Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Сайт за спасители, проблеми и въпроси свързани с водното спасяване по Черноморското крайбрежие и плажовете

Без плаж на море

Публикувано от Жоро & Жоро на 30.09.2010

Вестник Десант

Тази върволица от кръчми и кебапчийници е разположена върху пясъка на бургаския плаж в разрез с изискванията на закона... Снимка Николай Недев

Държавните институции са неспособни да се справят със стопанисването на плажовете. Своеволията на самозабравили се бизнесмени по морето продължиха и тази година, въпреки заканите на новото правителство, че ще внесе ред в държавата. Това са основните констатации след поредния летен туристически сезон у нас.

В резултат местни политици по морето отново заговориха за прехвърлянето на плажовете изцяло в компетенцията на общините. В момента отговорности по контрола на бреговата ивица имат и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), и областните администрации, и общините, което води до институционален хаос, от което неуморните остапбендеровци на прехода продължават да се възползват в пълна степен.

25 са плажовете, до които гражданите нямат свободен достъп, въпреки повелите на конституцията и законите, касаещи морското крайбрежие. Това установи проверка на МРРБ в края на лято 2010.

Сред тях са местностите „Русалка” и „Градина”, също вилите „Чайка” до Балчик, плажът „НСА” в Равда, както и къмпингите „Ахелой” и „Делфин”. (Против правилата е дори ограничаването на подстъпите до централния бургаски плаж преди и по време на нашумелия музикален фестивал “Spirit of Burgas”, но това е друга тема).

Причина за беззаконието е, че държавата е продала на частници пътя до тези плажове. Те пък от своя страна или не пускат да се преминава през техните имоти, или искат такса за „услугата“.

Правителството на ГЕРБ наскоро смело оповести и разрешение на проблема. Зам. министърът на регионалното развитие Екатерина Захариева обяви, че имало два варианта. Първият е държавата наново да изкупи земята, която е продала на частните собственици. А вторият е да се изградят алтернативни пътища до плажните ивици. Както можем да се досетим – и в двата случая това ще струва твърде много средства на данъкоплатеца. Зам. министър Захариева дори ни подготви психически, като заяви, че става въпрос за терени на първа линия до морето и следователно отчуждаването нямало да бъде евтино. Да не говорим за строителството на нови пътища, което, както е известно, е изключително скъпо удоволствие.

Друг проблем за поредна година се оказаха незаконните преместваеми обекти, нароили се по българските плажове. Фирмите, получили право да стопанисват заведения на пясъка, често ползват пространство, десет пъти повече от разрешеното. Особено фрапиращи са случаите по бургаския плаж, където кръчми и кебапчийници масово поставят допълнителни дървени скари с маси и столове с обща площ от 400-500 кв. м, при разрешени 40 кв. м. на обект. По закон заетото от временните постройки пространство не може да надвишава 1 % от площта на целия плаж, но в Бургас тази норма е превишена неколкократно. Въпреки това всяка година продължава да се повтаря една и съща ситуация. Местни медии сигнализират общинската администрация за безобразията, а тя влиза „в процедури“, които така и не приключват до края на лятото, тъй като собствениците на заведения или обжалват до дупка, или общинарите чакат безкрайно някакви указания и уточнения от МРРБ, тъй като държавата е собственик на плажовете.

Управителят на СКАТ и бургаски общински съветник Валери Симеонов изрази недоумението си от това по време на дискусия в комисията по устройство на територията към местния парламент. „Просто си правят, каквото си искат. Това е вече трета година. Нужно е своевременно да се вземат мерки, да се реагира по-бързо, а не така мудно“, упрекна той главния архитект на общината Веселина Илиева.

В борбата между институциите се намесват и областните управители, на които регионалният министър има практика да делегира част от правата по управлението на концесиите и на плажовете като цяло. Когато обаче трябва да се дават строителни разрешения, се оказва, че собствениците на заведения трябва да се обръщат отново към регионалното министерство, което допълнително допринася за хаоса по българските плажове. А в „мътните води“, знае се, най-добре плуват „хищните риби“, които пак се оказват с едни гърди напред пред институциите. „Ако областна администрация си е на мястото, ще санкционира нарушителите“, упрекна Симеонов областният управител на Бургас.

...за разлика от огромната „Копакабана“ в Рио де Жанейро, където нямало нито едно подобно заведение

Независимите в крайморския град са категорични, че прехвърлянето на топката между държавата и общинските администрации е крайно време да бъде преустановено, като един от начините за това бил плажовете просто да преминат под управление на общините. Те недоумяват защо изобщо се дава разрешение да се поставят каквито и да било заведения на пясъка, давайки пример със световно известните плажове „Копакабана” в Рио де Жанейро и „Оушън Бийч” в Сан Франциско, по чиито протежения от десетки километри нямало нито един такъв обект.

Особено показателна е безумната ситуация, която се случи това лято с централния плаж на Бургас. Държавата не успя да намери концесионер, а общината се оказа, че няма право да поддържа района и че дори може да бъде глобена, ако си позволи да го направи. Отговорните институции – МРРБ и областен управител, обаче не наеха спасители и оставиха плажа без реален контрол. Това е и обичайната практика – държавните органи считат, че отговорността им приключва с поставянето на няколко забранителни табели. А безстопанствеността понякога има и фатални последици. Може би заради това и преди няколко дни точно на централния плаж в Бургас изплува трупа на удавила се жена.

Един от най-популярните политически принципи в ЕС е този на т. нар. субсидиарност. Това означава проблемите да се разрешават от най-ниското възможно институционално ниво, което може да справи с тях. В този контекст, изглежда съвсем естествено общините да получат право да стопанисват българските плажове. Те просто са много по-наясно с това, което реално се случва в тяхната отговорна територия и могат да бъдат много по-адекватни от държавния център, отдалечен на 350-400 км. от морето.

Автор : Лъчезар Лисицов, lisicov@desant.net

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

Позиция на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно бъдещето на плажовете

Публикувано от Жоро & Жоро на 17.09.2010

Позицията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е, че дюните трябва отново да влязат в територията на морските плажове, след като през 2008 г. те бяха извадени от там. Това заяви заместник-министърът на регионалното развитие Екатерина Захариева, цитирана от БТА.
Тя представи основните промени в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, по които все още работи междуведомствена работна група. Предложенията за промени в закона ще бъдат внесени в Министерския съвет до края на ноември. „Целта е да се спре с продажбата на дюните и застрояването им, както и да е ясно кой отговаря за тяхното стопанисване”, посочи Захариева.
Другите плажове, които са във фокуса на вниманието на министерството, са плажовете в резервати и защитени територии. Захариева съобщи, че според МОСВ трябва да се забрани всякаква дейност върху тях. Трябва да има свободен достъп до тях, водно спасяване, но не следва там да се поставят преместваеми обекти и други съоръжения, които замърсяват плажовете.
Един от най-съществените проблеми, констатирани от министерството още миналата година, по който вече се работи, е свободният достъп до 25 плажа,
оградени изцяло с частни земи. Основната причина за това е, че държавата, когато е приватизирала и реституирала къмпинги и курортни комплекси, не се е погрижила да си осигури достъп до собствения си имот. Освен това кметовете, когато са одобрявали подробните устройствени планове, не са изпълнили задължението по Закона за устройството на територията, според което всеки имот трябва да има достъп до улица.
Тази година започват процедури по приемане на план за улична регулация за плаж „Русалка” и още най-малко три плажа. Това означава да се направят държавни улици върху земи, които отново ще се наложи да се отчуждят, допълни Захариева. Изграждането на подходи към тези плажове ще става поетапно. Сред плажовете, за които ще се мисли за вариант за достъп чрез улици, са „Вили Чайка“, Чайка Журналист“, „Равда – Национална спортна академия“, къмпингите „Ахелой“ и „Делфин“ и за някои приватизирани курортни комплекси.

В Созопол-запад, в Ахелой, където естественият плаж е малък и Свети Влас ще има изкуствени плажове. Вече има заявен инвеститорски интерес за изграждането на изкуствени плажове пред луксозни хотели, каза зам.-министър Екатерина Захариева. Информацията е получена от областните управители и кметовете на морските общини.

Създаването на изкуствени плажове и острови в морето ще бъде уредено нормативно с промените в Закона за черноморското крайбрежие. Това ще става на базата на публично-частно партньорство между държавата и инвеститора, като предприемачът ще има право да ползва изкуствения плаж, без да плаща такса за определен период от време.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | 1 Comment »

Обезопасяването за сезона на морските плажове в община Несебър, регламентирано

Публикувано от Жоро & Жоро на 22.05.2010

На основание чл.4 и чл.5 от Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи и Решение N 338 / 26.05.08г. на Министерски съвет на Република България, определям следните водни площи и прилежащите плажни ивици, открити и закрити плувни басейни разрешени за ползване през курортния сезон на 2010 година, които следва да бъдат обезопасени съгласно чл.7 от Раздел II на Наредбата, а именно:

ОБЩИНА НЕСЕБЪР – ЗАПОВЕД N 458 /17.05.2010 г.

На основание ПМС 182 / 24.07.96 г. и Раздел I от Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи във връзка с чл.7 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и Решение N 338 / 26. 05. 08 г. на Министерски съвет
ЗАПОВЯДВАМ:
На основание чл.4 и чл.5 от Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи и Решение N 338 / 26.05.08г. на Министерски съвет на Република България, определям следните водни площи и прилежащите плажни ивици, открити и закрити плувни басейни разрешени за ползване през курортния сезон на 2010 година, които следва да бъдат обезопасени съгласно чл.7 от Раздел II на Наредбата, а именно:
Максимално обезопасяване:
1. Морски плаж „Обзор- мотела“
2. Морски плаж „Обзор- юг“
3. Морски плаж „Обзор- централен“-
4. Морски плаж „Емона- Бунарджика“
5. Морски плаж „река Вая“
6. Морски плаж „Иракли“
7. Морски плаж „Елените“
8. Морски плаж „ Козлука“
9. Морски плаж „ Робинзон“-
10. Морски плаж „Св. Влас -Манастира“
11.Морски плаж „Св. Влас – Къмпинга“
12.Морски плаж „ Св. Влас-изток“
13.Морски плаж “ Св. Влас- Нов плаж “
14.Морски плаж „ Св. Влас-Болницата“
15.Морски плаж „ Делфин „
16.Морски плаж „ Слънчев бряг- север“
17. Морски плаж „Слънчев бряг- централен“
18. Морски плаж „Слънчев бряг- юг“
19. Морски плаж „ Несебър-изток“ .
20. Морски плаж „Несебър- стар град „ /при Буната /
21. Морски плаж „ Несебър- юг „
22. Морски плаж „Равда -централен“
23. Морски плаж „ Равда – Национален детски комплекс“
24. Морски праж „ Равда- ХТИ „
25. Морски плаж „ Равда- НСА“
26. Морски плаж „ Равда- Олимпийски надежди „
27. Морски плаж „ Равда- Академика „
28. Открит плувен басейн- „Аква парк – Равда „
29. Открит плувен басейн- „Аква парк- Слънчев бряг „
30. Открит плувен басейн- „Аква парк- Елените „
31. Морски плаж „Обзор – детски лагери”
- Открити плувни басейни- във всички хотели в Слънчев бряг и град Несебър
Средно обезопасяване
1. Морски плаж „Смирките”
2. Морски плаж „Емона-юг”
Минимално обезопасяване
1. Река „Перперидере“
2. Река „Козлука „
3. Река „Хаджийска „
4. Река „Двойница”
I. Обезопасяване на водните площи:
1. През летния сезон от 1 май до 30 октомври стопаните на водните площи, забранени за къпане и плуване са длъжни да поставят забранителни, предупредителни и информационни знаци, посочени в приложението към горепосочената наредба.
2. През активния сезон от 1 юни до 30 септември, собствениците на на по- големите водни площи са задължени да осигурят плавателен съд със съответните сигнали и спасителни средства.
3. На всички обекти разрешени за къпане и плуване, както и в детските лагери, да се назначават задължително само правоспособни водни спасители със заверени за сезона талони от водноспасителната служба на БЧК – регион Бургас.
4. Предохранителните мерки в разрешените и забранени за къпане и плуване водни площи възлагам на собствениците на тези обекти и упълномощени представители на кметствата, на чиято територия се намират.
II. Забранявам къпане и плуване във всички останали водни площи на територията на общината – язовири, реки, канали, изравнители и неохраняемите морски плажове.
III. Обявявам сезона за къпане през лято 2010 г. от 01.06.2010 г. до 30.09.2010 г. за всички плажове с действаща легитимна концесия до момента на издаването на заповедта и за тези участвали в конкурса след 01.07.2008 г., с изключение на:
Морски плаж „ Слънчев бряг- север“, Морски плаж „Слънчев бряг- централен“, Морски плаж „Слънчев бряг- юг“, за които сезонът за къпане се определя от 15.05.2009 г. до 30.09.2008 г.
IV. Стопаните на водните площи и плажни ивици да спазват най- строго всички изисквания на Наредбата, като осигурят водното спасяване, медицинско осигуряване и санитарно-хигиенното обезпечаване на обектите съгласно Закона за Черноморското крайбрежие.
V. Лицата, които нарушават разпоредбите на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи, носят административно – наказателна отговорност по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, ако не подлежат на по- тежко наказание.
VI. Заповедта следва да бъде поставена на видно място в общинската администрация и други обществено достъпни места и се обяви чрез медиите. Копие от заповедта да се изпрати до Областна администрация гр.Бургас, Обл. съвет на БЧК, РИОКОЗ, РПУ -Несебър, собствениците на водни обекти, кметовете по места и директорите на училища.
VII. Контрол по изпълнението на настоящата Заповед възлагам на Комисията по проблемите на водното спасяване, назначена със заповед N 311/ 27.04.2009г.
КМЕТ НА ОБЩИНА НЕСЕБЪР: / Н. ДИМИТРОВ/

Ползван източни: http://www.nessebar-news.com/news/

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в II. Организация на водноспасителната дейност в България | No Comments »

Изменение в методиката при отдаване на морски плажове

Публикувано от Жоро & Жоро на 30.03.2010

Министерският съвет прие постановление за изменение и допълнение на Методиката за определяне размера на минималната наемна цена при отдаване под наем на морските плажове по реда на чл. 8, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

Промените целят да се повиши интересът към отдаването под наем на морски плажове, като се предлага да бъдат намалени първоначалните наемни цени (начална тържна цена) за сезон 2010 г., чрез корекция на размера на отчислението.

Най-атрактивните и носещи най-високи приходи морски плажове вече са предоставени на концесия. Отдаваните под наем като цяло не са толкова атрактивни и не носят високи приходи, както плажовете на концесия, и първоначалните наемни цени за тях не следва да са съпоставими и по-високи от концесионните възнаграждения, определени въз основа на проведените конкурси или открити процедури за определяне на концесионери.

Отдаването под наем ще гарантира осигуряването на плажовете със задължителни дейности като водно спасяване, медицинско обслужване и санитарно-хигиенно поддържане, което ще ги направи и по-безопасни. Създава се нов член в методиката, с който се дава възможност за увеличаване на минималната наемна цена до 20 на сто за силно атрактивни и посещаеми морски плажове.

Тагове: , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

Морска спасителна служба

Публикувано от Жоро & Жоро на 29.03.2010

На състоялата се в началото на месеца конференцията по проблеми на водното спасяване, проведена в пресцентъра на Фестивалния и конгресен център във Варна, се лансира идеята да се изгради Морска спасителна служба за цялото черноморско крайбрежие. Организацията да бъде по подобие на националната планинска спасителна служба към БЧК. Единствено подобна самостоятелна и финансово независима, държавна структура може да координира усилията на всички институции, които отговарят за безопасността на летовниците.

Идеята за изграждане на единна Морска спасителна служба за цялото черноморско крайбрежие не е нова. Тя е изказвана многократно през годините от водни спасители и специалисти по водно спасяване.

Службата трябва да бъде задължително държавна структура, за да се гарантира спазването на нормативната уредба. До сегашният опит показва, че когато организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи се делегират на частни фирми (концесионери и арендатори) има неспазване на нормативните изисквания и погазване на законите с цел икономия на средства и по-голяма печалба. Няма плаж  по Черноморското крайбрежие, на който спасителните постове да са с повече от двама назначени спасители, а изискване на нормативната уредба е да са най-малко двама. Множество плажове или участъци от плажове се охраняват със забранителни табели, което излиза на частните фирми в пъти по евтино от издържането на водно спасителнии служби. Същите използват спасителите често не по предназначение, карайки ги да извършват несвойствен труд, а в края на сезона ги освобождават масово предсрочно и поставят на плажовете табели забраняващи къпането.

Морската спасителна служба трябва да работи в тесен контакт с Морска администрация, Гражданска защита, МВР,  районен център „112″, общините и др. Тя би могла да бъде подразделение на Гранична полиция, работещо на сезонен принцип.

БЧК може да продължи да подготвя водни спасители и да указва методическа помощ на службата, относно обезопасяването и организацията на водноспасителната дейност по плажовете.

Би могло и Морската спасителна служба да бъде подразделение на БЧК. Един евентуален национален център по морско спасяване може да се създаде във Варна. Градът разполага с достатъчно и добре подготвени кадри. Председателят на БЧК Христо Григоров каза, че организацията може да предостави подходящ терен за изграждане на база във вилна зона Траката. Катерът и  хеликоптерите с които разполага БЧК би могло да се ползват за морското спасяване.

Сегашната система за обезопасяване и организация на водноспасителната дейност по Черноморските плажове не е добра. Трябва да бъде променена, за да стане по ефективна, да не губим хора при къпане в морето и с времето загубите да не достигнат тези от войната по пътищата.

Тагове: , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

Състояние на водното спасяване в България

Публикувано от Жоро & Жоро на 14.03.2010

Четейки изказвания и интервюта на различни специалисти от областта на водното спасяване, човек остава с противоречиви чувства. Правят се внушения, представя се статистика, отчита се дейност, но никой не назовава истинското състояние на нещата. А то меко казано е, че положението не е добро.

Да започнем от нормативната уредба. Там е указано кой за какво отговаря. БЧК подготвя спасители, собствениците на плажовете организират водноспасителната дейност по плажовете, а различни държавни органи осъществяват контрол върху това.

От статистиката знаем, че БЧК през годините е обучил над 40 хиляди водни спасители. Колко обаче, от тях са действащи? Колко са реално работещи? Според нормативната уредба, ежегодната проверка за годността на водния спасител и за здравословното му състояние се нанасят в личния му талон. Талонът е неразделна част от документа за правоспособност и без него спасителят е неправоспособен. Това в прав текст означава, че евентуалният брой на действащите и работещите водни спасители е равен на броя на издадените талони.

През последните години БЧК е насочил своето внимание към подготовката на водни спасители на басейн. Съотношението курсове – басейн / море е 5:1. Обучените водни спасители за море са били не повече от 280 човека годишно.

Според статистиката заверените талони са не повече от 1800 на година. Ако приемем, че и тук съотношението – басейн / море е същото, тъй като статистиката за талоните е обща, то излиза, че ежегодно правоспособните морски спасители са не повече от 700 човека.

Според МРРБ по Черноморското крайбрежие има над 200 плажа. За да бъдат охранявани по най-добрият начин и ако се спази нормативната уредба са необходими около 3000 спасители. Тази бройка се получава лесно, като се знае, че средната дължина на тези плажове е 500 – 600 метра, спасителен пост се поставя на разстояние до 100 метра плажна ивица към прилежаща водна площ, на пост работят минимум двама спасители и има назначени сменници, за да се осигурят почивни дни съгласно кодекса на труда.

От написаното до тук е видно, че има проблем – няма достатъчно спасители.

Как се организира водноспасителната дейност и обезопасяването на плажовете?

Според нормативната уредба,  задължени да направят това са собствениците на плажове. Те са станали такива, след като са подписали договор с държавата било в лицето на МРРБ, Областните управи или Общините. И в трите случая в договорите им е записано, че са задължени да назначат спасители и медицинско обслужване според изискванията. За да бъде обезпечена тази дейност държавата им дава право на търговска дейност по плажовете.

Една част от собстевениците на плажове, предимно концесионерите – тези с дългосрочно отдадени плажни ивици, изграждат водно спасителни служби. При тях в повечето случаи се работи сериозно. При арендаторите (краткосрочно отдадени плажове, за един сезон) обаче, въпросът не стои така. Тях ги интересува основно бързата печалба и евентуалното съкращаване на всякакви излишни (според тях) разходи. Умишлено не се наемат спасители, не се разкриват спасителни постове и се разчита на божията милост да не се удави някой. Всичко е насочено към печалбата и дори се търсят врати, да не се спазват правилата. Използвайки мотива с липсата на спасители, на някои плажове се назначават неправоспособни такива. Те работят за по малко пари, изпозвани са за несвойствен труд и могат безпроблемно да бъдат освободени от работа във всеки един момент, дори да бъдат изгонени без да им бъде заплатено за положения труд. Отделен въпрос е те спасители ли са?

В сектора съществува сива икономика. Спасителите се подписват трудови договори на минимален осигурителен праг, а работят за по големи заплати. Това разбира се става под давлението на работодателя, защото той диктува условията. Спасителят може само да се съгласи или да откаже и да търси работа на друг плаж,… където предлагат същото.

Поддръжката на водноспасителна служба не е евтина. За средностатистически 500 – 600 метров плаж при три месечен сезон, това излиза около 50 хиляди лева, към лятото на миналата година. В тези пари влизат заплатите и спането на спасителите.

Има собственици на плажове, дори и концесионери, които прибягват до всякакви прийоми, за да спестят пари от водно спасяване.

На един от плажовете миналата година концесионерът беше закупил екипи за спасители (къси гащи и фланелка) от БЧК. Той нямаше назначени спасители на плажа, но облече с тази екипировка, касиерите от чадърите и чистачите от плажа. Туристите оставаха с впечатление, че спасители има и всичко е наред. Проблемът настъпваше обаче, при воден инцидент. Спасителите вместо към водата се изнасяха назад и напускаха плажа. А давещия се го спасяваха или граждани, къпещи се около него или спасители от съседният плаж.

На някои от плажовете, собствениците са свързани фирми. Ако на единият плаж има назначени спасители, а на другия не, при проверка от контролни органи, талоните на спасителите се преснимат на цветен ксерокс и се изпращат на другия плаж. Така проверяващата комисия се заблуждава и се отчита, че всичко е в ред.

Поставянето на спасителните постове на разстояние по голямо от 100 метра е друг вариант за спестяване на пари от водноспасителната дейност.

При всички описани по горе случаи, потърпевши са и спасителите и туристите. За съжаление и концесионери, които са били с добре работещи водно спасителни служби в последните години, през миналия сезон използваха прийоми подобни на гореописаните. Заразително е, а и липсва контрол.

Що се отнася до контрола и контролиращите органи, те са проформа, като поради различни причини често на плажовете проверяващите са некомпетентни заместници на титулярите.

Накрая са отчетите и статистиките.

Георги Димитров

Тагове: , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | 1 Comment »

Закон за устройството на черноморското крайбрежие

Публикувано от Жоро & Жоро на 21.01.2010

ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ

В сила от 01.01.2008 г.

Обн. ДВ. бр.48 от 15 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 2009г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този закон се уреждат обществените отношения, свързани със:

1. условията и реда за определяне на териториалния обхват на Черноморското крайбрежие и на крайбрежната плажна ивица, изискванията, правилата и нормативите за тяхното устройство, ползване, застрояване и опазване;

2. правомощията и координацията на дейността на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и на органите на местното самоуправление, както и взаимоотношенията им с физическите и юридическите лица при осъществяване на държавната политика по устройство на Черноморското крайбрежие.

Чл. 2. Основните цели на закона са:

1. създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие;

2. осигуряване на свободен обществен достъп до морския бряг;

3. опазване, съхраняване и разумно използване на природните ресурси;

4. предотвратяване и намаляване на замърсяването на Черноморското крайбрежие;

5. защита на морския бряг от ерозия, абразия и свлачищни процеси;

6. възстановяване и опазване на естествения ландшафт и културно-историческото наследство.

Чл. 3. Черноморското крайбрежие обхваща частта от:

1. територията на страната, попадаща в обхвата на охранителните зони по чл. 9 и островите във вътрешните морски води и териториалното море;

2. акваторията на Черно море, с широчина 200 м, измерена от линията на най-големия отлив от брега.

Чл. 4. (1) Гражданите имат право на свободен и безплатен достъп до морския бряг и на свободно ползване на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5.

(2) Достъпът на гражданите до обектите по ал. 1 се осигурява чрез предвижданията на:

1. устройствените планове, включително на парцеларните планове за изграждане на обектите на техническата инфраструктура, обслужваща териториите по ал. 1;

2. схемите по чл. 22, ал. 1, т. 2.

(3) За части от територията на обектите по ал. 1 достъпът на гражданите може да бъде ограничен само в случаите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, охраната и контрола на държавната граница, опазването на защитени територии и обекти, при опасност за здравето или живота им, както и в други случаи, определени със закон.

Чл. 5. (1) Физическите и юридическите лица имат право на информация за предвижданията на устройствените планове и за инвестиционните дейности, осъществявани на територията на Черноморското крайбрежие. Информацията се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация и чрез интернет страницата на съответната община.

(2) Актовете и действията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и на органите на местното самоуправление, свързани с развитието и устройството на Черноморското крайбрежие, са публични и не представляват класифицирана информация, с изключение на тези, които са свързани с националната сигурност и отбраната на страната.

Глава втора.
КРАЙБРЕЖНА ПЛАЖНА ИВИЦА. ПОЛЗВАНЕ

Чл. 6. (1) Крайбрежната плажна ивица е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория.

(2) Морският плаж е обособена територия, представляваща част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани процеси на взаимодействие на морето със сушата.

(3) Морските плажове са изключителна държавна собственост.

(4) Публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна, са:

1. морските плажове;

2. брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени в имоти – държавна собственост, извън границите на населените места;

3. прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони;

4. пясъчните дюни;

5. островите, включително и изградените от човешка дейност.

(5) Публична общинска собственост, която не може да бъде обявена за частна, са брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, с изключение на тези по ал. 4, т. 2.

(6) Границите на обектите по ал. 4 и 5 се определят чрез преки геодезични измервания и се отразяват в кадастралната карта и в имотния регистър по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.

(7) За обектите по ал. 4 и 5 се изработват специализирани карти, регистър и информационна система по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Условията и редът за изработването и поддържането на специализираните карти, регистъра и информационната система се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 7. (1) Морските плажове с прилежащата им акватория могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите за срок до 10 години. Широчината на прилежащата акватория, включена в обекта на концесия, не може да бъде повече от 200 м.

(2) Концесионерът осигурява осъществяването на задължителните дейности и свободен безплатен достъп на морския плаж и поставя указателни табели със схеми на отделните зони и условията на концесията.

(3) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Началният срок на концесията е 1 януари на годината, следваща сключването на концесионния договор, а крайният срок – 31 декември на годината, в която изтича срокът на договора.

(4) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Когато при изтичане на крайния срок на концесията за съответния морски плаж е открита процедура за предоставяне на нова концесия, без да е сключен концесионен договор, срокът на действащия договор се удължава до влизането в сила на концесионния договор за новата концесия.

(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Морските плажове, които не са предоставени на концесия, се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост за срок до 5 години срещу задължение на наемателя да заплаща наемна цена и да извършва задължителните дейности.

(6) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството със заповед може да предоставя правомощията си по ал. 5 на съответния областен управител.

(7) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Морски плажове, които не са предоставени на концесия или по реда на ал. 5, са неохраняеми морски плажове.

(8) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Концесионерът извършва към концедента концесионно плащане.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:

1. извършва подготвителните действия за предоставяне на концесии за морски плажове при условията и по реда на Закона за концесиите;

2. внася в Министерския съвет предложения за предоставяне на концесии за морските плажове;

3. организира процедурите за определяне на концесионер;

4. сключва концесионните договори;

5. провежда процедури за отдаване под наем на морски плажове и сключва наемните договори;

6. ежегодно до 31 май обявява със заповед списък на неохраняемите морски плажове и организира поставянето на предупредителни табели на тях; заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(2) (В сила от 01.01.2009 г.) Минималният размер на концесионното плащане, съответно на наемната цена, за морски плажове се определя по методика, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Петдесет на сто от сумата на концесионното плащане, съответно на наемната цена, се внася в бюджета на общината, на чиято територия се намира съответният плаж.

Глава трета.
ЗОНИ ЗА ТЕРИТОРИАЛНОУСТРОЙСТВЕНА ЗАЩИТА

Чл. 9. На територията на Черноморското крайбрежие се създават следните охранителни зони:

1. зона „А“ с режим на особена териториалноустройствена защита;

2. зона „Б“ със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и акваториалните ресурси.

Чл. 10. (1) Зона „А“ обхваща частта на акваторията на Черно море по чл. 3, т. 2, крайбрежната плажна ивица, пясъчните дюни и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове.

(2) В зона „А“ се забраняват:

1. строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на пясъчните дюни;

2. строителството на плътни огради;

3. поставянето на заграждения, ограничаващи свободния пешеходен достъп до обектите по чл. 6, ал. 4 и 5, освен в случаите по чл. 4, ал. 3;

4. търсенето, проучването и експлоатацията на природни богатства, с изключение на дейностите, свързани с добива на лечебна кал, сол, минерални води и с изграждането на геозащитни, брегозащитни и брегоукрепителни съоръжения;

5. заустването на непречистени отпадъчни води, като количеството и качеството на пречистените води трябва да отговаря на изискванията за индивидуални емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване, издадено съгласно изискванията на Закона за водите;

6. изграждането и експлоатацията на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци;

7. употребата на продукти за растителна защита и минерални торове, с изключение на регистрираните биологични продукти за растителна защита и торове;

8. развитието на производства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в приложение I на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.

(3) В зона „А“ извън територията на морските плажове се разрешават:

1. изграждането на пристанища и пристанищни съоръжения, на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения, на пречиствателни станции, както и на други обекти на техническата инфраструктура, необходима за обслужване на урбанизираните територии, непопадащи в забраните по ал. 2;

2. строителството на други обекти, извън посочените в т. 1, при спазване на следните нормативи за всеки поземлен имот:

а) плътност на застрояване (П застр.) – до 20 на сто;

б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 0,5;

в) минимална озеленена площ (П озел.) – най-малко 70 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;

г) характер на застрояването – ниско, с височина до 7,5 м;

3. поставянето на преместваеми обекти и съоръжения;

4. осъществяването на дейностите по ал. 4, т. 5 – 7, както и на други дейности, непопадащи в забраните по ал. 2;

5. изграждането на подводни или плаващи обекти в акваторията по чл. 3, т. 2, свързани с туристическата функция на крайбрежието.

(4) На територията на морските плажове се разрешават:

1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) поставянето на плажни принадлежности, като се осигурява не по-малко от 50 на сто от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите;

2. поставянето на преместваеми обекти и съоръжения: за здравно и за санитарно-хигиенно обслужване, за водоспасителна и за спортно-развлекателна дейност, за бързо хранене и за поддържане на морските плажове;

3. изграждането на техническа инфраструктура, необходима за използване на обектите по т. 2, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната и за осигуряване безопасността на корабоплаването;

4. изграждането на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения;

5. реализирането на ландшафтноустройствени и паркоустройствени мероприятия;

6. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) извършването на специализирани дейности по опазване на единични и групови културни ценности;

7. извършването на изследвания, свързани с опазване на околната среда.

(5) Обектите по ал. 4, т. 2 могат да заемат общо:

1. до 2 на сто от площта на морския плаж, но не повече от 400 кв. м – на морските плажове с площ до 40 дка;

2. до 1 на сто от площта на морския плаж – на морските плажове с площ над 40 дка.

(6) Териториите от зона „А“, попадащи в границите на защитени територии или на защитени зони, запазват режимите си на опазване, ползване и управление, определени по реда на Закона за защитените територии и на Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 11. (1) Зона „Б“ обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона „А“, с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към датата на влизане в сила на закона.

(2) В зона „Б“ се забраняват:

1. изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци;

2. заустването на непречистени отпадъчни води, като количеството и качеството на пречистените води трябва да отговарят на изискванията за индивидуални емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване, издадено съгласно изискванията на Закона за водите;

3. употребата на продукти за растителна защита и минерални торове, с изключение на регистрираните биологични продукти за растителна защита и торове;

4. развитието на производства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в приложение I на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.

(3) Териториите от зона „Б“, попадащи в границите на защитени територии или на защитени зони, запазват режимите си на опазване, ползване и управление, определени по реда на Закона за защитените територии и на Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 12. В зона „Б“ се разрешава осъществяване на дейности, непопадащи в забраните по чл. 11, ал. 2 и 3, и строителство, свързано със:

1. създаване на нови или разширяване на границите на населени места, курорти и курортни комплекси при спазване на следните нормативи за всеки урегулиран поземлен имот:

а) плътност на застрояване (П застр.) – до 30 на сто;

б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 1,5;

в) минимална озеленена площ (П озел.) – 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;

г) характер на застрояването – средно, с височина до 15 м;

2. създаване на нови или разширяване на границите на ваканционни селища при спазване на следните нормативи за всеки урегулиран поземлен имот:

а) плътност на застрояване (П застр.) – до 30 на сто;

б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 1,2;

в) минимална озеленена площ (П озел.) – 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;

г) характер на застрояването – ниско, с височина до 10 м;

3. създаване на нови или разширяване на границите на вилни зони при спазване на следните нормативи за всеки поземлен имот:

а) плътност на застрояване (П застр.) – до 40 на сто;

б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 0,8;

в) минимална озеленена площ (П озел.) – 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;

г) характер на застрояването – ниско, с височина до 7,0 м;

4. изграждане на обекти, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, непопадащи в забраните по чл. 11, ал. 2.

Чл. 13. (1) Разрешенията за строеж за изграждане на разрешените обекти в зона „А“ и в зона „Б“ се издават при наличие на необходимата техническа инфраструктура за енергоснабдяване, водоснабдяване, за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, както и за събиране и обезвреждане на битови и строителни отпадъци.

(2) При липса на техническа инфраструктура по ал. 1 тя може да бъде изградена при условията и по реда на чл. 69 от Закона за устройство на територията.

(3) Поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на селищните образувания с национално значение се разрешава по схема, утвърдена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 14. (1) Държавата и общините осигуряват транспортни връзки с републикански или местни пътища, както и пешеходни и велосипедни алеи до морските плажове, в съответствие с разпоредбите на Закона за пътищата.

(2) Обектите за транспортна връзка и за пешеходно и велосипедно движение се определят с подробен устройствен план за съответната територия на общината.

(3) Собствениците на недвижими имоти, през които подробният устройствен план предвижда преминаване на обекти за пешеходно движение, учредяват право на преминаване в полза на съответната община по реда на чл. 192, ал. 1 от Закона за устройство на територията в тримесечен срок от влизането в сила на плана.

(4) При отказ на собствениците да учредят право на преминаване в срока по ал. 3 имотът или част от него се отчуждава в полза на съответната община при условията и по реда на Закона за общинската собственост.

Чл. 15. Забранява се извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври. Изключение се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи.

Чл. 16. (1) Инвестиционните проекти за разрешените по този закон обекти, попадащи в зона „А“ и в зона „Б“, се приемат от общинския експертен съвет по устройство на територията, след което се одобряват от главния архитект.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) В състава на съвета по ал. 1 задължително се включват представители на регионалните служби на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на земеделието и продоволствието, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на отбраната, на Министерството на здравеопазването и на съответния областен управител, по един представител на Камарата на архитектите в България и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и представители на общинската администрация, определени със заповедта на кмета на общината по чл. 5, ал. 4 от Закона за устройство на територията.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Инвестиционните проекти за обекти по ал. 1, попадащи в територии за културно-историческа защита, и такива, засягащи единични културни ценности, се внасят за разглеждане и приемане от общинския експертен съвет след съгласуване с Министерството на културата по реда на Закона за културното наследство.

(4) Инвестиционните проекти за обекти по ал. 1, попадащи в защитени територии или в защитени зони, се внасят за разглеждане и приемане от общинския експертен съвет след съгласуване, извършено по реда на Закона за защитените територии или на Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 17. Промяна на предназначението на земеделски земи и на гори и земи от горския фонд, попадащи в зона „А“ и в зона „Б“, за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план.

Глава четвърта.
УСТРОЙСТВО НА КРАЙБРЕЖИЕТО

Чл. 18. (1) Устройството и развитието на Черноморското крайбрежие се извършват въз основа на:

1. специализирана устройствена схема за територията на Черноморското крайбрежие;

2. общи устройствени планове за територията на общините по чл. 3, т. 1;

3. подробни устройствени планове на общините по чл. 3, т. 1 за:

а) съществуващи урбанизирани територии;

б) нови урбанизирани територии, предвидени по съответния общ устройствен план, включващи територии от зони „А“ и „Б“;

4. специализирани планове за земеделските земи, горите и земите от горския фонд, защитените територии и зони и нарушените територии, които се изработват и приемат по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд, Закона за горите, Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие.

(2) Плановете по ал. 1, т. 2 – 4 съдържат правила и нормативи за прилагането им.

(3) Плановете по ал. 1, т. 2 и 3 се съобразяват с правилата и нормативите на Закона за устройство на територията и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, доколкото не противоречат на този закон.

(4) Изискванията за обема, съдържанието, техническото изпълнение и оформяне на устройствената схема и плановете по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 117 от Закона за устройство на територията.

Чл. 19. (1) Създаването, общественото обсъждане, съгласуването, разглеждането и одобряването на специализираната устройствена схема по чл. 18, ал. 1, т. 1, както и на нейните изменения се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

(2) Възлагането на изработването на общите устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 2, както и на техните изменения се извършва от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Общественото обсъждане и съгласуването на тези планове се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

(3) Общите устройствени планове по ал. 2 се приемат от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика по предложение на съответния общински съвет и се одобряват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се обнародва в „Държавен вестник“. Заповедта за одобряване на плана е окончателна и не подлежи на обжалване.

(4) Създаването, съгласуването, съобщаването, приемането и одобряването на подробните устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 3, както и на техните изменения се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

(5) Одобряването на устройствената схема по ал. 1 и на плановете по ал. 2 и 4 се извършва след провеждане на процедурите за екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда. Екологичната оценка е част от устройствената схема и от съответния план.

Чл. 20. Със специализираната устройствена схема за Черноморското крайбрежие се определят:

1. общата структура на територията и устройствените изисквания към развитието на територията и акваторията;

2. териториите за извършване на стопанска дейност;

3. обектите на техническата инфраструктура с национално и регионално значение;

4. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) мероприятията за опазване на околната среда, биологичното разнообразие, природните ресурси и културните ценности;

5. общият режим за използване на водните, горските, поземлените и рекреационните ресурси;

6. териториите и акваториите с ограничителни режими на устройство и застрояване.

Чл. 21. (1) С общите устройствени планове за териториите на общините по чл. 3, т. 1, както и с правилата и нормативите за тяхното прилагане се определят:

1. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) пределно допустимите рекреационни капацитети на курортните населени места и селищни образувания, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища и вилните зони по критерии, определени с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма;

2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) необходимите мероприятия за брегозащита, опазване, възстановяване и подобряване естетическите качества на териториите, мерките за опазване и възстановяване на характера на ландшафта и на културните ценности;

3. териториите и зоните, в които не се допуска ново строителство и разширяване на строителните граници на съществуващите урбанизирани територии;

4. устройствените правила и нормативи за застрояване на съществуващи и бъдещи урбанизирани територии;

5. урбанизираните, земеделските, горските и нарушените територии;

6. териториите, които ще се устроят като крайбрежни паркове и градини;

7. специфичните изисквания, правила и нормативи за устройство на територията и акваторията.

(2) В общите устройствени планове за териториите на общините по чл. 3, т. 1 се отразяват:

1. границите на крайбрежната плажна ивица, определени по реда на чл. 6;

2. границите на зоните по чл. 10, 11 и 12;

3. териториите на защитените и рекреационните гори;

4. териториите на защитените територии и защитените зони;

5. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) териториите и участъците от акваторията със статут на културни ценности;

6. границите на териториите с ограничителен режим, подчинен на изисквания, свързани със сигурността и отбраната на страната, включително охраната и контрола на държавната граница.

Чл. 22. (1) Към подробните устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 3 се изработват специализирани схеми за:

1. прилежащата акватория;

2. преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове.

(2) Със схемите по ал. 1, т. 1 се определят зоните за:

1. санитарна охрана и къпане;

2. развитие на водни спортове;

3. подводна археология и подводен туризъм;

4. пристанища и пристанищни съоръжения, брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения, както и за други съоръжения или обекти, свързани с туристическата функция на крайбрежието и стопанския риболов;

5. осъществяване на дейности, свързани с националната сигурност и отбраната на страната.

(3) Одобряването на схемите по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията, като се спазват определените райони на съществуващо и перспективно ползване на водите и на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води.

Глава пета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 23. За нарушаване на разпоредбите на чл. 10, 11, 12, 15, 17 и на § 3 физическите лица се наказват с глоба, а на едноличните търговци и на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.

Чл. 24. (1) Физическо лице, което ограничава свободния достъп до морски плаж или определя такси за това, се наказва с глоба от 3000 до 6000 лв., а при повторно нарушение – до 12 000 лв.

(2) За нарушения по ал. 1, извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 12 000 лв., а при повторно нарушение – до 24 000 лв.

Чл. 25. (1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината, както и от длъжностни лица, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) Наказателните постановления се издават от кмета на общината, съответно от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощени от него длъжностни лица, освен ако в закон е предвидено друго.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Задължителни дейности на морския плаж“ са дейностите по осигуряване на водното спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинско обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж.

2. „Морски бряг“ е тясна ивица от земната повърхност на контакта и взаимодействието между сушата и морето. Състои се от подводна и надводна част и се характеризира с разнообразен напречен профил, развит непосредствено от бреговата линия, навътре във водата и сушата.

3. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) „Активна плажна площ“ е площта от морския плаж, която се ползва:

а) за осъществяване на задължителните дейности;

б) за поставяне на преместваеми обекти, с изключение на тези, предназначени за осигуряване безопасното ползване на плажа;

в) от посетителите на плажа за: разполагане на платени и неплатени (лични) плажни принадлежности; свободно пешеходно придвижване върху територията на плажа, включително върху преместваеми пешеходни пътеки; удобно използване на преместваемите обекти и улесняване придвижването и ползването на плажните услуги от хората с увреждания.

4. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) „Плажни принадлежности“ са чадъри, шезлонги, постелки, плажни дюшеци и други, използвани от посетителите на морския плаж.

§ 2. За неуредените в глави трета, четвърта и пета въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. Ръководителите на търговските дружества и предприятията по чл. 1, ал. 3 от Търговския закон на територията на Черноморското крайбрежие, които при производствената си дейност отделят вредни вещества, включени в приложения I и II на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, предприемат необходимите мерки за ограничаване на отделянето им в съответните норми, като разработват програми, които се представят за утвърждаване от министъра на околната среда и водите или по реда на глава седма, раздел II на Закона за опазване на околната среда, не по-късно от една година от влизането в сила на този закон.

§ 4. Действащите общи устройствени планове, в обхвата на които попадат устройствените зони по този закон, се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 10, 11, 12 и 21 в срок две години от влизането в сила на закона.

§ 5. (1) Забраните по чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 не се прилагат за законно изградените и разрешени обекти, както и за одобряване на инвестиционни проекти по действащи подробни устройствени планове.

(2) Незаконно изградените обекти на територията на морските плажове и на обектите по чл. 4, ал. 2, т. 1 се премахват от лицата, които са ги изградили, в едномесечен срок от влизането в сила на закона, като строителните площадки се рекултивират от тях след премахването на обектите.

(3) След изтичането на срока по ал. 2 обектите се премахват в 6-месечен срок от органите на Дирекцията за национален строителен контрол при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

§ 6. Одобряването на плановете по чл. 18, ал. 1, т. 3, които към датата на влизането в сила на този закон са внесени за съобщаване, приемане и одобряване по реда на чл. 128 от Закона за устройство на територията, се довършва по досегашния ред, но при спазване на изискванията на този закон.

§ 7. Сключените до влизане в сила на този закон концесионни договори за части от крайбрежната плажна ивица, се привеждат в съответствие с разпоредбите на този закон и на Закона за концесиите, както следва:

1. за морските плажове, които са извън строителните граници на урбанизираните територии и за които няма влезли в сила подробни устройствени планове, концесионните договори се привеждат в съответствие с условията на концесията за услуга;

2. за морските плажове, които попадат изцяло или частично в строителните граници на урбанизираните територии, за които има влезли в сила подробни устройствени планове и в чиито граници са включени и други територии, концесионните договори се привеждат в съответствие с условията на концесията за услуга, а предвижданията на подробните устройствени планове се включват по реда на чл. 70, ал. 3, т. 3 от Закона за концесиите като задължение за допълнителна инвестиция от страна на концесионера, която включва извършване на частични строително-монтажни работи, необходими за реализиране на подробния устройствен план;

3. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) за морските плажове с действащи концесионни договори, които включват пясъчни дюни, площта на дюните остава в концесионната площ до прекратяване на концесионния договор;

4. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) извън случаите по чл. 7, ал. 3 срокът на всички действащи концесионни договори се удължава при съгласие на концесионера до 31 декември на годината, в която изтича договореният срок на концесията.

§ 8. Границите на зона „А“ и зона „Б“, определени в чл. 10 и 11, се отразяват служебно в 6-месечен срок от влизането в сила на закона върху кадастралните карти – по реда на глава шеста от Закона за кадастъра и имотния регистър, или върху кадастралните планове, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България (обн., ДВ, бр. 35 от 1979 г.; изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 104 от 1996 г.; отм., бр. 34 от 2000 г.) и Закон за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 29 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм., бр. 87 от 1974 г., бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 3 от 1980 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 14 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 от 1990 г.; изм., бр. 15 от 1991 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 104 от 1996 г., бр. 41 и 79 от 1998 г.; попр., бр. 89 от 1998 г.; изм., бр. 124 и 133 от 1998 г., бр. 26 и 86 от 1999 г., бр. 14 и 34 от 2000 г.; отм., бр. 1 от 2001 г.), и върху плановете и картите, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд – по реда на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър.

§ 9. Наредбите по чл. 6, ал. 7 и по чл. 21, ал. 1, т. 1 се издават в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.

§ 10. Изпълнението на закона се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

§ 11. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

————————-

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 1 юни 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 67 ОТ 2008 Г.)

§ 53. Започнатите подготвителни действия и откритите процедури за предоставяне на концесия към датата на влизане в сила на този закон се довършват по досегашния ред.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 55. Действащите концесионни договори за морски плажове се привеждат в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие в срок три месеца от влизането в сила на този закон.

§ 56. Разпоредбата на § 54, т. 2, относно чл. 8, ал. 2, изречение второ, влиза в сила от 1 януари 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 10.04.2009 Г.)

§ 44. Законът влиза в сила от 10 април 2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила от 10 април 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

(ОБН. – ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 16.10.2009 Г.)

§ 59. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

(ОБН. – ДВ, БР. 92 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 20.11.2009 Г.)

§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Тагове: , , , , , , , , , ,
Публикувано в VII. Нормативна уредба | No Comments »

Закон за устройството на Черноморското крайбрежие – Глава втора. Крайбрежна плажна ивица. Ползване

Публикувано от Жоро & Жоро на 12.11.2009

Чл. 6. (1) Крайбрежната плажна ивица е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория.

(2) Морският плаж е обособена територия, представляваща част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани процеси на взаимодействие на морето със сушата.

(3) Морските плажове са изключителна държавна собственост.

(4) Публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна, са:

1. морските плажове;

2. брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени в имоти – държавна собственост, извън границите на населените места;

3. прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони;

4. пясъчните дюни;

5. островите, включително и изградените от човешка дейност.

(5) Публична общинска собственост, която не може да бъде обявена за частна, са брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, с изключение на тези по ал. 4, т. 2.

(6) Границите на обектите по ал. 4 и 5 се определят чрез преки геодезични измервания и се отразяват в кадастралната карта и в имотния регистър по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.

(7) За обектите по ал. 4 и 5 се изработват специализирани карти, регистър и информационна система по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Условията и редът за изработването и поддържането на специализираните карти, регистъра и информационната система се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 7. (1) Морските плажове с прилежащата им акватория могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите за срок до 10 години. Широчината на прилежащата акватория, включена в обекта на концесия, не може да бъде повече от 200 м.

(2) Концесионерът осигурява осъществяването на задължителните дейности и свободен безплатен достъп на морския плаж и поставя указателни табели със схеми на отделните зони и условията на концесията.

(3) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Началният срок на концесията е 1 януари на годината, следваща сключването на концесионния договор, а крайният срок – 31 декември на годината, в която изтича срокът на договора.

(4) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Когато при изтичане на крайния срок на концесията за съответния морски плаж е открита процедура за предоставяне на нова концесия, без да е сключен концесионен договор, срокът на действащия договор се удължава до влизането в сила на концесионния договор за новата концесия.

(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Морските плажове, които не са предоставени на концесия, се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост за срок до 5 години срещу задължение на наемателя да заплаща наемна цена и да извършва задължителните дейности.

(6) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството със заповед може да предоставя правомощията си по ал. 5 на съответния областен управител.

(7) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Морски плажове, които не са предоставени на концесия или по реда на ал. 5, са неохраняеми морски плажове.

(8) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Концесионерът извършва към концедента концесионно плащане.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:

1. извършва подготвителните действия за предоставяне на концесии за морски плажове при условията и по реда на Закона за концесиите;

2. внася в Министерския съвет предложения за предоставяне на концесии за морските плажове;

3. организира процедурите за определяне на концесионер;

4. сключва концесионните договори;

5. провежда процедури за отдаване под наем на морски плажове и сключва наемните договори;

6. ежегодно до 31 май обявява със заповед списък на неохраняемите морски плажове и организира поставянето на предупредителни табели на тях; заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(2) (В сила от 01.01.2009 г.) Минималният размер на концесионното плащане, съответно на наемната цена, за морски плажове се определя по методика, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Петдесет на сто от сумата на концесионното плащане, съответно на наемната цена, се внася в бюджета на общината, на чиято територия се намира съответният плаж.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в VII. Нормативна уредба | No Comments »

Индивидуална техника и тактика на водния спасител

Публикувано от Жоро & Жоро на 23.10.2009

Професията на водния спасител е високохуманна, но за практикуването и е необходимо човек да има предварителна подготовка, която включва определена техника и тактика за спасяване на давещи се. Техническата подготовка включва уменията на водния спасител да окаже помощ на давещ се човек. Тези умения са наблюдение на водната площ, оказване на помощ от брега, плувна подготовка, подход към давещия се, работа със спасителните средства и съоръжения, гребане, освободителни и транспортни хватки, даване на първа помощ и др. В курса по водно спасяване, който всеки спасител е преминал, за да придобие правоспособност, това се изучава, а накрая се полагат изпити. Приема се, че след като спасителят е правоспособен, притежава и необходимата техническа подготовка за практикуване на тази дейност. В реална ситуация не всички изучавани елементи са приложими, но те имат значение за формиране на уменията, сръчностите и навиците у водния спасител и изграждането му като такъв. По време на работа по морското крайбрежие техническата подготовка на спасителя трябва да е подчинена на тактиката за спасяване на давещи се на конкретния плаж. Това означава, че в зависимост от ситуацията трябва най-бързо и ефикасно да бъде помогнато на давещия се. По време на воден инцидент на плажа индивидуалната тактика на спасителя е индивидуална до момента на включването му в спасителната акция. От този момент нататък тактиката е организирана дейност на водноспасителната служба. Тя се формира предварително, конкретно за всеки плаж и се проиграва многократно под формата на тренировъчни занимания.

Георги Димитров

Тагове: , , , , , , , , , ,
Публикувано в VI. Организация на водното спасяване на плажа | No Comments »

Морски течения

Публикувано от Жоро & Жоро на 22.10.2009

Пренасянето на водни маси на разстояние в морето, поради постъпателното им движение се нарича морско течение.

Основното морско течение по българското крайбрежие е в посока от север на юг. То не представлява сериозна опасност за водни инциденти.

По нашето крайбрежие условия за водни инциденти създават обратните, ветровите и местните течения.

Вълната след сблъсъка с морския бряг се устремява обратно към морето. Поради голямото съпротивление което среща от идващите следващи вълни, тя се провира под тях и образува дънно течение. Дънното течение е обратно течение. То е особено опасно за неумеещите да плуват, понеже неусетно ги вкарва навътре в морето. Използва се от спасителите за преодоляване на прибойната вълна.

При оттичането на водата от брега към морето, често поради нееднородност на състава на дъното, между две дънни плитчини може да се образува канал. В него водата се движи със скорост не само по дъното, но и по повърхността. Това е класическо обратно течение. То може да има скорост по-голяма от скоростта с която човек може да плува. Преодолява се с плуване настрани и след излизането от него, към брега. Може да бъде използвано от спасителя за по-бързо придвижване в морето и достигане до мястото на воден инцидент.

Ветровото течение  зависи от силата и скоростта на вятъра който го поражда. Посоката му е под известен ъгъл спрямо посоката на вятъра. Това течение създава условия за завихряния около скални носове, буни и укрепителни съоръжения в морето.

Местните  течения  се образуват около морския бряг, породени от различни причини. Най-често това са реки вливащи се в морето. Тези течения не съществуват непрестанно, имат различна скорост и често променят своето местоположение. Представляват голяма опасност за възникване на водни инциденти. Преодоляват се по начина описан по-горе.

Георги Димитров

Тагове: , , , , , , , , , ,
Публикувано в Морска подготовка на водния спасител | No Comments »

 
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline