Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Днес+

Варна. Въпреки че договорите с концесионерите на плажовете влизат в сила от 1 юни, ръководството на ДКЦ 1 „Света Клементина“ пусна предсрочно два реанимобила в курортите. Това е нашият жест към ръководството на холдинг „Св. Св. Константин и Елена“ и на курорта „Златни пясъци“, с които вече от няколко години имаме отлични взаимоотношения и работим в пълна колаборация за опазване здравето на курортистите по плажовете, съобщи управителят на здравното заведение д-р Иван Иванов.

Неофициално двата екипа от лекар-реаниматор, медицинска сестра и шофьор на реанимобила обикалят комплексите от 10 май, но от понеделник дежурствата стават постоянни.

В момента екипите на ДКЦ 1 „Света Клементина“ се подготвят за летния сезон, концесионерите освежават пунктовете, а лекарите комплектоват необходимите консумативи, медикаменти и апаратура. Както вече шеста година стана практика, медиците от общинското здравно заведение ще дежурят и оказват първа помощ при водни и други инциденти по цялата охраняема плажна ивица от курорта „Златни пясъци“, „Кабакум“, „Св. Св. Константин и Елена“, през Варненските плажове до квартал „Аспарухово“, обясни още д-р Иванов. Той посочи, че освен с концесионерите, през активния сезон медицинските екипи работят в пълна колаборация със спасителите, осигурени от БЧК и с колегите си от Центъра за Спешна медицинска помощ. Така през миналия сезон бе оказана медицинска помощ на стотици плажуващи, спасени бяха десетки животи, като не бе допуснат воден инцидент с летален край на охраняема зона от плажовете, каза в заключение д-р Иван Иванов.

Полицаи по плажовете, които да озаптяват непокорните туристи и да следят за реда сред плажуващите. За това настояват вече няколко години водните спасители. Оказва се обаче, че скоро добрата идея няма да стане реалност, а топката се прехвърля от полицията към концесионерите. Позитивите на плажната полиция са много, обясняват от службите за водно спасяване, а аргументът против е един – финансов.

Спасителите не са представители на властта, те нямат никакви правомощия и не могат да респектират само с една свирка, аргументира се пред “Всеки ден” шефът на “Водно спасяване” към БЧК – Добрич Петър Андреев. Това е човекът, който за пореден път призова за създаването на такова звено. “Там, където има опасност за живота на хората, би трябвало да има законова разпоредба. Така както има пътна полиция, транспортна полиция, гранична полиция, би трябвало да има и плажна полиция”, казва той.

Статистиката сочи, че след жертвите на пътно-транспортни произшествия, най-много са починалите от удавяне в България. “Това е така, защото хората не спазват разпоредбите, подлагат на опасност не само техния живот, но и този на спасителя”, казва Андреев. Той обяснява, че правилникът, по който работят спасителите, не им позволява да реагират при случаи, в които курортистите си позволяват волности на плажа. “Полицаите респектират, дори само с униформата, която носят”, сочи Андреев.

Той е категоричен, че много често полицията не се отзовава на сигналите на спасителите. Същото потвърждава и шефът на „Водно спасяване“ към БЧК-Варна Лаврентий Силов. “Навсякъде в нормалните страни има плажна полиция, а водното спасяване е или към полиция, или към пожарна, или към гражданска защита. Това са държавни организации, които имат своите права и там проблеми няма. В САЩ например, спасителите са като сътрудници към полицията и при всяко обаждане пристига полицейска кола и нарушителите си плащат глобите на място. А при нас, като се обадим на полицията ни отговарят, че няма свободни коли или идват на другия ден да ни питат какво е станало”, описва проблема Силов. По думите му най-сериозно е положението с подпийналите туристи. В такива случаи почерпените дори налитали на бой на спасителите, а те няма как да отвърнат.

Миналата година Националната комисия по водно спасяване постави официално въпроса пред МВР. И имаме официален отговор – на този етап не може въобще да се мисли за плажна полиция. Казват ни, че при инцидент трябва да се обаждаме и да искаме помощ по нормалния ред, казва Силов. “Хората идват да си направят удоволствието, а ние не можем да ги респектираме само със свирката и с молба. Показват ни неприлични знаци, унижават ни”, допълва картината Петър Андреев.

От полицията във Варна обаче категорично отричат да не са се отзовавали на сигнали на спасители. От пресцентъра на ОДП-Варна определиха като “крайно несериозна теза” такова твърдение. От ръководството на “Охранителна полиция”- Варна пък изобщо не са чували за подобна идея. Но са категорични, че не би имало проблем, стига за това да се плаща. Финансирането на такъв вид звено е задължение на концесионерите. “Всички плажове, които се водят охраняеми, се водят на концесия и концесионерът, който ги взима се ангажира да плаща за реда на този плаж – тоест медицинско обслужване, спасители”, обясниха пред “Всеки ден” от пресцентъра на варненската полиция. Курортите също настояват за повече полиция, но когато става въпрос за това, че трябва да си я платят – дават назад, казват още оттам.

Подобно е положението и с общинската полиция – заплатите на общинските полицаи се поемат от съответната община. Такъв вид полиция бе въведена пилотно само в София, но полицаи споделят, че тя остава неефективна и не се насочва към критичните точки. Факт е, че в последните години има все по-малко желаещи да стопанисват плажовете, а спасителите не достигат, не защото такива няма – а защото концесионерите не ги наемат. Морските общини пък нехаят за проблема.

“Нашите спасители ги обръщат на всякакви. На басейните поливат цветята, копаят, косят трева. Косиш тревата и наблюдаваш с другото око басейна. На плажовете ги карат да се занимават с друга дейност. Назначават се нетрудоспособни хора”, обяснява шефът на Водно спасяване – Варна. И заключва: “Няма икономически интерес да се охраняват плажовете, а именно неохраняемите плажове са много посещавани от хората. Слагат една табела “Неохраняван плаж” и като дойдат чуждите туристи на нашите прекрасни плажове виждат една табела, на която пише “Къпането забранено.”

Източник: http://www.vsekiden.com

Агенция „Фокус“

София. Още две седмици ще се приемат предложения за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Това каза зам. министърът на регионалното развитие и благоустройство Екатерина Захариева на обсъждане на промените в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Експерти от министерство са изготвили законопроекта, който подлежи на публично обсъждане.

„Основно постъпили са писмени предложения по концепцията на законопроекта за период от 6 месеца от администрацията, областни управители, Министерски съвет, от други министерства, от Асоциация по водно спасяване – Бургас, Асоциацията на концесионерите на морските плажове, община Несебър, зам. кмета на община Балчик и от член на управителния съвет на Съюза на собствениците на Слънчев бряг”, обясни Захариева. По думите й, след днешното публично обсъждане, ще има последен срок за официалните писмени становища, който да не бъда повече от две седмици, за да може процедурата да продължи.

Освен предлаганата облекчена процедура за предоставяне на концесии на морските плажове, Милен Топалов – директор на Дирекция „Концесии” в МРРБ, предстви и други предложения за изменения в Закона за Черноморското крайбрежие.

„Ще бъде дефинирано финансирането и контрола по отношение на договорите за наем за морски плажове, което не присъства в сегашните текстове на закона. Предвижда се облекчаване на контрола чрез въвеждане на допълнителни текстове за дефиниции на понятия. По този начин ясно ще се дефинират основни понятия като – пясъчни дюни, преместваеми обекти, търговска площ и др.”, обясни експертът.

По думите му – ще има нова дефиниция на понятието морски плаж. „Дава се възможност върху публична държавна собственост да бъдат изграждани морски плажове, създадени в резултат на човешка дейност, като концесии за изграждане на морски плажове по реда на Закона за концесиите”, обясни Топалов.

Красимира Георгиева

Агенция „Фокус“

Фокус: Колко пари дължат на държавата концесионери и наематели на плажове? Кои са те?
Милен Топалов: Общият размер на задълженията, заедно с начислените лихви и неустойки, възлиза на над 3 600 000 лв. С най-големи и просрочени задължения са концесионерите на морски плажове „Иканталъка I”, „Кранево – централен”, „Бяла – Карадере”, „Поморие – юг”, „Бургас – север” и „Дюни – юг”. При договорите за наем, за всяка година наемната цена се превежда предварително, в срок до 15 февруари и ако наемателят не преведе в срок наемната цена договорът за наем се прекратява едностранно.
Фокус: Какви са сроковете за концесиониране на плажовете у нас? За колко време обикновено става дума?
Милен Топалов: В Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) срокът, за който се предоставят концесиите, е до 10 години. Преди приемането на ЗУЧК максималният срок, за който са предоставяни концесиите, е бил до 20 години.
Фокус: Какъв контрол се оказва на концесионерите?
Милен Топалов: Основните изисквания, права и задължения на концесионерите са представени в решенията на Министерския съвет за предоставянето на концесии, респективно в концесионните договори. Основните права и задължения на всички концесионери са много на брой. Те трябва да плащат концесионно възнаграждение, което постъпва в държавния бюджет и бюджета на съответната община,
да представят банкови и екологични гаранции за изпълнение на задълженията си, да изготвят ежегодно работни и инвестиционни програми за стопанисването на морския плаж.
Концесионерите трябва да съгласуват схема от Закона за устройство на територията за разполагане на преместваеми обекти, да оставят свободна най-малко 50 на сто от активната плажна площ за разполагане от посетителите на плажа на собствени принадлежности.
Трябва да организират водноспасителна дейност и обезопасяване на прилежащата водна площ; организирано медицинско обслужване, санитарно-хигиенно обслужване на морския плаж, да предоставят плажни принадлежности – чадъри, шезлонги и други подобни. Концесионерите трябва да организират забавления – волейбол, детски кътове, батут, парашут, водни спортове в прилежащите на морския плаж водни площи. Трябва да организират търговски дейности посредством обекти за бързо хранене. Концесионерите са длъжни да опазват спокойствието на посетителите на плажа, да не събират такси за вход на морския плаж, да опазват защитените територии и природните обекти, защитени със закон и др.
Фокус: Всичко, което изброихте, спазва ли се?
Милен Топалов: Министерство на регионалното развитие осъществява непрекъснат контрол по изпълнението на концесионните договори като за целта се осъществява текущ контрол и проверки на място на обектите на концесии. На основание Правилника за прилагане на Закона за концесиите са формирани две контролни комисии с представители на МРРБ, Министерски съвет, Министерство на финансите и Министерство на околната среда и водите.
За проследяване на организацията и изпълнението на основните задължения на концесионерите, както и наблюдение на обектите на концесия, ежегодно се извършват проверки на място, като в тези проверки участват също представители на ДНСК, РИОКОЗ, Морска администрация, областните управи на Български червен кръст, представители на общините и др. В проверките взимат участие и представители на Министерския съвет и Министерство на околната среда и водите.
При извършване на контролните проверки се следи за изпълнението на основните задължения на концесионера и условия на концесията, свързани със състоянието на обекта, организацията на водноспасителната дейност, дейностите по медицинското обслужване и санитарно-хигиенно поддържане, осигуряването на свободна зона за плажуване, констатиране на наличието на обекти извън съгласуваните от МРРБ схеми по чл. 56 от Закона за устройство на територията и др. задължения.
При проверките се съставят констативни протоколи за всеки морски плаж, за който има действащ концесионен договор. Всеки протокол съдържа информация за неизпълнените задължения, като се връчват на представителите на концесионерите, присъствали на проверките, уведомителни писма с нередностите, пропуските и препоръките по изпълнение на концесионните договори. При констатиране на повторно неизпълнение на задължения и условия на концесията, съответният концесионер се санкционира, като последваща и крайна мярка е прекратяване на договора за концесия.
Фокус: Каква е площта на плажовете у нас държавна собственост и колко от тях са отдадени на концесия?
Милен Топалов: Общата площ на 208 броя морски плажа по Черноморското крайбрежие е 8132 дка с дължина на бреговата линия 165,7 км.
Предоставени на концесия са 63 броя морски плажа с обща концесионна територия 3478 дка с дължина 45,2 км. Общата площ на предоставените под наем морски плажове е 580 дка с дължина на бреговата линия 18,7 км. Общо за концесии и наеми площ 4058 дка с дължина 63,9 км.
Фокус: Защо интересът към концесиите и наемането на плажове у нас е слаб?
Милен Топалов: Към днешна дата са предоставени общо 34 морски плажа под наем, от тях от регионалното министерство 21 и 13 от областните управители.
Като цяло, не бихме казали, че няма интерес. Основните и най-посещавани морски плажове вече са предоставени на концесия. Отдаваните под наем плажове са по-малко атрактивни и нормално е за тях интересът да е по-малък. Освен това наемите се предоставят за двойно по-къс период, сравнение с концесиите. Считаме, че определено влияние оказва и икономическата криза в страната.
Фокус: Колко от общините у нас стопанисват плажни ивици?
Милен Топалов: Общините стопанисват плажни ивици по силата на действащите през 2008 г. разпоредби на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. В тази връзка са сключени с трети лица договори за ползване на морски плажове от общини Долни Чифлик, Несебър, Поморие, Бургас, Приморско, Царево. Сключените договори са за тригодишен срок и изтичат през 2011 г.
Фокус: Кога ще обявите търгове за концесия на плажове?
Милен Топалов: И в момента са обявени търгове и в МРРБ и в областните управи за предоставяне на свободни морски плажове под наем. Концесии на морски плажове ще се предоставят след приемане на облекчената процедура, по реда на ЗУЧК.
Фокус: Подготвя ли се нова категоризация на плажовете?
Милен Топалов: Не, не се подготвя нова категоризация на плажовете. В сила е Наредбата за категоризиране на плажовете (обнародвана в Държавен вестник, брой 26 от 25 март 2005 г., последното изменение е публикувано в Държавен вестник брой 93 от 24 ноември 2009 г.). Във връзка с изготвянето на предложения за промени в ЗУЧК постъпиха предложения за групиране на морските плажове по определени признаци и според предназначението им в групи. Например – морски плажове в населени места; морски плажове пред курортни комплекси, ваканционни и вилни селища; морски плажове пред къмпинги; морски плажове извън населени места; морски плажове с ограничено ползване, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, околната среда, човешкото здраве, защитените територии), като се отчете спецификата на ползване на различните плажове по Черноморското крайбрежие, респ. удовлетворяване нуждите на различните видове потребители на туристически услуги. Направените предложения са на етап обсъждане в МРРБ.
Галина Димова

Агенция „Фокус“

София. Над 3 600 000 лв. е общият размер на задълженията към държавата от концесия на плажове, заедно с начислените лихви и неустойки, каза в интервю за Агенция „Фокус” директорът на дирекция „Концесии” в МРРБ Милен Топалов.
С най-големи и просрочени задължения са концесионерите на морските плажове „Иканталъка I”, „Кранево – централен”, „Бяла – Карадере”, „Поморие – юг”, „Бургас – север” и „Дюни – юг”.
Съгласно клаузите на договорите концесионерите на морски плажове дължат годишно концесионно възнаграждение за всяка година от срока на договора. При забавено изпълнение на това тяхно задължение, дължат лихви и неустойки. В концесионните договори, също така има клауза, в която при неизпълнение на договора или при забавено изпълнение от страна на концесионера на задълженията и условията по концесията, концедентът има право да получи неустойка за всеки конкретен случай, обясни Милен Топалов.
При договорите за наем за всяка година наемната цена се превежда предварително, в срок до 15 февруари и ако наемателят не направи това в срок, договорът за наем се прекратява едностранно.
Галина Димова

Преди три години по време на кръгла маса на тема „Водноспасителната служба – постижения, проблеми и перспективи“, проведена в хотел „Азалия“, в курорта Св. Константин, Атанас Атанасов от Асоциацията на концесионерите на морски плажове предложи водните спасители да излязат от опеката на концесионерите на плажове. В дискусията тогава, участваха представители на националния съвет на БЧК, на дружествата по водно спасяване, активисти и ветерани.
Мнението на Атанасов бе, че водните спасители трябва да минат на длъжност към общините, като финансирането на дейността им се осигурява от концесионерите, държавата и туристическия бранш.

Преди два дни стана ясна и идеята на МРРБ половината от сумата, от концесионните такси, която в момента се предоставя на общините (около 5 млн. за 2010 г.),  да се инвестира за почистване на неохраняеми плажове, както и за изграждане на инфраструктура и достъпи до плажовете.

С част от тази сума плюс парите за водно спасяване осигурени от концесионерите, държавата и туристическия бранш могат да се изградят водно спасителни служби към общините, които да охраняват всички морски плажове през летния сезон.

Така няма да има неохраняеми плажове и почернените семейстава ще бъдат по-малко.

Жоро & Жоро

Възможно е да настъпят промени в Наредбата за водни атракции, съобщават от пресцентъра на Областна управа Бургас.

Сред основните, са да се въведе промяна в текста за граничното плаване, която да е съобразена с шенгенския кодекс. Сред другите предложения са концесионерите  да се ангажират да следят и информират за нередности и нарушения свързани с предлагането на водни атракции, също така  обезопасителните водни коридори да останат задължителни за всички моторни плавателни средства /джетове, скутери и др./, но да не се отнасят за плавателни средства като водни колела, сърфове, каяци. Това стана ясно по време на работна среща организирана от областния управител.

До идеята за провеждане на срещата се стигна по време на проверките, които извърши комисия към Областна администрация Бургас, през миналогодишния летен сезон. Именно тогава е станало ясно, че има разпоредби в Наредбата, които е добре да бъдат променени. С това би трябвало да се гарантира по-стриктно изпълнение на самата Наредба и да се подобри качеството на предлаганите водни спортове и атракции.

По време на срещата зам.-областният управител Златко Димитров, началниците на Морска администрация – Бургас и Гранична полиция – Бургас и близо 30 концесионери и наематели на плажове обсъдиха възможности за промяна в Наредбата за граничния плавателен режим, водните спортове и атракции. Като цяло предложенията за промени са по-скоро „козметични“.

Сега действащата Наредба ограничава държателите на плажна площ по- малка от 300 кв.м. да развиват водни атракционни услуги. С обсъдените промени, евентуално ще бъде прието на такива плажове също да се развива развлекателна дейност, но само ако се спазват правилата за безопасност залегнали в Наредбата. Това може да се случи, ако наематели или концесионери на съседни плажове се разберат по между си за обособяване на общи водни коридори разстоянието между, които да е 500 м. Предложенията за промени ще успокоят и създалото се напрежение между държатели на съседни плажни площи разделени от условна граница. Те ще бъдат задължени да обособяват водни коридори на минимум 250 м от границата в посока собствената си наета плажна площ.

Направените предложения ще бъдат предложени за съгласуване в Министерски съвет.

Източник: http://www.burgasinfo.com/news/view/4/27846

Това, че държавата не е решила по най-удачния начин въпросът с охраната и обезопасяването на морските плажове е добре известен факт.

При конкурсните търгове за отдаването на плажове на концесия беше заложен проблем. По-голяма тежест във формулата за изчисляване на печелившия има цената на концесионната такса, а не охраната и обезопасяването на плажа. Това доведе до високи такси, които предлагаха бъдещите концесионери на държавата, а в следствие, тя им даваше конкретния печеливш плаж. Последствие от това са високите такси на търговските услуги, но това е отделен въпрос.

Като част от концесионните договори, концесионерите са длъжни, да осигурят водното спасяване, медицинската служба, почистването на плажа, както и да предоставят срещу заплащане съответните услуги като чадъри, шезлонги и леки питейни заведения. Факт е, че на плажовете с концесионери има спасители, друг въпрос е съгласно действащата нормативна уредба ли са обезопасени те.

Какво се случва обаче, с плажовете, които нямат стопани? В България има над 200 морски плажа от които концесионери имат 70 – 80. Останалите, които не са атрактивни от гледна точка извличане на печалба, са безстопанствени и държавата ги предоставя на областните управители и на общините, да им намерят стопани. Тези плажове не са обезопасени, не се охраняват от спасители, а в същото време през активния сезон са посещавани от граждани.

Това създава потенциална опасност за възникване на произшествия и водни инциденти, които могат да доведат до нещастен за хората, фатален изход.

С оглед на това, че от човешкия живот по важно няма, трябва да се създадат водноспасителни служби на тези плажове. Дали тези служби ще бъдат на местно или централизирано управление е отделен въпрос, но създаването им и обезопасяването на плажовете е абсолютно необходимо.

Що се отнася до проблема с финансирането на водноспасителните служби по безстопанствените плажове, то той не е труден за решение. Не е нужно дори да се изискват финанси от държавата.

Всички концесионери плащат концесионни такси. За по миналата 2009 година те са 8 млн. лева. Държавата връща половината от тези пари в общините, а те трябва да ги използват по предназначение, целево за обезопасяване и почистване на плажовете, които нямат стопани.

Георги Димитров

В България всичко е спорно. Спорно е кое е добро и кое не. Спорна е държавната политика, спорно е здравеопазването, спорно е образованието, спорен е БАН…

Няма как да не е спорно и водното спасяване. За едни, то е относително добре организирано, на добро ниво, а за други е пълен провал.

Разбира се, става въпрос за интереси, за пари, за тяхното преразпределяне и за това кой точно да даде и кой да вземе парите. В някои от случаите парите се взимат без да се свърши работата, в други директно се отклоняват и присвояват, а в трети липсват дори при добре свършена работа.

И така… какви пари се въртят във водното спасяване?

Във водното спасяване се въртят доста пари, но от това за съжаление то не става по ефективно… а може да бъде и по друг начин.

Да започнем с БЧК. Това е организацията която подготвя и сертифицира водни спасители с официално делегирани за това функции от държавата. За тази си дейност БЧК получава държавна финансова субсидия и има щатни специалисти.

Курсовете за водни спасители, които БЧК провежда са на няколко нива. Първото ниво – „воден спасител на плувни басейни и водни паркове” е с цена около 150 лева, а второто ниво, „воден спасител на открити водни площи и море” – около 100 лева. Тези пари се заплащат от курсистите, като такса за курс. Има и още два платени курса: „Старши спасител” и „Инструктор по водно спасяване”. Събират се и ежегодно такси от над 20 лева от всеки един спасител при покриване на нормативи за личен талон. Издаването на документ за воден спасител също е остойностено, като е фиксиран процент от минималната работна заплата.

На практика всички тези пари се плащат от водните спасители.

Държавата, в лицето на МРРБ отдава морските плажове на концесия или под наем. От концесионерите и наемателите МРРБ прибира ежегодно концесионна такса. Половината от тези такси връща в морските общини. Преди летен сезон 2010 преведените пари към общините, по данни на МРРБ са 4 милиона лева.

Практика е, плажовете на които държавата не успее да намери стопани, да бъдат давани за стопанисване на общините. Последните би трябвало да ги обезопасят и средствата за тази дейност за цитираните по горе. Това разбира се не се прави, а парите се усвояват по други пера.

Концесионерите на плажове, подписвайки договори за концесия се задължават да обезопасят плажа съгласно изискванията на наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. Това означава спасителни постове и станции, достатъчен брой спасители, оборудване, табели и др.

Някои от тях (за съжаление малка част) спазват правилата, но други съвсем умишлено правят икономии от водно спасяване, неспазвайки договора с МРРБ и по този начин си осигуряват по-големи печалби, за сметка на безопасността на гражданите.

За да не бъда голословен ще дам един пример. Един средно статистически плаж с дължина 600 метра според нормативната уредба се охранява с 6 спасителни поста (пост се разкрива на разстояние до 100м). На всеки пост работят минимум двама водни спасители, което прави 12. Тъй като в кодекса на труда има изискване за почивни дни трябва да има сменници – в случая 4 човека. Трябва да има и началник на спасителната станция и медицинско лице. При месечна цена на един спасител към момента 1200 лева (заплата, храна и спане или заплата и спане, или само заплата) това прави около 24-25 хил. лева на месец. Пресметнато за три месеца стойността е 70-75 хил. лева. Можем да намалим сумата с 10-15 хил., но тя пак е голяма.

Отделно концесионера трябва да закупи спасително оборудване.

Слабият контрол от страна на държавата води до неспазване на нормативната уредба от страна на стопаните на плажове, спестяване на пари от водно спасяване за сметка на риск относно сигурността на гражданите посещаващи плажа и увеличаване чистата печалба на концесионера.

Това разбира се е отново за сметка на водните спасители, които, за да се случи горенаписаното са принудени да работят в ненормални условия за труд, да вадят трупове от водата и да се откажат скоропостижно от професията.

При разпределянето на пари във водното спасяване, спасителите са тези, които дават повече от колкото взимат.

В заключение, системата е калпава… и спорна.

Георги Димитров

Факт е, че голяма част от гражданите посещаващи Черноморското крайбрежие през лятото не познават нормативната уредба регламентираща водноспасителната дейност и обезопасяването на плажовете. Непознаването на законите не ги освобождава от отговорност, но води до възникване на множество конфликтни ситуации, потърпевши от които са водните спасители, работещи на плажа.

Основна вина за възникване на тези ситуации имат концесионерите на плажове. Те са тези, които организират реда в концесионните си територии и от това как го правят зависи и ще има ли такъв. Една част от концесионерите, за съжаление не малка, се интересуват единствено от това как да изкарат по-голяма печалба. Инвестициите които те правят са основно в дейностите, които носят приходи.

Има втори тип стопани на плажове. За тях плажа, който стопанисват е голяма хапка – нямат реални финансови възможности и кадрови потенциал да го стопанисват.

Третият тип концесионери (на тях трябва да се поклоним и да свалим шапка), за съжаление най-малочисленият са тези които се опитват да създадат възможно най-добрата организация за работа на плажа.

Какво би трябвало да се направи на един плаж относно водното спасяване, за да се гарантира ред и законност на плажа?

Водното спасяване е разходна част. Необходимо е предварително да се направи разчет и да бъдат осигурени финансовите средства, които са необходими, за да бъде закупен спасителен инвентар според нормативните изисквания, да бъдат направени достатъчно на брой табели и да бъдат наети водни спасители.

Спасителният инвентар, който е необходим е описан в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. При липса на такъв, водните спасители може да не са достатъчно ефективни и да се достигне до воден инцидент с фатален край.

Що се отнася до реда на плажа (не само този който касае водноспасителната дейност), той се описва на табели, които се поставят на входните места на плажа.

Поставят се табели със схеми на плажната ивица, табла с означения на: разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ… телефон 112; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.

Задълженията на гражданите, ползващи водните площи, също трябва да бъдат изписани на табели и поставени на подходящи места. Табелите трябва да са изработени от устойчиви на атмосферните условия материали. Техните размери са свързани с големината на текста, изписан върху тях.

Поставят се и табели с текст, регламентиращ къпането на организирани детски групи (често срещана конфликтна ситуация).

На всеки спасителен пост се поставя табела с подробни указания за флаговата сигнализация, изписана по възможност на няколко езика, особено важно за плажове посещавани от чуждестранни туристи.

Приготвят се и необходимия за плажа брой предупредителни и забраняващи къпането табели.

Наемането на достатъчно качествени спасители е важно условие за безопасността на един плаж. За да са те ефективни, трябва да бъдат поне по двама на спасителен пост, а постовете трябва да са разположени максимум на 100 метра един от друг. Спасителите трябва да се занимават само с преките си служебни задължения, които са: наблюдение на поверената им водна площ, превенция сред посетителите на плажа и предприемане на спасителни акции. Факт е, че на много плажове това не се случва.

Някои концесионери възлагат на спасителите извършването на нерегламентирани дейности, които ги отклоняват от преките им служебни задължения. Други, целенасочено търсят и назначават на работа като водни спасители такива, със зависимост към алкохол, дрога и др., като целта е понеже са взети на работа, да бъдат благодарни, да правят компромиси със служебните си задължения и да работят за по ниско заплащане, или да не им бъде изплатена последната заплата с мотив… алкохола или дрогата.

Концесионерите на плажове целенасочено се стремят да принизят работата на водните спасители, като ги поставят в конфликтни ситуации с посещаващи плажа граждани. Същите могат да бъдат избегнати с описаните по-горе табели.

Гражданите посещаващи плажа, трябва да спазват разпорежданията на водноспасителната служба, тъй като това гарантира тяхната безопасност.

Георги Димитров