Водно спасяване / Vodno spasiavane /

На тази снимка от началото на 70-те години на миналия век е показана спасителната лодка на Станцията на Министерски съвет – Слънчев бряг.

Един от проблемите които съществуват по нашите плажове е свързан с употребата на алкохол.

Основно перо за стопаните на плажове са заведенията, разположени върху бреговата ивица. Всички те продават алкохол, който голяма част от посетителите консумират, без да се замислят за евентуалните неприятни последици, които могат да настъпят от това.

Консумацията на спиртни напитки през лятото трябва да е ограничена и причините за това са отдавна познати. Особено опасно е консумирането на алкохолни напитки през горещите дни. Алкохолът води до дехидратация и увеличава риска от слънчев удар. Той е и една от причините за настъпване на състояние на ниско или високо кръвно налягане.

При практикуване на сърф, каране на лодка или джет има опасност от забавени реакции, неправилна преценка за разтоянията и предизвикване на инциденти и травми.

Плуването и гмуркането след употреба на алкохол са доста опасни действия. Алкохолът забавя рефлексите за дишане и гълтане, които са необходими при плуване и гмуркане. Също така алкохолът създава измамно усещане за топлина, което може да доведе до хипотермия. Поради затруднената преценка за разстоянията след прием на алкохол има и вероятност за твърде голямо отдалечаване от брега, и надценяване на собствените сили и възможности. Алкохолът влошава уменията за плуване и гмуркане, и може да доведе до удавяне.

Жълто знаме

При жълто знаме къпането е разрешено, но с повишено внимание. Забранено е влизането във водата с надуваеми плаващи предмети.

Използването на надуваеми предмети (дюшеци, пояси, лодки, топки и др.) създават у хората, неумеещи да плуват добре, измамно чувство за сигурност. Те отслабват естествения им инстинкт за самосъхранение.

Тези предмети са леки, имат малко сцепление с водата, лесно могат да се преобърнат и да бъдат отнесени от вятъра навътре в морето. При непредпазливо движение, вълна причинена от преминаващ наблизо плавателен съд или внезапен порив на вятъра, човек може да загуби контакт с плаващото сртедство и да започне да се дави.

Ползването на надуваемите предмети е разрешено само в зоната на спасяване. При голямо вълнение и при вятър с посока от брега към морето използването им е забранено.

Има два типа надуваеми плаващи предмети, които могат да бъдат ползвани от деца и при жълто знаме. Това са надуваемата плаваща риза и надуваемите надлакътници. Те при всяка ситуация държат детето и главата му над водата.

Хавайските дъски, които не са надуваеми, но са плаващи предмети за разрешени за употреба при жълто знаме. Те се използват за плъзгане по вълните и се предполага, че ползващите ги имат някакви плувни умения. При положение, че при червено знаме къпането в морето е забранено, знамето което разрешава плъзгането с хавайски дъски е жълтото.

При жълто знаме е забранено влизането на водни колела в морето.

Водните колела могат да бъдат направени от различни материали, но най-разпространени са тези от пластмаса или стъклопласт. Те трябва да имат правилно разположен център на тежестта и да бъдат устойчиви на преобръщане. Трябва да са снабдени също с парапети (леери), които предпазват от падане във водата. Производителят указва на специална табелка, разположена на видимо място, максимално допустимия брой хора на борда на съоръжението.
Водните колела се движат в района на действие на спасителните постове и станции. Скачането от тях във водата е забранено. Напоследък обаче, се появиха водни колела върху които има монтирани водни пързалки и трамплини. Използването на последните е много опасно, поради възможността да възникне воден инцидент. С оглед на големия риск за живота и здравето на гражданите е необходимо такива да не бъдат допускани до експлоатация или в краен случай над тях да бъде упражняван непрестанен зрителен контрол от лодка намираща се в непосредствена близост.
Отговорникът за водните колела трябва да умее да плува и да владее начините за извличане, и оказване на долекарска помощ на пострадал във водата. Той е лицето, което се занимава с всичко свързано с водните колела. Преди началото на работния ден той ги преглежда, за да прецени тяхната изправност. При забелязване на повреда спира съответното водно колело от движение до нейното отстраняване. Отговорникът провежда инструктаж за ползването на водните колела, на гражданите, желаещи да ги наемат. Той не допуска качването на деца без придружител, както и качването на повече от 4 човека на едно съоръжение и следи през цялото време движението на водните колела в акваторията, определена за това. При забелязване на неспазване на инструкцията от страна на гражданите и опасност за възникване на воден инцидент, отговорникът е задължен да вземе съответните мерки. При възникване на инцидент с водните колела той веднага уведомява най-близкия спасителен пост и оказва всякакво съдействие на спасителите. След приключване на работния ден отговорникът за водните колела ги изважда на брега, изтегля ги назад в дълбочина на бреговата ивица извън евентуалния обсег на внезапно възникнала приливна вълна и ги заключва с верига или стоманена проволка.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

2 юни

Германски турист се  удави в курортен комплекс „Албена“.
Инцидентът е станал в работното време на водноспасителната служба. Мъжът е бил на възраст около 65 години и е влязъл в морето да плува при червен флаг. Започнал е да се дави на приблизително 200 метра от брега. Когато водните спасители са го извадили от морската вода, са констатирали, че е мъртъв.

9 юни

Мъж се удави на плажа в Иракли. Нещастният инцидент е станал следобяд.

Летовникът бил на почивка със своя близка.
По разказ на очевидци те влезли да се къпят в морето, но течението започнало да ги влече навътре. Жената успяла да се добере до брега. Мъжът обаче бил много навътре и не е могъл да излезе. Морето изхвърлило трупа късно вечерта.

19 юни
17- годишно момиче се удави в морето на плажа в Поморие. Мъртвото вълнение и огромните вълни са причината за трагичния инцидент. По чудо сестра и, и приятелят и са спасени.

20 юни

На този ден синята морска шир погълна три живота.

Възрастен мъж се удави до трета буна на варненския плаж.

Морето отнесе 53-годишна жена на плажа в местността Паша дере, където, освен че няма спасители, няма и концесионер.

На Златни пясъци морето погълна 20-годишен украинец. Той е бил ръководител на група деца в хотел „Сердика“. По обяд тялото му изплува под вълните.

9 юли

24 годишно момче от Кюстендил се удави на неохраняем плаж в Каваците.

Инцидентът е станал около 09.30 ч. в  на къмпинг «Каваци – север». Спасител от съседен охраняем плаж забелязал, че четирима души се давят на 30 м. навътре в морето в морето и се притекъл на помощ. Той влязъл в морето с джет и успял да извади 22 годишната М.А. и 24 годишния В.С., и двамата от Кюстендил. При повторното си връщане на мястото на инцидента, 53 годишният спасител изважда още един от давещите си 23 годишния М.А. от Кюстендил, а четвъртият давещ се 23 годишния П.А. / брат на М.А./ сам е успял да излезе от водата. В най-тежко състояние от инцидента е бил 24 годишния В.С., който е реанимиран на място от екипа на Спешна помощ – Созопол и впоследствие откаран в МБАЛ – Бургас в «Шокова зала», където е починал. Вероятната причина за настъпилия инцидент е дънна яма.

15 юли

В морето, въпреки видимо голямото вълнение и неохраняемостта на плажа (до Арапя), са влезли 41-годишният Огнян Асенов от Пловдив и деветгодишният му син. Малко преди това те са вадели миди близо до скалите. Вълните започнали да завличат бащата и сина му навътре и те започнали да викат за помощ. Плажуващите на ивицата Димитър Ламбов и 39-годишният пловдивчанин Иван Божинов се хвърлили да ги спасяват. Ламбов е успял да извади детето навън и отново се гмурнал,за да спасява баща му. Тогава забелязал и давеща се жена, която също успял да спаси и изведе до брега. Димитър Ламбов за трети път се хвърлил в бурното море – при вълнение близо четири бала, за да помогне на приятеля си и бащата на детето, но повече не се върнал. Според очевидци, на виковете за помощ на бащата и детето реагирали поне още десетина души, които също се хвърлили да ги спасяват. Във водата настанал хаос, при който неопитните „спасители“ по-скоро пречели, вместо да помогнат. Туристи сигнализирали в Районно управление на МВР- Царево и Гражданска защита. Пристигналите на мястото екипи са открили и извадили телата на Иван Божинов и Огнян Асенов. Тялото на Димитър Ламбов е извадено след няколко дни. Трупът му е намерен между Варвара и Ахтопол, където е било отнесено от морското течение.

25 юли

Дете на 9 години от Полша се удави в курорта „Слънчев бряг“. Детето е било на почивка със семейството си.
Влязло е във водата с надуваем дюшек. Майката е изпуснала от поглед детето, тъй като през това време се грижела за 2-годишното си бебе.

5август

След земетресение района на Шабла, в Черно море, още в късния следобед край Варна излиза мъртво вълнение, теглещо навътре от брега.

Вечерта морето изхвърля тяло на удавена млада жена.

Тялото е било открито на плаж в курорта „Св. Константин“ около 20.30. Жената е на около 30 години, самоличността и към момента на откриването не е установена.

8 август

В 15:30 часа на 500 метра навътре в морето от плажната ивица на Аспарухово е открит удавник. Тялото е на 22-годишния Неген Нихат Мехмед от варненското село Правда. Открит е от сърфист, който го транспортира до брега.

Спасителите нееднократно са го предупреждавали, тъй като има мъртво вълнение и е поставен червен флаг. Има съмнения, че Неген Мехмед е употребил алкохол, преди да влезе в морето.

10 август

Петгодишно момченце от Велико Търново се удави към 15.30 часа на централния плаж в Кранево. Детето е отглеждано в семеен дом „Надежда“ във Велико Търново и било на лагер с група на „SOS детски селища“ – Трявна. Децата отишли на море в същия ден, трагичният инцидент е станал при първото им къпане.

15 август

46-годишен варненец с инициали М. Д. се  удави на плажа в Каварна. Сигналът за инцидента е подаден по обяд. Мъжът паднал изведнъж в морето, почти до брега, на дълбочина не повече от около метър. Спасителят на плажа и други се втурнали и го извадили от водата. Мъжът си бил глътнал и езика и е бил реанимиран до идването на линейката, но не дошъл в съзнание.

20 септември

55-годишен мъж от Перник се удави във Варна. Инцидентът е станал на южния плаж около 11 часа. Става дума за футболен фен, пристигнал във Варна за мача между ПФК „Черно море“ и ПФК „Миньор“. По информация на очевидци, мъжът се е удавил след прекомерна консумация на бира. Тялото на перничанина било извадено от приятелите му, но когато спешните медици пристигнали, той вече бил бездиханен.

3 октомври

Открит е труп на удавен мъж  на метри от брега на бургаския плаж. Тялото е било забелязано от рибар на повърхността на водата на разстояние 300 м от мостика на централния плаж. Мъжът е бил облечен, без документи за самоличност на видима възраст 40 години.

30 октомври

70 годишният Тодор Тодоров от Бургас се  удави  в морето, в близост до граничната зона на устието на река Резовска. Около 09.15 ч. в Районно управление на МВР – Царево е получено съобщение от тел. 112, че е забелязана потънала лодка. Служители на «Гранична полиция» са извършили обход на района, при който са открили трупа. Тялото на мъжа е открито на скалите в близост до брега на морето. Рано сутринта Тодор Тодоров и негов приятел – на 57 години, също от Бургас, са влезли в морето с рибарска лодката за да извадят мрежи. Поради лошото време и бурното море лодката се преобръща и  двамата падат във водата. Тодор Тодоров се удавил, а приятелят му успял да доплува до брега.

Ползвани източници:

http://news.ibox.bg/news/id_142289790

http://burgas.dir.bg/2009/06/10/news4592006.html

http://www.novatv.bg/bg/news/view/758/

http://burgas.dir.bg/2009/06/10/news4592006.html

http://dnes.dir.bg/2009/06/21/news4645906.html

http://www.bszone.info/?p=9064

http://burgasdnesiutre.info/index.php/reporter/25-the-project/2906–qq-

http://news.burgas24.bg/100901.html

http://dnes.dir.bg/2009/07/25/news4820377.html

http://dnes.dir.bg/2009/08/06/news4880984.html

http://varna.dir.bg/2008/08/09/news3276992.html

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=384727

http://www.varnatribune.com/novini/krimi/1169-moreto-izvurli-trup-na-jena

http://www.monitor.bg/article?id=210215

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=232209

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=232754

http://www.bszone.info/?p=11127

http://varna.dir.bg/2009/08/17/news4933736.html

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=243175

Раздел I

Общи положения

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях.

(2) Плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение са:

1. моторни плавателни средства;

2. моторно-ветроходни плавателни средства;

3. ветроходни плавателни средства;

4. плавателни средства, задвижвани с човешка сила.

Чл. 2. Наредбата не се прилага:

1. при плаване във военните пристанища (включително граничнополицейски пристанища, пунктове за базиране на военни и граничнополицейски кораби);

2. за пътнически, търговски, риболовни, военни, граничнополицейски и държавни кораби.

Чл. 3. Плаването с яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се извършва при спазване на Конвенцията за международните правила за предпазване от сблъскване на море, 1972 г. (COLREG) (обн., ДВ, бр. 17 от 2003 г.; ратифицирана с Указ № 461 от 1975 г. на Държавния съвет на Народна република България, обн., ДВ, бр. 22 от 1975 г.), Правилника за плаване в българския участък на река Дунав, Специалните препоръки на Дунавската комисия към компетентните власти на крайдунавските държави за прилагане на основните положения за плаване по р. Дунав и установените задължителни правила по чл. 363а от Кодекса на търговското корабоплаване.

Чл. 4. (1) Контролът на плаването във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се осъществява самостоятелно и съвместно от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи и Щаба по подготовката на военноморските сили.

(2) За контрола по ал. 1 се използват държавни кораби на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, граничнополицейски и военни кораби, технически средства за наблюдение и контрол и средства за връзка.

Чл. 5. (1) Органи за граничен контрол са длъжностните лица от службите за граничен контрол.

(2) Входният и изходният граничен контрол се извършва в български пристанища за обществен транспорт, където има разкрити гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП).

(3) По изключение граничният контрол на яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, пристигащи от международно плаване, може да бъде извършен и в други български пристанища, в които плавателното средство е принудено да пристане поради авария, бедствие или непреодолима сила.

Раздел ІІ

Правила за плаване във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт туризъм и развлечение

Чл. 6. (1) Плаването се осъществява извън забранените райони.

(2) При плаване и маневриране с яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се забранява престоя и/или заставане на котва на фарватерите и входовете на пристанищата.

Чл. 7. При плаване с яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се забранява:

1. управлението им от лица без съответната правоспособност, ако се изисква такава;

2. управлението им след употреба или под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества;

3. превоза на повече от определения в корабните документи брой лица;

4. изваждането на предмети от морското дъно без съответно разрешение, когато такова се изисква;

5. произвеждането на изстрели и взривове, освен като сигнал за бедствие;

6. изхвърлянето на отпадъци, отпадъчни води, нефтопродукти и замърсени с тях сантинни води, освен в предвидените за това съоръжения.

Чл. 8. (1) Плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение с дължина над      24 м, извършващи крайбрежно плаване, участват в системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България и спазват сигналите и разпорежданията на оператора на системата за управление на трафика за контролирания от него район.

(2) Радиокомуникации се извършват в съответствие със задължителните правила, издадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по реда на чл. 362, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) и при спазване на Радиорегламента, част от Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения, съставена в Женева на 22.12.1992 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 61 от 1994 г.), изменена с документ, приет в Киото на 14.10.1994 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 125 от 1998 г.), изменена и допълнена с документ, съставен в Минеаполис на 06.11.1998 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 99 от 2001 г.), изменена и допълнена с документ, съставен в Маракеш на 18.10.2002 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 49 от 2004 г.), изменена и допълнена с Акт, съставен в Анталия на 24.11.2006 г.) (обн., ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм.,       бр. 38 от 2003 г., изм. и доп., бр. 94 от 2004 г. и бр. 85 от 2008 г.), Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България и в Българския морски отговорен район за търсене и спасяване (обн., ДВ, бр. 76 от 2005 г.), Наредба № 14 за оборудването, регистрацията и използването на радиотелефонната служба в корабоплаването по вътрешните водни пътища (обн., ДВ, бр. 89 от 2004 г.) и Наредбата за предоставяне на речни информационни услуги по вътрешните водни пътища на Република България (обн. ДВ. бр. 3 от 2008 г.).

(3) Установяването на връзка се извършва чрез радиотелефонна УКВ станция по обявените канали за слушане, работа и повикване.

(4) При осъществяване на връзка, капитаните на яхти и лодки са длъжни да спазват разпоредбите на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, съставена в Женева на 22.12.1992 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 61 от 1994 г.); изменена с документ, приет в Киото на 14.10.1994 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 125 от 1998 г.); изменена и допълнена с документ, съставен в Минеаполис на 06.11.1998 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 99 от 2001 г.); изменена и допълнена с документ, съставен в Маракеш на 18.10.2002 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 49 от 2004 г.); изменена и допълнена с Акт, съставен в Анталия на 24.11.2006 г.) (обн., ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2003 г., изм. и доп., бр. 94 от 2004 г. и бр. 85 от 2008 г.), като се забранява използването на кодирани думи и изрази.

(5) Плавателните средства, за които се изисква да имат радиооборудване, носят радиовахта на 16^-ти канал.

Чл. 9. Капитаните на яхти, плаващи под чуждо знаме, са длъжни да съхраняват и предоставят за проверка документите на плавателното средство, включително и Свидетелство за регистрация (транзитен дневник) на яхти за български пристанища, съгласно приложението.

Чл. 10. Капитаните на яхти и лодки за спорт, туризъм и развлечение, плаващи под българско знаме и извършващи крайбрежно плаване, са длъжни да изготвят и съхраняват актуален списък на лицата на борда.

Чл. 11. Капитаните на яхти и лодки за спорт, туризъм и развлечение, извършващи крайбрежно плаване, при отплаване от яхтено пристанище и завръщане в него са длъжни да информират собственика му за:

1. броя на лицата на борда;

2. пристанището/района, за който отплава или от който пристига;

3. приблизителното време на плаване.

Чл. 12. (1) Провеждането на регати, ралита и други състезания във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища се извършва след получаване на разрешение от съответната териториална дирекция „Морска администрация“ в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в зависимост от района на плаване.

(2) За провеждане на състезанията по ал. 1 организаторът подава писмено заявление до съответната дирекция, съдържащо информация за района, в който ще се извършва състезанието, началото и продължителността на състезанието, осигуряващите плавателни средства, начина на комуникация и броя на участващите плавателни средства.

(3) Към заявлението организаторът прилага съгласувателни писма от компетентните структури на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи за провеждане на състезанията по ал. 1.

Чл. 13. (1) Джетове, както и други моторни плавателни средства, независимо от вида и наименованието им, трябва да бъдат снабдени с 2 (два) червени ръчни димни сигнала, сигнално огледало и свирка.

(2) Движението на плавателни средства по ал. 1 се забранява:

1. когато са налице неблагоприятни хидрометеорологични условия;

2. преди изгрев и след залез слънце;

3. когато плавателните средства не притежават система за автоматично спиране (QUICK STOP), гарантираща спирането на машината, в случай, че водачът падне във водата;

4. при превоз на повече от допустимия брой лица, определен от производителя за конкретния модел джет;

5. в случай, че лицата не носят индивидуални спасителни жилетки.

(3) Забранява се тегленето от джетове на хора, каращи водни ски или извършващи друг воден спорт за отдих, развлечение и туризъм (като шейна, пръстен и др.).

(4) Забранява се плаването с плавателните средства по ал. 1:

1. на разстояние по-малко от 200 (двеста) метра навътре в морето от плаващите шамандури, които обозначават зоната за санитарна охрана и къпане, съгласно одобрената специализирана схема на прилежащата акватория на охраняемите морски плажове;

2. извън означените с плаващи въжета и шамандури водни коридори на зоната за водни спортове на охраняемите плажове;

3. на разстояние по-малко от 300 (триста) метра от брега, в крайбрежните зони, където няма охраняеми плажове.

(5) Максималното допустимо отдалечаване от брега или кораба, на който плавателното средство е базирано, е 1 морска миля.

(6) Потеглянето и връщането от/към брега до районите по ал. 4 се извършва със скорост не по-висока от 5 (пет) възела или 9 км/ч.

Чл. 14. Плаването с моторни плавателни средства тип „скутер“ се извършва при спазване на изискванията по чл. 13, ал. 4 – 6.

Чл. 15. (1) Водноатракционна услуга „Воден парашут“ (Parasailing) се извършва с високоскоростен плавателен съд, оборудван с платформа, лебедка и двигател с необходимата мощност в зависимост от вида на парашута, при спазване на изискванията по чл. 13, ал. 4 – 6, като не се допуска издигане и приземяване на брега.

(2) Екипажът на плавателния съд по ал. 1 се състои най-малко от двама души като поне единият е инструктор по парасейлинг.

(3) Не се допуска използването (тегленето) на парашути с три или повече места.

(4) Теглещото въже трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да се задържа над водата;

2. да няма възли или усуквания;

3. да е с дължина до 80 (осемдесет) метра.

(5) На лица на възраст под 18 години услугата се предоставя след подписване на декларация за съгласие от родителите, настойниците или попечителите им, в която същите вписват имената си и имената на лицето, което ще ползва услугата.

(6) По време на полета парашутистите трябва да носят индивидуални спасителни жилетки.

Чл. 16. (1) Водноатракционна услуга „Водна шейна“ се извършва с високоскоростен плавателен съд с екипаж не по-малко от двама души и при спазване на

изискванията по чл. 13, ал. 4 – 6.

(2) Водната шейна трябва да е снабдена с валидни документи за техническа годност и да има застраховка на местата.

(3) Лицата, ползващи водна шейна, трябва да носят индивидуална спасителна жилетка.

(4) Услугата по ал. 1 се предоставя на лица на възраст над 18 (осемнадесет) години.

(5) На лица на възраст под 18 години услугата се предоставя след подписване на декларация за съгласие от родителите, настойниците или попечителите им, в която същите вписват имената си и имената на лицето, което ще ползва услугата.

(6) Не се допуска броят на лицата, използващи водната шейна, да надвишава броя на местата, определен от производителя.

Раздел ІІІ

Граничен режим. Организация и провеждане на граничния контрол във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт туризъм и развлечение

Чл. 17. (1) Контролът по спазване на граничния режим се осъществява от патрулните граничнополицейски кораби и бреговите граничнополицейски наряди на Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи.

(2) При извършване на контрола по ал. 1 съответните длъжностните лица съставят протокол за проверка на плавателното средство и връчват екземпляр от него на капитана.

Чл. 18. (1) Граничен контрол в българските пристанища се извършва на всички яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, извършващи международно плаване.

(2) Не подлежат на граничен контрол яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, извършващи крайбрежно плаване.

Чл. 19. Службите, извършващи граничен паспортно-визов и митнически контрол поддържат 24-часово дежурство.

Чл. 20. (1) Входният и изходният граничен контрол се заявява от капитана на яхтата или корабния агент.

(2) За извършване на входен граничен контрол, капитанът на яхтата или корабният агент уведомява органите по чл. 4, ал. 1 при влизането на плавателното средство в териториалното море на Република България на 16^-ти канал УКВ.

Чл. 21. Входният граничен контрол на плавателните средства по чл. 1, ал. 1 се извършва при следната последователност:

1. търсещи спешна медицинска помощ плавателни средства;

2. претърпели авария плавателни средства;

3. други.

Чл. 22. Капитанът вдига жълт флаг „Квебек“ от Международния сигнален код (INTERCO) за карантина на плавателното средство при навлизане в пристанището, който се спуска след получаване на свободна практика.

Чл. 23. До разрешаването на свободна практика не се допускат физически контакти на лицата, намиращи се на борда на пристигащите от международно плаване плавателни средства, с брега, в това число с други физически лица и плавателни средства, освен при необходимост за спасяване на човешки живот или имущество.

Чл. 24. (1) Плавателното средство, преминало изходен граничен контрол, не може да остане повече от два часа на кейовото място, освен когато това е предизвикано от навигационна необходимост, авария, бедствие, непреодолима сила или за оказване помощ на хора, кораби, други плавателни средства или въздухоплавателни средства.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 се извършва нов граничен контрол.

(3) След извършен изходен граничен контрол не се допускат физически контакти на лицата, намиращи се на борда на заминаващи в международно плаване плавателни средства, с брега, с други физически лица или с други плавателни средства.

(4) При нарушаване на разпоредбата на ал. 3 органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на Агенция „Митници“ извършват повторен граничен контрол на плавателното средство.

Чл. 25. (1) При осъществяване на контрол по спазването на граничния режим, корабите и бреговите постове за наблюдение на Главна дирекция „Гранична полиция“ използват международен канал за връзка (16^-ти канал) с плавателните средства, след което връзката се осъществява на канала, предоставен на органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Корабите на органите, които осъществяват граничен контрол върху плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение, в случаи на спиране и проверка, влизат във връзка с тях по установените радиоканали като подават и следните сигнали:

1. вдигнат на мачтата флаг (Лима) по Международния сигнален кодекс (INTERCO) – през деня;

2. включени на мачтата две зелени светлини, разположени една над друга и включена синя проблясваща светлина – през нощта, която във вътрешните водни пътища на Република България е кръгло видима.

Чл. 26. При първо посещение в българско пристанище на плавателни средства, плаващи под чуждо знаме, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, съгласувано със съответната регионална дирекция „Гранична полиция“, издава Свидетелството по чл. 8, което е валидно до извършване на изходящ граничен контрол, но не повече от 6 (шест) месеца от датата на издаване.

Раздел ІV

Предоставяне на водноатракциони услуги във вътрешните морски води и териториалното море на Република България с плавателни средства за спорт туризъм и развлечение

Чл. 27. (1) Предоставянето на водноатракционни услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се извършва от физически или юридически лица – концесионери и наематели на морските плажове или техни подизпълнители.

(2) Предоставянето на услугите по ал. 1 се извършва единствено в зони за предоставяне на водноатракционни услуги, чието местоположение и граници се съгласуват предварително с Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Щаба по подготовката на военноморските сили и Главна дирекция „Гранична полиция и се определят в специализираните схеми по чл. 22, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК).

(3) Лицата по ал.1 подават заявление за съгласуване, към което прилагат следните документи:

1. копие от договора за концесия или наем;

3.копие от договора между концесионера или наемателя на морския плаж и подизпълнителя на водноатракционни услуги – когато има сключен такъв договор;

4. проекти на специализираните схеми по чл. 22, ал. 2, т. 2 ЗУЧК.

(4) Не се допускат зони за предоставяне на водноатракционни услуги на охраняеми плажове с дължина на водната им граница с Черно море по-малка от 300 метра.

(5) Разстоянието между две зона за предоставяне на водноатракционни услуги не може да бъде по-малко от 500 метра.

Чл. 28. Във всяка зона за предоставяне на водноатракционни услуги лицето по чл. 27, ал. 1 е длъжно да назначи управител, който трябва да притежава морска правоспособност съгласно Наредба № 6 от 22.11.2007 г. за компетентност на морските лица в Република България (обн., ДВ, бр. 101 от 2007 г.).

Чл. 29. (1) Лицата по чл. 27, ал. 1 разработват Правила за организацията и дейността на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги и Указания за безопасно ползване на плавателните средства, които се съгласуват със съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, съответното структурно звено на Главна дирекция „Гранична полиция“ и Щаба по подготовката на военноморските сили.

(2) С правилата по ал. 1 се определят зоните за водни спортове върху територията на морския плаж и коридорите в прилежащата акватория за влизане и излизане на плавателните средства, в съответствие с одобрените специализирани схеми по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗУЧК.

(3) Указанията по ал.1 се изготвят на български език и най-малко на три чужди езика, един от които е английски език.

(4) Управителят на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги или упълномощено от него лице, което отговаря на изискванията по чл. 28, провеждат задължителен инструктаж на лицата, които ще ползват плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение или водноатракционни услуги.

(5) Лицата, които ще ползват плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение или водноатракционни услуги, подписват декларация, че са запознати с указанията за безопасно ползване на плавателните средства, в която вписват имената си.

(6) Декларациите по ал. 5 се номерират и се съхраняват от лицето по чл. 27, ал. 1 за срок 1 година.

Чл. 30. (1) Лицето по чл. 27, ал. 1 изготвя, води и съхранява дневник за вписване на плавателните средства, в който се вписват всички собствени или наети плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, използвани за предоставяне на водноатракционни услуги в зоната, ако не подлежат на вписване в регистъра на корабите на Република България, съгласно Наредба № 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите (обн., ДВ, бр. 7 от 2003 г., изм., бр. 78 от 2004 г., бр. 59 от 2005 г., бр. 32 и 91 от 2006 г.).

(2) В дневника по ал. 1 се съдържат следните данни:

1. дата на вписване;

2. номер и име (ако има такова), с които се вписва плавателното средство;

3. вид и модел на плавателното средство, марка, номер и мощност на двигателя (когато има такъв), максимална дължина, ширина, газене, максимална скорост, разрешен брой лица на борда;

4. имена по документа за самоличност, адрес и телефон за връзка на собственика, ако е различен от лицето по чл. 27, ал. 1;

(3) Лицето по чл. 27, ал. 1 е длъжно да изготви, води и съхранява дневник за движение на моторните плавателни средства, ползващи зоната за предоставяне на водноатракционни услуги, в който задължително се вписват:

1. номерът и името (ако има такова) на плавателното средство;

2. декларацията по чл. 29, ал. 5;

3. дата и час на отплаване и завръщане;

4. брой лица, ползващи плавателното средство при отплаването му.

(4) Дневниците по ал. 1 и 3 се прономероват и прошнуроват. Заверяват се от съответното структурно звено на Главна дирекция „Гранична полиция“ и се съхраняват от тях след последното вписване.

Чл. 31. (1) На плавателни средства, вписани в дневника по чл. 30, ал. 1, се определя бордови номер.

(2) Бордовият номер съдържа номера на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги и поредния номер, под който е вписано плавателното средство в съответния дневник за вписване на плавателни средства.

(3) Лицата по чл. 27, ал. 1 са длъжни трайно да закрепят или изпишат на видимо място на предната част на корпуса получения бордови номер по ал. 1.

(4) Спомагателни лодки и джетове се обозначават със същите бордови номера или имена, с които са регистрирани корабите, на които принадлежат.

Чл. 32. (1) Лицата, ползващи плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, са длъжни:

1. да подпишат декларация по чл. 29, ал. 5;

2. да носят индивидуални спасителни жилетки;

3. да не допускат качване на плавателното средство на лица, надвишаващи разрешения брой лица на борда за съответното плавателното средство;

5. да не скачат във водата по време на движение на плавателното средство;

6. да излизат и да се завръщат на брега съобразно инструкциите за безопасност и по указаните коридори.

(2) Управителят на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги не допуска използването на:

1. моторни плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение от лица под 18-годишна възраст, ако не са с пълнолетен придружител, който да управлява плавателното средство;

2. плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение от лица във видимо нетрезво състояние, употребили алкохол, наркотици или други упойващи вещества;

3. плавателни средства, неотговарящи на изискванията за техническа безопасност или ако създават предпоставки за замърсяване на морската среда.

Чл. 33. (1) Съобразно условията на морския бряг и прилежащата акватория се осигуряват и обозначават зони за предоставяне на водноатракционни услуги и водни коридори за безопасно движение, влизане и излизане на плавателни средства от водата.

(2) Размерите и местоположението на зоните за предоставяне на водноатракционни услуги на морския бряг и прилежащата му акватория и на водните коридори в прилежащата акватория на охраняемите плажове се съобразяват с наситеността на движение, типа на плавателното средство и дейността, за която се използва, като водните коридори, които пресичат акваторията на охраняемите морски плажове, не могат да бъдат с широчина по-малка от 30 метра.

(3) Не се допуска навлизането на лица, неползващи плавателно средство или водноатракционна услуга, в зоните за предоставяне на водноатракционни услуги и коридорите за водни спортове по ал. 1.

(4) Лицата по чл. 27, ал. 1 са длъжни да обозначат с ясно видими плаващи знаци, одобрени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, водни коридори с широчина не по-малка от 20 м и с дължина 200 м след зоната за къпане, които служат за влизане и излизане в зоната на спортни моторни плавателни средства.

(4) Движението на моторни плавателните средства във водните коридори се извършва при скорост не по-висока от 5 възела или 9 км/ч. Не се допуска разминаване на плавателните средства в коридора.

(5) Ветроходните плавателни средства се използват на разстояние не по-малко от  100 м от обозначената зона за къпане.

(6) Моторните плавателните средства се използват на разстояние не по-малко от    200 м от обозначената зона за къпане.

(7) Плавателните средства, задвижвани с човешка сила, се използват до 200 м от зоната за къпане.

Чл. 34. (1) Лицата по чл. 27, ал. 1 са длъжни да:

1. осигурят в зоната за предоставяне на водноатракционни услуги моторна лодка, способна да развие скорост не по-малка от 12 (дванадесет) възела, снабдена със спасителни и пожарогасителни средства, санитарен и превързочен материал и кръгъл спасителен пояс с въже с дължина 30 м, съгласно законните разпореждания на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. На бордовете на лодката се изписва с ясно различими букви надписът: „СПАСИТЕЛНА ЛОДКА“ на български и английски език;

2. осигурят безопасното използване на плавателните средства за спорт, туризъм и развлечения в зоната за предоставяне на водноатракционни услуги, съгласно указанията и правилата по чл. 29;

3. съхраняват плавателните средства за спорт, туризъм и развлечения,  предоставящи се за ползване в зоната за предоставяне на водноатракционни услуги, така че да не се допусне нерегламентираното им използване;

4. оборудват джетовете, които отдават под наем, с дистанционна система за автоматично спиране от разстояние най-малко 1 000 м. (CONTROL PANEL), която се използва в случай, че ползвателите създават рискови ситуации за сигурността на лицата и плавателните средства в района;

5. не допускат използването на джетове, които не са оборудвани със система за автоматично спиране (QUICK STOP), гарантираща спирането на машината в случай, че водачът падне във водата;

6. не предоставят водноатракционни услуги и да забраняват движението на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечения при неблагоприятни хидрометеорологични условия, както и преди изгрев и след залез слънце от техните зони за предоставяне на водноатракционни услуги.

Чл. 35. Лицата по чл. 27, ал. 1 не могат да забранят използване на коридорите на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги от плавателни средства, които не са вписвани в дневник за вписване на плавателни средства.

(2) Собствениците/ползвателите на плавателно средство по ал. 1 са длъжни да спазват действащите в тази зона за предоставяне на водноатракционни услуги правила и указания за безопасност.

Раздел V

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 36. За нарушения на наредбата виновните лица се наказват по чл. 121, ал. 3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Чл. 37. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или от упълномощени от него лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „Водноатракционни услуги“ са услуги, свързани с използване на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение срещу заплащане;

2. „Джет“ е моторно плавателно средство за спорт, туризъм и развлечение с твърд корпус и водометен движител с мощност над 15 kW.

3. „Зона за предоставяне на водноатракционни услуги“ е определен, подходящо организиран участък от плажната ивица на морския бряг, нанесен в схемата за разположение на обектите в съответствие с договора за концесия или наем, с прилежаща обозначена водна площ, в който концесионерът или наемателят осъществява водноатракционна дейност с използване на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечения;

4. „Коридор“ е обозначена с плаващи знаци част от крайбрежното морско пространство, започваща от брега, преминаваща през зоната за къпане и достигаща навътре в морето до определена дистанция от брега съобразно целите, за които се използва.

5. „Свободна практика“ е разрешение за яхта, пристигаща от международно плаване, да плава крайбрежно, а нейният екипаж и пътници да слязат на брега и да се движат свободно на територията на Република България;

6. „Скутер“ е моторно плавателно средство за спорт, туризъм и развлечение, способно да развива скорост по-голяма от 5 възела или 9 км/ч.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Тази наредба се приема на основание на чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Спасителната станция е център където се води практическата работа за предотвратяване на инциденти във водата и за оказване помощ на пострадалите. Организира се при брегова ивица на прилежаща водна площ около която има разкрити пет или повече спасителни поста.

Спасителната станция е свързана чрез телефон или радиовръзка със спасителните постове, медицинските и реанимационни пунктове, дежурните моторни спасителни катери или лодки и най-близкия център за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ. На малки плажове свръзката със спасителните постове може да се изгради и по друг начин.

Спасителната станция се състои от командно-свързочен възел, спасителен пост и медицински или реанимационен пункт. Нормативната уредба в Република България  дава определени изисквания към устройството и обзавеждането на спасителната станция.

Устройство и обзавеждане на спасителна станция

1.Командно-свързочен възел:

А. Наблюдателна кула със сенник и ветрозащитни плоскости, сигнална мачта с комплект флагове;

Б. Профилактични табла;

В. Сигнално средство за тревога – сирена, камбана или ракетно устройство;

Г. Свързочни средства – телефон или радиотелефон;

Д. Високоговорително устройство или мегафон;

Е. Бинокъл;

Ж. Хронометър;

З. Термометри за вода и въздух;

И. Дневник за дежурствата и инцидентите;

Й. Справочна литература и документи (схема за определяне района на действие и зоната на спасяване на спасителната станция, таблици със скали за определяне силата на вятъра и степента на вълнението);

К. Резервни комплекти плавници, плаващи знаци, табели, облекло;

Л. Спасителна лодка с гребла – обзаведена според изискванията на Морска Администрация;

М. Спасителен моторен катер – на всеки 10 спасителни поста (обзаведен според изискванията на Морска Администрация);

Н. Хангар за плавателни средства и гориво-смазочни материали;

О. Учебно-тренировъчни средства (манекени за извличане и първа помощ) – по 1 на 10 спасителни поста.

2. Спасителен пост в състава на спасителната станция:

А. Спасително въже;

Б. Профилактично табло;

В. Сигнално средство – свирка, рупор или мегафон;

Г. Спасителна топка с 30 м въже;

Д. Радиотелефон;

Е. Сигнални флагове;

Ж. Сигнална мачта;

З. Наблюдателна вишка със сенник и ветрозащитни плоскости;

И. Спасителна лодка с гребла или извънбордов двигател;

Й. Бинокъл;

К. Комплект ограничителни и означителни плаващи знаци, маркери, табели;

Л. Комплект за гмуркане № 1 (плавници, маска, шнорхел);

М. Термометри за вода и въздух.

3. Медицински пункт / Реанимационен пункт

Наблюдателна кула е съоръжение, построено специално за наблюдение на водната повърхност. Според изискванията на нормативната уредба, всеки плаж с разкрити 5 или повече спасителни поста, трябва да има изградена спасителна станция, снабдена с наблюдателна кула. Съоръжението се състои от фундамент, тяло със стълба и горна част. На горната част се монтират покрив и ветрозащитни плоскости. Височината на кулата няма определен размер, но не трябва да е много висока, защото това смалява вертикалния ъгъл на наблюдение, от който зависи ефективността на наблюдението. В Република България няма приет образец за строеж на наблюдателни кули.

Сирената, камбаната или ракетното устройство са сигнални средства за тревога. Те са предназначени да превръщат постъпващата от спасителните постове информация в съответни сигнали.

Към свързочните средства телефон и радиотелефон с успех може да бъде включен и мобилният телефон (GSM).

Дневникът за дежурствата и инцидентите е основен документ. В него ежедневно се дават данни за натовареността на плажа и водната площ, разпределението на спасителите по постове, метеорологичната обстановка, възникналите инциденти и проведените спасителни акции, тренировъчните занимания и др. Дневникът трябва да дава цялостна картина за дейността на спасителната служба.

При плажове с разкрити над 10 спасителни поста в състава на спасителната станция трябва да бъде включен и моторен спасителен катер . Той има задача да патрулира в охранявания район и в случай на воден инцидент за максимално кратко време да достигне до мястото на произшествието, и да окаже помощ на пострадалите.

Около наблюдателните кули на спасителните станции се поставят табели със схеми на плажната ивица. Поставят се също  табла с означения на: разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.

Табла с означения на международната флагова сигнализация също имат място на територията на спасителната станция.

Спасителната станция се ръководи от началник. Той се назначава от стопанина на водната площ и трябва да е правоспособен воден спасител. Необходимо е да е завършил курс и да притежава документ за старши спасител по водно спасяване. Началникът организира и ръководи дейността на спасителната станция и попълва дневника за дежурствата и инцидентите.

Според държавните изисквания на плажовете които се охраняват с един до пет спасителни поста се разкрива медицинския пункт. Той е третото звено в устройството на спасителната станция. В медицинския пункт работят лекари и медицински сестри, които имат свидетелство за успешно завършен курс по интензивна медицина, издадено от катедрите по анастезиология и реанимация към  висшите медицински училища.

На плажове с дължина на ивицата над 1000 метра се разкрива медицинския реанимационен пункт. В него работят лекари анастезиолози, разполагащи с нужната апаратура, средства за свръзка и транспорт.

Устройството и обзавеждането на медицинските звена, трябва да бъде съобразено с нормативните държавни изисквания.

Необходимо е също да бъде осигурен санитарен транспорт на плажа, с който в случай на нужда, да бъдат извозени пострадалите при воден инцидент, до най-близкото лечебно заведение.

Георги Димитров

Според действащата нормативна уредба, водноспасителните служби по морските плажове трябва да бъдат оборудвани със спасителни лодки с гребла, а на всеки 10 спасителни поста и със спасителен моторен катер. Те трябва да бъдат обзаведени по изискванията на Морска администрация (ИАМА).

Спасителната лодка с гребла трябва да е лека и стабилна, от клас който позволява плаване по морското крайбрежие при вълнение до два бала. Най-голямата дължина на такава лодка е до 3,70 м., най-голямата ширина 1,50 м. Височина на борда в мидела е 0,52 м. Газенето при пълно водоизместване е  0,18 м. Теглото на лодката празна е до 90 кг., а пълното и водоизместване около 0,25 т.

Такава лодка се вкарва лесно в морето, управлява се без проблем и е идеална за спасителна дейност.

Спасителната лодка стои на брега, пред спасителния пост, оборудвана и готова за влизане в спасителна акция. При вкарване на лодката във водата, а също и при изкарването и на брега действащите с нея спасители трябва да внимават, да не предизвикат инцидент, тъй като преминаването и през зоната за спасяване крие опасност за къпещите се в нея граждани.

Спасителният моторен катер може да бъде от всякакъв вид. Двигателят му трябва да е мощен, бензинов, като за предпочитане е да е извънбордов. Подвижността на извънбордовия двигател около хоризонталната ос дава възможност той да бъде повдиган целия при плитко дъно и дори да бъде изтеглян на брега без опасност от повреждане на винта. Мощността на двигателя трябва да е съобразена с конструкцията на катера и с разпределението на тежестта в плавателния съд.

Спасителният моторен катер трябва да да бъде оборудван освен по изискванията на Морска администрация (ИАМА) е със специални спасителни средства.

Катерът стой закотвен в морето, в коридора на полигона за водни услуги или на друго подходящо място и при забелязване на воден инцидент или при подаване на сигнал от брега, действа според конкретната ситуация.

Наредбата за компетентност на морските лица в Република България гласи, че „кораб” е всеки самоходен или несамоходен кораб или плавателно съоръжение от какъвто и да е тип, предназначени за плаване по море, независимо от знамето, под което плава, и което се използва за извършване на една или няколко от следните дейности: превоз на товари, превоз на пътници и багажи; влачене на кораби; извършване на морски услуги и други помощни операции; риболов; експлоатация на други морски богатства, както и други стопански дейности.

Съгласно цитираната по горе наредба, спасителите, които управляват гребни плавателни средства или дежурни моторни катери трябва да имат съответна правоспособност  за водач на плавателен съд до 20 бруто тона по море.

В последните години голяма популярност добиха т.н. водни джетове. Използването им за водноспасителна дейност не е регламентирано към настоящият момент. Въпреки това, те имат място в оборудването на водноспасителните служби по плажовете. Задължително условие обаче, е влизането им в морето да става през специален коридор. Джетът стои закотвен в коридора и при забелязване на воден инцидент спасителят от най-близкият кост влиза с него във водата и се отправя към мястото на произшествието.