Водно спасяване / Vodno spasiavane /

 mediapool.bg

Приходите от концесионни плащания по 67 договора за концесии на морски плажове за миналата година са 9 566 325 лв, става ясно от доклад на регионалното министерство, който ще бъде разгледан на правителственото заседание в сряда.

Внесените суми до края на 2010 г. са 9 292 611 лв., а останалите 273 714 лв. – плащания, лихви и неустойки, са преведени до 31 март т. г. Приходите са с 1.2 млн. лв. повече в сравнение с 2009 г., когато са действали 71 концесионни договора. Ръстът е близо 14 на сто.

Поради неизпълнение или забавено изпълнение на едно или повече от задълженията по концесионните договори през 2010 г. са наложени неустойки за 645 375 лв. за 39 плажа, т.е. повече от половината стопани са допуснали нарушения.

Агенция „Фокус“

Бургас. Резултатите от един плаж могат да се изведат след 12 часа от приключване на измерванията. Това каза пред Радио „Фокус”- Бургас инж. Николай Калдаръмов, специалист геодезист, по повод започналите проверки на МРРБ по черноморските плажове през изминаващата седмица чрез GPS устройството. По думите му измерванията отнемат време, тъй като трябва да се обходят всички елементи, които са на плажа. Самото измерване може да протече 10-тина минути.
„Ако се игнорират всички други измервания, които трябва да се направят на един обект, резултатите могат да излязат след половин час. Има доста условности и редица обработки. Има детайли, върху които човек трябва да се задълбочи”, добави специалистът.
Преведено на български език GPS означава глобална позиционираща система, която е разработена от експерти в САЩ през 70- години на миналия век за военни цели. Впоследствие около 1993-1994 година е допусната за гражданска употреба. Има редица контроли и условия, които потребителите трябва да спазват, за да могат да работят с нея. В орбита са изведени около 23 спътника, които летят в такива орбити, които са с известни параметри. Тези спътници изпращат закодирани сигнали, които се приемат от нашите приемници. Обработката се извършва със специализирани софтуери. В резултат на което приемникът се позиционира в определена точка от земната повърхност в много кратко време. В режим реално време се позиционира за минимум за 3 секунди и със сантиметрова точност в определената координатна система, с която сме избрали да работим. Впоследствие тези координати се вкарват в съответната графична програма, обработват се със софтуер и се създава цифровия модел на определената територия. От нея впоследствие с редица обработки и анализ може да се излагат тези данни, които интересуват МРРБ.
Мария Русева

Ограничен достъп до плажовете, по-малко спасители, липса на медицинско обслужване, по-малка от законовата свободна зона, проблеми с обезопасяването на водните площи. Това са най-съществените нарушения, които комисии към регионалното министерство са открили при внезапни проверки по крайбрежните ивици през тази година.

Те са осъществени през втората половина на юни и началото на юли и са обхванали 86 плажа с договори за концесия или наем, съобщи зам. министърът на регионалното развитие Екатерина Захариева, цитирана от БТА. През тази година нарушения са по-малко от миналата като общо откритите нередности са 179.

Според данните от проверките има два плажа със затруднен свободен достъп. Това са „Русалка“, където същият проблем съществуваше и през миналата година, както и „Ривиера“, където пък имало ограда откъм курорта Златни пясъци. На нарушителите са съставени актове и предстои да получат и наказателни постановления.

 Според данните на регионалното министерство е имало три плажа без спасители- „Бяла-централен 1″, „Бяла централен 4″ и „Созопол-запад“. Други 12 пък са нямали медицинско обслужване като по-големите от тях са „Созопол-запад“, „Смокините-юг“, къмпинг „Веселие“ и др.

 На 13 плажа е имало поставени незаконно поставени преместваеми обекти, казаха още от ведомството. Най-фрапантните случаи са на ивиците“Слънчев бряг – север“, „Созопол – Харманите“, „Мобидик“, „Кранево – север“ и „Кабакум – север“.

 От изказването на Захариева става ясно, че плажовете с най-много нарушения през лято ’2010- „Албена“ и „Златни пясъци“ сега са изрядни. Освен тях в добро състояние и без нарушения са били и централния плаж в Слънчев бряг, „Олимпийски надежди“ в Равда, „Силистар“, „Дюни“, „Елените“, „Китен юг“ и др., казаха още от министерството.

Още по темата:

http://news.ibox.bg/news/id_1231896224

МРРБ днес извърши проверка на плажовете на Слънчев бряг. Проверени бяха южен, централен и северен плаж.

Нарушения за сега не е ясно констатирани ли са, но спасителните постове бяха преброени. Отчиташе се броят на спасителите по постове, а именно по двама ли са в наличност, което е факт.

Разбира се всички по плажовете знаеха предварително за тази проверка и част от водните атракции, тези които не са много законни не работиха въобще.

Интересно е какво ще бъде записано като констатация по повод проверката от извършващите я, тъй като има множество нарушения видни с просто око.

На сайта на областна администрация Добрич е публикувана заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството за провеждане на последващ търг с тайно наддаване за отдаване под наем на централния плаж в Кранево.

Министерството прекрати концесията на плажа, на фирма „Титан“, като в мотивите за това бе посочено, че фирмата – концесионер, не изпълнявала договорните отношения по стопанисването на плажа.

Отдаваният плаж е с активна площ в размер на 34 022 кв. м, а началната годишна наемна цена за него е 88 662 лв. без ДДС, се казва още в заповедта. Срокът за отдаване на плажа е пет години, като търгът ще се проведе на 30 юни от 11 часа в министерството. Цена на тръжната документация – 500  лв. с включен ДДС.

НДТ

12,1 млн. лева приходи от концесии на плажовете се очакват тази година, съобщи за в. „Класа“ Милен Топалов, директор на отдел „Концесии” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За сравнение през 2010 г. те са били около 10 млн. лева, а през 2009 г. – 8,5 млн. лева. Плажовете по Черноморското ни крайбрежие са 208, а общата им площ е 8132 дка, с дължина на бреговата линия 165,7 км.

По традиция всяко лято част от тях остават неохраняеми. Това лято нестопанисвани ще останат 74 морски ивици. По думите на Топалов миналата година те са били 77. Търговете за отдаване под наем се провеждат всяка година до 31 май или от ведомството, или от областните управления. Засега от тях не се очакват приходи.

Цялата статия: Klassa.bg – Държавата очаква над 12 млн. лв. от концесиите на плажове.

Днес ще се проведе търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Бургас – север“, за срок от 5 години. Началната годишна наемна цена за плажа е 231 491 лева без ДДС.

На 16 юни в сградата на МРРБ ще се проведат два търга с тайно наддаване за отдаване под наем на морски плажове. От 10,00 часа е предвиден търга, за „Обзор – мотела”, находящ се в община Несебър, област Бургас, а този за морски плаж „Мечата дупка”, находящ се в община Царево, област Бургас е един час по-късно.

На 20 юни в Министерството на регионалното развитие и благоустройството предстои търг с тайно наддаване за отдаване под наем на морски плаж „Поморие – юг“ с плажна площ 39 401 кв. м.  Начална годишна наемна цена на обекта – 100 097 лева, без ДДС за срок от 5 години.

Списъкът на неохраняемите морски плажове за летен сезон 2011 г. е публикуван от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на неговия сайт.

Можете да се запознаете с него на линка по долу.

Списък на неохраняемите морски плажове

Агенция „Фокус“

Бургас. Ако централният бургаски плаж не бъде даден за стопанисване на община Бургас, то отговорността ще падне върху Областна управа и държавата. Това каза за радио „Фокус” Бургас кметът на общината Димитър Николов. Той прогнозира, че при такъв вариант, вероятно ще се поставят табели „Неохраняем плаж”, с което и самият достъп до плажа частично ще бъде ограничен за хората, които примерно не могат да плуват и няма кой да се грижи за тяхната безопасност. Вече за четвърти път бургаската община изпраща чрез Областна управа до МРРБ молба заедно с решението на Общинския съвет максимално бързо централният плаж да бъде даден за стопанисване на общината, най-вече в посока обезопасяване и почистване, тъй като той вече е посещаван, а няма кой да се грижи за сигурността на плажуващите. „За съжаление община Бургас няма право нито юридически, нито счетоводно да изразходва средства по обезопасяване и почистване на този плаж. Ние имаме средства и готовност, но това може да се случи в момента, в който плажът ни бъде предоставен. Нямаме никакви намерения да откриваме търговски зони като кафенета, капани и ресторанти, просто искаме максимално бързо да поставим няколко поста за водно спасяване, да организираме почистването и да поставим реанимационен пункт”, посочи кметът. Николов е разпоредил на фирмата, ангажирана с почистването на града, периодично да почиства и плажа, но за самото водно спасяване евентуално ще има готовност от средата на юни. Въпреки това кметът отново подчерта, че не могат да се правят незаконни действия. „Аз съм позитивен човек. Вярвам, че министерството ще погледне с окото на един добър стопанин и ще даде тази възможност на община Бургас да се грижи за плажа”, каза още кметът Димитър Николов. Само четири от всички търговски обекти – ресторанти и капани по северния бургаски плаж отговарят на изискванията, каза областният управител на Бургас Константин Гребенаров. След назначена специално за целта комисия той даде за пример фрапантен случай, при който от разрешени 40 квадрата, има застроени цели 400. Именно незаконните постройки са били една от причините да няма досега кандидати за наематели на този плаж. До 6 юни е срокът, в който фирмите, които желаят да го наемат, трябва да подадат документи. Засега желаещи има двама, но в последните дни се очаква да има още по-засилен интерес. „Дано някой да спечели и плажа от началото на юни да си има стопанин. Искаме плажа да го предадем в един нормален вид”, каза Гребенаров. Що се отнася до другия бургаски плаж, който също в момента е без стопанин- централния, там все още се очаква решението на МРРБ и МС да бъде даден за стопанисване на община Бургас. Областна администрация е изпратила в Министерството на регионалното развитие и благоустройство обосновка, защото това трябва да стане с основния мотив, че плажът е много посещаван, а за него няма кандидати, въпреки проведените вече три търга. „Обосновката е изпратена до МРРБ да се подготви предложение до Министерски съвет, за да се вземе решение плажът да се предостави за ползване на общината. Това е изключение така да се дава плаж с излишното условие да няма стопанска дейност. Имах разговор със зам.-министъра Екатерина Захариева, която ме увери, че ще се направи всичко възможно това решението да се вкара и приеме в МС. Надявам се това да стане в най-кратки срокове и общината да поеме своите ангажименти, защото плажът не е ли даден за стопанисване на общината по тази процедура те няма как да гласуват в Общински съвет средства по поддръжката му”, посочи Гребенаров.
Калина Енчева

Новинар / novinar.net

Интервю на Аделина Делийска с Иво Стефанов – председател на Асоциацията на концесионерите на морските плажове у нас

Иво Стефанов

Иво Стефанов е роден през 1960 г. в Русе. Завършил е право, специализирал е икономика. Преди е работил в различни сфери предимно като консултант. Той е председател на Асоциацията на концесионерите на морските плажове у нас.

- Г-н Стефанов, от доста време вече алармирате обществеността, че имате затруднения в комуникациите с представителите на държавата във властта, за какво точно става въпрос?
- Практически държавата едностранно три пъти променя правилата, при които се изпълняват концесиите. Става въпрос за публично частни партньорства, което предполага да има партниране между две страни, а не едностранна промяна на условията по договора и то във вреда предимно на едната страна. Т.е. на нас. Трите изменения, за които споменах, са: намаляване на площта, разрешена за стопанска дейност за концесиониране от 80% на 50 на сто. На практика се получава така, че ние сме длъжни да се грижим за 100% от плажа, но само 50 от тях вече можем да ползваме за наши нужди. Останалите са безплатни за гражданите, а ние нямаме права за каквато и да е стопанска дейност в тях. Мога да илюстрирам ситуацията така – все едно вие да вземете ресторант със сто маси, да ви принуждават да ги обслужвате всичките, но да ви плащат само за 50 от тях. В началото на т. г. пак едностранно, за старите концесии, които са сключени до 2011 г., сложиха ДДС върху концесионното възнаграждение. Никой не ни повика за обсъждане на това решение. То беше натрапено, въпреки че действащият закон казва, че щом ДДС не е договорен предварително, се смята, че е включено във възнаграждението, което се плаща. Това товари още дейността на концесионерите. Третото, което се предлага чрез проекта за изменение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, е да се намалят площите, които концесионерите имат право да изграждат като търговски обекти. В момента единственият гарантиран източник на доходи за концесионерите са заведенията. Туристическите сезони вече за големите комплекси са около 60 дни, а за останалите от 30-40 дни. В малките населени места пък сезонът вече е само от 20 дни. През цялото останало време пак има хора, но са малко. Практически за този кратък период ние трябва да съберем такива приходи, които да покрият всичките ни разходи, които никак не са малки. Длъжни сме да осигурим почистване, обезопасяване, обезпаразитяване, опазване на плажа, водно спасяване, медицинско осигуряване, както и да си внесем концесионното възнаграждение. То се плаща към държавата независимо от това дали концесионерът има прихода или няма.

- С две думи твърдите, че държавата се държи с вас като с доведени деца, така ли?
- Точно така е. Лошото е, че поради кризата цените по морските плажове не се вдигат, защото хората не могат да ги плащат. И се завъртаме всички в един омагьосан кръг без никакъв шанс за изход.

- Какво конкретно ще предприемете вие, концесионерите и наемателите?
- В момента започва процес на прекратяване на много от концесиите, никой не се явява на обявените процедури за наем. От двеста плажа, в момента държавата има отдадени на концесия само 67.

- А държавата какви стъпки ще предприеме щом не може сама да се грижи за тези територии, но и не ги дава за стопанисване чрез взаимно приемливи условия?
- Не зная, не мога да ви отговоря на този въпрос. От 2009 година сме включени в работна група за изменението на текстовете от закона. За съжаление почти нищо от нашите предложения не е прието. А малкото ни одобрени предложения пак бяха така изменени, че да са в полза само на държавата. Затова и накрая вдигнахме ръце и решихме да потърсим подкрепа от медиите и обществеността. Безсилни сме сами да се справим.

- Кажете конкретни имена на виновниците за този „разговор“ между глух и ням, който водите с държавата?
- Името на отговорното ведомство е МРРБ. Ресорно с този проблем се занимава зам.-министър Екатерина Захариева. Имали сме много срещи, но все ни казват: „да, добре, дайте вашите предложения, а ние ще ги обсъдим“. И после – нищо. Диалогът, който вие така точно нарекохте, тече между нас и държавата от 2009 година насам. Ние сме в пълна безизходица. Няма никакво взаимодействие и чуваемост между нас. Държавата се отнася с концесионерите по административен ред. Правят се проверки едностранно, без предупреждения. Констатират се някакви нарушения – кои са коректни, кои не, но се съставят актове, налагат се глоби и т.н.

- Ако се чувствате толкова ощетени, защо не съдите държавата?
- За съжаление никой не може да съди държавата за калпави, лоши закони. Правенето на такива нормативни актове е единствено в компетенцията на държавната институция Народно събрание. Нашите договори се нарушават, обаче това се прави ловко чрез промени в закона и така ни връзват ръцете. И това е огромният ни проблем. Законите ни се променят по предложения на същата тази администрация, която уж трябва да е наш съвестен коректен партньор. Но досега ние не сме седнали заедно и сговорчиво да обсъждаме нито един практически и наболял проблем. Концесии за морските плажове у нас се дават от 1998 година. Досега не е имало среща между представители на държавата и на концесионерите, които да обсъдят проблемите и да видят какви са предпоставките за нарушенията на договорите. Предпоставките са тези условия, които довеждат до нарушаване на нещо. При условие че на концесионера са му извити ръцете, че е изправен до стената, той естествено ще търси начини да компенсира тези ограничени права, увеличени задължения и т.н.

- Компенсацията как става – с нарушения или увеличен наем за заведенията?
- Най-масовото нарушение е чрез изграждане на допълнителни търговски площи, за да се увеличат приходите. Става въпрос за т. нар. тротоарно право – масички, които се изнасят пред заведенията. За тези приходи концесионерите си плащат всички дължими данъци, плюс концесионното задължение. Знаете, че м. г. НАП засили приходите и върху събираемостта на данъците. Проверки масово заляха дискотеки и заведения край морето. В това няма лошо, това са задълженията на държавата – да си събира приходите. Но е лошо, че тя пречи на концесионерите да работят, за да могат да се издължават редовно към нея. Когато се прави един закон, той трябва да може да решава обществени проблеми, а не да създава такива. Практически и трите изменения, които коментираме с вас, са направени без предварителни изследвания какъв ще е ефектът след това.

- Сегашното правителство ви помогна някак или влоши проблемите започнали от 2009 г.?
- И едното, и другото. Вече имаме редовни срещи с представителите на МРРБ, което не е лошо. Но като видят, че започваме да им поставяме много болни въпроси, те спират да се срещат с нас. Лошото е, че като коментираме проблемите, после не се търсят решения за тях, които да са удовлетворителни и за двете страни. Просто някой някъде взема еднолично решение и то се спуска с парашут. Например м.г. предложихме морските плажове да бъдат групирани или типизирани. В момента изискванията са унифицирани както за плажовете на Слънчев бряг и Златни пясъци, така и за Китен и др. по-малки селища и диви плажове като Силистар например. Това е един малък плаж – теренче, до което няма път, минава се през гората. Затова предложихме на държавните служители да се направи категоризация на плажовете – тези да са за търговска дейност, онези за екологично и природосъобразно използване и т.н. Потребителите имат различни вкусове. Но не ни чуха. Принуждават ни и дивия плаж ние да го товарим с търговска дейност, за да избием нужните средства.

- Колко струва концесията за Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг и т.н. силни търговски центрове?
- Концесионните възнаграждения за тези курорти са средно по около 1 800 000 лв., а сумарно за Слънчев бряг е близо 2 316 051 лв. с ДДС. Тези пари трябва по някакъв начин да се спечелят от концесионерите. И още разходите им са приблизително още по толкова пари. А от три години цените на чадърите и шезлонгите в тези курорти не са вдигани. Ясно е, че в тази криза, ако вдигнат цените, ще секнат потребителите.

- Но вие вземате високи наеми от заведенията, а държавата принципно се държи със средните търговци като с доведени деца, вие с какво сте по-различни?
- Концесионерите на морски плажове са една от основните движещи сили на летния туризъм за държавата ни. Туристите ходят на море заради плажовете. Малко са местата, където има сключени договори между хотелиери и концесионери. Малко хотели предоставят чадъри на плажовете. Друго, в България се промени профилът на потребителите. В Слънчев бряг сега се продават пакети по 12 евро на ден. Тези пакети се договарят с големите тур оператори за чужденците. Тези фирми обичайно са чужди и не оперират на българския пазар. Тук са по-малките, а и българинът все още си организира почивката предимно сам. И затова тя му излиза още по-скъпо. Съгласете се, че ако на вас ви е организирано всичко за 12 евро в хотела, хич няма да стъпите на плажа. Така правят повечето в големите курорти.

- Какво ще кажете накрая на държавните служители, от които зависи вашата дейност?
- Да не правят повече помен с чужда пита. Да седнем и да направим закон, който да е в полза на двете страни по договора.

Прочети статията в оригинал:

http://novinar.bg/news/ivo-stefanov-darzhavata-ni-prechi-da-rabotim/