„Водно спасяване” е информационен сайт за спасители, проблеми и въпроси свързани с водноспасителната дейност в нашата страна и чужбина. Той стартира на 17.10.2009 г. на адрес www.vodnospasiavane.
wordpress.com. Сайтът е преместен на настоящия адрес http://vodno-spasiavane.com/ на 15.01.2010 г.
В страната има общо 209 плажа в области Добрич, Варна и Бургас.
През миналото лято бяха направени 100 планирани проверки на ивиците с участието на експерти на различни държавни и местни институции.
За първи път бяха направени и 50 внезапни проверки само от представители на МРРБ. Заради по-голямата ефективност на изненадващите проверки експертите в министерството предлагат да бъде увеличен техния брой през следващия летен сезон. Най-често констатираните нарушения бяха свързани с пропуски в организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, липса на медицинско обслужване, обекти извън съгласуваните схеми и по-големи площи от допустимите, по-малки свободни зони, липса на санитарно-хигиенни съоръжения.
Проверяващите откриха 25 плажа без осигурен свободен достъп до тях. През тази година няма да се допусне да съществуват ВИП плажове или да се разделят ивиците за бедни и богати.
Зима е. На вън е студ. Стоя на топло в къщи и си мисля за лятото… за морето… за плажовете… за обезопасяването им…
Дали политиката на българската държава относно отдаването на черноморските плажове на концесия е правилна, не се наемам да взема отношение. Въпросът с обезопасяването им обаче, определено не е решен по най-добрия начин.
Съгласно нормативната уредба обезопасяването на водната площ се извършва от стопанина на плажа (концесионера). Това е институцията, която на практика се занимава с организирането и обезпечаването на водноспасителната дейност на плажа.
Какво обаче, разбира концесионерът от водно спасяване? В повечето случаи отговорът на този въпрос е нищо не разбира.
Голяма част от концесионерите до деня преди да станат такива са се занимавали основно с търговска дейност. Те са абсолютно некомпетентни в областта на водно спасителната дейност и в повечето случаи не го крият.
Държавата е предвидила некомпетентността на стопаните на плажовете (концесионерите) да бъде коригирана с назначаването на всеки плаж на “Старши спасител”, като ръководител на спасителите или спасителната станция.
Дейността на водноспасителната служба се организира и ръководи от началник, определен от стопанина на водната площ. Той може да бъде само правоспособен спасител, завършил курс и притежаващ документ за “Старши спасител”, пише в Наредбата.
Че на много плажове това не се случва е известно на всички. В повечето случаи ръководителят е верен на концесионера човек, който има претенции, че разбира и от водно спасяване. Той се доверява на някой от спасителите с повече опит и се консултира с него, а резултатът е, че организацията на водноспасителната дейност на плажа няма нищо общо с тази описана в нормативната уредба.
Какво обаче, представлява т.н. “Старши спасител” и как се става такъв?
Курсовете за квалификационна степен “Старши спасител” се организират от дирекция “ВСС” към секретариата на НС на БЧК. Условията за участие в такъв курс са:
- кандидатите да имат стаж, най-малко 10 месеца за последните 5 години преди курса, като “Воден спасител на открити водни площи и море”, или 20 месеца като “Воден спасител на плувни басейни и водни паркове”;
- да представят препоръка от работодател;
- да представят препоръка от областните структури на БЧК по местоживеене;
- да имат завършено средно образование;
- да представят индивидуална застраховка “Злополука” за времетраенето на курса.
Кандидатите за курс, за квалификационна степен “Старши спасител” се приемат без приемен изпит след представяне на изброените документи. Курсът трае няколко дни и преминалите го получават свидетелство за квалификационната степен, издадено от дирекция “ВСС” към Секретариата на НС на БЧК.
Погледнете критериите за участие в този курс. Само първият критерий има истинска стойност свързана с квалификацията на воден спасител. Останалите четири са абсолютно формални.
Трябва да се зададат и редица въпроси относно този курс. Какво точно се изучава в него? Кои са лекторите на курса? Били ли са лекторите някога ръководители на водноспасителна служба на морски плаж? Това ли са правилните критерии за подбор на курсисти?
Дефакто след изкаран курс за“Старши спасител”, съответното лице придобива документ за такъв. Колко обаче, то е компетентно по обезопасяването на конкретен морски плаж и би ли могло да убеди съответния концесионер как точно да се извърши това е друг въпрос. В чести случаи то се явява един послушник на концесионера, който притежава документ и може да бъде поставено на топа на устата при една евентуална проверка. Обезопасяването на плажа обаче, концесионерът извършва както си реши, като безопасността на гражданите остава на заден план.
Така стигаме до следният извод: ако приемем тезата, че концесионерът не е компетентен по въпросите на водното спасяване, то ръководещият водноспасителната служба на плажа “Старши спасител” има документ за такъв, но компетентността му е спорна.
И така, остават водните спасители. Всичко се струпва на техен гръб. Те правят това което могат, но лошата организация на водноспасителната дейност, която е създадена на плажа им създава допълнителни трудности в нелеката работа.
Съществуват обаче и по-лоши опции: спасителите да са по-малко от нужния брой или въобще да ги няма, плажа да е обезопасен с табели забраняващи къпането или да е неохраняем, водните атракции да са опасни за плажуващите (много често срещан вариант) и т.н. Има и плажове без стопани (абсурд!), които са абсолютно необезопасени.
Абсолютно недопустимо е като се има в предвид, че активния летен сезон по Черноморието е два – три месеца, да има неохраняеми плажни ивици, както и да се подлага на риск живота на плажуващите на охраняемите. Гоненето на по-големи печалби от страна на стопаните на плажове и слабият контрол от страна на държавата създават опасност за живота и здравето на гражданите посещаващи тези места.
Толкова ли много плажни ивици по морето има Република България, та не може да ги обезопаси?
Дали избраният модел за обезопасяване на плажовете е правилен?
На този клип е показано действието на водните спасители на плажа Бонди бийч в Австралия по време на инцидент. Вижда се перфектната организация в работата им. Прави впечатление оборудването с което разполагат и високото им ниво на квалификация.
Вижда се, че въздух с AMBU подава спасителят. При нас в България това е в прерогативите на медицинското лице.
Пострадалата беше върната към живот от лекаря с дефибрилатор, уред, който по нашите плажове въобще липсва (Дефибрилатор се изисква при оборудването на реанимационен пункт, но не и при медицински пункт. При нас държавата разделя големите плажове на няколко по-малки с определена цел, а това води до разкриването вместо на реанимационен пункт на медицински.).
Впечатление прави и времето за което пострадалата беше извозена с линейка от плажа.
В Австралия водното спасяване е на особена почит. Спокойно може да се каже, че това е водещата нация в тази област.
В началото на 20-ти век с насочването на австралийците към океанското крайбрежие като форма на активна почивка, се появява и необходимостта от създаването на животоспасителни организации, които да се грижат за тяхната безопасност.
Освен APOLA – Австралийската професионална организация на спасителите на океан, за която вече е писано в сайта, съществуват и други организации и асоциации по водно спасяване.
Първото спасително оборудване на плажа на Бонди се появява през 1907 г. През същата година се появяват сърф и макара на плажа в Сидни. Създава се и The Surf Bathing Association of NSW (SBANSW). В нея членуват 9 клуба и свързани организации. Този орган по-късно прераства в SLSA (Aсоциация Surf Life Saving).
През 1915 г. се създава се First Association Titles, Bondi Beach – асоциацията на Bondi Beach. Тя има собствени подразделения.
През 1921 г. в Австралия са въведени професионални сертификати за „сърф воден спасител (Surf Life Saving)” и система за членство. Въвеждат се и награди за добре свършена работа.
Две години по-късно са разработени знаци, които да бъдат поставяни на всички охраняеми плажове – безопасните зони се маркират със синьо-бели знамена, а опасните с червени знамена.
Във периода до 1930 г. водното спасяване в Австралия се централизира и се създава Държавен водноспасителен център.
През 1934 г. се създава Surf Life Saving асоциация на Австралия (SLSAA). Неин президент става Адриан Кърлуйс, който остава на този пост близо 40 години до 1975 г. (с прекъсване по време на втората световна война, където е участник).
През следващата година са въведени червени и жълти знамена, като цветовете са разделени по диагонал, а не хоризонтално, а 1937 е годината в която за първи път австралийски екип по водно спасяване заминава на турне в чужбина – в Нова Зеландия.
След втората световна война се формират центрове по сърф и водно спасяване в различни региони на страната.
През 1950 г. използването на спасителен колан (колан на Ross Belt) става задължително по плажовете. По това време в Австралия има приблизително 164 филиала на клубове по водно спасяване. Въвежда се и методът за реанимация на на Холгер-Нилсон, който заменя метода на Shaeffer.
През 1956 г. се създава се Международният съвет по водно спасяване (International Council of Life Saving), а през следващата година австралийски водни спасители използват за първи път на плажовете на Куинсланд плавателни съдове с двигател.
В началото на 60-те години съществуват приблизително 226 филиала на клубове по водно спасяване . Тестват се и първите скутери (моторници) за водно спасяване.
През 1966/67 г. е първото изпитание на хеликоптер за наблюдение и помощ на спасителната служба, по крайбрежието на Голд Коуст.
През 1970 г. в Австралия са направени изследвания и са въведени големи промени в изискванията за Бронзов медальон (серификат за воден спасител равностоен на българския сертификат за открити водни площи, но с доста по високи изисквания), а през следващата година се създава международната организация Световното водно спасяване (WLS).
1973 е годината в която се въвеждат съвременни реанимационни сертификати и се формира национална младежка асоциация на Surf Life Saving. Въвежда се и хеликоптерната спасителна служба в Сидни.
Жените получават правото да бъдат активни членове в патрулиращите служби на SLSAA за първи път през 1980 г. През същата година червените и жълти знамена се превръщат в стандартният за Австралия символ на безопасността на водите, в съответствие с „австралийските стандарти“. По това време броят на клубовете по водно спасяване вече е 236 с 13 900 „активни“ членове.
През 1983 г. започва износ на спасители от Австралия за Япония. Фондация финансира годишните пътувания на австралийски спасители до там. Целта е да се подпомогне развитието на водното спасяване в Япония. Това продължава цели пет години.
През 1988 г. в Саутпорт се провежда Световното първенство по водно спасяване Rescue ’88.
В началото на 1991 г. броят на водноспасителните клубове вече е 254. През същата година Surf Life Saving асоциация на Австралия (SLSAA) променя името си на Surf Life Saving Австралия (SLSA), като същата през 2000 г. става регистрирана организация за обучение на водни спасители.
През 1994 г. организацията WLS и Международната федерация по водно спасяване (ФИС) сливат в Международна федерация по водно спасяване (ILS).
Световните първенства по водно спасяване „Rescue 2000” и „Rescue 2006” са проведени в Манли и в Лорн, Виктория – Австралия.
Клубове по водно спасяване през 2001 г. са 273, а през 2010 вече са 307.
Към днешна дата има множество водно спасителни служби на територията на Австралия.
Учебната дисциплина “Водни спортове” е избираема и е предназначена за обучение на студентите магистри от специалността “Педагогика на обучението по физическо възпитание”. Целта е обучаващите се да задълбочат теоретичните знания и усъвършенстват практическите си умения в плуването, спортовете на вода и водното спасяване.
Водните колела могат да бъдат направени от различни материали, но най-разпространени са тези от пластмаса или стъклопласт. Те трябва да имат правилно разположен център на тежестта и да бъдат устойчиви на преобръщане. Трябва да са снабдени също с парапети (леери), които предпазват от падане във водата. Производителят указва на специална табелка, разположена на видимо място, максимално допустимия брой хора на борда на съоръжението.
Водните колела се движат в района на действие на спасителните постове и станции. Скачането от тях във водата е забранено. Напоследък обаче, се появиха водни колела върху които има монтирани водни пързалки и трамплини. Използването на последните е много опасно, поради възможността да възникне воден инцидент. С оглед на големия риск за живота и здравето на гражданите е необходимо такива да не бъдат допускани до експлоатация или в краен случай над тях да бъде упражняван непрестанен зрителен контрол от лодка намираща се в непосредствена близост.
Отговорникът за водните колела трябва да умее да плува и да владее начините за извличане, и оказване на долекарска помощ на пострадал във водата. Той е лицето, което се занимава с всичко свързано с водните колела. Преди началото на работния ден той ги преглежда, за да прецени тяхната изправност. При забелязване на повреда спира съответното водно колело от движение до нейното отстраняване. Отговорникът провежда инструктаж за ползването на водните колела, на гражданите, желаещи да ги наемат. Той не допуска качването на деца без придружител, както и качването на повече от 4 човека на едно съоръжение и следи през цялото време движението на водните колела в акваторията, определена за това. При забелязване на неспазване на инструкцията от страна на гражданите и опасност за възникване на воден инцидент, отговорникът е задължен да вземе съответните мерки. При възникване на инцидент с водните колела той веднага уведомява най-близкия спасителен пост и оказва всякакво съдействие на спасителите. След приключване на работния ден отговорникът за водните колела ги изважда на брега, изтегля ги назад в дълбочина на бреговата ивица извън евентуалния обсег на внезапно възникнала приливна вълна и ги заключва с верига или стоманена проволка.
Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/
Карането на водно колело е една от най-популярните водноатракционни услуги. С оглед недопускането на водни инциденти е необходимо да се изгради организация и обезопасяване на тази дейност, която да е съобразена с нормативната уредба и да служи за създаването на определен ред.
Сектор за водни колела на плажа
Стопанинът на плажа съвместо с управителят на водноатракционните услуги определят мястото на сектора (секторите) за пускане на водни колела във водата. Секторът трябва да е обграден и обозначен с табела. Големината му зависи от броя на водните колела. От сектора, разположен на бреговата ивица се поставя плаващ воден коридор в морето, който стига до близко стоящите плаващи знаци. Водните колела се движат по коридора и в акваторията заключена между близко стоящите и далечно стоящите плаващи знаци. Влизането в морето и излизането на брега става само през коридора. За да бъде избегнато възникването на воден инцидент е забранено движението на водните колела в зоната за къпане на гражданите, както и преминаването им зад далечно стоящите плаващи знаци. На видно място в сектора се поставя табела с инструкция за ползването на водните колела от гражданите, включваща акваторията, в която те се движат и мерките за безопасност, които трябва да се спазват.
Организиране и обезопасяване на водноатракционната услуга каране на водно колело
Водните колела се пускат във водата само при вдигнат от водноспасителната служба зелен флаг. Влизането им във водата при жълт и червен флаг или при липса на флаг, не се разрешава.
Зоната за движение на водните колела се намира в района на дейстивие на спасителните постове и станции. Спасителите от тях ги наблюдават и при възникване на воден инцидент предприемат спасителна акция.
Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/
Организацията на водното спасяване и обезопасяването при провеждане на водноатракционни услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение на плажа се подготвя преди настъпването на активиния сезон.
Водноатракционните услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение включват практикуването на различни водни спортове в акваторията на плажа, както и използването на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел. Те се практикуват на плажове с дължина на бреговата ивица над 300 метра. Водноатракционни услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се осъществяват извън зоната за къпане на гражданите, при използване на спасителни средства, взети мерки за сигурност и добро познаване на инструкциите за ползване на съоръженията.
Стопанинът на плажа съвместно с управителят на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги и началникът на ВСС изграждат цялостната организация на водноатракционните услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, и на водното спасяване. Те се съобразяват с нормативната уредба и изискванията за безопасност на гражданите, ползващи водните площи. Преди началото на активния сезон те правят оглед на плажа и изготвят скица, на която разполагат местата и секторите на съответните дейности във водата, маркировката им и разположението на спасителните постове на бреговата ивица. Акваторията на плажа условно се разделя на няколко зони (района). Движението на водни съдове и плавателни съоръжения се извършва в определените за това райони.
Зоната, заключена между бреговата ивица и близко стоящите плаващи знаци се определя като зона за къпане на гражданите.
Зоната, заключена между близко стоящите и далечно стоящите плаващи знаци се определя като район за движение на водни колела. Водните колела нямат право да преминават пред близко стоящите плаващи знаци и да навлизат в зоната за къпане на гражданите, а също така нямат право да преминават зад далечно стоящите плаващи знаци, извън района на действие на спасителните постове и станции.
Акваторията разположена зад далечно стоящите плаващи знаци на разстояние до 1 морска миля от бреговата ивица се определя като район за водноатракционни услуги с моторни плавателни средства. В него се движат моторни съдове. В този район се маркира друг, по-малък – за движение на водни джетове. Районите се обозначават с шамандури.
Достигането на водните съдове и плавателните съоръжения до съответния район за движение става по воден коридор, в който къпането и плуването са забранени.
На бреговата ивица на плажа се изграждат сектори за съответните водни дейности.
Морска Администрация изисква на всеки плаж на който ще се провеждат водноатракционни услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, да бъде разкрита водна база. В нея влизат всички плавателни съдове и съоръжения с които ще се извършват тези дейности. Водната база се ръководи от управител.
Спасителните постове и станции охраняват район на действие който включва акваторията заключена между бреговата ивица и далечно стоящите плаващи знаци.
Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/
Първата интернационална организация по водно спасяване е Международната федерацията по водно спасяване ФИС (FIS – Fédération Internationale de Sauvetage Aquatique).
ФИС е основана на 27 март 1910 г. в Сент Куен, малък град близо до Париж, Франция.
Учредители са Белгия, Дания, Франция, Великобритания, Люксембург и Швейцария. Испания и Италия, които не присъстват на учредяването, също подкрепят създаването на федерацията.
Седалището на ФИС е в Париж.
В последствие в периода 1952 – 1963 г. федерацията се преименува на два пъти, като в името и освен водно спасяване се добавя и „приложни спортове”.
През 1985 г. ФИС отново променя устава си името и става: „Международната федерация по водно спасяване“ (Fédération Internationale de Sauvetage Aquatique).
Официалната абревиатура е ФИС. Официалното лого на организацията е спасителен пояс с буквите на ФИС и карта на света.
Към 1993 г. ФИС има над 30 пълноправни члена.
През 1971 в Кронула, Австралия е създадена друга международна организация по водно спасяване – Световно водно спасяване / World Life Saving (WLS).
Учредители са: Австралия, Великобритания, Нова Зеландия, Южна Африка и САЩ.
Към 1993 г. WLS има над 20 пълноправни члена.
На 24 февруари 1993 г. в Льовен (Белгия), на съвместно общо събрание, двете организации FIS и WLS се сливат е се създава Международна федерация по водно спасяване – International Life Saving Federation (ILS).
ILS се състои от четири региона, като всеки един от тях се ръководи от председател. Членовете на ILS са разпределени на териториален принцип.
I. Регион – Северна, Централна и Южна Америка
II. Регион – Азия и тихоокеанските острови (с изключение на тези в Северна и Южна Америка)
В Германия съществуват две големи обществени организации, които обучават хора за водни спасители. Те извършват организацията на водноспасителната дейност по плажовете на доброволен принцип. Това са Немското водноспасително общество (DLRG) и Wasserwacht, който е част от германския Червен кръст.
Според Wikipedia, (DRLG) е най-голямата водноспасителна организация в света и има над 500 000 члена. Основана е през 1913 г. със задача да предпазва хората от удавяне. Работи изцяло на обществен принцип. Има около 2200 местни клона със спасители, които работят на обществени начала.
Ежегодно по крайбрежието и откритите водоеми охраняват около 61 000 водни спасители. Това те правят доброволно, без заплащане.
