Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Спасителите се видяха в чудо през уикенда заради тежката вълна по варненските плажове. Въпреки вдигнатия червен флаг на спасителните вишки, който забранява къпането в морето и малки и големи пренебрегваха сигнализацията. Със свирки в уста спасителите неуморно крачеха на метри от прибоя. Не липсваха ругатни и закани. На моменти на южния плаж за по минута- две успяваха да влязат най- вече деца, но спасителите ги прогонваха на брега. Сравнително по- спокойно беше на централния плаж, но и там спасителната команда потроши много нерви за да укроти стотиците желаещите да се цопнат в морето. На плажа източно от втора буна, който е най-защитения от вълните, въпреки червения флаг след обяд успяха да влязат в морето десетки възрастни и деца. Въпреки вълните юнак демонстрираше умението си от вътрешната страна на буната да язди джет. Сърфистите бяха най- разумни. Тия от тях, които успяха да влязат в морето въпреки поривистия вятър моментално се отправяха към средата на залива далеч от плитчините и буните.

Източник: http://www.petel.bg/

Гранична полиция и Морска администрация нямали дрегери за проверка

Екип на „Монитор”

Пияните курортисти, които карат джетове по морето, не могат да бъдат глобявани. Това съобщи за „Монитор” шефът на „Морска администрация”-Бургас Живко Петров. Причината за това е, че агенцията не разполага с дрегери, с които да проверява летовниците с морски скутери.

Петров обясни, че няма правомощия да извършва подобни проверки. По разпоредба агенцията трябва да осъществява контрола по охраняемите зони по Черноморието. Само в южната част има над 50 места,  лицензирани за даване на джетове под наем. Всички те са на охраняеми плажове.

За да няма инциденти със скутери, те трябва да се управляват извън зоните, където се къпят хора. На местата, където има охраняеми плажове, джетовете трябва да влизат в морето по коридорите до излизане от зоните за къпане, като управлението им да става на не по- малко от 300 метра от брега, обясниха от „Морска администрация”. Там където плажовете са неохраняеми, лицата с водни джетове трябва да се движат с минимална скорост. Ограничението важи до преминаването на 300-метровата зона и след като навлязат в открито море, да управляват моторите както желаят.

Статистиката показа, че се наблюдава увеличение на броя джетове. В района на Бургас има регистрирани 307 скутера. 116 са джетовете във Варненска област.

По закон собствениците на подобни превозни средства се наказват при навлизане в плажната зона и неспазване на ограниченията за скорост. Глобите за частни лица, собственици на джетове, е от 1000 до 3000 лева.

„24 часа“

Медузи и водорасли закотвиха край басейните на хотелите почиващите в Слънчев бряг. За да стигнат до чистото море, те трябва да преминат през 20-метрова ивица зелена каша от водорасли, смесена с пихтиестите животни. Десетки опарени са потърсили медицинска помощ, твърдят спасителите.

Ужилените от медузи трябва да измият мястото с морска вода и да го изчистят с пясък, съветват те. Лекарите не препоръчват мястото да се намазва с оцет, каквито съвети има в интернет. Но е добре да се вземат противоалергични лекарства. Срещу болката може да се ползва ксилобалсам против ужилване от насекоми.

„Западният вятър ги докарва, медузите винаги плуват срещу течението и когато задуха, те тръгват към брега“, обяснява Васил Загорчев от Водната спасителна служба в Бургас. Според него няма нищо необичайно в появата им. Инвазията на медузи в Средиземно море подгони към нашите курорти и много евреи тази година. „Почти всички основни плажове в Израел са затворени заради медузите от края на юни“, обясниха наши изселници, дошли да почиват на Слънчев бряг. И тук обаче те предпочитат да се плацикат в басейните вместо в морето.

Елитни хотели и морски комплекси продължават да търсят спасители за басейните си дори и в разгара на летния сезон, установи проучване на „Монитор”. Независимо от обещанията за осигурени безплатни храна, транспорт, облекло, а в някои случаи и квартира, кандидатите са или без нужния документ за квалификация, или са на пенсионна възраст. Причината е в абсурдно ниското заплащане на труда – по 300 – 400 до 500 лева, както и в навика на много от хотелиерите и концесионерите на плажовете да използват квалифицираните спасители за несвойствени дейности – косене на трева, късане на билетчета за чадъри и шезлонги, почистване на къпални и санитарни помещения.

Цялата статия:

Глад за спасители по морето.

Басейните по морето са опасни, контролът е нулев. Предупреждението от експерти по водно спасяване идва седмица след жестокия инцидент в курорта „Златни пясъци“, при който загина 13-годишно момиче от Германия.

Все още няма повдигнато обвинение

При подобни казуси обвиненията се повдигат на доста по късен етап. Според наблюдаващия прокурор има два месеца срок, за да се приключи с експертизите и едва тогава можем да очакваме обвинения.

Днес отново екип на bTV се опита да влезем в хотела, където се случи инцидентът. Но не бяха приети добре.

Басейнът все още е празен. И все още няма разрешително за работа. Още по-притеснително е обаче, че така работят повече от 100 басейна в курортите.

Лавренти Силов е експерт по водно спасяване и е част от комисията, която издава разрешения на басейните. По думите му басейните, за които няма подадена молба, работят цяла година на черно.

„Може да се давиш спокойно”

Цялата статия:

bTV – Басейните по морето опасни, контрол няма.

Агенция „Фокус“

Варна. През последните години интересът към професията „спасител на плажа” намалява. Това заяви днес във Варна експертът по водно спасяване към Областния съвет на Български червен кръст (БЧК)-Варна Лаврентий Силов по време на отбелязването на Седмицата на водното спасяване от 18 до 29 юли, предаде репортер на радио „Фокус”-Варна. По думите на Силов, от началото на годината до сега са проведени курсове за водни спасители на басейн, завършени от 95 души и за море, завършени от 31 души. Обучени са 21 млади спасители, заверени са талоните за работа на 395 спасители. Комисия, с участието на представители на БЧК, е разкрила 22 плажа и 85 басейна. Лаврентий Силов подчерта, че е изготвена диплянка „Спасителен минимум”, която е раздадена на 4384 деца във Варна и областта. Според него през този сезон плажовете в областта са сравнително добре оборудвани, на всички плажове спасители са били назначени преди отварянето на обектите. Има обаче недостиг на спасители за море. „Сериозен проблем е възрастта на спасителите, която е над 50 години и тенденцията за застаряване се увеличава”, посочи Силов. Той допълни, че контролът върху къпалните обекти почти липсва и е неефикасен. В много тежко състояние са басейните, от които две трети още не са открити. Друг проблем е, че наредбите в България за детските лагери не важат за чуждестранните групи, а само за българските деца. Руските, полските и румънските лагерници идват без спасител, нямат определени места за плажуване и не изпълняват нарежданията на Българската водно-спасителна служба.

В сравнение с минали години спасителите по Черноморието са по-добре оборудвани, заяви Лаврентий Силов. По думи на Силов през този сезон са осигурени 29 предупредителни табели, 28 спасителни буя, 90 комплекта спасителни екипа, 23 свирки, 14 макари с въже, 14 комплекта номер 1, 8 топки с въжета, 4 спасителни летви, 4 термометъра и 10 ограничителни буя. Силов допълни, че не е решен въпросът с контрола на водните колелета. „Джетовете от миналата година минаха под контрола на „Морска администрация” и нещата значително се подобриха. Колелетата са без контрол, претоварват се, не се спазват за излизанията в определен коридор и е много голяма вероятността за нещастен случай”, посочи Лаврентий Силов. Той подчерта, че БЧК се занимава с проблемите на водното спасяване от 1965 година. „Наше задължение е подготовката на нови водни спасители, квалификацията и преквалификацията им, помощ в организацията на водното спасяване по места, превенция и участие в контролната дейност – комисия по разкриване и контрол на къпалните места, организирани със заповед на кметовете, областните управители и Министерство на регионалното развитие и благоустройството”, допълни Лаврентий Силов.
Петко Петков

Агенция „Фокус“

Благоевград. 38 души са обучени за водни спасители от началото на годината в област Благоевград. За Радио “Фокус“ – Пирин Боряна Стоймирова, специалист „водно спасяване“ към БЧК посочи, че 29 от тях са преминали курс за спасител на басейн и водни паркове, а едва 9 за открити водни площи и море. Според Стоймирова причината за малкия брой обучени спасители е липсата на база, тъй като дълго време закритият плувен басейн в Благоевград, който е единствено място, на което може да се провеждат обучения, е бил затворен. Най-често желание да станат спасители са момчета и момичета, посещавали клубовете по плуване от Благоевград, Сандански и с. Баня, като най-често те охраняват басейните в хотелите в Банско. Според Стоймирова интересът към професията „воден спасител“ се е засилил през последните години. По думите й все повече млади хора от Югозапада изявяват желание да я практикуват.
С всяка изминала година обучаваме все повече водни спасители, но заверените талони за практикуване на професията остават едни и същи. По думите на експерта това означава само едно – голяма част от водните спасители в Пиринско не се реализират. Според нея голяма част от хората изкарват курс за воден спасител, за да работят в България, но в крайна сметка напускат страната и отиват да работят в страни от ЕС. „Заплащането е една от причините за това явление, а другата е, че това е професия, която иска пълна ангажираност. Човек над определена възраст със семейство и ангажименти може да отдели един сезон, за да я практикува”, каза Стоймирова и посочи, че водни спасители са предимно млади хора. Тя не пожела да каже дали в област Благоевград има водни площи, които не се охраняват от спасители, но посочи, че в комисиите по водно спасяване, които трябва да бъдат сформирани всяка година, трябва да има задължително член на БЧК. До момента обаче такъв не е потърсен за участие. „От 2008 г. до момента не съм била призовавана да участвам в подобна комисия. Така че функцията на БЧК в случая е пожелателна, тъй като не може да заставим собственика на нито един басейн да наеме спасител”, категорична бе Стоймирова.
Йорданка Бакалска

Дарик

Помпата за пречистване на вода в басейна в КК „Златни пясъци“, в който 13-годишно германче се удави, защото бе засмукано от съоръжението, изобщо не е трябвало да работи, каза Лаврентий Силов, специалист по водно спасяване към областния съвет на БЧК-Варна. Той допълни, че пускането на такива помпи, докато има хора в басейните, е напълно недопустимо. Специалистът каза още, че заради високото налягане може да бъде засмукан дори и възрастен човек.

Проблемът с пречиствателните помпи, които съществуват основно в старите басейни, би могъл да се разреши чрез отводнителни шахти, чрез които значително се намалява създаваното налягане, посочи Силов. На такава практика е станал свидетел председателят на водноспасително дружество Станислав Цветков, докато е практикувал в САЩ. Той разказа за подобен инцидент, след който всички басейни с помпи са били затворени и са направени реконструкции. При новите басейни нещата са разрешени чрез преливници, каза Силов.

13-годишното момче се удави в басейн на хотел „Берлин“ в КК „Златни пясъци“ на 11 юли. То бе засмукано от тръбите за пречистване на водата. Това е първият случай с фатален край в басейн в областта от 7 години насам, каза Силов. Преди две години при подобен инцидент намира смъртта си в Разград 13-годишната Ива Христова.

Специалистът по водно спасяване заяви, че едва 1/3 от 220-230 басейна са сертифицирани. Част от останалите са подали молби за разрешение за работа. Сред тях е и злополучният басейн. Председателят на областния съвет на БЧК-Варна Илия Раев уточни, че и тази година работата на междуведомствената комисия, която дава разрешения за работа на водните съоръжения, е закъсняла и е започнала чак на 5 юни. Той посочи, че повечето басейни функционират още от май месец и за по-голяма ефективност проверките трябва да започват най-късно през април.

Към момента са разкрити 22 плажа в областта и 85 басейна. Около 20 са и неохраняемите плажове. БЧК няма контролни функции, а по-скоро превантивни и точно по тази причина катер ще следи плажната ивица и разположението на спасителните постове, за да сигнализира за нередности. Проблем се оказва, че дори и да има такава информация институциите си прехвърлят отговорност и няма кой да осъществява контрол след даване на разрешителни, каза още Раев.

Лаврентий Силов посочи, че като цяло тази година има повече спасители, но техният брой все още е недостатъчен. Той допълни, че един от основните проблеми е, че повечето, които работят по плажовете са над 50 години. Причината по-младите да не поемат такъв пост е, че обучението, през която преминават е на две нива и още първото им дава възможност да работят на басейн, където заплащането е по-високо и работата е по-спокойна, каза Силов.

Според изискванията спасителен пост трябва да има на всеки 100 метра, а спасителна лодка на всеки 400 метра. Специалистите са единодушни, че при разкриването на плажовете повечето от изискванията са спазени, но само дни след това могат да се забележат нередности. Според Раев, един от начините за регламентирането на контрола е като се промени наредбата, която действа от 1996 година.

В последните дни на морето текат засилени проверки на туристическите корабчета и джетовете. Изтекъл срок на сигналните ракети и на спасителните жилетки са най-честите нарушения, констатирани от Морска администрация.

6 проверки от началото на месеца и 6 акта на туристически корабчета.

Цялата статия и видео:

bTV – Проверяват корабчета и джетове по морето.

Няма данни колко водни спасители работят по плажовете, призна пред журналисти Теодора Томова, директор на Водноспасителната служба към Българския червен кръст (БЧК). По думите й всяка година БЧК издава около 1000 разрешителни за упражняване на тази дейност, а през последните години близо същият брой водни спасители са напуснали страната.

На всеки 100 метра на охраняем плаж трябва да има спасителен пост с по двама спасители, уточни Томова.

По думите й от 202 плажа в страната обаче, близо 100 са неохраняеми, като част от тях са към военни обекти.

Водните спасители по плажовете ни се занимават и с несвойствени дейности като обслужване на кафенета по плажа, продаване на билети за джетове, шезлонги и чадъри, изрази тревогата си Томова.

Тя подчерта, че около 3 минути са достатъчни, за да се удави човек, а в това време е възможно спасителят да е с гръб към водата, за да върши нещо, което не е в пълномощията му.

Тази дейност е съдебно отговорна, но досега няма заведено дело срещу спасител, уточни Томова.

През 2010 год. са се удавили 138 души, от които 23 са били деца. Седем от нещастните случаи са били на охраняем плаж.

Още по темата:

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-06-30&article=372749