Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Агенция „Фокус“

Бургас. На 8 август започват проверки на плажовете от въздуха с джи-пи-ес и сателити. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев по време на първата копка на рехабилитацията на пътя Карнобат – Шумен през Ришкия проход, предаде репортер на Радио „Фокус”-Бургас. „Тази година проверяваме всички плажове. Приключихме с проверките еднократно. Сега сме описали нередностите и стартираме втори път, защото по закон ако сме констатирали нередности, ние трябва да направим втори проверки, за да можем да сме сигурни и да накажем съответно концесионери. Ще има наказани. Генерално около 600 различни нередности са открити по плажовете. От тази седмица стартираме с вторичните проверки. За разлика от 2009 година, когато буквално уволнявахме, спирахме, прекратявахме, концесионни договори, тази година положението е генерално по-добро. Това, което се случи през 2009 и 2010 година, мобилизира концесионерите да спазват правилата”, категоричен бе министър Плевнелиев. „Имаме и нововъведения, а именно чрез джи-пи-ес и сателити отгоре замерваме и следим каква част от плажовете са дефакто със съответните чадъри и каква част – не. До няколко дни ще демонстрираме тази техника на няколко от плажовете. Стартираме вторичните проверки, използвайки най-модерни средства. На 8 август е първата проверка чрез тези нови механизми на някои от плажовете”, допълни той. Целият август месец министерството съвместно с шест държавни институции ще правят проверки, за които не са уведомени областните управители и кметовете. Министерството има огромен интерес от концесионирането, защото тогава имаме дългосрочни стопани, който се грижат за плажовете, посочи министърът. Министърът на регионалното развитие и благоустройството уточни, че плаж без спечелена концесия не може да бъде експлоатиран във връзка с въпрос относно проблема със стопанисването на плаж Оазис. „Това, което ние като министерство отдавна сме направили, е да дадем пълна възможност на областните управители като представителите на държавата да бъдат на място и да реагират. Ако някой, който има договор с министерството, било то под наем или концесия, има затруднения да влезе във владение в законно договорения от него плаж, той има пълните права да се обърне към МРРБ и областния управител и да получи пълно съдействие от нас. Ако обаче този някой не го прави, ние сме длъжни да сми мислим имаме ли партньор или нямаме партньор отсреща. Държавата счита, че министерството не се занимава с асфалт и плажове директно. Да, министерството проверява, но ние дадохме една трета от плажовете на територията на страната на областните управители, за да могат те на място да преценят кое най-добро за регионите. Тази година имаме този баланс: една трета от плажовете са отдадени дългосрочно чрез министерството на концесия, една трета се дават краткосрочно по договор за наем и една трета остават неохраняеми. Не считам, че има проблем с неохраняемите плажове. Лично аз считам, че от време на време е добре в България да няма и плаж, на който няма кебапчийница”, каза още министър Плевнелиев.
Виолета Димова

Държавата от години прилага двоен стандарт при стопанисването на морските плажове. В Конституцията на Република България е записано, че крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост.

Морските плажове са обособени територии, представляващи част от крайбрежната плажна ивица. Задължение на държавата като собственик е държавните имоти, да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

Как държавата стопанисва плажовете?

Със закон, държавата решава, че морските плажове могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите.

Концесионерът осигурява осъществяването на задължителните дейности (такава е водноспасителната дейност и обезопасяването на плажа), свободен безплатен достъп на морския плаж и ежегодно концесионно плащане към държавата.

Морските плажове, които не са предоставени на концесия, се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост за срок до 5 години, срещу задължение на наемателя да заплаща наемна цена и да извършва задължителните дейности.

Морски плажове, които не са предоставени на концесия или под наем, са неохраняеми морски плажове.

Обикновено концесионери и наематели си намират по атрактивните за търговска дейност плажове. Тези извън населените места, които са без изградена инфраструктура остават безстопанствени. Такива плажове обаче, са повече от половината.

Плажовете отдадени на концесия или под наем назначават водни спасители (задължителна дейност), а по големите изграждат и водноспасителни служби. Тези, на които не са намерени стопани остават неохраняеми.

От известно време и различни отговорни фактори от областта на водното спасяване, на различни форуми развиват тезата, че по света много от плажовете са неохраняеми и няма такава държава, която може да си позволи да си охранява всички плажове.

Тази теза е дълбоко погрешна и смисълът и е да оправдае създадената в нашата страна ситуация.

За разлика от други страни Република България няма хиляди километри плажна ивица, а само около 200 морски плажа (около 100 км крайбрежната плажна ивица). При това тези плажове трябва да се охраняват само през лятото, 2 – 3 месеца в годината.

В градацията на общочовешките ценности няма по-голяма ценност от човешкия живот. Да се оставят през летния сезон неохраняеми морски плажове е престъпление от страна на държавата към нейните граждани, защото тя като собственик на държавните имоти е задължена да ги стопанисва и управлява в интерес на същите тези граждани.

Реалността към днешна дата е двоен стандарт. Ако плажът носи приходи на държавата, ще бъде охраняем, ако не носи такива, няма да се охранява. Човешкият живот не струва нищо щом държавата не е на далавера.

Георги Димитров

Плажът на Иракли

След като Министерският съвет реши да прекрати концесията на плаж Иракли заради нарушения на договора от страна на концесионера „Партнърс комерс“, фирмата обяви, че ще претендира за пропуснати ползи.
След проверките на плажа през юли и септември е било установено, че плажът не се почиства, няма наети спасители и медицинско обслужване. Освен това, концесионерът не е изпълнил инвестиционната си програма за 2009 г. Концесионерът „Партнърс комерс“ от своя страна, разпространи съобщение до медиите, в което хвърля вината за състоянието на плажа върху „еколози“ и „лица ползващи наркотични вещества“. Те „ежедневно рушали собствеността им заплашвали охраната на плажа и проповядвали свобода за природата и хората“. Фирмата твърди, че за 8-те години, откакто държи концесията е инвестирала 184 000 лв. – в „укрепващо оградно съоръжение“, което да предпазва от срутване на земна маса върху пясъка и от достъп на бездомни кучета и селскостопански животни на плажа. Инвестирано било в чистене на ивицата, водни спасители, чадъри и шезлонги. Според нея „еколозите“ са посегнали на собствеността ѝ и контролните органи не са реагирали на нейните сигнали, вдъхвайки „нови сили на анархията“.

В отворено писмо до строителния министър Росен Плевнелиев, управителят на компанията Димитър Караиванов твърди, че за 8-те години, през които са стопанисвали плажа, от фирмата са платили на държавата 49 493 лв.

С тези основания концесионерът „Партнърс комерс“ ще търси пропуснатите си ползи от държавата.

Един преглед из страници в интернет дава доста любопитна информация по темата.

С решение № 130 от 14 март 2001 година – дни преди парламентарните избори за 39-о Народно събрание, правителството на Иван Костов дава на концесия „крайбрежната плажна ивица – морски плаж „Иракли“, община Несебър, Област Бургас“. Спечелилият „неприсъствен търг“ за плажа е „Партнърс комерс“ ЕООД – 100% собственост на бизнесмена Николай Йорданов Банев. Сключен е договор за 20 години. След това работата „заспива“ до края на 2003 година. На власт вече е правителството на НДСВ. Тогава покрилият се с печална слава министър на регионалното развитие Валентин Церовски прави промяна в методиката за определяне на концесионната такса. Тя представлява серия от безумни елементи, между които минималната работна заплата, брой места на плажа, икономическа рентабилност на обекта – все неща, които са неприложими за тихото кътче Иракли. Независимо от това „Партнърс комерс“ получава коефициент 1,5, обвързан с „конкурсната цена“, предложена от фирмата, каквато и да е тя, защото сумата се оказа търговска тайна. Но всичко това влиза в сила от 1 януари 2004 г. Плащала ли е от 2001 г. до онзи момент „Партнърс комерс“ вноски по договора и колко – никой не знае. Управителят на компанията Димитър Караиванов твърди, че е плащано.

Ако се направи анализ на написаното по-горе излиза, че концесионната такса за периода средногодишно е 6186 лева. Всеки концесионер на плаж към днешно време ще се изсмее на тази сума и ще завиди.

Що се отнася до сумата от 184 000 лева, която за 8 години концесионерът е инвестирал в „укрепващо оградно съоръжение“ и в чистене на ивицата, водни спасители, чадъри и шезлонги, това е средногодишно по 23 000 лева на година. Тази цифра е направо смешна с оглед на това, че плаж с 6 спасителни поста се охранява минимум с 15 водни спасители, който през изминалият сезон биха стрували по 15 000 лева на месец. Има обаче, почистване на плажа, медицинско обслужване, инвестиционна програма…

Така,че държавата е в правото си и е крайно време този подход да бъде приложен и към други концесионери на плажни ивици.

http://www.dnevnik.bg/ekobiznes/2009/12/03/825590_otriazaniiat_koncesioner_na_irakli_shte_sudi_durjavata/

http://www.standartnews.com/news/

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159267

http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?p=140284&sid=87989b22494f502575eddcc6def97bc9

http://paragraf22.wap-bg.com/pravo/drugi/reshenia/ms/14896.html

http://www.penelopepalace.com/J15/images/stories/landscape/sea/1.jpg