Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Кой от джетовете на снимките е регистриран?

 Тези снимки са от Слънчев бряг и са направени преди десетина дни, но такива могат да бъдат направени и на други плажове наоколо.

В свое интервю за Агенция „Фокус”, директорът на Дирекция „Концесии” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) Милен Топалов предостави информация липсваща до сега. На базата на тази информация може да се направи анализ и изводи за състоянието на водното спасяване по родното Черноморие.

Милен Топалов заяви следното: „Общата площ на 208 броя морски плажа по Черноморското крайбрежие е 8132 дка с дължина на бреговата линия 165,7 км.
Предоставени на концесия са 63 броя морски плажа с обща концесионна територия 3478 дка, с дължина 45,2 км. Общата площ на предоставените под наем морски плажове е 580 дка с дължина на бреговата линия 18,7 км. Общо за концесии и наеми площ 4058 дка с дължина 63,9 км”.

При така поднесената информация може точно да бъде изчислено, че плажни ивици с обща дължина на бреговата линия 101,8 км ще бъдат неохраняеми, което е почти 2/3 от общата дължина на бреговата линия, на плажовете по Черноморското крайбрежие.

На останалите 63,9 км плажни ивици, които са отдадени на концесии или под наем, съгласно точки от договорите трябва да бъдат осигурени ред задължителни дейности между които и водно спасяване.

Информацията на директорът на Дирекция „Концесии” в МРРБ дава възможност да бъде пресметнато колко водни спасители са необходими, за да бъде обезпечено българското Черноморие през предстоящия сезон.

В Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи е записано, че спасителен пост се разкрива на разстояние до 100 м брегова ивица на водна площ, подлежаща на максимално обезопасяване. Личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч.

Дължината на бреговата линия на предоставените на концесия 63 броя морски плажа е 45,2 км.
Дължината на бреговата линия на предоставените под наем морски плажове е 18,7 км.

Събрана общата дължина на бреговата линия на предоставените на концесия и на предоставените под наем морски плажове е 63.9 км.

При разчет спасителен пост на 100 м брегова ивица, броят на постовете които е необходимо да бъдат разкрити е минимум 639. При положение, че на спасителен пост трябва да бъдат назначавани по трима спасители (с оглед изискванията на наредбата и Кодекса на труда), общият брой на необходимите водни спасители за Черноморските плажове за сезон 2011 е 1917 души. Той дори е по-голям тъй като голяма част от спасителите са хора с различни професии в отпуск или студенти във ваканция, които не могат да работят цял сезон.

Това обаче, поражда други въпроси. Има ли достатъчно обучени спасители? Колко са правоспособните водни спасители в България? Достатъчно ли са?

БЧК твърди, че за 45 години от създаването на Водноспасителната служба към Българския червен кръст са обучени над 40 000 водни спасители. Тази информация е вярна, но не е съвсем коректна. Тя създава впечатление,че спасителите са доста повече от необходимото, но така ли е в действителност?

В отчета на ВСС на БЧК за 2010 г. (http://vodno-spasiavane.com/2011/03/07/2010/) четем следното: „Обучени водни спасители за… Открити води – 268; Заверени талони за… Открити води –  1184”. Или общо правоспособните спасители за море и открити водни площи през миналия сезон са били 1452-ма [Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи - Чл. 20. (4) Резултатите от ежегодната проверка за годността на водния спасител и за здравословното му състояние се нанасят в личния му талон, който е неразделна част от документа за правоспособност]. Това е броят на реално действащите водни спасители.

За охрана на Черноморските плажове за сезон 2011 обаче, са необходими поне около 2000 спасители.

Оказва се, че има недостиг на действащи спасители. И този недостиг не се дължи само на това, че те предпочитат да работят в чужбина, заради по-доброто заплащане. Те просто не съществуват.

Очертава се липса на спасители по черноморските плажове. Освен на неохраняемите плажове, на които ще бъдат поставени табели ”Къпането забранено”, такива ще трябва да се поставят и на голяма част от плажовете които имат стопани.

Концесионерите и наемателите на морски плажове имат задължение по договор да осигурят водни спасители на плажовете, съгласно нормативната уредба. Това обаче, няма как да стане, понеже просто няма спасители, а и не могат да бъдат внесени от чужбина.

Всъщност, това не се случва за първи сезон. Така беше и през миналите години. Тогава обаче, липсваше информация за общата дължина на бреговата линия на предоставените на концесия и под наем морски плажове и обществото се манипулираше, че спасителите по плажовете липсват, защото предпочитат да работят в чужбина.

Сега истина лъсва и може открито да се каже, в България няма достатъчно водни спасители, които да покрият нуждите на българското Черноморие.

Може да се направи и друг извод. Българската държава е безотговорна към живота и здравето на своите граждани. 2/3 от морските плажове ще бъдат законово неохраняеми, а останалите ще се охраняват с недостатъчен брой спасители.

Георги Димитров

Възможно е да настъпят промени в Наредбата за водни атракции, съобщават от пресцентъра на Областна управа Бургас.

Сред основните, са да се въведе промяна в текста за граничното плаване, която да е съобразена с шенгенския кодекс. Сред другите предложения са концесионерите  да се ангажират да следят и информират за нередности и нарушения свързани с предлагането на водни атракции, също така  обезопасителните водни коридори да останат задължителни за всички моторни плавателни средства /джетове, скутери и др./, но да не се отнасят за плавателни средства като водни колела, сърфове, каяци. Това стана ясно по време на работна среща организирана от областния управител.

До идеята за провеждане на срещата се стигна по време на проверките, които извърши комисия към Областна администрация Бургас, през миналогодишния летен сезон. Именно тогава е станало ясно, че има разпоредби в Наредбата, които е добре да бъдат променени. С това би трябвало да се гарантира по-стриктно изпълнение на самата Наредба и да се подобри качеството на предлаганите водни спортове и атракции.

По време на срещата зам.-областният управител Златко Димитров, началниците на Морска администрация – Бургас и Гранична полиция – Бургас и близо 30 концесионери и наематели на плажове обсъдиха възможности за промяна в Наредбата за граничния плавателен режим, водните спортове и атракции. Като цяло предложенията за промени са по-скоро „козметични“.

Сега действащата Наредба ограничава държателите на плажна площ по- малка от 300 кв.м. да развиват водни атракционни услуги. С обсъдените промени, евентуално ще бъде прието на такива плажове също да се развива развлекателна дейност, но само ако се спазват правилата за безопасност залегнали в Наредбата. Това може да се случи, ако наематели или концесионери на съседни плажове се разберат по между си за обособяване на общи водни коридори разстоянието между, които да е 500 м. Предложенията за промени ще успокоят и създалото се напрежение между държатели на съседни плажни площи разделени от условна граница. Те ще бъдат задължени да обособяват водни коридори на минимум 250 м от границата в посока собствената си наета плажна площ.

Направените предложения ще бъдат предложени за съгласуване в Министерски съвет.

Източник: http://www.burgasinfo.com/news/view/4/27846

В България всичко е спорно. Спорно е кое е добро и кое не. Спорна е държавната политика, спорно е здравеопазването, спорно е образованието, спорен е БАН…

Няма как да не е спорно и водното спасяване. За едни, то е относително добре организирано, на добро ниво, а за други е пълен провал.

Разбира се, става въпрос за интереси, за пари, за тяхното преразпределяне и за това кой точно да даде и кой да вземе парите. В някои от случаите парите се взимат без да се свърши работата, в други директно се отклоняват и присвояват, а в трети липсват дори при добре свършена работа.

И така… какви пари се въртят във водното спасяване?

Във водното спасяване се въртят доста пари, но от това за съжаление то не става по ефективно… а може да бъде и по друг начин.

Да започнем с БЧК. Това е организацията която подготвя и сертифицира водни спасители с официално делегирани за това функции от държавата. За тази си дейност БЧК получава държавна финансова субсидия и има щатни специалисти.

Курсовете за водни спасители, които БЧК провежда са на няколко нива. Първото ниво – „воден спасител на плувни басейни и водни паркове” е с цена около 150 лева, а второто ниво, „воден спасител на открити водни площи и море” – около 100 лева. Тези пари се заплащат от курсистите, като такса за курс. Има и още два платени курса: „Старши спасител” и „Инструктор по водно спасяване”. Събират се и ежегодно такси от над 20 лева от всеки един спасител при покриване на нормативи за личен талон. Издаването на документ за воден спасител също е остойностено, като е фиксиран процент от минималната работна заплата.

На практика всички тези пари се плащат от водните спасители.

Държавата, в лицето на МРРБ отдава морските плажове на концесия или под наем. От концесионерите и наемателите МРРБ прибира ежегодно концесионна такса. Половината от тези такси връща в морските общини. Преди летен сезон 2010 преведените пари към общините, по данни на МРРБ са 4 милиона лева.

Практика е, плажовете на които държавата не успее да намери стопани, да бъдат давани за стопанисване на общините. Последните би трябвало да ги обезопасят и средствата за тази дейност за цитираните по горе. Това разбира се не се прави, а парите се усвояват по други пера.

Концесионерите на плажове, подписвайки договори за концесия се задължават да обезопасят плажа съгласно изискванията на наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. Това означава спасителни постове и станции, достатъчен брой спасители, оборудване, табели и др.

Някои от тях (за съжаление малка част) спазват правилата, но други съвсем умишлено правят икономии от водно спасяване, неспазвайки договора с МРРБ и по този начин си осигуряват по-големи печалби, за сметка на безопасността на гражданите.

За да не бъда голословен ще дам един пример. Един средно статистически плаж с дължина 600 метра според нормативната уредба се охранява с 6 спасителни поста (пост се разкрива на разстояние до 100м). На всеки пост работят минимум двама водни спасители, което прави 12. Тъй като в кодекса на труда има изискване за почивни дни трябва да има сменници – в случая 4 човека. Трябва да има и началник на спасителната станция и медицинско лице. При месечна цена на един спасител към момента 1200 лева (заплата, храна и спане или заплата и спане, или само заплата) това прави около 24-25 хил. лева на месец. Пресметнато за три месеца стойността е 70-75 хил. лева. Можем да намалим сумата с 10-15 хил., но тя пак е голяма.

Отделно концесионера трябва да закупи спасително оборудване.

Слабият контрол от страна на държавата води до неспазване на нормативната уредба от страна на стопаните на плажове, спестяване на пари от водно спасяване за сметка на риск относно сигурността на гражданите посещаващи плажа и увеличаване чистата печалба на концесионера.

Това разбира се е отново за сметка на водните спасители, които, за да се случи горенаписаното са принудени да работят в ненормални условия за труд, да вадят трупове от водата и да се откажат скоропостижно от професията.

При разпределянето на пари във водното спасяване, спасителите са тези, които дават повече от колкото взимат.

В заключение, системата е калпава… и спорна.

Георги Димитров

Всяка есен в информационното публично пространство излиза скалъпена статистика за броя на удавените на територията на България. И ако за вътрешните водоеми на страната тя може да се приеме за относително вярна, не така стои въпросът за удавените по черноморския бряг.

Информацията за удавените се събира от моргата, или от публикации в медиите, защото официално никой не води статистика за това колко са водните инциденти по родните плажове.

От БЧК отричат да имат ангажимент към черната статистика, въпреки, че отчитат такава. Техни представители са включени в общинските комисии по водно спасяване, но те следят за това дали са спазени изискванията за обезопасяване на ивиците откъм спасителни постове и медицински пунктове. Според БЧК, всяка местна комисия води статистика за инцидентите на своя територия. Гражданска защита също води отчетност, но само за ситуациите, в които се е наложила тяхната намеса и са организирани спасително – издирвателни операции.

Що се отнася до това, колко точно са случаите по 150 километровата черноморска ивица, в които животът на летовници е бил под заплаха от удавяне, това никой не се наема да каже.
Нормативният хаос и неспазването на изисквания, заложени в действащи наредби, водят дотам, че е трудно да се обобщи представителна информация за водните инциденти на територията на държавата.

Според изискванията на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи всяка ивица, на която има спасители, трябва да води дневник, в който ежедневно да се отбелязва броя на инцидентите. Тези изисквания масово не се спазват или дори и да се спазват на някои плажове, след завършване на сезона никой не изисква дневниците с информация.

Така реално не може да бъде оценен трудът и мисията на водните спасители или се оценява посредством скалъпени статистики, на които хората не вярват. Това се прави целенасочено, от една страна, за да не се акцентира върху удавянията по плажовете, което влияе отрицателно на туризма в страната, а от друга, за да не се дава публичност на това с какво реално се занимават спасителите. Напротив, акцентира се върху това, че спасителите са гларуси, че това е сезонна работа, ниско квалифициран труд?!?… и т.н.

Гражданите в България обаче, имат правото да знаят колко са водните инциденти и какъв е броят на удавените в страната, така както знаят броя на пътно транспортните произшествия и броя на загиналите по пътищата. Това което се прави към момента е манипулация и заблуда на обществото.

Георги Димитров

Факт е, че голяма част от гражданите посещаващи Черноморското крайбрежие през лятото не познават нормативната уредба регламентираща водноспасителната дейност и обезопасяването на плажовете. Непознаването на законите не ги освобождава от отговорност, но води до възникване на множество конфликтни ситуации, потърпевши от които са водните спасители, работещи на плажа.

Основна вина за възникване на тези ситуации имат концесионерите на плажове. Те са тези, които организират реда в концесионните си територии и от това как го правят зависи и ще има ли такъв. Една част от концесионерите, за съжаление не малка, се интересуват единствено от това как да изкарат по-голяма печалба. Инвестициите които те правят са основно в дейностите, които носят приходи.

Има втори тип стопани на плажове. За тях плажа, който стопанисват е голяма хапка – нямат реални финансови възможности и кадрови потенциал да го стопанисват.

Третият тип концесионери (на тях трябва да се поклоним и да свалим шапка), за съжаление най-малочисленият са тези които се опитват да създадат възможно най-добрата организация за работа на плажа.

Какво би трябвало да се направи на един плаж относно водното спасяване, за да се гарантира ред и законност на плажа?

Водното спасяване е разходна част. Необходимо е предварително да се направи разчет и да бъдат осигурени финансовите средства, които са необходими, за да бъде закупен спасителен инвентар според нормативните изисквания, да бъдат направени достатъчно на брой табели и да бъдат наети водни спасители.

Спасителният инвентар, който е необходим е описан в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. При липса на такъв, водните спасители може да не са достатъчно ефективни и да се достигне до воден инцидент с фатален край.

Що се отнася до реда на плажа (не само този който касае водноспасителната дейност), той се описва на табели, които се поставят на входните места на плажа.

Поставят се табели със схеми на плажната ивица, табла с означения на: разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ… телефон 112; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.

Задълженията на гражданите, ползващи водните площи, също трябва да бъдат изписани на табели и поставени на подходящи места. Табелите трябва да са изработени от устойчиви на атмосферните условия материали. Техните размери са свързани с големината на текста, изписан върху тях.

Поставят се и табели с текст, регламентиращ къпането на организирани детски групи (често срещана конфликтна ситуация).

На всеки спасителен пост се поставя табела с подробни указания за флаговата сигнализация, изписана по възможност на няколко езика, особено важно за плажове посещавани от чуждестранни туристи.

Приготвят се и необходимия за плажа брой предупредителни и забраняващи къпането табели.

Наемането на достатъчно качествени спасители е важно условие за безопасността на един плаж. За да са те ефективни, трябва да бъдат поне по двама на спасителен пост, а постовете трябва да са разположени максимум на 100 метра един от друг. Спасителите трябва да се занимават само с преките си служебни задължения, които са: наблюдение на поверената им водна площ, превенция сред посетителите на плажа и предприемане на спасителни акции. Факт е, че на много плажове това не се случва.

Някои концесионери възлагат на спасителите извършването на нерегламентирани дейности, които ги отклоняват от преките им служебни задължения. Други, целенасочено търсят и назначават на работа като водни спасители такива, със зависимост към алкохол, дрога и др., като целта е понеже са взети на работа, да бъдат благодарни, да правят компромиси със служебните си задължения и да работят за по ниско заплащане, или да не им бъде изплатена последната заплата с мотив… алкохола или дрогата.

Концесионерите на плажове целенасочено се стремят да принизят работата на водните спасители, като ги поставят в конфликтни ситуации с посещаващи плажа граждани. Същите могат да бъдат избегнати с описаните по-горе табели.

Гражданите посещаващи плажа, трябва да спазват разпорежданията на водноспасителната служба, тъй като това гарантира тяхната безопасност.

Георги Димитров

От 15 години по нашето Черноморско крайбрежие може да бъде срещнато жълто-червеното знаме. То е част от водноспасителната флагова сигнализация, но факт е, че много спасители не знаят какво точно означава, да не говорим за гражданите посещаващи плажа.

Произходът на този флаг идва от Австралия. По плажовете там, през далечната 1935 година са въведени червени и жълти знамена (червеното отгоре), като цветовете са разделени по диагонал, а не хоризонтално. По-късно се извършва промяна и цветовете се разделят по хоризонтала. В Австралия този флаг означава, че ивицата се охранява от водни спасители – „lifeguards on duty”. Поставя се на спасителните постове.

Този флаг е включен в международната флагова сигнализация за обезопасяване на водните площи.

До 1996 г. в България действа флагова сигнализация с бял, червен и черен флаг.. С наредба от същата година се извършва промяна. Въведена е международната флагова сигнализация. Записаното в наредбата по повод червено-жълтото знаме гласи: „Червено и жълто знаме (червеното отгоре) – наблюдавана зона между двата флага”. Този текст е доста произволно написан и позволява тълкуване.

Как би могло да бъде тълкуван този текст и съответно използван?

На големи открити плажове съществува вероятност всички спасителни постове да работят на един и същ флаг. Ако флагът е червен е забранено къпането, в този конкретен случай на целия плаж. Хората обаче, искат да влязат във водата, те са дошли за това, а е забранено. В такава ситуация водноспасителната служба на плажа разкрива място за къпане на гражданите. Избира се участък пред един или два спасителни поста, където се прецени, че вълнението е най-слабо. Този участък се подсилва със спасители и се разрешава къпането там, с повишено внимание, както от страна на спасителите, така и от страна на гражданите. На спасителните постове (пост) в чиято акватория става къпането се поставя червено и жълто знаме.

Аз съм виждал това да се прави. В същност вместо червено и жълто знаме, трябва да се постави обикновеното жълто знаме.

В последствие водноспасителната служба на БЧК въведе жълто-червеното знаме (диагонално разположени цветове), като означение за „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”. От там, трактовки много. Местата на цветовете се променят, а текстът се видоизменя така както му изнася на този който прави знамената и съответно табелите.

Жълто и червено знаме – начало и край на максимално обезопасена плажна ивица

Последната версия по темата е отново на водноспасителната служба на БЧК. Според тях червено–жълто знаме (червеното отгоре) с хоризонтално разположени цветове означава „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”.

Би било добре в новата наредба, ако някога все пак бъде въведена такава, да бъде точно фиксирано какво представлява на външен вид червено–жълтият флаг и какво точно означава, както и къде се поставя.

Георги Димитров

Чл. 12. от Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи гласи: „личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч”.

Какво показва реалността по плажовете към днешна дата? Няма морски плаж в България, на който да има назначени на работа по трима водни спасители на пост.

Концесионерите, които отговарят за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи назначават по двама спасители на пост и така осигуряват минимума. При минимум на спасителите обаче, няма как да се изпълни изискването при носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Спасителите имат физиологични нужди при които се налага да напуснат поста, а в такъв момент е нарушена наредбата. Има и почивка за обяд, която регламентирана или не се прави, а на поста остава по един спасител.

Мотивирайки се с Кодекса на труда на много морски плажове спасителите работят на „две смени”. Първата пристига на работа в 8.00 часа и си тръгва в 17.00 часа. Втората идва на работа от 9.00 часа и работи до 18.00 часа. Така като се прибави и по един час обедна почивка работното време на спасителите става 8 часов работен ден.

От гледна точка на Кодекса на труда правилата са спазени, но при подобна ситуация е грубо нарушен Чл. 12. от  Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи.

Има обаче и продължение на абсурда. Проверяващите органи било в лицето на комисии на отдел концесии на МРРБ или такива на областните управи (в чийто състави влизат специалисти по водно спасяване от БЧК) при наличието на двама спасители на пост отчитат в констативните протоколи от проверките, че всичко е наред и спасителните постове са изрядни.

Непредубеден наблюдател следящ ситуацията от страни би си извадил изводи, че концесионерът се стреми да мине по евтино назначавайки по малко спасители въпреки, че нарушава наредбата. По интересно е обаче, какво би си помислил наблюдателят за проверяващите органи. Опциите са няколко: те са некомпетентни и не познават нормативната уредба или те са корумпирани и за това си затварят очите, или тълкуват наредбата като дявола евангелието.

Що се отнася до формалното „разминаване относно работното време” между Кодекса на труда и Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи за незнаещите да четат и тълкуват законите е следният прост пример: медицинският персонал в една болница работи на 8 часов работен ден, а болницата работи 24 часа. Аналогът който трябва да се направи е свързан с разминаване на работното време на спасителя с това на водноспасителната служба.

Георги Димитров

Агенция „Фокус“

Теодора Томова, директор на Водно-спасителната служба към Българския червен кръст, в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-жо Томова, какви мерки за безопасност не спазват хората, които отиват в района на неохраняеми водоеми?
Теодора Томова: Последните инциденти показват това, което ние винаги говорим пред медиите, Дай Боже, повече хора да ни чуят. В България има над 4000 вътрешни водоеми, изключвам Черно море и река Дунав. Говорим за реки, язовири, напоителни канали и езерца, което е една сериозна предпоставка за водни инциденти, тъй като броят на водоемите предполага и възможност за по-голям воден травматизъм. Второ – водата е опасна дори и за тези, които умеят да плуват добре, тъй като човек може да стане жертва на инцидент по чисто физиологични причини. Например – когато с прегрято тяло скочи изведнъж в язовирна вода, при която има много голяма разлика в температурата между повърхността на водата и метър-два по-надолу. Понякога тази разлика може да варира над 10 градуса – на повърхността е 21 градуса, а изведнъж метър и половина по-надолу става 11 градуса. Вследствие на което, дори и да е прекрасен плувец, той може да получи шок и сърдечната му дейност или дишането му да спрат. В тази връзка винаги обръщаме внимание, че вътрешните водоеми са опасни и не бива в тях човек да плува и да се къпе. Мога да изредя и други опасности, освен температурата на водата, течения, каквото има в реките, непознато дъно. Изведнъж човек може да попадне в много рязко вдълбочаване, особено при язовирите, в напоителните канали във вътрешността на страната също с голяма скорост се движи водата. От полегатите места там е и трудно излизането. Знаем, че преди седмица се удави в един такъв канал баща, който се опита да спаси детето си край Монтана. Най-важното е, че ако се наложи на човек да му се окаже помощ, там няма воден спасител или медицинско лице. Тези водоеми са много примамливи – не се изискват финансови средства, посещават се от хората, но това може да се случи само ако е открито на съответния водоем официално подходящо къпално място – да бъде плитко, да бъде чиста водата като качества за къпане, разрешена от РИОКОЗ, да има съответните водни спасители, да е маркирано точно мястото, където ще се къпят и плуват – там, където е подходящо. Трябва да има съответната спасителна екипировка – лодка, която бързо да стигне при пострадалия, ако се наложи при инцидент. Задължително е и да има медицинско лице. Всички тези изисквания са указани в Наредбата за водното спасяване и би трябвало да се спазват. За да се разкрие такова място, трябва да има интерес на частно лице, община или на местна общност, които да разкриват такива места. Правилно и безопасно е плуването в плувните басейни, където има спасители, както и на охраняемите морски плажове, където има водни спасители.
Фокус: Защо се случват такива инциденти, нещастие или непредпазливост?
Теодора Томова: Същият е отговорът на въпроса защо всеки ден десетки хора умират при пътнотранспортни произшествия. Същите са причините при водния травматизъм – непознаване опасностите при къпане и плуване. На първо място бих казала, че причината за водния травматизъм е подценяване на тези опасности и надценяване на собствените възможности. Хората не разбират и не искат да допуснат, че при контакта с водата предизвикват сериозна възможност да станат жертва на инцидент и което е още по-лошото – това става в рамките на 3-4 до 5 минути, когато при човека настъпват необратими процеси и той не може да бъде възстановен. Не е като в планината – човек може да се изгуби, след два-три дни да бъде намерен и най-важното – да бъде жив. В рамките на 3-5 минути единствено професионална спасителна помощ може да бъде адекватна. Трябва да знае, че човек се къпе на собствена отговорност в тези вътрешни водоеми. Това не могат да осъзнаят децата, които още не са съзрели и не разбират опасността. Тук опираме до родителския контрол. Много сериозен родителски контрол е нужен, особено сега през лятото, когато децата са при баби и дядовци. Опираме и до неумението на гражданите и на младите хора да плуват. Това също е предпоставка за водни инциденти. Много е ниска плувната култура. Все още държавата не е създала една подходяща материална база, една програма. Аз самата в трети клас съм се научила да плувам по програмата на задължително обучение в училищата. Ние винаги пледираме към държавните институции, които имат отношение по тази тема, че макар и в криза, е крайно време чисто концептуално да се помисли в тази насока – за задължителното обучение на учениците по плуване.
Фокус: Може ли да се осъществява по някакъв начин контрол и в неохраняемите водоеми?
Теодора Томова: Съгласно Наредбата за водното спасяване, която цитирах преди малко, този контрол е възложен на комисии, създадени със заповед на кмета на съответната община, в която членуват представители на различни ведомства. Те няколко пъти през сезона правят проверки дали водоемите са обезопасени с табели. Обикновено тези водоеми се обявяват за опасни и за забранени за къпане и плуване, слагат се съответните табелки. Доста често те са обект на кражба, но това е друга тема. Това е, което могат да направят тези комисии. Те проверяват и охраняемите водни площи, ако има разкрит такъв пост, или плувните басейни. Човек от комисията има право да съставя актове, глоби и т.н. Те имат съответните правомощия и по принцип работят в цялата страна. Трудно е да се спре такъв поток от хора чисто практически. Когато е топло, всеки смята, че може на собствена отговорност, никой не може да му забрани да ходи на риболов, да излиза с лодки, да плува, да се къпе. Една от причините за водния травматизъм е употребата на алкохол, която задължително води до надценяване на собствените възможности, преохлаждане на тялото, настъпват и други процеси – човек не е адекватен. Има доста инциденти след употреба на алкохол.
Фокус: Кои най-прости правила трябва да спазват хората, които ходят на неохраняеми водоеми?
Теодора Томова: Простото правило е, ако човек все пак реши да отиде и да се разхлади, да бъде съвсем в началото, да внимава за дълбочината на този водоем. Това обаче обикновено са водоеми, които не са с бистра вода, трудно човек може да се ориентира колко е дълбоко. Това са непознати водоеми, всеки един е много специфичен и крие различни рискове. Трудно е да се обобщят в общи правила, тъй като има строго специфични опасности. Опасно е да решиш да скочиш надолу с главата в непознат водоем, защото не знаеш колко е дълбок, можеш да получиш много сериозно гръбначно нараняване, особено ако скочиш надолу с главата. Можеш да получиш схващане на крайник, т.нар. мускулни крампи, които също се получават от разликата в температурата на тялото и водата. Ако човек стане свидетел на инцидент, трябва да знае, че ако иска да окаже помощ, в никакъв случай не трябва да бъде в директен контакт с пострадалия, защото той може да се окаже втората жертва. Това могат да го направят само професионални спасители. Или се подава някакъв предмет, който ще задържи пострадалия за известно време на повърхността, или се хвърля някакво въже, въдица, гребло, част от дреха – т.нар. подръчни спасителни средства. С тях може да се помогне да се издърпа пострадалия, обаче самият спасяващ трябва да има стабилна опора, да се е хванал за нещо стабилно, докато извършва спасяването.
Ползват се във водоеми, язовири водни колела, лодки. Задължително е да се дават спасителни жилетки. Гражданите или децата отказват да ги слагат. Не бива да отказват, трябва да ги слагат, защото това ще им спаси живота, ако нещо се наложи. Друго – влизат навътре във водоема и въпреки че са предупредени от тези, които дават водните атракциони, започват да скачат от водното колело, от лодката – нещо, което неминуемо създава предпоставка на инцидент.
Фокус: Какво трябва да правят в горещините тези, които все пак искат да се изкъпят на подобно място?
Теодора Томова: Това е опасно. Могат да стоят отстрани, да се намокрят. Аз не мога да кажа какво трябва да се направи, за да бъде безопасно. Трябва да се ходи на плувни басейни и на плажове, които са охраняеми. Тези водоеми са потенциално опасни по принцип. Освен това всеки един човек е в различно здравословно състояние, с различна плувна култура, различно разбиране. Те са опасни и е факт, че стават инциденти. В последните дни има инциденти и с рибари, които влизат с надуваеми лодки, употребяват алкохол, нещо се случва, може да се обърне лодката. Кой ще помогне на един такъв инцидент и как ще се помогне, когато всичко става за три минути в едни водоеми, които не са чисти, не са бистри, ти дори не виждаш, а отдолу има дълбочина от 20-30 метра. Просто е невъзможно да се помогне.
Фокус: Защо не се вслушва българинът в предупрежденията, че къпането е забранено на съответното място – такава ли е културата му?
Теодора Томова: Напоследък и в чисто човешки план забелязвам, че има една агресия към реда, във всички аспекти на нашия живот, включително и към водното спасяване, т.е. нещо, което ти е забранено – защо точно това да не направиш и кой на теб ще ти забрани едно такова усещане за всемогъщие. Понякога се дразня, дори защото след това идва черната хроника. Някак си не обичаме реда, обичаме да го нарушим. В тази връзка веднага ще направя препратка към водните спасители. Доста често нашите хора са обект на агресия от страна на гражданите. Винаги казвам, че водните спасители са водни полицаи. На тях трябва да се гледа като на служители на реда, които имат една единствена цел и задача – да опазват нашите живот и здраве. Ние трябва да спазваме техните съвети и да ги уважаваме, а не да бъдем агресивни. Понякога се стига до физическа разправа със спасителите, което е недопустимо. В тази връзка пишем официални писма до Министерството на вътрешните работи, искаме да влезе в Закона за МВР – в летния сезон полицаите да оказват подкрепа на водните спасители по отношение на спазване на техните указания и реда на плажа, както е във всички европейски страни и САЩ.
Аделина Георгиева

Плавателните съдове тип джет и приравнените към тях да се вписват в отделни томове в регистровите книги на малките кораби в дирекциите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ във Варна, Бургас, Русе или Лом.

Това предвижда Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2003 г. за вписване в регистъра на корабите (ДВ, Бр. 7 от 2003 г.), издадена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн. ДВ. бр.44 от 11 Юни 2010г.

Досега те не подлежаха на вписване в регистъра подобно на водните колела, академичните лодки, кану, каяк, надувните лодки и сърфовете.
За да бъде вписан джетът, собственикът му трябва да приложи към заявлението си документ, установяващ основанието за придобиване на плавателния съд, нотариално заверена декларация, че той не е регистриран в друго пристанище, както и декларация за съответствие съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на плавателните съдове за отдих.
Заедно с пристанището на регистрация, името и адреса на собственика и основанието за придобиване в регистровите книги за джетовете ще се вписват и техническите им характеристики – марка и модел, година на производство, мощност на двигателя и тип на движителя, номерата на корпуса и двигателя. В зависимост от мястото на регистрация плавателните съдове ще получават регистров номер, състоящ се от буква – А за Бургас, В за Варна, Р за Русе и Л за Лом, и 4 цифри. Той ще се изписва на двата борда в носовата част на джетовете, като височината му не трябва да е по-малка от 10 см.
Към джетовете се приравняват всички моторни плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение с твърд корпус и водометен движител с мощност над 15 кВ, предвиждат промените в допълнителната разпоредба.
Създаването на специален регистър за джетовете е отдавнашна идея на работещите в сферата на водното спасяване и морския туризъм заради честите инциденти с мощните машини. Специалисти от Морска администрация и Гранична полиция от години коментират, че е парадоксално единственото законово изискване към водните мотори, които могат да отнемат и живот, да е застраховането им.