Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Радио „Фокус“ – Бургас

Бургас. Нерешен остава проблема с посещаването на организирани групи от деца на плажовете по Бургаското крайбрежие. Това коментира за Радио „Фокус” – Бургас д-р Андрей Найденов, председател на Асоциацията по водно спасяване и Комисията по водно спасяване към Община Бургас. „Създаде се една неприятна конфронтация между концесионерите и тези хора, които водят групите, тъй като те смятат, че след като има плаж могат спокойно да си ползват и всеки да си прави , каквото си иска, а не е така. За това има необходимата Наредба и инструкция организирани групи от деца трябва да бъдат задължително обезпечавани от хората, които ги водят. Те влизат във връзка с концесионера и той им определя място, съобразено с изискванията по отношение на течения, дънни ями и т.н. Те определят мястото, заграждат го и хората трябва да си водят определения брой спасители, според броя на децата, както и медицинско осигуряване”, обясни д-р Найденов. Концесионерите поставят въпроса за групи от 15 -20 деца и те не могат да поемат ангажимент. Спасителите охраняват 100-метровата зона. За този проблем е уведомен областният управител на Бургас Константин Гребенаров.
Виолета Димова

БТВ

Бургас.  Плажове за бедни и за богати – това предвиждат промени в Закона за черноморското крайбрежие. Новите категории ще въведат и нови изисквания за различните типове пясъчни ивици, съобщава БТВ.

Според плановете на Министерството на регионалното развитие и благоустройството плажовете ще се разделят на безплатни, луксозни, за нудисти и за къмпингуващи.

Обмисля се да има шест вида плажове – в курортни комплекси, в населени места, в големите градове, в затворените комплекси, около къмпингите и такива извън урбанизирани територии.

И концесионните такси за тях ще бъдат различни.

Идеята на промените е да не се допускат случаи на ограничаване на свободния достъп. Всъщност обаче новостите ще узаконят именно това, защото ще има плажове “all inclusive” пред затворените комплекси, макар че половината от тях ще са зони със свободен достъп, но срещу заплащане.

Друга група са „плажовете, предлагащи луксозни услуги „.
За обществено безплатно ползване ще са предимно централните плажове в големите градове. На Албена това лято свободната зона е останала празна.

Според собствениците на “Русалка” браншът отдавна настоява за категоризация. Ако плажовете пред затворените комплекси бъдат отделени, ще се избегнат скандали като тези миналия сезон със свободния достъп до селището.

От бранша са категорични за едно – преди да се направи новата категоризация, трябва да се определи колко и кои са плажовете по Черноморието.
През март идеите ще бъдат обсъдени и съгласувани, но едва ли те ще влязат в сила още това лято.

Една от промените предвижда облекчаване на процедурите за концесия. Тъй като досега започваха много късно, търговете приключваха едва през юли, а държавата определяше твърде високи такси, десетки плажове предните години оставаха без стопани.

Дневник

Предложенията на МРРБ ще се обсъждат публично през март

Плажовете се разделят на безплатни, луксозни, за нудисти и къмпингуващи, като към всяка категория ще има определени изисквания. Те ще бъдат регламентирани с промените в Закона за черноморското крайбрежие, подготвяни от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), научи „Дневник“.

Целта ни е максимално да удовлетворим всички изисквания на туристите, които имат различни предпочитания, както и да не допуснем случаи на ограничаване на свободния достъп до плажовете, каквито имаше миналото лято, обясни Милен Топалов, директор на дирекция „Концесии“ в МРРБ.

Промените се подготвят вече втора година, като през март предстои обществено обсъждане и съгласуване с всички заинтересувани страни. Най-вероятно обаче те няма да влязат в сила за този летен сезон, защото все още не са минали одобрение през правителството.

Идеята е морските плажове да се категоризират по определени признаци и според предназначението им, като това ще се прави от държавата. В едната група са плажовете от затворен тип, предоставящи услуги „всичко в цената“ (плажовете пред затворените комплекси). Половината от територията им както и досега ще остане за свободен достъп, а на останалата освен туристите, отседнали в комплекса, право ще имат и да влизат и външни посетители срещу заплащане, обясни Топалов.

Друга група са „плажове, предлагащи луксозни обществени услуги от висока категория“ (според определението в подготвения проект). В тях също половината от зоната е безплатна, а в останалата ще се предлагат допълнителни услуги – например освен чадър и шезлонг ще има различни атракции (водни спортове, колела, масажи…).

Ще има и плажове за обществено безплатно ползване. Това ще са предимно централните плажове в големите градове, като при тях над половината от територията ще е с безплатен достъп. Процентът все още се уточнява, каза Топалов. Ще се узаконят и плажовете за нудисти, като ще има определени изисквания, както и такива за къмпингуващи.

Концесионерите, до които се допита „Дневник“, не бяха запознати с новите идеи на министерството. Всички коментираха, че категоризиране на плажовете е необходимо. Притесненията на някои от тях бяха свързани обаче това да не доведе до повишаване на концесионните такси. „От дълго време браншът настоява за категоризиране.

Ако успеят да ги въведат преди сезона, нещата ще си дойдат на мястото“, коментира Евгения Банева, управител на комплекса „Русалка“, който имаше проблем миналото лято заради ограничения достъп. „При всички случаи е необходима промяна, но не мога да коментирам, защото не съм запознат“, каза Красимир Станев, управител на Албена.

Според него държавата трябва да помисли за регулирането на плажните услуги, като въведе пределни цени, защото високите цени отблъскват чуждите туристи. По тази причина Албена е включила в цената на нощувката от миналото лято и ползването на шезлонг и чадър. Той коментира парадокса, че на някои места по Черноморието е имало случаи шезлонгът и чадърът на плажа да струват повече, отколкото нощувката в хотела.

„Всички плажове са общодостъпни, но това не означава безплатно ползване на услугите“, коментира Иво Стефанов, председател на асоциацията на концесионерите на плажове. Той даде пример, че едни хора карат „Мерцедес“, а други „Лада“, така че всеки ще се простира според възможностите си.

Около 25 плажа, до които няма достъп по различни причини, бяха открити през миналия летен сезон. Те могат да се разделят на три групи. Едната е тази пред къмпинги и ваканционни селища от затворен тип, които са приватизирани и са изцяло частна собственост. Такива са например „Русалка“, „Елените“, „Ривиера“, „Слънчев ден“, къмпинг „Градина“, „Дюни“, „Каваците – юг“, посочват от МРРБ.

Миналата година прокуратурата разпореди, че ограждането на плажа при „Русалка“ е незаконно, както и на част от плажа на „Дюни“. Засега министерството е предприело действие за осигуряване на достъп на летуващите само до тези на „Русалка“ и къмпинг „Градина“.

Достъпът до плажове в района на Каварна, Балчик, Бяла, Черноморец, Созопол пък е ограничен заради върнати земеделски земи, обясняват от МРРБ. Третата група е заради приети устройствени планове, без да е предвидена улица или алея до тях. Такива са например „Чайка“, „Созопол – Буджака“, „Райски залив“ и други. Затова се обмисля с промени в закона пътищата към тези плажове да придобият статут на обекти с национално значение, за да е по-лесна процедурата по отчуждаване и обособяването им.

Лили Границка

Източник и коментари по темата: http://www.dnevnik.bg/

Източникът на снимките е Фейсбук, страница „LifeGuard Italia – BAGNINI SALVAMENTO ASSISTENTI BAGNANTI SALVATAGGIO MARE“.

Под термина „водно спасяване” се разбира това, което се прави на плажа – спасяване на човешкия живот на гражданите, пребиваващи там.

Плажът може да бъде разположен край басейн, море, океан или друга открита водна площ.

Всяка държава и крайбрежие имат своя специфика. На някои места се оказва основно помощ на къпещи се и плуващи във водата, на други, на сърфисти и занимаващи се с водни спортове, а има и комбинирани варианти. Водните спасители, които се занимават с тази дейност са подготвени за конкретните условия и ако относно работата на басейн може да има някаква универсализация, не така стои въпросът относно охраната на морското крайбрежие. Там всичко е специфично, което изисква от спасителите специализирана подготовка.

Конкретно, за плажовете по нашето черноморско крайбрежие – инцидентите стават в близост до брега, в повечето случаи на дълбочина до 2 метра. Оказва се помощ основно на къпещи се и плуващи, а в редки случаи има инциденти свързани с водноатракционни услуги. Водните спасители в България са подготвени за тази дейност и я извършват на професионално ниво, съгласно държавна нормативна уредба.

Спасяването на хора, бедстващи вследствие на морски катастрофи, корабокрушения и т.н. е задача на „морското спасяване”. То е дейност различна от „водното спасяване” и двете биха могли да си кореспондират само ако инцидента е в рамките или в близост до акваторията на плажа.

В последните години с развитието на водолазното дело се появи и „подводно спасяване”.

Подводното спасяване е спасяване на водолази. Водолази, се спасяват от водолази и при това от подготвени за това водолази.

Смесването на тези три типа дейност и обединяването им под термина „водно спасяване” е неправилно.

Всяка есен в информационното публично пространство излиза скалъпена статистика за броя на удавените на територията на България. И ако за вътрешните водоеми на страната тя може да се приеме за относително вярна, не така стои въпросът за удавените по черноморския бряг.

Информацията за удавените се събира от моргата, или от публикации в медиите, защото официално никой не води статистика за това колко са водните инциденти по родните плажове.

От БЧК отричат да имат ангажимент към черната статистика, въпреки, че отчитат такава. Техни представители са включени в общинските комисии по водно спасяване, но те следят за това дали са спазени изискванията за обезопасяване на ивиците откъм спасителни постове и медицински пунктове. Според БЧК, всяка местна комисия води статистика за инцидентите на своя територия. Гражданска защита също води отчетност, но само за ситуациите, в които се е наложила тяхната намеса и са организирани спасително – издирвателни операции.

Що се отнася до това, колко точно са случаите по 150 километровата черноморска ивица, в които животът на летовници е бил под заплаха от удавяне, това никой не се наема да каже.
Нормативният хаос и неспазването на изисквания, заложени в действащи наредби, водят дотам, че е трудно да се обобщи представителна информация за водните инциденти на територията на държавата.

Според изискванията на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи всяка ивица, на която има спасители, трябва да води дневник, в който ежедневно да се отбелязва броя на инцидентите. Тези изисквания масово не се спазват или дори и да се спазват на някои плажове, след завършване на сезона никой не изисква дневниците с информация.

Така реално не може да бъде оценен трудът и мисията на водните спасители или се оценява посредством скалъпени статистики, на които хората не вярват. Това се прави целенасочено, от една страна, за да не се акцентира върху удавянията по плажовете, което влияе отрицателно на туризма в страната, а от друга, за да не се дава публичност на това с какво реално се занимават спасителите. Напротив, акцентира се върху това, че спасителите са гларуси, че това е сезонна работа, ниско квалифициран труд?!?… и т.н.

Гражданите в България обаче, имат правото да знаят колко са водните инциденти и какъв е броят на удавените в страната, така както знаят броя на пътно транспортните произшествия и броя на загиналите по пътищата. Това което се прави към момента е манипулация и заблуда на обществото.

Георги Димитров

На проведената преди няколко дни работна среща между областния управител на Бургас и зам. министъра на туризма се изнесе информация за последния летен сезон. Комисия, назначена със заповед на ОУ, е обходила плажовете и е дала констатации и препоръки.

Зам. областният управител на Бургас Златко Димитров изнесе статистика за проверките по плажовете извършени преди началото и след старта на изминалия сезон. Според данните нарушенията на стопанисващите плажовете като цяло са намалели, сравнено с предишни години. Съставени са много препоръки. Плажовете според доклада са били в общо добро състояние, редовно почиствани, достъпни за посетители, имали са 50% свободна зона, съблекални и другите необходими изисквания. Най-честият проблем е бил липсата на качествено водно спасяване. За нуждите на морското ни крайбрежие са нужни около 1500 спасители, но голяма част работят чужбина, други по басейните. Има и примери –  плаж „Делфин”, където бил назначен спасител, но не е бил оборудван с нужния му инвентар. Подобно е било положение на плаж Несебър – изток и Несебър – град, където са липсвали назначени медицински лица. Някои от плажовете пък изобщо не са били стопанисвани, като Обзор – Юг, Обзор – Детски лагери, къмпинг „Европа”, Лахана – Поморие, ММЦ „Младост” – Приморско, Попски плаж – Царево.

Това е констатацията на комисията, назначена от областния управител, а реалността е, че водното спасяване на много от плажовете е под всякаква критика. За бизнеса на БЧК Бургас около водното спасяване в доклада не става въобще дума. Оправданията, че голяма част от спасителите работят в чужбина или по басейните е добре дошла за концесионерите – печелбари. С тези мотиви те въобще не назначават спасители по управляваните от тях плажове или назначават некачествени (зависими от алкохол и дрога) и нередовни спасители. По време на проверка се изтъкват подобни доводи, все едно, че между държава и концесионери няма подписани договори в които изрично е фиксирано водното спасяване. И така от година на година, от сезон на сезон, това стана обичайна практика, а отнетите концесии са единици. Явно държавата не защитава интересите на гражданите си и работи за облагодетелстването на отделни фирми и организации.

Георги Димитров

Агенция „Фокус“

Бургас. Няма да има затворени към туристическите комплексите плажове или такива за бедни и богати. Това каза по време на среща в Бургас зам. министърът на регионалното развитие и благоустройството Екатерина Захариева, предаде репортер на радио „Фокус”- Бургас. Изказването бе по повод промените, които се обсъждат в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Зам. министърът допълни, че никога това не е обсъждано, още повече, че противоречи на Конституцията достъпът до плажната ивица да е свободен за всички граждани. „Това е настина съществен проблем и факт е, че съществува. Обсъжданата тема е по-скоро за обособяването на плажовете по функционален признак и погрешно се наложи думата категоризация. Говорим по-скоро за обособяването на плажове за къмпингуване, плажове в населените места в големите градове, които да са с безплатен достъп, плажове, които са в националните курортни комплекси, които са много по-натоварени и изискванията към концесионери и наематели трябва да са по-големи и стриктни, плажове, които са в защитени територии – резервати, където няма право да се развива човешка дейност върху тях”, посочи Захариева. Тя допълни, че има много съвпадения и различия в мненията относно промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Има идея процедурите по отдаване на концесия на плажовете да бъде улеснена, тъй като това не е инвестиционна концесия и по този начин ще се съкрати времето с няколко месеца по отдаването им. Експертите в министерството отбелязват, че към момента няма процедура за осъществяване на контрол върху плажовете, които са отдадени под наем. Също така не е осигурена и дейността по контрол от финансова гледна точка. Тази година е разпоредено такива проверки да се правят от областните управи, но те пък от своя страна не разполагат с пари за осъществяваното на този контрол. Друг неизяснен проблем са неясните дефиниции по отношение на това какво е търговска площ, какво е преместваем обект и какво е свободна площ и за целта трябва да се изработят легални дефиниции, каза зам. министър Захариева. Обсъждани са и варианти, по които също е имало спорове дали пясъчните дюни да бъдат част от територията на морския плаж. Ако все пак те бъдат включени в концесиите или в отдадените под наем плажове, то те със сигурност няма да бъдат в включени в активната плажна площ, а ще се направи с цел активната защита на тези пясъчни образувания, каза още Захариева. Тя допълни, че тази година от осъществяваните проверки по плажовете от страна на МРРБ, които са били както предварителни, така и внезапни, се набелязват същите проблеми както и в предходни години. Съставени са повече актове на концесионерите, но това показва от една страна освен завишен контрол и факта, че все още концесионерите не изпълняват стриктно задълженията си по договорите. Установяват се липси на спасители или пък има спасители, които не разполагат с оборудване, поставяне на преместваеми обекти извън схемите. При внезапните проверки е установявано дали са отстранени нарушенията при предварителните. Имало е случаи, където това е ставало, но е имало и такива, при които са откривани и допълнителни нарушения по плажовете, каза още зам.-министър Захариева.
Катя Николова

В Австралия водното спасяване е на особена почит. Спокойно може да се каже, че това е водещата нация в тази област.

В началото на 20-ти век с насочването на австралийците към океанското крайбрежие като форма на активна почивка, се появява и необходимостта от създаването на животоспасителни организации, които да се грижат за тяхната безопасност.

Освен APOLA – Австралийската професионална организация на спасителите на океан, за която вече е писано в сайта, съществуват и други организации и асоциации по водно спасяване.

Първото спасително оборудване на плажа на Бонди се появява през 1907 г. През същата година се появяват сърф и макара на плажа в Сидни. Създава се и The Surf Bathing Association of NSW (SBANSW). В нея членуват 9 клуба и свързани организации. Този орган по-късно прераства в SLSA (Aсоциация Surf Life Saving).

През 1915 г. се създава се First Association Titles, Bondi Beach – асоциацията на Bondi Beach. Тя има собствени подразделения.

През 1921 г. в Австралия са въведени професионални сертификати за „сърф воден спасител (Surf Life Saving)” и система за членство. Въвеждат се и награди за добре свършена работа.

Две години по-късно са разработени знаци, които  да бъдат поставяни на всички охраняеми плажове –  безопасните зони се маркират със синьо-бели знамена, а опасните с червени знамена.

Във периода до 1930 г. водното спасяване в Австралия се централизира и се създава Държавен водноспасителен център.

През 1934 г. се създава Surf Life Saving асоциация на Австралия (SLSAA). Неин президент става Адриан Кърлуйс, който остава на този пост близо 40 години  до 1975 г. (с прекъсване по време на втората световна война, където е участник).

През следващата година са въведени червени и жълти знамена, като цветовете са разделени по диагонал, а не хоризонтално, а 1937 е годината в която за първи път австралийски екип по водно спасяване заминава на турне в чужбина – в Нова Зеландия.

След втората световна война се формират центрове по сърф и водно спасяване в различни региони на страната.

През 1950 г. използването на спасителен колан (колан на Ross Belt) става задължително по плажовете. По това време в Австралия има приблизително 164 филиала на клубове по водно спасяване. Въвежда се и методът за реанимация на на Холгер-Нилсон, който заменя  метода на Shaeffer.

През 1956 г. се създава се Международният съвет по водно спасяване (International Council of Life Saving), а през следващата година австралийски водни спасители използват за първи път на плажовете на Куинсланд плавателни съдове с двигател.

В началото на 60-те години съществуват приблизително 226 филиала на клубове по водно спасяване . Тестват се и първите скутери (моторници) за водно спасяване.

През 1966/67 г. е първото изпитание  на хеликоптер за наблюдение и помощ на спасителната служба, по крайбрежието на Голд Коуст.

През 1970 г. в Австралия са направени изследвания и са въведени големи промени в изискванията за Бронзов медальон (серификат за воден спасител равностоен на българския сертификат за открити водни площи, но с доста по високи изисквания), а през следващата година се създава международната организация Световното водно спасяване (WLS).

1973 е годината в която се въвеждат съвременни реанимационни сертификати и се формира национална  младежка асоциация на Surf Life Saving. Въвежда се и хеликоптерната спасителна служба в Сидни.

Жените получават правото да бъдат активни членове в патрулиращите служби на SLSAA за първи път през 1980 г. През същата година червените и жълти знамена се превръщат в стандартният за Австралия символ на безопасността на водите, в съответствие с „австралийските стандарти“. По това време броят на клубовете по водно спасяване вече е 236 с 13 900 „активни“ членове.

През 1983 г. започва износ на спасители от Австралия за Япония. Фондация финансира годишните пътувания на австралийски спасители до там. Целта е да се подпомогне развитието на водното спасяване в Япония. Това продължава цели пет години.

През 1988 г. в Саутпорт се провежда Световното първенство по водно спасяване Rescue ’88.

В началото на 1991 г. броят на водноспасителните клубове вече е 254. През същата година Surf Life Saving асоциация на Австралия (SLSAA) променя името си на Surf Life Saving Австралия (SLSA), като същата през 2000 г. става регистрирана организация за обучение на водни спасители.

През 1994 г. организацията WLS и Международната федерация по водно спасяване (ФИС) сливат в Международна федерация по водно спасяване (ILS).

Световните първенства по водно спасяване „Rescue 2000” и „Rescue 2006” са проведени в Манли и в Лорн, Виктория – Австралия.

Клубове по водно спасяване през 2001 г. са 273, а през 2010 вече са 307.

Към днешна дата има множество водно спасителни служби на територията на Австралия.

Георги Димитров

http://www.pari.bg/ 25.10.2010, 08:04

Промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие ще облекчат концесионерите, ще гарантират по-чиста природа, но още отсега предизвикват и някои притеснения.

Плажът е чист, не се носи миризма на кебапчета и няма викове „Хайде на царевицата“. На два метра от хавлията ви има дюни и пясъчни лилии. Някои от капанчетата, които помните от миналата година, вече са съборени. В морето се къпят деца, но майките им са спокойни, защото има достатъчно спасители. Чисто, спокойно, подредено и приятно – живот като на кино.

Така би трябвало да изглеждат българските плажове още догодина. Или поне това е мечтата на държавните служители от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), които са участвали в редактирането на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧР). Плановете им са до края на ноември законопроектът да бъде внесен в Министерския съвет, така че да има време да бъде гласуван и да влезе в сила още преди началото на новия летен сезон.

Промени за добро, но не завинаги
За да може да се постигне мечтаната идилия на плажа, от МРРБ предвиждат първо да определят по-ясно и категорично какво точно представляват понятията преместваем обект, търговска площ, паркоустройствени мероприятия и т.н. Идеята е по този начин да се намали свободното тълкуване на дейностите, които може да се развиват на плажа, и обектите, които може да бъдат изграждани там, за да се избегнат абсурди като откриването на чейнджбюра или минимаркети. В новия закон е поставен акцент и върху по-строгия контрол на дейността на наемателите и концесионерите на плажове. Освен това 50% от концесионната такса, която получават общините, задължително ще трябва да се използва за дейности, свързани с поддръжката на нестопанисваните плажове на територията на същата община.

Свободен достъп, но в много бъдеще време
От МРРБ са се амбицирали и да осигурят свободен достъп до 25 плажа, които се оказва, че са оградени изцяло или частично от частни земи. Абсурдно, но факт – при приватизацията и реституцията на къмпингите и курортите по Черноморието държавата не е осигурила достъп до собствения си имот. Затова сега може пак да се наложи да бъдат стартирани отчуждителни процедури. От МРРБ се надяват поне в някои от случаите да се договорят с частните собственици да бъде разрешено прокарването на обществен път през имота им, за да не се налага да плащат.

За изграждането на пътищата за пешеходен достъп първо трябва да се приеме подробен устройствен план (ПУП), като към момента в най-напреднала фаза е този за плажа на къмпинг „Градина“. Дори и неговото приемане обаче се забавя, така че няма гаранция кога ще бъде изграден пътят. Сред проблемните плажове са Вили „Чайка“ в района на Балчик, „Чайка-Журналист“, „Равда НСА“, плажовете на къмпинг „Ахелой“ и „Делфин“ близо до Ахтопол. Плажовете като „Ривиера“, „Дюни“ и „Елените“ догодина ще бъдат с изрично обозначен достъп. VIP плажове няма и няма да има, всеки гражданин ще има достъп до всички плажове, категорична е зам.-министър Екатерина Захариева.

Какво се променя за бизнеса
Промените в новия закон, които засягат наемателите и концесионерите, не се изчерпват само с това, че от тях ще се изисква да бъдат по-добри стопани. За тях има и добри новини, като например отпадането на текста, че сключен през март договор влиза в сила от 1 януари на следващата година, с което на практика се губи цял сезон. Освен това от МРРБ обещават и съкращаване на процедурата за предоставяне на плажове на концесия. Сега тя отнема близо година, но целта е да се сведе до 3-4 месеца.

В новия закон е заложена и идея, която не среща пълно одобрение – увеличаването на срока на концесията от 10 на 20 години. С тази поправка се прави пореден опит да се увеличи срокът на концесионните договори, за да се повиши интересът за дългосрочното ползване на плажовете, особено към по-неатрактивните плажни ивици. Концесионерите са доволни, но не и хотелиерите (вж. коментарите).

Най-спорните идеи
В законопроекта има и две спорни идеи – връщането на дюните към площта на плажа, който се отдава на концесия или под наем, и идеята за групиране на плажовете според функциите им. Искаме да защитим дюните, казват от МРРБ. Факт е, че за последните няколко години се появиха редица казуси, свързани с унищожаването им от „инвеститори“ или туристи. Сигнали за подобни действия имаше в района на курорта „Дюни“, къмпинг „Оазис“ край с. Лозенец и плажа до къмпинг „Корал“.

В момента площта на дюните е 4481 дка, като от тях 1640 дка не попадат в защитените територии. От МРРБ обясняват, че ако дюните бъдат върнати към територията на плажовете, концесионерите или наемателите ще носят отговорност за тяхното опазване. Това звучи малко като прехвърляне на отговорност, тъй като тогава и сега държавата е техен собственик и по принцип трябва да ги пази. Явно обаче контролът към момента не е достатъчно строг. „Дюните няма да бъдат включвани в активната площ, т.е. няма да се позволи да се увеличи площта, на която може да се разполагат преместваеми съоръжения. Включването на дюните към плажната ивица няма да се отрази и на ценообразуването на таксата за наем или концесия“, подчертава Захариева, тъй като това са и основните притеснения на представителите на бизнеса.

Другата идея с т.нар. зониране на плажовете е спорна главно защото не е много ясна. Целта е плажовете в България да бъдат разделени например на такива пред ваканционни селища от затворен тип, „луксозни“ плажове, екоплажове, нудистки и др. Ще има и плажове, за които например може да е задължително предоставянето на безплатни чадъри и шезлонги. За всеки вид ще има конкретна дефиниция.

Революционната идея – изкуствен плаж
В новия закон ще се регламентира и възможността за изграждане на изкуствени плажове. Тя се налага, тъй като към момента вече е бил заявен интерес за изграждане на такива плажове около Ахелой, Созопол-Запад, Св. Влас и в района на Несебър. Вариантът е да се подходи на принципа на публично-частното партньорство. На практика всеки нов изкуствен плаж ще остава държавна собственост. Инвеститорът обаче ще може да използва безвъзмездно ивицата за известен период от време.

А всичко това ще има ли ефект?
-“Промените в закона няма да променят нищо за бранша“, категоричен е Георги Щерев, председател на „Съюза на собствениците“ в курорта Златни пясъци.
- „С намаляването на преместваемите съоръжения и търговията на плажа, условията за почивка ще се подобрят, а оттам и резултатите на бизнеса“, оптимист пък е Георги Николчев, чл. на УС на „Съюза на собствениците-Слънчев бряг“.
- „Смятам, че ще се повиши качеството. Притеснява ме това, че трябва да се влагат повече усилия, предпочитам обаче да ни е малко по-тежко, но да има резултат“, казва Иво Стефанов, председател на Асоциацията на концесионерите на морски плажове.
Всъщност до подготовката на крайния вариант на закона и до гласуването на окончателния има време. От юристите зависи да направят смислени промени, а от контролните органи да следят за спазването им. Засега всичко обаче е само пожелателно и единственото, което ни остава, е да си помечтаем за чисти и подредени плажове.

Основните промени в закона за Черноморското крайбрежие

Спорни
- Включване на дюните в територията на концесията, като концесионерът ще трябва да ги опазва, без да извършва дейности върху тях
- Увеличаване на срока на концесията от 10 на 20 години
- Групиране на плажовете според функциите им – такива пред ваканционни селища от затворен тип, „луксозни“ плажове, екоплажове, нудистки и др.

Революционни
- Изграждане на изкуствени морски плажове или разширяване на съществуващите

Получили принципно съгласие
- Съкращаване на процедурата за концесиониране на плажове до 3-4 месеца вместо сегашния срок от близо година
- Повече контрол върху стопанисването на плажовете
- Общините да използват 50% от концесионната такса за поддръжка на нестопанисваните плажове
- По-точно дефиниране на понятията преместваем обект, търговска площ и др.
- Отпадане на текстовете, според които договорите, сключени през март, влизат в сила от 1 януари на следващата година, с което се губи цял сезон

Дарина Черкезова