водно-спасителна служба” към БЧК – Кюстендил. През годината имахме много запитвания, а сега се записаха само 10 младежи.”

Николай Велчев има опасения, че може би недостатъчната плувна подготовка, се отразява на числеността на курса.

Източник: http://www.nablyudatel.com/index.php?lastnews=yes&news_id=3202

В Австралия водното спасяване е на особена почит. Спокойно може да се каже, че това е водещата нация в тази област.

В началото на 20-ти век с насочването на австралийците към океанското крайбрежие като форма на активна почивка, се появява и необходимостта от създаването на животоспасителни организации, които да се грижат за тяхната безопасност.

Освен APOLA – Австралийската професионална организация на спасителите на океан, за която вече е писано в сайта, съществуват и други организации и асоциации по водно спасяване.

Първото спасително оборудване на плажа на Бонди се появява през 1907 г. През същата година се появяват сърф и макара на плажа в Сидни. Създава се и The Surf Bathing Association of NSW (SBANSW). В нея членуват 9 клуба и свързани организации. Този орган по-късно прераства в SLSA (Aсоциация Surf Life Saving).

През 1915 г. се създава се First Association Titles, Bondi Beach – асоциацията на Bondi Beach. Тя има собствени подразделения.

През 1921 г. в Австралия са въведени професионални сертификати за „сърф воден спасител (Surf Life Saving)” и система за членство. Въвеждат се и награди за добре свършена работа.

Две години по-късно са разработени знаци, които  да бъдат поставяни на всички охраняеми плажове –  безопасните зони се маркират със синьо-бели знамена, а опасните с червени знамена.

Във периода до 1930 г. водното спасяване в Австралия се централизира и се създава Държавен водноспасителен център.

През 1934 г. се създава Surf Life Saving асоциация на Австралия (SLSAA). Неин президент става Адриан Кърлуйс, който остава на този пост близо 40 години  до 1975 г. (с прекъсване по време на втората световна война, където е участник).

През следващата година са въведени червени и жълти знамена, като цветовете са разделени по диагонал, а не хоризонтално, а 1937 е годината в която за първи път австралийски екип по водно спасяване заминава на турне в чужбина – в Нова Зеландия.

След втората световна война се формират центрове по сърф и водно спасяване в различни региони на страната.

През 1950 г. използването на спасителен колан (колан на Ross Belt) става задължително по плажовете. По това време в Австралия има приблизително 164 филиала на клубове по водно спасяване. Въвежда се и методът за реанимация на на Холгер-Нилсон, който заменя  метода на Shaeffer.

През 1956 г. се създава се Международният съвет по водно спасяване (International Council of Life Saving), а през следващата година австралийски водни спасители използват за първи път на плажовете на Куинсланд плавателни съдове с двигател.

В началото на 60-те години съществуват приблизително 226 филиала на клубове по водно спасяване . Тестват се и първите скутери (моторници) за водно спасяване.

През 1966/67 г. е първото изпитание  на хеликоптер за наблюдение и помощ на спасителната служба, по крайбрежието на Голд Коуст.

През 1970 г. в Австралия са направени изследвания и са въведени големи промени в изискванията за Бронзов медальон (серификат за воден спасител равностоен на българския сертификат за открити водни площи, но с доста по високи изисквания), а през следващата година се създава международната организация Световното водно спасяване (WLS).

1973 е годината в която се въвеждат съвременни реанимационни сертификати и се формира национална  младежка асоциация на Surf Life Saving. Въвежда се и хеликоптерната спасителна служба в Сидни.

Жените получават правото да бъдат активни членове в патрулиращите служби на SLSAA за първи път през 1980 г. През същата година червените и жълти знамена се превръщат в стандартният за Австралия символ на безопасността на водите, в съответствие с „австралийските стандарти“. По това време броят на клубовете по водно спасяване вече е 236 с 13 900 „активни“ членове.

През 1983 г. започва износ на спасители от Австралия за Япония. Фондация финансира годишните пътувания на австралийски спасители до там. Целта е да се подпомогне развитието на водното спасяване в Япония. Това продължава цели пет години.

През 1988 г. в Саутпорт се провежда Световното първенство по водно спасяване Rescue ’88.

В началото на 1991 г. броят на водноспасителните клубове вече е 254. През същата година Surf Life Saving асоциация на Австралия (SLSAA) променя името си на Surf Life Saving Австралия (SLSA), като същата през 2000 г. става регистрирана организация за обучение на водни спасители.

През 1994 г. организацията WLS и Международната федерация по водно спасяване (ФИС) сливат в Международна федерация по водно спасяване (ILS).

Световните първенства по водно спасяване „Rescue 2000” и „Rescue 2006” са проведени в Манли и в Лорн, Виктория – Австралия.

Клубове по водно спасяване през 2001 г. са 273, а през 2010 вече са 307.

Към днешна дата има множество водно спасителни служби на територията на Австралия.

Георги Димитров

В София приключи вторият курс за спасители на басейн. Успешно издържаха изпитите 21 човека, от които 8 жени.

От 10 април започва курс за спасители на море и открити водни площи. Това е първият за тази година такъв курс на територията на страната.

За допълнителна информация и записване за курса се обърнете към Пламен Харизанов, специалист по водно спасяване от Водноспасителна Служба към Столичната организация на Български Червен Кръст.

Курсът за обучение, за квалификационната степен “Воден спасител на открити водни площи и море”се провежда съгласно  “Инструкция за организиране на курсове за водни спасители“, утвърдена от Националния съвет на БЧК с решение №9, протокол №1 от 25.01.2008г. Инструкция е изготвена на основание Закона за Българския Червен кръст (обнародван в ДВ, бр. 87 от 29.09.1995 г.) и Наредбата за водно спасителната дейност и обезопасяването на водните площи (приета с Постановление №182 на Министерския съвет от 24.07.1996 г., обнародвана в ДВ, бр. 65 от 31.07.1996 г.).

Курсът дава право на професионална работа на морски плажове и плажове на открити водни площи във вътрешността на страната. Организира се от Областните Съвети на Българския Червен кръст /Обл. С на БЧК/.

Условия за участие в курса

Кандидатите за курса  “Воден спасител на открити водни площи и море” трябва:

• да са  завършили успешно курс за спасители на плувен басейн – “Воден спасител на плувни басейни и водни паркове”.

• да са навършили 17 години.

• да подадат заявление до директора на секретариата на Обл. С на БЧК, за включване в курса. За лица не навършили 18 години и невстъпили в брак се изисква писмено съгласие на родителите или попечителите, съгласно чл.4, ал.2 от Закона за лицата и семейството и чл.12, ал.3 от Семейния кодекс.

• да представят медицинско свидетелство удостоверяващо физическа годност за занимания с плуване и гмуркане.

• да представят индивидуална застраховка “Злополука” за времетраенето на курса.

Приемен изпит

• 100м. свободен стил /на гърди/ за 1.50 мин.

• 25м. бруст /без време/.

Документи за правоспособност

Преминалите курс за “Воден спасител на открити водни площи и море” получават чрез съответния Обл. С на БЧК свидетелство за квалификационната степен, издадено от дирекция “ВСС” към Секретариата на НС на БЧК, след успешно полагане на заключителния изпит.

Документа за правоспособност на “Воден спасител на открити водни площи и море” дава право на професионална работа след представяне на заверен талон за текущата година.

Източник:

Дирекция “ВСС” към Секретариата на НС на БЧК