Новинар

Красимир Кръстев / Снимка Aни Петрова

Интервю на Аделина Делийска
Властта не прави най-добрите стратегии, за да подпомага бизнеса, търговията и туризма, категоричен е бизнесменът
Красимир Кръстев е роден през 1970 година в София. Той е инженер, завършил е Техническия университет, специалност „Енергетика”. Работи във фирма „Карес 2003”, чиято дейност е в областта на туризма.
- Г-н Кръстев, защо от 200 плажа по черноморската ни крайбрежна ивица само 67 се използват чрез концесиониране, държавата няма ли да печели повече от всичките?
- Този въпрос е много интересен и отговорът му ще осветли дейността, която за повечето хора е обвита в неяснота. Всеки, който е решил да се занимава с концесии, задължително трябва да има доста опит и рутина. Или ако ги няма, обезателно трябва да си наеме консултанти, които да му помогнат в изготвянето на документацията, която е огромна по обем. Малко от плажовете са дадени на концесия поради това, че държавата се интересува най-вече и основно само от цената, която наемателят трябва да й плати, за да вземе даден терен за експлоатация. Всичко останало сякаш не интересува администрацията, а то е много важно. Документацията, която трябва да се подготви, както вече споменах, е много обемна и това е твърде специализирана материя. До назначаването на съответния конкурс и процедури се минава през дълъг и тромав процес, който отнема много средства, енергия и време на хората. Добра стратегия би била тази, според която желаещите да работят, ще са облекчени и подпомагани в дейността им. Защото става въпрос за много пари, които държавата би могла да печели от концесиите на плажовете. Но, както се знае, властта не прави най-добрите стратегии, за да подпомага бизнеса, търговията и туризма. Просто гледа по най-лесния начин да си прибере финанси от където може, без оглед на всичко останало. Парите, които взема от нас са доста, но няма желание да се погледне партньорски на това и да ни се осигурят нормални условия за работа, така щото и за нас да има изгода.
- Повечето хора смятат, че вие, концесионерите, печелите доста от тази работа?
- Погрешно е това впечатление и то няма нищо общо с реалността. Може и да са падали големи печалби, но това е било преди 15-20 години, когато стопанисването на черноморските плажове се правеше по съвсем друга система. С въвеждането на концесиите картината коренно се промени. Нашата концесия например е една от първите – от 1999 година и ние сме сред пионерите в тази дейност. И ви уверявам, че ситуацията при нас хич не е розова. Гражданите идват на плажа, виждат, че той е подготвен, направен, почистен и т.н., но не знаят какво ни струва всичко това. По договор ние сме длъжни да правим всичко това и така е редно. Но определено са мит приказките, че от тази дейност вадим купища пари.
- Големите хотели по ивицата не са ли ваши или пък собствениците им не плащат ли на вас такса?
- Не, не са наши и не ни плащат. Когато сключваме договорите за концесия, се прави една подробна карта с координатен лист, на който са обозначени границите на терена, който ни е даден. После ние наемаме геодезисти заедно с министерството, които ни отлагат тези граници и можем да си направим ограда. Ние нямаме право обаче да ограничаваме свободния достъп за хората. Правят се ниски огради, които обозначават границите на концесионната територия. Където има подходи обаче, те трябва да си останат, да се изградят съответни пътеки, така щото даже хората с увреждания да имат свободен достъп до плажовете. Колкото до хотелите, то повечето от тях са построени около плажовете, а някои и на самата ивица. Това поражда непрекъснати сблъсъци между държавата и общините по места. Защото държавата дава терени на концесия, но не си прецизира нещата и често тези площи влизат в границите на регулационните планове на населените места. Има безброй остри конфликти, породени от административна немарливост. Например в Созопол има възстановена частна собственост в границите на самия плаж. Това е нонсенс, защото по конституция плажовете са изключителна държавна собственост. С две думи, хотелите, които са зад плажната ивица, са извън концесионните територии в повечето случаи. Има много малко изключения, за които вече обясних как се получават. Плажовете включват дюните, които се водят не активна плажна площ. Защото хората не могат да се катерят, а използват т.нар. активна част от тях, където се разполагат чадъри, шезлонги, обекти и т.н.
- Какво правите, след като получите концесията?
- За да въведем концесионните територии в някакъв приличен вид, правим една сложна процедура. Подготвяме по три вида схеми, които трябва да се одобрят от МРРБ. След това тези схеми се пускат за заверки и одобрения през всички местни институции като енерго, ВиК и т.н. После цялата документация влиза за разглеждане в експертен съвет на местната община, за да ни издадат всички изискани разрешителни. На практика ние можем да разполагаме на плажа само преместваеми съоръжения, но минаваме цялата процедура като за един строителен обект, със съвсем козметични облекчения.
- Общинските власти по-скоро ви улесняват в работата ви или ви пречат и затрудняват?
- Няма еднозначен отговор на този въпрос. Те са наясно, че от облика на плажа зависи какъв ще е цялостният вид на населеното място. Като дойдат туристите, правят преценката си комплексно – за плажа и за мястото. Повечето общини поради финансовата си нестабилност залагат на това каквото могат да съберат от нас. Те ползват всички вратички, които им дават законите ни – ЗУТ (Закон за устройство на територията), Закона за устройство на черноморското крайбрежие и т.н. Прибират се всички видове държавни такси и налози, позволени от несъвършените ни и работени на парче закони. Надяваме се положението малко да се подобри след ремонта на Закона за черноморското крайбрежие. Досега всяка година ни принуждават да си заверяваме схемите, които министерството ни одобрява. Това се прави, въпреки че нито поставяме нови обекти, нито нещо кардинално се променя върху поверените ни площи. Само че така се прибират всяка година нови и нови пари за таксите, които ни изискват по тези документи. Също така всяка следваща година ни преиздават разрешенията за поставянето на обектите на плажа. Това са леки, преместваеми съоръжения, които в края на всеки сезон ние сме длъжни да демонтираме. Като инженер мога да ви уверя, че не е измислено такова нещо, което да можеш да сглобяваш и разглобяваш 20 пъти и то да има здрав и нормален вид. И като капак на всичко плащаме и такси по близо 1000 лева. И накрая излиза така, че държавата ни налага едни правила, общините други – като в менгеме сме. А когато хората дойдат на плажа, те виждат нас и стоварват всичките си претенции и недоволства върху ни.
- Кажете кои са основните ви претенции към властите?
- Първо, ако може тези разрешения за обектите да са валидни за по-дълъг период. Ако няма промени по съоръженията, да платим наведнъж таксата, даже да е по-висока, но да не ни разиграват всяка година. Второ, при положение че няма никакви промени, да не ни карат да правим схемата всяка година. Защото експертните съвети в общините се събират по веднъж в месеца и ние сме в зависимост и от тях. Благодарен съм, че сега поне имаме срещи със зам.-министърката на МРРБ Екатерина Захариева и дано това не е само предизборно. Досега никой не ни обръщаше внимание. Няма да е лошо по-често държавата да си комуникира и с общините, за да не се получават разминавания, които в крайна сметка вредят на нас, гражданите.
- Като човек, зает в туристическия бранш, какво бихте направили, ако сте министър, за да подобрите този бизнес и българите да се задържат тук, по нашите курорти, а не да харчат парите си в чужбина?
- Веднага бих направил кръгла маса и после редовни сбирки с всички заети в тази сфера. Да седнем заедно, да обсъдим проблемите и заедно, коректно и толерантно да заработим с уважение един към друг и най-вече към нашите клиенти. Този бранш формира не малък процент от БВП. Затова хората от туризма трябва да кажат как да се променят нормативните актове така, че да заработят ефективно.