Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Агенция „Фокус“

Фокус: Г-жо Томова, започнаха ли вече курсовете за водни спасители, които БЧК организира всяка година?
Теодора Томова: БЧК провежда обучения за водни спасители във всички 28 областни организации на страната. Нямаме фиксирани дати за провеждането на курсовете. Групите се сформират според интереса на кандидатите. Курсовете са два вида – за спасители на плувни басейни и водни паркове и за открити водни площи и море. Мога да кажа, че интересът и тази година към курсовете е доста голям.
Фокус: Как се става воден спасител? Какви са изисквания към кандидатите, за да получат достъп до тези курсове и колко струват курсовете?
Теодора Томова: Имаме приемен норматив за влизане за курс за воден спасител, който е: за плувни басейни и водни паркове 50 метъра свободен стил трябва да може да плува кандидатът за една минута и 25 метра бруст за техника без време. Това е приемният изпит за басейни. Съответно за откри водни площи и море – 100 метра свободен стил за една минута и 50 секунди и отново 25 метра бруст без време. Кандидатите трябва да са навършили 17 години. Курсовете се състоят от часове по теория и практика. Завършването става със заключителен изпит пред комисия по теория и практика. Средната цена на курса, която не е строго фиксирана и зависи от броя на кандидатите, е около 160 лв. за първо ниво (за басейни и водни паркове) и 90 лв. за второ ниво (за открити водни площи и море). За да се явят на второ ниво, трябва да са изкарали първо.
Фокус: Каква част от кандидатите успяват да се справят в тези критерии, за да станат водни спасители?
Теодора Томова: Нормативът ни е така добре изчислен, че дава възможност при сериозно отношение на кандидатите към курса почти всички след това да го завършат. По инструкция дори не допускаме и повече от две отсъствия в курса, след което кандидатът сам се елиминира. Така че той е принуден да посещава редовно часовете по теория и практика, което пък му гарантира почти сигурното завършване на курса. Но има и кандидати, които остават на поправителен изпит заради някои от елементите на изпита. Изпитът по практика и теория се състои от различни елементи – плуване под вода, плуване свободен стил, хвърляне на спасителна топка, вадене на предмет от дъното и други. Във всеки един от тези елементи човек може да бъде оставен на поправителен изпит само на този елемент.
Фокус: Тоест не се правят никакви компромиси?
Теодора Томова: Да. Не би трябвало, тъй като става дума за професионална квалификация, освен това водното спасяване е свързано с живота на хората.
Фокус: Освен БЧК има ли друга организация, която провежда курсове за спасители в страната?
Теодора Томова: Не. Съгласно наредбата за водното спасяване БЧК обучава водните спасители и издава съответните документи за правоспособност.
Фокус: На кои плажове БЧК извършва водно спасителна охрана?
Теодора Томова: В момента фактически започва организацията на сезона. Това основно го правят колегите от областната организация на Добрич и Бургас. В момента те са в процес на преговори. Основно организацията ни в Добрич работи с курортен комплекс „Албена”, а за организацията ни в Бургас нямам точна информация. В момента колегите там са в период на преговори. Държа да подчертая, че става дума за много малко плажове. С един на „Албена” и с около седем-осем плажа в Бургаска област се занимава Червен кръст. В страната ни, както е известно има над 200 плажа и не всички се охраняват.
Фокус: Колко водни спасители са нужни у нас през активния летен сезон?
Теодора Томова: Няма страна в света, която да е обезопасила всичките си плажове. Това не трябва да ни успокоява, че не трябва да се стремим към тенденцията по-голям брой плажове да бъдат охранявани, което намалява и водните инциденти. Това е свързано с финансови и икономически механизми и с отдаването на съответните плажове съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и Закона за концесиите с отдаването на тези плажове на дългогодишни концесии или за отдаването им под наем за срок от пет години. Така че нещата са много динамични и различни всяка една година. Затова не може да се каже колко спасители са необходими.
Досега от създаването на водното спасяване към БЧК са обучени над 45 000 водни спасители. Всяка година обучаваме около още 1200 водни спасители. Ние бихме могли да обучаваме неограничен брой кандидати, стига те да имат желание и да могат да покрият приемния норматив за влизане в курса.
Фокус: Заплатата на водния спасител не е много атрактивна. Обучените от нас отиват да работят в САЩ. Какво може да се направи, за да останат все пак в България?
Теодора Томова: Това зависи от стандарта на заплащане в нашата страна. Освен това една такава професия като водния спасител, която е свързана с опазването на човешкия живот и респективно носене на съдебна отговорност при инцидент, трябва да се заплаща по-добре.
Фокус: Това не означава ли, че тази професията не се уважава достатъчно добре у нас?
Теодора Томова: Тук говорим за финансово измерение. Ако заплащането е по-добро, ако условията на труд са по-добри, със сигурност ще има и повече кандидати за водни спасители в нашата страна и те не биха търсили и не биха работили тази работа в чужбина. Професията на водните спасители е сезонна. Тези хора практикуват някакви други основни професии. Някои от тях са ученици последна година. Много трудно работодателят би пуснал в съвременните условия един свой служител за месец-два или три да работи като спасител. Проблемът с отпуските също е сериозен.
В последните години има тенденция към подобряване на условията на труд на водните спасители. Но има още много какво да се желае.
Фокус: Има ли недостиг на водни спасители през лятото?
Теодора Томова: Тъй като тази професия е сезонна, за да се разчита, че спасителите ще бъдат наети за месец-два или три, е нужно много по-рано те да организират личната си отпуска и личния режим на живот. При нас обаче се получава една тенденция на хаос стопаните на водни площи да се сещат от днес за вчера, че има трябват такива кадри. Това също е проблем. Тоест за наемането на водни спасители концесионерите на плажовете трябва да мислят още през зимата, когато се карат ски по пистите.
Фокус: Какво може да предотврати неприятните инциденти, свързани с алкохола и агресията на плажа?
Теодора Томова: В тази връзка преди година изпратихме официално писмо до МВР за включването на полицаи при работата на водните спасители, тоест при нарушаването на обществения ред, при неспазване на указанията, на водния да спасител да може полицаи да помага. Пример за това е практиката в САЩ с т.нар. плажни патрули, както и в някои други европейски страни. Според нас този човек трябва да е на плажа със съответната униформа, със съответния респект и освен, че ще подпомага работата на водния спасител, той трябва да извършва една превенция и да респектира гражданите, които смятат да нарушават правилата. Съвсем различно ще е положението, ако успеем да постигнем това. Засега обаче не срещаме разбиране. От БЧК освен да настояваме за това, няма какво друго да направим. В момента има един-единствен плаж, където знам, че има полицаи, които помагат на спасителите – това е в „Слънчев бряг”. Виждала съм ги лично още преди години. Там е постигната някаква система на организация.
Фокус: Кога водните спасители не могат да се справят сами?
Теодора Томова: Когато има агресивни граждани, употребили алкохол, включително и наркотици, граждани, които са неадекватни. Самите спасители са обучени, че трябва да бъдат внимателни, да не прибягват до сила, до груба физическа саморазправа. Лошото е, че когато техните указания не се изпълняват, може да настъпи воден инцидент с фатален край, а това се връща като бумеранг към самия воден спасител. Следва следствие, съдебни дела и т.н.
Гражданите трябва да гледат на водния спасител като на техен приятел, който бди за техния живот и именно поради тази връзка трябва да спазват и неговите указания и препоръки.
Фокус: На година в България се давят между 140 и 160 души. Какво сочи анализът за причините?
Теодора Томова: 80 на сто от тези инциденти са във вътрешността на страната в откритите водоеми, които са неохранявани и неподходящи за къпане. Много малко са удавянията на море, още по-малко на плувни басейни.
За миналата година има три удавяния в плувни басейни. Причините са в неоценяване на опасностите, оставяне на децата без родителски контрол, употребата на алкохол. Има инциденти с рибари, има и самоубийства.
От тези 20 % от удавянията в море и басейни, около 13 са извън работното време на спасителя или на са се случили на неохранявани морски плажове. Много малко са удавянията има в рамките на работното време на спасителите на охранявани морски плажове.
Фокус: Тоест може да се каже, че ефикасността на водните спасители е почти на 100 %?
Теодора Томова: Хайде да не е на 100 %, но е поне 97 %.
Фокус: Според вас задължително ли децата трябва да се научат да плуват още в училищна възраст? Не трябва ли това умение да стане един задължителен елемент от самото образование на човек?
Теодора Томова: Ние обръщаме внимание и на институциите, и на обществото, и на медиите. Преди години имаше задължително обучение по плуване, което отпадна. Имаше 30 задължителни часа по плуване във втори и трети клас. Затова ние бихме искали да се заложи плуването в образователната програма в училищата. Ние смятаме, че е време да се помисли за въвеждане на тази форма поне като първа крачка там, където има басейни и възможност. Тъй като не говорим само за водни инциденти, говорим и за здравето на децата. Това е един много полезен спорт – знаем, че децата са подложени на затлъстяване, на обездвижване. Така че ще има наистина един добър ефект от въвеждането на задължителното плуване още в училище.
Затова държавата трябва да насочи един финансов ресурс, който ще бъде с безспорен ефект за децата – за тяхното здраве и живот.
Очевидно е, че много малък процент от българите умеят да плуват и особено по-младото поколение. Ние виждаме това – ще дам и доказателство – кандидатите за водни спасители, които идват за курсовете, една част от тях отпадат заради ниската си плувна култура. Тоест имат желание, но нямат възможности. Има много големи областни градове, в които няма нито един закрит плувен басейн. Във варна например – една от най-големите плувни школи на България, туристически, голям град, само до преди няколко години също нямаше закрит басейн. А какво да говорим за малките областни градове. Ако се строят пък басейни, то те се строят така, че да не са подходящи за обучение. Те са по-скоро за развлечение, с барчета, басейни към хотели. Не се строи плувен басейн, който да е по стандарта 25 метра дължина, с 50 метрова дължина, където да се провеждат обучения по плуване, да не говорим за високо спортно майсторство – плувните клубове също изпитват ужасни затруднения за подготовката на спортистите си.

Галина Димова

Агенция „Фокус“

София. Очевидно е, че много малък процент от българите умеят да плуват. Това се отнася особено за по-младото поколение. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” директорът на дирекция „Водноспасителна служба” към Българския червен кръст (БЧК) и световен шампион по водно спасяване за 1983 година Теодора Томова.
Според нея е време плуването да стане задължително умение, което децата да придобиват още в училище.
„Ние обръщаме внимание и на институциите, и на обществото, и на медиите. Преди години имаше задължително обучение по плуване, което отпадна. Имаше 30 задължителни часа по плуване във втори и трети клас. Затова ние бихме искали да се заложи плуването в образователната програма в училищата. Смятаме, че е време да се помисли за въвеждане на тази форма поне като първа крачка там, където има басейни и възможност. Тъй като не говорим само за водни инциденти, говорим и за здравето на децата. Това е един много полезен спорт – знаем, че децата са подложени на затлъстяване, на обездвижване. Така че ще има наистина един добър ефект от въвеждането на задължителното плуване още в училище”, каза Томова.
Според нея е очевидно, че много малък процент от българите умеят да плуват. Това се отнася особено по-младото поколение.
„Ще дам и доказателство – кандидатите за водни спасители, които идват за курсовете, една част от тях отпадат именно заради ниската си плувна култура. Тоест имат желание, но нямат възможности. Има много големи областни градове, в които няма нито един закрит плувен басейн”, посочи още тя.
Във Варна например до преди няколко години е нямало закрит басейн.
„А какво да говорим за малките областни градове. Ако се строят пък басейни, то те се строят така, че да не са подходящи за обучение. Те са по-скоро за развлечение, с барчета, басейни към хотели. Не се строи плувен басейн, който да е по стандарта 25 метра ширина, с 50-метрова дължина, където да се провеждат обучения по плуване, да не говорим за високо спортно майсторство – плувните клубове също изпитват ужасни затруднения за подготовката на спортистите си”, посочи още Теодора Томова.
Галина Димова

Преди години Смолян беше плувен център. Там са създадени не едно и две големи имена на българското плуване.

Днес обаче, липсата на работещ басейн там е причина да не са провеждат курсове за водни спасители.

Стоян Лазаров, експерт по водно спасяване в БЧК-Смолян заяви за радио “Фокус” – Смолян, че има 15 желаещи да карат курс за спасители, но няма басейн, а пътуването до Пампорово, където има басейни, както и по-високите такси за вход ще оскъпят самия курс. Желаещите да станат спасители са… ученици и студенти.

Смолян не е изолирано явление. Така е в голяма част от страната. Дори в столицата положението с басейните е жалко.

На този фон някак странно звучат призивите на ръководни фактори от Български червен кръст да бъде въведено задължително обучение по плуване в българското училище. Къде ще се провежда това обучение? В страната няма достатъчно работещи басейни. Няма и специалисти, които да го провеждат.

Заплатите в българското училище не биха привлекли съществуващите педагогически плувни кадри.

Да не се получи вариант подобен на ситуацията с третия час по физическо възпитание в училище. Той беше въведен със закон, но базата за провеждането му остана непроменена и е недостатъчна. Нови щатове за учители по физическо възпитание също не бяха разкрити.

Сега в начален курс и трите часа физическо възпитание масово се водят от начални учители, неспециалисти. Децата се занимават с всичко друго, но не и със спорт.

А в среден и горен курс на много места третия час се води от учители по рисуване, химия, география и др., който по този начин допълват нормативите си. Те разбира се водят децата (ако въобще ги водят някъде) на изложба, на кино и т.н.

И накрая, едно предложение от мен. На този етап на развитие на нашата съсипана държава, БЧК да започне да организира през летния период курсове по плуване за начинаещи, на открити водоеми. Така би дал своя принос за повишаване плувната култура на българина и би си създал потенциал, който да използва впоследствие за създаване на водноспасителни кадри.

Георги Димитров

Агенция „Фокус“

София. БЧК от години говори в медийното пространство и отправя апел към институциите, от които зависи – Министерството на образованието и Министерството на спорта, за въвеждане на задължителното обучение по плуване, по-скоро за завръщане на задължителното обучение, защото до 1975 година то е съществувало. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Теодора Томова – директор на Водноспасителната служба при Българския червен кръст (БЧК) и световен шампион по водно спасяване за 1983 година. По думите на Томова, обучението по плуване в Германия е неизменна част от общообразователния минимум в подготовката на децата. „Това може да стане – има Закон за спорта, Закон за средното образование. Зависи от Министерството на образованието и Министерството на спорта, това са двете институции, които ще преценят чрез кой нормативен акт това да започне да се случва”, заяви директорът на ВСС.
Тя отбеляза, че като начало е много важно да има материална база, т.е. плувни басейни. „Ние разбираме, че те са недостатъчни, но трябва да се тръгне, да се направи първата стъпка и с малки стъпки да се върви към крайната цел. Може да се започне оттам, където има басейни, има условия, след това да се премине към построяване на нови плувни басейни. В последните години се построиха и изградиха десетки плувни басейни, но те са за развлечение и туризъм предимно към хотелите или комплекси за отдих и развлечение, те не са басейни за обучение по плуване. Именно поради липсата на плувни басейни страда и високото спортно майсторство в плуването. Големите ни отбори, националният ни отбор няма къде да тренира, много трудно намират плувни басейни, готвят се извън София и т.н.”, смята Томова. Според нея най-удачно е обучението да се случва във втори-трети клас. „Това е биологичната възраст, при която детето има подходящата дихателна култура, разбира елементите в обучението. Самото обучение е доста сложно и не се препоръчва в по-малка възраст – 3, 4 или 5 години. Не че това е забранено и неправилно, визирам плуването в басейните в детските градини, но това е по-скоро елемент да запознаеш детето с водата”, посочи Томова. Тя уточни, че родителите разбират полезността на това предложение. „То е свързано не само с превенция на водния травматизъм и удавените сред децата, то на първо място е свързано със здравето на децата. Това е една добра инвестиция от страна на държавните институции в здравето на децата. Знаете, че в момента има затлъстяване, обездвижване, проблеми със зрението поради съвременния начин на живот на децата – компютри, интернет и т.н. Това е една добра форма да се откъснат поне за известно време и да правят нещо, което е полезно и здравословно”, коментира Теодора Томова.
Аделина Георгиева

Информационна Агенция „Фокус“ © 2010

Реално в България охраняеми са плажовете по Черноморското крайбрежие, по курортите. Повечето вътрешни водоеми – язовири, микроязовири, реки, вирове са неохраняеми. Това заяви Стоян Андонов – председател на Националната комисия по водно спасяване към Българския Червен кръст.

„ У нас над 80% от удавянията стават в именно такива неохраняеми водоеми. Едва около 20% – 26% са удавянията в морето. Между 3 – 5% са удавянията в охранявани от спасители водни площи, като те стават предимно при червен флаг, употреба на алкохол и др.”, посочи Андонов. Той допълни, че не би могло, която и да е държава да си позволи около всяка водна площ да постави спасители. До голяма степен вина за удавянията има и сравнително ниската плувна и водноспасителна култура на българина, смята още Стоян Антонов.

По повод идеята на БЧК да се въведат задължителни часове по плуване в училище той каза, че в повечето развити държави в света в часовете, в рамките на обучението, на учениците се предлага именно такова обучение по плуване. То освен плувни умения, дава възможност на децата да оценяват опасността от водата и адекватно да се предпазват от нея. Това обучение съществуваше над 20 години в България. Считаме, че е добре да влезе като задължително обучение в училищата.

От БЧК настояват също да се създаде туристическа полиция, която да реагира при неспазване на наредбите на водноспасителната дейност, като влизане във водата на червен флаг, неизпълнение на указанията на спасителя. При такива инциденти спасителят да има на кого да се обади и да има някой, който ще дойде и ще санкционира нарушителя. В САЩ тогава, когато се извърши такова нарушение – идва полиция и налага веднага тежки санкции, каза Андонов.

Като основни проблеми пред водното спасяване той посочи неспазването на разпореждания и законите и липсата на достатъчно желаещи да работят като спасители по икономически причини. По думите му има достатъчно обучени спасители. Всяка година за последните 30 години са обучавани по 1500 души, което е внушителна цифра, каза още Стоян Андонов.

DARIK News

Още в началото на май по-нетърпеливите облякоха банските и излязоха да направят първия си за сезона плаж, а през уикенда край морския бряг вече беше  пълно  с хора.
Оказва се обаче, че новият сезон ще стартира със старите проблеми.  , специалист в сектор “Водно спасяване” към БЧК-Варна, обясни, че все още няма разкрити спасителни постове, въпреки че са изключително необходими:
Лаврентий Силов: “Плажовете вече са пълни, а няма спасители. Вероятно чухте, че двама души едва не се удавиха. Това не го определяме ние. Ако водно-спасителната служба е самостоятелна ще каже колко места и къде са необходими. Назначаването на спасители зависи от собствениците – когато решат, когато са готови, когато си направят сметка, че ще започнат да печелят, тогава назначават, разкриват постове, някои и въобще не разкриват”.
За плажовете в областта са необходими около 300 спасители, а за самия град – около 240 души. И това лято ще работят за жълти стотинки на фона на западните си колеги. Заплатите, по думите на Силов, вървят между 400 и до 700-800 лева. Tова и е една от причините спасителите да са кът по морето.
Лаврентий Силов: “На басейните има достатъчно кадри, може би някои ще останат и свободни, но на морето все още има много незаети места, които не можем да запълним. Нашата система се промени – разделихме обучението на басейн и на море. Три години за море изкарахме много малко специалисти – по 10, 12, 15 души, а те са абсолютно недостатъчни, така че на морето и тази година ще има глад“.

Прочети материала в http://dariknews.bg/

Сърфирайки из интернет случайно попаднах на Проект на Ученическа Спортна Школа „София”, Трето помощно училище „Едуард Сеген” и Спортен клуб „Вип Ринг”. Проектът се нарича „Неформално обучение по плуване и безопасност край водата – „Спасителен пост”.

Проектът е финансиран по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и Европейския Социален Фонд.

Сега е модерно да се правят проекти и да се усвояват европейски пари. Много хора биха желали да участват, но не знаят как. Какъв е смисълът на един проект е отделен въпрос, важното е да се усвоят (какъв термин само!) парите.

Освен съдържанието на проекта, прави впечатление и защитата на сайта на който е качен.

Вижте за какво става дума:

Code _ SAFE.

Организацията на водното спасяване в страната е доста странна.

Обучението и квалификацията на водните спасители са поверени на БЧК. Организацията на водноспасителните служби по плажовете е задължение на стопаните на плажовете. За контрола отговарят кметствата и МРРБ, а санкции не са предвидени или по точно има такива, но не могат да бъдат реално наложени.

БЧК от своя страна също е със странно организирана структура. Там съществува водноспасителна служба. Защо е водноспасителна служба, а не водноспасителна дейност? Отгоре има дирекция водно спасяване, която се състои от 4-5 човека. Има и 28 регионални организации, във всяка от които има по някой, който отговаря за водноспасителната дейност. Същият не е подчинен на дирекцията, а е на пряко подчинение на регионалния си шеф. Проблем за отговарящите по региони е, че освен с водноспасителната се занимават и с други дейности. Регионалните специалисти провеждат курсовете за водни спасители. Компетентни ли са те и до каква степен (били ли са въобще спасители, кога и къде?) е отделен въпрос, но от червенокръстки ангажименти нямат време за водно спасяване.

След като бъде проведен курс за спасители, идват спациалистите от Дирекцията да изпитат курсистите и да определят кой става и кой не. Разбира се има и финансова страна, и курса и изпита, а впоследствие и издаването на документ са по ценоразпис.

След издаването на документ новосъздаденият воден спасител има свидетелство за такъв и почти никакви практически умения. Отивайки на плажа същият е нещо като новобранец в казармата.

Стопаните на плажовете (концесионери или арендатори) отговарят за организацията на водноспасителните служби по плажовете. Тъй като това е свързано с определени разходи много от тях не спазват нормативната уредба, като търсят вратички в нея, за да я нарушат. Те на думи декларират, че са загрижени за живота и здравето на плажуващите, но реално това което ги интересува е как да изкарат по-голяма печалба и да направят по-малко разходи.

За съдбата на давещите се можем да се допитаме до Илф и Петров.

Относно контрола и санкциите и тук правилото е „парица е царица“.

Есен е. Сезонът е приключил…

Ще се промени ли нещо?

Сега е времето да се приеме нова нормативна уредба, която да доведе до промени  в цялостната организацията на водното спасяване в страната.

Георги Димитров

Спасителната риза и спасителният нагръдник са част от задължителния инвентар на плавателните съдове. Изработени са от микропореста пластмаса или друга плаваща материя, която е обвита с плат. Отговарят на определени стандарти и служат за поддържане върху повърхността на водата на човешкото тяло. Задължителни са при обучение и практикуване на водни спортове и при използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел.