Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Радио „Фокус“ – Бургас

Бургас. Законът трябва да се промени, за да се знае реално до кога един концесионер трябва да охранява плажа. Това заяви Николай Иванов, зам.-председател на Асоциацията по водно спасяване . „Трябва да е казано конкретно и ясно, защото има вратичка в закона, която от една страна подкрепям, но от друга- не. В закона е записано, че активният сезон е до 30 септември. Когато има посещаемост под 30% концесионерът може да си сложи табелите „Неохраняем плаж” и да намали броя на спасителите, така че според мен трябва да се каже точно и ясно до кога трябва един плаж да работи и може би това зависи от мястото, където се намира и каква е самата му доходоносност за един концесионер”, каза още Иванов. Плажовете, които са по-оборотни като Слънчев бряг, Несебър, Свети Влас и затворените комплекси Елените и Дюни, там, където има записани чужденци, ще работят до края на септември месец.
„Един плаж, за да работи трябва да има приходи т.е. концесионерът да може да си плаща заплатите. Например на бургаския плаж има 15 поста спасители с по двама души на ден плюс линейка и лекар на един концесионер му излиза около 1 000 лева издръжката на ден. В момента на плажа в Бургас има не повече от 500 души. В България като цяло плажният сезон винаги е бил до края на август, началото на септември, защото започва учебната година. Отпуските си ги взимат до края на август, има много малко хора, които ползват лятната си отпуска през септември. Като цяло посещаемостта на плажа е минимална. Само възрастните хора и тези, които редовно си посещават плажа и поради тази причина концесионерите намаляват броят на спасителите и около 15-20 септември нацяло се затварят плажовете”, добави Иванов.
Общо 17 са глобените плажуващи за този летен сезон. Съставени са актове, но тепърва ще се определя размерът на глобите. „Ние само констатираме нарушенията, а общинска полиция ги глобява, поясни зам.-председателят.
Мария Русева

Трупът на 32-годишния Виктор Боянов – концесионер на плажа на къмпинг „Градина“ е открит, съобщиха от пресцентъра на Областна дирекция на МВР Бургас.

Трупът е намерен на около 400 метра навътре в морето от плажната ивица на къмпинга до Черноморец.

Виктор Боянов изчезна на 19 юни, след като мъжът влязъл с джета си в открито море, но без спасителна жилетка. При проведената тогава операция бе открит джета, който не е регистриран в Морска администрация Бургас.

Два дни продължи издирването на мъжа, но без успешно. Трупът е открит на 24 юни около 17.30 часа.

При първоначалния оглед не са открити видими следи по трупа, който е откаран в МБАЛ за аутопсия.

По случая е образувано досъдебно производство.

Източник: http://www.chernomorie-bg.com/tyrizam/5802-nameriha-trupa-na-koncesionera-na-kympimg-gradina

Издирването на концесионера на къмпинг „Градина” Виктор Боянов е прекратено. Това съобщи комисар Васил Василев, началник на Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението” – Бургас, цитиран от “Фокус”. Тялото на мъжа не е открито и  издирването му е преустановено.

В неделя следобед 33-годишният концесионер влиза с джет в морето, машината обаче изплувала на брега без него. Според очевидци е паднал от джета си. Бил е без предпазна жилетка.

В издирването се включиха четирима водолази от областното управление, хеликоптер и катер на „Гранична полиция”. Джетът, с който е бил във водата концесионерът на плажа на къмпинг Градина, не е бил регистриран, казаха още от полицията.



Все още не е открито тялото на концесионера на плажа на къмпинг Градина. 33-годишният мъж изчезна вчера следобед.

Според очевидци е паднал от джета си. Четирима водолази от Пожарна безопасност и защита на населението и два катера на гранична полиция обхождат акваторията на инцидента.

Издирването беше подновено днес в 8 часа сутринта. До момента обаче все още няма и следа от младият мъж.

Цялата статия и видео:

Българска национална телевизия – Новини – Общество – Издирват концесионера на къмпинг „Градина“.

Версии по темата:

http://www.besove.com/

http://www.24chasa.bg/

Бесове.бг

Снимка: ... миналото лято

Сдружение „Младежка инициатива Вромос“ и „Уинд Иновейшън 4″ ЕООД бяха единствените участници на провелият се вчера конкурс за концесионер на плажа Бургас – Север, съобщават от пресцентъра на Областна управа. Въпреки силното желание от страна на администрацията да намери стопанин, който да се грижи за хигиената и безопасността на плажуващите, за съжаление и двамата кандидат-наематели имаха съществени пропуски в документацията. Наложи се Комисията по провеждане на търга да не ги допусне до следващия етап, а именно отваряне на ценовите оферти. От Сдружение «Младежка инициатива – Вромос» не представиха редица задължителни документи, в които трябваше да има информация за спасителната организация, за начините за почистване и обгрижване на пясъчните терени. Голям пропуск бе липсата на схема, по която ще се отдават под наем пространства за заведения и атракциони.

Цялата статия:

Безхаберници искат плажа Бургас-Север, не знаят как.

Народно Дело

Всички плажове от ивицата на Варна са затворени. В момента тече подготовка за откриването на ивицата, почиства се пясъкът, боядисват се вишки и чадъри. Процедурата върви и документално, но все още не е ясно кога ще завърши, обясни представител на концесионера „Лазурен бряг 91“. До тогава плажовете ще са и неохраняеми. Повод за коментара стана оплакване на изненадани плажуващи, които са решили, че щом времето е хубаво, значи никой не трябва да ги безпокои на ивицата.

Раздразнението им идва от факта, че багери продължават да изнасят пясък от морето и да го стоварват край плажуващите, които се възползваха от слънчевите лъчи, за да направят първите си бани. Вместо с любезен поздрав за добре дошли плажуващите били посрещнати от вой на тежки машини. На протестите на плажуващите шофьорът на машината отговорил, че работи по график.

Твоят ден

”80 хил. трябват да отвори Централния плаж”

Без разрешение от МРРБ, че го дава на общината, съветниците не могат да гласуват парите

80 хил. лева са необходими, за да бъде обезопасен Централния плаж в Бургас с медицински пунктове и спасители за лятото. Сумата изчислили от общинска комисия по водно спасяване и ще я предложат за гласуване в местния парламент, ако държавата даде за ползване ивицата на общината, съобщи председателят й д-р Андрей Найденов.

Последната дума е на МРРБ.

От две години плажната ивица е безстопанствена, тъй като не се намери концесионер да я стопанисва. Желание за това проявява общината, но трябва да получи картбланш за това от държавата.

До като от София не разрешат, кметът не може да иска от ОБС да гласува парите, обясни Найденов.

От седмица насам централният плаж на Бургас се пълни с народ, заради хубавото време.

„Да чукаме на дърво, че за сега няма инциденти”, коментира Найденов.

Пълен като за юли е и Северният плаж, който от тази година също е безстопанствен. Дали ще остане така и през лятото ще се разбере на 6-ти юни, когато е насрочен търг за отдаването му на концесия. 260 хил. лева е годишната вноска на бъдещия му стопанин към държавата.

Димитър Русков

Наближава активния летен сезон и много туроператорски фирми вече организират детски и ученически отдих. Когато обаче, това става в близост до водна площ има държавни изисквания, които трябва да бъдат спазени.

В последните години обикновено туроператорите организират детския и ученически отдих в частни хотели, като децата се водят на най-близкия градски плаж. Трябва да се знае, че за да се прави това, има определени изисквания, които трябва да бъдат спазени.

Организиран детски отдих на плажа

При организиран детски или ученически отдих в близост до водна площ, бреговата ивица на която е обезпечена по правилата и се използва от граждани за къпане, плуване и водни спортове, е необходимо да се определи място за „лагера” на плажа. Туроператорът, трябва да уточни с концесионера на плажа това място, като то се огражда и се обозначава с указателни табели.

За времето през което децата ползват водната площ трябва да бъдат осигурени водни спасители и лекар. Това задължение е на туроператора.

Съгласно изискванията, при детски и ученически отдих с до 120 броя на децата е необходимо осигуряването на двама спасители. При численост от 120 до 240 деца броя на спасителите е трима. От 240 до 400 лагерника се охраняват от четирима спасители.

За спасителите се изисква документ за правоспособност и медицинско свидетелство за здравословното състояние, както и личен талон издаден за съответната година.

От медицинските кадри се изисква документ за успешно завършен курс по интензивна медицина, издаден от катедрите по анастезиология и реанимация към висшите медицински училища.

Дълбочината на водата в района на къпане на децата трябва да е от 0.70 до 1.50 м. Границите на определеното място се обозначават с оранжеви плаващи знаци, поставени от спасителите успоредно на брега, на разстояние по между им от 10 до 15 м.

Къпането на децата и учениците става организирано, като предварително спасителите извършват инструктаж за основните правила и изисквания при къпане.

Влизането във водата става по групи, които не трябва да наброяват повече от 20-25 души. Те се редуват при къпането, като принципът е, че всяка група трябва да бъде наблюдавана от спасител.

Ръководителите на детските групи влизат лично във водата с децата и учениците от поверената им група, като ги броят преди и след къпането и не допускат техни действия, криещи опасност за живота и здравето им.

За времето, през което се ползва водната площ е задължително присъствието на медицинско лице на плажа. То е длъжно да указва незабавно първа медицинска помощ при водни инциденти, спешни случаи и травми.

Ролята на спасителя осигуряващ детския и ученически отдих край водни площи

Спасителят (спасителите) на детските и ученически групи, разположени край водни площи, организира плажната дейност и отговаря за здравето и живота на децата при къпане. Преди първото къпане на плажа спасителят им разяснява организацията на плажната дейност и къпането. Той изисква от ръководителите на почивните групи, да се формират двойки от деца за влизане във водата, за взаимен контрол и взаимна помощ във водата и при излизането от нея (чифтна система).

Спасителят е задължен преди къпането на децата лично да провери дъното за евентуални дънни ями, да се убеди, че няма опасни течения и други опасности и да постави ограничителните плаващи знаци. Абсолютно е забранено допускането на рискови положения при къпането, в условия на организиран детски отдих. Забранява се влизането във водата на децата с надуваеми предмети, както и влизането с шнорхел и маска.

Спасителят може да запознае децата с водноспасителния минимум, да организира група “млад спасител” от деца, които знаят добре да плуват.

При използване от детски лагер на водна площ, която е осигурена със спасителни постове, станции и медицинско обслужване, спасителят (спасителите) на лагера установява връзка с ВСС на плажа.

Георги Димитров

Разглеждайки в Гугъл публикации, свързани с темата „водно спасяване” попаднах на интересeн материал в „Класа”, публикуван преди 3 години. От него е видно, как концесионер организира водноспасителната дейност на плажа според собствените си виждания и в разрез с нормативната уредба в страната.

За съжаление в страната това е масова практика. В този случай говорим за концесионер, който е воден спасител. След като при него може да работят нередовни спасители, какво да кажем за концесионерите, които хал хабер си нямат от водно спасяване.

Ето и публикацията:

Класа

17 годишният Петър Андреев, ученик в 1-во СОУ в София, спаси от удавяне двама руснаци на градския плаж в Созопол на 1 септември по обяд. Тийнейджърът, в момента стажант спасител, наблюдаваше развълнуваното море от кулата на Първи пост. Чувайки виковете на мъж, който отчаяно ръкомахаше, Петър наду свирката, за да предупреди колегите спасители и тутакси се хвърли във водата. За броени минути момчето стигна до удавника. В това време двамата опитни спасители Светозар Стефанов и Христо Тодоров, яхнали мощен джет, се насочиха към мястото на инцидента, за да помогнат и на давещия се, и на младия си колега. Посинелият мъж бе изваден на брега, а джетът тутакси се върна на мястото, за да помогне и на ДРУГ, вече омаломащен руснак, който също се давеше. Докато джетът го изтегли на брега, тийнейджърът спасител сам доплува до сушата. Руснаците едва се държаха на крака но отказаха медицинска помощ. С мъка спасителите склониха поне единия да посети реанимационния екип, който да му провери пулса и кръвното налягане. „Ние сме от Челябинск, за втори път сме в Созопол, познаваме и плажа, и морето. Ама тия вълни ни повлякоха“, заоправдава се пред „Класа“ по-леко пострадалият чужденец. После и двамата стиснаха ръката на малкия спасител. „С морето шега не бива. Покрай скалите на левия бряг има течение, което повлича хората. Малцина от курортистите го знаят. А като изпаднат в паника, и господ не може да им помогне“, разказа Петър Андреев пред „Класа“. През зимата той се готви да изкара изпитите за спасител, а следващото лято – вече да работи наравно с другите спасители. Висок и кльощав, тийнейджърът тежи 50 килограма. Всяко лято изкарва поне месец в Созопол. От малък мечтае да работи като спасител, а в момента се учи от аса на водното спасяване Светозар Стефанов. „Сърцето ми се обърна заради момчето – призна пред „Класа“ Цоньо Христов, собственик на фирма „Арена“, която е концесионер на созополския плаж. – Кожа и кости е, тия тежки мъже щяха да го повлекат към дъното, ако не бяхме стигнали навреме до тях. Цяла сутрин им свири да не влизат навътре, те обаче се перчат, не му обръщат внимание. Хлапакът им спаси живота! Дано си извадят поука от преживяното.“ Цоньо Христов е треньор по плуване. В школата му в Габрово са се обучавали почти всички спасители, които в момента работят в Созопол. „Тия момчета са особена порода. И рискът, и смелостта са им в кръвта. Никой не е дошъл за заплатата от 1000-1200 лева, друго ги влече към морето. На тях за всичко може да се разчита“, хвали се от работата на спасителите Цоньо Христов. Екипът му включва 9 спасители, някои от тях – с по 10-12 години стаж все на плажа в Созопол. Помага му и опитен реанимационен екип от Пловдив, който периодически се подменя. Напоследък всички са на нокти, защото морето през ден им сервира изненади. В средата на август извадили почти от дъното летовничка от Минск, свестявали я на плажа, после – в реанимацията в Бургас. „Оцеля, дори си доизкара цялата ваканция, ама не посмя повече да нагази в морето. Всеки ден идваше да благодари“, казва Цоньо Христов. Още ги втриса споменът за 26 септември 2007-а, когато на плажа Харманите се наложило да спасяват наведнъж трима – двама чехи и едно момче от Велинград. „Чехите ги измъкнахме ни живи, ни умрели, но оцеляха, а нашето момче не успяхме! Мъка ми е, било сирак, дошло да работи на морето като готвач, да си храни жената и детето. За първи път през сезона влязло да се изкъпе! После разговарях с жена му, още ме стиска за сърцето мъката“, разказва Цоньо Христов. Светозар Стефанов пък си припомня как преди няколко години в последния му работен ден му се стоварили шест инцидента накуп: „6 септември беше, вече шест и половина вечерта. Дойдох да се сбогувам с шефа, на другия ден си заминавах. Един англичанин взе да се дави, извадих го. После – една българка. И още четирима, все рускоговорящи, от най-тежките случаи! Така в извънработно време спасих живота на шестима. Ако си бях тръгнал, щяха да са мъртви“. Спасителите се жалват от ниската култура на летовниците: „Всеки смята, че щом си е платил, може да прави на плажа каквото иска. Да пие, да мърси. С рускоговорящите е най-трудно – не се съобразяват дори с морската стихия. А тя не прощава“, казва Цоньо Христов. И съветва летовниците задължително да поглеждат флага на спасителните кули, преди да влязат в морето.

Елиана Митова

Решение на Административния съд в Бургас спря акцията на РДНСК по събарянето на 9 незаконни обекта, построени върху Южния плаж в Несебър. Решението за спиране на процедурата отменя изпълнението на решение на Върховния административен съд. Това поясни директорът на РДНСК Георги Георгиев. Той не пожела да коментира случващото си, но уточни, че спирането е след жалба от страна на концесионера на плажната ивица „Сироко“, който до преди дни е отричал, че построените обекти са негово дело. Става дума за огромен паркинг, построен върху пясъчна дюна, пътят към него, както и няколко заведения, които са буквално върху пясъка.

Източник: News.Burgas24.bg

Виж още по темата: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=177011 и в http://www.besove.com/