Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Цяла Европа можеше да завижда на Бургас, проектът ни бе изготвен от арх. Петко Йовчев, недоволстват от „Ес Си Екс консултинг” ООД

Отворено писмо разпространи  декласираната от търга за Северния плаж в Бургас софийска фирма „Ес Си Екс консултинг” ООД – София. Тя не бе допусната до участие, защото – според зам. областния управител Златина Дукова – представила неизрядна документация.

Неизрядността била всъщност смяната на един управител с друг. Макар че кандидатът представили документ, че тече процедура по вписване в НАП и нотариално заверен договор между стария и новия управител, от Областна управа не отчели това и продължили да искат свидетелство за съдимост на стария управител. След като не го получили, изхвърлили втория участник.

Комисията не отчела и факта, че скиците и проекта, с който кандидатствали „Ес Си Екс консултинг” ООД, са изготвени от фирма „Атика 5” на известния бургаски архитект Петко Йовчев и на тях можел да завиди всеки европейски плаж. Проектът предвиждал повече спасителни постове на плажа, събаряне на неработещите заведение и поставяне на нови с модерна визия, улеснен достъп до ивицата за инвалиди и т.н.

„Ес Си Екс консултинг” представили  и съвместен проект с Национална студентска инициатива за културни и спортни мероприятия, който предвиждал Бургас да стане домакин на Световния студентски форум през септември тази година.

Макар че сме от София, ние милеем за Бургас, завършват писмото си от „Ес Си Екс консултинг”.

Търгът за Северния плаж в Бургас, известен сред кореняк-бургазлиите като Стария плаж, бе спечелен от единствения допуснат кандидат – „Уинд иновейшън 4” ООД – Бургас. Според публикации в местната преса, дружеството правело ток от вятъра. То предложи концесионна такса от 280 000 лева с ДДС на сезон. Според кандидата за кмет Ваклин Стойновски, който бе концесионер на плажа през 2006 и 2007 година чрез фирмата си „Он тайм”, тези пари трудно ще се избият, защото дружеството ще има и сериозни разходи за спасители, почистване, медицинско обслужване – още около 150 000 лева. „По мое време общите разходи бяха с около 50 000 лева по-малко, а заведенията на плажа, от които получавах  наем – 30. Сега те са само 10”, казва Стойновски.

Източник: http://www.besove.bg/

Дарик Варна

Министерският съвет продължи договорите за предоставяне на концесия за морските плажове „Буните” и „Кабакум-юг” с правоприемниците на концесионерите. Това са „Алея първа” ЕАД – правоприемник на концесионера ЕТ „ДИСТ – Димитър Атанасов”, и „Фамилия” ЕООД – правоприемник на ЕТ „Мерси”. Концесионерите изпълняват условията по сключените договори, както и финансовите си задължения.

Допълнителните споразумения ще влязат в сила от 18 октомври 2011 г. – датата на вписване в Търговския регистър на прехвърлянията.

Радио „Фокус“ – Бургас

Бургас. След проведения в областната администрация на Бургас търг с тайно наддаване стана ясно, че северният бургаски плаж отново няма концесионер, съобщи за радио „Фокус” – Бургас Областният управител на област Бургас Константин Гребенаров.

В търга са участвали две фирми. Едната от фирмите е подала документи с много нарушения и пропуски, а другата фирма не е платила необходимата вноска. Предоставен е документ, че е запазен ред в банката, но при проверка е установено, че няма преведени пари по сметка. Предстои втори кръг, който ще е по съкратената процедура. „Мисля, че има петнадесетдневна процедура, която можем да предложим”, посочи още Гребенаров. Отдаването за безвъзмездно ползване на община Бургас на Централния плаж е в правомощията на МРРБ. „Каквото е трябвало от нас, абсолютно всичко сме го подготвили и изпратили там, чакаме решението на министъра”, посочи още областният управител на Бургас. В летния сезон и двата бургаски плажа останаха без концесионери. Прекратена бе преди лятото концесията на северния бургаски плаж, а за Централен плаж интерес няма.
Виолета Димова

Kметът на Созопол Панайот Рейзи заяви, че в Созопол почти всички плажове са отдадени за летния сезон. Според него обаче, цената на концесиите е твърде висока. „Аз винаги съм мислил, че това което го иска държавата, е твърде висока цена за концесии. Например, цената за плаж Хармани е около 200 хиляди лева, това е страшно висока цена и трудно се изкарват тези пари. Затова в даден момент чадърите стават страшно много, заведенията от 2-3 стават 7-8, затова в един момент плажът не стига за туристите”, коментира кметът на Созопол Панайот Рейзи.

Източник: радио „Фокус”

Община Шабла не е предоставила плажове на концесия, тъй като е нямало желаещи. Това съобщи кметът на Шабла Красимир Кръстев. Плажовете на общината, които са с дължина приблизително 40 км, остават неохраняеми и това лято. Според кмета причините за липсата на кандидати за стопанисване са комплексни. „Първо, малка е легловата база, която стои зад тази плажна ивица. При нас има над 2 млн.кв. км плажове, нашата логика беше да бъдат разделени плажовете на по-малки, за да може все пак някой да прояви интерес. Сумите са толкова големи като концесионни такси, че няма как да се върнат парите обратно в концесионера. Така че икономическата логика липсва и затова няма и кандидати, които да се явят да ги стопанисват”, коментира Красимир Кръстев.

Източник: радио „Фокус” – Варна

Икономическата криза наистина върна хората по градските плажове, но това не променя финансовата равносметка. След като концесионерите бяха задължени да освободят 50% от плажната ивица, мнозина варненци предпочитат да си купят чадър, вместо да си наемат такъв. Таксите за чадъри и шезлонги не могат да възстановят направените инвестиции, коментира Андрей Василев, търговски пълномощник на концесионерите. Заведенията в тила или на самия плаж са тези, които избиват разходите по концесионната вноска. Методиката за плащането и е базирана на чиста активна пясъчна площ. Местоположението не се взима под внимание, въпреки че трябва да бъде фактор за ценообразуване. Приходите от плажа на Златни пясъци очевидно не могат да се сравняват с тези от „Фичоза” например, изтъкна Василев. По думите му, освен това, концесионната вноска непрекъснато расте, тъй като е обвързана с минималната работна заплата.

Цялата статия:

Андрей Василев: Чадъри концесия не плащат.

Бургас

днес и утре

Плажовете на града вече са пълни с почитатели на слънцето и морето. Обезопасяване обаче няма. В община Бургас само плажът на Сарафово е охраняем. Той си има и концесионер. На останалите трябва навсякъде да набучим табели “Плажът е неохраняем. Къпането забранено”. С други думи – удавянето си е лична работа.

Само за двата плажа в града – Северния и Централния – по изчисления на комисията ще трябват около 200 хиляди лева, за да бъдат извършвани най – необходимите дейности – обезпаразитяване, водно спасяване и реанимационни и медицински пунктове. 80 хиляди са за Централния, където по стандарт трябва да се поддържат 5 спасителни поста и медицински пункт, а близо 120 хиляди са за Северния. Там е по-критично положението, защото трябва да има и реанимационен пункт.

Общината е направила всичко възможно още преди сезона, но и до момента няма отговор от държавата. Ако от тук нататък се даде ивицата за стопанисване от общината – идва другият въпрос – от какви пера ще бъдат взети средствата. В края на юни е следващата сесия, когато евентуално могат да бъдат гласувани. А търгът за Северния плаж е на 6 юни. Дълбоко се съмнявам, че за него ще се намери желаещ в момента, когато сезонът вече тече.

Новинар

Красимир Кръстев / Снимка Aни Петрова

Интервю на Аделина Делийска

Властта не прави най-добрите стратегии, за да подпомага бизнеса, търговията и туризма, категоричен е бизнесменът

Красимир Кръстев е роден през 1970 година в София. Той е инженер, завършил е Техническия университет, специалност „Енергетика”. Работи във фирма „Карес 2003”, чиято дейност е в областта на туризма.

- Г-н Кръстев, защо от 200 плажа по черноморската ни крайбрежна ивица само 67 се използват чрез концесиониране, държавата няма ли да печели повече от всичките?

- Този въпрос е много интересен и отговорът му ще осветли дейността, която за повечето хора е обвита в неяснота. Всеки, който е решил да се занимава с концесии, задължително трябва да има доста опит и рутина. Или ако ги няма, обезателно трябва да си наеме консултанти, които да му помогнат в изготвянето на документацията, която е огромна по обем. Малко от плажовете са дадени на концесия поради това, че държавата се интересува най-вече и основно само от цената, която наемателят трябва да й плати, за да вземе даден терен за експлоатация. Всичко останало сякаш не интересува администрацията, а то е много важно. Документацията, която трябва да се подготви, както вече споменах, е много обемна и това е твърде специализирана материя. До назначаването на съответния конкурс и процедури се минава през дълъг и тромав процес, който отнема много средства, енергия и време на хората. Добра стратегия би била тази, според която желаещите да работят, ще са облекчени и подпомагани в дейността им. Защото става въпрос за много пари, които държавата би могла да печели от концесиите на плажовете. Но, както се знае, властта не прави най-добрите стратегии, за да подпомага бизнеса, търговията и туризма. Просто гледа по най-лесния начин да си прибере финанси от където може, без оглед на всичко останало. Парите, които взема от нас са доста, но няма желание да се погледне партньорски на това и да ни се осигурят нормални условия за работа, така щото и за нас да има изгода.

- Повечето хора смятат, че вие, концесионерите, печелите доста от тази работа?

- Погрешно е това впечатление и то няма нищо общо с реалността. Може и да са падали големи печалби, но това е било преди 15-20 години, когато стопанисването на черноморските плажове се правеше по съвсем друга система. С въвеждането на концесиите картината коренно се промени. Нашата концесия например е една от първите – от 1999 година и ние сме сред пионерите в тази дейност. И ви уверявам, че ситуацията при нас хич не е розова. Гражданите идват на плажа, виждат, че той е подготвен, направен, почистен и т.н., но не знаят какво ни струва всичко това. По договор ние сме длъжни да правим всичко това и така е редно. Но определено са мит приказките, че от тази дейност вадим купища пари.

- Големите хотели по ивицата не са ли ваши или пък собствениците им не плащат ли на вас такса?

- Не, не са наши и не ни плащат. Когато сключваме договорите за концесия, се прави една подробна карта с координатен лист, на който са обозначени границите на терена, който ни е даден. После ние наемаме геодезисти заедно с министерството, които ни отлагат тези граници и можем да си направим ограда. Ние нямаме право обаче да ограничаваме свободния достъп за хората. Правят се ниски огради, които обозначават границите на концесионната територия. Където има подходи обаче, те трябва да си останат, да се изградят съответни пътеки, така щото даже хората с увреждания да имат свободен достъп до плажовете. Колкото до хотелите, то повечето от тях са построени около плажовете, а някои и на самата ивица. Това поражда непрекъснати сблъсъци между държавата и общините по места. Защото държавата дава терени на концесия, но не си прецизира нещата и често тези площи влизат в границите на регулационните планове на населените места. Има безброй остри конфликти, породени от административна немарливост. Например в Созопол има възстановена частна собственост в границите на самия плаж. Това е нонсенс, защото по конституция плажовете са изключителна държавна собственост. С две думи, хотелите, които са зад плажната ивица, са извън концесионните територии в повечето случаи. Има много малко изключения, за които вече обясних как се получават. Плажовете включват дюните, които се водят не активна плажна площ. Защото хората не могат да се катерят, а използват т.нар. активна част от тях, където се разполагат чадъри, шезлонги, обекти и т.н.

- Какво правите, след като получите концесията?

- За да въведем концесионните територии в някакъв приличен вид, правим една сложна процедура. Подготвяме по три вида схеми, които трябва да се одобрят от МРРБ. След това тези схеми се пускат за заверки и одобрения през всички местни институции като енерго, ВиК и т.н. После цялата документация влиза за разглеждане в експертен съвет на местната община, за да ни издадат всички изискани разрешителни. На практика ние можем да разполагаме на плажа само преместваеми съоръжения, но минаваме цялата процедура като за един строителен обект, със съвсем козметични облекчения.

- Общинските власти по-скоро ви улесняват в работата ви или ви пречат и затрудняват?

- Няма еднозначен отговор на този въпрос. Те са наясно, че от облика на плажа зависи какъв ще е цялостният вид на населеното място. Като дойдат туристите, правят преценката си комплексно – за плажа и за мястото. Повечето общини поради финансовата си нестабилност залагат на това каквото могат да съберат от нас. Те ползват всички вратички, които им дават законите ни – ЗУТ (Закон за устройство на територията), Закона за устройство на черноморското крайбрежие и т.н. Прибират се всички видове държавни такси и налози, позволени от несъвършените ни и работени на парче закони. Надяваме се положението малко да се подобри след ремонта на Закона за черноморското крайбрежие. Досега всяка година ни принуждават да си заверяваме схемите, които министерството ни одобрява. Това се прави, въпреки че нито поставяме нови обекти, нито нещо кардинално се променя върху поверените ни площи. Само че така се прибират всяка година нови и нови пари за таксите, които ни изискват по тези документи. Също така всяка следваща година ни преиздават разрешенията за поставянето на обектите на плажа. Това са леки, преместваеми съоръжения, които в края на всеки сезон ние сме длъжни да демонтираме. Като инженер мога да ви уверя, че не е измислено такова нещо, което да можеш да сглобяваш и разглобяваш 20 пъти и то да има здрав и нормален вид. И като капак на всичко плащаме и такси по близо 1000 лева. И накрая излиза така, че държавата ни налага едни правила, общините други – като в менгеме сме. А когато хората дойдат на плажа, те виждат нас и стоварват всичките си претенции и недоволства върху ни.

- Кажете кои са основните ви претенции към властите?

- Първо, ако може тези разрешения за обектите да са валидни за по-дълъг период. Ако няма промени по съоръженията, да платим наведнъж таксата, даже да е по-висока, но да не ни разиграват всяка година. Второ, при положение че няма никакви промени, да не ни карат да правим схемата всяка година. Защото експертните съвети в общините се събират по веднъж в месеца и ние сме в зависимост и от тях. Благодарен съм, че сега поне имаме срещи със зам.-министърката на МРРБ Екатерина Захариева и дано това не е само предизборно. Досега никой не ни обръщаше внимание. Няма да е лошо по-често държавата да си комуникира и с общините, за да не се получават разминавания, които в крайна сметка вредят на нас, гражданите.

- Като човек, зает в туристическия бранш, какво бихте направили, ако сте министър, за да подобрите този бизнес и българите да се задържат тук, по нашите курорти, а не да харчат парите си в чужбина?

- Веднага бих направил кръгла маса и после редовни сбирки с всички заети в тази сфера. Да седнем заедно, да обсъдим проблемите и заедно, коректно и толерантно да заработим с уважение един към друг и най-вече към нашите клиенти. Този бранш формира не малък процент от БВП. Затова хората от туризма трябва да кажат как да се променят нормативните актове така, че да заработят ефективно.

Новинар / novinar.net

Интервю на Аделина Делийска с Иво Стефанов – председател на Асоциацията на концесионерите на морските плажове у нас

Иво Стефанов

Иво Стефанов е роден през 1960 г. в Русе. Завършил е право, специализирал е икономика. Преди е работил в различни сфери предимно като консултант. Той е председател на Асоциацията на концесионерите на морските плажове у нас.

- Г-н Стефанов, от доста време вече алармирате обществеността, че имате затруднения в комуникациите с представителите на държавата във властта, за какво точно става въпрос?
- Практически държавата едностранно три пъти променя правилата, при които се изпълняват концесиите. Става въпрос за публично частни партньорства, което предполага да има партниране между две страни, а не едностранна промяна на условията по договора и то във вреда предимно на едната страна. Т.е. на нас. Трите изменения, за които споменах, са: намаляване на площта, разрешена за стопанска дейност за концесиониране от 80% на 50 на сто. На практика се получава така, че ние сме длъжни да се грижим за 100% от плажа, но само 50 от тях вече можем да ползваме за наши нужди. Останалите са безплатни за гражданите, а ние нямаме права за каквато и да е стопанска дейност в тях. Мога да илюстрирам ситуацията така – все едно вие да вземете ресторант със сто маси, да ви принуждават да ги обслужвате всичките, но да ви плащат само за 50 от тях. В началото на т. г. пак едностранно, за старите концесии, които са сключени до 2011 г., сложиха ДДС върху концесионното възнаграждение. Никой не ни повика за обсъждане на това решение. То беше натрапено, въпреки че действащият закон казва, че щом ДДС не е договорен предварително, се смята, че е включено във възнаграждението, което се плаща. Това товари още дейността на концесионерите. Третото, което се предлага чрез проекта за изменение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, е да се намалят площите, които концесионерите имат право да изграждат като търговски обекти. В момента единственият гарантиран източник на доходи за концесионерите са заведенията. Туристическите сезони вече за големите комплекси са около 60 дни, а за останалите от 30-40 дни. В малките населени места пък сезонът вече е само от 20 дни. През цялото останало време пак има хора, но са малко. Практически за този кратък период ние трябва да съберем такива приходи, които да покрият всичките ни разходи, които никак не са малки. Длъжни сме да осигурим почистване, обезопасяване, обезпаразитяване, опазване на плажа, водно спасяване, медицинско осигуряване, както и да си внесем концесионното възнаграждение. То се плаща към държавата независимо от това дали концесионерът има прихода или няма.

- С две думи твърдите, че държавата се държи с вас като с доведени деца, така ли?
- Точно така е. Лошото е, че поради кризата цените по морските плажове не се вдигат, защото хората не могат да ги плащат. И се завъртаме всички в един омагьосан кръг без никакъв шанс за изход.

- Какво конкретно ще предприемете вие, концесионерите и наемателите?
- В момента започва процес на прекратяване на много от концесиите, никой не се явява на обявените процедури за наем. От двеста плажа, в момента държавата има отдадени на концесия само 67.

- А държавата какви стъпки ще предприеме щом не може сама да се грижи за тези територии, но и не ги дава за стопанисване чрез взаимно приемливи условия?
- Не зная, не мога да ви отговоря на този въпрос. От 2009 година сме включени в работна група за изменението на текстовете от закона. За съжаление почти нищо от нашите предложения не е прието. А малкото ни одобрени предложения пак бяха така изменени, че да са в полза само на държавата. Затова и накрая вдигнахме ръце и решихме да потърсим подкрепа от медиите и обществеността. Безсилни сме сами да се справим.

- Кажете конкретни имена на виновниците за този „разговор“ между глух и ням, който водите с държавата?
- Името на отговорното ведомство е МРРБ. Ресорно с този проблем се занимава зам.-министър Екатерина Захариева. Имали сме много срещи, но все ни казват: „да, добре, дайте вашите предложения, а ние ще ги обсъдим“. И после – нищо. Диалогът, който вие така точно нарекохте, тече между нас и държавата от 2009 година насам. Ние сме в пълна безизходица. Няма никакво взаимодействие и чуваемост между нас. Държавата се отнася с концесионерите по административен ред. Правят се проверки едностранно, без предупреждения. Констатират се някакви нарушения – кои са коректни, кои не, но се съставят актове, налагат се глоби и т.н.

- Ако се чувствате толкова ощетени, защо не съдите държавата?
- За съжаление никой не може да съди държавата за калпави, лоши закони. Правенето на такива нормативни актове е единствено в компетенцията на държавната институция Народно събрание. Нашите договори се нарушават, обаче това се прави ловко чрез промени в закона и така ни връзват ръцете. И това е огромният ни проблем. Законите ни се променят по предложения на същата тази администрация, която уж трябва да е наш съвестен коректен партньор. Но досега ние не сме седнали заедно и сговорчиво да обсъждаме нито един практически и наболял проблем. Концесии за морските плажове у нас се дават от 1998 година. Досега не е имало среща между представители на държавата и на концесионерите, които да обсъдят проблемите и да видят какви са предпоставките за нарушенията на договорите. Предпоставките са тези условия, които довеждат до нарушаване на нещо. При условие че на концесионера са му извити ръцете, че е изправен до стената, той естествено ще търси начини да компенсира тези ограничени права, увеличени задължения и т.н.

- Компенсацията как става – с нарушения или увеличен наем за заведенията?
- Най-масовото нарушение е чрез изграждане на допълнителни търговски площи, за да се увеличат приходите. Става въпрос за т. нар. тротоарно право – масички, които се изнасят пред заведенията. За тези приходи концесионерите си плащат всички дължими данъци, плюс концесионното задължение. Знаете, че м. г. НАП засили приходите и върху събираемостта на данъците. Проверки масово заляха дискотеки и заведения край морето. В това няма лошо, това са задълженията на държавата – да си събира приходите. Но е лошо, че тя пречи на концесионерите да работят, за да могат да се издължават редовно към нея. Когато се прави един закон, той трябва да може да решава обществени проблеми, а не да създава такива. Практически и трите изменения, които коментираме с вас, са направени без предварителни изследвания какъв ще е ефектът след това.

- Сегашното правителство ви помогна някак или влоши проблемите започнали от 2009 г.?
- И едното, и другото. Вече имаме редовни срещи с представителите на МРРБ, което не е лошо. Но като видят, че започваме да им поставяме много болни въпроси, те спират да се срещат с нас. Лошото е, че като коментираме проблемите, после не се търсят решения за тях, които да са удовлетворителни и за двете страни. Просто някой някъде взема еднолично решение и то се спуска с парашут. Например м.г. предложихме морските плажове да бъдат групирани или типизирани. В момента изискванията са унифицирани както за плажовете на Слънчев бряг и Златни пясъци, така и за Китен и др. по-малки селища и диви плажове като Силистар например. Това е един малък плаж – теренче, до което няма път, минава се през гората. Затова предложихме на държавните служители да се направи категоризация на плажовете – тези да са за търговска дейност, онези за екологично и природосъобразно използване и т.н. Потребителите имат различни вкусове. Но не ни чуха. Принуждават ни и дивия плаж ние да го товарим с търговска дейност, за да избием нужните средства.

- Колко струва концесията за Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг и т.н. силни търговски центрове?
- Концесионните възнаграждения за тези курорти са средно по около 1 800 000 лв., а сумарно за Слънчев бряг е близо 2 316 051 лв. с ДДС. Тези пари трябва по някакъв начин да се спечелят от концесионерите. И още разходите им са приблизително още по толкова пари. А от три години цените на чадърите и шезлонгите в тези курорти не са вдигани. Ясно е, че в тази криза, ако вдигнат цените, ще секнат потребителите.

- Но вие вземате високи наеми от заведенията, а държавата принципно се държи със средните търговци като с доведени деца, вие с какво сте по-различни?
- Концесионерите на морски плажове са една от основните движещи сили на летния туризъм за държавата ни. Туристите ходят на море заради плажовете. Малко са местата, където има сключени договори между хотелиери и концесионери. Малко хотели предоставят чадъри на плажовете. Друго, в България се промени профилът на потребителите. В Слънчев бряг сега се продават пакети по 12 евро на ден. Тези пакети се договарят с големите тур оператори за чужденците. Тези фирми обичайно са чужди и не оперират на българския пазар. Тук са по-малките, а и българинът все още си организира почивката предимно сам. И затова тя му излиза още по-скъпо. Съгласете се, че ако на вас ви е организирано всичко за 12 евро в хотела, хич няма да стъпите на плажа. Така правят повечето в големите курорти.

- Какво ще кажете накрая на държавните служители, от които зависи вашата дейност?
- Да не правят повече помен с чужда пита. Да седнем и да направим закон, който да е в полза на двете страни по договора.

Прочети статията в оригинал:

http://novinar.bg/news/ivo-stefanov-darzhavata-ni-prechi-da-rabotim/

Радио Фокус

Пет са плажовете отдадени на концесия за настоящия летен сезон в община Бяла. Това съобщи за радио „Фокус” – Варна Анастас Трендафилов, кмет на община Бяла. Кметът поясни, че от вече договорените за стопанисване плажове два са отдадени на концесия, а три ще бъдат ползвани под наем, което не променя значимо задълженията на стопаните. Анастас Трендафилов уточни, че предстои договарянето на още два от плажовете на територията на Бяла. Той припомни, че плажовете се отдават от държавата, а не от общините и това до голяма степен затруднява процеса. Той коментира, че има плажове в Бяла, които няма как да бъдат отдадени, тъй като до тях се стига единствено по черни пътища. Трендафилов подчерта, че тези територии се водят плажове, но за да бъдат третирани като такива, до тях е задължително да бъде осигурен нормален достъп на линейка, както и наличието на вода, а това реално е невъзможно, поради липсата на изградена инфраструктура.