Водно спасяване / Vodno spasiavane /

На основание чл.4 и чл.5 от Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи и Решение N 338 / 26.05.08г. на Министерски съвет на Република България, определям следните водни площи и прилежащите плажни ивици, открити и закрити плувни басейни разрешени за ползване през курортния сезон на 2010 година, които следва да бъдат обезопасени съгласно чл.7 от Раздел II на Наредбата, а именно:

ОБЩИНА НЕСЕБЪР – ЗАПОВЕД N 458 /17.05.2010 г.

На основание ПМС 182 / 24.07.96 г. и Раздел I от Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи във връзка с чл.7 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и Решение N 338 / 26. 05. 08 г. на Министерски съвет
ЗАПОВЯДВАМ:
На основание чл.4 и чл.5 от Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи и Решение N 338 / 26.05.08г. на Министерски съвет на Република България, определям следните водни площи и прилежащите плажни ивици, открити и закрити плувни басейни разрешени за ползване през курортния сезон на 2010 година, които следва да бъдат обезопасени съгласно чл.7 от Раздел II на Наредбата, а именно:
Максимално обезопасяване:
1. Морски плаж „Обзор- мотела“
2. Морски плаж „Обзор- юг“
3. Морски плаж „Обзор- централен“-
4. Морски плаж „Емона- Бунарджика“
5. Морски плаж „река Вая“
6. Морски плаж „Иракли“
7. Морски плаж „Елените“
8. Морски плаж „ Козлука“
9. Морски плаж „ Робинзон“-
10. Морски плаж „Св. Влас -Манастира“
11.Морски плаж „Св. Влас – Къмпинга“
12.Морски плаж „ Св. Влас-изток“
13.Морски плаж “ Св. Влас- Нов плаж “
14.Морски плаж „ Св. Влас-Болницата“
15.Морски плаж „ Делфин „
16.Морски плаж „ Слънчев бряг- север“
17. Морски плаж „Слънчев бряг- централен“
18. Морски плаж „Слънчев бряг- юг“
19. Морски плаж „ Несебър-изток“ .
20. Морски плаж „Несебър- стар град „ /при Буната /
21. Морски плаж „ Несебър- юг „
22. Морски плаж „Равда -централен“
23. Морски плаж „ Равда – Национален детски комплекс“
24. Морски праж „ Равда- ХТИ „
25. Морски плаж „ Равда- НСА“
26. Морски плаж „ Равда- Олимпийски надежди „
27. Морски плаж „ Равда- Академика „
28. Открит плувен басейн- „Аква парк – Равда „
29. Открит плувен басейн- „Аква парк- Слънчев бряг „
30. Открит плувен басейн- „Аква парк- Елените „
31. Морски плаж „Обзор – детски лагери”
- Открити плувни басейни- във всички хотели в Слънчев бряг и град Несебър
Средно обезопасяване
1. Морски плаж „Смирките”
2. Морски плаж „Емона-юг”
Минимално обезопасяване
1. Река „Перперидере“
2. Река „Козлука „
3. Река „Хаджийска „
4. Река „Двойница”
I. Обезопасяване на водните площи:
1. През летния сезон от 1 май до 30 октомври стопаните на водните площи, забранени за къпане и плуване са длъжни да поставят забранителни, предупредителни и информационни знаци, посочени в приложението към горепосочената наредба.
2. През активния сезон от 1 юни до 30 септември, собствениците на на по- големите водни площи са задължени да осигурят плавателен съд със съответните сигнали и спасителни средства.
3. На всички обекти разрешени за къпане и плуване, както и в детските лагери, да се назначават задължително само правоспособни водни спасители със заверени за сезона талони от водноспасителната служба на БЧК – регион Бургас.
4. Предохранителните мерки в разрешените и забранени за къпане и плуване водни площи възлагам на собствениците на тези обекти и упълномощени представители на кметствата, на чиято територия се намират.
II. Забранявам къпане и плуване във всички останали водни площи на територията на общината – язовири, реки, канали, изравнители и неохраняемите морски плажове.
III. Обявявам сезона за къпане през лято 2010 г. от 01.06.2010 г. до 30.09.2010 г. за всички плажове с действаща легитимна концесия до момента на издаването на заповедта и за тези участвали в конкурса след 01.07.2008 г., с изключение на:
Морски плаж „ Слънчев бряг- север“, Морски плаж „Слънчев бряг- централен“, Морски плаж „Слънчев бряг- юг“, за които сезонът за къпане се определя от 15.05.2009 г. до 30.09.2008 г.
IV. Стопаните на водните площи и плажни ивици да спазват най- строго всички изисквания на Наредбата, като осигурят водното спасяване, медицинско осигуряване и санитарно-хигиенното обезпечаване на обектите съгласно Закона за Черноморското крайбрежие.
V. Лицата, които нарушават разпоредбите на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи, носят административно – наказателна отговорност по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, ако не подлежат на по- тежко наказание.
VI. Заповедта следва да бъде поставена на видно място в общинската администрация и други обществено достъпни места и се обяви чрез медиите. Копие от заповедта да се изпрати до Областна администрация гр.Бургас, Обл. съвет на БЧК, РИОКОЗ, РПУ -Несебър, собствениците на водни обекти, кметовете по места и директорите на училища.
VII. Контрол по изпълнението на настоящата Заповед възлагам на Комисията по проблемите на водното спасяване, назначена със заповед N 311/ 27.04.2009г.
КМЕТ НА ОБЩИНА НЕСЕБЪР: / Н. ДИМИТРОВ/

Ползван източни: http://www.nessebar-news.com/news/

През последните години се разгърна бурно строителство. В областта на туризма бяха построени много нови хотели, а към тях басейни. Обаче, за да функционират тези басейни има определени изисквания. Контролният орган който следи за това е РИОКОЗ.

В „Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи” е указано, че плувните басейни подлежат на максимално обезопасяване. Това означава, че на  плувен басейн с дължина над 25 м и повърхност над 312,5 кв. м се разкрива спасителен пост. Когато басейнът е с дължина до 25 м и повърхност до 312,5 кв. м, водноспасителната дейност се осигурява от един спасител за цялото му работно време.

При по-големите басейни, понеже рискът е висок хотелиерите спазват наредбата, а и контролният орган следи и налага санкции.

При по-малките басейни обаче, стопаните им често се изкушават да направят икономия от водно спасяване. С мотива, че басейнът е маломерен, плитък или безопасен, те не назначават спасител. Когато дойде проверка от РИОКОЗ, същите се правят, че за пръв път чуват, „че на толкова малък басейн трябва да има такъв”.

След като обаче, контролният орган им направи предписание, те започват да търсят вариант (вратичка) в нормативната уредба, който да им позволи да запазят статуквото.

А ето и варианта при който те не назначават спасител, басейна се ползва от посетителите, а РИОКОЗ гледа встрани.

За да бъде отворен (разрешен за ползване) басейна от РИОКОЗ, трябва да има осигурено водно спасяване. Ако не е отворен от РИОКОЗ, той официално не функционира. Ако една водна площ не е одобрена за къпане, според нормативната уредба тя трябва да бъде обезопасена с табели. И ето тук е тънкостта.

Хотелиерът, собственик на басейн (спестител от водно спасяване) пълни басейна (обикновено става дума за открити басейни) и поставя в близост до него табела „Басейнът е неохраняем”.

Гражданите желаещи да ползват басейна влизат в него и ако настъпи удавяне се твърди,че са влезли на собствена глава, собственика ги е предупреди с табела, но те не са се съобразили. Виновен е удавения, той е умрял…

Когато дойде проверка от РИОКОЗ, пред нея се твърди, че басейнът не е отворен, не работи и дори е поставена табела, че е неохраняем. На въпросът защо е пълен с вода се обяснява, че ако е изпразнен, ще се повредят плочките му, тъй като върху тях трябва да има налягане, за да не се отлепят, а иначе водата е чиста, за да е по-добър външният вид на хотелския комплекс и т.н.

Разбира се и част от кадрите на РИОКОЗ са податливи на корупционен натиск, и далаверата върви.

Явно Остап Бедер отново е герой на нашето време.

Агенция КРОСС

Балчик /КРОСС/ Съвместна комисия на местната администрация, РИОКОЗ и РУ на МВР Албена и Балчик проверява годността на морските плажове и плувните басейни на територията на Община Балчик.

В рамките на два дни членовете на комисията ще направят оглед на 15 морски плажа и плувни басейни и ще определят кои да бъдат включени в разрешените за ползване водни площи през летния сезон.
Проверката е на основание на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водни площи. Съгласно изискванията на РИОКОЗ е необходимо местата за къпане да имат осигурени спасителни постове, а зоните за воден спорт трябва да бъдат обозначени и отделени от тези за къпане. Според изискванията трябва да бъде осигурено и медицинско обслужване.

/КП/

Бургаският централен плаж това лято може да остане затворен за граждани. Любимото място на хиляди туристи остана без стопанин. Концесионерът отказа да плаща, защото няма печалба от рушащите се постройки по плажа, а държавата му отне концесията.

Сега топката е в общинската администрация на град Бургас. Те са готови да обезопасят ивицата, но нямат финансов ресурс. „Почистването на плажа заедно с водно спасителното обезопасяване и медицинското осигуряване ще излезе около 120 хиляди лева“, казва д-р Лорис Мануелян, заместник-кмет на община Бургас. Общината обаче, няма заложени финанси в бюджета си и сезонът е пред провал.
Общо 40 плажа в Бургаски регион към момента нямат стопани.

Ползван източник:

http://www.tvevropa.com/bg/news/bulgaria/view/25066

Карането на водно колело е една от най-популярните водноатракционни услуги. С оглед недопускането на водни инциденти е необходимо да се изгради организация и обезопасяване на тази дейност, която да е съобразена с нормативната уредба и да служи за създаването на определен ред.

Сектор за водни колела на плажа

Стопанинът на плажа съвместо с управителят на водноатракционните услуги определят мястото на сектора (секторите) за пускане на водни колела във водата. Секторът трябва да е обграден и обозначен с табела. Големината му зависи от броя на водните колела. От сектора, разположен на бреговата ивица се поставя плаващ воден коридор в морето, който стига до близко стоящите плаващи знаци. Водните колела се движат по коридора и в акваторията заключена между близко стоящите и далечно стоящите плаващи знаци. Влизането в морето и излизането на брега става само през коридора. За да бъде избегнато възникването на воден инцидент е забранено движението на водните колела в зоната за къпане на гражданите, както и преминаването им зад далечно стоящите плаващи знаци. На видно място в сектора се поставя табела с инструкция за ползването на водните колела от гражданите, включваща акваторията, в която те се движат и мерките за безопасност, които трябва да се спазват.

Водните колела се пускат във водата само при вдигнат от водноспасителната служба зелен флаг. Влизането им във водата при жълт и червен флаг или при липса на флаг, не се разрешава.
Зоната за движение на водните колела се намира в района на дейстивие на спасителните постове и станции. Спасителите от тях ги наблюдават и при възникване на воден инцидент предприемат спасителна акция.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Организацията на водното спасяване и обезопасяването при провеждане на водноатракционни услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение на плажа се подготвя преди настъпването на активиния сезон.

Водноатракционните услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение включват практикуването на различни водни спортове в акваторията на плажа, както и използването на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел. Те се практикуват на плажове с дължина на бреговата ивица над 300 метра. Водноатракционни услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се осъществяват извън зоната за къпане на гражданите, при използване на спасителни средства, взети мерки за сигурност и добро познаване на инструкциите за ползване на съоръженията.

Стопанинът на плажа съвместно с управителят на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги и началникът на ВСС изграждат цялостната организация на водноатракционните услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, и на водното спасяване. Те се съобразяват с нормативната уредба и изискванията за безопасност на гражданите, ползващи водните площи. Преди началото на активния сезон те правят оглед на плажа и изготвят скица, на която разполагат местата и секторите на съответните дейности във водата, маркировката им и разположението на спасителните постове на бреговата ивица. Акваторията на плажа условно се разделя на няколко зони (района). Движението на водни съдове и плавателни съоръжения се извършва в определените за това райони.

Зоната, заключена между бреговата ивица и близко стоящите плаващи знаци се определя като зона за къпане на гражданите.

Зоната, заключена между близко стоящите и далечно стоящите плаващи знаци се определя като район за движение на водни колела. Водните колела нямат право да преминават пред близко стоящите плаващи знаци и да навлизат в зоната за къпане на гражданите, а също така нямат право да преминават зад далечно стоящите плаващи знаци, извън района на действие на спасителните постове и станции.

Акваторията разположена зад далечно стоящите плаващи знаци на разстояние до 1 морска миля от бреговата ивица се определя като район за водноатракционни услуги с моторни плавателни средства. В него се движат моторни съдове. В този район се маркира друг, по-малък – за движение на водни джетове. Районите се обозначават с шамандури.

Достигането на водните съдове и плавателните съоръжения до съответния район за движение става по воден коридор, в който къпането и плуването са забранени.

На бреговата ивица на плажа се изграждат сектори за съответните водни дейности.

Морска Администрация изисква на всеки плаж на който ще се провеждат водноатракционни услуги  с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, да бъде разкрита водна база. В нея влизат всички плавателни съдове и съоръжения с които ще се извършват тези дейности. Водната база се ръководи от управител.

Спасителните постове и станции охраняват район на действие който включва акваторията заключена между бреговата ивица и далечно стоящите плаващи знаци.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Виж линковете:

Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи

Наредба за категоризиране на плажовете

Когато плажната ивица се използва за организирано къпане на деца и ученици, организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи се съобразяват с държавните изисквания.

Участъкът от плажа, който се ползва за детски отдих трябва да е отделен от съседните терени. Той трябва да е ограден и обозначен с указателни табели за разположението на почивните детски групи.

Изискванията, на които следва да отговаря мястото за къпане са:

1. Общата водна площ да осигурява по 2-4 кв.м площ за къпещо се дете;

2. Дълбочината на водата в района на къпане да е от 0.70 до 1.50 м;

3. Границите на определеното място да са обозначени с оранжеви плаващи знаци, поставени успоредно на брега, на разстояние по между им от 10 до 15 м;

4. Да няма придънни течения;

5. Релефът на дъното да е безопасен, задълбочаването да е постепенно, без прагове, дънни ями, подводни камъни и скали, водорасли и др.

Когато в близост до водната площ определена за къпане съществува някоя от гореизброените опасности, то там се поставят червени плаващи знаци, а информацията за тях се включва в информационните табла на плажната ивица.

Изграждането на спасителни постове, станции и медицинско обслужване, и тяхното оборудване става съгласно държавните изисквания, като близките плаващи знаци се поставят във водата съгласно инструкциите за детски отдих.

При организиран детски или ученически отдих в близост до водна площ, бреговата ивица на която е обезпечена по правилата и се използва от граждани за къпане, плуване и водни спортове, се определя място за лагера на плажа. Това място се огражда и се обозначава с указателни табели.

Детски лагер на плажа

За времето през което децата ползват водната площ трябва да бъдат осигурени водни спасители и лекар.

Съгласно изискванията, при детски и ученически лагер с до 120 броя на лагерниците е необходимо осигуряването на двама спасители. При численост от 120 до 240 деца броя на спасителите е трима. От 240 до 400 лагерника се охраняват от четирима спасители.

За спасителите се изисква документ за правоспособност и медицинско свидетелство за здравословното състояние, както и личен талон издаден за съответната година.

От медицинските кадри се изисква документ за успешно завършен курс по интензивна медицина, издаден от катедрите по анастезиология и реанимация към висшите медицински училища.

Къпането на децата и учениците става организирано, като предварително спасителите извършват инструктаж за основните правила и изисквания при къпане.

Влизането във водата става по групи, които не трябва да наброяват повече от 20-25 души. Те се редуват при къпането, като принципът е, че всяка група трябва да бъде наблюдавана от спасител.

Ръководителите на детските групи влизат лично във водата с децата и учениците от поверената им група, като ги броят преди и след къпането и не допускат техни действия, криещи опасност за живота и здравето им.

При занимания по плуване във водата не трябва да има други къпещи се групи. Тези занимания, както и упражняването на водни спортове, ползването на гребни и моторни плавателни съдове и други съоръжения за развлекателна дейност стават само с изричното съгласие и разрешение на началника на почивната смяна, при наличие на правоспособни инструктори, съответно в или извън зоната за къпане, при взети мерки за сигурност и добро познаване на инструкциите за ползване на съоръженията.

За времето, през което се ползва водната площ е задължително присъствието на медицинско лице на плажа. То е длъжно да указва незабавно първа медицинска помощ при водни инциденти, спешни случаи и травми.

Ролята на спасителя в детските и ученически лагери край водни площи

Спасителят (спасителите) в детските и ученически лагери разположени край водни площи, организира плажната дейност и отговаря за здравето и живота на лагерниците при къпане. Първия ден, преди първото къпане, той запознава лагерния съвет с изискванията на водното спасяване в детските и ученически лагери и с дневника за водноспасителната и плажната дейност. На това заседание се води протокол в който поименно се подписват присъстващите, включително лекарят и началникът на лагера. Протоколът се пази до завършване на смаяната при началника.

Преди първото къпане на плажа спасителят разяснява на лагерниците организацията на плажната дейност и къпането. Той изисква от ръководителите на почивните групи, да се формират двойките за влизане във водата, за взаимен контрол и взаимна помощ във водата и при излизането от нея (чифтна система).

Спасителят е задължен преди къпането на лагерниците лично да провери дъното за евентуални дънни ями, да се убеди, че няма опасни течения и други опасности и да постави ограничителните плаващи знаци. Абсолютно е забранено допускането на рискови положения при къпането на лагерници. Забранява се влизането във водата на децата с надуваеми предмети, както и влизането с шнорхел и маска.

Спасителят запознава децата с водноспасителния минимум. Организира група “млад спасител” от деца, които знаят добре да плуват. Ежедневно преди къпането попълва дневника за водноспасителната и плажната дейност, подписва го и го поднася за подпис на лекаря и на началника.

При използване от детски лагер на водна площ, която е осигурена със спасителни постове, станции и медицинско обслужване, спасителят (спасителите) на лагера установява връзка с ВСС на плажа.

Георги Димитров

Организацията на водноспасителната дейност е регламентирана в нормативната уредба на страната и е държавна политика. През годините въпросът е решаван с постановления и наредби на Министерския съвет, както и с правилници, наредби и инструкции на отделните ведомства, имащи отношение към проблема.

Към днешно време организацията на водното спасяване в България е уредена в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, Постановление № 182 на МС от 24. 07. 1996 г., обн., ДВ, бр. 65 от 31. 07. 1996 г.

С тази наредба се уреждат водноспасителната дейност, както и изискванията, на които трябва да отговарят водните площи за осигуряване безопасността на хората и предотвратяване на удавянията. Съгласно наредбата на обезопасяване подлежат: плувните басейни, откритите канали, изкопите, участъците от морските крайбрежни води, реките, езерата, язовирите и микроязовирите, които се използват за къпане, плуване, гребане и други водни спортове, както и при използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел.

Обучението и подготовката на водни спасители е делегирано на Българският червен кръст. Същият на основание чл. 4, т. 2, букви „д“ и „е“ от Закона за Български червен кръст провежда курсове за обучение и квалификация на водни спасители, издава документ за правоспособност и извършва ежегодна проверка на годността на водните спасители за водноспасителна дейност.

Морските плажове, които са държавна собственост, съгласно Закона за концесиите, Обн., ДВ, бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г. се отдават на концесия или аренда. Стопанинът на водната площ (концесионер или арендатор) отговаря за организацията на  водноспасителната дейност и обезопасяването на водната площ и осигурява оборудването на спасителните постове, станции и медицинското обслужване.

Организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, ползвани организирано от деца и ученици, се провежда при условия и по ред, определени от министъра на образованието и от министъра на здравеопазването.

Контролните функции свързани с обезопасяването на водните площи са възложени на кметовете на общините и на Министерството на регионалното развитие и благоустройство.

Георги Димитров