Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Демонстрация по време на тренировка на начина, на използване, на спасителен буй при извличане на удавник

Виж линка:

Употреба На Спасителен Буй / VBOX7.

Демонстрация на изнасяне от водата на удавник с транспортната хватка самолет „самолет“

Виж линка:

Изнасяне На Удавник / VBOX7.

Демонстрация на изваждане от водата на удавник с помощта на спасително въже

Виж линка:

Изваждане На Удавник / VBOX7.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Жоро & Жоро

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

37 години кошмари преследват водолази, вадили 36 трупа от река Караач. Tози мост стана причина тези 36 души да загинат там. Кошмарният спомен за десетки удавени майки с вкопчени в тях деца преследва вече 36 години леководолази, военни и спасители, които на 28 юли 1972 година са вадели от река Караагач край Китен жертвите на зверска катастрофа. Тогава автобус „Чавдар“ с 48 пътници се връщал от почивка във ведомствената станция на ДСО „Автопром“ в Ахтопол към София. В 19, 20 часа рейсът достига фаталния мост, намиращ се малко преди Китен. На моста имало гърбица и шофьорът решил да я избегне. Автобусът отскочил леко и водачът вероятно е загубил за миг контрол. Предната и задна лява гума затънали в пешеходната зона на моста, която се счупила и пропаднала, а рейсът се превърнал в ковчег, като потънал изцяло във водата по таван. Свидетели на трагедията са станали четирима спасители от Царево, които случайно са се движили след автобуса на път за ММЦ, където отивали на купон. Младежите скочили в мътната вода на река Караагач и започнали да вадят през изпочупените стъкла пътниците. Един местен рибар, бай Васил, извозвал с лодката си оцелелите. За нещастие обаче късметът да оживеят са имали едва 12 от общо 48 пътници. Дошлите по-късно леководолази и военни вече се натъквали само на трупове, 14 от които на деца. Така Караагач се превръща в още по-страшен вариант на Лим, където през 2004 година загинаха по време на екскурзия 12 ученици. Според местните хора реката край Китен е била жадна за трупове, тъй като името, с което тя е известна край морето, е Караач и в превод означава Черен глад.
В тогавашните вестници съобщенията за трагедията са твърде кратки, комунистическата власт не обръща особено внимание на фаталния инцидент и случаят бързо се забравя от институциите. Покъртителната картина обаче остава в спомените на местните хора, които още говорят, че извадено дете, чиито родители са загинали, е било отгледано от своите спасители. Това се разказва като легенда сред местните хора. Оказа се обаче, че оцелели деца няма.
Миналата година за първи път на мястото на зловещата катастрофа бе почетена паметта на жертвите по инициативата на комисията по парламентарна етика. „Държавата дължи много на тези хора, защото по подобен начин се забравят и други десетки трагедии“, каза шефът на комисията Тодор Батилов. Идеята е, след като 36 години трагедията е била забравена, да бъде изградена паметна плоча, на която да бъдат изписани имената на жертвите, които са на възраст от 3 до 75 години. Смъртните актове на тези хора са единствените документи от фаталния инцидент, останали в община Приморско, на чиято територия се намира сега Караагач. Дори имената на четиримата спасители, извадили живите, са неизвестни. Двама от участниците в организираната след това акция по изваждането на хората и автобуса са леководолазът Георги Дърмонаров и служителят на КАТ Атанас Николов.
„Ако не бяха момчетата, които са спасили 12 души преди нас, то всички щяха да загинат. Шокиращо е, че до ден-днешен няма никаква публична благодарност, изказана към тези хора от страна на държавата, нищо не се знае за тях.“, каза Георги Дърмонаров – дългогодишен инструктор на наборници. Сега той е на 72 години, по време на служба е извадил от морета и язовири 8 трупа, но смята, че не е виждал толкова зловеща гледка като тази край Китен. „По това време аз обучавах леководолази в Поморие. Разпоредиха ни да тръгнем към река Караагач на мен и някои от моите възпитаници – инструктури. Дойдоха и военни от Атия, колеги от Мичурин, сега Царево. Няма да забравя, че когато вадихме автобуса, няколко пъти го изтървахме. Така по това време от него изпаднаха 12 трупа. Беше ужас.“, разказа Дърмонаров.
Атанас Николов е бил офицер към КАТ в Царево. „По време на трагедията бях в Приморско, около 20, 30 часа дежурният ни съобщи, че има произшествие. След 10 минутки отидохме на моста, автобусът в действителност не се виждаше, водата го закриваше. Три денонощия вадихме трупове. Спомням си, още виждам като насън, че повечето хора бяха обърнати по гръб и вероятно са починали от удара, а не толкова от удавяне. Само десетина души успяха да излязат. Те са седели на различни места в автобуса, така че не може да се каже, че някои са били в по-изгодна позиция. Целият рейс беше в тиня и кал. Водата в реката е много мътна и търсенето на телата беше изключително трудно. Две от телата се наложи да ги търсим повече време. Никога няма да забравя майките с вкопчените в тях деца. При нас работеше една жена, която беше следовател. Тя плачеше непрекъснато три дни поред.“, спомня си Николов.
При ваденето на автобуса е имало съмнения, че мостът ще удържи крана. Според бившия офицер от КАТ съоръжението е било твърде слабо. След драматичния инцидент единствената реакция от страна на тогавашната власт е била да постави ограничение за 20-тонни камиони през моста. Тировете, преминаващи до този момент оттам на път за Турция, са били изведени през Звездец. „Не знам къде изчезна този знак, както и кой реши, че мостът е годен да носи товарните коли. Аз и сега имам съмнения, че е безопасен.“, каза Николов.

Препечатано от http://www.factor-bs.com/news-4215.html