Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Имало остър недостиг на спасители за плажовете. Търсели кадри във Варна, за курорта Камчия. В Бяла имало само 1 спасителен пост за общо 7 плажа. Без всякаква обезопасеност оставали масово посещаваните пясъчни ивици „Фичоза“, „Ветеран“, „Паша дере“ и др. Дефицит на спасители имало също за курортите Златни пясъци, Свети Константин, за Кабакум, както и за градския плаж във Варна.

В Бургас ситуацията е още по-фрапантна. 37 неохраняеми плажа. По южното Черноморие е трагично. Опасни плажове остават неохраняеми.

А охраняемите плажове? Как се охраняват те? Търсели под дърво и камък спасители за плажовете. И как ги търсят? Със заплати 600 – 700 лева? С посреднически фирми, предлагащи заплати 400 – 500 лева, експлоатиращи спасителите като роби?

И понеже няма спасители, тези които се хванат на работа са принудени да покриват по-голям периметър, да работят без обедна почивка, с оборудване не според нормативната уредба, а според разбиранията на концесионера или управителя на плажа, който до вчера е бил примерно, кебапчия и разбира от водно спасяване толкова, колкото аз от самолети.

Нямало млади спасители. Млади хора почти не се хващали за тази работа. Средната възраст на наетите надхвърляла 50 години. Ами как няма да е такава ситуацията? Младите не могат да оцелеят в тези условия. Разбира се, че ще предпочитат да работят по басейни.

С тази политика срещу водното спасяване и спасителите, провеждана и от страна на държавата и от концесионерите на плажове, не е далеч времето, когато ще се изчезнат и тези спасители, които сега по една или друга причина, в тези условия са по спасителните постове.

Да пази господ туристите през този летен сезон, защото реалността е…

Георги Димитров

Черно море

Има остър недостиг на спасители за плажовете. Търсим вече кадри и от съседни градове. Това съобщи Лавренти Силов, специалист по водно спасяване към областния съвет на БЧК във Варна. Търсят се поне 10 спасители за курорта Камчия, където плажовете са пълни в почивните дни. Там е обезопасена само пясъчната ивица на московския детски лагер, но тя е само за малчугани. Пълни са вече и станциите в курорта. В Бяла има само 1 спасителен пост за общо 7 плажа. Без всякаква обезопасеност остават масово посещаваните пясъчни ивици „Фичоза“, „Ветеран“, „Паша дере“ и др. Дефицит на спасители има също за курортите Златни пясъци, Свети Константин, за Кабакум, както и за градския плаж във Варна. Като цяло назначените са с 10% по-малко от необходимото, каза още Силов. Последствията са, че на много места спасителите са принудени да покриват по-голям периметър и да работят на практика без обедна почивка. Другият проблем е, че за плажовете се наемат все по-възрастни колеги. Средната им възраст е 50-55 г., уточни Лавренти Силов. Младите обучени кадри, включително и жените, предпочитат да работят на басейните, където натоварването не е толкова голямо, а и заплащането е по-добро.
Областната организация на БЧК – Варна, провежда постоянно курсове за водни спасители. От началото на годината са обучени 60 души за басейн и 30 за море. Поредните два курса приключват на 29 и 30 юни. След това започва още един за басейн. Провежда и се втори за годината курс за млади спасители. Въпреки това кадрите не достигат, обобщи Лавренти Силов.

Ставри Таргов

Агенция „Фокус“

Варна. И през този сезон има сериозен недостиг на спасители по море във Варна и региона. Това съобщи за радио „Фокус”-Варна Лаврентий Силов, директор на Водноспасителната служба към БЧК във Варна. Той уточни, че все пак през тази година нещата са по-добри в сравнение с миналата, като в момента неразкрит пост има само на плаж Кабакум, но днес или най-късно утре ще мине комисия, която да провери какво е състоянието на плажа и по всяка вероятност там също ще има спасител. Всички други основни плажове във Варна и региона имат спасители, като броят им продължава да е недостатъчен. В момента те работят на минимума, няма кой да им дава почивки, като дори има и такива, които работят понякога седем дни в седмицата. Според Силов продължават да се търсят хора за море, но такива в момента няма и както изглежда няма и да има. „Тази тенденция не е само в България, в цял свят се търсят спасители по море”, категоричен бе специалистът. Тази година допълнителен спасителен пост има на плаж „Аспарухово”, който става все по-натоварен, като с него ще станат осем поста. На градския плаж са разкрити 13 поста, отделно на това има разкрити и на буните. В курорта „Златни пясъци” са открити 25 спасителни поста, като там тази година за безопасността на туристите са осигурили катер и три джета, които да бъдат ползвани при спешни случаи.
По отношение на басейните директорът на Водноспасителната служба във Варна заяви, че и тази година, както и предните, повече от половината басейни няма да бъдат открити официално, като никой няма да знае, какво се случва там.
Десислава Стоянова

Фактор

Група от 10- годишни деца от Русия се къпе в неохраняема зона и това застрашава живота и здравето им. Това алармира за „Фактор” д-р Андрей Найденов, председател на Общинската комисия по водно спасяване в Бургас. Малчуганите са на лагер и са отседнали в къмпинг „Перла”. Там обаче няма нито медицинско обслужване, нито водно спасяване.

Цялата статия:

Русначета се къпят в неохраняема зона край „Перла”.

Дарик / Сливен

11 души са обучени за водни спасители в Сливенска област. Това съобщи Борил Димитров, специалист водно–спасителна дейност към Областния съвет на БЧК.

След проведените два курса за водни спасители 10 от курсистите са обучени за закрити водни площи и басейни и 1 за работа на море.

През миналата година в областта един човек се е удавил в неохраняем воден обект, информира Димитров.

Смолян.Само 10 са спасителите от Смолян, които евентуално ще работят по плажовете на морето през този летен сезон, каза за радио “Фокус” – Смолян специалистът по водно спасяване в БЧК – Смолян, Стоян Лазаров. До сега са издадени 23 талона за водни спасители, като едва 10 от тях са за море. През минали години сме имали по 40-50 спасители на сезон, като почти всички бяха ангажирани на морето, коментира Лазаров.

Радио „Фокус“ – Смолян

Радио Фокус

Големите плажове във Варна и курортите са добре подготвени за сезона. Това показа проверка на областната организация на БЧК – Варна, съобщи Лавренти Силов, специалист по водно спасяване. Въпреки че затоплянето на времето и на морската вода се забави, там са осигурили всичко необходимо за безопасността на летовниците. Според Силов и през т.г. ще има недостиг на водни спасители, най-вече за море. Една от причините е, че подготвените кадри са малко, а повечето от тях търсят по-добре платена работа в чужбина. От началото на годината курсове към областната червенокръстка организация във Варна са завършили 60 спасители за басейн и 30 за море. Интересът към обучението е по-голям в сравнение с м.г. Затова се провеждат по 2 курса едновременно. Заплатите, на които се назначават в момента, са в рамките на 500 – 600 лв. Възнаграждения над тези са рядкост, но има фирми, предлагащи и бонуси под формата на талони за храна, пътни разноски и др. Междуведомствената комисия, която проверява готовността на плажовете и басейните за летния сезон, започна работа през май. В нея участват представители на община Варна, на Регионалната здравна инспекция и на БЧК – Варна.

Може и на някои да не им харесва това, че спасителите на плажа са над 60 години, но други няма.

Според статистиката 80 % от населението на България не може да плува. От останалите 20 % умеещи да плуват, по-голямата част са над средната за страната възраст. Новото поколение определено е далече от плуването.

В басейна на Технически Университет – София ежегодно се провежда вътрешно студентско първенство по плуване. За незапознатите, това е един от университетите с най-много студенти в България. Първенството се провежда на 50 метра, защото ако се проведе на друга, по-дълга дистанция, може да се удави някой от участниците.

Тази година участниците на 50 м кроул бяха 77. Поне така пише на листовете с крайното класиране залепени на стената на басейна. 44-тият беше преплувал разстоянието за 50 секунди, колкото е норматива за спасители на басейн. Последният участник беше на 1.30 мин. Това е положението.

За незапознатите, за сравнение, ще дам пример от моите студентски години, когато между вузовете в София се провеждаха състезания по плуване под формата на щафета 100 Х 100 – отборът на всеки ВУЗ се състоеше от 100 състезатели, всеки от които щафетно преплуваше 100 метра. И тогава се случваше, макар и рядко, отборът на ВМЕИ „Ленин” (Технически Университет – София) да победи отбора на ВИФ „Георги Димитров” (НСА).

Освен плувните умения има и друг фактор в полза на старата генерация – казармата. Професията „воден спасител – на море” изисква качества, които казармата формираше, качества, за които новото поколение няма представа.

Спасители от градски плаж във Варна / Фейсбук

Заплащането също е фактор в полза на 50- ти набор. Младото поколение, за такива пари, не работи. Има обаче и друго… и 1500 лева да станат заплатите на спасителите, младите ще са малко. Професията е сезонна, рискова, не добре регламентирана и е без перспективи за един млад човек.

Младите спасители предпочитат да се ориентират към работа на басейни. Там заплащането е по-добро, работата – по-лека, рискът е по-малък, а и тази позиция е постижима за тях по-лесно с оглед по-слабата плувна подготовка, която е необходима за работа на басейн.

Георги Димитров

Агенция „Фокус“

София. 138 души са се удавили през изминалата година. Това стана ясно на пресконференция на Водноспасителната служба към БЧК във връзка със Седмицата на водното спасяване от 6 до 12 юни, предаде репортер на Агенция „Фокус”. За 2010 г. са спасени общо 3098 души. Удавените са 138 или 1,8 на 100 000 души от населението. 23 от тях са деца до 17 години. Само 20% от удавените са в море, а останалите 80% – във вътрешни водоеми. Ето и случаите на удавяния по водоеми: 24 в море, 43 в реки, 46 в язовири и микроязовири, 14 в напоителни канали, 2 в кладенци, 3 в плувни басейни, 4 в езера, 1 в изравнител и 1 в яма. Причини за удавянията са в 9 случаи – алкохол, 34 – нещастен случай, 10 – самоубийство, 8 – слаб родителски контрол. Обстоятелствата, при които са станали удавянията са: 31 – при къпане и плуване, 13 – падане във водата, 3 – риболов, 5 – водни атракции, 30 – неизвестни. През изминалата година са обучени 888 спасители за басейни, 268 – за открити водни площи и море. До 8 юни тази година са обучени 481 спасители за плувни басейни и паркове и 144 – за открити водни площи и море. Това са с 140 спасители повече в сравнение с миналата година.
До момента през 2011 г. са се удавали 22 души, от които 4 деца.
Аделина Георгиева

Радио „Фокус” Бургас

Бургас До момента преминали обучение през БЧК, правоспособни спасители има 78, каза за радио „Фокус” Бургас Васил Загорчев специалист по водно спасяване към областния съвет червенокръстката организация в Бургас. Той уточни че цифрата им е от общо петте проведени курса за спасители, четири от които са били за спасители на плувни басейни и водни паркове, и от един курс за море. 78 са тези които са си взели изпита а общият брой на обучените е 96. „Достатъчен е броят на спасителите на фона на 41 плажа, които тази година остават без концесия – с 9 повече от миналогодишните. Спасители има. Дано да има работа за всички и стопаните на хотелски комплекси да набират персонал, а не да спестяват от спасители. Ние не взимаме плажовете на концесия, а търга за бургаския северен плаж е утре, но спасителите за там евентуално ще закъснеят и по-късно ще бъдат назначени, към 20 юни може би”, посочи Загорчев.
Калина Енчева