Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Правителството даде съгласието си договорът за предоставяне на концесия върху морски плаж „Св. Влас – болницата” да бъде продължен с правоприемника на концесионера „Комплекс Свети Влас” АД – „Тера Тур Сервиз” ЕООД. Целта на решението е да гарантира обезпечаването със задължителни дейности плажа, както и предлагането на туристически услуги и плажни принадлежности на туристите през остатъка на срока на концесията до 2017 г.

Министерският съвет упълномощи министъра на регионалното развитие и благоустройството в срок от един месец от уведомяването на правоприемника на концесионера да сключи с него допълнително споразумение към договора за концесия при условията на универсално правоприемство.

Източник: http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/38390-tera-tur-serviz-shte-stopanisva-morski-plazh-sv-vlas–bolnitzata

В дневният ред на седмичното заседание на правителството, което ще се проведе днес от 10.00 часа е включена точка, относно проект за решение за даване на съгласие, за продължаване на договора за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица – Морски плаж „Свети Влас – болницата”, община Несебър, област Бургас, с правоприемника на концесионера „Тера Тур Сервиз” ЕООД.

Източник: http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0217&n=1252&g=

Зима е. На вън е студ. Стоя на топло в къщи и си мисля за лятото… за морето… за плажовете… за обезопасяването им…

Дали политиката на българската държава относно отдаването на черноморските плажове на концесия е правилна, не се наемам да взема отношение. Въпросът с обезопасяването им обаче, определено не е решен по най-добрия начин.

Съгласно нормативната уредба обезопасяването на водната площ се извършва от стопанина на плажа (концесионера). Това е институцията, която на практика се занимава с организирането и обезпечаването на водноспасителната дейност на плажа.

Какво обаче, разбира концесионерът от водно спасяване? В повечето случаи отговорът на този въпрос е нищо не разбира.

Голяма част от концесионерите до деня преди да станат такива са се занимавали основно с търговска дейност. Те са абсолютно некомпетентни в областта на водно спасителната дейност и в повечето случаи не го крият.

Държавата е предвидила некомпетентността на стопаните на плажовете (концесионерите) да бъде коригирана с назначаването на всеки плаж на “Старши спасител”, като ръководител на спасителите или спасителната станция.

Дейността на водноспасителната служба се организира и ръководи от началник, определен от стопанина на водната площ. Той може да бъде само правоспособен спасител, завършил курс и притежаващ документ за “Старши спасител”, пише в Наредбата.

Че на много плажове това не се случва е известно на всички. В повечето случаи ръководителят е верен на концесионера човек, който има претенции, че разбира и от водно спасяване. Той се доверява на някой от спасителите с повече опит и се консултира с него, а резултатът е, че организацията на водноспасителната дейност на плажа няма нищо общо с тази описана в нормативната уредба.

Какво обаче, представлява т.н. “Старши спасител” и как се става такъв?

Курсовете за квалификационна степен “Старши спасител” се организират от дирекция “ВСС” към секретариата на НС на БЧК. Условията за участие в такъв курс са:

- кандидатите да имат стаж, най-малко 10 месеца за последните 5 години преди курса, като “Воден спасител на открити водни площи и море”, или 20 месеца като “Воден спасител на плувни басейни и водни паркове”;

- да представят препоръка от работодател;

- да представят препоръка от областните структури на БЧК по местоживеене;

- да имат завършено средно образование;

- да представят индивидуална застраховка “Злополука” за времетраенето на курса.

Кандидатите за курс, за квалификационна степен “Старши спасител” се приемат без приемен изпит след представяне на изброените документи. Курсът трае няколко дни и преминалите го получават свидетелство за квалификационната степен, издадено от дирекция “ВСС” към Секретариата на НС на БЧК.

Погледнете критериите за участие в този курс. Само първият критерий има истинска стойност свързана с квалификацията на воден спасител. Останалите четири са абсолютно формални.

Трябва да се зададат и редица въпроси относно този курс. Какво точно се изучава в него? Кои са лекторите на курса? Били ли са лекторите някога ръководители на водноспасителна служба на морски плаж? Това ли са правилните критерии за подбор на курсисти?

Дефакто след изкаран курс за“Старши спасител”, съответното лице придобива документ за такъв. Колко обаче, то е компетентно по обезопасяването на конкретен морски плаж и би ли могло да убеди съответния концесионер как точно да се извърши това е друг въпрос. В чести случаи то се явява един послушник на концесионера, който притежава документ и може да бъде поставено на топа на устата при една евентуална проверка. Обезопасяването на плажа обаче, концесионерът извършва както си реши, като безопасността на гражданите остава на заден план.

Така стигаме до следният извод: ако приемем тезата, че концесионерът не е компетентен по въпросите на водното спасяване, то ръководещият водноспасителната служба на плажа “Старши спасител”  има документ за такъв, но компетентността му е спорна.

И така, остават водните спасители. Всичко се струпва на техен гръб. Те правят това което могат, но лошата организация на водноспасителната дейност, която е създадена на плажа им създава допълнителни трудности в нелеката работа.

Съществуват обаче и по-лоши опции: спасителите да са по-малко от нужния брой или въобще да ги няма, плажа да е обезопасен с табели забраняващи къпането или да е неохраняем, водните атракции да са опасни за плажуващите (много често срещан вариант) и т.н. Има и плажове без стопани (абсурд!), които са абсолютно необезопасени.

Абсолютно недопустимо е като се има в предвид, че активния летен сезон по Черноморието е два – три месеца, да има неохраняеми плажни ивици, както и да се подлага на риск живота на плажуващите на охраняемите. Гоненето на по-големи печалби от страна на стопаните на плажове и слабият контрол от страна на държавата създават опасност за живота и здравето на гражданите посещаващи тези места.

Толкова ли много плажни ивици по морето има Република България, та не може да ги обезопаси?

Дали избраният модел за обезопасяване на плажовете е правилен?

Георги Димитров

http://www.varnautre.bg/

Спасители да има и на плажовете, за които не се е намерил концесионер

С реализацията на тази идея се е захванал варненският депутат от ГЕРБ Димитър Атанасов. Темата му е професионално близка, защото преди да се захване с политика той оглавява Асоциацията на концесионерите на плажове.

„От 140 плажа в България 70-80 имат концесионери. Те са длъжни да осигурят спасители, почистване, медицинската служба и да предоставят срещу заплащане съответните услуги като чадъри, шезлонги и леки питейни заведения. Но какво става с плажовете, които нямат стопани? За Паша дере, Галата, Панорама, всяка година никой не се явява на търга за концесионери. Въпреки падането на цената с 30, после с 50% – пак няма интерес. А хората обичат да ходят на тези плажове и те стават все по-опасни“, твърди Атанасов.

Депутатът разделя проблема на 2: намиране на финансиране за охрана на „дивите“ плажове и осигуряване на спасители, които, известно е, че щом вземат кетап в България, заминават да пазят басейни и плажове в Испания и САЩ за несравнимо по-големи заплати от мизерните и сезонни надници, които получават тук.

За решаването на първия проблем Атанасов предлага нова формула за разпределение на таксите, получавани от концесионерите. Досега половината от тази сума (около 12 млн. лева годишно) се дават на общините (за Несебър, например, сумата е 1.3 млн. лева на сезон, а за Варна – 1.7. млн.) „Държавата връща половината от тези пари в общините, а общините не ги ползват за плажовете, не ги харчат целево, а запълват други дупки в бюджетите си с решение на Общинския съвет“, категоричен е депутатът, който е член на Постоянната комисия по икономика, енергетика и туризъм в парламента. Той предлага парите да бъдат разделени на 50% за държавата и 40% за общината, на чиято територия е плажът. Останалите 10% трябва да бъдат предоставяни целево на кметството или областната администрация за стопанисване на плажове без концесионер. „Във Варненска област плажовете, които нямат стопанин, са на територията на общини, които не получават пари от концесионни такси, защотото нямат наети пясъчни ивици. Затова 10% от приходите от плажовете във Варна. Златни пясъци и Св. св. Константин и Елена, които са на територията на община Варна, трябва да отиват целево за спасители на Камчия, Панорама, Кара дере, които съответно са на територията на общините Аврен, Аксаково и Бяла“, обяснява Атанасов. Какво точно да е съотношението в процентите, предстои да бъде уточнено в зависимост от точната сметка за разходите, необходими за запазване на човешкия живот на неохраняемите плажове.

Проблемът с текучеството депутатът предлага да бъде решен чрез набиране на кандидат-спасители сред гимназистите и студентите, които, ангажирани с получаването на диплома, няма да напуснат веднага България и ще могат да поработят по българските плажове година-две. Възможно е за помощник-спасители да бъдат обучавани и ученици под 18 години, които да имат само охранителни функции: да обясняват на хората защо не трябва да се къпят при червен флаг и да викат линейка или хеликоптер при нужда, без да се хвърлят в морето да вадят удавници.

„Друг е проблемът, който беше заложен в търговете, когато се отдават плажовете. По-голяма тежест във формулата на изчисляване на печелившия беше цената, а не охраната. Така се стигна до много високи оферти от страна на кандидат-концесионерите, и държавата им даваше плажовете срещу космическа такса. Следствието са високи такси на услугите, на чадъри и шезлонги. Вие виждате на едни „Златни пясъци“ са 7 лв. един чадър, един шезлонг – 6 лв…. Бедата е, че ние тук не можем със закон да ограничим и горната граница на услугата, защото противоречи на конкуренцията . Така плажовете стават недостъпни – с високата цена на услугата на по-атрактивните и посещаеми плажове“, твърди Атанасов.

Предстои да бъде решен и проблемът с къмпингуването край морето. Според варненския депутат това трябва да стане след подробно картографиране на цялата ивица и определяне на плажове за тази цел, които да имат нужната инфраструктура за такъв вид туризъм. Във всички случаи той предлага проблемът да бъде поставен на широко обществено обсъждане, а не просто да се забраняват палатките край морето.

Атанасов ще предложи още една промяна в Закона за Черноморското крайбрежие. Той ще настоява и дюните да бъдат признати за изключителна държавна собственост, за да бъдат спасени от продажба и застрояване.

Росица Пенкова

Факт е, че голяма част от гражданите посещаващи Черноморското крайбрежие през лятото не познават нормативната уредба регламентираща водноспасителната дейност и обезопасяването на плажовете. Непознаването на законите не ги освобождава от отговорност, но води до възникване на множество конфликтни ситуации, потърпевши от които са водните спасители, работещи на плажа.

Основна вина за възникване на тези ситуации имат концесионерите на плажове. Те са тези, които организират реда в концесионните си територии и от това как го правят зависи и ще има ли такъв. Една част от концесионерите, за съжаление не малка, се интересуват единствено от това как да изкарат по-голяма печалба. Инвестициите които те правят са основно в дейностите, които носят приходи.

Има втори тип стопани на плажове. За тях плажа, който стопанисват е голяма хапка – нямат реални финансови възможности и кадрови потенциал да го стопанисват.

Третият тип концесионери (на тях трябва да се поклоним и да свалим шапка), за съжаление най-малочисленият са тези които се опитват да създадат възможно най-добрата организация за работа на плажа.

Какво би трябвало да се направи на един плаж относно водното спасяване, за да се гарантира ред и законност на плажа?

Водното спасяване е разходна част. Необходимо е предварително да се направи разчет и да бъдат осигурени финансовите средства, които са необходими, за да бъде закупен спасителен инвентар според нормативните изисквания, да бъдат направени достатъчно на брой табели и да бъдат наети водни спасители.

Спасителният инвентар, който е необходим е описан в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. При липса на такъв, водните спасители може да не са достатъчно ефективни и да се достигне до воден инцидент с фатален край.

Що се отнася до реда на плажа (не само този който касае водноспасителната дейност), той се описва на табели, които се поставят на входните места на плажа.

Поставят се табели със схеми на плажната ивица, табла с означения на: разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ… телефон 112; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.

Задълженията на гражданите, ползващи водните площи, също трябва да бъдат изписани на табели и поставени на подходящи места. Табелите трябва да са изработени от устойчиви на атмосферните условия материали. Техните размери са свързани с големината на текста, изписан върху тях.

Поставят се и табели с текст, регламентиращ къпането на организирани детски групи (често срещана конфликтна ситуация).

На всеки спасителен пост се поставя табела с подробни указания за флаговата сигнализация, изписана по възможност на няколко езика, особено важно за плажове посещавани от чуждестранни туристи.

Приготвят се и необходимия за плажа брой предупредителни и забраняващи къпането табели.

Наемането на достатъчно качествени спасители е важно условие за безопасността на един плаж. За да са те ефективни, трябва да бъдат поне по двама на спасителен пост, а постовете трябва да са разположени максимум на 100 метра един от друг. Спасителите трябва да се занимават само с преките си служебни задължения, които са: наблюдение на поверената им водна площ, превенция сред посетителите на плажа и предприемане на спасителни акции. Факт е, че на много плажове това не се случва.

Някои концесионери възлагат на спасителите извършването на нерегламентирани дейности, които ги отклоняват от преките им служебни задължения. Други, целенасочено търсят и назначават на работа като водни спасители такива, със зависимост към алкохол, дрога и др., като целта е понеже са взети на работа, да бъдат благодарни, да правят компромиси със служебните си задължения и да работят за по ниско заплащане, или да не им бъде изплатена последната заплата с мотив… алкохола или дрогата.

Концесионерите на плажове целенасочено се стремят да принизят работата на водните спасители, като ги поставят в конфликтни ситуации с посещаващи плажа граждани. Същите могат да бъдат избегнати с описаните по-горе табели.

Гражданите посещаващи плажа, трябва да спазват разпорежданията на водноспасителната служба, тъй като това гарантира тяхната безопасност.

Георги Димитров

На проведената преди няколко дни работна среща между областния управител на Бургас и зам. министъра на туризма се изнесе информация за последния летен сезон. Комисия, назначена със заповед на ОУ, е обходила плажовете и е дала констатации и препоръки.

Зам. областният управител на Бургас Златко Димитров изнесе статистика за проверките по плажовете извършени преди началото и след старта на изминалия сезон. Според данните нарушенията на стопанисващите плажовете като цяло са намалели, сравнено с предишни години. Съставени са много препоръки. Плажовете според доклада са били в общо добро състояние, редовно почиствани, достъпни за посетители, имали са 50% свободна зона, съблекални и другите необходими изисквания. Най-честият проблем е бил липсата на качествено водно спасяване. За нуждите на морското ни крайбрежие са нужни около 1500 спасители, но голяма част работят чужбина, други по басейните. Има и примери –  плаж „Делфин”, където бил назначен спасител, но не е бил оборудван с нужния му инвентар. Подобно е било положение на плаж Несебър – изток и Несебър – град, където са липсвали назначени медицински лица. Някои от плажовете пък изобщо не са били стопанисвани, като Обзор – Юг, Обзор – Детски лагери, къмпинг „Европа”, Лахана – Поморие, ММЦ „Младост” – Приморско, Попски плаж – Царево.

Това е констатацията на комисията, назначена от областния управител, а реалността е, че водното спасяване на много от плажовете е под всякаква критика. За бизнеса на БЧК Бургас около водното спасяване в доклада не става въобще дума. Оправданията, че голяма част от спасителите работят в чужбина или по басейните е добре дошла за концесионерите – печелбари. С тези мотиви те въобще не назначават спасители по управляваните от тях плажове или назначават некачествени (зависими от алкохол и дрога) и нередовни спасители. По време на проверка се изтъкват подобни доводи, все едно, че между държава и концесионери няма подписани договори в които изрично е фиксирано водното спасяване. И така от година на година, от сезон на сезон, това стана обичайна практика, а отнетите концесии са единици. Явно държавата не защитава интересите на гражданите си и работи за облагодетелстването на отделни фирми и организации.

Георги Димитров

Плажът на Слънчев бряг е условно разделен в регистъра на държавата на три отделни плажа. Всеки от тях има собствен концесионер.

Организацията на водноспасителната дейност на Слънчев бряг е единна (обща и за трите плажа), като организатор е БЧК Бургас. Всеки концесионер е снабдил с инвентар своят участък от плажа.

Концесионер на морски плаж „Слънчев бряг – Север“  е „Сънинвест ООД”, Пловдив.

Снимките са направени в края на месец август.

Плажът на Слънчев бряг е условно разделен в регистъра на държавата на три отделни плажа. Всеки от тях има собствен концесионер.

Организацията на водноспасителната дейност на Слънчев бряг е единна (обща и за трите плажа), като всеки концесионер е снабдил с инвентар своят участък от плажа.

Концесионер на морски плаж „Слънчев бряг – централен“  е „Вени-М ЕООД“, Несебър.

Снимките са направени в края на месец август.

Иво Стефанов, председател на Асоциацията на концесионерите на морски плажове

Всичко, което предлагат от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), е добро. През последните 4-5 години нищо не се правеше в тази област, включително бе спряна и процедурата за концесиониране. Сега се прави това, което искаме – да има ред.

Намаляването на срока на концесиите от 20 на 10 години по време на предишното правителство бе голяма глупост. Инвестициите на концесионерите не са малки. За плажа на „Златни пясъци“ например годишният размер на инвестиционните разходи е минимум 200 хил. лв. И това е един разработен плаж, близо до курорт с национално значение, а има и такива, които не разполагат с абсолютно никаква или частична инфраструктура. Чадърите и шезлонгите трябва да се сменят на всеки 1.5-2 години например.

Добре е концесионните такси да се коригират. В момента те се определят като процент от дохода, който очаква държавата, а е по-нормално и логично да се определя като дял от реално получения доход, както е при минералните води и подземните богатства. Съгласни сме, че подобна промяна ще стане трудно, тъй като вече има доста подписани договори, затова сме склонни и на друга, по-лесна, но също толкова важна поправка – концесионното възнаграждение да се определя поне не на база 100%, както е сега, а на база 50% от площта на плажа. Това всъщност е и реалната площ, върху която е разрешено да се извършва търговска дейност.

Георги Николчев, чл. на УС на „Съюза на собствениците-Слънчев бряг“

Включването на дюните в концесионните и наемните територии не трябва да бъде използвано за увеличаване на площта, заемана от чадърите и преместваемите обекти. Важно е и да се даде по-ясна и точна дефиниция какво може да бъде преместваем обект. В момента на плажа има над 10 вида обекти за бързо хранене, а дори и магазини или чейнджбюра. Трябва да се премахнат чеверметата и всякакви други капанчета и дискотеки от плажа, а разрешените места за хранене е най-добре да бъдат само каравани, в които да се продават пакетирани храни и напитки. Така ще бъде по-хигиенично и приятно за почиващите, от което ще спечели и бизнесът.

Подкрепям исканията на концесионерите за намаляването на концесионните такси, но съм против увеличаването на концесията от 10 на 20 години. Инвестициите на концесионерите са минимални и се изплащат за година-две. При по-дългосрочните концесии обаче се създава по-голяма сигурност и усещане за безнаказаност, а договорите се развалят и по-трудно.

Процедурите за концесиониране и отдаване под наем трябва да се облекчат, защото сега са тежки и дълги.

Източник: www.pari.bg

http://www.pari.bg/ 25.10.2010, 08:04

Промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие ще облекчат концесионерите, ще гарантират по-чиста природа, но още отсега предизвикват и някои притеснения.

Плажът е чист, не се носи миризма на кебапчета и няма викове „Хайде на царевицата“. На два метра от хавлията ви има дюни и пясъчни лилии. Някои от капанчетата, които помните от миналата година, вече са съборени. В морето се къпят деца, но майките им са спокойни, защото има достатъчно спасители. Чисто, спокойно, подредено и приятно – живот като на кино.

Така би трябвало да изглеждат българските плажове още догодина. Или поне това е мечтата на държавните служители от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), които са участвали в редактирането на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧР). Плановете им са до края на ноември законопроектът да бъде внесен в Министерския съвет, така че да има време да бъде гласуван и да влезе в сила още преди началото на новия летен сезон.

Промени за добро, но не завинаги
За да може да се постигне мечтаната идилия на плажа, от МРРБ предвиждат първо да определят по-ясно и категорично какво точно представляват понятията преместваем обект, търговска площ, паркоустройствени мероприятия и т.н. Идеята е по този начин да се намали свободното тълкуване на дейностите, които може да се развиват на плажа, и обектите, които може да бъдат изграждани там, за да се избегнат абсурди като откриването на чейнджбюра или минимаркети. В новия закон е поставен акцент и върху по-строгия контрол на дейността на наемателите и концесионерите на плажове. Освен това 50% от концесионната такса, която получават общините, задължително ще трябва да се използва за дейности, свързани с поддръжката на нестопанисваните плажове на територията на същата община.

Свободен достъп, но в много бъдеще време
От МРРБ са се амбицирали и да осигурят свободен достъп до 25 плажа, които се оказва, че са оградени изцяло или частично от частни земи. Абсурдно, но факт – при приватизацията и реституцията на къмпингите и курортите по Черноморието държавата не е осигурила достъп до собствения си имот. Затова сега може пак да се наложи да бъдат стартирани отчуждителни процедури. От МРРБ се надяват поне в някои от случаите да се договорят с частните собственици да бъде разрешено прокарването на обществен път през имота им, за да не се налага да плащат.

За изграждането на пътищата за пешеходен достъп първо трябва да се приеме подробен устройствен план (ПУП), като към момента в най-напреднала фаза е този за плажа на къмпинг „Градина“. Дори и неговото приемане обаче се забавя, така че няма гаранция кога ще бъде изграден пътят. Сред проблемните плажове са Вили „Чайка“ в района на Балчик, „Чайка-Журналист“, „Равда НСА“, плажовете на къмпинг „Ахелой“ и „Делфин“ близо до Ахтопол. Плажовете като „Ривиера“, „Дюни“ и „Елените“ догодина ще бъдат с изрично обозначен достъп. VIP плажове няма и няма да има, всеки гражданин ще има достъп до всички плажове, категорична е зам.-министър Екатерина Захариева.

Какво се променя за бизнеса
Промените в новия закон, които засягат наемателите и концесионерите, не се изчерпват само с това, че от тях ще се изисква да бъдат по-добри стопани. За тях има и добри новини, като например отпадането на текста, че сключен през март договор влиза в сила от 1 януари на следващата година, с което на практика се губи цял сезон. Освен това от МРРБ обещават и съкращаване на процедурата за предоставяне на плажове на концесия. Сега тя отнема близо година, но целта е да се сведе до 3-4 месеца.

В новия закон е заложена и идея, която не среща пълно одобрение – увеличаването на срока на концесията от 10 на 20 години. С тази поправка се прави пореден опит да се увеличи срокът на концесионните договори, за да се повиши интересът за дългосрочното ползване на плажовете, особено към по-неатрактивните плажни ивици. Концесионерите са доволни, но не и хотелиерите (вж. коментарите).

Най-спорните идеи
В законопроекта има и две спорни идеи – връщането на дюните към площта на плажа, който се отдава на концесия или под наем, и идеята за групиране на плажовете според функциите им. Искаме да защитим дюните, казват от МРРБ. Факт е, че за последните няколко години се появиха редица казуси, свързани с унищожаването им от „инвеститори“ или туристи. Сигнали за подобни действия имаше в района на курорта „Дюни“, къмпинг „Оазис“ край с. Лозенец и плажа до къмпинг „Корал“.

В момента площта на дюните е 4481 дка, като от тях 1640 дка не попадат в защитените територии. От МРРБ обясняват, че ако дюните бъдат върнати към територията на плажовете, концесионерите или наемателите ще носят отговорност за тяхното опазване. Това звучи малко като прехвърляне на отговорност, тъй като тогава и сега държавата е техен собственик и по принцип трябва да ги пази. Явно обаче контролът към момента не е достатъчно строг. „Дюните няма да бъдат включвани в активната площ, т.е. няма да се позволи да се увеличи площта, на която може да се разполагат преместваеми съоръжения. Включването на дюните към плажната ивица няма да се отрази и на ценообразуването на таксата за наем или концесия“, подчертава Захариева, тъй като това са и основните притеснения на представителите на бизнеса.

Другата идея с т.нар. зониране на плажовете е спорна главно защото не е много ясна. Целта е плажовете в България да бъдат разделени например на такива пред ваканционни селища от затворен тип, „луксозни“ плажове, екоплажове, нудистки и др. Ще има и плажове, за които например може да е задължително предоставянето на безплатни чадъри и шезлонги. За всеки вид ще има конкретна дефиниция.

Революционната идея – изкуствен плаж
В новия закон ще се регламентира и възможността за изграждане на изкуствени плажове. Тя се налага, тъй като към момента вече е бил заявен интерес за изграждане на такива плажове около Ахелой, Созопол-Запад, Св. Влас и в района на Несебър. Вариантът е да се подходи на принципа на публично-частното партньорство. На практика всеки нов изкуствен плаж ще остава държавна собственост. Инвеститорът обаче ще може да използва безвъзмездно ивицата за известен период от време.

А всичко това ще има ли ефект?
-“Промените в закона няма да променят нищо за бранша“, категоричен е Георги Щерев, председател на „Съюза на собствениците“ в курорта Златни пясъци.
- „С намаляването на преместваемите съоръжения и търговията на плажа, условията за почивка ще се подобрят, а оттам и резултатите на бизнеса“, оптимист пък е Георги Николчев, чл. на УС на „Съюза на собствениците-Слънчев бряг“.
- „Смятам, че ще се повиши качеството. Притеснява ме това, че трябва да се влагат повече усилия, предпочитам обаче да ни е малко по-тежко, но да има резултат“, казва Иво Стефанов, председател на Асоциацията на концесионерите на морски плажове.
Всъщност до подготовката на крайния вариант на закона и до гласуването на окончателния има време. От юристите зависи да направят смислени промени, а от контролните органи да следят за спазването им. Засега всичко обаче е само пожелателно и единственото, което ни остава, е да си помечтаем за чисти и подредени плажове.

Основните промени в закона за Черноморското крайбрежие

Спорни
- Включване на дюните в територията на концесията, като концесионерът ще трябва да ги опазва, без да извършва дейности върху тях
- Увеличаване на срока на концесията от 10 на 20 години
- Групиране на плажовете според функциите им – такива пред ваканционни селища от затворен тип, „луксозни“ плажове, екоплажове, нудистки и др.

Революционни
- Изграждане на изкуствени морски плажове или разширяване на съществуващите

Получили принципно съгласие
- Съкращаване на процедурата за концесиониране на плажове до 3-4 месеца вместо сегашния срок от близо година
- Повече контрол върху стопанисването на плажовете
- Общините да използват 50% от концесионната такса за поддръжка на нестопанисваните плажове
- По-точно дефиниране на понятията преместваем обект, търговска площ и др.
- Отпадане на текстовете, според които договорите, сключени през март, влизат в сила от 1 януари на следващата година, с което се губи цял сезон

Дарина Черкезова