Водно спасяване / Vodno spasiavane /

в. Черно Море

Наказани са 13 стопани на морски ивици по Северното Черноморие заради неспазване на наемните договори

Концесионерите на 13 морски плажа по Северното Черноморие плащат неустойки за неизпълнение на едно или повече от поетите задължения по концесионните договори. Двойно повече са глобените им колеги по южното крайбрежие, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет. При общо сключени 67 концесионни договора излиза, че са наказани над 58% от наемателите, като наложените неустойки надхвърлят 645 000 лв. Към момента са прекратени концесионните договори за „Иканталъка I“- Каварна, „Кранево-централен“ и „Бяла – Карадере“ (отстранени са и наемателите на 3 плажни ивици на юг от н. Емине). В същото време се отчита с 14% нарастване до 9,566 млн. лв. на годишните приходи от концесионни плащания за морските плажове, сочат данните от доклада на комисиите за контрол по предоставените концесии за морски плажове, който бе разгледан на вчерашното правителствено заседание. Това увеличение се дължи основно на увеличената с 20% концесионна такса, която става непосилна за повечето наематели, коментират от Асоциацията на концесионерите на морските плажове. Продължава да намалява броят на сключените концесионни договори, а мнозина от наемателите са изправени пред невъзможността да изпълнят поетите непосилни задължения. Проблемът е в неправилната наредба за изчисляване на концесионните възнаграждения, твърди Иво Стефанов, председател на УС на Асоциацията на концесионерите на морските плажове. По неговите думи в момента има едни и същи изисквания за плажа на Златни пясъци и за този на най-отдалеченото глухо място на юг – Силистар. От асоциацията са предложили на МРРБ да се въведе категоризация на плажовете, да се промени начинът на определяне на наемните и концесионните такси и да се създаде цялостна политика за управлението им. Трябва да има плажове със силна икономическа насоченост и такива, които да са екологични, категоричен е Иво Стефанов. За да се запазят т. нар. диви плажове, трябва да се промени политиката за отдаване за стопаниване, защото при сегашните условия те ще бъдат унищожени, допълни шефът на асоциацията. Според него друг много голям проблем е, че няма мяста по морското крайбрежие нито на север, нито на юг от Варна, където законно може да се сложи палатка или каравана и да се почива. Този въпрос също бил поставен пред МРРБ, но все още нямало отговор.

Проверките ще са съвместни с представители на още 6 държавни институции

Ще проверяват концесионерите на плажовете с Джи Пи Ес.

Системата ще следи за спазването на схемите за разположение на заведенията, чадърите и свободните зони.

Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройство Росен Плевнелиев край Карнобат, цитиран от БТА.

Той пристигна днес тук за първа копка, с която ще започне рехабилитацията на Ришкия проход.

Плевнелиев добави, че вече са направени първите проверки на плажовете по Южното и Северното Черноморие. Нарушенията са били над 600.

Сега предстоят повторни обиколки. Те ще продължат през целия август.

Министърът уточни, че проверките ще са съвместни с представители на още 6 държавни институции.

В средата на месец юли беше отчетен спад в нарушенията по морските плажове. За периода от края на месец юни до началото на юли общият брой констатирани нарушения са 179 при извършена проверка на 86 плажа по Черноморието.

Най-честите нарушения, които се установяват при проверка, са организацията на водно-спасителната дейност или недостатъчният брой спасители по морската ивица. Други чести нарушения са необезопасяването на водните площи, липса на медицинско обслужване, намалените свободни зони за плажуване и незаконното строителство.

10 дена е срокът, който се дава, за да бъдат оправени плажовете след установените нарушения.

Източник: http://inews.bg/

За първа година инспектори на Морска администрация ще извършват проверки през уикенда на водните аткракции, които се предлагат по Черноморието.Това заяви изпълнителният директор на Агенцията Сергей Църнаклийски.

В тази връзка ще се осигурят дежурни инспектори, които съвместно с Гранична полиция, ще извършват превантивен контрол. Предвижда се в тяхна помощ да бъдат командировани и служители от София.

Целта на проверките е да се установи до колко безопасни са малките плавателни съдове. Тъй като сигурността на туристите по време на разходки с малки плавателни съдове е от изключително значение, през тази година се предвижда контролът да се осъществява и извън рамките на нормалното работно време, т.е. в часовете след 17.00 и сутрин преди 9.00 часа. Проверките, които започват сега, ще продължат през целия сезон, като те ще бъдат по море и по суша. Обект на проверките ще бъдат джетовете, малките корабчета и лодки, яхти и комети и др. водни атракции.

Разбира се, това са само приказки за замазване на положението. Всичко ще продължи да работи по старому, а именно, на плажовете ще продължат да дават водни колела без спасителни ризи, псевдомутри ще продължат да управляват нерегистрирани джетове, а за всяка предстояща проверка концесионерите ще бъдат предварително уведомявани, за да подготвят театъра и всичко да е точно според проверяващите органи на държавата.

Означава също, че докато спасителят къса билетчето или носи каси с бира, няма възможност да реагира адекватно на виковете на помощ на човек, който се дави. И ако се случи нещастие, тогава кой ще е виновен? Концесионерът, който е наел спасител, за да върши още две-три дейности за общо една заплата, или държавата, която трябва да контролира и жестоко да санкционира подобно безобразие. В случая глобите за работодателите на такива „спасители по съвместителство“ трябва да са наистина жестоки, защото не може да има заиграване с живота на летуващите. Които на всичкото отгоре са си платили, за да бъде обезпечена тяхната сигурност.

Цялата статия:

Klassa.bg – Плажът като особено опасно място.

Морската администрация започна проверки спазват ли концесионерите изискванията за водните бази и туристическите корабчета. На специална среща между експерти от Морска администрация, Гранична полиция и концесионерите на плажове стана ясно, че нарушенията са малки и не застрашават живота на туристите, но трябва да се увеличи контрола.

Цялата статия и видео:

bTV – Безопасни ли са плажовете по Черноморието?.

Имало остър недостиг на спасители за плажовете. Търсели кадри във Варна, за курорта Камчия. В Бяла имало само 1 спасителен пост за общо 7 плажа. Без всякаква обезопасеност оставали масово посещаваните пясъчни ивици „Фичоза“, „Ветеран“, „Паша дере“ и др. Дефицит на спасители имало също за курортите Златни пясъци, Свети Константин, за Кабакум, както и за градския плаж във Варна.

В Бургас ситуацията е още по-фрапантна. 37 неохраняеми плажа. По южното Черноморие е трагично. Опасни плажове остават неохраняеми.

А охраняемите плажове? Как се охраняват те? Търсели под дърво и камък спасители за плажовете. И как ги търсят? Със заплати 600 – 700 лева? С посреднически фирми, предлагащи заплати 400 – 500 лева, експлоатиращи спасителите като роби?

И понеже няма спасители, тези които се хванат на работа са принудени да покриват по-голям периметър, да работят без обедна почивка, с оборудване не според нормативната уредба, а според разбиранията на концесионера или управителя на плажа, който до вчера е бил примерно, кебапчия и разбира от водно спасяване толкова, колкото аз от самолети.

Нямало млади спасители. Млади хора почти не се хващали за тази работа. Средната възраст на наетите надхвърляла 50 години. Ами как няма да е такава ситуацията? Младите не могат да оцелеят в тези условия. Разбира се, че ще предпочитат да работят по басейни.

С тази политика срещу водното спасяване и спасителите, провеждана и от страна на държавата и от концесионерите на плажове, не е далеч времето, когато ще се изчезнат и тези спасители, които сега по една или друга причина, в тези условия са по спасителните постове.

Да пази господ туристите през този летен сезон, защото реалността е…

Георги Димитров

Община Шабла не е предоставила плажове на концесия, тъй като е нямало желаещи. Това съобщи кметът на Шабла Красимир Кръстев. Плажовете на общината, които са с дължина приблизително 40 км, остават неохраняеми и това лято. Според кмета причините за липсата на кандидати за стопанисване са комплексни. „Първо, малка е легловата база, която стои зад тази плажна ивица. При нас има над 2 млн.кв. км плажове, нашата логика беше да бъдат разделени плажовете на по-малки, за да може все пак някой да прояви интерес. Сумите са толкова големи като концесионни такси, че няма как да се върнат парите обратно в концесионера. Така че икономическата логика липсва и затова няма и кандидати, които да се явят да ги стопанисват”, коментира Красимир Кръстев.

Източник: радио „Фокус” – Варна

Икономическата криза наистина върна хората по градските плажове, но това не променя финансовата равносметка. След като концесионерите бяха задължени да освободят 50% от плажната ивица, мнозина варненци предпочитат да си купят чадър, вместо да си наемат такъв. Таксите за чадъри и шезлонги не могат да възстановят направените инвестиции, коментира Андрей Василев, търговски пълномощник на концесионерите. Заведенията в тила или на самия плаж са тези, които избиват разходите по концесионната вноска. Методиката за плащането и е базирана на чиста активна пясъчна площ. Местоположението не се взима под внимание, въпреки че трябва да бъде фактор за ценообразуване. Приходите от плажа на Златни пясъци очевидно не могат да се сравняват с тези от „Фичоза” например, изтъкна Василев. По думите му, освен това, концесионната вноска непрекъснато расте, тъй като е обвързана с минималната работна заплата.

Цялата статия:

Андрей Василев: Чадъри концесия не плащат.

Водният спасител от Благоевград Марио Бързачки обясни пред радио Фокус, че поради липса на контрол, се стига до фатални инциденти. В подкрепа на думите си, той посочи, че в Благоевград има реномирани хотели, които не разполагат с правоспособни водни спасители, освен това има и много необезопасени водни обекти.

От БЧК – Благоевград настояват да се създаде специализирана комисия с представители на БЧК и МВР, която да осъществява пряк контрол върху охраната на водните обекти и правоспособността на спасителите, които работят там. „Някои мними туроператори например си спестяват пари от ученически екскурзии, а децата се изпращат на неохраняеми плажове. Спрямо децата задължително трябва да се осъществява пряк и непосредствен надзор. Ако държавата не предприеме адекватни действия е невъзможно да се избегнат всички фатални последици. Задължително условие е и родителите да упражняват контрол и надзор върху децата си”, заяви Бързачки.

Според Теодора Томова – директор на Дирекция „Водно-спасителна служба” към Българския червен кръст у нас се спекулира с липсата на кадри, тъй като контролът по обезпечаване на водните обекти със спасители е занижен. Именно поради тази причина част от концесионерите на водни обекти не осигуряват водни спасители. Според Томова концесионерите ще предприемат адекватни и навременни действия само, когато контролът бъде засилен.

Дарик Варна

Медицинското обслужване на плажовете във Варна и близките курорти ще започне от 1 юни, когато влизат в сила договорите с концесионерите на плажовете. Това обяви пред Дарик д-р Иван Иванов – управител на ДКЦ 1 „Света Клементина“, които осигуряват медицинските екипи. От общинското здравно заведение ще дежурят и оказват първа помощ при водни и други инциденти по цялата охраняема плажна ивица от курорта „Златни пясъци“, през варненските плажове до кв. Аспарухово.

Въпреки че договорите с концесионерите на плажовете влизат в сила от 1 юни, от 10 май ръководството на ДКЦ „Света Клементина“ пусна предсрочно два реанимобила в курортите. По една линейка има в „Златни пясъци“ и „Св. Св. Константин и Елена“.

От 28 май дежурни медици с реанимобил ще има и на варненския плаж.

Екипите включват лекар-реаниматор, медицинска сестра и шофьор. Работното време на плажните медици е от 9 до 17 часа.

Топлото време през почивните дни накара стотици варненци да потърсят разхлада на плажа. Температурата на морската вода край Варна e около 20 градуса. Засега на плажа  не са регистрирани сериозни инциденти.