Водно спасяване / Vodno spasiavane /

www.vsekiden.com

Спасителите нямат власт над нарушителите, трябва да има плажна полиция

Г-н Силов, искате създаването на плажна полиция. Ще има ли такава?

Въпросът е поставян от 40-50 години. Решение няма и няма да има скоро. Миналата година Националната комисия по водно спасяване постави официално въпроса пред МВР. И имаме официален отговор – на този етап не може въобще да се мисли за плажна полиция. Казват ни, че при инцидент трябва да се обаждаме и да искаме помощ по нормалния ред. Плажната полиция е нещо, което е абсолютно необходимо и из цял свят се прави. По-рано на всеки плаж у нас имаше милиционер, който отговаряше за случващото се на плажа, координираше се със спасителите и се намесваше на място. Сега обаче няма такова нещо, отрязаха парите.

Защо е толкова необходима плажната полиция?

Спасителите нямат никакви юридически правомощия и сила да се справят с проблемите. Много често се налага да решават казуси, които не са в тяхната компетенция и власт. Затова трябва да има овластен човек, тъй като много често се стига и до побой над спасители. Курортистите не спазват указанията на Водно-спасителната служба, които са задължителни. Като отидат на плаж и казват – аз отговарям за себе си. Не си дават сметка, че са на обществено място, където има задължения – не трябва да се влиза във водата при червен флаг или с помощни средства, защото е опасно. Но това не се спазва.

Колко често се налага да викате полиция по плажовете?

Много често се налага. Много често също спасителите предпочитат да не викат полиция, тъй като полицаите идват след като всичко е свършило. Това са хиляди хора и винаги възникват някакви инциденти.

За какви инциденти по-точно говорим?

Има случаи, в които курортистите не изпълняват указанията на спасителите и влизат в морето, налитат на бой, когато им се направят забележки. А спасителите нямат юридическа власт да спрат един такъв човек.

Правили ли сте сметка, колко полицаи са ви нужни във вашия регион?

Сметка може да се направи, когато има някакво отношение към този проблем за решаване. А такова отношение няма. Лошото е, че в близките години това няма да се реши. Ние имаме и други проблеми. Трябва концесионерите да си назначат необходимия брой спасители и да не ги занимават с несвойствени дейности.

Какви например?

Нашите спасители ги обръщат на всякакви. На басейните поливат цветята, копаят, косят трева. Косиш тревата и наблюдаваш с другото око басейна. На плажовете ги карат да се занимават с друга дейност. Назначават се нетрудоспособни хора. Големите проблеми са на по-малките плажове, с големите се справяме добре, в нашата област те са оборудвани както трябва. Но няма икономически интерес да се охраняват плажовете, а именно те са много посещавани от хората. Слагат една табела „Неохраняван плаж“ и като дойдат чуждите туристи на нашите прекрасни плажове виждат една табела, на която пише “Къпането забранено”.

Как стоят нещата в другите страни?

Навсякъде в нормалните страни има плажна полиция, а водното спасяване е или към полиция, или към пожарна, или към гражданска защита. Това са държавни организации, които имат своите права и там проблеми няма. В САЩ например, спасителите са като сътрудници към полицията и при всяко обаждане пристига полицейска кола и нарушителите си плащат глобите на място. А при нас като се обадим на полицията ни отговарят, че няма свободни коли или идват на другия ден да ни питат какво е станало.

Агенция „Фокус“

Варна. Вече е сформирана комисията, която ще одобрява дейността на басейните за тази година, съобщи за радио „Фокус” – Варна Лаврентий Силов, председател на Водноспасителната служба към БЧК – Варна. Той уточни, че вече е пристигнала заповедта от кмета на Варна Кирил Йорданов и съвсем скоро ще бъде излъчен представител на БЧК, който ще участва в комисията. По закон собствениците на водните съоръжения имат право да ги пускат в експлоатация, след като получат разрешително от комисията. От началото на този месец тече срокът, в който ще се приемат заявления за експлоатацията на плажове и басейни. Силов добави, че информацията, с която разполага към момента е, че около 13 плажа по всяка вероятност тази година ще останат без охрана, като има някакъв шанс два-три от тях да бъдат отдадени в последния момент на концесия. Останалите обаче ще останат неохраняеми, като ще има поставени табели на няколко езика. „Туристите идват да видят прекрасното ни море и красивите ни плажове, а ще видят по една табела”, коментира още специалистът. Силов добави, че окончателно ще стане ясно колко са неохраняемите плажове след 21 май, когато областният съвет ще има окончателни данни за това колко ще се плажовете, които ще се охраняват. Към момента има информация, че 22 плажа пък са отдадени на концесия. През миналия сезон неохраняемите плажове в района на Варна бяха общо 23, от които 13 – в града.
По отношение на басейните директорът на Водноспасителната служба коментира, че по последни данни, водните съоръжения в хотели в града и курортите са над 230. Повече от половината се намират в курорта „Златни пясъци” – около 140.
Лаврентий Силов заяви, че в края на месеца ще се сформира екип на БЧК, който ще направи проверки на плажовете във Варна. Според него обаче тези проверки си остават само за Червения кръст, тъй като никой не се интересува от тях.
Сред мероприятията, които предстоят тази година председателят на Водноспасителната служба във Варна заяви, че в предпоследната седмица на юли ще се проведе станалата вече традиционна седмица на водното спасяване.
Десислава Стоянова

Отново е забранено къпането в река Дунав, кметът на Русе издаде заповед.

Кметът на Община Русе инж. Божидар Йотов издаде заповед на основание чл. 44, ал. 2, във връзка с чл. 44, aл. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 4 от Наредба за водно спасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с Постановление № 182 на МС от 1996 г.
С нея кметът нарежда:
1. Определям следните места за плажове и къпане на територията на Община Русе:
За град Русе:
- Открит плувен басейн „ НОРД ГРУП ” АД в Парка на Младежта;
- Открит плувен басейн „Спортен клуб Олимпия ” – ж.к “Дружба З”,
- ул. „Илинден № 11;
- Открит плувен басейн – „ВВС – Лукс” ЕООД – Мотел „ Рай” местност Русофилите;
- Открит плувен басейн Люляк – ЕТ ”ФОКС – 99 – Иван Димитров ” – Западен парк, хижа Явор;
- Открити плувни басейни – 2 броя към почивна база на „ИЗОМА – РУСЕ” ЕООД – Западен парк – хижа Приста;
- Открит плувен басейн „ДСВ” ЕООД, ж.к. „Родина”, ул. „Чипровци”, СК „Дунав”;
- Открит плувен басейн ДЗЗД „ИДЕА”, ул. „Цветница” № 6, СК „Локомотив”;
- Открит плувен басейн „ЕКОНТ КЛУБ” ООД, кв. Образцов чифлик;
- Открит плувен басейн „АНИ ГАБИ 2004” ЕООД , кв. ДЗС;
- Закрит плувен басейн към „Спарки” АД – РУСЕ, ул. „Розова долина ” № 1;
- Закрит плувен басейн в х-л „ Бистра и Галина ” ЕООД;
- Закрит плувен басейн към ПГРКК – пл. “Левски” № 1;
- Закрит плувен басейн към „Спортно училище” – Майор Узунов – ул. ”Проф. Димитров Баларев” № 1;
- Закрит плувен басейн към „БУЛСТАРС” ЕООД – ул. „Добри Немиров” 1-3
- Закрит плувен басейн към ЦДГ „Слънце”- жк. „Възраждане”, ул. ”Шейново” № 14 – за ведомствено ползване;
- Закрит плувен басейн към ЦДГ „Пролет”- ул. ”Котовск” № 6 – за ведомствено ползване;
- Закрит плувен басейн към ЦДГ „Здравец”- ул. ”Захари Стоянов” № 36 – за ведомствено ползване;
- Закрит плувен басейн към ЦДГ „Русалка”- ул. ”Чипровци” № 13А – за ведомствено ползване;

1.2 За Община Русе
- Открит плувен басейн в с. Ново село „АЙ – СИ – М – ГРУП” ООД , ул. „Чавдар Войвода” № 1;
- Открит плувен басейн в с. Червена вода ЕТ „ДЕЛТА-РУМЯНА РОБЕВА ”– ул. „Витоша ” № 36.

2. Забранявам къпането в езерото в местността “Лесопарк Липник”, както и в неохраняеми басейни, открити канали, язовири и по поречието на река Дунав.
3. Забранявам къпането по поречието на река Лом и в района на Лимана.
4. Задължавам кметовете на населените места да осигурят безопасността на откритите канали, изкопите и микроязовирите, разположени на територията на кметството.
5. През летния сезон от 1 май до 30 октомври стопаните на водните площи по чл. 9, ал. 1 от Наредба за водно спасителната дейност и обезопасяването на водните площи да поставят забранителни, предупредителни и информационни знаци, посочени в приложение № 1 от наредбата.
6. Собствениците или наемателите на басейни на територията на Община – Русе да осигурят обзавеждането и поддържането на санитарния режим със съответния медицински персонал и спасителни постове в определените за къпане места.
7. Общинският комитет на БЧК и лечебните заведения на територията на Община – Русе да оказват съдействие при осигуряването на спасителни и медицински специалисти.
8. Собствениците или наемателите на басейни да осигурят редовното им пълнене с вода, за да се създаде възможност за ползването им през целия сезон от населението.
9. Собствениците на вили и бази за отдих на бреговата ивица на река Дунав да поставят забранителни знаци за къпане и ограничения на терена си.
10. Спортните клубове, развиващи спортно-тренировъчна дейност във водните площи на Лесопарк „Липник” и река Дунав да предприемат необходимите мерки за обезопасяване на принадлежащите им лодки и катери.
11. Нарушенията се установяват с актове от длъжностни лица, определени от кмета на Община Русе.
12. Просветно-профилактичната дейност по водното спасяване сред населението на град Русе и кметствата да се осъществява от Общинския комитет на БЧК.
13. Забранявам търговските дружества, извършващи драгажна дейност, да дълбаят и нарушават крайбрежното дъно в районите, определени за плажове и къпане по река Дунав.
14. Задължават се гражданите да спазват заповедта и установения ред за къпане във водните площи и да оказват съдействие при предотвратяване на нещастни случаи.

Контрол по изпълнението на заповедта се възлага на кметовете на кметства, ОД на МВР – гр. Русе, Районната здравна инспекция и Държавна морска администрация-Русе.

Източник:  RuseNEWS.eu http://www.rusenews.eu/news/

В България всяка година от удавяне  загиват около 160 човека, като близо 30% от тях са деца до 17 г. По-големият брой удавяния, 75 – 80 %, стават във водоеми във вътрешността на страната или на морски плажове, които не се охраняват от спасители.

Каква е ситуацията в Русия, най-голямата по територия страна в света?

Към края на миналата 2010 година броят на официално регистрираните водни произшествия е 8514, а на загиналите във водни обекти е 7153 човека. Броят на удавените е с 677 души по-голям от 2009 година или се е увеличил с над 10 %.

Основна причина за удавянията е била къпането в необорудвани за целта неохраняеми обекти.

В Русия има тенденция подобна на България, вместо водните обекти да се приспособяват за къпане и плуване, да се забранява къпането в тях. В последните години целенасочено се закриват плажове с оглед нерентабилността им от икономическа и финансова гледна точка и ако през 2006 г. е имало 4545 работещи плажа, то 4 години по-късно са били значително по-малко – 2942.

Руснаците, подобно на българите не се съобразяват с табелите забраняващи къпането и продължават да се къпят в неохраняеми водни обекти, тъй като броят на охраняемите плажове намалява.

По данни на Държавната инспекция за маломерни водни съдове в предходната 2009 г. загиналите във водни обекти са 6476 човека, от тях 2733 са се удавили по време на къпане, а 1903 след употреба на алкохол. Има и 104 случая на фатален край, свързани с експлоатация на водни съдове.

Георги Димитров

Позлвана информация:

http://www.redcross.bg/activities/activities3/vodno4.html

http://news.mail.ru/incident/4705979/

Зима е. На вън е студ. Стоя на топло в къщи и си мисля за лятото… за морето… за плажовете… за обезопасяването им…

Дали политиката на българската държава относно отдаването на черноморските плажове на концесия е правилна, не се наемам да взема отношение. Въпросът с обезопасяването им обаче, определено не е решен по най-добрия начин.

Съгласно нормативната уредба обезопасяването на водната площ се извършва от стопанина на плажа (концесионера). Това е институцията, която на практика се занимава с организирането и обезпечаването на водноспасителната дейност на плажа.

Какво обаче, разбира концесионерът от водно спасяване? В повечето случаи отговорът на този въпрос е нищо не разбира.

Голяма част от концесионерите до деня преди да станат такива са се занимавали основно с търговска дейност. Те са абсолютно некомпетентни в областта на водно спасителната дейност и в повечето случаи не го крият.

Държавата е предвидила некомпетентността на стопаните на плажовете (концесионерите) да бъде коригирана с назначаването на всеки плаж на “Старши спасител”, като ръководител на спасителите или спасителната станция.

Дейността на водноспасителната служба се организира и ръководи от началник, определен от стопанина на водната площ. Той може да бъде само правоспособен спасител, завършил курс и притежаващ документ за “Старши спасител”, пише в Наредбата.

Че на много плажове това не се случва е известно на всички. В повечето случаи ръководителят е верен на концесионера човек, който има претенции, че разбира и от водно спасяване. Той се доверява на някой от спасителите с повече опит и се консултира с него, а резултатът е, че организацията на водноспасителната дейност на плажа няма нищо общо с тази описана в нормативната уредба.

Какво обаче, представлява т.н. “Старши спасител” и как се става такъв?

Курсовете за квалификационна степен “Старши спасител” се организират от дирекция “ВСС” към секретариата на НС на БЧК. Условията за участие в такъв курс са:

- кандидатите да имат стаж, най-малко 10 месеца за последните 5 години преди курса, като “Воден спасител на открити водни площи и море”, или 20 месеца като “Воден спасител на плувни басейни и водни паркове”;

- да представят препоръка от работодател;

- да представят препоръка от областните структури на БЧК по местоживеене;

- да имат завършено средно образование;

- да представят индивидуална застраховка “Злополука” за времетраенето на курса.

Кандидатите за курс, за квалификационна степен “Старши спасител” се приемат без приемен изпит след представяне на изброените документи. Курсът трае няколко дни и преминалите го получават свидетелство за квалификационната степен, издадено от дирекция “ВСС” към Секретариата на НС на БЧК.

Погледнете критериите за участие в този курс. Само първият критерий има истинска стойност свързана с квалификацията на воден спасител. Останалите четири са абсолютно формални.

Трябва да се зададат и редица въпроси относно този курс. Какво точно се изучава в него? Кои са лекторите на курса? Били ли са лекторите някога ръководители на водноспасителна служба на морски плаж? Това ли са правилните критерии за подбор на курсисти?

Дефакто след изкаран курс за“Старши спасител”, съответното лице придобива документ за такъв. Колко обаче, то е компетентно по обезопасяването на конкретен морски плаж и би ли могло да убеди съответния концесионер как точно да се извърши това е друг въпрос. В чести случаи то се явява един послушник на концесионера, който притежава документ и може да бъде поставено на топа на устата при една евентуална проверка. Обезопасяването на плажа обаче, концесионерът извършва както си реши, като безопасността на гражданите остава на заден план.

Така стигаме до следният извод: ако приемем тезата, че концесионерът не е компетентен по въпросите на водното спасяване, то ръководещият водноспасителната служба на плажа “Старши спасител”  има документ за такъв, но компетентността му е спорна.

И така, остават водните спасители. Всичко се струпва на техен гръб. Те правят това което могат, но лошата организация на водноспасителната дейност, която е създадена на плажа им създава допълнителни трудности в нелеката работа.

Съществуват обаче и по-лоши опции: спасителите да са по-малко от нужния брой или въобще да ги няма, плажа да е обезопасен с табели забраняващи къпането или да е неохраняем, водните атракции да са опасни за плажуващите (много често срещан вариант) и т.н. Има и плажове без стопани (абсурд!), които са абсолютно необезопасени.

Абсолютно недопустимо е като се има в предвид, че активния летен сезон по Черноморието е два – три месеца, да има неохраняеми плажни ивици, както и да се подлага на риск живота на плажуващите на охраняемите. Гоненето на по-големи печалби от страна на стопаните на плажове и слабият контрол от страна на държавата създават опасност за живота и здравето на гражданите посещаващи тези места.

Толкова ли много плажни ивици по морето има Република България, та не може да ги обезопаси?

Дали избраният модел за обезопасяване на плажовете е правилен?

Георги Димитров

„Господин Грах се надигна, изкашля се, изпъчи важно гърдите си и зачете:

— Долуподписаните Череша първа и Череша втора смятат, че бидейки собственички на въздуха, трябва да бъдат признати и за собственички на дъжда. Затова те искат от всички граждани да им заплащат в бъдеще такса, възлизаща на сто лири за обикновен валеж, на двеста лири за буря с гръмотевици и светкавици, на триста лири за снеговалеж и на четиристотин лири за градушка.“ (из „Приключенията на Лукчо“)

Допускам, че може и да ви е интересно категоричното мнение на един воден спасител (моя милост) с 15-годишен спасителски стаж по въпроса – и то е: „Не трябва да се забранява къпането и плуването в язовирите!”

Благовидният предтекст, мотивиращ въпросната забрана е целта да бъде намален броя на удавените. Тъй като обаче броят на удавените е много по-малък от броя на загиналите при пътно-транспортни произшествия, би следвало първо да се забрани движението на МПС-та по пътищата (а евентуално и на пешеходците), и едва след това да се забранява къпането и плуването в необезопасените водоеми. Впрочем удавяния, макар и по-малко на брой, стават и в обезопасените с водни спасители водни площи и ако приемем безропотно логиката, че забраната за къпане е начина да бъдат предотвратени инцидентите, би трябвало тя да бъде наложена и там.
Е да, ама тук вече става въпрос и за бизнесинтереси. Хе-хе! И вече логиката на антилогиката си е съвсем в реда на нещата.

Продължим ли обаче да мерим с един аршин обектите от заобикалящия ни свят, би трябвало да споменем, че трябва да се забрани къпането и по цялото Черноморие извън охраняемата зона. Аз си спомням и за едно момче, което загина докато береше липов цвят. Ще трябва значи да се забрани и брането на липа. А вероятно и на череши. И т.н. „Светът е опасно място”, както знаем от холивудските филми, … „но няма къде да се скриеш”, е забелязъл пък Солженицин.

Така че борбата с удавянията не би трябвало да се води чрез забрани за къпане и плуване. Даже напротив. Противно на някои популярни (и грешни) клишета, фактите са доказали отдавна „че удавянията стават най-често сред незнаещите или слабознаещите да плуват.” (из „Ръководство за водния спасител”, 1988 г.)
А най-доброто средство срещу удавянията си остава овладяването на плувни умения в колкото се може по-голяма степен. Това означава целогодишно поддържане на добра кондиция, чрез редовно закаляване и спорт, включително плуване. Тоя е правилния начин за намаляване броя на удавените, а така също и на броя на инфарктите и инсултите – една друга и много голяма опасност от света в който живеем.

Практиката да се забранява къпането в язовирите си я имаше още в комунистическо време. Забраните и тогава масово не се спазваха. Има обаче две много съществени различия между „тогава” и „сега”.
1. Качеството на водно-спасителната дейност в България през комунизма беше високо. Днес то е крайно незадоволително. Аз да ви кажа, имах един колега на Слънчев бряг, който не знаеше да плува (ама хич!) и си признаваше, че има страхова невроза от водата. Това означава, че обезопасените водни площи наподобяват необезопасените и следователно къпането в тях трябва да бъде забранено.
2. Цената на билет за градския басейн през времето на комунизма беше доста символична. За разлика от днес. Така че забраната за къпане в язовира означава забрана за къпане и плуване въобще. При това за болшинството българи. Включително подрастващи, средното плувно ниво на които ще остане ниско. Като това на днешните спасители. И те ще се давят при всеки удобен случай. Или ще умират от инфаркти още от най-ранна възраст. Те ще стават пияници и наркомани, защото това им се позволява. И няма да плуват през лятото, защото това им се забранява.

Какво да се прави?
Каквото се прави и с движението на пешеходци, велосипедисти и водачи на МПС – да се усвояват знания и умения още от най-ранна възраст.
Ако целогодишно само един учебен час седмично от програмата, и в началните и в средните училища, бъде посветен на къпането и плуването – това хич не е малко.
Ако през лятото се провеждат практически курсове не само в басейните, но и в язовирите.
Ако от телевизора ни натрапват по-малко реклами на Кока-кола за сметка на някакъв кратък животоспасяващ водно-спасителен минимум.
Ако на язовира ни посреща не табела със забрана за къпане, а схема на опасните и относително безопасните места за къпане, характерни за конкретния язовир, както и табела с основните правила при къпане плюс начините за оказване на помощ от намиращите се наоколо.
Ако най-накрая се назначи за пазач на язовира правоспособен спасител, ако се организира и обозначи къпално място, както и времето, през което то се охранява.

Ако, ако, ако! На мен ми е ясно, че всичко това няма да стане докато не се смени политическата система. Какво изобщо му пречеше (на това) та то до сега не е станало? Водното ли спасяване измислих току-що? Та аз можех да подкрепя думите си и с още цитати от Ръководството за воден спасител. Днешната обществена организация е такава, че върхушката печели не от това, че обществото е здраво, а от това че е болно. Върхушката, която с едната ръка съдейства за разрастването на пазара на наркотици, а с другата, чрез фармацевтичните си компании ни лекува. От това падат пари. Т.е. преразпределя се власт в полза на статуквото.
Но и нещо друго става. Елитът на власт не е реален елит. Т.е. царят е гол. За да задържи властта в ръцете си, той подтиска развитието на цялото общество. Слабият човек (физически и умствено) е и слаб конкурент. В името на собственото си оцеляване, върхушката унищожава обществото. Това криза ли е? Да, точно това е кризата.

Автор: bgman13

Източник: http://noviniteb.com/index.php?newsid=4447

Ахтопол – плажа… лятото…

Факт е, че голяма част от гражданите посещаващи Черноморското крайбрежие през лятото не познават нормативната уредба регламентираща водноспасителната дейност и обезопасяването на плажовете. Непознаването на законите не ги освобождава от отговорност, но води до възникване на множество конфликтни ситуации, потърпевши от които са водните спасители, работещи на плажа.

Основна вина за възникване на тези ситуации имат концесионерите на плажове. Те са тези, които организират реда в концесионните си територии и от това как го правят зависи и ще има ли такъв. Една част от концесионерите, за съжаление не малка, се интересуват единствено от това как да изкарат по-голяма печалба. Инвестициите които те правят са основно в дейностите, които носят приходи.

Има втори тип стопани на плажове. За тях плажа, който стопанисват е голяма хапка – нямат реални финансови възможности и кадрови потенциал да го стопанисват.

Третият тип концесионери (на тях трябва да се поклоним и да свалим шапка), за съжаление най-малочисленият са тези които се опитват да създадат възможно най-добрата организация за работа на плажа.

Какво би трябвало да се направи на един плаж относно водното спасяване, за да се гарантира ред и законност на плажа?

Водното спасяване е разходна част. Необходимо е предварително да се направи разчет и да бъдат осигурени финансовите средства, които са необходими, за да бъде закупен спасителен инвентар според нормативните изисквания, да бъдат направени достатъчно на брой табели и да бъдат наети водни спасители.

Спасителният инвентар, който е необходим е описан в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. При липса на такъв, водните спасители може да не са достатъчно ефективни и да се достигне до воден инцидент с фатален край.

Що се отнася до реда на плажа (не само този който касае водноспасителната дейност), той се описва на табели, които се поставят на входните места на плажа.

Поставят се табели със схеми на плажната ивица, табла с означения на: разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ… телефон 112; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.

Задълженията на гражданите, ползващи водните площи, също трябва да бъдат изписани на табели и поставени на подходящи места. Табелите трябва да са изработени от устойчиви на атмосферните условия материали. Техните размери са свързани с големината на текста, изписан върху тях.

Поставят се и табели с текст, регламентиращ къпането на организирани детски групи (често срещана конфликтна ситуация).

На всеки спасителен пост се поставя табела с подробни указания за флаговата сигнализация, изписана по възможност на няколко езика, особено важно за плажове посещавани от чуждестранни туристи.

Приготвят се и необходимия за плажа брой предупредителни и забраняващи къпането табели.

Наемането на достатъчно качествени спасители е важно условие за безопасността на един плаж. За да са те ефективни, трябва да бъдат поне по двама на спасителен пост, а постовете трябва да са разположени максимум на 100 метра един от друг. Спасителите трябва да се занимават само с преките си служебни задължения, които са: наблюдение на поверената им водна площ, превенция сред посетителите на плажа и предприемане на спасителни акции. Факт е, че на много плажове това не се случва.

Някои концесионери възлагат на спасителите извършването на нерегламентирани дейности, които ги отклоняват от преките им служебни задължения. Други, целенасочено търсят и назначават на работа като водни спасители такива, със зависимост към алкохол, дрога и др., като целта е понеже са взети на работа, да бъдат благодарни, да правят компромиси със служебните си задължения и да работят за по ниско заплащане, или да не им бъде изплатена последната заплата с мотив… алкохола или дрогата.

Концесионерите на плажове целенасочено се стремят да принизят работата на водните спасители, като ги поставят в конфликтни ситуации с посещаващи плажа граждани. Същите могат да бъдат избегнати с описаните по-горе табели.

Гражданите посещаващи плажа, трябва да спазват разпорежданията на водноспасителната служба, тъй като това гарантира тяхната безопасност.

Георги Димитров

От 15 години по нашето Черноморско крайбрежие може да бъде срещнато жълто-червеното знаме. То е част от водноспасителната флагова сигнализация, но факт е, че много спасители не знаят какво точно означава, да не говорим за гражданите посещаващи плажа.

Произходът на този флаг идва от Австралия. По плажовете там, през далечната 1935 година са въведени червени и жълти знамена (червеното отгоре), като цветовете са разделени по диагонал, а не хоризонтално. По-късно се извършва промяна и цветовете се разделят по хоризонтала. В Австралия този флаг означава, че ивицата се охранява от водни спасители – „lifeguards on duty”. Поставя се на спасителните постове.

Този флаг е включен в международната флагова сигнализация за обезопасяване на водните площи.

До 1996 г. в България действа флагова сигнализация с бял, червен и черен флаг.. С наредба от същата година се извършва промяна. Въведена е международната флагова сигнализация. Записаното в наредбата по повод червено-жълтото знаме гласи: „Червено и жълто знаме (червеното отгоре) – наблюдавана зона между двата флага”. Този текст е доста произволно написан и позволява тълкуване.

Как би могло да бъде тълкуван този текст и съответно използван?

На големи открити плажове съществува вероятност всички спасителни постове да работят на един и същ флаг. Ако флагът е червен е забранено къпането, в този конкретен случай на целия плаж. Хората обаче, искат да влязат във водата, те са дошли за това, а е забранено. В такава ситуация водноспасителната служба на плажа разкрива място за къпане на гражданите. Избира се участък пред един или два спасителни поста, където се прецени, че вълнението е най-слабо. Този участък се подсилва със спасители и се разрешава къпането там, с повишено внимание, както от страна на спасителите, така и от страна на гражданите. На спасителните постове (пост) в чиято акватория става къпането се поставя червено и жълто знаме.

Аз съм виждал това да се прави. В същност вместо червено и жълто знаме, трябва да се постави обикновеното жълто знаме.

В последствие водноспасителната служба на БЧК въведе жълто-червеното знаме (диагонално разположени цветове), като означение за „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”. От там, трактовки много. Местата на цветовете се променят, а текстът се видоизменя така както му изнася на този който прави знамената и съответно табелите.

Жълто и червено знаме – начало и край на максимално обезопасена плажна ивица

Последната версия по темата е отново на водноспасителната служба на БЧК. Според тях червено–жълто знаме (червеното отгоре) с хоризонтално разположени цветове означава „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”.

Би било добре в новата наредба, ако някога все пак бъде въведена такава, да бъде точно фиксирано какво представлява на външен вид червено–жълтият флаг и какво точно означава, както и къде се поставя.

Георги Димитров

Радио „Фокус“ – Бургас“

Бургас. Днес приключва официално сезонът на плаж Бургас – север. Тази година спасителите на плажа завършват сезона без допуснат фатален инцидент, който да коства човешки живот. Това каза за радио „Фокус”- Бургас Николай Иванов, началник на водноспасителната служба на плажа и съпредседател на Асоциацията по водно спасяване.

От водноспасителната служба отчитат също така и намаляване на инцидентите. Според Иванов в сравнение с предходни години близо два пъти са намалели инцидентите на плажа, като тази година около стотина са били случаите в които е била необходима намесата на бургаските водни гардове. Спасителите дори са помогнали да върнат към живот чешка туристка, която е пострадала в неохранямаета зона на централния плаж, който тази година остана без концесионер и стопанин. „Единственото, което се надяваме да стане за следващата година е да бъдат дадени повече правомощия на спасителите , за да може да се налагат санкции на хората, които не спазват наредбата за водно спасяване”, каза Иванов. По думите му и това лято именно невслушването в препоръките на спасителите, както и неспазването на правилата за безопасно къпане е бил техният най- голям проблем. От асоциацията на водните спасители продължават да настояват за законови и нормативни промени относно стопанисването на плажовете и водното спасяване. „Нашият проект за тези промени е готов от две години, но тъй като сме млада и по- неизвестна асоциация, от БЧК поеха инициативата и мисля ,че вече са внесли в Министерство на здравеопазването проектозакон, който е подобен на нашият. Надавам се на тях като на по-силна институция да им обърнат внимание и да се приеме нова наредба за следващата година” , каза Иванов. Той посочи, че освен повече правомощия се нуждаят от промени в изискванията относно оборудването на постовете. Например спасителите на бургаския плаж север работят с буйове, а те пък не фигурират в наредбата, тъй като тя е стара. „Необходимо е да имаме маски за обдишване и ръкавици. Все пак в 21 век сме, а спасителите обдишват „уста в уста”, а знаете колко и различни болести има”, допълни Иванов.
Катя Николова